В шеги и закачки темата се разводни в дребнотемие дъвкано до болка къде ли не.
Интересно, че никой не коментира това.
В духа на дискусията ще си позволя да постна още един документ на FCI. Създаден е като реакция срещу ширещите се вредни за породите практики в рамките на организацията. Друг въпрос е доколко е влязал в практиката на членовете на FCI. В документа има разумни постановки, повлияни от останалите животновъдства. Също така ще видите, че доста неща се припокриват с тези и постановки, които сме представяли от години като част от политиката на МАКК за съхраняване на породата Каракачанско куче.Международни развъдни стратегии на МФК
1. ВъведениеЦелта при развъждането на кучета е функционално здрави кучета със строеж и начин на мислене, характерни за породата, кучета, които могат да живеят дълъг и щастлив живот в полза и удоволствие на собственика и общество, както и самото куче. Развъждане, трябва да се извършва по такъв начин, че да насърчава здравето и благосъстоянието на потомството, както и благосъстоянието на женската. Знанието, честността и сътрудничество, както на национално и международно ниво, е основата за здраво развъждане на кучета. Животновъдите трябва да бъдат насърчавани да подчертават значението на комбинацията от кучета, както и селекцията на отделният екзмепляр използван за разплод.
Членовете на FCI и договорните партньори трябва да провеждат образователни програми за развъждачите, за предпочитане на годишна база. Образованието на животновъдите е за препоръчване пред стриктните разплодни регулации и строги изисквания в развъдните програми, които лесно могат да доведат до намаляване на генетичното разнообразие на породата, както и изключването на отлични представители на породата и намалява сътрудничество с добросъвестни развъждачи. Развъждачите и породните клубове трябва да бъдат насърчавани да си сътрудничат с учени в областта на генетичната здравни проблеми, за да се предотврати комбинация на кучета от линии, които ще доведат до нездраво потомство.
Всяко куче, който се използва за разплод или за проверка за наследствени заболявания, трябва да има идентификация (чип или татуировка).
Развъдчиците трябва да имат стандарта на породата като насока за специфичните особености на породата; всякакви преувеличения трябва да се избягват.
2. Само функционално и клинично здрави кучета, с типична за породата структура, трябва да се използват за разплод; т.е. да се използват само кучета, които не страдат от тежко заболяване или функционално увреждания.
2.1 Ако се използват за разплод близки роднини на кучета, страдащи от наследствено заболяване или функционални увреждания, те трябва да бъдат чифтосвани единствено с кучета от кръвни линии с ниско или никакво настъпване на същата болест или увреждания. Ако ДНК-тест за болестта / функционално увреждане, е на разположение, развъдните екзмпляри трябва да бъдат тествани, за да се избегне чифтосването на двамата носители (виж точка 5).
2.2 Комбинации от кучета за чифтосване, които от наличната информация, увеличават риска от сериозни заболявания или функционални увреждания или увреждане в потомството, трябва да се избягва.
2.3 Само кучета, имащи стабилен темперамент, типичен за породата, трябва да се използва за разплод. Това значи да се използват само кучета, които не показват признаци на поведенчески смущения под формата на прекомерно реакции на страх или агресивно поведение в непровокирани ситуации или ситуации, които могат да бъдат считани за ежедневни ситуации за кучето.
3. За да се запази, или за предпочитане да се разшири генетичното разнообразие на породата, трябва да се избягва инцест и тежкия инбридинг. Чифтосването между братя и сестри, майка на син или баща на дъщеря никога не трябва да бъдат правени. Като обща препоръка нито едно куче не трябва да има повече потомци, отколкото еквивалента на 5% от броя на кученцата, регистрирани в популацията на породата по време на петгодишен период. Размерът на популацията на породата трябва да се гледа не само на национално, но и на международно ниво, особено в породи с няколко индивида.
4. Резултатите от скрининга (положителни или отрицателни) за фенотипна поява на полигенетични заболявания трябва да бъде на разположение в открити регистри. Резултатите трябва да се използва за подпомагане на избора и комбинирането на развъдна двойка кучета.
4.1 Развъдните стойности, базирани на резултатите от скрининга, следва, когато е възможно да се компютъризира за да се улесни селекцията на разплодни животни не само по фенотип, но също и чрез посочен генотип. Като общо правило, прогнозната развъдна стойност от комбинация трябва да бъде по-добра от средното за породата.
4,2 Скрининг трябва да се препоръчва само за болести и породи, където болестта има основно въздействие върху функционалното здраве на кучетата.
5. Резултати от ДНК тестове за наследствени заболявания трябва да се използват, за да се избегне отглеждане на болни кучета, не задължително за ликвидиране на заболяването. Кучета, които показват, че са носители (хетерозиготни) за рецесивно наследствено заболяване, трябва да се развъждат само с куче, което е доказано, че не носи алел за същата болест.
6. Всяко куче трябва да бъде в състояние да се чифтосват естествено. Изкуственото осеменяване не трябва да се използва за преодоляване на физически неспособности на кучето. Кучка трябва да бъдат изключена от по-нататъшно развъждане, ако тя не е в състояние да роди естествено, поради анатомична или наследена бездейност, или ако тя не е в състояние да се грижи за новородените кученца, поради манталитет или наследствена агалаксия (липса на лактация).
7. Здравословни проблеми, които не могат да се диагностицират с ДНК тест или скринингова програма, трябва да имат равно влияние при специфичните за породата развъдни програми.
8. Като общо правило, развъдната програма не трябва да изключват повече от 50% от популацията на породата; разплодниците трябва да бъде избрани от по-добрата половина от популацията на породата.
9. Отглеждането на кученца, с правилно хранене, излагане на околната среда, стимулиране от техните майка, селекционер и други, за развиване на социалния чувство и отговорност, трябва да бъде основа на всяко развъждане.