 |
|
|
Каракачанско куче Каракачанското куче е една от най-старите породи кучета в Европа. Това куче е създадено за охрана на стада селскостопански животни от нападения на хищници и крадци, и защита на имуществото на собственика си. То не се колебае да влезе в схатка с вълци, или мечки, за да защити повереното му стадо, или пък собственика си, и семейството му в случай на опасност. Предците на Каракачанското куче се оформят още през третото хилядолетие преди Христа. Съвременното Каракачанско куче се счита за потомък на кучетата на древните траки, най-старите жители на Балканския полуостров, известни като отлични скотовъдци, които Херодот описва като най-многобройният народ след индийците.  Името си тази порода кучета дължи на номадите овцевъди – каракачани, пашували своите многохилядни стада по територията на Балканския полуостров. Поради консервативните си животновъдни традиции, те успели да запазят някои от най-старите породи домашни животни в Европа - Каракачанската овца, Каракачански кон, и, разбира се, на Каракачанското куче. Каракачаните като номади-скотовъдци, водени от нуждите си, са изиграли основна роля при селекционирането на овчарско куче, отговарящо на много и специфични изисквания.  На фона всичко това, не бива да се подценява ролята на поколения потомствени овчари от стари български родове, българо-мохамедани, и българи от турски произход, традиционно занимаващи се с овцевъдство, и дали своя принос за съхраняването на автентичното Каракачанско куче. Голяма част от тези родове са обособили собствени развъдни линии – “джинсове”, известни до днес. В периода 1878-1912г. Каракачанското куче успешно е използвано от българската армия като караулно куче по граничните постове на държавата. Каракачанското куче е едро, здраво, с масивна костна система. Овчарите в миналото са предпочитали да си оставят от кучилото най-едрите и тежки кутрета, с най-едри глави и муцуни. Впоследствие добре развитите, здрави и силни екземпляри имат необходимата сила да се противопоставят на хищниците при охрана на стадата селскостопански животни. Главата на каракачанското куче е едра, масивна. Муцуната е широка и дълбока, със силни, мощни челюсти. Ушите са нископоставени и висящи. Традиционно, овчарите по нашите земи режат по едно ухо на Каракачанското куче, вярвайки че по този начин подобряват слуха му.    Космената покривка на Каракачанеца е дълга, права и с гъст под-косъм. Обилната космена покривка предпазва кучето при неблагоприятните климатични условия в планините. По този начин независимо от несгодите на времето, кучето изпълнява своята изконна функция – пазач на стадото. Цвета на космената покривка при Каракачанеца обикновено е петниста, шарена. Най-често срещаните окраски се представят в следните комбинации – преобладаващ бял цвят на тялото с тъмни петна, или преобладаващ тъмен фон на тялото, с разпределени бели петна.   Оцветяването на петната може да бъде сив, черен, по-рядко рижави или жълти. Овчарите са предпочитали кучета с контрастна окраска , която е лесно забележима. Местоположението на шареното куче може лесно да бъде установено от овчаря – на фона на стадото или в заобикалящата го среда. През нощтта овчарят трудно би различил сиво, или черно куче от вълка за да му помогне в при евентуална схватка с хищника. Зиме бялото куче трудно се отличава на фона на снега, а пък рижавото или жълтото се слива с цвета на опадалите листа на дърветата и тревите през есента. Каракачанското куче е смело, силно и интелигентно. То само преценява ситуацията и адекватно взима решение за противодействие на хищника. Много случаи има при които куче което не може да прецени ситуацията, и става жертва на мечка, или на вълци. Именно така във времето са оцелявали екземпляри, достатъчно смели и силни да се противопоставят на атаките на хищниците, но и достатъчно интелигентни да могат да преценят възможностите на противника си.  ВАЖНО!!! Днес, на фона на все по-силно намаляващия брой на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада намалява. Така и за Каракачанското куче съществува реален риск, да изчезне, или да се превърне в нещо което е много далеч от изконната му същност – а, именно куче пазач на стада! През последните 15 – 20 години, Каракачанското куче е използвано от някои любители на кучета у нас, за създаване на нова, едра, шоу-тип порода, известна днес под името «Българско овчарско куче». Тази новосъздадена порода не бива да се бърка с автохтонната порода Каракачанско куче. Използван е метода на сложно възпроизводително кръстосване на Каракачанското куче със сродни едри породи кучета – Кавказка овчарка, Средноазиатска овчарка, Сан Бернар и др. Целта е да се създадат огромни, тежки кучета, с фрапантен външен вид. Представителите на новосъздадената порода «Българско овчарско куче», се отглеждат най-вече като домашни любимци в урбанизирана среда. Стандарт на породата Каракачанско куче Изтегли (.PDF) |
|
||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| ||||
| ||||
| (c) 2008 - 2024 Международна асоциация Каракачанско куче | ||||