Характера на Каракачанското куче-негова запазена марка!

[go6o_lud]

А при тези 2 кучета, които аз споменах, как стоят нещата- Мишо(лудия) Тито и Бяла Роза? И има 1 клипче на Шабан (мугленския) в youtube- много ми хареса това куче.

[kennel Vucho]

При Каракачанското куче, злобата към непознати и към хищници е вродена и генетично затвърдена в резултат от селекция по работни качества продължение на поколения наред, от нашите овчари. В миналото съм виждал изключително корави кучета - злобни до крайност към непознати, но изключително контролируеми от собствениците си. Само с едно подвикване или подсвирване, съм виждал овчари да спират група атакуващи кучета, които буквално се хвърлят върху движещ се автомобил и хапят брони, гуми и т.н. Спомням си когато обикаляхме по овчарници в Рила да гледаме старите кучета как, отдалече подвикваш и подсвиркваш за да те чуят кучетата и хората там, и да не налетиш на някой пуснат пес. В недалечното миналото обаче и хората бяха корави. Когато минаваш покрай сая, знаеш че трябва да внимаваш и да се пазиш. Пък и да се случи някой да бъде захапан, не тича веднага в районното да пуска жалба! Времената са други, хората са други - няма как, и кучетата да не са. Все по високата степен на урбанизация на средата, все по голямото изнежване на хората (физически и психически). Никога обаче не съм виждал куче което да не може да бъде озаптено от собственика си! За съжаление днес това се наблюдава доста често, и причината се корени в начина на отглеждане и комуникация на собственика и кучето. Мишо Лудия както беше известен, беше даден армаган от Рангел Борисов като кутре на един стар овчар - бай Иван Чеперигов. Той го отхрани и отгледа, след като вече беше пораснал, Мишо беше сериозен пес и допускаше само стария до него.  Кучето растеше с изразена злоба към непознати, все пак беше по линията на Пайо. Хапеше си без притеснения ако непознат влезе в обсега му, без контрол от стария. И така един ден захапа внучка ако не се лъжа на бай Иван, която кучето не познаваше. Така се наложи Рангел и Петьо да си го вземат отново. Тъкмо когато го взеха, минаха през нашата ферма и го видях - овързан с въжета сякаш мечка, возеха в ремаркето, с вързана муцуна, и въпреки това само хъркаше и гледаше на нож. Сериозно куче беше Мишо, така и не свикна напълно с новите си, стари, собственици. Бяла роза беше кучка на Данчо Минчев, да с изразена злоба към непознати, но напълно контролируема от собственика си. Така че не са виновни кучетата, а хората! 

[go6o_lud]

Така е д-р Вучков.. хората са си виновни, няма спор. Но друго си е да прочетеш мненията на хора с много опит и поглед върху породата и най-вече, в конкретния случай, сблъсквали се с не 1 и 2 злобни кучета, обикаляйки овчарници и срещайки се директно с тях, било то в естествена среда или не. Днес кои според Вас са водещите кучета с подобен характер в и извън изложбения ринг?

[kennel Vucho]

 go6o_lud, днес примери за кучета с характерното поведение на Каракачанското куче, слава Богу, има много! И дай Боже, иначе сме сбъркали пътя! Лошото в сучая е че има и доста примери с другите крайности, да все още са малко, но ги има.

[go6o_lud]

Нека са много и все повече да стават, живи и здрави. А под "другата крайност" имате предвид - нищо общо с рамкирания и присъщ характер на КК? И още 1 въпрос, мислите ли, че ако има стока, която да пази КК се отразява повече върху тази черта от характера на КК (злобата към непознати) отколкото, като е просто дворно куче пазач ?

[kennel Vucho]

"другите крайносТИ" са страхливост, и неконтролируема агресия. Не е въпроса какво охранява кучето, а какво е отношението на собственика му към него. Нека уточним че куче отглеждано като пазач на двор, не означава че кучето няма контакт със собственика си, и не се изкарва ежедневно на дълги разходки в околностите. Ако кучето стои цял живот вързано на 1 метър синджир, или в клетка и вижда собственика си от дъжд на вятър, не очаквайте кучето да е с нормална психика.  Ежедневното сблъскване с нови и нови ситуации, кара кучето да мисли, и да реагира по определен начин. Това обогатява неговия опит, развива възприятията му и адекватността на реакциите му. За това казваме че каракачанското куче е в състояние само да преценя кога и как да отреагира в дадена ситуация. Това го могат кучетата неосакатени от синджира и клетката. 

[go6o_lud]

Позволете да вметна и 3та крайност, която си е лично мое наблюдение - НЕпукизъм или по точно съм виждал куче, което абсолютно никакво впечатление не му правят хора, животни, шумове и т.н лежи, поглежда тъпо чат пат и никаква реакция на нищо.. Аз примерно, нямам възможност да разхождам кучетата извън двора, но той е достатъчно голям и когато са пуснати и си играят около 2 часа дневно, това означава ли, че не им е достатъчно  и че би се отразило зле на характера им И да прав сте, че различните ситуации обогатяват опита и мисълта на кучетата.

[kennel Vucho]

Често пъти реакцията на куче с богат житейски опит, може да се изрази в т.нар непукизъм. Кучето лежи спокойно, но наблюдава случващото се край него с подчертано внимание, и счита за ненужно да хаби излишна енергия и нерви за неща които не са му работа. Така че уравновесения и стабилен характер, с висок праг на дразнимост, не е недостатък.

[Habits]

Спомням си, като малък съм виждал овчарите как прекарват стадото през цяло село. Кучетата съвсем свободно кръжаха около стадото. Един път не съм чул да е имало проблем с кучетата, докато минават през селото. Уравновесения характер в едно куче е качеството, на което винаги съм се възхищавал (може би защото това е ценно качество и при хората според мен). За това обаче е нужна ежедневна комуникация със стопанина, както и д-р Вучков е споменал.
Поправете ме ако греша, но дори и чобаните едно време са били постоянно заедно с кучетата си. Така си обяснявам и начина по който онези кучета са се държали в населено място. При нормални взаимотношения между куче и стопанин, животното следи реакциите на човека. По този начин осъзнава кое е опасност и кое не (в населено място). На работа, горе по чукарите, вече е друго. Там, кучетата си знаят работата.

Гошо, с последното си изречение си отговорил сам на въпроса си.
Иначе, тази 3та крайност за мен не е точно крайност. Спокойствието на едно куче при среща с чужди хора, животни и шумове е много ценно. Може би това се дължи и на типа нервна система на самото куче.
Крайност е вече, ако кучето ти охранява двора и в него влезне непознат или котка и то да не мръдне и да гледа "умно".

[vano]

...

Може би това се дължи и на типа нервна система на самото куче.
...

Не може би, а в доста голяма степен.

Иначе с течение на времето (като поулегнат и помъдреят) кучетата сами почват да отсяват кое е опасност и кое да отминат с пренебрежение. Един пример - докато бяха по-малки моите се мятаха по всичко което минава по пътя, няма значение големи или деца. В момента се мятат само по цигани които минават по пътя и по големи хора, които приближат оградата, а на децата не обръщат никакво внимание, независимо дали си минават по пътя, приближават оградата или дори си играят пред нас с топка и т.н.

[go6o_lud]

Да, аз това имах в предвид , че съм наблюдавал.. Влизал съм в чужд двор за 1ви път, никаква реакция на кучето, ама никаква. И после още хора дойдоха и то на групи, пак никаква реакция нямаше от страна на кучето- лежеше си и нито лае нито нищо.
ПП: Habtis и в нашето село овцете си минаваха с кучетата без никакви проблеми, не знам колко са били КК, запомнил съм ги големи и рошави, но в селото наистина не закачаха.

[kennel Vucho]

Именно, и най-вече, овчарите са прекарвали цялото си време с кучетата си! Те са им били другари в несгодите на времето - и за раздумка, и за добро и зло. С тях са делели хляба си, и съм се възхищавал на комуникацията по между им! И слава Богу че сега още има такива овчари и такива кучета!

[go6o_lud]

Аз все си мисля, че колкото и да е улегнало кучето, влезне ли чужд индивид в неговата територия, поне трябва да излае или да покаже на собственика, че има нещо  не казвам да откачи от истерия и лай, просто да "маркира" така да се каже.

[Habits]

Разбира се, само че прави разлика между това да си пази територията и това да лае по всичко мърдащо се от страх или каквато и да е там причината.

[go6o_lud]

Разбира се, само че прави разлика между това да си пази територията и това да лае по всичко мърдащо се от страх или каквато и да е там причината.

Да, разбира се, че правя разлика. На кому е нужно нон стоп лаещо куче безпричинно