Кара, не мисля че поуста ми е плод на някаква емоция.
Относно Станишев – той за мен винаги ще бъде пример за неуспял и неможещ политик, за когото властта е изключителна самоцел, за постигането на която би жертвал всичко. Както и да е, едва ли заслужава да му се отделя повече време.
Винаги съм уважавал твоето говорене, защото е конкретно и подкрепено с факти. Така, че е коректно аз да направя същото. Каквото и да си говорим, дълговата криза в Европа дойде „благодарение“ на леви правителства, които изхарчиха много повече пари, отколкото генерираха съответните икономики. Класически пример – Гърция. Точно в момента виждаме какво се случва във Франция, след левия завой на Оланд. А затова по какъв начин се развиват и докъде са стигнали класическите социалистически общества от типа на Северна Корея, едва ли има смисъл да коментираме.
По отношение на България, честно казано вече започва да ми става смешно от тези повтарящи се сценарии. Всеки път когато решим да се поотделим от големия си брат, започват едни компроматни войни, едни ченгеджийски номера, излизат един варианти на световната конспирация. И всички с един до болка познат привкус на старата милиционерска школа. Та в този ред на мисли си абсолютно прав, че всеки е редно да се замисли дали иска и прапра-внуците му да плащат една скъпа , опасна и ненужна ядрена централа, чиито произведен ток ще се чудим къде да си го завираме. Както и отработените и отпадъци. Това е основния зор, не нещо друго.
Всички останали приказки за амнайсе стотин хиляди работни места, рестарт на системата и т.н. са безпрецедентни глупости. Щото работните места ги закри най-вече кризата, а не някой друг. И съответно докато има криза, няма как да бъдат открити. И честно казано, сегашното състояние на икономиката е много по-близо до реалността от това, което беше до 2009, когато изкуствено помпаната с кредити световна икономика гръмна. „Бизнесът“, който сега реве, се самоуби до голяма степен, след като голяма част от заплатите се плащаха „на черно“, образува се междуфирмена задлъжнялост без никакво обезпечение, голяма част от кредитния ресурс се превърна в „мъртви пари“ под формата на джипове, вили и джобни.
По отношение на магистралите, за които се продъни небето да се повтаря колко са хубави, лоши, скъпи, безсмислени и т.н., аз съм твърдо убеден, че българинът тепърва ще се убеждава колко много е важната инфраструктурата за икономиката на една страна и инвестиционния и климат. Най-задължителното условие бих казал. И друго - може да прозвучи цинично, но българина трябва да свикне с понятието „лобизъм“. Защото така е по цял свят и докато не се измисли по-фин и безболезнен начин на корпоративно влияние, ще е така.
От всичко казано до тук, твърдото ми убеждение е, че социална политика може да се провежда единствено и само от финансово обезпечен бюджет. А такава средно и дългосрочна политика, нито едно ляво правителство не може да наложи. Най-вече в България и страни като нея. Докато управлявалите страната десни кабинети, въпреки множеството гафове, грешки, съмнения за корупция и т.н., са направили всички значими и важни крачки – въвеждането на Валутния борд, подготовката за влизането ни Европейския съюз и всичко, всичко важно е плод на дясна политика. В тази насока, аз се надявам че в скоро време ще се роди и една истинска дясна партия, при която хубавите неща ще са изразително повече от кусурите и. Твърдо вярвам, че това е единствения правилен път за развитието на страната в интерес на собствените и граждани.
Dilber MC Theme by HarzeM