Първоначално: В Кавказ съществуват повече от 14 разновидности кавказки овчарки. Всяки народ на Кавказ още от древни времена отглежда свой тип КО. Същото се отнася и за Азиатците в Централна Азия; Първият стандарт на КО е взимал под внимание това и е бил абсолютно адекватен.
Стандарт на КО, редакция от 1931 г.
Общ вид. Кавказката Овчарка по своят като цяло е куче със среден ръст и здраво телосложение, с добре развита мускулатура. Височината у мъжките е 62-70 см, а у женските 60-65 см. Не много удълженото и много мощно туловище свидетелстват за сила и издържливост, бдителност, остър слух, добро зрение, непретенциозност към храната, наличие на гъста, непромукаема козина – всичко това позволява използването на кучето за без особени материални загуби за караулно-стражева дейност, независимо от климатичните условия.
Глава. Има догообразна форма, средна големина; широк череп с добре забележима бразда по средата. Прехода от добре развитата нодочна част на челото към теменната част. Тя е мощна, къса и тъпа. Бузите са мускулести, скулите са добре изразени. Носът е добре развит, широк, с пропорционални на неговата големина ноздри с черен цвят. Устните са плътно прилепнали, зъбите са здрави и бели. Дължината на черепа от линията на веждите до задтилната част се равнява на ширината на черепа между основите на ушните раковини; дължината на черепа от задтилната част до носа, на дължината на шията от задтилната част до холката.
Очите са средно големи, с бадемовидна форма, тъмни, кафяви и рядко със зелено-сив цвят; изразението на очите е лошо.
Ушите са средно големи с триъгълна форма, високо постовени, плътно прилегнали с наклон напред. Най-често се срещат кучета с отрязани уши.
Шията е кратка, мощна, с добре развита мускулатура.
Тяло. Гърдите са добре развити, широки и дълбоки; гърба е прав, мощен, умерено широк и къс. Ребрата са развити, не много извити и стигащи до лактите. Крупът е кратък, широк и добре развит. Дължината на туловището от ябълката на плешката до седалищната част в права линия е 2-6 см. повече от височината на рамото. Опашката е дълга, като стои предимно навита на кръг, допрян на гърба, във формата на сърп или надолу във формага на огъната линия.
Предни крайници. Силно развити, поставени не близко един до друг. Раменната лопатка е косо подставена, добре развита и замускулена. Подраменната част е здрава, права по линия на холката и добре развита. Китките са със силни, добре развити, с лек ъгъл към лапите.
Задни крайници. Бедрото е добре развито, умерено дълго и широко; пищялът е здрав, мускулест, с мощна и не много тъпа форма на скакателният състав. Скакателният състав е недостатъчно изразен, със соътветстващ ъгъл към пищяла, който е здрав и добре развит.
Лапи. Кръгли, със силно стегнати палци, нокти тъмни и здрави.
Цвят. Трябва да е сив, тъмно и светло жълт, риж, бял, черен в съчетание с различни цветове по главата, гърдите, гърба и краката.
Козина. Може да бъде дълга и къса, с гъст подкосъм.
Недостатъци. Вълчеобразна глава, дълга зад теменна част, светли очи, слаборазвита костна система, проблеми с двигателният механизъм.
1. Сред кавказките овчарки, които живеят и работят до ден днешен на родният си Кавказ, процента на генетически болните животни е нищожно малък и съставлява едва 5% от поголовието. Обяснението е много просто – подбор!!! Добре познатият естествен подбор! На нито един развъдчик на тези кучета на Кавказ, на нито един овчар няма да дойде на акъла да глези кавказките овчарки и техните малки, все едно са малки деца! Женските там раждат на земята, даже на -10 градуса. С мъжа ми лично сме виждали в Карачево-Черкезия женска с петдневни кученца. Това беше през януари и беше -10 градуса. Женската лежеше в клетката със настелка от пръст и малко слама. Сред кученцата беше и тази женска, подарена ми лично от развъдчика;Шибла.
Женските също така забременяват и раждат при стадата на пасищата. От кучилата най-често оживяват 2-4 кученца. Но за това пък какви кученца!! Най-силните и здрави.
2. Кучета с лош двигателен апарат и с каквито и да било потологии по крайниците и връзките практически нямат шанс да уживеят в условията на Кавказ! Те просто не са нужни на овчарите! Подходът към кучетата е изцяло прагматичен – ЗА ХОРАТА ТАМ ТЕ СА РАБОТЕНИНСТРУМЕНТ! А за какво му е на човек лош работен инструмент?!
3. Кучета със слаба психика и поведенчески комплекс, несъответстващ на породата, несъответстващ на изискванията на хората, на Кавказ също практически нямат шанс да продължат рода( а също и право на живот ).Разберете, манталитета на народите на Кавказ е много суров! Кучетата за тях не са изложбена играчка, а работник и помощник!
4. До средата на 80-те години на миналото столетие КО в Русия и Украина бяха прекрасни и забележителни кучета. Да, те бяха селектирани и отбирани спрямо желаните от зоотехниците на ДОСААФ типове. Но кучетата прекрасно работеха. Бяха здрави и много издържливи. През 80-те години имаше голямо разнообразие на линии и семейства, водеше се стриктен подбор по отношение на здравето и работните качества. А след това, когато основната маса кучета попадна в ръцете на частни лица, когато в Русия се появиха „червените сака и златните ланци”, когато......ВЪОБЩЕ ТЪРСЕНЕТО СЪЗДАВА ПРЕДЛАГАНЕ....Е и в крайна сметка имаме това, което имаме.
Това също е пост на Наталия Львова, но си позволих да го публикувам тук, защото според мен съдържа интересна и полезна информация.
Dilber MC Theme by HarzeM