Проблеми

[ASKAR]

Тъй като се пораздвижихме малко в мартенският форум,позабравихме хората които мислят точно като мен и NAPALM ,но мисля че тази статия която Божо преведе от Руски трябва да се публикува и тук ,тъи като много от тези проблеми които съм ги забелязвал при КО са идентични и за другите овчарски кучета особено САО,като проблемите с свръх агресия,плахост,кожни и хормонални проблеми,дисплазия  и т.н.                                          Между другото, аз мисля, че за никой не е тайна, че почти половината от съвременното поголовие на КО има ендокренни проблеми. А именно хипофункция на паращитовидната жлеза, т.е. хипотиреоза. Предлагам на вашето внимание статия за това заболяване. Може би който я прочете, ще се замисли. Все някому ще влезе в употреба.

Тайните на великият имитатор или страсти по щитовидната жлеза – Е. И. Александрова
От автора. След завършването на публикацията „Зоопрайсе”(2003-2004) „Страсти по дисплазията” минаха вече 5 години. Статията предизвика интерес след публикуването и в десетки сайтове в интернет и препечатана в няколко списания. Благодаря на всички читатели за интереса към тази работа и за добрите отзиви по неин адрес. Сега предлагам на вниманието на читателите нова статия, посветена на още един проблем свързан с кучешкото здраве, за инструктори, дресьори и добросъвестни развъдчици, които също се опитват да разберат възникващите в породите проблеми. Също и за тези, които все още се вълнуват от дисплазията. Дълго се надявах, че за това ще напишат ветеринарите, които са напълно вещи по даденият проблем-такива много, но не се изказват. Какво да се прави, аз ще пиша не за тънкотите на ветеринарите при диагностициране и лечение, а за киноложките аспекти на проблема, в това число няма да подмина и известният руски въпрос – кой е виновен и какво трябва да се направи. Всяка добра идея на този свят е преминала през три начина на реакции по отношение на нея:
1. Вие да не сте откачили?!
2. В  това има нещо!
3. Че кой не знае това?!
Има мъдрост, че ако днес в Китай пеперуда размаха с криле, то утре в Ню Йорк времето ще се промени. Теорията за хаоса за тази тема според мен започна с доклада, прочетен случайно на сайта на Националният Клуб на Ердейл Териера в Германия. Тази история ме се стори позната, защото такива кучета съм срещала неведнъж при различни обстоятелства. Съдбата им бе различна, но в даденият случай историята беше със щастлив край, който ме потресе с неочакваната си развръзка. Г-жа Щермер се увлича по дресировка-курс по общо послушание, обединен със спортно преодоляване на препядствия. Заедно с  Жюли, млад женски Ердейл, тя блестящо се е справяла на състезанията. Спортисти, възхитени от способностите на Жюли, молили за адреса на развъдника от който е взета-мнозина искали да имат подобно куче. Само че неочаквано у Жюли се появяват проблеми. След второ мнимо забременяване се появява страхливост, която се усилва с времето. На две годишна възраст проблема с раждането се превръща за Жюли в катастрофа, след което се появява и страх от буря. Във всекидневието кучето се държало предимно нормално, но постепенно изниквали непонятни страхове. С течение на времето нормалните промеждутъци ставали все по-малко. Собственичката посещавала всички семинари и курсове за отстраняване на страхливоста, но напразно-нищо не давало подобрение. Страховете се усилвали, въпреки че на родната площадка кучето работело ефикасно, както и преди. Г-жа Щермер, която е слушала много за хормоналнато обусловената страхливост, и след поредната, измъчила всички лъжлива бременност, решава да кастрира кучето. Направили и снимка за дисплазия – 4-та степен(Е). Дошловреме кучето да се раздели със спортното преодоляване на препядствия. Надеждите за промяна в поведението след кастрацията останали неоправдани. Постепенно проблемите с поведението прерастнали в кошмар. Кучето се страхувало да излезе на улицата. В пристъп на паника кучето не слушало никого. На Нова Година-на таблетки. Ако на някоя врата се появяла сянка или оттенък с друг цвят, Жюли се бояла да премине наблизо. Никакви методи за корекция на поведението не помагали. Семейният съвет решил да се вземе второ куче. Изборът бил закован на линия, известна с добре закрепени работни качества.  След лошият късмет с Жюли, решили да вземат подрастващо куче. Поведението на подрастващото куче веце е видно, пък и се страхували, че малко кученце може да порастне нервно и страхливо като Жюли. Спрели своят избор на 18 месечен Ердейл на име Том. Междувремено г-жа Щермер получила от позната настоятелен съвет да провери щитовидната жлеза на Жюли. Нивото на хормоните било в норма, но значението на единият от хормоните било близко до долна граница, а на другият хормон към горна. На Жюли бил предписан препарат за щитовидна жлеза. Само след седмица лечение Жюли станала почти както преди. След няколко месеца тя отново с блясък издържала всички изпитания на площадката. Страхливоста и не преминала на 100%, но промяната била видна. Можело да се каже, че сега с Жюли всичко било наред, но с Том нещата не стояли така! Като кученце Том бил уравновесен характер, но израстнал агресивен. С предните си собственици той живял в двор, оставен единствено на себе си. Лаел много на всеки и на всичко. На повод бил много агресивен към други кучета. Опитвали се да го дресират, но нито един инструктор не постигнал успех, затова било решено да го предадат в опитни ръце. За г-жа Щермер най-важното било, че Том нямал страх, а с всички останали грешки на предишнште собственици си мислила, че ще може да се справи. Това не се получило. Не си струва да се описват печалните подробности около тези опити, но г-жа Щермер отново получила съвет от опитни треньори да провери щитовидната жлеза на Том. Резултатът бил почти като този на Жюли. Сега дошъл ред и на Том да получава хормони. Поведението му започнало да се подобрява едва след няколко месеца – някои кучета приемат вкараните в тях нови хормони много бавно. Постепенно поведението на кучето станало приемливо и кучето станало податливо на възпитателни мерки. С времето Том се превърнал ако не в идеално, то поне в напълно нормално куче. Макар че и до сега за г-жа Щермер си остава непонятно че поведението на Том е следствие от низкото хормонално ниво в щитовидната жлеза, а не отсъствие на възпитание. Щеше ли да има такива лоши навици, ако щитовидната му жлеза функционираше нормално? Този въпрос е вече история. При Зилке Щермер са попаднали наведнъж две проблемни кучета, при това от една порода. Но тя потвърдила, че нейните Том и Жюли не са изключения, и че има много такива кучета и изброила множество познати и кучета с недостатъчна функция на щитовидната жлеза. Кучета с проблемно поведение у нас не са рядкост, при това стават все повече и повече. Известният инструктор от Петербург Николай Гаевский пише:”Силата и устойчивоста на психиката са  наследствено наследени фактори. Като Дресьор със стаж ще отбележа – броят на ”слабите” кучета нарастна в пъти! Ако по-рано( 20-25 години по-рано ) от 90-100 кучета при произведен изстрел се бояха 1-2, то сега са минимум 10! Чудо на съвремената селекция така де се каже”. У нас само в Петербург ли са тези проблеми? Написах в интернет ”страх от изстрели”. Появиха се много съобщения от форуми, като наяве излезе и една любопитна закономерност. Предценете сами. Ето няколко цитата: - Немска овчарка, женска, 9 години. Бои се ужасно от всякакви шумове на улицата. Това започна на 5-6 годишна възраст. На 9 години страхът достигна до крайна степен. Ако чуе много силен звук на улицата, отказва да върви, ляга и започва да трепери. Всички тези преживявания доведоха до сърдечни усложнения – стана бързо да се измаря при физически натоварвания... – Мъжко куче, метис от териер. Характер: ”охраняваше всеки и всичко, хапеше, биеше се с всички кучета, при това му беше все едно дали кучето насреща е мъжко или женско, също и за хората, без значение дали става въпрос за възрастен човек или за малко дете. След дълга и упорита дресировка, той започна да прилича на нормално куче. Сега е на 10 години и има друг проблем, превърна се в абсолютен страхливец. От какъвто и да е звук, той реагира само по един начин – бърза да додрапа до вкъщи и да се шмугне под леглото. Ако е чул звукът у дома, не влиза в стаята, откъдето е долетял звукът. Отказва да яде. Неотдавна имахме такъв случай: след празничен обяд, гостите започнаха да се разотиват и той започна до си проси я парченце салам, япарченце сиренце, които си и получи, беше много весел и доволен от себе си, и изведнъж погледна към една от стените( нямаше нито изстрел, нито какъвто и да било друг шум ), пъхна си опашката между кракато и се скри. Не реагира нито на лакомства, нито на каквото и да било друго и стоя в скривалището си до краят на деня. Такива ситуации, когато се плаши неизвестно от какво, стават все по чести.
20 години по-рано в САЩ изследователи на поведението са обърнали внимание, че много нежелателни отклонения в поведението: страх, необяснима агресия, чувствителност към стресове, се появяват у кучета в период на полово съзряване. Т.е. излизало, че те най-вероятно са свързани с изменение на хормоналният статус на кучето и заради това най-често се е препоръчвала кастрация. Само че у повечето кучета кастрацията не давала подобрение на поведението, при някои даже положението ставало по-зле. Тренировките и обучението също не давали положителни резултати. Най-накрая, в даден момент прозвучало: може и цялата работа да е в състоянието на здравето? Изследванията показали потресаващ резултат: недостатъчност на функцията на щитовидната жлеза(НЩ) лежи в основата на болшинството нарушения на поведението. Цифрата е разтърсваща – 63%. В това число у кучетата с агресивно поведение е открита НЩ  - 62%, сред страхливите кучета проценто също впечатлява – 47%. През 1994 г. комитета на изследването на здравето към американския кенел клуб (AKC) започнол изследвания за състоянието на щитовидната жлеза у кучетата. Оказало се, че хипотиреозата е най-разпространеното ендокринно заболяване при кучетата и проблем на десетки породи. Освен това внезапно се появили и други закономерности. Нарушенията касаят не само поведението, но и много други, на пръв поглед несвързани със щитовидната жлеза здравословни проблеми. Между другото хуманните ендокринолози това не би ги учудило. От 1996 година към изследванията се включиха и от  Orthopedic Foundation for Animals (OFA) – ортопедична фондация за животни. Тази организация е позната на читателите на „Страсти по дисплазията”. От 1966 тази фондация се занимава със проблемите на тазо-бедрената дисплазия и ред други проблеми, в частност и този със щитовидната жлеза. За година и половина, от януари 1996 до юни 1998 са изследвани 1225 кучета. 28% от тях, т.е. почти 1/3 имали заболяване на щитовидната жлеза. Мисля, че ще са любопитни сведенията за отделните породи: доберман – 34%, голдън ретривър – 35%, немска овчарка – 3%, лабрадор – 27%, дог – 25%, ротвайлер – 30%. Сега в САЩ недостатъчност на функцията на щитовидната жлеза се смята за наследствено заболяване, по-важно от тазобедрената дисплазия. И така, що за животоно е хипотиреоз? За да работи нормално е нужно някак да се координира работата на отделните звена. За това съществуват няколко управленчески системи, със своите комуникации. Най-главните от тях са нервната и ендокринната система. Нервната система е на особено положение – тя има собствена система от нерви, които пронизват цялото тяло. Ендокринната е за предаване на информация до точните „адресанти” и използва кръвоносната система. Органи на ендокринната система, жлези, отделят в кръвта особени химически вещества. От тук идва и названието на тази система: „ендо” – вътре, „крино” – отделям. Тези вещества се наричат хормони и управляват обменните процеси в организма. „Адресантите” на ендокринната система се назоваат клетки-мишени и са програмирани да получават хормони, които управляват работата им. В ендокринната система влизат няколко десетки жлези, които си взаимодействат една с друга, а най-главната е хипофизната. Ролята на хипофиза е огромна, но в момента се интересуваме предимно от щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза по форма представлява пеперуда с разперени крила. Всяко крило има формата на щит, откъдето идва и нейното име. Тя се намира в областа на шията, в ларингса. Тя е малка, но важна жлеза. Тя определя окислителните процеси в целият организъм, поддържа температурният режим, възстановява болните и повредени тъкани, регулира обмяната на веществата, попълва енергийният ресурс, влияе на активноста на мозъка. Щитовидната жлеза защитава организма от вируси и микроби, оказва успокояващо действие на нервната система. За изпълнение на тези функции щитовидната жлеза отделя хормони: тироксин, във формулата на който има 4 атома йод и се означава като Т4, трийодин(Т3) и хормон с название познато за слуха на кучкаря – калцитонин. Възникват ситуации, когато по различни причини щитовидната жлеза отделя или прекалено много или прекалено малко хормони. Прекалено много у кучетата се среща твърде рядко. А  когато са прекалено малко, това е често срещано и се нарича хипотиреоза или недостатъчност на функцията на щитовидната жлеза. Но има и междинно състояние – между здравето и болеста. Нивото на хормоните е в пределни норми, но те са недостатъчни за организма и не стигат за неговата нормална работа. Това състояние се нарича субклинично, т.е. скрита хепотиреоза или субклинична недостатъчност на щитовидната жлеза(СНЩ). Въпреки, че много изследователи считат СНЩ за болест, изменение от недостиг на хормони, които вървят по целият организъм и водят след себе си многообразни нарушения, които често приличат на други болести – може да се каже, че и много болести започват да се появяват поради недостиг на хормони на щитовидната жлеза и не могат да бъдат излекувани докато не е отстранена първопричината. Именно заради многообразието на възможни симптоми и тяхната маскировка под други болести, субклиничната хипотиреоза е получила прозвището „Великият имитатор”.

[ASKAR]

И втората част

Преди 20 години ветеринарите откриха връзка с проблемите на щитовидната жлеза(ЩЖ) с поведението и заболяването на други органи, което предизвика истински шок в световната кинология. В хуманната ендокринология тази връзка е направена много по-отдавна. Учените отбелязват, че дори ендокринолози с много практика не дооценяват зависимоста на много заболявания от състоятието на ЩЖ, а някои лекари дори забравят за нея. Списъка на болестите, които са свързани с тази малка жлеза е впечатляващ. Все пак нейните хормони са регулатори на работата на почти всички клетки на организма. Като няма достатъчно клетки за регулиране, се нарушава работата на органа, който се състои от тях. Списъка на заболяванията предизвикани от патологията на ЩЖ е редно да започнем с тези, които са опасни за живота. Но ние няма да направим така. Кучето за съжаление не може да каже на стопанина си, че го боли сърцето. Стопанина на първо място се безпокои от външните забележими признаци на боледуване на любимеца си. Затова ние ще опишем тези нарушения, които са забележими и без правене на анализи, за да знае човек кога трябва да се тревожи и къде да търси корените на проблемите. Във ветеринарната медицина изучаването на проблем със субклиническа хипотериоза е започнало от проблем в поведението. Първо именно то се набива на очи като първи, предупреждаващ симптом, затова ще започнем нашият печален списък точно с проблемите на поведение. Представете си, че купувате кученце от добросъвестен развъдчик. В неговият развъдник се води строг подбор но производителите по поведение, и нищо, нито в родителите на кученцето, нито в техните родословия показва, че може да има възможност за проблем с психиката. И ето, вие имате забележително кученце, в пълни соътветствия с вашите очаквания, който се превръща в смело и уравновесено куче. Но изведнъж започват проблеми. Какви ? Тук може да очаквате няколко варианта. Ето го първият от тях. Проблемите започват във възраст между 7-12 месеца, малко преди полово съзряване, по време, или след него. Внезапно у младото куче се появяват страхове, които постепенно се засилват. Понякога страховете започват без съвършено никакъв повод, а понякога някакво събитие дава начало на техния ход. Например неотдавна на племенен оглед видях 8 месечно кученце, което тъкмо беше почнало да трепери от страх. Както каза стопанина му: „Вчера бяхме на ветеринар и той още е нервен. До преди това му нямаше нищо.” Това може да е първата позивна.
Страховете обикновено се усилват с възраста, могат да достигнат до пристъп на паника и чисто шизоидно поведение. Но могат да изникнат проблеми от съвсем друг род: не на страх, а на агресия. Тук не трябва да се забравя една тънкост. Периода на полово съзряване  - това е времето, когато младото куче се стреми да доминира. Като правило, агресията в тази възраст се тълкува именно по този начин, особено ако иде реч за мъжки от средни или големи породи. Уви, това не винаги е така. Ако причина за агресията е проблем със ЩЖ, то горко на това куче, защото по грешка вместо да се лекува, кучето бива подлагано на дресировка за укротяване. Такава агресия може да бъде насочена към хора и животни. Тя обикновено е непровокирана и безпричинна и изниква внезапно. Ако се вземе предвид, че от СНЩ страдат кучета от по-големите породи, то става ясно, че това може да има лоши последици, още повече, че често обектите на нападение са деца. Може ли човек да се сдобие с куче, с по-малко или повече приемливо поведение? Не винаги, но може. Такова куче трябва през цялото време да е под строг физически контрол. Не бива да се осланяте на неговата благовъзпитаност, или по-точно на неговата болест. Под влиянието на болеста, разрушението на ЩЖ и дефицита на нейните хормони ще се усилва и подсилваната от вътре агресия, ще се усилва с възраста. Ако ЩЖ в крайна сметка се разруши напълно и субклиничната и форма премине в стадий на болест, описан в учебниците, тогава кучето за радост на стопанина си започва да се успокоява, пристъпите на агресия или страх ще бъдат по-леки. Но организма без хормоните на ЩЖ ще продължава да се разрушава, ще се появят други болести и нови проблеми в поведението. У друга група кучета проблемите в поведението могат да започнат след полово съзряване и могат да се появят в произволен момент от живота, като най-често това се случва на 3 годишна възраст. Това отново са страх, агресия, паника, фобии, като внезапно може да се развие страх и отделяне от собственика. Има и форма на патология, получила живописното название „синдрома на д-р Джекил и мистър Хайд”. Както всички помните, героят на Робърт Стивънсън, добросъвестният д-р Джекил, под въздействието на изобретен от него препарат, се  превръща в агресивният и неуправляем мистър Хайд. На куче със синдрома на Джекил-Хайд са свойствени внезапни пристъпи на неуправляема и патологична агресия. Агресията може да бъде насочена дори към стопанина. След припадъка кучето идва на себе си и се създава впечатление, че не помни какво е било. Става отново спокойно, любящо и с адекватни реакции до следващият пристъп. Сред известните за мен кучета с такива симптоми има боксери, догове, чау-чау. Въпреки, че за щастие няма взети човешки жертви, историите на такива кучета завършват с приспиване. Това в много случаи е  терзание от страна на стопаните за това, къде са сбъркали при възпитанието на любимеца си. Трета група са кучета с епилептични припадъци. По данни на американски изследователи, сред епилептиците, броят на кучетата с нарушения на функциите на ЩЖ достига 77%. Тези кучета често на външен вид са съвършено здрави, но в период, и след полово съзряване и до средата на живота си внезапно започват да получават епилептични припадъци. Припадъците са с интервал от няколко седмици, до няколко месеца и винаги по една и съща схема. Могат да съвпадат и с пълнолуние. Малко преди припадъка и след него се повишава агресията. Освен агресия и страх, достигащи до паника, освен халюцинации, епилептични и други припадъци( всичко това може да бъде съчетано  и в едно куче ), на кучетата с нарушени функции на ЩЖ са свойствени и периоди на хипер активност. Настроението може да е променливо и непредсказуемо, а действията внезапни. Заради това често се получават травми. Кучетата са много чувствителни към стрес. Могат да бъдат прекалено покорни, пасивни и тревожни. След пристъп много кучета се държат така, все едно са излезли от транс. Те са невнимателни и разконцентрирани. Прекалено се концентрират на произволни вещи. Извършват безсмислени и неконтролируеми действия. Също така стават „гласовити” и лаят прекалено много. В къщи тези кучета обичат да стоят в собственото си укритие, както и да лежат до отоплителни уреди. Беата Цимерман, автор на издадената в Германия през 2008 г. и адресирана не към ветеринарите, а кам кинолозите книга  „Щетовидна жлеза и поведение”, пише: „Повечето собственици на кучета с недостатъчност на ЩЖ изживяват истинска одисея по школите за обучение, треньори и т.н., които обясняват поведението на кучето  с проблеми за доминиране и неспособноста на стопанина да комуникира с кучета.” Още обичат да свързват проблема с лоша генетика, а развъдчиците в отговор ругаят възпитателните инструктори. Но за ролятя, дълга и възможностите на развъдчика предстои дълъг разговор. Много се надявам тази хубава и нужна книга да бъде преведена и издадена у нас - Beate Zimmermann "Schilddruese und Verhalten". Само че в защита на треньорите, считам за нужно да отбележа, че видно точно те се оказаха най-възприемчивата категория. Може би защото точно към тях се обръщат за помощ собственици на проблемни кучета, които не се поддават на обичайните методи за коригиране на поведението. Те видяли изменение в поведението на тези кучета единствено след започване на лечението на субклиничната хипотиреоза, така че се наложило да признаят достоверноста на съобщенията за нейните особености. На същата тази г-жа Щермер именно треньоритеказват многократно да провери щитовидната жлеза, преди тя самата да го свърши. А и в немските форуми често, когато хората разказват истории за своите кучета, споменават, че треньора, обърнал внимание на разсеяноста на кучето, моментално посъветвал да се провери ЩЖ. На американски сайтове на школи за дресировка на кучета има съобщения, че те започват работа с проблемно куче едва след проверка на профила на щитовидната жлеза.
Проблеми с кожата и козината. Това е вторият проблем, който е забележим от всеки стопанин. Проблеми с кожата и козината се срещат много често и симптомите тук също са необичайно разнообразни. Трябва да се внимава.Козината трябва да е суха, твърда и матова. Обратното – мазна и занемарена на вънщен вид. На гърба и от страни може да бъде рядка, да има пърхот, както и симетрични двустранни плешиви петна. Плешиви петна по носа, ушите, в основата на опашката, оплешивяла опашка, като на плъх, което понякога се нарича „опашка на афганка” и действително много прилича. „Бебешка козина”. Бавно отстраняване на козина след подстрижка, ранно побеляване на козината, необрасли участъци от кожата, която е удебелена, с цвят на асфалт или черна. Акне, особено на гърба и корема, пиодермия(()ална инфекция на кожата). Кучето за много кратък период от време разранява на себе си участък от кожа, който се превръща в кървяща рана. Сезонна алергия, активна реакция на бълхи и др. Насекоми. Хронически болни уши, отит, които не могат да бъдат излекувани. Кожата има постоянна неприятна миризма. Раните трудно заздравяват.
Система на размножение. С репродуктивната система също има много проблеми. Мъжките хипотиреозици не се справят с мъжките си задължения и не обръжат внимание на женските. Срещат се умалени тестиси, спермата е с лошо качество, а сперматозоидите в нея са малко или въобще няма, заради което такива мъжки остават без поколение. Не веднъж ми се еналагало да чета, че племенни мъжки-шампиони, закупени на Запад за много пари от нас не могат да оставят потомство. Много често известни производители биват продавани набързо, някъде надалеч, заради проблеми със ЩЖ. При женските нещата са още по-зле, но и хипотиреозата при тях се среща много по-често отколкото при мъжките и симптомите са далеч по-забележими. У млади женски със СНЩ, често първото разгонване настъпва късно. Между разгонванията има големи интервали, отсъствие на разгонване, скрито разгонване. Също така лъжлива бременност, безплодие, безпричинни аборти  по всяко време от бременноста, слаби, умиращи или мъртво родени кученца, недоносени кученца от кучилото, пре нормална бременност, излишък на мляко. Стана ми тъжно, изброявайки всички тези признаци. Не станаха ли прекалено много в последно време? На форумите на всички породи от всички краища се чува: „Помогнете!”
Имунна система. Следствие на слабият имунитет на кучета със СНЩ са повтарящи се възпаления, инфекции, бактериални и гъбични дерматити, и още много други, включително и тумори. Нарушено храносмилане – запек, диария и повръщане. Нарушене терморегулация, чувствителност към студ, неслучайно такива кучета обичат да лежат да отоплителни уреди. През зимата у тези кучета се изострят всички заболявания. Освен това заболявания на сърдечно-съдовата дейност, нервно-мускулни проблеми, заболяване на ендокринната система(други жлези), бъбреците, черният дроб, офталмология и т.н. Опитах се да ги изброя тук, но статията заприлича на ветеринарен наръчник. На по-късен етап ще покажа списък на проблемите и заболяванията, причинени от недостиг на функцията на щитовидната жлеза, който е направен от Джин Додс, ръководител на центъра за изследване на кръвта на животните Hemopet(САЩ) и абсолютен световен авторитет по този въпрос. Всеки от гореупоменатите признаци може може да бъде породен от хиляди причини, а не само от проблемите на ЩЖ. Но проявата на някои от тези симптоми изисква безусловно проверка н ЩЖ. Освен това се смята, че изследването на ЩЖ е целесъобразно и при хода на нетипични хронични заболявания. В допълнение към тези общи съвети и препоръки за кинолозите, д-р Уте Блашке-Бартолд, консултант по поведенческа терапия, указва какви признаци в зависимост от възраста на кучето, трябва да тревожат собственика му:
1. За кученца и млади кучета – слаба концентрация, ограничена обучаемост, хипер активност.   2. При настъпване на полова зрялост – хипер активност, недостатъчна кондиция, внезапно настъпила страхливост или агресия, алергии, повтарящи се възпалителни процеси, стомашно-чревни проблеми.                                                                                                                                                 3. За възрастни кучета – моментен страх от раздяла, внезапно настъпили фобии от шум, увеличаване на теглото, проблеми с козината.
Тя също отбелязва, кога проверка на щитовидната жлеза е необходима. Припоръчва да се направи изследване на щитовидна жлеза при: нерегулярно разгонване(включая скрито и на големи интервали), при високо ниво на инфекции от всякакво естество, припадъци, подобни на епилептични.
Ако кучето е добре възпитано, научено да се държи добре при различни условия, или накратко правилно социализирано, но въпреки това настъпват изменения в поведението, проверка на ЩЖ е задължителна.
Също така на всяка цена трябва да се провери ЩЖ ако: у кучето внезапно се появява страх, ако кучето развива агресия, дълго не настъпва първото разгонване, възпаление но ушите, което не се поддава на лечение, нарушение на сърдечния ритъм, при планиране на връзка, но затова ще поговорим допълнително, при дисплазия.
Недостига на хормони на щитовидната жлеза предизвиква верижна реакция от нарушения и в другите жлези на организма, т.е. и в други регулиращи органи. В резултат имаме една система на организма, която страда заради хипотиреозата. В хуманната медицина този въпрос е много добре проучен. Ортопедите направо пишат, че проявата на патологии на ЩЖ, са най-забележими в скелета на човека, при това най-явните изменения в скелета, те  виждат при недостига на нейните хормони. Работата е в това, че при хипопиреозата настъпва нарушение на обмена на костна тъкан. Калцият заедно с урината се отделят интензивно от тялото и неговото количество в кръвта намалява. При понижение на функцията на ЩЖ, се нарушава и синтеза на аминогликаните, така необходими за формирането на костите и ставите. Това са познатите на много кинолози глюкозамин и хидроитин сулфат, които ние така щедро сипем в купите за хранене, с надеждата да подобрим състоянието на ставите при дисплазия. Аминогликаните са нужни на организма в голяма степен, но най-вече неговите собствени, които той сам прикрепя, където има нужда. Затова и ортопедите казват, че изследването на ортопедично болен човек, трябва да е предшествано от изследване на ендокринната система. Много силни изменения претърпяват деца, у които процеса на развитие на костите е силно забавен. В скелета текат много изменения, в това число и изменение на костите на таза и най-вече тазобедрените стави и бедра. Неправилното окостяване е в ацетабулума, особено в главата на бедрените кости(епифизите). „Това не ви ли напомня на нещо, драги ми господине?” За тези, за които нищо не напомня, ще кажа – всичко това са признаци на прословутата  дисплазия на тазобедрения състав. Още повече: ето например Е.Х.Хорнщайн пише в своят обстоен труд „Секрети на ревматологията” в главата „Дисплазия на кости и стави”, че „скритата хипотиреоза води до  постепенно развиване на аномалии в скелета”, които силно приличат на такива, при някои вродени дисплазии на епифиза. Необходимо е всеки път, когато има съмнения за диагноза за дисплазия на хипофиза, да се проверява функцията на щитовидната жлеза”. Изследванията потвърждават, че при децата има връзка между патологията на ЩЖ и развитието на вродени нарушения при формиране на тазо-бедрените стави, тъй като при недостатъчност на функцията на ЩЖ се нарушава съзряването на съединителната тъкан, забавя се развитието на ставите и се повишава риска от дисплазия. Освен това се отбелязва, че  зачестяват случаите на раждане на деца с дисплазия на тазобедрения състав и при хормонални нарушения у майката.
Може би това е само при хората, а при животните е по друг начин?
Не, връзката на хипотиреозата у кучета с дисплазия на тазобедрения състав е изследвана от Г.Шуберт оше през 1980 г., защитил дисертация на тази тема. Той установил, че колкото по-ниско е нивото на хормоните(Т4), толкова по-тежка е степента на дисплазия. Упреквали са ме, че нищо не съм писала за болеста на Петерс, от която страдат малките породи. Та, при болеста на Петерс, когато тече разрушение на главата на бедрената кост, също често се наблюдава хипотиреоза.
Още един детайл. Нарушенията на скелета предизвикани от хипотиреоза при децата, може да засегне и лицевата част на скелета. А в старата немска книга „Клиника на кучешките болести”(1986) е казано, че при хипотиреоза у кучетата може да се наблюдава нарушение на пропорциите на черепа. Веднага си спомних за една известна производителка от нашата порода. Почни във всяко нейно кучило имаше по 1-2 кученца, у които към 3-4 месечна възраст долната челюст внезапно преставаше да расте и се развиваше недокус до няколко сантиметра. Загадъчно възникналите силни недокуси присъстват във всички породи. Причината за тях може да бъде и хипотиреоза.
Връщайки се към проблемите на тазобедрения състав, си струва да се погледнат резултатите от експеримента, направен в Ташкентския педиатричен медицински институт. Били изследвани тазобедрени стави на мишлета, родени от майка с експериментално предизвикана хипотиреоза. Извод: „откритите хистологечни промени в елементите на тазобедрения състав свидетелстват за сериозни нарушения при формирането на компонентите на ставата при хипотиреоза, и могат да се явят причина за дисплазия.”
Далеч съм от мисълта да обявя, че хипотиреозата е  главната причина за тазобедрената дисплазия, но със сигурност е една от причините. Но ние ще се върнем отново към дисплазията в следващата статия за здравето и развъждането на кучетата, където ще разгледаме тазобедрената дисплазия като частен случай на един много голям и сериозен проблем.

[NAPALM]

Мерси, че си публикувал двете части на статията Радо! Айде и още нешо!

Проблемът с джуджетата в породата Кавказка Овчарка.

На лазличните породи са присъщи различни наследствени заболявания. В нашата порода има един проблем, за който не си струва да се мълчи – това са джуджетата. От време на време в различни региони на страната, от различни производители се раждат кученца-джуджета. За съжаление официална статистика за тази аномалия не се е водила, тъй като развъдниците като цяло се стараят да скриват подобни факти и да не им дават гластност, за да не уронят престижа и репутацията на конкретен производител, както и на развъдника като цяло.
В националният клуб на породата са регистрирани раждания на джуджета по линията на Жан-Крист. Само че първо нека се разберем -  ние никого не искаме да обидим. Ние само констатираме факти, а те са такива, че линията на Жан-Крист се являва една от водещите в породата и най-многочислена по количество на поголовието. Какво да говорим за носителите на кръвта на Жан-Крист – той се среща приблизително в 60-70% от родословните кавказки овчарки, просто у много е вече в 3-то коляно и не всеки знае какво  има по-назад в родословието на кучето си. Колкото повече се ползва едно куче в развъдна дейност, толкова повече знаем за това което предава след себе си. Това е нормално и не е повод да се слага кръст на даден производител.
Джуджета се раждат и от връзки, където един от родителите е „чист по Жан-Крист”, от което може да се направи извод, че джуджета присъстват и в други линии, просто статистика в това направление на дадената линия не се е водила. Не можах да намеря научни работи в кинологията на тази тема, затова ще се обърнем към медицината: джудже – клиничен синдром, характеризиращ се с крайно малък ръст. Това произлиза в резултат на дефицит на хормона на растежа(вещества, регулиращи скороста на растежа на организма в детството), който се обработва от жлеза на вътрешната секреция – хипофизъм. Джуджетата се разделят на пропорционални(когато се наблюдава пропорционално намаление на ръста) и диспропорционални(характеризиращи се с нормален размер на туловището и скъсени, а понякога и изкривени крайници, също и диспропорционално развитие на костите на черепа).
Няма да навлизаме на дълбоко в медицинската терминология. Предполагаме, че у кучетата и хората причините за възникването на тази болест са приблизително идентични. Сред случаите на джуджета в породата кавказка овчарка, преобладава пропорционалният под вид. При анализирането на конкретни случаи на заболяването може да се направят няколко извода:
1. Да се отдели джудже при раждането е невъзможно. Първите подозрения започват на възраст 30 дни – тези кученца изглеждат потресаващо породни, имат много масивни глави с много къси морди. Като правило тези кученца от кучилото биват избирани първи. Вторият притеснителен признак на 60 дневна възраст е късата шия.
2. Забавянето на растежа на джудже спрямо негови братя и сестри започва на 2-2,5 месеца. Тогава започват да се проявяват отклонения в характера – джуджето е по-мнително(до пълна апатия кам всичко и отсъствие на апетит), случва се и цял ден да не пожелае да яде, много спи.
3. Пълния си ръст набират на 5-6 месечна възраст. Тук е важно да не се бъркат кучетата с ръст под определеният в стандарта с джуджетата.  Джуджетата имат много специфично сложение:
масивна глава с кратка морда, кратка шия(езглежда като че главата е прикрепена към туловището без шия), къса гръдна клетка и въобще късо туловище, злобен характер.
Джуджетата в породата условно могат да се разделят на две групи:
Ръст до 40 см. на 5-6 месечна възраст. Имат много слаб имунитет и прихващат различни болести, като се започне с вирусни и се премине през простудни и пневмонии. Най-често не доживяват до година. Наблюдава се липса на апети – могат да не ядат няколко дни. Най-често умират от простудни заболявания и ако стопаните им се отнасят към тях като към малки деца и ги гледат вътре вкъщи, ще живеят.
Ръст от 40 до 50 см.В тази група със здравето всичко е наред. Женските се разгонват, както тези със нормален ръст. Тези кучета се отличават от нормалните само по ръст и по пропорции на сложението. Прекрасно живеят на открито и добре охраняват.
Как да избавим породата от този проблем? Чисто теоретически – необходимо е да не се допускат в развъдна дейност производители(и мъжки, и женски), от които дори веднъж е било получено джудже, а също така и техните родители, ако те все още са във възраст активна за развъждане. Освен това е необходимо да се отделят от развъдна дейност всички родни братя и сестри, както и полу братята и сестри. Но това е само теория! На практика трябва да не се допускат до развъждане една камара известни производители и производителки, вследствие на което генофонда би намалял рязко и би станал съвсем оскъден, което би нанесло на породата непоправим ущърб. Генетици са изчислили, че даже да се бракуват всички явни носители на рецесивната аномалия и техните наследници, ние въпреки всичко не можем да избавим на 100% дадената популация(а в  нашия случай ние говорим за порода). Неголямо количество носители на аномалии в популацията така или иначе ще останат. Т.е. към днешна дата този въпрос е все още без разрешение.

М.А.Макалова, собственик на развъдник за КО „Душа России”, Президент на Волжското регионално отделение на НКП „Кавказка Овчарка”.

[NAPALM]

Женска на около 6 месеца, височина в холката около 45 см.

Женска на 3 години, височина в холката 45 см.

Кучета от едно кучило на 7 месеца

Джудже на 2 месеца

Куче от същото кучило

Джудже на 3 месеца

Същото куче на 7 месеца

[NAPALM]

                                                                     Ахондроплазия


В непосредствена връзка с изложеното по-горе, ще бъде интересно да се прочете и за този проблем. Ахондроплазията е нарушение на нормалния процес на вкостяване на хрущялите по време на развитието на плода, обусловен в следствие на спирване на растежа на дългите кости и формиране на джуджеподобен ръст: голяма глава, непропорционално къси в сравнение с корпуса крайници, обичаен темперамент и поведение. Това се являва порок за болшинството кучета. Ахондроплазията е заболяване, което се наследява по автозомно-рецесивен тип. Това означава, че гена, който обуславя заболяването не есвързано с половите хромозоми(не зависи от пола) и фенотипно се проявява само тогава, когато и двамата родители носят този ген. Носители – съвсем здрави на външен вид кучета.
Ярък пример на ахондроплазия при кавказки овчарки:
Тежка степен на ахондроплазия


Средна степен на ахондроплазия