|
SIMBEN
|
 |
« Reply #358 on: November 19, 2013, 23:28:59 PM » |
|
"............ колко шампиона има в макк които са работещи кучета ? ......."
E, ти кажи колко са? Знаеш ли колко са така наречените работните кучета в МАКК и може ли въобще да се поддържа и развива порода с тях? Ама и аз като тебе държа да ми отговориш. когато е изкарано от работна среда екстериора му 5 пари не струва Знаеш ли какво е екстериор и екстериорна изложба на работна порода кучета, че даже и реши колко пари струва екстериора на работно куче извадено от работна среда? И тука държа да ми отговориш. И понеже си ми стар приятел ще ти пусна жокер преди да ми отговориш, за да се ограмотиш поне малко, защото започваме да си губим времето взаимно........ " Под екстериор в кинологията се разбира външният строеж и формата на тялото на кучето съобразно с характера на извършваната работа и приспособимостта и устойчивостта на организма към определени условия.
При преценка по екстериор се вземат под внимание следните части: глава, шия, холка, гръб, поясница, кръстец, крупа, опашка, гърди и гръден кош, предни крайници, задни крайници, тестиси, структура на космената покривка, цвят на космената покривка, замускуленост, заъгленост, движения и др.
Глава.
Главата е един от най-характерните породни белези. Тя е показател за пола на кучето и за неговата възраст. Строежът на черепа и размерите на главата са свързани с конституцията и развитието на костната система. Най-общо главата се разделя на две части - мозъчна и лицева. Мозъчната част е обемиста и овална. В тилната област е разположено задтилното възвишение, което при някои породи е изпъкнало, а при други - слабо забележимо. На линията на очите се осъществява преходът от мозъчната част към лицевата. Той може да бъде слабо изразен (хрътки), нормално изразен (немско овчарско куче), силно изразен (мопс, боксер, булдог). Лицевата част на черепа образува муцуната. По отношение на размерите муцуната може да бъде дълга (по-дълга от мозъчната част), нормална (по дължина е равна на мозъчната част), къса (по-къса от мозъчната част). Ако по отношение на челото, линията на муцуната е насочена надолу, тя е отпусната. Противоположна на нея е вирнатата муцуна, която е характерна за мопсове, булдоци, боксери и др. Муцуната може да бъде заострена и тъпа. Носната гъба по цвят е черна, сива, кафява, мраморна - според основната окраска на космената покривка. При спящите кучета носната гъба е топла. Във всички останали случаи тя трябва да е хладна и влажна. Устните могат да бъдат сухи, влажни, стегнати, рехави, набръчкани, провиснали.
Очите на кучетата са с сразличен цвят - тъмнокафяви, кафяви, светлокафяви, жълти. При някои породи очите са сини, а при кучетата с мраморна или петниста украска очите могат да бъдат с различен цвят - едното кафяво, а другото синьо. За предпочитане е очите да бъдат колкото е възможно по-тъмни. Тяхната форма и процеп на зрителния отвор също са характерен белег за всяка порода. По отношение разположението им на главата, могат да бъдат косо поставени или право поставени. Погледът трябва да е блестящ и изразителен.
Ушите със своята форма и подвижност придават характерен облик на главата. Те са показател за темперамента на кучето. Ушите се различават по форма, големина (дължина), здравина на хрущяла, който ги държи в определено положение, поставяне. Стърчащите уши са с насочени нагоре и напред върхове. По размер могат да бъдат големи и малки, а по форма - близки до равностранен триъгълник (групата на шпицовете) или до равнобедрен триъгълник (немско овчарско куче). Полустърчащите уши (наричат се още “полустоящи”) имат здрави хрущяли, които им придават изправена форма до определено положение, а горната част (върха) е отпусната напред или надолу. За някои породи те са характерен белег (шотландска овчарка). Могат да се наблюдават и при кучета със стърчащи уши, на които хрущяла е слаб. Висящите уши биват два вида: висящи със здрав хрущял (ерделтериер), висящи с мек хрущял (сетери). Независимо от формата, големината и поставянето, ушите винаги трябва да са тънки и подвижни.
Зъбите трябва да са бели, лъскави и здрави. Кучето има 42 постоянни зъба: 12 предни, наречени резци (Incisivi), 4 странично на резците, наречени кучешки (Canini), 8 след кучешките, наречени предкътници (Premolari) и 10 в края на челюстите, наречени кътници(Molari). На горната челюст кътниците са 4, а на долната - 6. При някои породи (ксолоицкуинтли и др.) има генетическа обособеност за по-малък брой зъби - най-често това са първите предкътници, непосредствено зад кучешките зъби или последните кътници. При затваряне на двете челюсти се образува захапката. Тя може да бъде ножицоподобна - когато горните резци се преплъзгват над долните, предна - когато при затваряне на челюстите долните резци минават пред горните, задна - когато при затваряне на челюстите горните резци покриват долните, но между тях има разстояние по-голямо от 2,5 - 3,0 мм и клещоподобна - когато при затваряне на челюстите, горните резци застават върху долните. При редица породи е характерна така наречената булдожа захапка - силна модификация на предната, при която има и черепни изменения.
Шия.
Костната основа на шията е обособена от седемте шийни прешлена на гръбначния стълб. Трябва да е суха и мускулеста. По дължина е равна на дължината на главата, с изключение при късомуцунестите породи (булдог, боксер). Най-благоприятното поставяне на шията е това, при което нейния ъгъл спрямо земята е около 45 градуса. При възбудено състояние кучето повдига шията нагоре. По този начин се разширява зрителното поле. Когато кучето е изморено поставянето на шията спрямо земята е под ъгъл от 35-40 градуса. Според посочения ъгъл поставянето може да бъде нормално, високо, ниско. За някои породи, без да се приема като отклонение, е нормално шията да е поставена високо или ниско. Върху шята се различават три области: връх (гребен), страни и гърло. Когато шията е къса и дебела с образувани гънки по връхната част, се нарича “претоварена”. Когато по шията има гънки по дължина на гърлото, се нарича “провиснала”.
Холка.
Костната основа на холката е върховете на двете плешки (лопатки) и бодлестите (вертикалните) израстъци на първите 5-6 гръдни прешлена от гръбначния стълб. Холката трябва да е добре развита и да се откроява като най-висока част от тялото. При преценка се взема под внимание нейната височина, дължина и ширина.
Гръб.
Добре развитият гръб трябва да е здрав, прав, широк и умерено дълъг. При преценка може да се констатира тесен гръб; дълъг или къс гръб; мек гръб; провиснал (седлест) гръб; изпъкнал (шаранов) гръб.
Поясница.
Трябва да е широка, къса, леко изпъкнала, замускулена и еластична. Преценя се както гърба.
Крупа.
Оформена е от тазовите кости и кръстеца. Трябва да е дълга, добре замускулена и с наклон спрямо земята - при повечето породи около 20-30 градуса. За разплодните женски от голямо значение е крупата да бъде и широка. Крупата може да бъде права, свлечена, тясна, къса, плоска, стреховидна.
Опашка.
Основата на опашката е обособена от последните 20-22 прешлена на гръбначния стълб. Помага при движението на кучето, явява се като кормило и средство за пазене на равновесие. Опашката е своеобразно изразно средство за “настроението” на кучето. При страхуващо се куче тя е отпусната надолу и в повечето случаи - подвита между краката под корема. При възбуда опашката се повдига нагоре, над продължението на гръбната линия. При изразяване на радост кучето размахва опашката си. Опашката е характерен белег за различните породи. Различава се по дължина, форма, поставяне. В отпуснато положение при повечето породи опашката достига до скакателните стави и тази дължина се приема като критерий. За нормално дълга опашка се приема тази, която не преминава по-надолу от средата на метатарзусите. Недопустимо е опашката да се влачи по земята. Според формата опашката може да бъде права, кукоподобна, тирбушоноподобна, сърповидна, кръгообразна (извита над линията на гърба). Според поставянето опашката може да бъде нормално поставена (естествено продължение на гръбната линия), високо поставена, ниско поставена, вдадена (втъкната).
Гърди и гръден кош.
Гърдите се обособяват от предната част на гръдния кош между двете плешки и рамената. Границите на гръдния кош са: отгоре - холката и гърбът, отдолу - гръдната кост, отпред - пространството между плешките и гърлото, отзад - последните ребра. Гърдите и гръдният кош се преценят по дължина, ширина, дълбочина, обем, форма. По форма гръдният кош може да бъде плосък, пресечено-овален, бъчвоподобен. При почти всички породи кучета е желателно гърдите да бъдат широки, а гръдният кош - дълъг, дълбок и обемист.
Преден крайник.
Съставен е от плешка, рамо, подрамо, китка, длан (метакарпус) и лапа. Плешката има за костна основа лопатката. Спрямо земята трябва да е под ъгъл около 45 градуса, а нормалният ъгъл между плешката и рамото е 90-100 градуса. При някои породи този ъгъл може да бъде по-голям или по-малък, без това да се отчита като недостатък. Лакетният ъгъл, който се образува между рамото и подрамото (от раменната и подраменните кости) при повечето породи е около 120-130 градуса. Ставите трябва да са широки и обемисти, без нарушаване на естествените контури. Лапите трябва да са стегнати, плътни и компактни. Възглавничките трябва да са твърди, но еластични. Ноктите трябва да са здрави и плътни, насочени към земята. По цвят трябва да съответстват на основната окраска на космената покривка.
Най-често срещаните отклонения при предните крайници са: сближеност, раздалеченост, развърнатост, изкривеност, Х-подобна форма, О-подобна форма, неразвитост на ставите, меки метакарпуси, отпуснати лапи, разтворени пръсти и др.
Заден крайник.
Съставен е от бедро, подбедро, скакателна става, ходило (метатарзус) и лапа. Бедрото трябва да е дълго, с мощна мускулатура и под ъгъл спрямо земята около 80-85 градуса. Колянният ъгъл, който се образува от бедрото и подбедрото (от бедрената и подбедрените кости) при повечето породи е 125-135 градуса. Скакателната става е под ъгъл около 120-125 градуса. Лапите трябва да са закръглени, овални, с прибрани и полусвити пръсти. Възглавничките трябва да са твърди, но еластични. Ноктите трябва да са здрави и плътни, насочени към земята. По цвят трябва да съответстват на основната окраска на космената покривка.
Най-често срещаните отклонения при задните крайници са: сближеност на скакателните стави, раздалеченост на скакателните стави, развърнатост, изкривеност, широко поставяне, тясно поставяне, О-подобна форма, саблевидна форма, неразвитост на ставите, меки метатарзуси, отпуснати лапи, разтворени пръсти и др.
Тестиси.
Преценят се по форма и големина. За разплодните кучета е задължително наличието на двата тестиса в скротума.
Структура на космената покривка.
При кучето се преценят трите основни типа косми: покривни, осилести и пухови. Покривните косми са разположени в по-голямо количество в областта на шията, гръбначния стълб и крайниците. Те са най-дълги, най-дебели и имат сърцевина. Осилестите косми са по-къси от покривните и по-тънки. Пуховите косми (подкосъмът) са най-къси, най-тънки, без сърцевина и с вълнообразна форма. Тяхната гъстота е най-голяма. Служат като обвивка на тялото, предпазвайки го от охлаждане при ниски външни температури. Съхраняват телесната топлина.
Особена група косми, открояваща се от изброените, са осезателните. Разположени са върху главата. Образуват кичурчета над очите, по бузите, по горните устни и под брадата.
Космената покривка на кучето се преценя според дължината, здравината, извитостта, гъстотата, преобладаване на съответни видове влакна, окосменост на отделни части и на тялото като цяло и др.
Цвят на космената покривка.
Цветът на космената покривка при кучетата е разнообразен - от чисто бял до абсолютно черен. Преценя се според изискванията на стандарта на всяка порода. Някои цветове са недопостуми при отделните породи, което е регламентирано в стандарта им (бял цвят за немското овчарско куче, черен цвят за кавказката овчарка и др.). При някои породи (шотландска овчарка - коли) се приема, че кучето е бяло, когато повече от 2/3 от тялото му са такива. При други (акбаш, кувас) бялата космена покривка трябва да покрива цялото тяло, но задължително носната гъба и ръбовете на устните трябва да са тъмно пигментирани. При почти всички породи в стандартите е заложено, че независимо каква е окраската на космената покривка, на главата трябва да има “черна маска” (тъмно пигментирана лицева част). " |
Dilber MC Theme by HarzeM