Има един виц по случая..
Чапай и Петка на бойното поле..

Чапай цял живот мечтаел да го пратят там, да му повелят родното оръжие с което да брани родната чест и сега сякаш мечтата му се сбъднала. Опасал се до горе с патрондажи, грабнал калашника в ръце и бързал да достигне мястото на което бил разпределен с другаря си.
Петка, от своя страна бил миролюбив човек /нещо като българските съботяни

/.. През цялото време се чудел как да избяга и как да се откаже, но страха от гнева на Чапай, който би следвало да го стовари не му позволявал да го стори..
Стигнали двамата окопа. Петка скочил вътре, залегнал, свил се на кълбо и зачакал..
В това време Чапай, настървен от вкуса на барута, който попивали устните му прекрачил окопа, заредил автомата и почнал да стреля на месо с налудничава усмивка и необяснимо задоволство..
- Чапай.. - прекъснал го с треперещ глас Петка.. - ..на какво мирише кръвта?..
- Остави ме! Размазвам врага! - та, та, та, та.. - гърмежите продължавали да утекват..
-Чапай бе.. - малко по-смело се помъчил да го отплесне - на какво мирише кръвта бе?
- Шшшт! Сразих още трийсе!
- Моля ти се.. кажи на какво мирише кръвта?
- НА ЛАЙНА!
- РАНЕН СЪМ! РАНЕН СЪМ!