Често задавани въпроси

- Каква е разликата между Каракачанското куче и новото Българското овчарско куче?
Днес все по дискутиран в средите на българската кинология е въпроса: „Една и съща порода ли са Каракачанското куче и Българското овчарско куче?”. В потока на информация, и целенасочена дезинформация, който се излива в различни печатни и електронни медии, и интернет форуми, непредубедения любител на кучета много лесно бива объркван и подвеждан. Следвайки в хронологичен ред събитията свързани с развитието на породата овчарско куче, служещо от незапомнени времена за охрана на стадата селскостопански животни на българина, човек лесно може сам да достигне до истината. Да започнем с цитат от монографичен труд „Родопските Брахицерни Говеда” 2012, на Проф. д-р Васил Николов, Директор на Изпълнителна Агенция по Селекция и Репродукция в Животновъдството към МЗХ на България: „Към националните генетични ресурси се отнасят Каракачанското куче, наричано и Българско овчарско, като през последните години се правят опити популацията да се диференцира, като името Каракачанско куче се запази за автохтонната форма, а името Българско овчарско куче се даде на подобрената популация.” Към настоящия момент, категорично можем да кажем че Каракачанското куче и Българското Овчарско Куче, СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ПОРОДИ! Българската държава е признала двете породи. През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на Република България. Едва през 2009 година Комисия по породи животни издава разрешение за развъдна дейност с породата Българско Овчарско куче. От посочените по горе данни, следва че първа защитена пред МЗХ на Република България, Развъдна програма, е тази на автохтонната порода Каракачанското куче, с изброени основоположници на линии и генеалогично развитие на линиите в породата. Първите учредени и официално регистрирани клубове през 90–те години, обединяващи ентусиасти развъждащи тази местна порода кучета, също носят в регистрационното си наименование „каракачанско куче” – Клуб Каракачанско куче, към СЛРБ, град Пазарджик, Национален Клуб Каракачанско куче – гр. София, Клуб Каракачанско куче – гр. Перник, Клуб Каракачанско куче „Център” – гр. Стара Загора. Факт е, че до преди 1994 година никой не беше и чувал за порода „Българско овчарско куче”. Нещо повече – няма нито един писмен документ свидетелстващ за съществуването на такава порода. В следствие на нарастналия интерес към българската автохтонна порода куче пазач на стада, започна активна развъдна и изложбена дейност. Породиха се и първите конфликти основани на противоречия във възприетите цели на отделните клубове, или продиктувани от чиста форма комерсиализъм, прикрит от псевдопатриотични въжделения. В опита си да получат оригиналност и да бъдат със статут на „първопроходци”, някои клубове прибягнаха до преименуване и подмяна на оригиналното име на породата получило гражданственост. В българския киноложки мир се появиха нови имена – Българско Овчарско куче, Българско Планинско куче, Българско Пастирско куче, Български Горан. Така започна подмяната на оригиналното име, а в последствие и на оригиналният екстериорен тип на Каракачанското куче, под основния предтекст – регистрация на породата в FCI. Борбата беше кой да бъде пръв, и да запише името си на „стената на славата”. През периода 1994-2000 година, действително основния спор и ябълката на раздора беше името на породата. Дали националната порода да се нарича Каракачанско куче, или Българско овчарско куче? Кучетата в различните клубове бяха доста сходни като фенотип и много често имаха общност в произхода си - произлизаха от едни и същи предци. Често срещано явление през този период беше възможността едно и също куче да се представя на различни изложби - и като Българско овчарско куче, и като Каракачанско куче! Все още ясното фенотипно отдиференциране на две породи не беше изкристализирало. Постепенно, обаче се оформиха две течения в развъждането на породата: Едните - запазиха оргиналното име – Каракачанско куче, и съхраниха специфичния оригинален фенотип и работни качества на автохтонната порода, базирайки своята селекция само и единствено на чистопородно развъждане на екземпляри с изяснен произход. Същевременно не прекъснаха връзката между Каракачанското куче и естествената му среда на приложение (стада селскостопански животни в райони с висока популация едри хищници). Другите – използваха името Българско овчарско куче, целейки се в бързото набиране на членска маса, и увеличаване на популацията на новосъздаваната порода, с което уж да достигнат заветната цел – регистрация в FCI. Включваха в развъждане, и съответно вписваха в регистър на породата, кучета с неясен произход, както и доказано хибридизирани екземпляри, базирайки развъдната си дейност основно на фенотипни характеристики, без да се следи стриктно за произхода на отделните кучета допускани в разплод. Волно, или неволно в развъждането на популацията на Българското овчарско куче, бяха допуснати хибридни екземпляри (кръстоски със Санбернар, Кавказка овчарка , Средноазиатска овчарка, и т.н.). Така постепенно започна тенденция към все по задълбочаващи се фенотипни различия между популациите на Българското овчарско куче и Каракачанското куче, и отделянето им в две породи с фенотипна и генетична дистанция помежду им. Ако до 2000 година основните различия между отделните клубове бяха свързани с името на породата, то към днешна дата разликите в генофонда на популациите, и екстериора на кучетата развъждани в клубовете за Българско овчарско куче и Каракачанско куче, дават пълно основание да се разграничат две отделни породи, с две отделни наименования. Така днес България има две породи овчарски кучета: Автохтонната порода Каракачанско куче, с древен произход. Съхранена в чистопородно състояние, в пълното си богатство от вътрепородно разообразие, и все още използвана като куче пазач на стада селскостопански животни от атаки на хищници и крадци. Новосъздадената порода Българско Овчарско куче, получена в последните 15 години на основата на автохтонното Каракачанско куче, чрез използване на няколко чужди породи (Санбернар, Кавказка овчарка , Средноазиатска овчарка, и т.н. ) за уедряване на ръста и увеличаване на масата. Чрез целенасочена селекция при тази порода се постигат определени физически параметри, ефектна окраска и поведение подходящо за отглеждане в урбанизирана среда(включително за активна изложбена или спортна дейност).
- Защо националната ни порода носи това име?
"- Ми кучета? -Стигат нашите. Само каракачан стига. Другите няма и да посмеят. Тяхна работа ли е вълк да гонят!..." "Вълчето" - Г. Райчев (1882-1947) "Анадолеца или Пашата, както му казваха още, беше най-хубавото куче на Петра. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и увиснали уши, каквито са ушите и козината на каракачанското куче." Борба до смърт" - Й. Йовков (1880-1937) Така са описвали каракачанското куче двама от най-добрите майстори на перото. И думите им по неоспорим начин доказват, че ако сред овчарите, и сред българското население като цяло, е било известно нечие име, то това е името Каракачанско куче. Освен широко разпространение, и получило популярност у нас, наименованието „Каракачанско куче” е познато и по света, за определяне на автохтонната българска порода кучета пазачи на стада. Под същото наименование породата е описана от д-р Ханс Петерс през 1938 година в своя статия публикувана в немско киноложко списание (Der Karakatschan hund. Peters, H.B., 1938). Името си тази порода кучета дължи на номадите овцевъди – каракачани, пашували своите многохилядни стада по територията на Балканския полуостров. Поради консервативните си животновъдни традиции, те успели да запазят някои от най-старите породи домашни животни в Европа - Каракачанската овца, Каракачански кон, и, разбира се, Каракачанското куче. Каракачаните като номади-скотовъдци, водени от нуждите си, са изиграли основна роля при селекционирането на овчарско куче, отговарящо на много и специфични изисквания. На фона всичко това, не бива да се подценява ролята на поколения потомствени овчари от стари български родове, българо-мохамедани, и българи от турски произход, традиционно занимаващи се с овцевъдство у нас. Те са дали своя огромен принос за съхраняването на автентичното Каракачанско куче. Голяма част от тези родове са обособили собствени развъдни линии – “джинсове”, известни до днес.
- Коя е първата официално призната българска порода куче?
Каракачанското куче е първата българска автохтонна порода селскостопанско животно, призната от „Комисия по породи животни”, към Министерство на Земеделието и горите на Република България. Официално признат стандарт на 10.08.2005 година.
- Защо трябва да се интересувам от произхода на кучето, след като ми върши работа?
Работните качества при кучетата от ползвателните породи (ловни, служебни, пастирски и овчарски) са в значителна степен генетично обусловени. Така е и при Каракачанското куче. В миналото селекцията при тази порода е водена основно на базата работни качества. В продължения на векове безкомпромисната селекция, от страна на овчарите и на средата на използване, е затвърдила генетично богата гама поведенчески характеристики, които определят Каракачанското куче като отлично куче пазач на стада селскостопански животни от атаки на хищници и крадци. Тези поведенчески характеристики се предават твърдо в поколенията през вековете до днес. Поведението на кучето (работните качества) са гентично заложени, така както и външния му вид. Чистопородността на Каракачанско куче с ясен произход, гарантира проявяването на именно тези поведенчески характеристики, които са типични за породата, както и тяхното запазване и предаване в поколенията. При кучета кръстоски, е твърде вероятно да се проявяват несвойствено за чистопородното Каракачанско куче поведение – страхливост, необоснована агресия, агресия към стопанина или към домашните животни и т.н. Това че е възможно дадено куче, (получено в резултат от кръстосване между различни породи)да проявява определени поведенчески характеристики характерни за Каракачанско куче, е по скоро случайност. Това не е поведение, което е твърдо генетично обусловено, и от тук следва че няма гаранция да се предава в потомците му!
- Колко агресивно е Каракачанското куче и бих ли могъл да го контролирам?
Каракачанското куче е порода овчарско куче от охранителен тип. Векове наред в неговият геном, по пътя на селекцията е затвърждавано поведение на куче пазач на стада селскостопански животни от набези на хищници и крадци. Вродените му качества включват изразена злоба към хищници, и недоверчивост към непознати. В поведението на завършили развитието си екзепляри е характерно проявата на отбранителна реакция в активна форма при заплаха. Агресивността обаче е умерена и контролируема от стопанина на кучето. Крайно агресивните екземпляри, проявяващи неконтролируема злоба, не са се толерирали както в миналото, така и днес. При периодичните миграции от летни към зимни пасища в миналото, Каракачанските кучета заедно със стадата си, са преминавали през населени места, срещали са се с непознати хора и животни, без да проявяват агресия към тях. При провокация или заплаха за сигурността на стадото кучетата са появявали охранителен рефлекс. Именно това поведение е характерно за породата – умерена агресия и безпрекословна подчиненост на стопанина. Социализацията на младото Каракачанско куче, и връзката му със стопанина, са отговорни за правилното психическо развитие и проява на характерното за породата поведение и работни качества,в зряла възраст.
- Може ли Каракачанското куче да се отглежда с други породи кучета?
Каракачанското куче е с подчертано социален тип поведение. При охрана на стадата винаги се използват група Каракачански кучета. В групата има утвърдена йерархия и тя е способна да работи в екип. Изключения са силно доминантни екземпляри, които не се сработват с останалите в групата, и са с изразено индивидуален тип поведение. По правило Каракачанското куче при правилна социализация, добре приема присъствие на други породи кучета. Все пак трябва да се отчита факта че при силно доминатни породи кучета с изразена териториалност в поведението, е възможно да се стигне до конфликти - Каракачанското куче трудно понася подчинена роля в съжителство с други породи кучета.
- Какво е МАКК?
СДРУЖЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНА АСОЦИАЦИЯ КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ, което може да се изписва накратко М.А.К.К., и на латиница като INTERNATIONAL KARAKACHAN DOG ASSOCIATION (IKDА), е основано от група съмишленици, имащи за цел съхраняване и опазване на автохтонната българска порода Каракачанско куче, в оригиналния му вид, и работни качества. М.А.К.К. е водещата развъдна организация за породата каракачанско куче както в България, така и извън нея. Тя е мирогледно и политически неутрална. Дейността и е безкористна, тя не преследва свои икономически цели. МАКК си поставя следните цели: Ръководство, контрол и насърчаване на отглеждането на каракачански кучета, подходящи и необходими като кучета със селскостопанско предназначение, като кучета за охрана на хора, животни и собственост. Подпомагане и насърчаване на отглеждането на каракачански кучета от животновъди и земеделски стопани. Запазване, укрепване и развитие на вродените качества за приложение на каракачанското куче, повишаване на физическите и психическите му способности и издръжливост.Отглеждане на кучета за селското стопанство с добри заложби.
- Нужно ли е Каракачанското ми куче да има родословие? Как се издава и от кого трябва да го получа?
Родословието на Каракачанско куче, издадено от М.А.К.К. с печат на Асоциацията, е официален документ, удостоверяващ произхода на конкретното куче, и гарантира чистопородността му. Родословието се издава по реда описан в Правилника за развъждане и Селекция (ПСР) на М.А.К.К. ВАЖНО!!! При закупуване на Каракачанско куче, при което е невъзможно да се престави родословие от производителя му, е възможно да бъде нечистопородно, или да не е получено от селекционното развъждане на М.А.К.К.!!!
- Къде мога да получа детайлна информация за родителите и пра-родителите на Каракачанското кученце, което съм си купил?
Подробна информация (име, фотографии, производител, дата на раждане и т.н.) за преките родители и за всички прародители на Каракачанското кученце, което сте взели от развъдчик на М.А.К.К., може да намерите в единствения по рода си он-лайн регистър (база данни) на породата Каракачанско куче, подържан от Международната Асоциация Каракачанско куче. В базата данни е представена информация за всички чистопородни Каракачански кучета, вписани в Племенната книга на М.А.К.К., всички развъдници и развъдчици, официално регистрирани към Асоциацията, както и произведените от тях кучила.
- Защо трябва да чипирам кучето?
По смисъла на закона за ветеринарно медицинската дейност в България, всички домашни кучета подлежат на идентификация посредством електронен микрочип и регистрация в електронната система на БАБХ - ВетИС, която се извършва от практикуващ ветеринарен лекар. Номера на микрочипа е уникален код който служи за идентификация на конкретното куче. В родословието на всяко Каракачанско куче произведено от развъдник/развъдчик регистриран към М.А.К.К., се обозначава номера на микрочипа който е поставен.
- Може ли Каракачанското куче да се отглежда в апартамент?
Каракачанското куче е ползвателна порода. Не случайно е регистрирано от българската държава като порода селскостопанско животно. То се нуждае от много свободно движение, и се чувства пълноценно когато работи – охранява стада, или имоти и обекти. Не е най-удачния вариант за неговото правилно физическо и психическо развитие отглеждането му в апартамент с ограничени движения и контакти с външна среда.
- Колко дълго живее Каракачанското куче?
Каракачанското куче е сравнително дълголетно. Значително влияние върху продължителността на живота му оказват начина на отглеждане, хранене и използване. Средната продължителност на живот е 10-12 години, но не са редки случаите на достигане на достолепна възраст 15-17 години.