Оценка на кучето на екстериорна изложба

[vano]

Личното ми мнение по този тема е че критерият ни за оценки на кучетата на изложба са доста занижени. Какво имам предвид - според мен породата едва ли е в толкова завършен вид, че 99% от кучетата в даден клас да получават отлична оценка.
От наблюдението което имам над кучетата и доколкото се простират моите разбирания, може да се каже че в организацията има множество добри и много добри кучета, но чак пък болшинството да са отлични.

Отлично по екстериор куче означава един вид еталон, предтсвител на породата или на съответна линия (защото в МАКК се развъжда линейно), към когото развъдчиците трябва да се стремят, за да се развива положително породата.

Според мен за един развъдчик е много по-добре да получи реална оценка на кучето си, с описаните недостатъци и препоръки за евентуалните връзки на това куче, за да се избегне натрупването на съответните такива, отколкото да получи отлична оценка и да влезне в самозаблуда, че видите ли всичките ми кучета са отлични, шампиони, аз съм най-великия.

Може би е добре и да се направят някакви разяснителни семинари или работни срещи, на които да се обясни на развъдчиците, за да няма постоянно сърдити, какви са критериите при оценка на кучетата, как се деференцират различните недостатъци и каква тежест имат при оценката, защото все пак оценката се дава на кучето в цялостност.

Масово и развъдчици, и особено публиката по изложбите виждат само най-видимите екстериорни недостатъци - уши, очи, пигментация, дължина и структура на косъма и т.н., а в същото време не се замислят, че много по-вредни за породата са така наречените функционални недостатъци, някои от които трудно се виждат, особено от хора с по-малък опит - като например постановка и ъгли на крайници, дължина на поясницата, вдлъбнат или изпъкнал гръб, прекалено наклонени или отвесни метакарпуси и т.н. и т.н.

Как мислите?

[Habits]

Относно критерия и като цяло компромисите при оценяването на кучето, преди време беше пояснено, че породата е застрашена от изчезване и че екземплярите все още са прекалено малко, за да вдигаме критерия и да намалим компромисите.
От тук се появява въпросът дали това е така и какъв всъщност е моментният приоритет на МАКК - увеличаване броя на породните екземпляри или "изчистване" на недостатъци, Вано го е определил като положително развитие на породата.

Относно семинарите и работните срещи, напълно съм съгласен, че трябва да се организират и такива. Според мен, това е изключително важно за хора като мен, тепърва навлизащи в материята, а и не само. Хубаво е всеки да е наясно какво всъщност прави, когато реши да осъществи дадена връзка.

[trayko.asenov]

Семинар или работна среща, според скромното ми мнение, са задължителни поне веднъж годишно.

[rex]

Масово и развъдчици, и особено публиката по изложбите виждат само най-видимите екстериорни недостатъци - уши, очи, пигментация, дължина и структура на косъма и т.н., а в същото време не се замислят, че много по-вредни за породата са така наречените функционални недостатъци, някои от които трудно се виждат, особено от хора с по-малък опит - като например постановка и ъгли на крайници, дължина на поясницата, вдлъбнат или изпъкнал гръб, прекалено наклонени или отвесни метакарпуси и т.н. и т.н.
Как мислите?

Ако наистина има такива развъдчици, това  Е проблем. На фона на него другото изобщо не е. В този ред мисли всеки развъдчик би трябвало да има личен ангажимент към себе си да навлезе в материята поне до толкова, че когато започва дейност да е наясно с основните изходни положения. Безспорно - семинар или среща биха дали някаква насока за сверка на часовника, но предполагам никой от компетентните лица в МАКК не би отказал съвет или напътствие и през останалата част на годината. Но това преди всичко е изключително лична инициатива.

[vano]

Масово и развъдчици, и особено публиката по изложбите виждат само най-видимите екстериорни недостатъци - уши, очи, пигментация, дължина и структура на косъма и т.н., а в същото време не се замислят, че много по-вредни за породата са така наречените функционални недостатъци, някои от които трудно се виждат, особено от хора с по-малък опит - като например постановка и ъгли на крайници, дължина на поясницата, вдлъбнат или изпъкнал гръб, прекалено наклонени или отвесни метакарпуси и т.н. и т.н.
Как мислите?

Ако наистина има такива развъдчици, това  Е проблем. На фона на него другото изобщо не е. В този ред мисли всеки развъдчик би трябвало да има личен ангажимент към себе си да навлезе в материята поне до толкова, че когато започва дейност да е наясно с основните изходни положения. Безспорно - семинар или среща биха дали някаква насока за сверка на часовника, но предполагам никой от компетентните лица в МАКК не би отказал съвет или напътствие и през останалата част на годината. Но това преди всичко е изключително лична инициатива.

Има, според мен и то много. Под развъдчик не разбирай само тези, които сме с регистрирани развъдници, не че сме цифнали и вързали и не че не правим компромиси, които дори на себе си трудно обясняваме, но политиката на МАКК е такава, че позволява развъждане да осъществява всеки, който притежава чистопородни каракачански кучета.

Тури към незнанието на някои и егото на други, които не търпят критика или съвет и положението никак не е толкова розово, колкото изглежда на първо четене. /това е лично мое мнение, което съм изградил в последните няколко години, от както наблюдавам по-изкъсо работата в организацията, може и да греша/

Мисля че за никого не са излишни 1 или 2 пъти в годината семнари или работни срещи, или както ги наречем, в които знаещите да си припомнят, а незнаещите да разберат че има подобни чудеса. Разбира се че един семинар няма да те научи, но поне може да провокира интерес, у тези които искат да се развият като развъдчици, но по една или друга прична не са успели до момента.

[trayko.asenov]

На тези срещи освен основите на материята, би било полезно да се обсъждат резултатите от измерванията и посока на популацията. Както и да е остават не довършени темите:

Темите за дискусия на работната среща ще бъдат както следва:
1. Основи на генетиката и значението и при  развъждането на Каракачанското куче.
2. Стандарта на породата като рамка. Тълкуване на стандарта.
3. Взаимовръзката екстериор-функционалност.
4. Каракачанското куче и сродни нему породи на Балканите.
Темите ще бъдат представени като презентации на мултимедия, а в дискусията могат да се включат всички, които имат въпроси и искат да изразят мнение.
...

[KaraKitan]

Личното ми мнение е, че трябва да се премине към по-прецизирана система за оценка. Съответно съдията в ринг трябва детайлно да описва кучето и да му дава максимално точна оценка, която да е валиден и коректен ориентир и за след 30 години.
Преди няколко години на една среща на МАКК в София представих идея за въвеждане на 10 степенна скала за оценка при която оценка 10 да е резервирана за безупречен екстериорно и поведенчески екземпляр, без недостатъци. Оценки до 3 да са за екземпляри изключени от разплод било заради нетипичност или функционални дефекти. Идеята още включваше по-детайлна оценка на разплодниците на база собствени качества и качества на потомците. Съответно оценка на състоянието на линиите
Дори бих предложил еретичната идея да няма класиране 1,2,3, а само оценяване във 10 степенната скала. Така на изложбата ще имаме примерно две кучета с оценка 8, пет с оценка 7, седем с оценка 6 и т.н.
На база получените оценки може да се правят интересни заключения и да се следи развитието на популацията по различни категории.

[vano]

Личното ми мнение е, че трябва да се премине към по-прецизирана система за оценка. Съответно съдията в ринг трябва детайлно да описва кучето и да му дава максимално точна оценка, която да е валиден и коректен ориентир и за след 30 години.
Преди няколко години на една среща на МАКК в София представих идея за въвеждане на 10 степенна скала за оценка при която оценка 10 да е резервирана за безупречен екстериорно и поведенчески екземпляр, без недостатъци. Оценки до 3 да са за екземпляри изключени от разплод било заради нетипичност или функционални дефекти. Идеята още включваше по-детайлна оценка на разплодниците на база собствени качества и качества на потомците. Съответно оценка на състоянието на линиите
Дори бих предложил еретичната идея да няма класиране 1,2,3, а само оценяване във 10 степенната скала. Така на изложбата ще имаме примерно две кучета с оценка 8, пет с оценка 7, седем с оценка 6 и т.н.
На база получените оценки може да се правят интересни заключения и да се следи развитието на популацията по различни категории.

Идеята ти ми се струва доста интересна и не е лошо да се помисли сериозно върху нея.

Подобна схема на оценяване има, доколкото знам в американският кенъл клуб, но там скалата е до 100 т., като за всяка част си има определени максимум точки. Например главата 30 т., от които за уши, учи, муцуна, зъби и т.н. се дават съответно точки, като за всяка част има максимум който може да се получи.

[Zahari]

Доста интересно предложение с доста дълбоки възможности в дългосрочен план.Възможност за мотивация и показване работата на даден развъдник мащабно!Та ако щете и следене развъдната работа по линии.

[trayko.asenov]

Идеята не е лоша, поради навлизането в детайли, при оценяване, както и лишаване от пристрастия. Например, ще отида на тази изложба, защото този съдия не ми е оценявал кучето и може да го хареса или пък на тази няма смисъл, защото съдията не ми хареса кучето миналият път. Естествено ще се стигне до заключението, че изложбите не се посещават за медали, (защото малко хора, разбират идеята на изложбата)да се подчертаят предимствата на даден екземпляр над друг, но за да се направи максимално обективна оценка на екземпляра, според вида, в който е. Силно се надявам, че ще се ориентираме към работещи и мотивиращи механизми на оценяване.

[Александър Христов]

Определено заставам зад тази идея!  Начина по който я доразви Вано също приветствам.
Нека всички членове на МАКК гласуват открито.

[SIMBEN]

Ще бъда малко краен, но все пак това е дискусия. 
Няма нужда да се организират семинари, за да се учим как да си връзваме връзките на обувките.

Това, което имаме е устав на организацията и правилник за селекция и развъждане, това, което нямаме е контрол и санкции.
Вече съм твърдо убеден, че е необходим пропусквателен режим за дейност, изпитателен срок, последващ непрекъснат мониторинг и при нужда отнемане правото на дейност.
 
Не изключвам и организирането срещу заплащане на подготвителни курсове за кандидати. По-добре човек да се подготви преди, отколкото да се ограмотява след.
Когато човек с пот се е преборил за дадени права, той ще ги цени и с пот ще ги брани и защитава.

И стигаме до изложбите, това, което предлага Ати е конкретно и конструктивно за етапа и нивото. Подкрепям го с две ръце и едно особено мнение - авторитета и доверието, с които се ползват сред хората оценителите, а публична тайна е, че те са дефицит.

[Александър Христов]

Ако се изработи с- ма за оценяване подобна на описаната по горе от Вано  това със съдиите ще се промени.
Относно пропускателния режим за дейност- първо- против съм, защото това противоречи на принципите на Асоциацията. Второ, и конкретно- как ще спреш мене например да развъждам както си искам, ще ми отнемеш членството в МАКК ли? За какви санкции можем да говорим въобще??

[Александър Христов]

Ако се изработи с- ма за оценяване подобна на описаната по горе от Вано  това със съдиите ще се промени.
Относно пропускателния режим за дейност- първо- против съм, защото това противоречи на принципите на Асоциацията. Второ, и конкретно- как ще спреш мене например да развъждам както си искам, ще ми отнемеш членството в МАКК ли? За какви санкции можем да говорим въобще??

Подходът със обучението който предлага Вано по горе е това което ни трябва. Един два семинара, дискусионни срещи. Който иска и може ще се научи, който не- ще остане назад и ще отпадне по естествен път.
Абсурдно е да се говори за демократичен принцип  в нашата България, но точно това имаме изградено в МАКК и то работи! Нека не го прецакваме!

[kennel Vucho]

Много верни неща има казани дотук в темата. Това с точките (скалата) е изработена методика която се прилага в животновъдството и работи много отдавна. Т.нар. селекционен индекс, за рангуване на разплодници като определени признаци имат съответен цифров израз в индекса. Използването на този селекционен индекс цели отпадане на чисто субективните фактори при оценка на даден разплодник -  ако притежава съответната стойност на индекса определена като минимум то той влиза в разплод, ако ли не - отпада. Да но това е метод свързан с множество измервания и оценки които трябва да се направят и обработят и едва тогава да се рангуват съответните екземпляри. Това съм абсолютно категоричен че е невъзможно да се направи на една екстериорна изложба на която имаме 60 -70 и повече кучета за оценка! Обективната работа на съдията по време на една изложба е от особено важно значение за обективното оценяване на кучето. Реално отчитане на екстериорните недостатъци, става при подробно описание на екстериора на конкретното куче и отразяването му в оценъчния лист. А не да се претупват нещата и да се спестяват някои "истини" заради това че щял еди кой си да се разсърди! И друго - Огнян го каза точно - все пак като е избран някой за съдия то към него трябва да се подхожда с респект! А не за почти всяко негово решение да се спори, вика, и т.н. Именно за това въведохме като правило в МАКК - съдията да се аргументира публично за всяка оценка на конкретен екземпляр! Никой не е застрахован от грешки, всеки човек греши. Не говоря за случаи когато стават банални грешки, но когато грешките стават системни тогава има проблем! Именно в случаите на подробно аргументиране на съдията пред публиката е вариянта той да защити своята обективност! Считам че това работи и се доказа във времето.
Относно мнението на Огнян за контрола и мониторинга - да съгласен съм да има контрол на развъдната дейност, но веднага изпадаме в положението на "злите езици" които ще са упрекнати в потискане на еди кой си и толериране на еди кой си. Така или иначе вече се говори за "пренебрегвани" линии, "кучета извън калъпа" и т.н.  Това ще провокира още повече приказки от рода -  "пренебрегвани развъдници" и"развъдници извън калъпа". Считам че контрола на развъдната дейност именно е обективната оценка на кучето произведено от едикой си развъдник, било то на Екстериорна изожба или на Селекционен преглед. Там си личи кой как е работил. Мнението на Алекс също има резон - нали именно тази свобода в развъдните решения на определен развъдчик прави МАКК развъдна асоциция с демократични принципи!? Свобода да, но не свободия, бих добавил аз, и считам че израза "аз ще правя каквото си искам защото никой не може да ми каже какво ще гледам в двора си" е вреден за популацията като цяло защото ако днес просто от инат, правим грешно развъдно решение, така просто защото сме "дебели глави" ще продължим да грешим и утре! И грешките ще стават все по големи защото "никой не може да ми казва какво да правя"! Нивото на самоконтрол според мен е важно - не всеки да прави каквото си знае, а да попрочете и да понаучи малко, ако щеш и просто да "вземе акъл" от някой! Знам че това не е присъща национална черта, но ако искаме да бъдем грамотни развъдчици, то това е задължително, а не да действаме просто от инат, пък да видим какво ще стане! Наистина семинарите с образователна цел са важни особено за развъдчиците и подкрепям тази идея! И накрая Вано много точно е уловил някои неща в своето мнение по темата и това което казах по горе:

Има, според мен и то много. Под развъдчик не разбирай само тези, които сме с регистрирани развъдници, не че сме цифнали и вързали и не че не правим компромиси, които дори на себе си трудно обясняваме, но политиката на МАКК е такава, че позволява развъждане да осъществява всеки, който притежава чистопородни каракачански кучета.

Тури към незнанието на някои и егото на други, които не търпят критика или съвет и положението никак не е толкова розово, колкото изглежда на първо четене. /това е лично мое мнение, което съм изградил в последните няколко години, от както наблюдавам по-изкъсо работата в организацията, може и да греша/

Затова считам че най важното е самоконтрола в случая, и загърбване на егото, ината и комерсиализма! Идеята за развитие и запазване на породата винаги трябва да е над всичко това което изброих!