Селекция

[Bojko Dobrevski sbg]

При мен последната ми по голяма обиколка беше в централна италия където се нагледах на подобия на кучета със прекалено много кожа и лиги и по нищо не приличащи на кучета ,имах цял месец свободно време и човек който да има време че да ми покаже,  мисълта ми е не в правилата, рамката за нашите кучета я има от доста отдавна и слава богу още се срещат и старотипни кучета които имат редица недостатъци и при стриктно спазване на тия чужди устави не би ли било необходимост да се спрат от разплод за сметка на изчистените от недостатъци модернизирани  кученца  ,също така идеята ми е че в голяма част правилниците са писани въз основа на кучета нямащи общо с нашите и като брой типажи и като редица разнообразни белези фигуриращи при нашите, та как да ги пазваме когато нямат особенна връзка в нашия случай и не би ли било по добре да се абстрахираме от чуждата мисъл поне веднъж за да не застигаме както братята германци, така и руските си братя за да не застигаме грозните подобия които развъждат.

[Habits]

Нали знаете онази поговорка: "Истината е винаги някъде по средата!". Според мен важи в пълна сила и за темата, която се отвори. Някакви рамки все пак трябва да има. Ние, българите, не обичаме някой да ни поставя правила, но мисля, че с малко повече коректност и дисциплина във всяка една дейност с която се занимаваме нещата ще придобият съвсем различен вид. Току виж европейците започнат да копират от нас, вместо ние от тях.     В същото време, както Божко е написал в поустовете си, тук не става въпрос за математика, това не е точна наука, състояща се от строги закони и правила.

Абе както се казва: "Истината е винаги някъде по средата!"  

[rex]

Мишо, според мен при каракачанското куче нещата стоят много по-добре от другите български породи с т.нар. със стопанско значение.
И както всички виждаме има ясни рамки и правила, но което е най-ценното според мен - не се ограничава усета на развъдчика. Това предпазва от развъждане на безличност в много, много голяма степен.
В тази връзка Habits каза нещо изключително важно - развъждането не е математика, дето хващаш стандарта и 2+2 винаги е 4. А и както казва другаря Опенхаймер, липсата на недостатъци не винаги предполага наличието на предимства.

[vano]

Само не можах да разбера, с какво спазването на правилата ще повлияе негативно на породата?

[KaraKitan]

За съжаление дълбоко вкоренено в манталитета ни е да не спазваме правила. Да се мислим за по-умни и по-хитри от знания натрупвани с години и поколения. Да смятаме че вече провереното не важи за нас. Именно това усещане бе една от причините навремето овчарите из Банско-Разлог да се впуснат в експерименти със Сан Бернар. Очакваха че ще излъжат дявола и ще получат нещо невиждано. Но има още нещо. Дори след лошия резултат на първите кръстоски, процеса не спира. Защо? Ами защото всеки си мисли че при него ще се получи нещо друго - онова желаното. И опитите продължават с години и в различни райони.
Убеден съм че ако немците имаха нужда от работно куче пазач на стадото от хищници, щяха да го селекционират по немски, по точни правила и щяха да имат много силни резултати. Да селектираш по правила важащи за всички - това правят там. У нас правилата са - по желания на изпълняващия ги. Манталитет. Просто погледнете резултатите. Броя, качеството и разнообразието на тяхните породи и на нашите/сезирам всякакви породи, не само кучета/. Също как се съхраняват във времето.

Често у нас се бъркат принципа за спазване на правилата с качеството на правилата. Второто трябва да резултат от внимателно обмисляне и претегляне на факти. Тогава ще работи добре.
Реда винаги е по-предвидим и целеустремен от хаоса. Направете си експеримент. Вземете два камъка, чук и секач. Единия удряйте в една точка. Другия-както и където дойде. Кой според вас ще бъде разцепен по-бързо и по-точно?

[Zahari]

Не ми се впуска в подробности,но ако някои иска да знае как се погуби Плевенския кон и на път е Дунавсия ще му обясня.При КК нещата са по-различни и слава Богу.
Момчета свободата не значи свободия,напълно съм съгласен с Ariman.

[Zahari]

Мишо, според мен при каракачанското куче нещата стоят много по-добре от другите български породи с т.нар. със стопанско значение.
И както всички виждаме има ясни рамки и правила, но което е най-ценното според мен - не се ограничава усета на развъдчика. Това предпазва от развъждане на безличност в много, много голяма степен.
В тази връзка Habits каза нещо изключително важно - развъждането не е математика, дето хващаш стандарта и 2+2 винаги е 4. А и както казва другаря Опенхаймер, липсата на недостатъци не винаги предполага наличието на предимства.

[Пеньо]

Само не можах да разбера, с какво спазването на правилата ще повлияе негативно на породата?

Не искам да кажа, че правилата влияят негативно, а че кучето, което всички харесваме в онзи му първобитен и див вид е отглеждано без спазването на такива правила. Дали то беше такова заради това...не знам! Аз лично изпадам в ужас, като гледам, какво се случва с породи, които се отглеждат по правилата. Иначе съм абсолютно съгласен, че липсата на милионите овце е пагубна за КК.

[SIMBEN]

Май трябва да се уточним за какви правила иде реч, защото изглежда всеки си жули в някаква негова писта и изобщо не вдява другия за какво говори.

[Пеньо]

Аз пък да задам въпроса, погледнато от друг ъгъл. Чел съм доста правилници за развъждане, на различни клубове и организации. Във всички тях се препоръчва, а в някои е задължително, женските кучета да се заплождат след 18 месеца, а мъжките да плодят след 24 месеца, както и горната възраст на женските да е 8 години. Ние тука говорим за опит или кой какво видял, или как е при вълците. А тези хора дето са ги мислили тези правилници, дали не използват многогодишен нечий опит и научни изследвания, за да ги пишат? Защо поне веднъж не приемем нещо за аксиома и не се опитваме да се изкарваме по-знаещи и можещи от всичките онези, дето са писали тези писаници?

Ето за тези. Въпреки изключителното ми уважение към Вано !

[trayko.asenov]

Та по темата, женската кучка следва да се е развила достатъчно добре, за да предава кръв и да отгледа кутретата си по-най добрият начин. Правилото е да се изчака със заплождането поне до 18-я месец. Изключение се прави, но отново животното следва да е поне на 12 месеца, поради ценна кръв на мъжкия и единствено може би заради това. Целта отново е запазване и отглеждане на приплодите и съхраняване на Каракачанското куче в най-добър вид и с най-малко недостатъци.

Кучето с недостатъци се пускат в разплод след съгласуване и преценка на ГРАМОТНИТЕ членове на развъдната комисия на МАКК ( за целта трябва да сте член на МАКК). Наблюдават се резултатите и се преценява дали опитите продължават или приключват. Придържането към подобни правила е от голямо значение за бъдещето на породата Каракачанско куче.

Развъдник, който не се съобразява с развъдната комисия, не иска да развъжда по най-правилният начин Каракаччанското куче и се тормози да го прави правилно, за да запази породата чиста. Хора, които искат да експериментират имат свободата да го правят, но далеч от МАКК. Защото тези действия прецакват, както кучетата, така и развъдника, така и МАКК, така и всички нас.

Някои смятат, че може да правят компромиси- може, но с много точна идея, цел и под чуждо наблюдение. Говоря за развъждането.

Някои смятат, че не трябва да има правила и принципи- може, но нека стоят далеч, от това и тези, които се борят да запазят породата в най-добрия и вид.

Г-н Добревски, не се познаваме лично, смятате, че сте направил нещо хубаво, като сте пуснал млада кучка, може и да е така, но не е добре да се натрапва това изключение.  Особено имайки предвид, че форума се чете от много повече хора отколкото пишат.

Моля спрете да сравнявате как е било едно време, то мина и свърши. Едно време овчарите са търсили куче, което му яде от хляба, да му пази стоката. Често са имали само по едно, две, три кучета най-много. Премахвали са слабите и тези дето не гонят вълка с другите. Днес ги държим, в голяма степен, по дворовете и по клетки и ги размножаване, за да я има породата и след нас. Като е така, нека се стремим да го правим по правила и точно. Нека с малко се промени мисленето и запази чистотата на породата. Да се заклеймят погрешноте неща и да не се толерират порочните практики!

Относно интересната тема видяхте ли, че нещата винаги опират до две неща, каква е целта и по кои правила да я достигнем.

Относно това дали истината е по средата, може но на какво? Както вече описах компромис да, практика не.

А иначе темата е такава, даваща свобода да гледаме "Нашите кучета" , той Пацко затуй се скъса да обикаля и да щрака, ама Ей на, нека.

Послепис:
На някой може да изглеждам краен, но друг начин да се вкара ред в хаоса няма. Манталитета на народа ни не е самоосъзнат. Не става по друг начин. Накрая всичко опира до това искаме или не искаме да я има породата? Аз искам!

[rex]

Моля спрете да сравнявате как е било едно време, то мина и свърши. Едно време овчарите са търсили куче, което му яде от хляба, да му пази стоката. Често са имали само по едно, две, три кучета най-много. Премахвали са слабите и тези дето не гонят вълка с другите. Днес ги държим, в голяма степен, по дворовете и по клетки и ги размножаване, за да я има породата и след нас. Като е така, нека се стремим да го правим по правила и точно. Нека с малко се промени мисленето и запази чистотата на породата. Да се заклеймят погрешноте неща и да не се толерират порочните практики!

А какво лошо има да се сравнява? За голямо щастие все още има хора, които изповядват традиционното животновъдство, като същевременно развъждат и КК. И това в реална среда, с реални хищници. Както и развъдчици, чиийто кучета заминават да работят в същата среда.  Ако се сещаш за по-добър критерий за измерване работните качества на едно овчарско куче, аз не се сещам.
Чисто екстериорната селекция  предполагам какво е кучето, на само средата го доказва. Сигурно ще се подесетя, но никога няма да забравя какво ми каза Данди - тия кучета не ги познаваме и на 10%, докато не ги видим в действие. Та тъй.

[vano]

Добре де, казвате породите са изпортени от правилата - кои породи са изпортени. Защо се дават примери само в тази посока на изпортените породи. Какво ще кажете за германският дратхаар, курцхаара, епаньол бнретона, 120-те породи гончета, автралийските келпи и кетъл дог, малиноата и т.н. и т.н. Да не би клубовете за тези породи да работят без правила ...

Да, изложбената кинология унищожава, да организациите, регистри на породите, правят основно изложби, но не е тяхна работа да контролират развитието на дадена порода. Развитието на една порода е от изключителен приоритет на клуба по порода. Нито FCI, нито американският или британският кенъл клуб са виновни за състоянието на породите. Давате пример с НОК. Всичко каквото се случва с тази порода, добро или лошо си е за сметка на WUSV. WUSV си решава кои кучета се допускат до разполд, и с кои организации да си партнира, и на кои съдии да дава правомощия да отсъждат тяхната порода.

Какъв е проблема МАКК да има правила и ние да ги спазваме. Кое от правилата записани в правилника за развъждане на МАКК е в ущърб на развитието на породата?

Абсолютно съм съгласен с Ариман - понякога се налага изключение, но когато това изключение е обосновано. Не бива изключенията да са правило.

[rex]

Ами vano, бая породи попрецакаха - САО, КО, НОК, добермана виси по ръкави като прани гащи и той. Виж на какво приличат санбернари, нюфове и т.н., и т.н. Казваш киноложките организации не контролират породата. Така е, прав си - но те диктуват модата. Когато на изложба се поощряват по-едрите, импозантни, че даже и монстрьозни кучета, това за 5-10 години дава отражение върху поголовието. Същото е с прекалено изразените ъгли, които правят 20-метровия разбег на кучето в ринга по-ефектен. И почват да се променят стандарти през 5-10 години...
От написаното до тук по дискусията, не прочетох някой да е против правилата на МАКК, даже напротив.

Поздрави,

[vano]

Ами vano, бая породи попрецакаха - САО, КО, НОК, добермана виси по ръкави като прани гащи и той. Виж на какво приличат санбернари, нюфове и т.н., и т.н. Казваш киноложките организации не контролират породата. Така е, прав си - но те диктуват модата. Когато на изложба се поощряват по-едрите, импозантни, че даже и монстрьозни кучета, това за 5-10 години дава отражение върху поголовието. Същото е с прекалено изразените ъгли, които правят 20-метровия разбег на кучето в ринга по-ефектен. И почват да се променят стандарти през 5-10 години...
От написаното до тук по дискусията, не прочетох някой да е против правилата на МАКК, даже напротив.

Поздрави,

Никой, никого не кара да си води кучетата на изложби на тези организации. Колко немски овчарки виждаш по изложби на ФЦИ и колко на специалки - сигурно 5 към 120. Кое налага модата - мнението на некомпетентния олраун съдия, дето съди 5-те кучета на ЦАЦИБ-а или този дето съди 120-те на специалката, който в общия случай е някой виден развъдчик на породата. Там е разковничето - развъдчиците и клубната политика. Когато си развъдник и направиш име, може да влияеш на породата, като се възползваш и налагаш предпочитан от тебе тип. А когато си и член на УС на клуба, влиянието ти се засилва още повече. Организацията регистър ти приема кучетата такива, каквито им ги представиш, те гледат дали си изпълнил изискванията за порода документално и ти регистрират породата. Това че развъдчиците колекционират титли и медали и се кичат с тях, с цел да си презентират кучетата като велики шампиони и да искат повече пари за палета, отново не е по вина на регистратора.

Да в ринга кучето може да има прекалено изразени ъгли и помпозно движение, но на полето да няма никаква скорост и да не може да обходи терена по време на изпитанието, това куче, при нормално функциониращ клуб, с правила, няма как да влезе в разплод.

А защо най-оризилени са овчарските породи кучета и другите породи кучета пазачи, не е трудно да си отговорите сами ... Защото не е седнал Камен Литов (или който е там предстедател на БРФК, те имат друга вина) да разправя на хората как едно време кучетата са били по 1 метър, и 100 кг, а го разправят видните развъдчици и ръководители на клуба, като Попов, Аврам и т.н.

Това е моето мнение по въпроса, не искам да оставате с впечатление, че го налагам. За мен най-голямата отговорност за състоянието на една порода носят развъдчиците и организацията, в която най-често, те са обединени.