|
Mad Max
|
 |
« Reply #390 on: November 01, 2008, 05:53:41 AM » |
|
Г-це steren,
изглежда съм допуснала някакъв пропуск в изказа си до момента в темата. Аз съм кучелюб.. Повечето хора, които ме познават твърдят, че така както се държа с кучетата, говоря за тях, пътувам, разсъждавам, отделям време, отглеждам, възпитавам - не са виждали човек да се отнася по този начин дори към хората.. Лично аз през целият си живот съм имала кучета с неясен произход; кучета които за себе си, вътрешно съм определяла към дадена порода, заради поведенчески характеристики. Любознателна съм - търсила съм обективния отговор и не съм си позволявала да изпадам в някаква заблуда. В крайна сметка, каквато и да е истината за породната принадлежност на моето куче /или липсата на такава/, това няма да промени отношението, чувствата ми към него и няма да ми върне времето в което съм се опитвала нещо да изградя у него, труда ми. Упорита съм. Поставяйки си цел, независимо от усилията и времето, което би ми отнела; аз я следвам..
Имах шанса да разбера какъв е живота в планината. Именно този живот горе ми обясни породността.. Повярвайте, при 650 животни и двама колеги обикновено, човек няма време, което да отделя за обучението на кучетата. Те или се раждат твои съмишленици и следват твоя пример, или сами напускат работното поле, не се вписват. Единственото време в деня, което можеш да си позволиш да отделиш време на кучето е, за да го нахраниш. През останалото време то е длъжно само да оцелява. И то така да оцелява, че да си заслужи хляба и уважението ти.
Все пак говорим за овчарски породи кучета/ кучета пазачи на стадата.
Преди време, в същата тема, отбелязах, че кучетата, чиито снимки публикувам тук в голяма степен са едни наистина добре гледани животни. Т.е. добре изглеждащи. Кучета, чиито собственици могат да си позволят да отделят време, средства и съм сигурна, че половината от тези собственици /или поне част от тях/ не го правят с цел някаква материална възвръщаемост.
Първо, доста дълго време считах, че българинът няма културата да отглежда животни. Част от тези хора промениха възгледите ми, или поне разкараха общият знаменател, който бях поставила мислено за "колегите" си.
Второ, мислех, че българинът не се интересува от породността и не разполага с интелигентността да проумее нейните предимства. Животът в планината промени и този ми възглед. Приятелите, които срещнах там, тяхната работа /тъй като повечето нямат възможност да споделят опит, поради ежечасната си ангажираност с животните/, разговорите с тях, личните ми наблюдения промениха и този възглед. Стигнах до извода, че единствено хора, които са далече от този живот и неговите сурови изисквания не могат да си обяснят породността, нейните цели.
Както виждате и тук има хора, които открито споделят, че отглеждат овчарски кучета с цел да "побеждават" по изложения за красота, дворни пазачи, репродукция на кръв принадлежаща към дадена порода, лична охрана - което не е основна цел и според мен в никакъв случай не може да обясни предимствата на която и да е овчарска порода кучета.
И трето, но не и последно.. Винаги ще се обявавам открито ПРОТИВ онези хора, които целят материална възвръщаемост, изграждане на име на гърба на кучетата си, проспериране в дадени кръгове общества /било то за кучешки боеве, така наречените киноложки среди в БГ/ без да полагат усилия, без да имат желание да научат повече за животните, които отглеждат по дворовете си и техните предци. Това на пръв поглед изглежда достатъчно, но в един момент се превръща в неизлечима болест, идват лъжи, сметки надребно, интриги, заплахи...
Аз като любител на кучетата и в частност овчарските, не мога да си позволя да отмина това мълчешком. Не мога да си позволя да се представям и с мнението и труда /събиране на информация, снимки и подробности/ на други хора. Единственото което искам е да споделя личният си възглед. Мисля, че имам правото.
Приемте извиненията ми - нямам възможност да изразявам дипломатичност и такт към онези хора, чието отношение към собственото им животно би се оказало променено от моето мнение. "От всяко дърво свирка не става". И колкото по-рано един човек, който няма дарбата да се занимава, общува и работи с тези животни проумее, че това не е мястото, на което ще тежи в живота си - толкова по-добре за него и за мен самата, като любител на тези кучета.
Има кучета, които завинаги са оставили следа в мен, независимо от това дали стопаните им са ми приятели, или не. Независимо от това, което мисля за хората. И никой човек не е в състояние да промени това. Нито пък дадени разкрития, истини излезли на бял свят в последствие, поради допуснати от човека грешки. Нормално е, всички грешим. Целта на историята е да отбелязва тези грешки и да отсява онези, които имат паметта и интелигентността да ги запомнят и да не ги повтарят. Та нали в това е смисълът на еволюцията..
Мисля, че целта на тази тема е изцяло ОБРАЗОВАТЕЛНА. Съжалявам онези, които се отъждествяват с кучетата си и приемат толкова лично и навътре изписаното от мен. До сега не съм обидила нито едно куче, не бих го и направила - за мен те ще си останат свещени животни. Отговорът на въпроса кое обижда стопаните на тези кучета - могат да дадат само те, след представяне на дадени аргументи в защита на мнение, различно от моето. Тогава и само тогава, след провеждане на спокоен и интелигентен ЗРЯЛ диалог, ако съм сгрешила бих се извинила и бих потвърдила правотата на опонента си.
И да, имам самочувствието, че имам някаква база от знания и в известна степен дарба да работя с кучета. Не твърдя, че знам всичко - човек се учи докато е жив. Не си създавам илюзията, че съм безгрешна, напротив. За това и общувам толкова открито - именно, за да дам възможност на знаещите, ако бъркам някъде да ме поправят на момента, да си направя извод и да продължа нататък.
И в заключение, позволете ми да не се съглася с вас. Според мен има СМИСЪЛ от тези страници. Аз като любител на кучетата и човек, който няма възможност да работи с всички овчарски кучета в България, и на който е представяна откъслечна и разнородна по тип информация за дадени екземпляри, принадлежащи според думите на собствениците им към тази група животни, и като човек загрижен за бъдещето на дадена порода, искрено се надявам тази тема да се превърне в един открит диалог, вместо да продължава да бъде воден от мен монолог.
Лично познавам хора, които разполагат с достатъчно богати архивни материали /моето любителско мнение е като сянка пред фактите с които те разполагат/ и мисля, че е редно да ги публикуват тук. Но на този етап забелязвам, че не го правят. Сигурно си имат причина. Както сигурно може да бъде обяснено и мълчанието на други лица, отново колеги от форума.
Не съм от хората, които в тесен кръг, зад гърба на някой ще коментират - това не принадлежи към дадена порода, това принадлежи; и ще им позволявам да ми изграждат някакво фалшиво самочувствие позволявайки им да се съгласяват или не с мен. За това избирам интернет пространството и информацията поднесена в него. Търся отговори от хората, които са я публикували и хората, които са я коментирали.
Толкоз.
|
Dilber MC Theme by HarzeM