Интересни Книги

[Mad Max]

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Роман за Исабел Кастилска.

"Никой не вярваше, че ми е предопределено величие."
Исабел Кастилска
Тя е сред най-прочутите и противоречиви кралици в историята – смелата владетелка воин, която заедно със съпруга си Фернандо Арагонски обединява една разпокъсана страна, защитницата на вярата, чието властване полага основите на Инквизицията, мечтателката, изпратила Колумб да открие цял един нов свят.

Исабел е още млада, когато с брат ѝ са изведени от дома на майка им, за да живеят под бдителното око на своя полубрат крал Енрике и неговата сладострастна кралица интригантка. В кралския двор Исабел се озовава в огромна опасност, защото неволно се превръща в пионка в заговор за свалянето на краля от трона. Заподозряна в измяна и държана в плен, тя поема по опасна пътека, докато на седемнайсет години ненадейно не се превръща в наследница на голямото кралство Кастилия.

От бляскавите дворци на Сеговия до бойните полета на Гранада и натежалите от интриги градини на Севиля, "Обетът на кралицата" ни пренася в бурното изковаване на една нация и в сложното за разгадаване, запленяващо сърце на жената, преодоляла всички пречки, за да се превърне в Исабел І Кастилска.

Страници от тази книга:

[Mad Max]

[Mad Max]

Отвъд пределите на възможното

Загадъчно племе, суператлети, най-великото състезание, което светът никога не е виждал
"Родени да тичат" е приключенски епос, изпълнен с невероятни герои, смайващи атлетически резултати, последни постижения на науката и най-вече – с вдъхновение. В началото стои един прост въпрос: Защо ме боли кракът? В търсене на отговора Кристофър МакДугъл открива племето на най-добрите бегачи на дълги разстояния в света, изучава техните тайни и ни показва, че всичко, което сме мислели, че знаем за бягането, е погрешно. Индианците от племето тараумара живеят изолирани в една от най-суровите местности в Северна Америка – Медните каньони в Мексико. Тараумара владеят едно непознато изкуство. От векове те практикуват техники, които им позволяват да пробягват по няколкостотин мили без почивка и да надбягат всеки, било то елен или олимпийски маратонец, като в същото време изпитват удоволствие от всяка крачка. Тараумара притежават свръхчовешки способности, желязно здраве и вътрешно спокойствие, което ги прави неуязвими за болестите на цивилизацията. С помощта на Кабайо Бланко, тайнствен отшелник, който живее сред индианците, авторът не само разкрива тайните на племето, но и сам се превръща в суператлет, тренирайки за предизвикателството на живота си – състезание на 50 мили през Сиера Тараумара, в което племето се изправя срещу група американци: професионален маратонец, красива млада сърфистка и… един босоног феномен. Духовитото и наситено повествование на книгата на Кристофър МакДугъл ни отвежда от високотехнологичните лаборатории на Харвард през слънчевите долини и снежни върхове на Северна Америка, където все повече бегачи достигат предела на възможностите си, чак до Медните каньони. "Родени да тичат" е от онези редки книги, които не само занимават ума, но и вдъхновяват тялото. Тя ни помага да осъзнаем, че щастието буквално е в краката ни и че всички ние сме родени да тичаме.
Кристофър МакДугъл е бивш военен кореспондент на Асошиейтед Прес. Бил е сътрудник на списанията "Ескуайър", "Ню Йорк Таймс Мегъзин", "Аутсайд", "Менс Джърнал" и "Ню Йорк". В момента е редактор на списание "Менс Хелт". Живее в Пенсилвания и не спира да тича.

Страници от тази книга:

[Mad Max]

"Не вярвам, че човек не би могъл да стане един от другите."
Илия Троянов
В този литературен репортаж за България не става въпрос само за България, а за един от най-бурните и завладяващи епизоди на световната история. Това, което преди години ме накара да напиша тази книга, беше митът за революцията от 1989 г. Той се отнася за света между Берлин и Владивосток, сферата на влияние и власт на една могъща империя. Чрез примера на България исках да разбера какво се е случило през 1989 г. и в последвалите я години. В изпълнените с ентусиазъм есенни дни на 1989 г., в които народът развяваше по улиците флагове и знамена, свещи и плакати с убеждението, че е взел хода на историята в ръцете си и няма да го продаде на безценица, бяха създадени нови понятия: пурпурната революция, нежната революция, карамфиловата революция. Французите говорят за revolution négociée, Дарендорф създаде понятието революция. Казано накратко, революция без революция или нека добавим още едно понятие: фиктивна, нагласена, менте революция.

Илия Троянов е роден в България през 1965 г., семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище, израства в Кения, пише на немски език, през 1999 г. остава за пет години в Индия, живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Не се е установил трайно на никое място.
През 1997 г. е отличен с литературната награда на издателство „Бертелсман“; получава наградата на името на фон Шамисо през 2000 г., става носител на наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата през 2006 г.; удостоен е с Берлинската награда за литература през 2007 г. Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция.
Автор е на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“, „Номад на четири континента“, „Щурият глобус“, "Стичането. Пътят към всички култури“ (в съавторство с Ранджит Хоскоте).

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Книгата на Артьом Драбкин "Аз убивах с Т-34" е изключителна със силата на автентичността си.
В нецензурирани спомени бивши командири на танк Т-34 откровено споделят как безжалостно са унищожавали врага, използвайки не само оръдието и картечниците, но често и газейки противника с веригите на танка.

Същевременно не са премълчани редица нелицеприятни теми, старателно избягвани в съветската мемоаристика за Втората световна война:

    за некадърните военачалници, жертващи подчинените си в безсмислени атаки
    за нерядко лошото взаимодействие с авиацията и артилерията
    за немалкото случаи, когато съветската авиация бомбардира собствените си войски
    за третирането на немските военнопленници, завършващо понякога с разстрел
    за мародерствата и вземането на трофеи
    за пиянството на бойците и обзавеждането на командирите с ППЖ

[Mad Max]

Битката за Атлантика е най-високотехнологичното сражение, което се води през Втората световна война. Кошмарът за съюзниците са „вълчите глутници“ на Карл Дьониц. Те принуждават Великобритания и САЩ да насочат всичките си усилия за борба срещу германските подводници. От 1943 година нататък новите усъвършенствани радари на съюзниците и специалните групи за борба срещу подводници преобръщат ситуацията.
Точно тогава Хитлер назначава гросадмирал Дьониц за главнокомандващ Крийгсмарине – германския военноморски флот. Новата длъжност го изстрелва сред върхушката на Третия райх. Гьоринг, Химлер и част от висшия генералитет водят тайни преговори със съюзниците за сепаративен мир, за да хвърлят всички сили на вермахта срещу настъпващите съветски армии. Гросадмиралът не се вписва в тези задкулисни игри.
Битката за Атлантика вече е загубена, а с нея и войната. На 30 април 1945 година във Фленсбург, последното незавлядяно кътче от Германия, Дьониц получава шифрограма от Берлин: „Фюрерът ви определи за свой наследник.“ Изборът е съдбоносен за гросадмирала: да даде знак за операция „Регенбоген” – самопотопяването на германския флот в случай на капитулация – или да спре безсмисленото кръвопролитие...

[Mad Max]

През тъмните средни векове в студените степи на аварска Панония се ражда момче, което ще направи България велика! Той е законотворец, обединител и завоевател. Той е кан Крум! Фигурата на владетеля изпъква ярко с качествата си на воин и с чисто човешките емоции, които носи в себе си. Тя е жива, пластична и реална. На базата на неизвестни досега исторически факти, романът пресъздава многопластовото и многоцветно платно на България в края на VІІІ и началото на ІХ век; връща ни към корените за произхода на прабългарите и хвърля светлина върху събитията, които ще направят държавата ни фактор на световната сцена.

"За кан Крум се знае и малко, и много, ако сравним известното за другите български владетели от епохата на метежите през VІІІ в. Наистина, кан Кардам е първият, който забелязва потенциалната сила на славяните и пръв протяга ръка за тяхното приобщаване. Няма почти нито един известен от изворите факт, който да не е намерил художествена интерпретация в романса на Кармен Мишу. Това го прави исторически обоснован и поражда доверие у запознатия със събитията читател във всички вариации на художествената измислица.
Много логично и убедително е описано израстването на бъдещия кан в обкръжението на аварския каган. Така внезапната поява на Крум в Плиска и последвалите събития, които го извеждат до върха, намират лесно обяснение в логически издържания разказ. Голяма сполука е образът на Алки, поставена в основата на Крумовия път към властта. Жените – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине, Севта – са представени с много емпатия, но и с подчертан индивидуализъм. Светът на мъжете е по-константен – воини, държавници, с изключение на Крум, който е вкаран в чисто човешките измерения с неговите пристрастия, любови и фанатичната му ненавист към предателството. Това мотивира издадените от него закони. Чудесно е разработена поантата с развалата на властта. Историята не познава самодържец, който да не е изкушен в една или друга степен от нея.
Твърде пестеливо и, колкото да е странно, убедително вкарвате мистичното и езотеричното, с мяра, която кара дори скептичният читател да приеме разказите, които могат да се възприемат и като съновидения или материализация на мисли и въображение.
Като професионален историк, трудно чета истории, чийто край и общата фабула на разказа познавам, но в случая бях заинтригуван и четях с интерес развоя на събитията и особено на личните драми."
Проф. Георги Бакалов

Страници от тази книга:

[Mad Max]

Книга за фамилията Медичи, която става една от най-влиятелните в средновековна Европа. В нея има папи, крале, меценати и престъпници, властвали в Италия, Франция и Испания. С много любопитни факти е проследена съдбата на изключителни личности като Лоренцо Великолепни, папа Лъв Х, Катерина (с която се свързва Вартоломеевата нощ) и Мария Медичи.
Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост. Семейната история на Медичите е изпъстрена с коварство и кръв, с предателства и победи, с унижения и възходи. Представителите на рода достигат до най-високите етажи на властта в Ренесансова Европа и познават най-големите падения в морален и политически план. В различни периоди от съществуването си фамилията дава на световната история папи, кралици и дукове.
Започнали като търговци и банкери, скоро Медичите решават да разширят сферата си на обществено влияние, като се включат и в политическия живот на Флоренция. Възходът на им съвпада с разцвета на Ренесанса и се свързва с покровителството на най-големите италиански творци във времето на небивал възход на науките и изкуствата.
В лицето на Козимо де Медичи родът се сдобива с първия си владетел на града държава. В продължение на шейсет години, докато е под управлението на Медичите, Флоренция се превръща във водещ център на хуманистичното познание. Тук се раждат и развиват таланта си гении като Донатело и Брунелески, Ботичели, Микеланджело и Леонардо, насърчавани и предразполагани от хора като Лоренцо Великолепни.
Представители на рода по-късно са меценати и на други прочути художници като Веласкес и Рубенс.
През 1743 г. последната представителка на рода Медичи, Ана Мария Луиза, оставя завещание, в което се разпорежда всички "галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности" на Медичите "за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците нищо да не бъде отчуждавано или изнасяно извън столицата или територията на великото херцогство Флоренция".

[Mad Max]

Ежедневието на антикваря често е изпълнено с превратности. Новите неприятности за Василий Смолин започват след един опит за грабеж. Бягството през тайгата му помага да разкрие тайна, свързана с дръзко и жестоко престъпление, останала неразкрита дълги години. Нощувката в запустяло село го среща с въоръжени до зъби престъпници, а почивката в отдалечения град Куруман му поднася букет от изненади, едната от които - истината за последния Великден на руския император.

Признатият майстор на съвременната остросюжетна проза Александър Бушков прекарва много време в изучаване на търговията с антикварни предмети, преди да поеме новото предизвикателство - серията "Антикварят". След бестселър успехите на популярната му поредица "Пираня" в Русия и чужбина, не на последно място и в България, руският автор ни потапя в съвършено нов свят, за който никога не сме подозирали. Този свят съществува и си има свои правила, тънкости, неписани закони и кодекс на честта.

[Mad Max]

През 1993 г., след неуспешен опит да покори K2, алпинистът Грег Мортенсън попада в едно крайно бедно селце в планинската верига Каракорум. Трогнат от добрината на местните жители, той обещава да се завърне, за да построи училище. „Три чаши чай“ разказва за неуморните усилия на Мортенсън да спази дадената дума. През последвалото десетилетие той построява не едно, а над 130 училища - главно за млади момичета - в труднодостъпните области на Пакистан и Афганистан, откърмили талибаните. Местните хора го боготворят, под негово ръководство сговорно работят християни и мюсюлмани от различни секти и течения. Отвличан от талибани, заплашван от консервативни мюсюлмански молли, както и от собствените си американски съграждани след 11 септември за работата си в ислямския свят, Грег Мортенсън продължава мисията си да пропагандира мира... училище по училище.
Сравняват Грег Мортенсън с големи хуманитаристи като Алберт Швайцер и Майка Тереза. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир - през 2009 и 2010 г. Получил е над 50 награди за приноса си към човечеството, сред които наградата на Червения кръст за хуманитаризъм, наградата на Американската национална асоциация по образование за борбата си за човешки права, най-високата награда на Пакистан - Звездата на Пакистан - за хуманитарната си кауза в тази страна, наградата „Бенджамин Франклин” за неуморните си усилия да защитава мира по света и много други. Тринадесет престижни университета са му присъдили почетната титла доктор хонорис кауза за приноса му към човечеството.
Какво му е толкова забележителното на този тих, скромен и сърдечен човек, за когото говоренето пред публика е истинско изпитание? Грег няма университетско образование, нито особени дарби, няма успешна кариера или забележителни постижения, преди да посвети живота си на една невъзможна мисия.
Грег води съвсем обикновен живот на средностатистически американец, работи в болница като медицинска сестра, а голямата му страст е алпинизмът. Животът му поема в съвсем различна посока, когато след неуспешен опит да покори K2 се загубва по пътя си обратно и попада в едно отдалечено планинско селце в Северен Пакистан. Селяните от Корфе го посрещат гостоприемно и той остава там, докато възстанови силите си. Грег е поразен колко суров е животът на планинците, лишен от всички удобства на цивилизацията (в цялото село има само един мускет от колониално време, с който ловуват), и в същото време колко по-спокоен и щастлив е той в сравнение с живота на западните им събратя. Един ден Грег Мортенсън пожелава да види как учат децата в селото, без да знае, че тази негова прищявка завинаги ще промени живота му.

"Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората - почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко - дори да умрем."
Хаджи Али, старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан

"Вдъхновяваща история... доказателство, че дори един обикновен човек, стига да притежава нужната комбинация от характер и решителност, е в състояние да промени света."
Том Брокоу, NBC

[Mad Max]

[Mad Max]

[Mad Max]

Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака. Едно по едно ще оскубя пред теб перата на моята гарга, душата си, докато от нея остане само малка бучка пръст, замесена със сълзи, кръв и пот. Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде "Толедо през време на буря"? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? "Където не сполучиш - върни се; където сполучиш - върви си!" Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.

Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода или смърт", "Последното изкушение", "Рапорт пред Ел Греко", които стават световно известни. Въпреки това той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнска вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробна плоча са изписани неговите думи: "Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!"