Статии

[ASKAR]

КОРОТКОШЕРСТНЫЕ КАВКАЗСКИЕ ОВЧАРКИ


Ильгам Гасымзаде


О  древнем происхождени кавказской овчарки, достоинствах ее рабочих качеств написанно очень много, и по этому поводу нет никаких споров. Кавказская овчарка (аборигенная порода) это гордость всех народов Закавказья и Кавказа, но вместе с тем это и беда этих народов. После развала Советского Союза, каждая из этих суверенных республик старается присвоить себе право создателя этой породы. Какие только новые названия не придуманы : арцахская собака , длиношерстный грузинский волкодав, азербайджанский гурдбасар(волкодав), аланская собака, армяно-турецкая, курдская собака и т.д. Если и далее так пойдет то название породы будут по каждому району и каждому селу. И это будет трагедией для породы.

О тяжелом положении кавказской овчарки в Азербайджане в 70-х и в начале 90-х прошлого века, достаточно писалось в республиканской прессе. Но после 1995 года положение стало улучшаться. Появилось достаточно много животноводческих хозяйств , имеющих неплохое (не выставочное) поголовье собак, с хорошими рабочими качествами. И что особенно приятно, возродилась , казалось бы вымершая степная разновидность короткошерстных собак - степной тип овчарки Азербайджана. Это один из типов кавказской овчарки, распространенный по всему региону. Большое поголовье издревне обитало в степных районах Азербайджана.

Вообще, в силу климатических условий (в Азербайджане 7 климатических поясов), а также тем, что исторически животноводство более развито на территории Южного и Северного Азербайджана, все типы кавказских овчарок обитают в нашей республике.

В высокогорных районах, граничащих с Грузией и Арменией, имеются собаки так называемого горного типа – длиношерстные КО, в средней полосе – районах близких к Дагестану – собаки с промежуточной шерстью ( считаю лучшим типом КО, с отличными рабочими качествами, прекрасно чуствующие себя как в достаточно холодных горных местностях,, так и в жарких районах. Например, легко перенося холода, в отделные годы превышающие минус 30 градусов в Нахичеванской Автономной области, и жару, доходящей до 40-45 градусов в низменных степных районах республики.) Кстати, лучшая кавказская овчарка СССР (в 30-х годах 20 века) по кличке Топуш, имел шерстяной покров промежуточного типа.

Если проследить историю возникновения КО, на протяжении многих лет издаваемой как в советское время, так и сейчас, можно заметить, что у всех авторов, как солидных ( в первую очередь А.Мазовер, В.Калинин, Т.Иванова, А.Морозова, журнал «Друг», а также молодой журнал «Аборигенные собаки Кавказа и Азии») так и не особо компетентных , одна версия о происхождении кавказской собаки не вызывает споров, т.е. родоначальник тибетский дог, далее ассирийская, месопотамская собаки и т.д.

В связи с эим хочу обратить внимание любителей КО на такое обстоятельство. Не отнимая ваше внимание на подробности, грубо говоря, спустившись с Тибета, несколько преобразившись, собаки попали в жаркий климат Ближнего Востока, и далее в Закавказье. А потому вполне естественно, что у всех этих собак и вполне логично у конечного продукта - кавказской овчарки должен преобладать короткий шерстяной покров, а ближе к горам Кавказа, промежуточный и длинный.

Короткошерстная кавказская овчарка – это реальность. В 30-е годы прошлого столетия, когда начал осуществляться массовый вывоз собак на территорию России для служебного пользования, предпочтение отдавалось собакам Грузии, так как считалось, что длинношерстные собаки легче перенесут суровые морозы, и надо полагать, в угоду тогдашнему руководству СССР, что также подтверждалось фактами, опубликованными в печати.

Но думается, что и короткошерстные, и с промежуточным шерстяным покровом собаки справились бы с морозами Сибири. Ведь прижились там восточноевропейские овчарки, доги, доберманы, ротвейлеры и др.

Степные короткошерстные кавказские овчарки – собаки крупного роста ( высота в холке доходит до 70-80 см ) с большой головой, костяк более легкий, чем у длинношерстный собак. Индекс костистости в среднем 17,3 . Глаза овальной формы – миндалевидные. Длина шерстяного покрова 3-5 см ( у промежуточных 5-7, длиношерстных –14 см – аборигенные собаки, не заводские). Окрас: палевый, белый, серый, бурый, пятнисто-белые с бурыми или черными пятнами ( черный фон с белыми пятнами нежелателен).

           Особенно ценится огненно-рыжий окрас ( называется в народе «золотистый»).Короткошерстные собаки обладают более высокими рабочими качествами, чем длиношерстные. Об этом можно судить по следующим примерам. С древних пор по настоящее время в собачьих боях принимают участие подавляющее большинство короткошерстных собак или с промежуточным ворсом.

До 1953 года, когда на территории Азерабйджана в субтропической зоне обитали вымершие туранские тигры и леопарды, кавказские овчарки из отары ( в то время в отаре число взрослыхсобак доходило до 15-20) атаковали  зверя и запросто его отгоняли. 5-6 собак легко отгоняли медведя.

Цель данной статьи напомнить псевдо-патриотам- кинологам, что не надо уподобляться политикам, делящим все и вся, от земель до народов. Кавказские овчарки даны нам богом, природой и традициями наших предков. Задача истиных любителей этой породы, в первую очередь не в том, чтобы претендовать на то, кому она принадлежит, а в том, чтобы сохранить ее в первозданном виде, не портить требываниями специалистов «шоу-выставок». «Кавказец» позволяющий судье лезть ему в пасть, что угодно, только не кавказец. КО без агрессии и злобы к чужому – это всего лишь громадный пудель.

[Ariman]

Относно превода от руски -  сложността на текста идва от това, че е научен труд в насока генетика - неточност в превода на термини и неясноти в смисъла на цели изречения е допустим.


Автореферат към дисертационен труд на Ольги Рябининой (Олга  Рябинина)

Филогенетични връзки и генетично разнообразие на някои местни (отечествени) породи кучета
(Според анализа на митохондрийната ДНК)

Автореферат към дисертационен труд за степен – кандидат на биологичните науки
Москва – 2008г.

Работата е извършена в лаборатории по сравнителна генетика при животните
Институт по обща генетика Н.И. Вавилова към РАН(Российская академия наук – Руска академия на науките)

Научен ръководител:
Член – кореспондент  към РАН, проф. Захаров – Гезехус Илья Артемьевич

Официални рецензии:
Д-р. на биологическите науки
Холодова Марина Владимировна
Кандидат на биологическите науки
Рычков Сергей Юрьевич

С десертационния труд, може да се запознаете в библиотеката към  Института по обща генетика Н.И. Вавилова към РАН

Научен секратариат
Дисертационене съвет:
Кандидат на биологическите науки
Полухина Г.Н.


Извинявам се за липсата на фигурите и таблиците, ще се опитаме да поправим ситуацията в скоро време.

Обща характеристика на работата

Актуални теми. Произходът на домашните кучета, филогенетичните връзки на отделните породи, също така и генетичното разнообразие и структурата на породите представляват интерес за света на научните изследвания. Данните получени от генетици, археолози и биолози са взаимно допълващи се, и позволяват да бъде възстановена схемата на филогения при кучето.
Секвениране на генома (определяне на първичната структура, последователност) на домашните кучета за връзка на отделните породи и техните генетични структури, а така също и направлението молекулярна медицина към хуманитарната медицина, използващи кучета като модели при изучаването на наследствените заболявания, позволи процъвтяването на ветеринарната медицина.
Изследванията на филогенетичните връзки при породите кучета се провеждат в цял свят, но в Русия и бившите съветски републики, вкл. и евразийските; както и някои региони, разполажени на пътя на човешките миграции - в близост до териториите, където се предполага , че е одомашено кучето – остават почти неизследвани.
Един от най – широко използваните ДНК  маркери във филогенетичните изследвания се явява този на хипервариабилността на района, контролираната зона на митохондриалната ДНК. Този тип маркер ни позволява да се проследи генофонда на животните по майчина линия, поради снижената интензивност на рекомбинацията предавана по майчина линия.

Цели и задачи на изслседването. Изследване на филогенетичните връзки и генетичното разнообразие на породите кучета, зародили се на териториите на Кавказ, Сибир и Централна Азия.

Поставени са следните задачи:
1.Изследване на полиморфизма на нуклеотидните последователности на левия хипервариабилен фрагмент от контролираната зона на митохондрийната ДНК у представителите на избраните породи;
2.Сравнителен филогенетичен анализ на получените резултати за местните (отечествени) породи кучета и публикуваните резултати от други автори отнасящи се за чужди породи;
3. Оценка на нивото на генетично разнообразие на местните породи кучета;
4 Въз основа на получените резултати от изследнването на митохондриалната ДНК, в съвкупност с данните от кинолози, археолози, генетици и историци, се предполага възможност за възстановяване на схемата на образуването на местните породи кучета.

Научни новости и практическа стойност на работата. В настоящата работа, за пръв път ще бъдат изследвани филогенетичните взаимоотношения и нивото на генетично разнообразие по майчина линия на аборигенните и заводски породи кучета (овчарски кучета от Северен Кавказ, лайки, кавказка и средноазиатска овчарки) с използването в качеството на ДНК маркер, последователността на фрагмента от контролната зона на митохондриалната ДНК.
Първо са проведени молекулярно – генетичните изследвания на кучетата от Северен Кавказ. Получените резултати могат да бъдат използвани при изготвянето на програми за съхранение и опазнване на породите кучета, за поддържане на  необходимото ниво на генетично разнообразие. В допълнение, резултатите могат да бъдат използвани в програми за опазване и възстановяване на местните породи кучета, които са част от биологичното разнообразие на страната.

Теоретическа значимост на работата. Свързана е с установяването на филогенетичните връзки на отделните породи кучета и идентификация на техните корелациите за произход с историята и филогенията на народите, населяващи регионите, в които са се зародили тези породи, изследвана бива и филогенията и на други домашни животни от същите региони.

Тестване на работата. Основните резултати от дисертацията са представени на конференциите:
Международна конференция „Изчислителна филогенетика и геносистематика” (Москава, 2007г.)
Международна конференция  „Биоинформатика и регулиране на генома”
(Новосибирск, 2006г.)
Международна конференция „Молегулно – генетични основи за съхранение на биоразнообразието на бозайниците”
(Черноголовка, 2007г.)
Международна конференция „Генетика в Русия и Света” посветена на 40 – годишнината на „Институт по обща генетика - Н.И. Вавилова” РАН (Москава, 2006г.)
6 – та Международна научна конференция „Съвременни постижения и проблеми на биотехнологиите при селскостопанските животни” (Дубровици, 2007г.)
10 – та Конференция на младите учени при Пущинско училище – посветена на 50 – годишнината на „Пущински научен център” към РАН (Пущино, 2006г.)
„3 – та Международна конференция  на руско – иранското селско стопанство и ресурси” (Москва, 2002г.)

Публикации. По материали на дисертацията са публикувани 8 печатни работи.
Обем и структура на дисертацията. Дисертацията е изложена на 117 страници и съдържа следните раздели: въведение, преглед на литературата, материали и методи, резултати и обсъждане, изводи, библиография( включително 44 местни и 169 чужди източници) и приложения. Работата съдържа 16 таблици и 13 фигури( без приложенията), приложенията се състоят от 3 таблици и 4 фигури(илюстрации).
Съдържание на работните материали. Като източник на ДНК са използвани проби от козина с изтръгната луковицата на самия косъм, взети от различни кинологически мероприятия, както и кръвни проби от кучета взети при рутинна ветиринарна практика.
Космените образци и кръвни проби са взети от представителите на: средноазиатска овчарка; местни кучета от породната група на северно – кавказките вълкодави – населяващи Северна Осетия и Караево – Черкезкия район; представители на заводските кавказки овчарки; руско – европейски, западносибирски и източносибирски лайки; така също и от немски овчарски кучета. За сравнителен анализ на получените генетични резултати са използвани по – ранни публикации на други автори(Vila et al., 1997, Savolainen et al., 2002, van Asсh et al., 2005), за последователността на хаплотиповият фрагмент на митохондрийната ДНК в чуждестранни кучета и лайки.
Получените в това проучване последователности на фрагмента на митохондрийната ДНК, както и последователности от GenBank, за анализ са обединени в групи въз основа на морфологичния тип, характера на традиционното им използване както и региона на разпространение.
(Таблица 1.) Съдържа - обща характеристика на групите създадени за анализ, както и регистрационнния номер в базата данни на GenBank; хаплотиповия фрагмент на митохондрийната ДНК при кучетата, описан от по – ранни автори (Savolainen et al., 2002).



Методи. Докладът анализира основните поредици на фрагмента на левия хипервариабилен участък на митохондрийната ДНК от контролирания регион. Като матрица на PCR – амплификации, за анализиране на частта на митохондрийната ДНК е използвана ДНК извлечена от космените образци и кръвни проби. Последователностите получени на PCR – продуктът извършени по модифицирания метод на Сангър с флуоресцентно откриване на капилярен генетичен анализатор ABI-Prism 3100-Avant (Applied Biosystems, USA).
Определяне в получените първичните последователности, съответстващи на контролираната зона на митохондрийната ДНК, проведено с изравняване със стандарта пълна последователност на митохондрийна ДНК на куче.(GenBank accession number NC_002008)
Търсеният хиплотипов, идентичен, последователен фрагмент на митохондрийната ДНК от нас е регистриран в GenBank, изследването е осъществено с помощта на програмата BLAST( уеб сървър NCBI, адрес http://www.ncbi.nlm.nih.gov/BLAST )

[Ariman]

Изолирането на хаплотипа сред получените първични последователности на митохондрийната ДНК, изчисляване на параметрите на генетичното разнообразие, генетични разстояния, а така също и йерархичен дисперсионен анализ (AMOVA) проведен с помощта на програмата Аrlequin v.3.0 (Excoffier et al., 2005). Изградени са мрежи(таблици) с помощта на програмата TCS v.1.21 (Clement et al., 2002).  Първо са описани хаплотипи, принадлежащи към изброените по – рано хаплотипни групи - A, B, C, D, E (Savolainen et al., 2002), определени по средното групово разстояние, вземайки под предвид модела на Тамуры-Нея (Тамур – Ней) както и относно положението в изградената вече мрежа. Филогенетическите дървета са изградени по метода (neighbor-joining) в програма Mega v.2.1 (Kumar et al., 2001,) и по метод UPGMA в програма Phylip 3.65 (Felsenstein, 2004).
Факторният анализ е на сдвоените FST (Fixation index), за генетичното разстояние (модел Тамуры-Нея) проведен в програмата Статистика 6.0 (StatSoft, 2001).
Анализът на получените нуклеотидни последователности проведен по фрагментният размер 321 базисни пункта, се отнася до позиции 15459-15779 в пълната последователност на митохондрийната ДНК при кучетата (GenBank accession number NC_002008). Първо са описани хаплотипите рагистрирани в GenBank под номера: DQ403817, DQ403818, DQ403819, DQ403820, DQ403821, DQ403822, DQ403823, DQ403824, DQ403825, FJ392757, FJ392758, FJ392759,  FJ392760, FJ392761.



Фигура 1. – Полиморфните позиции (S = 48) на хаплотипа на митохондиалната ДНК са иднетифицирани в експерименталната част от работата.RH индексът за първи път описва хаплотипа. Хаплотипите, индентифицирани в експериментално изследваните проби, както са описано от други(по – ранни) автори, биват обозначени с индекс съответстващ на определеното описание  (Savolainen et al.,2002), поставя се знак за равенство ако са идентични с изследвания фрагмент.
В изследваният фрагмент от митхондиалната ДНК с дължина 321 базисни пункта в изследваните пробите ние открихме 28 хаплотипа.(фигура 1.) 14 от тях, в момента на опсването им, са били наблюдавани за първи път при кучето. От тях 7 са отнесени към хаплогрупа „А” , една се явява преход между „А” и „D”, 2 в хаплогрупа „В”, един в „C” и два в „Е”. В по – рано описаната принадлежност в хаплогрупите, за пръв път бива описан хаплотип (la5) идентифициран в групата на лайките, но не е в състояние да бъде определен поради броя на заместванията, които го отличават. Анализ на хаплотипа „la5” и последователностите от GenBank,  показал най – голяма хомология на данните получени от контролираната зона на кучешката митохондиалната ДНК, а не от други бозайници, включително и от други представители на рода Canis,  така и представители на други таксони.

За разлика от метода на построената дендограма (дървовидна диаграма), където хаплотипите биват разположени в краищата на „клоните”, в методът на средната мрежа (максимален брой парсимонии в мрежата) позволяват разполагането на хаплотипа и във „възлите”. (Posada & Crandal, 2001).

Изградената мрежа вклчва както хаплотипи описани по време на работата, така и такива индентифицирани по – рано от други автори(Savolainen et al.,2002). Представени във Фигура 2.

Топологията на изградената мрежа от хаплотипи е подобна на тази получена от други изследователи (Savolainen et al., 2002). Като дава възможност да се видят и допълнителните особености във взаимоотношеният на хаплотипите.

Както беше отбелязано по – рано, изградената мрежа показва, че основната хаплогрупа „А”  се състои от няколко подгрупи, всяка с отделен хаплотип за „корен”. В насоящата работа са идентифицирани, както по – рано описаните хаплотипови „корени” на групи , така и „производни” от корена данни.

Методът на мрежата позволи идентифициране на връзката на хаплогрупа „D” с хаплогрупа „А” чрез описаният за първи път в работата хаплотип RH 24, открит в групата на лайките.Също така показва наличието, в хаплогрупа „D”, на различни съребрени линии, представени от хаплотип RH 26.

Фигура 2 – мрежа от медиани, показващи хаплотипа в митохондриалната ДНК при куче. Представени са собствени данни, в съвкупност с по – ранни такива. (Savolainen et al. 2002). Правоъгълниците обозначават хаплотипа, идентифициран в експерименталната част от тази работа. RH индексът маркира за пръв път описаните хаплотипи. Идентифицираните, в експериментално изследваните проби, хаплотипи -  описани по – рано от други автори, са обозначени с индекс, съответстващ на описанието(Savolainen et al., 2002) със знак на равенство, при които има иденстичност в изследвания фрагмент. Разпределение на числата, на иднентифицираните хаплотипи по хапло групи , за всяка изследвана група кучета, са представени в Таблица 2. Следва да се отпбележи , че при породата САО ( средноазиатска овчарка) е идентифициран хаплотип от хапло група „E/W”, по – рано отбелязан само при кучета от Япония и Корея.
Също така, в групата на севернокавказките вълкодави и групата на лайките е идентифициран хаплотип от хаплогрупа „D”, споменат по – рано с висока честота при кучетата от Скандинавия, както и единично в планинските раьони на Южна Европа и Турция.

[Ariman]

Таблица 2 - Разпределение на числата, на иднентифицираните хаплотипи по хапло групи, за всяка изследвана група кучета.





1.   Собствени данни;
2.   Първични последователности и честоти на хаполитпа в планинските раьони, взети от литературен източник (van Asсh et al., 2005).Изчисленията вземат под наблюдение фрагмент с дължина 321 базисни пункта.
3.   Първичните последователности и честоти на хаплотипа в планинските ражони, взети от литературен източник (Savolainen et al., 2002). Изчискенията вземат под предвид само фрагмент с дължина 321 базисни пункта.
Разпространение на хаплотип от група „D” в митохондиална ДНК на куче.

Хаплотип RH 24 (Фиг.2), беше открит само в един от видовете, от групата на лайките, който се явява промеждутъчен между хаплогрупи „А” и „D”. От най – близкият хаплотип А 27 и А11=А12=А13=А14=А54, се отличава по една замяна (отношението транзация/трансверсия, съответно). От хаплотип D 5, най – близкият от група „D”, хаплотип RH 24 се отличава с две транзации.

Хаплотип RH 26, също така беше открит само в един от видовете, от групата на лайките и представлява друг клон на хаплогрупа „D”отличаващ се от хаплотип RH 24 с две трансверсии и една транзация.

По този начин, групата на лайките получава най – високо представителсто (максимален брой хаплотипи) от хаплогрупа „D” – хаплотипи, които се появяват с най – голяма честота при породите кучета от Скандинавия.

Хаплотип D 6, маркирани в групата на севернокавказките вълкодави, се различава с една замняна от хаплотип D 5. Хаплотип от тази група, ние идентифицирахме в лайките, съвпада с хаплотипи D1, D2, D3, D4, проявяващи се с висока честото при породи кучета от Скандинавия. Този хаплотип се отличава от хаплотип D 5, обелязан в породите кучета от Турция, с три замени, а от хаплотип D 6 с четири замени. Идентифицираният в групата на севернокавказките вълкодави хаплотип D 6, маркиран по – рано (van Asch et al., 2005) при портогалската порода – естрелско планинско куче, показва наличе на обща майчина линия при тези породи, т.е. на съществуването на един по – ранен контакт във времето между популациите от Северен Кавказ и Португалия.
Идентифицираният в турските кучета, хаплотип D 5, различаващ се от D 6 по една замяна и явяващ се „междинен” в хаплотипите от група „D”, отразява вероятността за преминаването на даден генетичен поток през Турция.

Независимият произход на хаплотиповите данни на групите иглежда малковероятен, тъй като останалите хаплотипи ги разделя по – голямо число на замени, от колкото при хаплотипите от група „D”.

В средата на изградената хаплотипова мрежа (Фиг. 2.), хаплогрупа „D” има форма на дърво с дихотомни разклонения. Хаплотип RH 24, намиращ се в основат на структурата, се отличава от близкия до него двоен хаплотип от група „А”, съответно с по една транзация и трнсверсия. От най – близкия хаплотип от група „D” данните на хаплотипа се различават с две транзации.

Разпространение на хаплотипи от група „D” в митохондиалната ДНк при куче.

В кучетата от породата САО(средноазиатска овчарка) са идентифицирани два хаплотипа, принадлежащи към хаплогрупа „Е”, близки до хаплогрупа „W” – която включва и хаплотипите на вълка от Китай и Монголия. Ние идентифицирахме нови данни за захплотипи от тази група (RH 2, RH 14), отличаващи се една от друга по два заместителя. Най – близкият до него хаплотип е намерен във вълците в Китай. Ние идентифицирахме нова хаплогрупа „Е” различаваща се от Е 1, съответно до три и пет замени. По – рано описаните хаплотип Е 1 отнасящ се до хаплогрупата е отркриван само при кучета от Япония и Корея. В допълнение, при САО, еднократно е идентифициран хаплотип, хомологичен фрагмент на хаплотип А 29,  явяващ се „корен” при дингото(Savolainen et al., 2004) и отбелязан по – рано (Savolainen et al., 2002) само при кучетата от Източна Азия (Китай, Япония, Индонезия), както при хъскитата и маламутите. По този начин, при кучетата от Централна и Юго – Източна Азия, присъстват два различни, странични клона на хаплогрупа „Е”, близки до хаплотипите от група „W” на вълците.

Междупородни двойки FST (Fixation index)
За сравнение на спектровите честоти на хаплотипите в излседваните групи кучета са изчеслени двойки по значимост - FST  (Таблица 3.)
Получената междугрупова стойност  FST   = 0.00 свидетелства за липса на диференциация по спектровите честоти по майчините линии на следните изследвани групи: средноазиатска овчарка – севернокавказка овчарка – породи от Турция – кавказка овчарка – немска овчарка – лайки. Сойността на FST   = 0.08 между представените групи кучета и естрелското овчарско куче е по – малка, дори от колкото при естрелското овчарско куче и други породи от Португалия, а също ретривъри и породи от Скандинавия. Това е отражение на сходството, на естрелското планинско куче с данните от групите, включващи азиатски овчарски кучета, немско овчарско куче, кавказка овчарка и лайки, по разпределението на спектровите честоти на хаплотипа, в сравнение с групи кучета от съседните на тези породи райони.

Таблица 3. – Значение на междупородните двойки FST . С удебелен шрифт са маркирани стойностите, за които съответства p>0.05.


Бележки.
1. Собствени данни.
2. Първични последователности и честоти на хаплотипа в скалите, взети от литературен източники(van Asch et al., 2005). Изчисленията вземат предвид само изследвани в това проучване хаплотипи с дължина на фрагмента 321 базисни пункта.
3. Първични последователности и честоти на хаплотипа в скалите, взети от литературен източники (Savolainen et al., 2002). Изчисленията вземат предвид само изследвани в това проучване хаплотипи с дължина на фрагмента 321 базисни пункта.

Генетични разстояния между породите.

За да се идентифицира по – детайлно картината на деференциацията и филогенетическите връзки на изследваните породи/ групи кучета, са оценявани междугруповите разстояния, като се взима под предвид модела Тимур – Ней(Тамуры-Нея). Този тип на рзстояние, дава възможност да се вземат под предвид освен честотите на хаплотипа и степента на хомология, отразяваща еволюционната връзка, но и  намаляването на хомоплзното въздействие. Генетичните разстояния, които отчита модела Тимур – Ней, метод неизмерващ сдвоените междугрупови среди(UPGMA) построява дендограма отразяваща филогенетическите връзки на породите. (Фиг.3.)

Изборът, в качестовото си на външна група,  на породата Кастро лаборейро се обуславя от факта, че в резултат на продължителното отглеждане в изолация при ниската численост на тази порода, тя остава в страни, от каквито и да било проучвания, което отразява значението на междугруповите генетични разстояния.

В изградената дендограма можете да разграничите две групи. В състава на първата влизат породи/групи: естрелско планинско куче, немска овчарка и субкластер „азиатски породи”: северокавказки вълкодав, средноазиатска овчарка и породите от Турция. В състава на втората група влизат: кавказка овчарка, португалска овчарка и ретривъри. При избор, в качеството си на външни групи породи(външен корен), породата кавказка овчарка също така не винаги може да се групира при азиатските овчарски породи, а стои по – близо до други проучени европейски породи.

[Ariman]

Фигура 3. – Дендограма, показваща филогенетическите връзки на излседваните групи от кучета, изработена по метод UPGMA на междугруповите генетически разстояния, вземащ под внимание метода Тимур – Ней. Групирането на кавказката овчарка с европейски породи като португалска овчарка и групата на ретривърите, показва присъствие на генофонд, голям дял от общи майчини линии. Това е в противоречие с историята на породата кавказка овчарка, чийто произход се свързва с аборигенните кучета на Кавказ. Трябва да се отбележи, че групата от севернокавказки вълкодави, състояща се от местните кучета на Северен Кавказ влизат в състава на по – горе описаните групи. Резултатите от мащабирането, които позволяват да се изготви триизмерна, пространствена матрица на междупородните генетични дистанции, вземаща под предвид модела Тимур – Ней, не позволява ясно и еднозначно да се определят взаимозависимостите между изследваните породи кучета. Слвдователно, за да идентифизират основните групи, след което би могло разделянето на изследваните породи е нужно да се определят ключовите променливи, определящи най – значимите ферсии на породоформирането, е приложен факторен анализ на генетическите разстояния в два вида: модел Тимур – Ней(Фиг.4) и FST (Фиг. 5)


Фигура 4. – Проекция на натоварващя фактор. Обяснение на генетичните дисперсни дистанци между породите, по метода Тимур – Ней.

Обозначения(легенда): 1. Средноазиатска овчарка, 2. Севернокавказки вълкодави, 3. Кавказка овчарка, 4. Овчарско куче от Азорските о-ви, 5. Портогалска овчарка, 6. Естрелско планинско куче, 7. Турски породи кучета (акбаш, кангал и производни), 8.Скандинавски породи кучета, 9. Лайки, 10. Немска овчарка, 11. Кастро – лаборейро, 12. Ретривъри

При факторен анализ на сдвоения FST,  седем основни(първични) фактора, могат да се обяснят 70 % от вариацията, от които делът на първите две представлява 21 %.
Също така е възможно да се определи вторичният фактор, разделя групата, състояща се от порода/група средноазиатска овчарка, севернокавказки вълкодав, кавказка овчарка, турски породи, лайка и немска овчарка от останалата част от излседваните породи.
За разлика от резултаите от анализа на междупородните генетични дистанции(Тимур – Ней( Фиг. 3 и 4), факторният анализ на сдвоения FST  показва близостта на породата кавказка овчарка към групата на азиатските овчарски кучета (Фиг. 5).


Фигура 5. – Проекция на натоварващия фактор, обяснява дисперисията на двойките при FST.
Обозначения(легенда): 1. Средноазиатска овчарка, 2. Севернокавказки вълкодави, 3. Кавказка овчарка, 4. Овчарско куче от Азорските о-ви, 5. Портогалска овчарка, 6. Естрелско планинско куче, 7. Турски породи кучета (акбаш, кангал и производни), 8.Скандинавски породи кучета, 9. Лайки, 10. Немска овчарка, 11. Кастро – лаборейро, 12. Ретривъри

По този начин, анализът на междугруповите генетични разстояния, отразяват филогенетичните връзки между породите, като се посочва присъствието в майчиния генофонд на породата кавказка овчарка компоненти, които НЕ са характерни за овчарските кучета от Азия.

[Ariman]

Йерархичен дисперсионен анализ на молекулярната изменчивост(AMOVA), е взет под, за да се оцни ролята на географският фактор(разстояние между регионите на предполагаемия произход) при формирането на групите кучета. Анализът позволява да се оцени приноса на междугруповата, вътрегруповата и вътрепородната  изменчивост, въведени в общата молекулярна вариация, при различните варианти на състава на изследваните групи кучета.
При свързването на породите в групи въз основа на географският район на предполагаея произход и разпространение( 1. Централна Азия, Турция и кавказ, 2. Европа, 3. Скандинавия, 4. Сибир.) са получени стойности на дисперсните компонентите, показващи неточности в тези групировки. При анализа на разстоянието не вземаме предвид вида на нуклеотидните замени между хаплотипите, при групирането на породите е получена отрицателна стойност на междугруповите компоненти. Така също и при анализа на генетичните разстояния (метод Тимур – Ней) са получени различия между породи  в състава на една  група, по – големи отколкото разликата между две групи.
Бяха тествани различни варианти за оформяне на изследваните групи. Във всички иследвани от нас случаи, дялът на вътрепородната изменчивост значително превишава междугруповите и вътрегръуповитре различия и съставлява 75 – 85 % от общата молекулярна промяна.

В резултат, от проведения филогенетически анализ, показва че въпреки изключително сложните и нееднозначни филогенетически отношения на породите кучета, използването на няколко допълващи се един – друг статистически метода, позволяват да се определят основните характеристики, отразяващи разпределението на майчините линии в изучените породи кучета.
Самата миграция се осъществява с преселението на народите – собственици, търговия, а в случая на овчарските кучета – съпътстващи стадата и тяхното движение, именно за това при проведеното търсене на корелации разки филогенетическите връзки при кучетата с тези на основните филогенетични линии в генофонда при породите овце, както и при формирането на различните народи и етноси.
Що се отнася до проблема засегнат в тази статия – връзката на една от португалските породи кучета – естрелско планинско куче с овчарските кучета от Азия( Фиг.3 и Табл.3, общ хаблотип ( D 6 ) в тези групи), в по – ранни изследвания засягащи породите овце  (Pereire et al., 2006), показват същото наличие на общи линии митохондриална ДНК в една порода от Португалия, с породите овце от Кавказ и централна Азия, които не са идентифицирани в нито една друга порода в Европа.
Наличието на големия брой хаплогрупи в митохондрийната ДНК, широко представени в групите кучета от Северен Кавказ и Средна Азия, корелират с разнообразието в митохондийната ДНК на народите, населяващи тези райони.
Предполагаемо силно влияние при формирането на тези групи кучета, е била метизацията с кучета от други райони, корелира с факти свидетелстващи миграцията на древните племена в юго – западя азиатски коридор, простиращ се от Анадола(Мала Азия) и транс – кавказкия регион, чрез Иранското плато в Пакистан и северо- западна Индия.

Генетично разнообразие.
За оценка на генетичното разнообрази на митохондрийната ДНК в изследваните породи/групи, за всяка от тях за изчислени следните стойности (Таблица 4): брой на полиморфните резултати в изучаемия фрагмент от контролираната зона на митохондиалната ДНК (S) ; нуклеотидно разнообрази  (π/L) ; средният брой на различията в двойките (π) ; хаплотипово ранообразие (H).


Таблица 4 – Значение на параметрите на генетичното разнообразие на митохондрийната ДНК в излседваните групи кучета.
Бележки.
1.   Собствени данни;
2.   Първични последователности и честота на хаплотипа в изследваните породите, взет от литературен източник (van Asсh et al., 2005). Изследванията вземат под предвид само данните за фрагмент с дължина 321 базисни пункта;
3.    Първични последователности и честота на хаплотипа в изследваните породи, взети от литературен източник (Savolainen et al., 2002). Изследванията вземат под предвид само данните за фрагмент с дължина 321 базисни пункта
Таблица 4 показва, че високите стойности както на хаплотиповите, така и на нуклеотидните разнообразия са характерни едновременно за изследваните групи, като средноазиатска овчарка, севрно кавказки вълкодав и естрелско планинско куче. Едновременно с това, ниски стойности на параметрите са получени за породата кавказка овчарка, португалска овчарка, групата на ретривърите и особено за породата кастро – лаборейро. Максималният брой на полиморфните(вариабилни) резултати  е отчетено при средноазиатската овчарка и групата на лайките. В породата кавказка овчарка е наблюдаван брой на полиморфните резултати, под средната стойност сред всички разгледани групи/породи.
При сравнение на породата кавказка овчарка с редица други заводски породи, изключвайки кастро – лаборейр, показва наличието на приблизително същият брой хаплотипи на митохондриалната ДНК, значително по – малко  в сравнение с аборигенните породи и породите създадени на основата на аборигенни кучета.
При сравнение на породата кавказка овчарка  с редица други заводски породи, се характеризира с по – ниски полиморфни резултати, средно ниво на хаплотипово         (генетично) разнообразие, ниско нуклеотидно разнообразие, и по – ниско в сравнение с португалското овчарско куче и азорското овчарско куче, представителство на халогрупите на митохондрийната ДНК. Комплексното значение на тези параметри, свидетелства много ниско ниво на генетично разнообразие в породата кавказка овчарка, вероятно явяващо се в следствие на тесния инбридинг - „ограничаващият фактор”.
По – този начин, аборигенните и създадените на тяхна основа породи се отличават от заводски създадените, с високо ниво на хаплотипово, нуклеотидно и полиморфно разнообразие, както и по – широкото представителство на хаплогрупите (съответно - средно в четири и две хаплогрупи).

Резюме.

1.Азиатските породи овчарски кучета – средноазиатска овчарка, турски овчарски породи(акбаш, кангал) и севернокавказките вълкодави – по резултати от анализите за изменчивост на митохондрийната ДНК съставляват близкородствени групи.

2.Заводската порода кавказка овчарка се характеризира с ниско ниво на генетично разнообразие, сравнимо с нивото на генетично разнообразие на европейските заводски породи, а също така съдържа компоненти на генофонда по майчините линии, отделящи се от  тези на азиатските овчарски кучета и същевременно приближаващи я към други европейски породи.

3.Породата средноазиатска овчарка и породната група на сборигените от Северна Осетия и Карачаево – Черкезия (севернокавказки вълкодав) се характеризират с високо генетично разнообразие на генофонда по майчини линии,по – високо от това на заводските породи.

4.Във формирането на азиатските овчарски породи, влияние е оказал контактът с популации от Югоизточна Азия, а също така и Южна Европа.

5.Групата на лайките е филогенетически близка с групата на азиатските овчарски кучета.

6.Първоначално са описани хаплотипи открити в лайките, свързващи кучета от хаплогрупа „D” с такива от група „А”. Скандинавската хаплогрупа „D”, вероятно има азиатски произход.


Материалът в оригинал можете да намерите тук - http://forum.pitomnikgamaun.ru/index.php?topic=750.0, преводът и публикацията му, са със знанието и съгласието на редакторите на руския сайт. Надявам се информацията да е полезна, желая Ви приятно четене!

[rex]

Мишо, ако тоя всичкия текст ако ти си го превеждал, евала човек! 
И каква стана тя - заводската кавказка овчарка твърде не е кавказка?
Даже имам чувството, че така смътно започвам да се досещам кои може да са тези други европейски породи, към които е генетично близка.

[NAPALM]

Браво Мишо! Заслужаваше си чакането! Отлично свършена работа! За нещастие не е нещо, което не се знае и не се забелязва и то от години, но няма значение. За беда, тъй като развъждането на тази порода е бизнес за мнозина, по всяка вероятност ще се получи нещо от сорта "Керванът си върви, а кучетата си лаят", но дано все повече хора си направят труда да си "извадят главата от торбата", за да се започне някакво нормализиране полека. Естествено не бива да се надяваме на крупните и "утвърдени" развъдчици да се съобразяват с подобни изследвания.....Но....Струва ми се редно, поне да именуват производството си с друга търговска марка... Поздравления за превода още веднъж

[NAPALM]

И каква стана тя - заводската кавказка овчарка твърде не е кавказка?
Даже имам чувството, че така смътно започвам да се досещам кои може да са тези други европейски породи, към които е генетично близка.

Ами така излиза Ники...И то няма как да не излиза след като са използвани "подобрители" като нюфаундленд, сан бернар, езточно европейска овчарка(откъде си мислиш са тези черни седла при кавказците), испански мастиф, чау-чау, московска стражевая, претопяването на разните им там водолази и тем подобни безсмислици. Да не говорим, че така и няма да узнаем напълно за "творчеството" на "селекционерите" в "Красная Звезда".

[ASKAR]

Браво за превода ,и то какво излезе ,че Ко е по близка до Други породи отколкото до аборигените.Сигурно заводските КО участвали в това проучване са по трите "Велики"линий .За съжаление никои не ще да коментира тези факти-ЗАЩО ЛИ?Когато преди време Жоро( Галдон)бе публикувал този труд на руски-единствената реакция бе,че това нищо не доказва,така това си мина И замина и нещата са си все същите.

[Ariman]

"Аборигенните породи кучета в съвременният свят"

В наше време проблемът със запазването на аборигенните и местни породи животни, в това число и кучетата, е осъзнато в световен мащаб като едно от най важните направления в делото за съхранение на културното и природно наследство на нашата планета. От 1974 г., две структури на ООН: Програма за околната среда и Продоволствена и селскостопанска организация, съвместно работят по няколко проекта в това направление.
Общият интерес към изучаването и спасяването на изчезващи породи домашни животни се определя от следните причини:
1. Аборигенните и местните породи се явяват част от биологичното разнообразие на земята, т.е. влизат в състава на общопланетарното природно наследство;
2. Аборигенните породи са винаги неразривно свързани с древните културни традиции на всички народи на света. За някои етноси тези животни до ден днешен са култови и нерядко определят своеобразието на духовният им мир и религия;
3. В така наречените обтегнати биоценози, уникален и адаптиран в течение на векове и хилядолетия генетичен материал, представлява съвкупност на генофондове на аборигенните и местни породи, често не може да бъде заменен с никакви вариации на домашни породи от други региони или на такива от заводско развъждане.
В случаите, когато генофонда продължително се съхранява в локална местнос, той представлява естествено природно богатство, не по-малко ценно от нефта, въглищата, златото и т.н. В нашата страна такива се явяват генофондовете на множество местни породи домашни животни, коне, рогат добитък, птици и разбира се кучета – най-древният спътник на човека.
Известният генетик А.С.Серебровский е указал два процеса, изменящи състава на генофонда: селекционният подбор(естествен и изкуствен), чиято цел е да размножи идни гени и да отстрани други, и мутационният, създаващ нови гени. Генофонд на дадена порода е прието да се разглежда като наследствен комплекс или набор на гени и техните алели, които обуславят основните признаци и качества на дадената порода. В буквален смисъл генофонда на произволен вид домашни животни се определя от разнообразието на породи, популации и отделни животни, които като цяло съответстват на понятието “генетични ресурси”.
Естествени(аборигенни) и изкуствени(заводски) породи
В своето време Дарвин е разделил породите домашни животни на изкуствени и естествени. Първите са получени в резултат на целенасочена селекционна дейност от страна на човека – те често имат неестествен външен вид, и без поддържващ подбор в значителна степен са склонни да губят новите придобити признаци в следствие, първо на зъзвръщане към екстериора и поведението на предците, и второ, в следствие на продължаващата се изменчивост. Към изкуственото развъждане могат да се отнесат породите, които са заводско развъждане.
Естествени породи домашни животни – древни, преди всичко аборигенни породи, запазили формата и облика на предците си и притежаващи нефункционални признаци на одомашняването в най-малка степен. Те са оптимално приспособени към външните уславия, вследствие на оскъдно хранене и сурови условия на живот, отличават се с крепка конструкция, голяма издържливост и устойчивост към местните болести. Естествените породи, обитаващи обширни райони, като правило се състоят от вътрешнопородни групи, които могат видимо да се различават по външни признаци и по своето значение. В сегашно време естествените(аборигенните) породи се срещат в райони от планетата, които са слабо засегнати от цивилизацията, при все, че в миналото те са били разпространени повсеместно и са съществували във всички европейски страни. Подбора с умисъл рядко им е влияел, най-често е бил несъзнателен и естествен, тъй като такива животни сами се грижат за себе си и се адаптират активно в условията на обкръжаващата ги среда, изпитвайки всяко пряко влияние, дори и нан най-малките различия във външните условия.
Най-заметна част от естествените породи представляват кучетата. В нашата страна към тях принадлежат арктическите и северни ловджийски кучета, ездовите и гонещите елени шпицове, кавказката и средноазиатската овчарка, в местата на своето историческо развъждане.
Както е известно от 30-те години на 20 век в СССР започва целенасочена селекция или заводско развъждане на много аборигенни кучета, преди всичко на ловджийски лайки, кавказка овчарка и средноазиатска овчарка. В наши дни тези кучета външно не се отличават кой знае колко от аборигенните, но значително им отстъпват по работни качества, издържливост и някои особености на поведение.
От съвременните развъдчици се изисква повече такт при съставяне на програми за развъждане на аборигенни кучета в градски условия и развъдници, а също и специално внимание на съхранелете се в Русия територии на естествено обитание на аборигенните породи.
По мнение на авторите е нужно да се отнасяме с особено внимание към опитите да се раздели която и да е от аборигенните породи на редица други породи, основавайки се на такива частни признаци като цвят и някои конституционни особености на района на обитаване. Това би означавало раздробяване на единен генофонд, което меже да взриви генетическото, в това число и имунното и психологично здраве на породата като цяло.
Влияние на заводското развъждане на аборигенните породи.
В отличие от принципите на народна селекция, обеспечаващи устойчивоста на аборигенните породи, при заводското развъждане на кучета, изменението на екстериора, работните качества и поведението настъпват в течение на дейноста на едно поколение развъдчици, за което свидетелстват приетите от съветските кинолози целенасочени преобразования на аборигенните ловджийски лайки в три известни спортно-ловни породи. Поведението и екстериора като правило се изменят не в най-добра страна като за самостоятелно вземащо решения куче.
Ще разгледаме промените на на няколко основни характеристики на екстериора на кучетата под влияние на изкуственият подбор.
Цвят и космена покривка. Състоянието на космената покривка служи като показател за здравето на животните, а унаследеното осветление на окраската на козината, ириса на очите и носната гъба, указва за генетично отслабване, така че трябва да се подхожда много внимателно при развъждането на кучета със светла окраска. Окраските на космената покривка имат при породите както формално, така и функционално значение. Функционално се различават предимно плътните и пъстри окраски. Големите бели петна облекчават визуалното проследяване на кучетата при стадата, на лов, при свободно търсене на различни обекти в местноста, особено в сумрак или лошо осветени площи.
От дълбока древност изменението на окраската на кучето е било свързано с необходимоста да се даде на тези домашни животни най-убедителен признак за различаване спрямо дивите им роднини. Съвременното разнообразие на окраски, постигнато по пътя на селекцията, в наше време е придобило идентификационно значение.
Първият етап на деструктивното изменение на космената покривка при лайките е във връзка с това, че почти столетие го оценяват на изложби, провеждани между откриването на ловните сезони, т.е. в първата половина на лятото. При дивите кучета от северното полукълбо през тези месеци протича основната смяна на зимната козина с лятна. Само че болшинството кинолози-експерти, не вниквайки в тази биологична закономерност, отдават предпочитание на изложбите към кучета с все още зимна козина, т.е. към тези, при които смяната на козината се е преместила от пролетно-летният на есенно –зимният сезон.
Лайките също са подложени и ноа подбор на лятно-есенни полеви изпитания с плаваща във вода патица. В този период кучето не е в период на смяна на козината и е по-добре защитено от измръзване във водата. Има също и подбор, който е през есенно-зимният сезон по гонене на белка. Дипломата, получена при работата по белката открива на лайката пътя кам племенният клас, към продължение на своят род.
За двата часа, през които се провеждат тези изпитания спортната лайка трябва да покаже разширено и задълбочено търсене на небогати на белки райони, а това и позволява да направи максималната и скорост при бягане. Естествено куче с изкуствено сменена по срокове козина, ще спечели с подвижност куче с несменена зимна козина, но съответстваща за сезона. На такива кучета се отдава предпочитание на изпитанията в средната полоса на Росия. Но когато връщат спортните лайки в северните райони за “подобряване” и възстановяване на местните породи им се налага през деня да търсят звяр за отстрелване при температура под -40 градуса и нощем да спят на снега. Уви да издържат на изпитанието на студа, те вече не могат.
Изменениена срока за смяна и качеството на космената покривка при кучетата, попаднали от степите и предгорията на Средна Азия и Кавказ в умереният климат на Източна Европа.
Ще се спрем на главата, в която са съсредоточени основните породни признаци.
Преди всичко ще отбележим, че при крайно слабо развитите потни жлези при всички кучета, вспомагателна топлообменна функция при много породи изпълняват езика и бърните и увеличените ушни раковини. Неслучайно такъв”радиатор за охлаждане” е разположен близо до главният мозък, особено чувствителен към прегряване. Морфо-физиологичните изменения на ушните раковини при гончетата и близки до тях по произход породи започват в резултат на естественият подбор, но след това биват засилени от изкуственият подбор, продължаващ вече не една и две хиляди години.
Гончетата и родствените им породи, по време на работа, продължаваща часове, изпитват психо-физически натоварвания на границите на предела и предизвикват силно загряване на организма. Това е довело до изменения не само в устройството на ушните раковини и нарастване на бърните, но и на скъсяване и разреждане на космената покривка и загуба на подкосъма.
Няма нищо по-печално от кучета, чийто породен признак е брахицефалията(булдози, мопсове, боксери и др.). Пастта на брахицефалите не може да побере език с необходим размер за ефективно участие в топлообмена, а ушните раковини при боксерите много стопани продължават и до сега да купират, независимо от измененията в стандарта. Такива животни в летната жега не могат да бъдат спасени нито от късата им козина, нито от постоянното им слюноотделяне и т.н. На летни изложби им покриват главите със специално направени за целта шапки и въпреки това те страдат от топлинни удари при това при температура ненадвишаваща +30 градуса по Целзий.
Като цяло заводското развъждане на работни породи на основата та екстериорен принцип е съпроводена с добре забележими изменения в строежа на главата. Например при самоеда за десетки години развъждане с цел куче-компаньон, тесните и поставени косо очи са се превърнали в кръгли и изпъкнали, мордата е станала по-къса, ушите са се променили и са загубили своята “дива” форма. С една дума кучетата от тази породата са придобили нрав на мил и сърдечен градски жител, уви несъвместим с първоначално заложеното си работно предназначение.

[Ariman]

Опашка: Маниера на кучетата да си държат опашката навита на кръг е присъща на абсолютното мнозинство на шпицообразните, динго и много други породи, представлява един от най-ранните признаци за одомашняване на кучето.
Безусловно при оценката на аборигенното куче, всички отклонения на екстериорните признаци, без функционално предназначение, са длъжни да отидат та втори план в сравнение с неговото поведение и работни качества. За съжаление заводските стандарти и правила за изпитание на аборигенните породи, слабо отчитат тяхната биология и функционални особености в обстановка на нормално работно използване, и форсират розвитието основно екстериорно и с признаци на формално или декоративно поведение. Трансформирането на работните породи в декоративни лесно може да проследим в съдбата сполетяла немският вълчи шпиц, самоеда и др., успешно развъждащи се с комерсиални цели даже в страни със субтропичен климат.
Всичко изказано по-горе демонстрира ценноста на екстериорните признаци при стандартизацията на аборигенните породи, особено тези,обитаващи обширни територии на историческо разпространение(лайки, кавказка овчарка и средноазиатски овчарки и др.). Кинологията, като никой друг отрасъл на животновъдството се отличава с изобилие на породи, множеството ст които по зоотехнически критерии следва да признаем за формални, отделени като такива неоправдано. Важно е да се отбележи, че създаването на голямото количество такива породи, изискващи особено развъждане, и естествено бързо израждащи се, е в ущърб и ограбва генофонда на породите като цяло.
При съвременото “породо-творчество” е уместно да се помни историята за създаването на трите породи лайки. Не ни се иска този печален опит да се повтори и в наши дни.

Л.С.Богословская, К.Т.Сулимов
Научно-координационен съвет по отечествените породи кучета на Русия при Рос НИИ за културно и природно наследство към Министерството на Културата на РФи РАН
                                                                                                              Източник:kavkazka.net

[NAPALM]

Статии, статии, статии....Само да има кой да ги чете, както и разбере. А пък ако някой от наричещи себе си с гръмкото прозвище развъдчик вземе, че се излъже да си извади и поуки, би било прекрасно...

[Ariman]

Статията на Шамил Дотаев " КАВКАЗСКИЙ ВОЛКОДАВ" - "В произведението си авторът разказва за създаването на нова самостоятелна порода - кавказки вълкодав, както и опитите да се определи желаният тип и стандарт на тази уникална порода" - нея може да откриете тук - http://security-dog.org/statiya/dotaev_kav_volkodav/index.html

[Ariman]

КОМЕНТАР на Вадим Канцелсон
върху статията на Шамил Дотаев „Кавказки вълкодав”


С голям интерес прочетох статията на Шамил Дотаев „Кавказкий вълкодав”, публикувана в голям обем в списание  "Твое собачье дело" № 4-5 (27-28) 2001 април – май. Дълго мислих как да се отнеса към подобна публикация, тъй като никога до сега не съм правил журналистическа критика…

Аз също не съм безразличен към съдбата на кавказката овчарка, както и Шамил Дотаев и уважавам всички борещи се за оцеляването на породата.

Но снимките, които видях – не са на кучета от една порода.Това не е порода, а голяма група мелезирани животни. Това е твърдото ми мнение, работил съм с Нонной Татиновой от 1987 година насам( началото на Клуб Пятгор), като дори и тогава метизацията в Ставропол(Ставрополье) се случваше повсеместно и е видна вече  повече от десетилетие...
Ето защо една година след излизането на статията „Кавказкий вълкодав”, аз поисках разрешение от главния редактора да я изкоментирам.

В никакъв случай не искам да убидя автора, защото виждам желанието му да спаси породата.

Но, уважаеми Шамил, какво искате да спасите? Къде е породата? В края на краищата, кучетата на вашите снимки – са от различни породи! Вие сам пишете: нямат статут на порода. Защо? Защото вашите предци – овчари, спокойно са метизирали овчарските кучета. Никой от големите кинолози не им помогна, за да видят зрънцето истина. И порода не се получи!

Защо в Грузия в периода - 60-те -80-те години кавказкте овчарки са еднотипни? Само заради географското място? Едва ли. В Грузия експедицията била водена от кинолога Мазовер(А.П.Мазовера) и видно желаният тип е бил определен и са дадени прпоръки за отглеждането на овчарките. С такова впечатление оставам, като чета отчетите на Мазовер му.

Там има и измервания на най- добрите кучета. Не искам да идеализирам Мазовер, но неговите научни книги се основават на изучаването на стотици животни в Кавказ и Туркмрнистан. За едно съм съгласен с Вас, Уважаеми Шамил, че на 500 овчарски кучета само едно е достатъчно добро, за да се противопостави на вълк. Следователно тези единици се наричат вълкодави.

Лично аз съм наблюдавал кучетата на кошарата на Ибрахим Сурхаев(Ибрагима Сурхаева) в село Махмуд – Мектеб и реакцията им спрямо вълците, които октомври 1990, се приближаваха нощно време на 300 – 400 метра от кошарата.Бяхме събудени от воя на кучетата, който преминаваше в лай.Тогава на кошарата бяха 5 кучета.Младите бяха вързани, само 8– годишният Дато и една кучка бяха пуснати. Очите на вълците блестяха ясно. Те сновяха напред –назад и с тези си маневри допринесоха за суматоха в поведението на кучетата. Отидох при Дато, който стоеше на „линията на боровия огън”. Защо „линията на огъня” ли?  Опитах се с едно движение да го накарам да престъпи линията на запалените огньове, да добие смелост – напразно. Той стоеше като вкопан, уверен, с наежена холка и потрепващ нервно опашка. Но да пресече линията,той не посмя. Кучката беше редом до него.Младите се разкъсваха на веригите. Но Ибрахим не ги пускаше, защото знаеше, че вълците ще ги подмамят и никое от тях няма да се върне живо!  Но тогава овчарят не ни каза истината. Истината ни „каза” Дато. Психологическият рунд  беше издържан.Вълците бяха изчезнали. Но при съседа на Ибрахим, те отмъквали овце редовно. Там имало две кучета. Част от  вълците отвличали вниманието им и те ги гонели на 50 – 100 метра от кошарата. През това време останалите вълци нападали кошарата и разкъсвали овцете.

За това, вълкодава е рядка порода, Уважаеми Шамил. И ще бъде все по – рядка. За това и не всяко куче участващо в организирани битки е вълкодав!

Напълно съгласен съм с Вас, Уважаеми Шамил, че присъствието на вълкодав придава смелост и на другите кучета в глутницата т.е. вълкодавае лидера. Да, прав сте и за това, че войната 41 – 45  навреди на целият свят. Както също и на кучетата...

Лично аз не съм чул, през тези години кинолози да са говорили лошо за вълкодавите. Точно обратното, за вълкодава в Кавказ са писали, че е голяма гордост за чобаните. Споменават само, че взетите от Кавказ възрастни кучета, в града трябва да се приучат към караулна служба(охрана), тъй като вълци там няма. И развъдник „Червена Звезда”(„Красная Звезда”) успешно ги прилага в караулна служба, показвайки в следвоенните години, че дори обекти с национално значение, могат да бъдат поверени на тези прекрасни животни.

И внесените кучета са предимно от Грузия, където те били по – еднотипни и едри.  И представени на ВДНХ (Изложба на постиженията на народното стопанство) в Москава, били гордост за отечеството, но това са били най – добрите индивиди, определени от експерти. Но никой не попитал, колко вълци са удушили тези кучета. А се избирал генофондът на породата! После се формирала племенната група. Ето това е образно казано, когато племенната груба принадлеже на едноличен собственик, а това не може да бъде така, не е редно. Кучета, различни от тези в развъдниците, събрат привърженици. И вече в техните ръце породата може, разбира се невинаги, да бъде стабилна...

Не е тайна, че в Москва започват да развалят породата със санбернар и др. Подобни случаи има и в развъдник „Красная звезда”, където новото ръководство „сделяли водолаза” като кръстосали нюфаундленд с кавказка овчарка. „Сделяли” московската стражевая, „сделяли” московският дог – кръстосвайки В.Е.О и К.О.! „Сделяли” вредителство на държавно ниво, вместо да стабилизират породата.
Ето и тя си отиде, няма я!

Тепърва, уважаеми Шамил, ще се връщаме към исконните райони насъществуване на тези кучета. Където хората просто са живели , трудили са се  и са отглеждали породисти животни.Тогава за породността на кучетата, никой не се е съмнявал. Те им били нужни за работа. Овчарите не са отдавали значение на екстериора на кучето, но са знаели, че „попадне ли в стадото въшлива овца, трябва веднага да се отърве от нея, защото отиде ли качеството на вълната и доходите ще бъдат лоши”.

Това казва всичко за проблема на Вашето развъждане и в други райони на Кавказ и Азия. На никой на държавно ниво не му е било нужно , не му е нужно и сега. Държавата се нуждае от вълна, месо и мляко.
И само ти, Шамил и още няколко фанатици се опитвате да спасите порода. Но как ? В крайна сметка, ако сте запознати с развъждането на селскостопански животни като зоотехници – Вие знаете, че е нужно да се определи задачата и с помоща на поглъщателно или възпроизводително кръстосване да се формира стадо. Стадо, забележете, а не семейство от кучета, разпръснати  из голям регион.

Как без да има стандарт еднапорода, без родословия проследявате развъждането?Отговорете сам на себе си: „Никак!”  Докато вашите хора не седнат и не разрешат проблема нучно – няма да има порода.
Прекрасните хора, които споменавате във статията си: Ф.Акполова, Т.Темирова и Вашият родственик И.Дотаев, както и много други. Нонна Татинова много години работи с Ваши кучета – резултат никакъв. Метисите съставляват ядрото на Ставрополските кавказки овчарки, или както Вие ги наричате вълкодави.

Уверен съм , че Вие уважаеми Шамил, виртуозно владеете бойните кучета, че у Вас има усет за бойци. Но не лепете стандарт на нищо! Съберете 50 глави еднотипни животни и допълнете към статията, че това е първата стъпка към изграждането на порода. При правилен подбор ще отнеме 20 години...Ние с Вас, уважаеми, няма да доживеем, а толкова бих искал да видя полодовете на Вашия успех, но уви...

Цялата Ваша статия е посвтена на боя. Това е Вашият проблем. Но защо кръстосвате „Жигули” и „Запорожец”, и искате да получите „Мерцедес”.

Защо говоря така ли?Не ме разбирайте погрешно. Ще разгледам, като експерт, снимките на Вашите кучета, представени в статията.