Интересни Книги

[Mad Max]

Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение.

Така започва своята автобиографична книга големият сръбски режисьор Емир Кустурица. В седемнайсет глави, седемнайсет своеобразни автентични, провокативни и преди всичко искрени разказа, режисьорът прелиства семейния албум от най-ранните дни на своето детство, изписва житейския си и творчески път на фона на неспокойните, размирни години през втората половина на XX и началото на XXI век. Книга – автобиография, хроника и своеобразен филм, съставен от разкази, в които авторът не щади нито себе си, нито другите. Книга, в която не премълчава нищо. Сам против всички, хулен и хвален, но винаги той, верен на себе си, единствен – Емир Кустурица.

"Написах тази книга като отговор на различните интерпретации на моя живот. Бях подложен на остра критика, животът ми се разказваше в таблоидите... Реших, че трябва да оставя един документ, който емоционално и с факти да докаже, че животът ми не е бил такъв, какъвто е описван в жълтата преса. Същността на живота ми, описан в книгата, е една баладично изградена цялост. Това е качество, наследено от родителите ми. Те бяха щастливи, че не станах крадец или криминално проявен. Защото всички от моята улица завършиха по този начин."
Емир Кустурица в интервю пред списание МАХ

[Mad Max]

Гладът, схващан в най-широкия смисъл, гладът като порив, като стимул, като мотив - това е темата, избрана от Амели Нотомб в поредния и роман и развита блестящо в присъщия и лек, четивен стил и с приятното и чувство за хумор на фона на автобиографични моменти от детството й.

Мечтата на физиците е да успеят да обяснят вселената с един-единствен закон. Изглежда, че това е трудно. Ако предположим, че аз съм една вселена, то моята единствена движеща сила е гладът. Не казвам, че имам монопол над глада - това е най-разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад. Произлизам от заможна среда, вкъщи никога не е липсвало нищо. Това ме навежда на мисълта, че моят глад е специфичен - той е социално необясним. Нека уточня също, че гладът ми трябва да се разбира в широк смисъл - ако беше просто глад за храна, положението нямаше да е така сериозно. Впрочем съществува ли глад само за храна? Може ли стомашният глад да не е израз на един общ глад? Под глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежът не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност - там, където няма нищо, да се появи нещо.

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Участник в Съпротивата, избягал от лагерите в Бухенвалд и Дора, един от съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека, дипломат, боец по душа и аристократ по дух, 93-годишният Стефан Хесел написва есето "Възмутете се!", за да убеди своите съотечественици, че отново е време за съпротива, че безразличието е възможно най-безплодната позиция. Веднага след нейното отпечатване брошурата се превръща в издателски феномен и абсолютен хит – за по-малко от година във Франция излизат 13 издания и се продават милион и половина екземпляра, в Германия са продадени 300 000, в Италия – 100 000, в Испания – 250 000 екземпляра.

За Стефан Хесел днес, за разлика от времето на Съпротивата срещу нацизма, нещата не изглеждат толкова ясни, но достатъчно е да се огледаме, за да открием не една причина за възмущение: корупцията, ламтежа за пари, диктатурата на финансовите пазари, състоянието на планетата... Актуално за днешна Франция, четено и разпространявано из цяла Европа, пожънало невероятен успех в Германия, Италия и Испания, есето на Стефан Хесел със сигурност е актуално и за европейска България.

"Можем да повярваме на Стефан Хесел и да го последваме, когато ни зове на "мирен бунт" – заявява неговата издателка Силви Кросман и цитира на четвърта корица на изданието думите, казани от Албер Камю още през 1954 г.: "Правителствата по определение нямат съвест".

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Действието в "Мандарините" се развива в бурните години след Втората световна война. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Прототипи на главните герои на романа се предполага, че са Жан-Пол Сартр, Албер Камю, самата Симон дьо Бовоар и писателя Нелсън Олгрен, с когото Бовоар изживява страстна връзка и на когото впоследствие изпраща повече от 300 писма. В чисто човешки план е представена една история за любовта и омразата, изневярата и приятелството и човешките взаимоотношения изобщо. Романът "Мандарините", портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, е уникален като стил на писане и звучене.

[Mad Max]

След небивалия успех на романа „Мравките“, световен бестселър, преведен на двадесет езика, Бернар Вербер ни поднася продължението на своята сага за „вътреземните“, като ни увлича още по-далеч в един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение.Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества.
С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка с пръстите.
Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето.
Настъпил ли е наистина Денят на мравките?

[Mad Max]

Приятни дъждовни дни пожелавам. 

[Garu]

Многото Подвизи от племето кроу

Във „Вождът Многото Подвизи“ (с подзаглавие „Биографията на един индианец от племето кроу“) американецът Франк Б. Линдърман описва историята на смятания за един от последните автентични индиански предводители – вождът Многото Подвизи.

Книгата е биография на северноамерикански индиански вожд, който сам описва пред автора своето детство, множеството битки, в които е участвал и дори съхраняваното от него писмо от бившия губернатор на Монтана Бенджамин Потс до щатското правителството, в което се подчертава, че ако кроу бъдат въоръжени, те ще са по-полезни за защитата на белите заселници от Северозапада, отколкото редовната армия и фортовете й там.

„Вождът Многото Подвизи“ е също свидетелство за бита, порядките и светоусещането на едно от последните поколения индианци в Северна Америка, което я прави и ценен исторически документ.

http://www.dnes.bg/knigi/2013/09/23/mnogoto-podvizi-ot-plemeto-krou.200044

[Garu]

От същия автор Франк Б. Линдерман но този път живота на Кроу, видян през погледа на една жена.
Въпреки че българския превод не е на добро ниво книгата си заслужава заради самата нея да се прочете от хора търсещи дълбочина по темата-коренни американци и по специално прерийни индиянци.

Красив Щит, свещена жена на враните
 http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21211

[Garu]

УИНИПЕГСКИЯ ВЪЛК
http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=177926&title=%D0%A3%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA
Една книга от Ърнест Т. Ситън за убиеца на кучета - уинипегския вълк.

"... Само следняколко дни обаче разбрах че съм имал честта да бъда свидетел на рядко зрелище бил съм видял на дневна светлина едно
необикновено и чудесно същество самия уинипегски вълк
Съдбата му е много странна той предпочитал града пред
гората минавал равнодушно край овцете за да избива кучетата и
винаги ловувал сам самичък..."

Това вълка да бъде превърнат в страшилището за кучетата и когато вече е на свобода да продължи да търси начин да убива кучета е дело на негово величество човека разбира се...

"Държаха го в двора за да развлича посетителите а развлечението обикновено се състоеше в това да насъскват кучетата да хапят затворника.Младият вълк биваше изпохапван и изподраскван до смърт но винаги се оправяше а с всеки месец броят на кучетата които се
осмеляваха да излизат насреща му намаляваше .Животът му беше
ужасно труден..."

[Garu]

Откъде започва историята на Европа
Йордан Детев

Дълги години робувахме на нечисти внушения за миналото на Балканите, човешката история и първите й стъпки. Всяка хипотеза за местен произход на палео-балканското население и непрекъснатост на местните култури бе подлагана на унищожителни съмнения. Това жестоко обърка хората и те се чувстват като.. подхвърлени. Обявяват ги ту за безименни пришълци, ту за тракийци, прабългари, славяни. Произходът ни - нагаждан спрямо политическата конюнктура, бе ту тюркски, ту памирски. Идеше от север, изток, юг, въртеше се в кръг до несвяст. Но преди две години научният свят отсече:
- От тук е започнала историята на Стара Европа!
Наш археолог през целия си научен живот твърдеше, че "населението ни е местно, със своя оригинална култура, довела го до първата цивилизацияв света..."
Всички знаем за странното пропадане на възходящите балкански култури в началото на бронзовата епоха. Изследвахме прецизно причините за това. И открихме изгубения Стар свят, наречен от Платон АТЛАНТИДА!
Удивителен резултат, с който предстои да се срещнете. /Йордан Детев/
http://www.book.store.bg/p83017/otkyde-zapochva-istoriata-na-evropa-jordan-detev.html

[Habits]

Има ли някой идея къде мога да намеря нецензурираната версия на романа "Тютюн"?