За Пастирите - Йордан Радичков

[Mad Max]

Овцата се разгневи, че цял живот я стрижат, и като взе една ножица, отиде та острига стопанина си и му каза: От днес нататък ти бъди овца, а аз ще съм ти стопанинът и човекът като нямаше друго какво да прави, стана овца, а овцата стана стопанин.
И като стана стопанин, тя взе една тояга и изкара човека на паша, но щом го изкара в ливадите, там веднага се появи един вълк и овцата отиде да се бие с вълка, а човекът си пощипваше кротко тревица. Овцата се би дълго с вълка, докато най-сетне го прогони в гората и седна под едно дърво да си вземе дъха, но едва подви крак и видя, че човекът отива да пасе в люцерната, а ако се напасе с люцерна, ще се подуе и ще пукне, затуй тя отиде да го изгони оттам, после го откара на реката да пие вода, после го върна пак в селището и заспа като заклана. Тъкмо заспа, лавнаха кучетата, тя скочи в просъница и излезе навън. А навън пак беше дошъл вълкът и тя пак се би с него и легна чак когато пропяха първи петли. Но щом петлите почнаха да честят, овцата стана и изкара отново стопанина си на паша. И цяло лято тя не подви крак, и през цялата есен в дъждовете, и хапчета против метил му дава, а когато наваля сняг, караше шума от листниците, правеше пъртина, туряше крупи сол, защото стопанинът не можеше да седи гладен. И много вълци тогава взеха да обикалят и да вият наоколо, а вълната на стопанина не беше още за стрижене. Що ли се хванах с тая работа, ядосваше се овцата все повече и както се ядосваше все повече, тя взе един ден, че се вбеси, отиде, та заколи стопанина си и го изяде.
И като изяде стопанина си, овцата се укроти и стана човек и започна да развъжда големи стада овце.

[Mad Max]