Основоположници на линии

Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци.

Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. След насилственото прекратяване на сезонните миграции на стадата в средата на ХХ век, породата е запазена благодарение на активното и използване и развъждане от редица български родове потомствени животновъди, както и българомохамедани основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството.

В миналото в отделни райони на страната, са се оформили своеобразни инбредни гнезда, с добре изразена географска специфичност на екстериора и ползвателните характеристики. В последните десетилетия сме свидетели на своеобразно „размиване” на специфичните екстериорни особенности, утвърдени при географски изолираните популации. Причина за това е безразборния подбор при развъдната дейност.

С цел запазване на самобитния облик на Каракачанското куче, като автохтонна българска порода, основен метод приет от Международна Асоциация Каракачанско куче, е чистопородното линейно и фамилно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.

Селекция основана на 20-те генеалогични линии, осигурява достатъчно широка генетична база, и дава възможност за съхранение и развитие на морфологичното и етологичното многообразие в автохтонната порода Каракачанско куче.