Интересни Книги

[Mad Max]

Книгата засяга актуалната тема за връзката между гражданското общество и начина, по който е формирана българската национална идентичност през модерната епоха.
Авторът - учител и интелектуалец с оригинален почерк – поставя болезнения проблем: защо и как учебниците по история и медийните исторически публикации у нас произвеждат колективна памет, непригодна да стимулира разгръщането на гражданска политическа култура и да поддържа функционирането на демократичната система.
Анализът води читателя към един основен извод: преосмислянето на училищното историческо образование е неотложна задача, стояща пред целия български културен елит.

[Mad Max]

"На Хаджийски принадлежат: заключението, че "общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас"; понятието "организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)"; готови да убиват "с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб"; диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта;... болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска".
Българският преход показа до каква степен на България и тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите.
Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски.
Днес повече от всякога се нуждаем от Оптимистична теория за нашия народ."
Петър-Емил Митев

[Mad Max]

Тъй като нямам договор с определен срок в живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка; ала аз, и в това се състои моето достойнство, началство, съм захвърлил отдавна спирачката си, защото не ме плашат мен карамболите; карамболи наричаме ние, работниците, дерайлирането. Да пукна, ако обръщам внимание на карамболите, които правя; ден и нощ препускам с пълна пара, правя си кефа, па макар и да се пребия и да стана на парчета. Какво губя? Нищо. Та нима, ако карам умната, няма пак да се пребия?! Ще се пребия. Тогава – огън бий!

Една от любимите ми.
 

[Mad Max]

Тази книга цели да запълни едно от празните места в нашата оръжейна литература. Първите стъпки на младия ловец са насочени винаги към събиране на сведения за оръжията, техните възможности качества. Не правят изключение в това отношение и старите ловци, които по една или друга причина желаят не само да коригират старото си оръжие , но да го заменят или да придобият още едно.
Поместените материали няма да бъдат безинтересни и за професионалните оръжейници. с една дума, предлаганата книга е предназначена за всички, които имат отношение към въпросите за ловното оръжие и се занимават с него.
Без да се преразказва съдържанието може да се каже, че в нея е застъпено всичко свързано с ловното оръжие. Като се започне от указанията за неговото закупуване и сведенията за възможностите за видовете оръжия и се премине през постоянната им поддръжка, прегледа за техническата им годност, възможните поправки в домашни условия и се стигне до препоръки за евентуални подобрения на някои от експлоатационните им качества.

[Mad Max]

Библията на въдичаря!

Всичко, което трябва да знаете. Всичко, което искате да знаете. Всичко, което не сте знаели, че можете да знаете.
Риболовът - спорт или начин за прехранване, удоволствие, хоби или професия? Риболовът днес всъщност има своята интересна и богата история.

Първите изображения датират от преди 5 000 години в древен Египет, а днес сме свидетели на все по-настъпателното навлизане на новите технологии в риболова.

Но както казва самият автор, "в крайна сметка магията винаги ще се повтаря - докато има чисти води с риба, край тях ще има и въдичари."

[Mad Max]

Нашата планета е пълна с тайни места, за които или не сме чували, или не можем да посетим, защото достъпът до тях е строго ограничен. Някои се намират на километри под земята, а други в сгради, чиито врати се отварят само от шепа хора, знаещи секретната парола.
Пътешествието ни започва от Тихия океан и продължава през целия свят, обгърнато в мистерия и тайнственост, то ни разкрива окултни общества, призрачни градове, тайни ядрени съоръжения, секретни квартири на тайните служби и дори "ферма за трупове".
"100 места, които никога няма да посетите" ще задоволи Вашето любопитство, като Ви разкрие множество противоречиви места от нашата планета, чиито достъп е невъзможен и които ще останат вечна загадка за повечето от нас.

Страници от тази книга:

[Mad Max]

На картата на България, някъде там в Източните Родопи, има една отдавна забравена територия, където времето е спряло преди цяла вечност, а на мястото на хората сега живеят призраци. Пейзажът е лунен, а тайните, които крие тази земя, са неподозирани. За кипелия някога по тези места бурен живот днес напомнят само стърчащите каменни зидове. Селата са се обезлюдили по една или друга причина и хората са отнесли много мистерии със себе си.

Чували ли сте за изгубеното турско село Емерлер, изоставено преди 100 години, и знаете ли защо всички негови жители са го напуснали само в рамките на едно денонощие? Знаете ли защо старшините във военната застава на Ботурче се пропивали и полудявали? Защо в Източните Родопи е добре да уважаваш мъртвите и да не прекаляваш с тяхното гостоприемство? Предполагате? Можем да ви разкажем нашата история, така както я преживяхме ние, през дългия ни път из Източните Родопи, от Смолян, та чак до връх Ветреник (Коджаеле) на Българо-гръцката граница...

[Mad Max]

Покоряването на Южния полюс е последното голямо предизвикателство пред човека на нашата планета. Тази книга е най-пълният разказ за една действителна епопея, за една борба със себе си и със стихиите, за един самотен дуел пред очите на целия свят между двама мъже – Амундсен и Скот, предприели преди 100 години най-дългия и най-опасен поход в историята. Единият щял да се върне, за да спечели, другият – за да загуби; и двамата – за да намерят славата.

Хавиер Качо е учен, чиято изследователска кариера вече четвърт век е свързана с Антарктида. Той е член на първата испанска експедиция до Антарктида 1986-1987 и оттогава е участник в още пет научни експедиции до Ледения континент, като през последните три е ръководител на испанската полярна база «Хуан Карлос I”. Член е на научния комитет за изследвания на Антарктида. Наред с научната си работа пише рецензии и популярни статии за енциклопедиите на издателство „Салват”, колумнист на боливийския вестник „Ла пренса”. Автор е на книгата „Антарктида: озоновата дупка” и на "Дългият поход към Южния полюс" - за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век. Написал е и няколко книги за детската аудитория -„Мадрид на Дон Хосе”, „Николас – птичката, която не искаше да лети”, „Антарктически истории”, а романът му „Приключенията на Пити на Антарктида” е преведен и на български език.

[Mad Max]

В „Светът без нас“ Алан Уайзман предлага един съвсем нов подход към въпросите за влиянието на човечеството върху планетата: той ни кара да си представим Земята без нас.
С оставящия трайна следа разказ Уайзман обяснява как без човешкото присъствие огромната инфраструктура ще падне и накрая ще изчезне; кои неща от ежедневието ни може да останат обезсмъртени като вкаменелости; как медните тръби и жици ще се разпаднат до червеникави нишки в скалите; защо някои от най-ранните сгради може да се окажат последната запазена архитектура; как пластмасите, бронзовите статуи, радиовълните и някои създадени от човека молекули може да се окажат най-трайният ни дар към вселената.
„Светът без нас“ разкрива как само дни след изчезването на хората наводненията в нюйоркското метро ще започнат да подкопават основите на града и как – докато световните градове се рушат – асфалтовите джунгли ще отстъпят място на истинските.
Книгата разкрива как земеделските земи, третирани с органични торове и химикали, ще се върнат към дивия си вид; как милиарди птици ще благоденстват и как хлебарките в неотоплените градове ще изчезнат без нас. Черпейки от експертните познания на инженери, специалисти по въпросите на атмосферата, консерватори на произведения на изкуството, зоолози, нефтохимици, морски биолози, астрофизици, религиозни водачи от равини до Далай Лама и палеонтолози – които описват един свят без хората, населен с мегафауна като гигантски ленивци, които били по-високи от мамутите – Уайзман илюстрира каква би била планетата, ако не беше нашето присъствие.
Чрез места, вече необитавани от хората (последния остатък от първичния европейки лес; корейската демилитаризирана зона; Чернобил), Уайзман разказва за огромния капацитет на Земята да се самоизлекува. Разкривайки кои нанесени от човешката ръка вреди са неизличими и кои примери на най-възвишеното ни изкуство и култура ще траят вечно, разказът на Уайзман в крайна сметка води до едно радикално, но убедително решение, което не зависи непременно от нашата смърт. Това е повествователна документалистика в най-чиста форма – извеждайки напред една неустоима концепция едновременно със сериозност и голяма четивност, той поглежда надълбоко във влиянието ни върху планетата по начин, непоказан досега от друга книга.

Алан Уайзман е журналист, редактор и автор, който пише за „Харпърс“, „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ „Атлантик Мантли“ и носител на много награди. Активно сътрудничи на „Дискавър“, води предаване в Националното радио и е главен радиопродуцент на „Хоумландс Пръдакшънс“. Преподава международна журналистика в университета на Аризона. Есето му „Земята без хората“ (сп. „Дискавър“, февруари 2005 г.), което прераства в книгата „Светът без нас“, е избрано за „Най-добро американско научно литературно произведение на 2006 г.“.

[Mad Max]

Кратка история на времето - феноменалният бестселър на Стивън Хокинг, издаден в тираж няколко милиона, представи на читатели по целия свят идеите на този блестящ физик-теоретик.
А сега, чрез едно голямо явление в книгоиздаването - богато илюстрираното продължение на неговата първа книга, Хокинг се завръща отново при нас и разбулва тайните на най-важните открития, станали през годините след издаването на посрещнатото с възторг първо заглавие.
Един от най-въздействащите мислители на нашето време, Стивън Хокинг е интелектуален идол, известен не само заради приключенския дух на своите идеи, но и заради яснотата и остроумието, с които ги изразява. В своята нова книга той ни отвежда до предния фронт на теоретичната физика, където истината много често е по-необичайна от измислицата, и ни обяснява като на неспециалисти кои са принципите, контролиращи нашата Вселена...

Както много други учени от общността на теоретичната физика, професор Хокинг иска да открие граала на науката - изплъзващата се Теория за всичко, която е скрита е сърцевината на Космоса. С достъпен, а често и игрив стил той ни дава напътствия, докато се мъчи да разгадае тайните на Вселената - от свръхгравитацията до свръхсиметрията, от Квантовата теория до М-теорията, от холографията до дуалността. Отвежда ни в безлюдните предели на науката, където новите теории на суперструните и р-браните може би ще запълнят последните празни места в пъзела. И ни позволява да надникнем зад сцената на едно от най-вълнуващите интелектуални приключения, когато се стреми „да комбинира теорията на Айнщайн за относителността и идеята на Ричард Файнман за многочислените истории в една завършена и обединена теория, която ще опише всичко, случващо се във Вселената".
С характерната за него щедрост професор Хокинг ни кани да го придружим в това необичайно пътуване през пространство-времето. Множеството цветни илюстрации помагат това пътуване да бъде по-ясно възприемано и го превръщат в една сюрреалистична страна на чудесата, където частиците и струните се движат в единадесет измерения, където черните дупки се изпаряват, изчезват и отнасят със себе си своята тайна и където първичното космическо семе, от което е поникнала нашата Вселена, е представлявало всъщност едно орехче.

„Вселената в орехова черупка" е жизненоважно четиво за всички хора, стремящи се да разберат Вселената, в която живеем. В комплект с "Кратка история на Времето" тази книга, също като предходната, предава вълнението, обземащо научната общност тогава, когато тайните на Космоса биват разбулени.
Стивън Хокинг е Лукасов професор по математика в Кеймбриджкия университет и има репутацията на най-блестящия физик теоретик след Айнщайн.

[Mad Max]

"Винаги съм се радвал, когато открия белетристичен талант у човек, който до този момент се е занимавал със съвсем друга дейност. Възприемам го като чудо. Книгата на Юлиян Генов е буквално възхитителна... този, който се докосне до нея, ще преживее нещо незабравимо."
Владо Даверов

"Защо небето над Африка е толкова високо? В никой друг континент човек не придобива това велико и малко мистериозно усещане за високо небе... Африканските записки на Юлиян Генов повдигат това небе още повече. Авторът ни води из автентичния свят на един друг материк, създаден да изненадва, стъписва и разнежва европееца."
Димитър Шумналиев

"Юлиян Генов е пътувал с дъщеря си из Кения и Танзания. Но с него е имало още едно дете - самият той. Книгата е прекрасен пример, как един интелигентен успял мъж, който се превърна в символ на компютрите у нас, оставя всичко и тръгва по уникалните пътеки на героите от младостта си. От всяка страница се дочуват приглушените стъпки на ловеца Джон Хънтър, шепотът на Бернхард Гжимек край стадо слонове, тракащата под палмите пишеща машина на Ърнест Хемингуей... Така че хванете за ръка хлапето Юлиян Генов. То най-добре знае как да ви преведе през земите на войнствени масаи и кръвожадни лъвове."
Степан Поляков, Травъл TV

[Mad Max]

Тур Хейердал (1914-2002) е един от най-известните историци и изследователи на ХХ век. През 1936 г. той завършва университетското си образование и заедно със съпругата си прекарва няколко години в тръстикова къща на остров в Тихия океан, изследвайки местната флора и фауна. Норвежецът е очарован от полинезийския фолклор и се натъква на изумителни легенди, сложили началото на най-прочутото му пътешествие - "Кон-Тики". На 28 април 1947 г. Тур Хейердал и неговият екипаж отплават от Перу, въоръжени с малък сал, много кураж и няколко древни полинезийски мита. След три месеца в открито море, преследвани от морски бури, китове и акули, те стигат до бреговете на остров Пука Пука, за да докажат една от най-смелите теории в историята...
Книгата "Кон-Тики" е разказ за първата от многото експедиции на норвежеца Тур Хейердал. За това пътешествие е заснет и документален филм, спечелил "Оскар" през 1951 г. Очаквайте на пазара от издателство "Сиела" и следващия шедьовър на Тур Хейердал - "Тигрис".

[Mad Max]

През цялата история на човечеството птиците са били спътници на хората, част от тяхното ежедневие. Човек е общувал с тях, наблюдавал е поведението им, обучавал е едни видове, ловувал е на други, одомашнявал е трети. По птиците се е съдило за добро и зло, а необяснимите неща в поведението и биологията им са пораждали различни тълкувания, поверия и легенди. В резултат от общуването с птиците нашите далечни предци са давали и имена на отделни видове в зависимост от техния глас, оперението, хранене, поведение и т.н. Това народно творчество в днешния български език е твърде разнообразно, тъй като основите на нашата държава България изграждат три близки и велики народа (траките и произлезлите от тях древни българи и славяни), които са имали свои собствени представи за обкръжаващата ги природа. Редица имена на птиците (а и на другите животни) са се образували още от дълбока древност, на основата на звукоподражанието - един от най-продуктивните словообразувателни процеси в човешките разговори.

[Mad Max]

[Mad Max]

Романът "Селцето" е базиран на повестта "Проходът", излизала в България през 80-те години и включена в сборника "Среща с медуза". Научноизследователският кораб "Полюс" претърпява корабокрушение на неизвестна планета със сурови условия за живот. Заради радиацията малцина членове на екипажа оцеляват. Шестнайсет години по-късно те обитават малко селце, находчиво се борят с враждебния заобикалящ ги свят и правят опити да се доберат до кораба...

Кир Буличов (1934-2003) е популярният псевдоним на големия руски писател-фантаст, журналист, пътешественик и историк Игор Можейко. В качеството си на изтоковед той обхожда Памир, пътува из Бирма, Индия и Ирак, "сближава се" с арктическия студ, създава ценни трудове за древни
източни култури и езици. Автор е на множество научнофантастични разкази и романи, превежда редица американски книги на руски, сам пише сценарии за повече от двайсет филма. Прочути негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, цикълът "Галактическа полиция", и филмираният детски роман "Гостенка от бъдещето".