http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/articles/2005/05/09/reportage-01Считани за потомците на римляните на Балканите, влахите живеят в различни райони на Балканския п-в и Източна Европа. Макар, че влашките общини са процъфтявали в миналото, бурната история на Балканите ги е разпръснала и изолирала и тяхната идентичност като отделна етническа група все повече избледнява.
императорския указ, издаден от отоманския султан Абдул Хамид ІІ, който дава на влахите за първи път колективни права. Те получават правото да използват своя език в църквите и училищата, а така също да избират свои местни съветници. По този начин влахите вече могат да основават училища, църкви и други национални учреждения. Между 1908 и 1913 г. те имат свой депутат, сенатор и министър в отоманския парламент. На 2 май влахите по цяла Югоизточна Европа отпразнуваха своя международен ден.
С традиционен поминък овцевъдство те търсят по-добри пасища, което ги довежда на Балканите и в Източна Европа. Влахи могат да бъдат открити на север чак до Полша. Привързаността им към пастирския начин на живот, често ги държи настрани от горчивите етнически битки, които опустошават Балканите векове наред. Те мирно съжителстват с местното население, но в същото време се борят, за да запазят своята идентичност.
Произходът на влахите, както и на езиково сродните им румънци, остава неразрешена загадка. Някои считат, че и двата народа са потомците на римляните на Балканите, а според други те са наследници на романизирани заселници. Румънската култара е повлияна от славяните, докато влахите на юг от Дунав показват черти на византийското и гръцкото влияния.
Историците ги наричат македоно-румънци, а те самите използват името ароманци. Има консенсус сред лингвистите, че влашкият и румънският са варианти на един и същи език от латинската група ( друг един - далматинският език - отмря през 1898 г., а истро-румънският се говори от няколко хиляди души в Хърватия). Топоними като връх Дурмитор в Черна гора говорят за продължаващо присъствие на латинско-говорещи народи около Дунав и в планинските райони.
Думата "влах" произлиза от готическия език и първоначално означава "чужденец", а по-късно - "човек, говорещ латински идиоми". Германските племена използват думата "велш" за назоваване на римското население, което по-късно се нарича "валеси", а на римляните от южна Белгия е дадено името "валуни". Унгарците от тези времена наричат Италия "Оласцаг" или "Земя на оласите", което е тяхната версия на името. По време на Византийската империя са съществували няколко влашки територии, но те рядко стават мощни държави. Най-големият успех на влахите е отбелязан по времето на династията Асен (1185-1258 г.) , когато те установяват втората българска империя или българо-влашката държава.
Към края на 18 век влашкият град Москополе (Воскопое) в Албания е разполагал с 22 църкви, академия и печатница и населението му е възлизало на 60 000 души. По това време са публикувани първите влашки речници, учебници по граматика и буквари. През 1788 г., обаче, Али паша Тепелена унищожава този процъфтяващ град на влахите.
До средата на 19 век влашките общини основават училища и църкви и имат подкрепата на властите. Последвалото разпадане на отоманската империя довежда до разделяне на нейните територии на независими държави, които се отнасят по различен начин към влашкото население. Между 1925 и 1932 г. се извършва масова миграция на влахи в Румъния, в която участват между 4 946 и 6 553 семейства. Комунистическите режими, които по-късно взимат властта в балканските страни, затварят всички влашки училища и учреждения. Общо казано, ерата на национализма нанася ущърб на влахите.
Новосъздадените държави често се стремят към културна хомогенност, докато разпръснатите общини на влашките овчари и търговци не са достатъчно единни като група, за да поддържат своята идентичност. Освен това, променените граници разделят и изолират съществуващите общини. Въпреки, че в миналото броят на влахите на Балканите е бил голям, според последните преброявания те сега съставляват по-малко от 1% от населението.
Въпреки всичко, влахите са изиграли важна роля в някои ключови събития на Балканите през 20 век. През 1903 г., по време на Илинденското въстание в Крушево, Македония ( където 4000 влахи представляват две трети от населението) е установено многонационално правителство. Трима от министрите са влахи, както и влах е местният военен водач Питу Гули (1845-1903), широко почитан като македонски национален герой. До днес македонците гледат на Крушевската република като на модел на етническо сътрудничество.
Днес техния статут на отделна група е избледнял в много части на Балканите. В Гърция те предимо са считани за гърци, които по стечение на обстоятелствата говорят език, сроден с латинския. Македония е единствената държава, където влахите имат редовни програми по националната телевизия. Опитите в Македони и Албания да се насърчава влашкия език чрез преподаването му в университета първоначално бяха посрещнати с ентусиазъм, но подемът постепенно спадна. В Румъния са отделени няколко университетски стипендии за влахи. След падането на режима на Чаушеску местните влахи получиха възможността да популяризират своя език и традиции. Много влахи, обаче, не знаят добре техния диалект и не са в състояние да упражняват колективните си права.
Въпреки, че влахите не са широко възприемани от международната общност като етническа група, много личности от влашки произход са постигнали световна известност. Сред тях са семейството бижутери Булгари, футболните звезди Георге Хаджи и Илия Найдовски, филмовите режисьори Дан Пита и Любиша Георгиевски, драматургът Бранислав Нушич, балканските пионери на киното Милтън и Йеначе Манакия и Еванжели Запа, един основоположниците на съвременните Олимпийски игри.
Dilber MC Theme by HarzeM