Поведение, обучение и работни качества - дискусии

[vano]

Напълно съм съгласен с Пеньо. Кучето е господар на територията си. То не случайно качествата му на пазач са благодарение на териториалният инстинкт който притежават тези кучета и на отбранителната им реакция в активна форма (или там както се казваше научно). Много кучета изкарани от територията си не знаят как да реагират и са неуверени. Сещам се как едно работно куче, закарано на изложба през цялото време гледаше сайбията си в очите и вървеше плътно до него (едва ли е минавало изпит за послушание) - сякаш казвайки му "кажи ми какво да правя", други случаи са като тези на Пеньо, сещам се как се коментираха кучета по изложбите, които не навиват опашките (най-вече млади кучета), а ги държат отпуснати, а някои дори и подвити, но това също се дължи на тяхната неувереност и незнанието какво се иска от тях - поне така си мисля аз.

[Ariman]

След като поставихме така въпроса за неувереност извън позната територия -повечето сте гледали, предполагам,  гостуването на Даниела и Балабан в Нова, интересно ми е да чуя мненията ви, защото аз видях едно повече от уверено и спокойно животно?

[vano]

След като поставихме така въпроса за неувереност извън позната територия -повечето сте гледали, предполагам,  гостуването на Даниела и Балабан в Нова, интересно ми е да чуя мненията ви?

Кучето е уверено, в присъствието на стопанина си. А и няма как темперамента на дадено куче да не влияе. Аз имам две в нас, които са коренно различни - мъжкия е резервиран към всичко различно от ежедневната му обстановка, докато на женската не и пука от нищо (малко дебилско го раздава).

[Ariman]

Добре, казваш темперамент, обаче Балабан, доколкото знам от нея е трудно куче и за това вече седи в село, на тежки синджири, и в момента. Само присъствието и контрола на стопанина ли е фактора или тук на практика виждаме едно истински мислещо, работещо овчарско куче? Можем ли да сметнем че интелекта, вследствие на отрастването му като овчарско куче и наученото тогава, е причина за поведението му в една космически различна среда, от тази в която, по принцип, живее?

[vano]

Добре, казваш темперамент, обаче Балабан, доколкото знам от нея е трудно куче и за това вече седи в село, на тежки синджири, и в момента. Само присъствието и контрола на стопанина ли е фактора или тук на практика виждаме едно истински мислещо, работещо овчарско куче? Можем ли да сметнем че интелекта, вследствие на отрастването му като овчарско куче и наученото тогава, е причина за поведението му в една космически различна среда, от тази в която, по принцип, живее?

Най-добре Даниела може да се изкаже по въпроса, но аз мисля че кучето се държеше така в студиото благодарение на присъствието на стопанина си. Видях го на живо същото куче в Кресна 2012 и там се държеше по същия начин спокойно. Не мисля че наученото в планината, сред овцете и ежедневните ситуации с които се е сблъсквало като пазач на стадото,  е изиграло роля в студиото на нова. Но това е мое лични мнение, може да не съм прав. А и доколкото знам кучето е трудно когато овцете се пасат от пастирите на Даниела, а доколкото знам когато тя изкарва стадо си го взема с нея (поне такива спомени ми се въртят от прочетено някъде), което мисля че е още един плюс към моята теза.

[Habits]

Относно спуснатите свободно опашки: Наистина много различни мнения чувам... мнения които нямат нищо общо с истината...

[Ariman]

Безспорно само собственика може да говори реално за кучетата си! Нека обърнем нещата тогава, ако ти си човек чийто живот е монотонен, без особена динамика и изведнъж попаднеш под прожекторите, как би реагирал?А ако си човек врял и кипял в различни ситуации, опитен, смятам че стреса от новото ще бъде по - малък, съответно реакцията ти по - спокойна, нали?

Докараха преди години на овчарника, едно куче 4-5 годишно гледано в двор, свободно, предупредиха ни, че е дявол - първо че не беше общувало с други кучета и му представляваше жива трудност в началото докато разбере що е то глутница, йерархия и какво точно се иска от него, второ че просто не знаеше как да се справя с възникнали ситуации, защото не ги е имало. Да не говорим, че гласа му го чухме месеци след като дойде при нас.
Но една от най - куриозните показателни случки, които видях тогава беше следната - върви си стадото, другите кучета си въртят по края му, всяко по работата си, а това куче върви след мен, плътно в краката ми, влизаме в една горска пътека, а през нея попадали мъртви дървета, а то почва да им се чуди - а отгоре,а отдолу...провря се някъде, но виждаш една некадърност в действията му, обремененост, незнание ако щеш, същото беше и с деретата, скача ги, но не с лекотата на другите, а това е нещо, на което никое овчарско куче не отдава значение, нали?

[Пеньо]

Именно. Неуверено, несигурно, нескопосано е ако щеш  в непознатата обстановка.

[vano]

Ариман, ха сега вземи някое от другите кучета, дето са врели и кипели на ситуации и ги пусни в града - бас държа че няма да издържат и 5 минути преди да ги блъсне кола. Да работните кучета са попадали на много ситуации, но те са почти идентични - нападения от хищници и тактика на глутницата как да ги отблъсне. Ако следваме тази логика най-умните кучета трябва да са уличните - те всеки ден са изправени пред какви ли не трудности и даже без никой да ги учи знаят как да пресичат оживени кръстовища, да се пазят от конкурентни глутници и най-важното да си намират храна и да преживяват - ама не ми се вярва някога да станат работни овчарски кучета, колкото и да стоят при стадото и вероятно ще са първата жертва на нападение от вълци или мечка, ако са били лидери на улицата, или ще се сврат в краката на овчаря, ако са били част от някоя йерархия Ако някой иска може да направи подобен експеримент

[Ariman]

vano, ти ги преливаш от овчарски, през градски та в улични и разни хипотези между тях, някъде се измести центъра. А аз си мисля, че говорим за това как средата оформя интелекта. Въртим, сучем и пак стигаме до стария постулат - че от овчарско градско става (въпреки, че губи "пламъка в очите" си), но от градско овчарско не.

[Александър Христов]

vano, ти ги преливаш от овчарски, през градски та в улични и разни хипотези между тях, някъде се измести центъра. А аз си мисля, че говорим за това как средата оформя интелекта. Въртим, сучем и пак стигаме до стария постулат - че от овчарско градско става (въпреки, че губи "пламъка в очите" си), но от градско овчарско не.

което май важи и за хората за съжаление

[vano]

vano, ти ги преливаш от овчарски, през градски та в улични и разни хипотези между тях, някъде се измести центъра. А аз си мисля, че говорим за това как средата оформя интелекта. Въртим, сучем и пак стигаме до стария постулат - че от овчарско градско става (въпреки, че губи "пламъка в очите" си), но от градско овчарско не.

Именно - средата оформя интелекта, но като му смениш средата и кучето става неуверено и незнае какво да прави. То е ясно че едно работно куче като го вържеш на синджир ще стои, де ще ходи, ама я го пусни свободно из града да видим докъде ще го докара интелекта и как ще се държи.

[Habits]

vano, ти ги преливаш от овчарски, през градски та в улични и разни хипотези между тях, някъде се измести центъра. А аз си мисля, че говорим за това как средата оформя интелекта. Въртим, сучем и пак стигаме до стария постулат - че от овчарско градско става (въпреки, че губи "пламъка в очите" си), но от градско овчарско не.

Не е много сигурно, че овчарското куче може да свикне с градската среда и трудностите които Вано изброи. Това е като да те метнат тебе в джунглата и да те чакаме да оцелееш... (нали образно казано ) 

[Ariman]

Момчета, оставете ги тези улици и джунгли, тотално изтървахте коня!(нали, образно казано) Никой не ви говори да взимате болонка и да я карате да дави вълци и мечки, никой не ви говори и да взимате овчарско куче, директно от стадото и да пускате на покрива на НДК, да видите дали ще слезе по стената, щото видиш ли и то има нокти, нека не си разтягаме локуми, моля ви.

В началото добре си говорехме, и с другите колеги - rex, Александър, kennel Vucho, Пеньо, направихме паралела между куче работещо в стадо и такова, което е вързано (затворено, заградено, но също охраняващо нещо) и стигнахме до момента, в който единодушно при равни животни бихме избрали работещото в стадо, логично.
Свързахме начина му на живот, по - богат на ситуации с това, че изискват от него някаква мисъл. А с развитието на мисленето му и стигнахме до момента, че може да се открие определена адекватност базирана на преживяно време и натрупан опит, което няма как да се постигне от дрънкането на синджира и газенето на собствените си фекалии, и единственото му разнообразие за деня е самата копрофагия!

И идеята идва точно от това, че може да приемем по презумпция, че при животно с определен (нека го наречем условно) оформен от преживяно "интелект" сме склонни да вярваме, че поставено дори в нова ситуация, би реагирало "по - добре", от несоциализирано и бедно от към опит и ситуации в живота си куче.

Видно е, че имаме различна гледна точка, което всъщност е чудесно, защото в крайна сметка човек вижда толкова, колкото знае!

[vano]

Съжалявам че съм ви развалил седянката с моите локуми. От тука нататък само ще чета за да стана по-знаещ и да виждам повече.