ПРОНИКВАНЕТО НА КАРАКАЧАНИТЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Каракачанските семейства са проникнали в Северозападна България малко преди Освобождението от 1878 година. Едни дошли направо от Гърция – Солунско. (…) Друга част от каракачаните (…) в началото преминали от Гърция в Сърбия, а оттам – в България.
(…)
Георги Франгата /1896-1987/ от гр. Берковица разказва:
„Дядо и баща ми били дълги години в Гърция. Родителите ми са ходили в Анадола – там не видели добро и се върнали. Баща ми ни разказваше, че е бил някъде около Солун с овце. Живеели в колиби, които били покрити със слама и се намирали в гората. През зимата отивали в зимовищата – там не валяло сняг и не хранели овцете си, за да не правят разноски. През лятото излизали в Балкана. Там правели други колиби, после пак слизали в зимовищата. Овце са имали много – по 500-600, коне по 20-25 и кози. След освобождението на Сърбия те минали през нея и дошли в България. Аз съм роден през 1896 г. в с. Ржана – Сърбия. Там бях до 1907 г., когато през една есенна нощ 21 каракачански семейства минаха границата около връх Ком – в България, като предварително вързахме върху копитата на конете парцали, за да не се чува как тропат по камънаците. Сутринта се озовахме със стоката си в м. Мочурище, от което се уплашиха българските овчари, тъй като сме щели да ги стесним и ни заплашиха, че ще ни обадят на българските власти. Ние им обещахме, че след това ще се разпръснем на други места из България. Най-после се уреди този въпрос. През зимата прекарвахме в м. Пъстрина край Бойчиновци. Тук също живеехме в колиби. Баща ми имаше 600 овце, 100 кози и 20 коня.”
В Северозападна България каракачаните са дошли привличани от обширните пасища-совати по билото на Западна Стара планина и най-вече от пасищата около в. Ком в м. Мочурище, където по думите на възрастните каракачани могат да пасат от 6 до 7 хиляди овце, и в м. Дреновец, Брусарци, Буковец, в Монтана, Бойчиновци – м. Пъстрина, Вършец, Безденица, Винище, Вирове, Вълкова Слатина, Славотин, Стубел, Студено буче и др.
Пръв Атанас Куциянов купува къща в Берковица през 1905 година.
Из „Каракачаните от Берковица – минало и настояще”, Цветко Вацев
http://berkovitca.com/2013/01/21/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/