Статии

[NAPALM]

Ето една статия на Наталия Львова, която заслужава да и бъде обърнато внимание.

КЪСОКОСМЕСТА КАВКАЗКА ОВЧАРКА - история и съвременност

В последно време много се спори и говори за късокосместите аборигенни кавказки овчарки или кавказки вълкодави(така ги наричат в почти целият кавказки регион). Едни говорят, че това е смесица от кавказец с азиатец, други мислят че това е кавказка овчарка, но с по-къса козина. Дойде време да си спомним за Историята на породата КО, за която в наши дни имаме навика да забравяме.
Съгласно дданните на генетиците, които последните години си служат с методите на молекулярната биология, аборигенните кучета на Кавказ може да се разглеждат като едно от разклоненията на твърде многочислената популация на овчарски кучета с азиатски произход, разпространени на територията на Централна Азия, Турция и Кавказ.
Породата се е сформирала по пътя на жесток подбор по ползвателски качества, ото хора, принадлежащи към различни етноси, но обединени в близко географско положение(Кавказ винаги е бил един от най-гъсто населените и разноезични райони) и до голяма степен стопански сходни.

 И така, кавказката овчарка от късокосместия тип е била описана заедно с дългокосместите и тъй наречените среднокосмести още от Мазовер, Пильщиков, Комиссаржевски и др. в началото на 20 век. Само че, в бъдеще голяма роля за забвението на късокосместите кучета изиграва изказано от Мазовер мнение, че най-приемлив за СССР(т.е. северните райони на държавата) е грузинският дългокосмест тип. Смята се, че самият той не е предполагал, че останалите породни типажи ще се окажат ненужни за неговите последователи и ще бъдат зачеркнати от племенното развъждане.

Нека направим малка екскурзия в несправедливо забравеното, не чак толкова далечно минало.

Съвременната история на кавказката овчарка като заводска порода започва от 1947 година, тъй като кучетата внесени от своята историческа родина до 1940 година, са изчезнали в огъня на военните действия на Великата Отечествена Война. Към тази година се отнасят и първите следвоенни изложбени отчети. Ще се спрем на някои късокосмести представители на породата кавказка овчарка, чиито потомци се явяват съвременните кучета.

Всичко започва с Карабаш(собственик Медведев) и Джана(собственик Митрофанов) в Москва и с кучетата внесени в развъдника на завода "Красный Треугольник" в Ленинград. Това са Гром, Грома, Тфан, Гурджи, Гурзуф, Алма-Мирка(Гурджи+Моска) - късокосмести кучета, поставили основата на на популацията в град Нева. От Гурзуф и Алма-Мирка се ражда Амур(ЦННИ им. Крылова???) - неговите синове и внуци Решад, Нухтар и др. са широко използвани в развъдна дейност. От тях идва и общия тип на телосложение на ленинградските кучета от 50-те до 70-те години: малко по-дългоноги, достатъчно компактно сложени, с плоски бедра, в голямата си част късокосмести и среднокосмести.

С вливането на нова "кръв" по пътя на заплождането на местни женски с ивановски и по-късно с московски производители, космената покривка започва да се удължава. Особено рязка е промяната след многочислените заплождания с московски кучета.

В средата на 80-те години в Ленинград се осъщестнява мащабен внос на кучета от Кавказ, сред коитодългокосместите Тугри и Лома, както и късокосместите Тигър и Дато. Тигър, след прекарано тежко заболяване се оказва безплоден. От Дато(внесен от Осетия)е получен Фараон - победителят на Всесъюзната изложба в Казан, който дава многочислено поколение и става основател на заводска линия.
В 90-те години в Петербург е внесен късокосместият Тула, който се е използвал активно в развъждането.

Московската популация започва с дългокосмести кучето от по-приземист и разтегнат формат и периодично появяващите се късокосмести екземпляри просто се сливат в общата маса, въпреки че сред тях в своето време достатъчно известни са били Вулкан от Лорми(ЦКСС) и Керту-1(собственик Каваленко) и принадлежащ на ГУЛАГ, Майка(собственик Левковская) и Ураган(собственик Шалдо), които са брат и сестра е произлизат от Джоя(Красная Звезда) и Алма(собственик Левковская). Алма на свой ред е била дъщеря на Мурат 2 и Ханъм(Лорми+Керту) собственост на Коваленко. Развъдника на Ухтомския завод използва в развъдната си дейност Рекс от Джамала и Юла и Джоя от Джоя(Красная Звезда) и Гама(Ухтомския завод). Известната производителка и основателка на огромно семейство Ема(собственик Комляков) също е била късокосместа. След това Циклон(собственик Цилин) от Мурат 2 и Телда(собственик Демидов), Ангара(собственик Поскорин) от Варяг и Ема(собственик Комляков), Енга(собственик Подколзин), Чуча(собственик Комляков).

В краят на 80-те години в Московска област се появяват Арго(собственик Попова), Арчил и Тугри(собственик Шувалова), които са се използвали в МОКСС в качеството си на подобрители на поголовието с недостатъци в опорно-двигателният апарат и успешно изпълнили задачата си. В Днепропетровск в краят на 80-те години се използва късокосместият Бандит(собственик Мицук) от Пятигорск.

По-нататък, до настъпването на 21 век, късокосместите кучета практически не се използват в развъдна дейност. На няколко големи изложби като "Евразия" и "Русия" се показват късокосместите кавказки овчарки Герта, Каплан и Баксан, принадлежащи на развъдник "Пять Гор". Отличаващи се от общият типаж на изложбените кучета, независимо, че се отличават с правилно сложение и отсъствие на каквито и да било претенции по отношение на екстериора от страна на експертите, не влизат в разстановката на ринговете, във връзка със затруднение да се даде експертиза в един ринг с дългокосмето куче.

 

[NAPALM]

И втора част

Исторически се е получило, че при вноса на племенно поголовие от Кавказ, се е отдавало предпочитание на кучета с по-дълга и гъста козина, тъй като основно те са били предназначени за охрана на обекти предимно в северната част на СССР и е предстояло да живеят при тежки климатични условия. Също така са се отбирали кучета с ярко изразени охранителни качества и недоверие към странични хора. Тези кучета са започнали активно да се използват за охраната на затвори, лагери и обекти със специално предназначение. Козината е защитавала от ветрове и студове и е създавала впечатление за по-голям обем. Кучетата с по-тъмен цвят са изглеждали по-застрашителни в сравнение с по-светлите екземрпляри. Отбирали са се екземрляри с внушителни размери, мощна костна система, масивни глави и застрашаващи със своят външен вид.
......Постепенно КО минават в ръцете на развъдчиците. С развъждането на породата се заемат не само държавните учреждения и ведомствените развъдници, но и в клубове, където кучетата принадлежат на частни лица, но стереотипът вече е определен-дългокосместо куче, с желателно тъмен и еднотонен цвят.

Отдавна и много добре е известно, че всяка порода, в това число и аборигенната не е застинала в едно положение и с течение на времето се променя с една или друга степен на динамичност. За да илюстрираме това твърдение е достатъчно да си спомним как са изглеждали добре познатите ни породи Номска Овчарка, Коли, Ротвайлер и др. само 15-20 години по-рано. Породата извън своята историческа родина се развива и става по-еднородна. Очевидно и КО в наши дни се различава видимо от аборигенните кучета на Кавказ от началото на 20 век. За времето на Съветската история на породата влияние са оказвали мощни фактори като депортация на цели народи, войни, смяна на политически режими, рязко снижение на численоста ноа селскостопански животни и ликвидиране на овцевъдството, свързано с икономическия упадък на дадена страна. След всичките тези хуманитарни катастрофи, всеки път се е получавало и намаление на численоста на кучетата, понякога поставящо породата на границата на изчезване. Но времената се праменяли, и се променят и породата въпреки загубите се възражда.

Втова време, когато дългокосместата КО, вече заводска порода, стабилно е навлязла в нашеят живот, получила е международно признание и заслужена любов, на Кавказ кучетата остават в аборигенно състояние. Хората правят подбор, водени единствено от практически съображения. От кучетата, както и в минали времена се изисква да бъдат напретенциозни, способни да отбраняват стадата от жищници и дворовете от крадци.
Предпочитание тук се отдава на кучетата с къс косъм, тъй като се счита за по-практичен: не се сплъстява, несе забиват тръни и прочее, вследствие на което не се наблюдават кожни проблеми

По цвят също се отбират по-светли кучета, тъй като белите кучета човек лесно може да различи в планински условия, те силно се отличават от цвета на вълка. В планините да съществуват успешно и да работят могат само много добре сложените, силни и издържливи кучета. Езлишната тежест и едрина в такива условия може да струва живот.

Последните години, благодарение на помоща на водещи развъдчици ото Северен Кавказ, ние направихме оглед на повече от 200 глави КО, а през януари 2003 се състоя племенен оглед на късокосместите аборигенни КО. В Карачево-Черкезия бяхя огледани и описани 26 кучета, а в Северна Осетия-Алания ,гр. Владикавказ - 53 кучета.

Късокосместите КО с аборигенен произход са големи кучета е като правило, широкотели със здрава костна система, правоъгълен формат, в по-голямата си част високоноги. Половият диморфизъм е ярко изразен, макар че нерядко сред женските се срещат екземрляри с височина до 74-75 см в холката.
Главата на кавказкият вълкодав е голяма, със широк лоб, с невисока мозъчна част на черепа, обемна, но в никакъв случай бърнеста морда, добре развит челюстен апарат, с много плавен преход от лоба към мордата, с много добре развити скули. Очите са с овална форма, с цвят вариращ от жълт до тъмно кафяв. Поставянето на ушите от високо до средно високо.
Шията при повечето представители е къса и мощна, не много стегната, но и не провиснала.
Кучетата имат доста характерни особености на строението на корпуса: на първо място трябва да се отбележи много добре изразената висока и същевремено къса холка. Този признак е свързан с особеностите на анатомичното строение не само на предната част на тялото на кучето, но и на целият корпус. Премия постав на лопатката определя не само строението на холката, но и ъгъла на свръзката на плешката с лопатката, коятто заради това е по-осър. И тъй като едно животно, движещо се основно в тръс, трябва да има относителен баланс между ъглите на предните и задните крайници, ъгъла на наклона на бедрената кост и колянната връзка са в значителна степен разтворени.

За аборигенните кучета на Кавказ са характерни не само разтворените ъгли, но и много еластични, дълги и здрави свръзки не би билло възможно двигателният апарат да функционира ефективно и нормално. В това число се обръща внимание и на следните черти: ъгъла на тазобедреният състав е достатъчно отворен, затова, при поглед на кучето отзад се забелязва умерено широко поставяне на задните крайници. Китките у болшинството кучета са дълги, при това почти отвесно разположени или имат съвсем незначителен наклон. Както показва практиката, кучета с достатъчно дълги китки, при условие, че са налични здрави и достатъчно еластични свръзки, по-малко травмират лапите си при скокове и при бягане по неравна повърхност, за сметка на подобрената амортизационна способност на крайниците. Лапите имат добре изразена овална форма, палците при която са особено подвижни. По този начин кучето получава възможност да работи активно с палците, което помага при движението по сложен терен: камъни и т.н.
Още една много специфична черта се явява достатъчно дългият поясен отдел на гръбнака, при това гръдната клетка остава с достатъчна дължина, което определя и дължината на целият корпус. Крупа е слабо наклонен. Главното, което си заслужава да се отбележи е виликолепното развитата мускулатура на корпуса, позволяваща на кучето огромна лекота на движенията, тъй необходими на животното за успешно съществуване в планински райони и пресечени естности.
Космената покривка е много гъста: подкосъма е чудесно развит, а косъма е дебел, прав и прилегнал-осигурява добра защита при лошо време. По типа на козината, тези кучета са късокосмести в по-голямата си част, но се срещат и кучета с удължена козина. Цветовата гама на окраса на козината е твърде разнообразен. В някои райони на Кавказ традиционно се отдават предпочитания за белият цвят, в други рижият, а в пограничните райони с Грузия се среща и кафяв цвят. Късокосместите кавказки овчарки са разпространени на цялата територия на Северен Кавказ, Дагестан, Ставрополският и Краснодарският край и частично в Калмикия.
При нашият оглед на около 100 глави, ние направихме следните описания и измервания: по-голямата част от мъжките кучета са с височина в холката 70-78 см и тежест от 55-70 килограма, женски 63-72 см в холката. Обхвата на китката средно при мъжките е 13-16 см., при женските 12-14 см., индекса на разтегнатост е колеблив, средно от 106-112, а понякога и до 118.

В наше време поголовието има висока степен на генетическо разнообразие. Могат да се отделят минимум 3 големи вътрешнопородни типа, а при по-детайлно изучение не по-малко от 12-16 отделни линии-семейства. Например кучетата от Карачево-Черкезия представляват отделен вътрешнопороден тип. Те са едри, с големи глави, високоноги тъмно сиви или рижи кучета, с добра костна система, дълга и дълбока гръдна клетка(умерено широка при поглед отпред), формата на главата напомня широк, бавно съединяващ се към носната гъба конус с обемна и не много дълга морда.
Кучетата на Северна Осетия се явяват друг вътрешнопороден тип, външно много по блезък до кавказката овчорка от заводското развъждане. Най-често те са бели, петнисти, средно по-малко високоноги и по-широкотели от кучетата в Карачево-Черкезия. При тях са характерни достотъчно големи и невисоко вдигнати глави при поглед отстрани, с обемна и средно дълга марда.
Иска ми се още веднъж да подчертая, че горе изброените особености на анатомическия строеж, позволяват на аборигенните кучета на Кавказ да се приспособят оптимално към климато.географските условия на тяхната исконна среда на обитаване и изпълнението на възложените им от човека задължения.

Що се касае до особеностите на поведениена косокосместите КО, като цяло може да ги отнесем към сангвиниците. Това са активни, подвижни и жизнерадостни кучета, в значителна степен ориентирани към човека, които в същото време демонстрират абсолютна самостоятелност и голяма избирателност както при взимане на решения, така и като поведение като цяло. Не би могло да бъде по друг начин, тъй като аборигенната порода почти винаги е многофункционална. Областа на използване на кавказкият вълкодав във всички времена е била достатъчно обширна: за лов на едри зверове, охрана и защита на добитък и имущество от хищници и злодеи и т.н.
Аборигенните кучета на Кавказ при свободно гледане лесно образуват свои общества, по структурни отношения много близки до социалното устройство на вълчите глутници. По този начин е възможно и напълно оправдано да се отглеждат на групи, в случай, че се използват за караул на стадо на пастбища, тъй като взаимоотношенията в системата на кучетата са като на стражи и по отношение на вълците действат като на конфликт за територия между две глутници.
На Северен Кавказ трудно ще се намери човек, даже сред гражданите, който да не знае за тези кучета, а на улиците в селищата, лежащ на сянка и не на синджир кавказец не може да се нарече рядка гледка.

В последните години благодарение на възможностите не интернет интерес към късокосместите КО проявяват фермери от Нова Зенландия, Америка и редици държави, където овцевъдството е достатъчно развито. По тяхно мнение късокосместите КО, както и аборигенните кучета на Турция са много добри за защита на селскостопанските животни от хищници като койот, техните смесици с кучета, даже срещу мечки и леопарди. Особено впечатление им прави работоспособноста, невзискателноста, смелоста и комуникативните способности на аборигенните кучета на Кавказ.

Аборигенната късокосместа кавказка овчарка така добре позната и търсена в своята родина е много малко известна в международните киноложки кръгове. И само благодарение на хората, които са безмерно влюбени в тези кучета, те са съхранени и до ден днешен. Сред цялото поголовие на аборигенни кавказки овчарки има много ярки и известни представители, които по екстериор често на много превъзхождат много известни изложбени шампиони. За тези кучета може много да се говори и пише. Ще стигне за книга, и не само за една, и затова в заключение искам да кажа че дългокосместата и късокосместата КО, тези прекрасни вътрешнопородни разновидности, служат вярно за благото на човека. Те са длъжни да съществуват и да се развиват и да бъдат наша гордост, гордост на Руската кинология, това е нашето богатство!

Наталия Львова

[NAPALM]

                                  Аборигенните породи кучета в съвременният свят.

В  наше време проблемът със запазването на аборигенните и местни породи животни, в това число и кучетата, е осъзнато в световен мащаб като едно от най важните направления в делото за съхранение на културното и природно наследство на нашата планета. От 1974 г., две структури на ООН: Програма за околната среда и Продоволствена и селскостопанска организация, съвместно работят по няколко проекта в това направление.
Общият  интерес към изучаването и спасяването на изчезващи породи домашни животни се определя от следните причини:
1. Аборигенните и местните породи се явяват част от биологичното разнообразие на земята, т.е. влизат в състава на общопланетарното природно наследство;
2. Аборигенните породи са винаги неразривно свързани с древните културни традиции на всички народи на света. За някои етноси тези животни до ден днешен са култови и нерядко определят своеобразието на духовният им мир и религия;
3. В така наречените обтегнати биоценози, уникален и адаптиран в течение на векове и хилядолетия генетичен материал, представлява съвкупност на генофондове на аборигенните и местни породи, често не може да бъде заменен с никакви вариации на домашни породи от други региони или на такива от заводско развъждане.
В случаите, когато генофонда продължително се съхранява в локална местнос, той представлява естествено природно богатство, не по-малко ценно от нефта, въглищата, златото и т.н. В нашата страна такива се явяват генофондовете на множество местни породи домашни животни, коне, рогат добитък, птици и разбира се кучета – най-древният спътник на човека.
Известният генетик А.С.Серебровский е указал два процеса, изменящи състава на генофонда: селекционният подбор(естествен и изкуствен), чиято цел е  да размножи идни гени и да отстрани други, и  мутационният, създаващ нови гени.  Генофонд на дадена порода е прието да се разглежда като наследствен комплекс или набор на гени и техните алели, които обуславят основните признаци и качества на дадената порода. В буквален смисъл генофонда на произволен вид домашни животни се определя от разнообразието на породи, популации и отделни животни, които като цяло съответстват на понятието “генетични ресурси”.
Естествени(аборигенни) и изкуствени(заводски) породи
В своето време Дарвин е разделил породите домашни животни на изкуствени и естествени. Първите са получени в резултат на целенасочена селекционна дейност от страна на човека – те често имат неестествен външен вид, и без поддържващ подбор в значителна степен са склонни да губят новите придобити признаци в следствие, първо на зъзвръщане към екстериора и поведението на предците, и второ, в следствие на продължаващата се изменчивост. Към изкуственото развъждане могат да се отнесат породите, които са заводско развъждане.
Естествени породи домашни животни -  древни, преди всичко аборигенни породи, запазили формата и облика на предците си и притежаващи нефункционални признаци на одомашняването в най-малка степен. Те са оптимално приспособени към външните уславия, вследствие на оскъдно хранене и сурови условия на живот, отличават се с крепка конструкция, голяма издържливост и устойчивост към местните болести. Естествените породи, обитаващи обширни райони, като правило се състоят от вътрешнопородни групи, които могат видимо да се различават по външни признаци и по своето значение. В сегашно време естествените(аборигенните) породи се срещат в райони от планетата, които са слабо засегнати от цивилизацията, при все, че в миналото те са били разпространени повсеместно и са съществували във всички европейски страни. Подбора с умисъл рядко им е влияел, най-често е бил несъзнателен и естествен, тъй като такива животни сами се грижат за себе си и се адаптират активно в условията на обкръжаващата ги среда, изпитвайки всяко пряко влияние, дори и нан най-малките различия във външните условия.
Най-заметна част от естествените породи представляват кучетата. В  нашата страна към тях принадлежат арктическите и северни ловджийски кучета, ездовите и гонещите елени шпицове, кавказката и средноазиатската овчарка, в местата на своето историческо развъждане.
Както е известно от 30-те години на 20 век в СССР започва целенасочена селекция или заводско развъждане на много аборигенни кучета, преди всичко на ловджийски лайси, кавказки и средноазиатски овчарки. В наши дни тези кучета външно не се отличават кой знае колко от аборигенните, но значително им отстъпват по работни качества, издържливост и някои особености на поведение.
От съвременните развъдчици се изисква повече такт при съставяне на програми за развъждане на аборигенни кучета в градски условия и развъдници, а също и специално внимание на съхранелете се в Русия територии на естествено обитание на аборигенните породи.
По мнение на авторите е нужно да се отнасяме с особено внимание към опитите да се раздели която и да е от аборигенните породи на редица други породи, основавайки се на такива частни признаци като цвят и някои конституционни особености на района на обитаване. Това би означавало раздробяване на единен генофонд, което меже да взриви генетическото, в това число и имунното и психологично здраве на породата като цяло.
Влияние на заводското развъждане на аборигенните породи.
В отличие от принципите на народна селекция, обеспечаващи устойчивоста на аборигенните породи, при заводското развъждане на кучета, изменението на екстериора, работните качества и поведението настъпват в течение на дейноста на едно поколение развъдчици, за което свидетелстват приетите от съветските кинолози целенасочени преобразования на аборигенните ловджийски лайки в три известни спортно-ловни породи. Поведението и екстериора като правило се изменят не в най-добра страна като за самостоятелно вземащо решения куче.
Ще разгледаме промените на на няколко основни характеристики на екстериора на кучетата под влияние на изкуственият подбор.
Цвят и космена покривка. Състоянието на космената покривка служи като показател за здравето на животните, а унаследеното осветление на окраската на козината, ириса на очите и носната гъба, указва за генетично отслабване, така че трябва да се подхожда много внимателно при развъждането на кучета със светла окраска. Окраските на космената покривка имат при породите както формално, така и функционално значение. Функционално се различават предимно плътните и пъстри окраски. Големите бели петна облекчават визуалното проследяване на кучетата при стадата, на лов, при свободно търсене на различни обекти в местноста, особено в сумрак или лошо осветени площи.
От дълбока древност изменението на окраската на кучето е било свързано с необходимоста да се даде на тези домашни животни най-убедителен признак за различаване спрямо дивите им роднини. Съвременното разнообразие на окраски, постигнато по пътя на селекцията, в наше време е придобило идентификационно значение.
Първият етап на деструктивното изменение на космената покривка при лайките е във връзка с това, че почти столетие го оценяват на изложби, провеждани между откриването на ловните сезони, т.е. в първата половина на лятото. При дивите кучета от северното полукълбо през тези месеци протича основната смяна на зимната козина с лятна. Само че болшинството кинолози-експерти, не вниквайки в тази биологична закономерност, отдават предпочитание на изложбите към кучета с все още зимна козина, т.е. към тези, при които смяната на козината се е преместила от пролетно-летният на есенно –зимният сезон.
Лайките също са подложени и ноа подбор на лятно-есенни полеви изпитания с плаваща във вода патица. В този период кучето не е в период на смяна на козината и е по-добре защитено от измръзване във водата. Има също и подбор, който е през есенно-зимният сезон по гонене на белка. Дипломата, получена при работата по белката открива на лайката пътя кам племенният клас, към продължение на своят род.
За двата часа, през които се провеждат тези изпитания спортната лайка трябва да покаже разширено и задълбочено търсене на небогати на белки райони, а това и позволява да направи максималната и скорост при бягане. Естествено куче с изкуствено сменена по срокове козина, ще спечели с подвижност куче с  несменена зимна козина, но съответстваща за сезона. На такива кучета се отдава предпочитание на изпитанията в средната полоса на Росия. Но когато връщат спортните лайки в северните райони за “подобряване” и  възстановяване на местните породи им се налага през деня да търсят звяр за отстрелване при температура под -40 градуса и нощем да спят на снега. Уви да издържат на изпитанието на студа, те вече не могат.
Изменениена срока за смяна и качеството на космената покривка при кучетата, попаднали от степите и предгорията на Средна Азия и Кавказ в умереният климат на Източна Европа.
Ще се спрем на главата, в която са съсредоточени основните породни признаци.
Преди всичко ще отбележим, че при крайно слабо развитите потни жлези при всички кучета, вспомагателна топлообменна функция при много породи изпълняват езика и бърните и увеличените ушни раковини. Неслучайно такъв”радиатор за охлаждане” е разположен близо до главният мозък, особено чувствителен към прегряване. Морфо-физиологичните изменения на ушните раковини при гончетата и близки до тях по произход породи започват в резултат на естественият подбор, но след това биват засилени от изкуственият подбор, продължаващ вече не една и две хиляди години.
Гончетата и родствените им породи, по време на работа, продължаваща часове, изпитват психо-физически натоварвания на границите на предела и предизвикват силно загряване на организма. Това е довело до изменения не само в устройството на ушните раковини и нарастване на бърните, но и на скъсяване и разреждане на космената покривка и загуба на подкосъма.
Няма нищо по-печално от кучета, чийто породен признак е брахицефалията(булдози, мопсове, боксери и др.). Пастта на брахицефалите не може да побере език с необходим размер за ефективно участие в топлообмена, а ушните раковини при боксерите много стопани продължават и до сега да купират, независимо от измененията в стандарта. Такива животни в летната жега не могат да бъдат спасени нито от късата им козина, нито от постоянното им слюноотделяне и т.н. На летни изложби им покриват главите със специално направени за целта шапки и въпреки това те страдат от топлинни удари при това при температура ненадвишаваща +30 градуса по Целзий.
Като цяло заводското развъждане на работни породи на основата та екстериорен принцип е съпроводена с добре забележими изменения в строежа на главата. Например при самоеда за десетки години развъждане с цел куче-компаньон, тесните и поставени косо очи са се превърнали в кръгли и изпъкнали, мордата е станала по-къса, ушите са се променили и са загубили своята “дива” форма. С една дума кучетата от тази породата са придобили нрав на мил и сърдечен градски жител, уви несъвместим с първоначално заложеното си работно предназначение.
Опашка: Маниера на кучетата да си държат опашката навита на кръг е присъща на абсолютното мнозинство на шпицообразните, динго и много други породи, представлява един от най-ранните признаци за одомашняване на кучето.
Безусловно при оценката на аборигенното куче, всички отклонения на екстериорните признаци, без функционално предназначение, са длъжни да отидат та втори план в сравнение с неговото поведение и работни качества. За съжаление заводските стандарти и правила за изпитание на аборигенните породи, слабо отчитат тяхната биология и функционални особености в обстановка на нормално работно използване, и форсират розвитието основно екстериорно и с признаци на формално или декоративно поведение. Трансформирането на работните породи в декоративни лесно може да проследим в съдбата сполетяла немският вълчи шпиц, самоеда и др., успешно развъждащи се с комерсиални цели даже в страни със субтропичен климат.
Всичко изказано по-горе демонстрира ценноста на екстериорните признаци при стандартизацията на аборигенните породи, особено тези,обитаващи обширни територии на историческо разпространение(лайки, кавказки и средноазиатски овчарки и др.). Кинологията, като никой друг отрасъл на животновъдството се отличава с изобилие на породи, множеството ст които по зоотехнически критерии следва да признаем за формални, отделени като такива неоправдано. Важно е да се отбележи, че създаването на голямото количество такива породи, изискващи особено развъждане, и естествено бързо израждащи се, е в ущърб и ограбва генофонда на породите като цяло.
При съвременото “породо-творчество” е уместно да се помни историята за създаването на трите породи лайки. Не ни се иска този печален опит да се повтори и в наши дни.

Л.С.Богословская, К.Т.Сулимов
Научно-координационен съвет по отечествените породи кучета на Русия при Рос НИИ за културно и природно наследство към Министерството на Културата на РФи РАН

[ASKAR]

                          ПОИЗХОД НА КАВКАЗКАТА ОВЧАРКА
                                           1-ва част



Кавказка овчарка -една древна порода водеща своята история от догообразните кучета на Тибет,близка по произход със пустинните и боини кучета от Азия.наи вероятен предшественик на всички молоси се смята Тибетският Мастиф.тибетският Мастиф
е голямо и мощно куче ,тежко но прекрастно сложено с добра костна система,тежка глава и обемна морда цвят черно и червеникаво-кафяв, кафяв, сив или червен цвят, има дълга, груба козина. Тази порода е достигнал наши дни, както и
някои изследователи смятат, че в продължение на много векове се е развило доста силно, а други настояват, че образът на тибетски мастиф останал същият.
Едно от първите доказателства за тибетски мастиф е от 1121 г. пр. н. е., когато един от представителите на тази порода,е бил представен на китаиският император.Освен това сведения за  тибетски мастиф могат да бъдат открити в писанията на изследователя Марко Поло, където той ги описва като много големи кучета с добри охранителни качества.
Тези кучета охранявали домовете от хищници и врагове. Френският пътешественик Гийом де Рубурк  впише в  книгата си през 1253 "Пътуване на Изток"пише:" страната се намира от западната част на морето, където се намират железни порти на Александър (проходъг Дербент  на западния бряг на Каспииско море) и планините на Алан (осетинците), до северния океан и блато Меотида (Азовско море), където тя започва Танаид (Дон). Исидор Севаильский (ум. в 636г.) Говори Че в тази страна, че са обитавали кучета  толкова големи и свирепи ,  че те вземат жертва волове и лъвове. Това е вярно, ако
се съди по това, което научих от приказките, за кучетата на север, тъй като с техния размер и сила, издърпвали каруци, като волове. "

   Първият европеец описал тибетският даг бил Англииският писател Юатт. Тои описал породата в средата на XIX в.като
името на тибетския мастиф при превода било написано тибетско куче.

Заедно с търговските кервани, каруци, войските на нашествениците тръгва и мастифоподобното куче, "завладяването"  на
всички нови територии. Попаднали в нови региони, потомците на тибетски мастиф Метизирали с местните кучета .
Техният външен вид често претърпявал значителни промени. Някои клонове на породата загуби богатото си окосмяване
присъщо за планинските  кучета придобивали други  цвят  и форма, но основните характеристики се съхранили при мастифо подобните кучета - груби,мощтни, високи с отлични охранителни качества .

Арменския цар Тигран II, който е живял през I в. пр. н. е., използван огромни мастифо подобни кучета да отблъсне атаките на римски легионери. В същото време, подобни мастифоидни кучета са добре познати в древния Рим и Гърция,
където са били използвани главно като охрана и за боевеа. Там тези кучета са били наричани - молосс, или Епирски кучета,въпреки че очевидно те  вече значително са се различава от своя предшественик - тибетското стадно куче.

Някои съвременни учени смятат, че "мастифоидното куче - древен група от азиатски произход се разделя на  три подгрупи:
Големите овчарски кучета, късокосмести кучета и дългокосмести кучета.Първата подгрупа включва породи като КО,САО,Кувач,Маремма,Пиринеиска овчарка,анадолски карабаш и швеицарса овчарка-зененхаунд.Вероятен прародител на тези кучета е
тибетският мастив.
Втората група-съвременни мастифи или боини кучета,към тях спадат мастиф,неаполитански мастиф,булмастиф,булдог, боксер, немски дог(въпреки че внего тече кръв от древният  Ирландски вълкодав)ротвайлер и др. Въпреки
че ротваилерът е близко до Швеицарските овчарски кучета.
Третата подгрупа-дългокосмести ,тя включва Нюфаундленд,Санбернар,Леонбергер,Ховаварт.Записването на тези кучета като
отделна подгрупа не е общоприето особено за Сан бернара ,които има късокосместа форма(в началото единствената форма)(А. Д. Поярков, "Происхождение домашних собак", в сб.: "О собаке". - М.: "Улей", 1991г.) .

Кавказката овчарка е роднина със съвременните догообразни кучета от Азия,те имат близка анатомична структура,тип конструкция,големи размери и някои физиологични особености.

Самото име"кавказка овчарка"е доста неточно ,тъи като се обхваща доста общирни райони на разпространение.С
развитието на скотовъдството възниква необходимост от големи кучета,способни  да защитават стадата и имуществото от хищници и недобронамерени хора,и хората започнали да подбират такъв тип кучета.От древни времена, тези прекрасни кучета
са придружавали  пастири в обширна територия, простираща се от степите и полите на Кавказ до иранската плато.Основно породата е селектирана в сурови условия,но за ниеното формиране оказало влияние и националните  и културни особености
на народите,населяващи тези огромни територий.Кавказката овчарка ,както и други аборигенни породи не може да се определи с точна селекция,но народите са селектирали уникална порода.Очевидно е, че предците на кавказката овчарка са
дошли от Азия, Кавказкия регион, заедно с номадски племена, много от армиите на завоевателите, търговски каравани.Един от най-удобните пътища за движение на голям брои хора и стока се смята Дербетският проход(на територията на днешен Дегестан).

При сложните социално-икономически моменти в историята  от кучетата се е искало голяма сила,издържливост,непретенциозност и злоба не само към хищници а и към хора,но и възможността за вземане на самостоятелни решения.Съответно в продължение на много поколения се  е сектирало именно по тези качествата на кучето.Кавказката овчарка - тава е гордо и смело куче,от една страна много преданно и отдадено на собственика си ,а от друга безстрашен боец ,влизащ в бои както с хищници ,така и с недобронамерени хора.

Работните качества на Кавказката овчарка са ценени много.Например по при завладяването на Кавказ(1765г.)в руската армия имало кавказки овчарки  които охранямали крепостите и крепостните пунктове.В периода на Руско-турската воина в турската армия се използвали кавказки овчарки се използвали не само за охрана на крепости,лагери и транспортни средства ,но и като боина единица.Тези кучета са били допусни в предната част на редиците, за да объркват подредените редове на врага. Въпреки използването им за военни цели кавказката овчарка е съхранила работните си качества на полето.По всички данни таези кучетасе справят еднакво добре като за караулна служба ,така и за охрана на стада.

Кавказката овчарка е с доста широк ареал на разпространение,включващи терирории с различен терен и климат,като заради различните географски ширини на някои райони при кавказката овчарка има значителни външни разлики.В деиствителност
степните райони на Азърбеиджан се различават значително от планинските райони на Грузия и централен Кавказ.Сухите и горещи степни райони ,които са доста безводни изискват големи  и ежедневни преходи на стадата и охраняващите ги кучета.
Съответно кучетата придружаващи стадата в степните райони трябва да са от една страна достатъчно силни и големи за да се противопоставят на хищници,а от друга страна да са по-леки,късокосмести,с дълги крака за да използват по
малко усилия при дългите преходи.
В планините ,където климатът е по студен,вода има в изобилие и пасищата са на по-малки площи  няма нужда от големи преходи,та там се е сформирал друг тип кавказка овчарка.Тези кучета са силни и доста по-груб тип,масивна костна система с по-тежка
глава,имат дълга козина ,и са с по-къси крака,гърдите са по-обемни ,а тялото е по-удължено.

В продължение на векове породата се е селектирала на естествен подпор и народна селекция,затова са се се селктирали много
вътрепородни типове и под типове според районът които населяват.Разнообразието в кавказ е поради факта,че от древни
временна на пътя на маршрутите накараваните преминаващи ат Азия към Европа и обратно и е на границата межде северна и
централна Азия.Значителен брои народи населяват този "Евроазииски кръстопът".Народите в кавказ се различават по език,вярвания
начин на живат и живеят в изолация ,заради религия,итнически или географски причини.Поради това в многото райони на
местообитание на кавказката овчарка са се сформирали различни подтипове,но всички са еднакви генетически и са под жесток
подбор сформирани по сходните нужди на човека.

В някои райони например в Иранското плато типовете кавказка и азиатска овчарка се смесват и минават в междинни типове и
междупородни типове.В Турция при Анадолското плато един от тези под типове се откроява и сформира нова порода,но достатъчно
близко до началната си форма-Анадолски карабаш.

[ASKAR]

Тъй като преводът освен че ми отне доста повече време от предвиденото,но и не стана много сполучлив втората част ще я пусна без превод.

                           ПРОИЗХОД НА КАВКАЗКАТА ОВЧАРКА
                                             2-ра част(на руски език)


  Первые попытки отечественных кинологов описать и систематизировать породные типы кавказской овчарки были предприняты вскоре после окончания Гражданской войны и продолжились в начале 1930-х годов. В это же время началась и широкомасштабная племенная работа с породой. Н.А. Ильин в своей книге «Генетика и разведение со­бак» (Л.: Сельхозгиз, 1932) приводит некоторые данные о кавказских овчарках ахалцихского и тушинского типов и собаках бассейна реки Терек. Е.А. Моль достаточно подробно описывает тип собак степей и предгорий Северного Кавказа, отмечая их значительное отличие от собак Закавказья.

   А.П. Мазовер в книге «Племенное дело в служебном собаководстве» (М.: Изд. ДОСААФ, 1954) пишет: «Лучшие кавказские овчарки распространены в Грузинской ССР, где собаки отличаются могучим костяком и являются самыми крупными из всех отродий кавказской овчарки. Тип консти­туции в большинстве крепкий, грубый. Голова правильная, типичная. Однотонный окрас и длинная шерсть делают этих собак эффектными и красивыми. Индекс растянутости грузинских собак колеблется в пределах 104— 106. За последнее время кочевки на зимние пастбища в Азербайджан из глубин­ных животноводческих районов Восточной Грузии способ­ствовали некоторому смешению типов собак и появлению типичных азербайджанских собак с характерным для них сложением и окрасом. В Азербайджанской ССР среди овчарок различают два типа: один встречается в горных районах, приближающийся к грузинскому, очевидно сложившийся при большом влиянии последнего, и второй — в степных районах, крепкой и сухой конституции, более высоконогий, короткошерстный, с более вы­тянутой сухой головой. Для собак Азербайджанской ССР характерен рыжий окрас с более темной маской, редко встреча­ющийся в других районах. Имеется большой процент пятнис­тых собак (около 30%), встречающихся чаще в степных райо­нах. Индекс растянутости у собак горных районов тот же, что и у грузинских. В степных районах часто встречаются корот­кие собаки с индексом растянутости 100—102. В Армянской ССР распространены овчарки того же типа, что и Грузинской, но они несколько меньше и беднее костяком. Индекс растянутости у них меньший, приближающийся к квадрату (102 — 105). Собаки в большинстве своем длинношерстны или близки к ним. Характерен для них одноцветный окрас — серый, бурый. Встречаются тигровые и пятнистые собаки.

   Овчарка Дагестана — животное крепкой, а в некоторых случаях и грубой конституции. Это — крупная собака с правильной формой головы и хорошо развитым костяком; по типу сложения она приспособлена для степных районов. Здесь преобладают особи квадратного сложения (индекс растянутости 100—103), с короткой или промежуточной шерстью. Окрас разнообразен, но в отличие от других районов здесь много пятнистых (35%) и тигровых». Весьма интересное описание типов кавказской овчарки дают С.Л. Лобозинов и Л.А. Морозова в ежегоднике «Клуб служебного собаководства» (М.; ДОСААФ, 1987): «Гергетский тип. Собаки крупные, в большинстве длинношерстные. Тип конституции — грубый и крепкий. Морда слегка удлиненная. Зубы крупные, белые с ножницеобразным прикусом. Собаки пятнистого окраса (пятна серые и рыжие), с белым «воротником», белой проточиной на лбу и морде, морда крапчатая. Среди основ­ного типичного поголовья встречаются собаки с менее развитой шерстью (более короткой, чем обычно) и менее злобные. Но и эти кавказские овчарки гергетского типа отлично охраняют отары овец от хищников и ценятся чабанами. Гарбанский тип. Собаки очень агрессивные, злобные. Они были завезены в Закавказье в послевоенные годы из Турции, одновременно с закупленными в Турции отарами овец. Тип конституции грубый. Морда очень короткая. У некоторых собак отмечается перекус. Собаки короткошерстные. Окрас ры­жий без «масок». Рабочие качества хорошо выражены. Казбекский тип. Собаки мощные, грубого, крепкого типа, гармоничного телосложения. Зубы крупные, белые, с правильным прикусом. Шерстный покров хорошо развит. Окрас пре­имущественно пятнистый, встречается тигровый. Рабочие качества хорошо выражены. Ахалцихский тип. Произошел от смешения гергетского, гарбанского и казбекского типов. Собаки крепкого и грубого типа конституции, гармонично сложенные, длинношерстные, окрас белый, бурый, палевый. Для собак светлого окраса характерны светлые глаза.

   Для всех этих типов характерны грубый и крепкий тип конституции, большая физическая сила и выносливость, бесстрашие в схватке с хищниками (волками и др.), неприхотливость к условиям содержания и кормлению, хорошая при­родная дрессируемость и пригодность к несению службы по охране овечьих отар». Кроме упомянутых выше типов существовали и другие на территории Осетии, Чечено-Ингушской республики и т.д. К сожалению, все это было раньше. Сейчас говорить о разделении типов кавказской овчарки очень сложно, так как в местах ее исконного обитания осталось совсем немного чис­токровных животных, сохранивших лучшие качества своего типа. Причин создавшегося положения несколько. В первой половине XX века началось новое интенсивное «покорение Кавказа»: строились дороги, города, заводы, курорты, сильное развитие получил туризм. Новые люди приносили с собой новый уклад жизни, иные культурные ценности и традиции. С приходом нового типа хозяйственной деятельности в труднодоступные горные районы, резко сократилось число хищников, нападавших на отары, соответственно, снизилась и потребность в собаках, призванных защищать эти стада. Эти обстоятельства не могли не отразиться на состоянии поголовья аборигенных пород собак. Начала теряться культура разведения кавказской овчарки. Вместе с «новыми покорителями» на Кавказ хлынули и собаки различных, невиданных здесь ранее пород. Кавказские овчарки метизировались с пришельцами, ценнейший генофонд породы утрачивался и, зачастую, безвозвратно. Негативно отразился на поголовье аборигенных собак и указ советского правительства «О борьбе с бродячими собаками», подписанный в начале 1950-х годов. Конечно, сохранились еще места, в которых можно на­блюдать кавказских овчарок в условиях их естественного обитания, но таких мест становится все меньше и меньше. Например, в Северной Осетии, Карачаево-Черкессии, Кабардино-Балкарии, на Ставрополье и Пятигорске достаточно многочисленное поголовье кавказских овчарок, но, что характерно, часть собак действительно является таковыми, часть животных очень близка к среднеазиатской овчарке, а часть явно имеет следы метизации с собаками других пород. Объяснение этому явлению можно дать, если обратиться к недавнему прошлому народов Кавказа и их традициям. Как известно, некоторые народы Кавказа подверглись репрессиям в национальном масштабе и были депортированы в Среднюю Азию и Казахстан. Был разрушен многовековой уклад жизни. Положение усугублялось Великой Отечественной войной. В сложившихся обстоятельствах порода кавказской овчарки во многих регионах Кавказа приходила в упадок. По возвращении на родину, после реабилитации, в конце 1950-х годов, многие вынужденные переселенцы привозили с собой полюбившихся им среднеазиатских овчарок, образовавших в дальнейшем помеси с сохранившимся местным поголовьем кавказской овчарки.

   Нельзя сбрасывать со счетов и национальные традиции. У многих народов Кавказа собачьи бои — это традиционное развлечение, азартная игра, в которой делаются ставки на участников и, порой, на большие деньги. С развитием коммуникаций появилась возможность завозить в регион собак как породы среднеазиатская овчарка, так и (особенно в последнее время) других, в основном бойцовых, для участия в боях и для получения помесных животных. Это объясняется тем, что гибриды первого поколения могут значительно превосходить своих родителей по физической мощи, стойкости и злобе в условиях боя. Правда, следует отметить, что такая практика приводит лишь к временному успеху, поскольку разрушить генофонд легко, а вывести новую ценную породу крайне сложно. В результате теряются такие ценные качества, как генетически закрепленная способность кавказских овчарок охранять вверенную ей территорию, при необходимости вступая в бой с хищником, а не с соплеменниками, изменяется характерный для породы тип высшей нервной деятельности. Помеси кавказской овчарки с собаками бойцовых пород с трудом поддаются социальной адаптации, становятся крайне неудобны в содержании, да и просто опасны в повседневной жизни, не говоря уже о том, что внешний облик таких собак меняется до неузнаваемости, а гибриды второго и последующих поколений, как правило, не удовлетворяют уже никаким требованиям. Полвека назад, когда после Великой Отечественной войны для нужд армии и различных ведомств, использовавших кавказских овчарок для несения караульной службы, начали завозить собак с Кавказа, основные закупки племенного материала были произведены в республиках Закавказья — Азербайджане, Грузии, Армении. Привезенные собаки зачастую были весьма неплохого качества — крупные длинношерстные особи, имевшие мощный костяк, массивные головы и отличавшиеся прекрасными рабочими качествами. По всей видимости, они были действительно одними из лучших представителей своей породы в вышеперечисленных регионах, что, впрочем, и немудрено, поскольку задания Партии и Правительства в тоталитарном Советском Союзе, выполнялись с особой тщательностью. С этих собак и началось заводское разведение кавказских овчарок в СССР. Причем короткошерстные кавказские овчарки, впрочем, как и собаки Северного Кавказа, в значительно меньшей степени приняли участие в формировании породы кавказская овчарка, которая в последствии стала заводской. Одна из главных причин неприятия разведенцами короткошерстных собак — чисто эстетическая, поскольку длинношерстные особи имеют более внушительный вид. Стараниями многих энтузиастов породы кавказская овчарка к концу XX века окончательно превратилась в заводскую породу, собаки в различных регионах России стали достаточно однотипными, образовались и четко прослеживаются линии и семейства, проводится огромное количество выставок с участием собак этой породы, и, наконец, порода получила признание во всем мире — теперь Чемпион Мира среди кавказских овчарок «имеет Российское гражданство». Что касается Закавказских республик, в плане разведе­ния кавказских овчарок, следует признать, что племенная работа и в советские времена была,, к сожалению, далеко не на высоте, а с наступлением «перестройки», последовавшим за ней «парадом суверенитетов» и обострением политической обстановки, по всей видимости, была сведена к нулю. Еще в 1970 — 1980 годы наметилась тенденция реэкспорта кавказс­ких овчарок в места их исконного обитания. И если теперь грузинские коллеги вполне могут похвастаться заметным количеством высокопородных, а главное конкурентоспособных кавказских овчарок, то в ряде случаев основой этому поголовью послужили щенки наиболее известных производителей, привезенные из различных регионов России. Северный Кавказ на протяжении всей истории Рос­сийского государства был и остается одним из наиболее неспокойных регионов. В последние годы, видимо в связи с неутихающими межэтническими и политическими конфликтами, все сельское хозяйство, включая животноводство, переживает в Северокавказских республиках далеко не лучшие времена. Например, в относительно спокойной и благополучной Карачаево-Черкессии, по наблюдениям одного из авторов этой книги, численность и количество отар только за последние несколько лет сократилась чуть ли не вдвое. И если раньше на всех приемлемых для выпаса скота участках альпийских лугов можно было в летний период увидеть многочисленные отары овец и небольшие стада коров, как правило, сопровождаемые собаками, а расстояние между кошами, принадлежащими пастухам из разных селений и животноводческих хозяйств, составляло всего несколько (2 — 3) километров, то на рубеже 3-го тысячелетия горы почти опустели, соответственно и резко снизилось количество приотарных собак.

   Одна из попыток включения аборигенных собак Север­ного Кавказа в заводское разведение кавказских овчарок была предпринята ленинградскими кинологами в середине — кон­це 1980-х годов, результаты оказались не самыми лучшими, хотя, надо отдать должное, от зонарно-серого короткошерст­ного кобеля по кличке Дато был получен Фараон, ставший основателем заводской линии. В дальнейшем, вплоть до после­дних лет, многими заводчиками, в том числе и весьма опытными, подобные попытки предпринимались неоднократно, но успех, опять же, сопутствовал далеко не всем. По всей видимости, необходимо было учитывать не только типы экстерьера спариваемых собак, но и обладать хорошо развитым чувством интуиции и просто-напросто везением. Собачьи бои, как уже говорилось выше, всегда пользова­лись на Северном Кавказе большим успехом, но в последнее время, особенно в связи с резким разделением общества по имущественному признаку и наметившимся спадом в сельскохозяйственной сфере, вновь резко обозначилась тенденция к использованию отечественных овчарок (волкодавов) исключительно в качестве боевых-травильных собак,'т.е. на боях. Если в старину бои среди пастушеских собак-волкодавов, в качестве довольно нечастых развлечений, проводились, как правило, в осенний период, когда отары спускались с гор, то в последнее время это занятие стало своего рода престижным спортом для состоятельных людей. Собак (кобелей) для боев отбирают по принципу наибольшей агрессивности к себе подобным, хорошо кормят и приблизительно в возрасте года начинают как следует тренировать, причем притравливают их в весьма юном возрасте. Характерно то, что на сегодняшний день стали уже нередки случаи, когда не лучшие приотарные и караульные собаки участвуют в боях, а, наоборот, неотобранные по какой-либо причине для боев щенки (некрупные, несильные или не очень агрессивные) продаются пастухам за сравнительно небольшие деньги, или используются для охраны разных хозяйственных объектов. Собака, с успехом выступающая на боевых рингах, стоит очень дорого и приносит своему владельцу не только приличный доход, но и уважение со стороны тех, кто увлекается подобного рода деятельностью. По неофициальным данным на бои выставляются не только кобели, но и молодые еще не щенившиеся суки для проверки боевого духа буду­щих матерей ринговых бойцов. Причем разведение ведется исключительно по рабочим качествам, т.к. наибольшую цен­ность, в том числе и в денежном измерении, представляют щенки, полученные от чемпионов боев. Так кто же они и что собой представляют на сегодняшний день эти стражи отар, ставшие одновременно ринговыми бойцами, вокруг которых кипит столько страстей, сломано столько копий и ведутся горячие споры. Ответ на этот вопрос не может быть однозначным.

[ASKAR]

                                       Габарити на работната кавказка овчарка                               


При всички типове кавказка овчарка това куче трябва да може да защити от хищници собствеността на човек,също така се изисква физичко здраве за да може да се справи с работата си .Учените смятат,че оптималната височина за мъжко КО е 70-76см в хопката, 14-15,5см обхват на китката и тегло от 60 до 80 кг.тези габаритидават дават възможност на кавказката овчарка да е краино мобилна и работоспособна.По леките кучета не могат да се справят с хищник въпреки добрата си маневреност,а по тежките са краино неефективни ,изразходват много енергия измарят се по бързо и съответно ядат повече и са с доста
по нисък коефициент на полезно деиствие.

[NAPALM]

                                                         Към какво се стремим?

Ако обичаш себе си – това не значи, че трябва да зачеркнеш всички останали.......                                                            
/Основи на Даоизма/


                                        

Препрочитайки книгата на Евгений Йерусалимски „Екстериора на кучето и неговото оценяване”, за пореден път съм поразен от правилното подреждане на темите от автора, обосновани на законите на биомеханиката. В тази връзка бих желал да поразмишляваме над това, какво ИСКАМЕ от уникално ценните, но същевремено и с променени до неузнаваемост от човека белези породи Кавказка и Средноазиатска овчарка овчарки. Не съществува нито една порода, която да претърпи такива резки промени и  то в рамките на няколко години. За да „погребат” Немската овчарка, на германците бяха необходими 20 години....Т.е. те се добиха със стил и силует, но забравиха за значението на породата. Но Немската овчарка е била аборигенна порода преди 120 години и става културна в началото на 20-ти век. Нека погледнем на историческите факти – 3000 години Кавказката и Средноазиатската овчарки са бродили по пасищата на своите страни, съпровождайки стадата и войниците и са се метизирали помежду си. Но....когато е бил определен стандарт(който е бил създаден от никак не глупави хора), то за спазването му се е контролирало строго, както и всичко в СССР. И това продължава цели 50 години.........
След това всеобщата безнаказаност допусна и разви киноложки структури и култури...Може би някой от „главната кухня на стандартите” – РКФ, ще даде обяснение по повод допускането на мастифоиди при КО? Исъщо така как „неусетно” късокосместите КО отидоха в „десета глуха”? Някой ще отговори ли? Мисля, че никой няма нищо да отговори....Ще пуснат допълнение към стандарта, ще изчакат една петилетка, както със захапките при Азиатите(чакаме и до сега решението на FCI). Това ли е всичко???
Не, не е! Закона сложи край на тоталитарният режим. Хората развъждаха, бели, пъстри КО.... Много от тях цял живот. Кой има право да им забрани това? Късокосместите КО също бяха основният генетичен клон на Аборигенните КО и сега представляват 80% от поголовието на овчарските кучета. Тогава защо е нужно да се разделят и да се показват в отделни рингове?
И така, позовавайки се на фундаменталният труд на Евгений Йерусалимски, ми се иска да анализирам наложилият се тип в Русия и частично в Украина. В Украина по мое мнение се отнасят по-правилно към развъждането на КО, което бих отбелязал и по отношение на САО. В Белорусия поголовието е доста оскъдно, така че не е целесъобразно да се правят изводи. Като че ли малко забравяме за Прибалтика, а там в наши дни се намират много добри кучета. Наблюдавайки внимателно поголовието в Москва и областа от 1987 г., не мога да разбера на какъв етап се появяват мастифообразните кавказци. В онези далечни години бях силно поразен от типа и изражението на Нур Джек(собственик Лавров). Това бе най-добра проява на грубо-мощният тип. Неговите потомци с успех се показваха по изложбите в Украина и Русия. Т.е. преди 20 години се случва някакъв незаконен ход, довел до легализацията на кучетата със слаби връзки и висящи бърни. До тогава подобни мастифоиди получаваха оценки „много добър” и „добър”. Ако трябва да съм откровен, не изпитвам радост от продължаването на тази тъжна тема за деградацията на породата....Но все пак трябва да довърша поне част от мислите си. Да разчертая биометричните параметри на Йерусалимски? Това е плагиатско и ще е скучно за читателят. Та, какво да предложа на читателят? Мисля че анализ на някои части от анатомията, които са най-функционалните раздели, не би било зле.

Итака: От носната гъба до завършека на опашката!



Носна гъба на кавказката овчарка(средноазиатската овчарка). В началният стандарт: голяма, с добра пигментация....Това е общо определение. По отношение на функциалноста носната гъба е един от най-чувствителните органи на кучето. Този своеобразен локатор управлява и „филтрира” ароматите. Кучето различава тези аромати още преди да е прогледало и ги складира в паметта си още преди да са се появили слуховите резонанси. То е равносилно на фотографското възприятие при хората, вследствие на зрителният ефект. Ние държим в зрителната си памет множество лица, пейзажи, събития.
Същото се случва в обонятелният център на все още непрогледналото кученце. С възраста диапазона се разширява и „базата данни” на кучето достига до хиляди ароматни варианта. С очите си кучетата „помнят” значително по-малко, затова и се самопроверяват подушвайки обекта. По мои наблюдения, кучета, прекарали сериозни боледувания, и при които носната гъба е останала суха, са със значително по-слаба чувствителност към аромати, а това означава, че и бавно усещат приближаваща се опасност.
Влияе ли пигментацията на носната гъба на чувствителноста? Според мен не, макар че това е признак за генетическа нестабилност. Срещат ли се кучета с малка носна гъба? Да, срещал съм това при лайки, мелеси и даже при чау-чау...Това е феномен, който все още не е достатъчно изследван. Но ако искаме да видим здраво и функционално животно, в сравнение с дивите си събратя(вълк и динго) ние можем смело да заявим, че само голяма носна гъба може да осигури нормален живот и дейност на организма на охранителното куче. Да се провери функционалноста на носната гъба не е трудно. Достатъчно е да заведете кучето до плътна оградата на непознато място, зад която се намират всякакви непознати за кучето животни. Ние веднага забелязваме движението на носната гъба, долавяща и запаметяваща информацията на аромата на невидимото...Много могат да възразят, че зайците, както и много други животни си движат носната гъба по същият начин, и аз ще се съглася с тях, тъй като целият животински свят се състои от аромати, които помагат на животните да живеят...Нас в охранителните кучета ни привлича тяхното умение да уловят миризмата на врага и да усетят неговото приближаване. Т.е. носната гъба като функционална част съхранява не само живота на кучето, но  в даденият случай и на неговият стопанин.


На фотографията виждаме добре развита носна гъба с добра пигментация и здрав език.


Тук виждаме депигментация на носната гъба на САО, която граничи с порок. Не можем да допуснем вариант на руският стандарт, в който такъв детайл е допустим! Просто такова безобразие не се среща дори и при далматинците. В Украина на подобен детайл би се обърнало особено внимание.

Морда. В минали времена е имало израз „щипец”....Но това не играе никаква роля(названието). Сега незнайно защо говорят, че щипец е горната част или плоскост на мордата. Мордата е толкова функционална част от главата, както и очите, ушите и носа. Тази част от същноста на главата съдържа в себе си комплекс на скелетните кости, носните канали, устното пространство с езика и зъбите. Всичко това е покрито с кожа и е свързано с долната подвижна челюст.


Ние виждаме две високопородни кучета. Класиката на главите им е видна във всеки един детайл, бил той надлъжната бразда на челото, погледа, изражението на личноста! Също така виждаме обемни морди на истински породисти кучета, определени от стандарта на различните породи, но колко общо има в изражението! Хората наричат това „колорит” и „лично обаяние”.

Не ми се иска да създавам нова трактовка в анатомията, но все пак ми се иска да проведем малък експеримент. Поставяме на едно място снимки на няколко десетки морди на различни породи кучета, сред които на КО и САО, след това да отправим въпрос към читателите на колко от мордите сред множеството са разпознали породната тринадлежност. Да, мордата трябва да е силна, красива и функционална, в смисъл за хващане и разкъсване на храна, а също и на врагове. Практикувайки вече много години с работни кучета, съм длъжен да отбележа, че съм виждал виртуозни „хватки” от кучет с леки, буквално лисичи морди....Парадокси не съществуват в природата, а в нашето възприятие за света. Как доказват привържениците на краткомордестите кучета, че тяхната захапка е най-силна? Това вярно ли е? Практикуващите дресьори ще се съгласят с мен, че при изпълнение на командата на „задържане”, кучетата с къси морди често пропускат. Те правят дълъг скок, при който най-често пропускат „обекта”, не успявайки да го фиксират. Това лошо ли е? Да – лошо е....Може да струва живота. Втори път може и да не успее да хване врага. Кучето с къса морда, вързано на повод и обладаващо задалжителната нему агресия, действително демонстрира добра захапка. През мен са минали много изпитани кучета. Много добре са хапали ротвайлерите, много добре са се справяли боксерите, мастифите, американските стафове и питбулите, много се доверявах на американските булдоци, много малко са бул-мастифите в добра атака....За съжаление съм виждал рани нанесени от кучета на хора без защитни костюми, т.е. при битови ситуации и при задържане на престъпници. Подковообразни и обърнати наопаки рани от ротвайлери и боксери. Страшни изродщини след сафове и питбули. Два случая на счупване на кости от ротвайлери. И накрая, съкрушителната захапка на охраняващият кавказец. Не по-малко опасни са и САО. Страшно е да се опише, а и няма защо, изключая само с цел безопасноста на хората...Работата е там, че ако незащитена човешка китка попадне на премолярите на кавказец или азиатец, то следва счупване на костите(имаме  в предвид само „трудните” по характер кучета ). Кучешките зъби попадат на „обекта” едва след счупването на костите и кучето си наглася захвата така, както му подсказва инстинкта.
Не трябва да се подценяват социално опасните кучета,  не е нужно да се изброяват и фаталните епизоди, те и без това са много...Но, много по-често съм виждал кучета, неумеещи и неспособни да охраняват повереният им обект, въпреки че са притежавали титли от изложби и дипломи за работни качества. През 80-те години на 20 век учени от САЩ са се занимавали с  измерването на силата на захапката при различни хищници. Използван е специален уред за налягане в атмосфери, за който писаха в списанието „Наука и живот”. Но както е било описано от по-сериозни източници – този труд е бил просто фундаментален. Първо място по сила на захапката е присъдено на хиените, след което са мечките. При кучетата лидерското място принадлежи на бултериера. Що се отнася до хиените, то те са абсолютно мистични същества и са уникално природно явление. Пропорциите на тялото и анатомията им са толкова малко изучени и.....лично за мен, това животно си остава загадка. Кафявата мечка и мечката гризли имат много пропорционални глави. Те са и оръжие за убийство и природна месомелачка. Да уточним, че за мечка не е проблем да здъвче метална консеврна кутия. В Сибир са ми показвали пластмасови туби за бензин, скрити от ловджиите в храсти за дозареждане при нужда....Мечка ги прегризала, след което изпила бензина и продължила по пътя си.  

Мечката не само прегризва тубите и изпива бензина както разказват ловджиите, но го пие като алкохол! След това спи или върши глупости....Необичаен звяр.

Но ние забравяме, че мечката не е месоядно! Бултериерът като фенкционална порода е бил създаден за да спре дивите прасета  пребори и да ги удържи за езвестно време. Но нека да хвърлим един поглед и на хищниците от семейство котки....Всички те имат къса морда и големи очи. Тези хищници нямат съкрушителна хватка, а само „пробождаща”. Припомнете си епизод от лоът на произволна котка – от тигър до домашна катка....Цялата им тактика е в удъра с ноктите и залавянето и едва след това впиване на зъбите в жизнено важен орган. Никакви разкъсващи движения с глава. Блокирането на обекта е с всичките четири, въоръжени с нокти крайници.
До тук ставаше дума за късите морди. Големите очи са несъвместими със съкрушителната схватка. Вълците, имащи дълда и суха морда, нанасят режещи и разкъсващи рани, които не оставят никаква надежда за жизот....Даже и ако обекта е само ранен. Това ли не е еталон за определянето на стандарта на аналогични по анатомия и функции породи? Имам предвид и формата на захапка при вълците. Много автори, изучаващи вълците и техните смесени с кучета популации, дават статистика на захапките. Това не е тема за раните и тяхната форма...Темата е за правилните пропорции на две функционални породи: КО и САО, създадени като такива за пряко взаимодействие с вълци и хилядолетия влизащи в конфликти с тези и други хищници, са длъжни да имат челюсти, които по своята сила трябва да съответстват на предназначението си.

Вълците вървят рамо до рамо с човека вече много хиляди години и са оживяли....въпреки варварското им отстрелване и отравяне...Но са оживели, защото с  тяхното развъждане не са се захванали хората...Иначе този вид щеше да изчезне за 50 години.

Виждаме, че добре подготвената КО в динамика по нищо не се отличава от бягащият вълк. Това и искаме да обозначим като понятие за ФУНКЦИОНАЛНОСТ, или по-точно за една от нейните части, която изискваме от работните породи кучета.


Малиноа е единствената порода в света, съхранила полицейски качества, които са свойствени за немските овчарки....Само че екстериора на породата е малко изменен за 120 години. Развитието на немските овчарки е тъкмо обратното, което им коства загубата на работните качества, и това не е тайна, а трагедия, която са си направили самите германци.

Немската овчарка като цяло е най-близо до вълка като тип и анатомия. Хората си мислели, че този прототип е супер – издържливо куче, при това притежаващо уникална захапка, поражаваща и по-силен от него противник като например човек, елен и т.н. Но! Уви!!! Пълна деградация като самовъзпроизвеждащ се вид...Няма шанс да преживее в природата, не може да си набави храна, никого не може да изяде....Лайки, много шпицове и чау-чау ще се адаптират и ще заживеят в дивата природа, но овчарката без социална среда ще загине. Куче за игра, хващащо ръкав като команда „апорт”! Това ли не е деградация?
И така, морда на КО – във формата на тъп клин, с желателно прибрани(сухи) бърни. Мордата е малко по-къса от челото, но най-често е 50/50. При САО наблюдаваме положителна стабилност в пропорциите на по-правоъгълна морда вече повече от 10 години. Като още едно напомняне за тази част на главата ми се иска отново да разкажа за знаменитото куче, което закупихме през 1984 година от Гатчина. Това е Аскар(собственик Цадо). Когато се запознахме със собственицата на развъдника, от където е кучето, Наталия Филипова, тя ни каза, че при охрана на обект и задържане на престъпник, Талаш(бащата на Аскар) е прегризал пищяла на човек...Ние като че ли не повярвахме на това и си трагнахме с недоверието, взимайки със себе си Аскар. Той ни привлече като личност. След няколко месеца ние тествахме Аскар за агресивност и „изтрих” своето недоверие завинаги. Завързан със синджир към дърво, Аскар така „завъртя” помощника с костюма, че се наложи да изкараме човека от него....Подобна хватка и динамика не бях срещал при кавказци. Това беше скоростно захапване, продължаващо около три минути, но помощника не получи нито една травма, а само леко сътресение на мозъка, тъй като през цялото време беше разтърсван. Силата на захапката при кучетата от тази линия(Оур-Тахо-Чук) винаги е била акцентираща и показателна. Тогава ми се изясни до край, че захапката е природно явление, както и умението да се нокаутира или неумението някой да се бие....Това е генетично явление при животните и определя формирането на атакуващата част на тялото, в случая – МОРДАТА. Природата е създала тази част на тялото за атака, отбрана и набавяне на храна. Обърнете внимание, ПРИРОДАТА, а не ние!

Аскар(собственик Цадо), 1986 г. Куче със съкрушителна захапка.


Да, предците на булдоците – буленбайцерите, са захапвали бика за носа е са се държали за него известно време, но нека да разгледаме гравюри и картини на древни булдоци. Тези буленбайцери са приличали на аржентинските догове – сухи и мощни. Мордите им са били нормални и пропорционални с черепа. Те са били и функционални кучета – бикодави. Мордата е оръжието на кучето, а то трябва да бъде разбрано в своето механично действие. Вдаденият случай – биомеханично.

Всички ли разбираме това явление като експерти? И всичко в работата на експертите ли е правилно? Отдавна не е така! Далеч не е така! Не при всички е така!

Преход от челото към мордата.

Фактически нефункционалната част от главата, която като че ли не влияе на работата на кучето....Но, ако се замислим, дълбокият и рязък преход, означава, че на лице е по-къса морда, чипоносост, разбира се без да говолим конкретно, а като чисто съпътстващ признак имат своето място. Именно кучета с дълбок преход имат хрипове заради изкривяване на носните канали, но те все пак са активни при сблъсък. В стандарта пише „Прехода е плавен, но изразен...” (стандарт на КО 1993 г.) Това е нечие субективно мнение? Мисля, че не! Хората, изготвили стандарта в следвоенните години са правили оглед на няколко стотин кучета и са правили заключения по най-добрите измежду тях. Да се лъже в онези години не е било на мода, а освен това е било и опасно за живота! Затова понятието „плавен и не дълбок” преход се е задържало в стандарта. Но така ли е днес? Далеч не е така! Все пак какво ще се случи ако прехода при КО и САО стане рязък? Моето субективно мнение е, че като уродливост го има неотдавна, а проблемите с дишането и издържливоста са вече налице.

Достатъчно правилен преход, с умерено развито чело, но линията на челото трябва да е по-паралелна на линията на мордата.

Прехода от челото към мордата е рязък, формата на челото е по-характерна за нюфовете и ротвайлерите. Независимо от това, такива глави днес получават отлични оценки.

Куче САО на 7 мес. То има класическо изпълнение на глава с правилен преход. Нека обърнем внимание на бялата линия, завършваща на края на челото. На това място се забелязва издатина. Тя е трудно забележима и след формирането на главата, на 3-4 годишна възраст, тя или ще изчезне, или ще изпъкне повече.

[NAPALM]

Чело(Черепна част)

Описано е плоско чело, при това с характерна надлъжна бразда при КО и САО. При САО са възможни малки гънки близо до основата на ушите, като при по-масивна глава се наблюдават и по „свободно висящи” бърни. Челната част е понякога е изпъкнала при растежа на малкото куче, но често се запазва за цял живот, при което прави линията на главата не толкова хармонична, а понякога еи съвсем нехармонична. Класическият стил на главата също така е описан не въз основа на фантазирането на авторите на първите стандарти, а от фотографски изображения на известни производители и шампиони на породата. Не трябва ли това стандартно определение да бъде в основата на строежа на главата? Видимо ДА! Но все по-често се сблъскваме с друга стилизация на глави, под формата на хипертрофирали дъги, куполо образни черепи и приближаване на типа на породата към мастифоидна форма.

Мастифоид

На челото има много силни мускули и е важен костен „масив”, предпазващ главният мозък, а от там и целият организъм. Коректорите на руският стандарт но КО, вероятно напълно са забравили за детайлизирането на надлъжната бразда като породна принадлежност.....Виждал съм стотици КО и САО и съм наблюдавал тази фронтална челна бразда даже у много САО. Този малък детайл също не е бил измислен от някой, просто ей така, а е определен въз основа на огледа на комисията на кинолозите от довоенното време като съпътстващ признак при огледа на най-добрите кучета. Тази бразда говори за плътно прилепнала кожа и плътна мускулатура на главата. Челната част завършва зад ушите с изпъкнал тил, добре изразен при много породи: САО, доберман, риджбек и др.

Мъжки азиатец с изразителна и породна глава, с  дълбочина на мордата, която е в нормални рамки и правилни устни, скулите са правилно формирани, характерно изражение. Тук зедтилната част е акцентирана.

Глава на женска САО, сестра на мъжкият, описан току що. Принадлежноста към избаната класа на породата е очевидна, но в главата ние откриваме излъчване, сходно до това на КО...Действително правилните устни и клепачи придават на това куче изражение на аборигенна КО. Но! Първо виждаме главата от една позиция, и второ, ние сме запечатали МИГ....Следващи снимки биха показали друга стилизация и други моменти от фотосесията. Затова по снимка може да се съди само субективно....уви.

Глава на мъжки азиатец. Акцентирано е на изрзените горни устни и дълбочината на мордата. Тук задтилната част не е акцентирана.

Високо породната женска Зейнаб има изразителна и правилна глава и характерно изражение. Да не забравяме, че кучето има и други части на тялото, по които се определя комплексно понятие за представител на порода, или както казват германците – РАСА. Най-главната разлика между тези породи(КО и САО) е тяхното поведение и неговото изразяване. Обширна тема за дискусии.......

Тогава как да класифицираме тази безусловно породна глава на САО? При нея имаме абсолютно сухи устни, коректни клепачи и характерно изражение. И при поглед в профил, ние отново намираме някакви признаци с аборигенна КО...Защо? Защото хилади години тези кучета са бродили по един континент, което значи, че са се срещали и метизирали. И тъй като на развъдчиците е предоставен руски стандарт и разбиране за породата, то тя трябва да се разглежда така, че всяка порода да има свой изразен тип и да се отличава от родствено близката и по комплекс от признаци......

Виждаме класическа глава на женска КО, с много породно изражение. Масивната морда и чело са добре забележими, но челото не е изпъкнало. На челото ясно се вижда надлъжната бразда. Ако сме много придирчиви, то със сигурност бихме желали по-сухи устни. Като цяло разпознаваемо куче по линията ня Осман 2.

На тази снимка е женска САО на 3 години. Тя има класическа старокръвна глава и идеални пропорции между челото и мордата. Не е акцентирана задтилната част. Идеален преход, на челото добре се вижда надлъжната бразда. Тя има добра плътност на устните. Ушите са правилно поставени. Забелязва се ентропия на дясното око.
При КО задтилната част е добре осезаема, но прехода е по-плавен. Излишната изразителност и изпъкналост на която говори единствено колко близки са като кръв КО и САО, но не винаги....И това е главният критерий за определяне на метисите. Надлъжната бразда на челото е присъща на много породи, но при КО тя подчертава породноста на главата и нейните пропорции. Разбира се при късокосместите КО този детайл изглежда по-ефектно.

Скули.


На показаните отгоре снимки ние виждаме две типични глави на КО и САО. Няма нужда човек да е голям специалист, за да каже, че породите са различни, но мотива на различията трябва да се знае и разбира напълно от експертите и много добре от развъдчите. При кавказеца виждаме по-широка структара на мордата, но като цяло формата е клинообразна. Скулите са добре изразени, но не прекалено рязко и цялата глава е някак не дълбока.
Снимката на азиатеца се различава кардинално, въпреки че при затворена уста формата на главата значително се променя. Ние виждаме типична азиатска глава с правоъгълна морда и правилно строение на скулите. При дадените две кучета, ние виждаме кардинално различие в поставянето на ушите, основата на мордата, формата на очите и даже в структурата на шията, по-точно в нейната дължина. Мисля, че коментарите са излишни, но въпреки това винаги ги изслушваме.
Съвсем спорно е понятието за изразителноста на скулите и тяхната взаимна връзка с функционалната силова работа на челюстите.  Теоретично -  ДА! Изразените скули и силните челюстни мускули са длъжни да гарантират селна захапка, което е потвърдено от майсторите на силните захватки стафове, ротвайлери, питбули и др. Но на практика дивите в природата кучета като вълк, чакал, динго, имат различни по изразителност скули, но винаги фатална за жертвата захапка. Динго имат по-релефни скули(особено тези от Нова Гвинея) и да се съди кой от тези представители има по-силна захапка е проблемно. Фактическата победа на хищника не е във фронтално единоборство, а в голямата находчивост, изтощаване на жертвата и най-накрая – решаващ удар. Както знаем скулите при КО трябва да са добре развити. При САО са по-умерени, но това не прави азиатците по-малко функционални в атака. Цял живот сме възпитавани от класическите описаните от Мазовер стандарти и сме отбелязвали, че силно изразените скули при САО са нежелателни...Мисля, че това е справедливо, с цел да има очевидни различия между две близкородствени породи. Но днес това не навсякъде е наложено на ниво квалифицирана експертиза...И за нищо.....Ако при САО е определен плавен преход от челото към мордата и правоъгълен тип глава, то изпъкналите скули ще „унищожат” плавноста в класиката на главата. Скулите в главата на КО също трябва да са хармоничини....Често в ринговете на Донецк и Днепропетровск през 80-те години се появяваха кучета с прекалено силно изразени скули. Произхода им беше „обгърнато в мрак”.....документите им бяха справки от колхози и совхози от кавказките републики.......Добре, че нашите глави тогава мислиха доста рационално, а също и проследяваха многочислените тогава непланирани кучила на КО. В Донецк тези лъже-аборигени влязоха в развъдна дейност тихомълком, а тези хора, които ги рекламираха вече не са сред нас. Скули – това понятие е зоо техническо и следва да се отбележи като функционална част от скелета на черепа. Това всъщност е скуловата кост и прикрепените към нея мускули на долната челюст. Тази част на главата при поглед отпред изглежда слабо релефно при САО и по-релефно при КО. Погледнато отстрани представлява плавно запълнено простронство, завършващо с бакенбарди. Правилно запълненият релеф на скулите често образува красива линия, добре съчетана с главата и шията.

Уши.


На тази снимка виждаме главите на късокосместа КО и САО. Виждаме правилно разположени уши и разлицието във височината на тяхното поставяне. Едновремено с това виждаме и разликата във лицевите „отделения” на главите на тези разнопородни кучета.

На снимката на дългокосместата КО виждаме прекрасно запълнената челна част, характерното поставяне на ушите и правилни очи. Също така забелязваме и добре образувана скулеста част.

Мисля, че всеки би разбрал, че куче и уши – това е едно цяло. Не искаме да чуваме за генетично болни глухи бултериери. Искаме да видим и говорим за функционално куче. Разглеждаме устройството на ушите на две исторически породи: КО и САО, които благодарение на ушите си, инсинкта си и характера си съществуват вече 3000 години, преминавайки през войни, земетресения и наводнения. Ушите на КО са рисоко поставени и късо купирани. Хилядолетия!!!!!! И чобани и биткаджии и тези, ползващи ги за ловуване, са въвели обичай да се купират ушите, а понякога и опашките. Какво морално право имат европейските кинолози да изменят стандарта на друга държава и да нарушават национналната традиция на древни народи? Защо не впрягат арабският кон в каруца като муле или гежковоз? Ще ви отговоря: и арабските, и много други ценни коне не подлежат на никаква модификация и вмешателство от страна на „Зелените дебили”. За да се обязди млад кон, това е също насилие господа „зелени”(недоносчета). И какво за забраната за купиране на уши и опашки......Сигурен съм, че историята ще сложи всичко на място си. А ВИЕ ГОСПОДА ЗЕЛЕНИ СЕ ВЪРНЕТЕ КЪМ ЯДРЕНИТЕ ОТПАДЪЦИ И МЕСОКОМБИНАТИТЕ – ТАМ Е ИСТИНСКАТА СМЪРТ....
Ушите на КО са с триъгълна форма в некупиран вид, плътни и висящи. Те са поставени по-високо от външният ъгъл на окото. При азиатците некупираните уши са по-месести и ниско поставени. Не ми се е налагало да наблюдавам постановката на ушите със строга академичност. За съжаление се нагледахме на некупирани уши и опашки при разглежданите от нас породи и виждаме, че те не деградират заради тази промяната в екстериора(а това е грубо нарушение на екстериора и стандарта). Просто естетически погледнато породата е по-малко търсена и интересна.

Некупираните уши при КО и САО закриват ушната раковина, която не може да се проветрява и води до ушни заболявания, които с времето се превръщат в наследствени и водят до оглушаване. Ето това би било деградиране. Но кой ще го разбере тогава? Ще кажат, че им е оставено такова наследство.....Кое може да е по-глупаво от самата глупост? – Масова глупост....Като най-важен орган, ушите, както и носа, са съхранявали живота на тези животни векове, а когато още дивите кучета са станали спътници на човека,чийто отличителен белег както тогава, така и сега  е неразумноста, те са се превърнали в негови очи и уши.....Как може да наречем съвременият човек разумен? Той нееднократно и постояно се намесва в законите на природата и нарушава рационалните основи на аборигените. ОСНОВИ – ПОЛАГАНИ ВЕКОВЕ!!!! Ще повторя по-горе казаното, че историята ще постави всичко на мястото си!!!!!!

[NAPALM]

Зъби.



Зъбите са най-важното и единствено оръжие на кучето. Ноктите на кучето не са така функционални като тези на котката. Точно заради използването на зъбите при атака срещу всеки, даже в някои случаи и по-голям противник, човекът е опитомил кучето и е започнал да го ползва за охрана и лов. Нека обърнем внимание, че човек е използвал всичко. От камъни и пръчки, до животни...От първият сал, до използването на нефт и газ...От ядене на банани, свалени с пръчка от дървото, до ядене на себеподобни, убити от същата пръчка...Кучето, както виждаме също прогресира в своята безгранична преданост и служба към човека, служи му......Но се видоизменя, по решение на човека, често приемайки уродливи форми. Това ли не е позор – да се правят породите за посмешище?? Ида не се отдава значение на комплексноста на зъбите, както се прави в света на кинолозите. Да се променя облика на ползвателните животни до неузнаваемост, както сменянето на театрални перуки.......
И така, зъбите – това е оръжието на милиони кучета, както и на милиони хора, доверили живота си на тези кучета! Необходими ли са силни зъби и техният пълен комплект, погледнато дори от потребителски съображения? Според мен – ДА, но не всички разбират проблема, а и дори не го считат за проблем. Ушите на кучето са главният отговорник за живота на кучето, защото ако не чуят, може и да не успеят да използват зъбите си. Не искам да пресмятам през коя година започва допускането на липсата на премолари....Смениха захапките на редица породи....Може да се каже, че куче без зъби не е куче, а нещо друго....например костенурка....
Ако при кучето визуално не се забелязва мощ при всички части на тялото, това не означава, че то е физицески слабо. Отсъствието на релефни мускули често дават бързи движения, а главното оръжие на кучето са неговите зъби, които работят в синхрон с неговияг дух. Аз не съм привърженик да се преписва зъбната формула от книги на стари автори, а също и да се повтарят „умни фрази” за значението на зъбите при рода Canis.
...Като практик, мога да кажа, че зъбите трябва да са не само големи и красиви, но и функционални...Храненето с гранули за няколко поколения довежда до безвъзвратната загуба на функционалноста на зъбите....
Мишките съществуват толкова време единствено благодарение на зъбите си, правилната миграция и мутация. Известни са случаи на съществуване на мишки на острови, където се провеждат опити с ядрени оръжия....Ето първият проблем относно функциалноста на зъбите, които при рода Canis са предназначени за за лов, т.е. за добиване на храна, разкъсване на кожа и месо със зъбите и гризане на кости...Що се отнася до повалянето и убиването на жертвата, често превишаваща размера на „ловеца Canis” -  тук вече замлъкваме. А разкъсването на кожата и изяждането на костите? Ветеринарите упорито съветват да не се дават кости!!!! „...Зъбките се износват, червата се задръстват.....”
Вие какво господа ветеринари! Нямате ли страх от Бога! Рекламирате храна, пренебрегвайки законите на природата! Или ветеринарите на дават Хипократова клетва? Ясно е, че са забравили и въобще не са давали никакава клетва. Кок може да работи един механизъм, без интензивната работа на неговият двигател? Как зъбите ще са здрави без да са тренирани за това? Резците се изтъпяват неработейки. По-нататък няма никакъв смисъл да се спори. След 100 години домашните кучета ще имат челюсти като тези на костенурките. Достатъчно остри пластинки за късане на листата на растенията....Вегетарианство и кинология? -  супер мечта за негодници. През всички епохи света е бил управляван от хищници. Те винаги са били кръвожадни, но само толкова, че да се сдобият с храна – храна от плът! Но тези хищници, както е научно доказано винаги са изпълнявали санитарни функции, както лешоядите и мравките. Само кучето може да гризе кости, месо и кожа – значи ще направим още една неразумна стъпка – ще нарушим природните закони без никакви санкции. А и какви санкции за разумният човек? Кой санкционира човека, който убива с пръчка малките тюлени на леда, които си мислят, че отива към тях да си поиграе.....Хомо сапиенс се опитва да лекува туберкулоза, ядейки малки кученца....Много азиатски народи от векове пекат кучета....Те нямат ли право на санкция за подобно деяние??? Или те просто имат такъв обичай......При някои народи обичаите са малко по-различни – канибализъм – даже многовековен обичай, а пътешественика Кук не е знаел за това....Аз мисля, че казах всичко, което мисля за зъбите на кучетата....и хората.

Врат – мощен носач на главата. Разбира се вратът при КО и САО съдаржа същите 7 прешлена, както и всички останали породи кучета. Вратът е силен и фенкционален отдел, чиято долна част е много уязвима. Там се намират важни артерии и трахеята. За КО и САО има определен ъгъл на врата(по отношение на хоризонтала или линията на гърба -30-40 градуса). Вероятно всичко това е правилно, но в същото време и относително...Срещат се САО с по-високо вдигнат врат при нормално рамо. Сащо така се срещат и кавказци със същите пропорции. Ако говорим по-конкретно, походката на движещ се абориген от коя да е от двете разглеждани от нас породи, кардинално се различава от походката на куче водено на повод. Особено последните години и благодарение на последният „випуск” хендлери.
Променяйки естественото положение на врата, човек изражда походката на животното и неговият породен стил. Ние трябва да покажем кучето като ползвателна порода, а не като скарида със цветен нашийник. За това препоръчвам при показване в ринг КО и САО да са с верижни нашийници, които висят свободно в основата на врата. В това положение на нашийника, кучето трябва да върви, премествайки центъра на тежеста си правилно и също така правилно показващо всички ъгли. По този начин вратът е мощен мост, който свързва главата и вероятно мощният корпус. Той е жизнено важен орган, снабден с мощни мускули и разпределящ центъра на тежеста. Да обърнем внимание че може да се наблюдава „отпуснатост” в известна степен при КО, е в по-голама при САО, въпреки че класиката при КО е плътен и сух врат.

Високо положение на врата

Нормално положение на врата

Нормално положение на врата

Нормално положение на врата

Холка – като функционално образувание при животните

Ето тук е момента да се цитира Йерусалимски: „Холка трябва да има и да се простира колкото се може по-назад. По този начин тя  позволява на кучето да притежава и съхрани хоризонталният характер на горната линия при тръс, особено в моменти на отваряне на ъглите на задните крайници”. Това е своеобразен „пакет от мускули”, заедно с прешрените и скелетните лопатки. Всичко това създава стабилен възел на предният отдел и прави кучето мъжествено и красиво. Йерусалимски отбелязва:”Кучетата от по-грубия тип и влажни устни имат по-слабо релефна халка”.
Наблюдавал съм много мастифи и мастино, с добре изразена и много холка. Това се наблюдаваше през 90-те при известните тогава английски мастифи: Argentino Terri Benno, Apollo, Etjen, собственик Пархомчук. Всяко едно от тези кучета имаше титла Европейски или Световен шампион. Холката трябва да е силна – по този въпрос две мнения няма. Защо да крием, че точно в холката на издържливите КО са чупили сапове от лопати в съветската армия....Сериозни удари по холката са издържали и старите източно европейски овчарки. Даже и в немските инструкции по дресировка е указвано, че удари с прът се нанасят в областа на холката. Според мен друга част от тялото няма да издържи на такива удари. Холката – това е здраво образуван и един от най-функционалните възли на корпуса.

Виждаме две кучета от различни породи и различни вътрешнопородни типове. Виждаме по-дълбоката конституция на КО, което съответства на стандарта, и по-жилавата при ссредният вътрешнопороден тип при САО. Какво ни радва при двете кучета? Това разбира се е издадената и дълга холка. Когато видим жив експонат, проблема става по-ясен и идеята да се пренаписват стандарти се губи.

Гръб – като обемно понятие. Защо обемно? Защото гърбът, като продължаваща субстанция на холката не съществува. Съществува комбинация: 12-13 гръдни прешлена, свързани с ребрата и подпряни от гръдна кост. Дължината на гърба и обема на гърдите често са в „спор” по между си. При дълъг гръб,огънатоста на ребрата варира от плосък, до варелоподобен силует. При това подобни колебания във формата на гръдната конструкция могат да присъстват и при двете, указани от нас породи. С какво е свързано това? Сигурен съм, че генетичното разпределиние разпределение на пропорциите е у ембриона, който отговаря за този детайл. Но също така съм сигурен, че вмешателството на човека, в опита си да направи от породата виртуален еталон, води също до изменение на типа на конструкцията на скелето при по-мощните ползвателни породи.

Нека погледнем в страни....Снимка на съвремена немска овчарка

На снимката виждаме плавни линии и поразителна хармония. Дълга гръдна клетка, съвършени пропорции на крупа и поясниците....Еталон към който сме се стремили много години. Еталона е получен, но порода НЯМА....Това е силуетна еуфория. Нека обърнем тази овчарка  и я погледнем фронтално.
Не е ли вярно, еталона е съмнителен?


Иска ми се да видя гърба на кавказеца и азиатеца такъв, какъвто го е създала природата. Прав, със силни надлъжни мускули! Такива гърбове мога да изброя, но не стотици! Десетина ще се намерят....1991....кюрдска женска, внесена от Армения. Куи Мура – нейният гръб беше като че е от дърво и гръбначният и стълб не се откриваше по никакъв начин. Това е така нареченият Това е така нореченият аерозомен тип конструкция, описан от Мазовер.

САО Палма – 1990 г. Гърба на това куче беше подобен на дъска....Изключително мощен.

КО Бандит – 1989 г. Да го пипна с ръце така и не можах, но имах чувството, че в гърба му има титаниев прът, който не позволява колебание нито при движение, нито при стойка.

Подобни гърбове има при стафовете, при немските овчарки от бивата ГДР и при редица други породи. При кавказците – все по-рядко...Под пищната козина се мъдри нестабилно формирана мускулатура или чувал със сланина. Всичко това е печално. При азиатците присъствието на по-силен гръб се наблюдава по-често. Положението с гърба е подобно при ротвайлерите и булмастифите. Последният азиатец, притежаващ такава здравина на гърба беше Ник-Хан, собственост Хегай(Азиат – 2000).
При всичко казано до тук, искам да подчертая, че гърбовете на „аборигенното” и „културното” куче са две различни субстанции, обусловени от типа на конструкцията и начина на живот. Никога не съм виждал бягащи по степите, планините, по пясъка кучета с  провиснали гърбове. Това в природата не се случва, а ако случайно се случи – кучето загива и толкова....Кученцата-аборигени често преяждат, ако има с какво...ходят с издути кореми, пълни с глисти, но това не деформира техните гърбове, за разлика от нашето разбиране и учение...Всички тези моменти от живота на малкото кученце преминават и то  се превръща в здраво и силно куче. Техният начин на живот силно се различава от този на седящите в клетки или влачещите се в двора кучета, плод на културна селекция. Относно екстериора? Такова понятие при хората-аборигени НЯМА! Има годно за работа със стадото куче и негодно, т.е. такова, което напа добитъка и хората. Такива кучета се унищожават или стоят вързани на вериги край шатрите. Отвлякох ли се??? Не! Главата и гърба са неизменна част от породното превъзходство.

[NAPALM]

Поясница.


На пръв поглед незабележима за окото величина. Но без нейната невидима „пружина” няма предавка от задните крайници към гърба и предните крайници.

Ето например на тази фотография поясницата съединява корпуса и бедрото по далеч не най-плавният начин. Тук вече говорим за изпъкналост на поясницата, което е характерно за немската овчарка и далеч не е типично за САО.

На тази достатъчно динамична и убедителна фотография нагледно виждаме функцията на ПОЯСНИЦАТА, как предава от задните крайници(под формата на силен тласък), с натоварване и напрежение на поясницата(визуално) и крайната цел на предаване посредством гърба към предните крайници, използвани тук при атака над „обект”. Експресия – това е главната цел на тази фотография.


На пръв поглед незабележима за окото величина. Но без нейната невидима „пружина” няма предавка от задните крайници към гърба и предните крайници. Йерусалимски е по-лаконичен – „Поясницата трябва плавно да съединява гърба и бедрото, осигурявайки най-добра предавка на на двигателните тласъци”. Разбира се той виртуозно е изобразил на рисунки и е разшифровал функцията на поясницата. Към неговата кнега за подготовка на експерти(стр.38) няма какво повече да се добави по този въпрос. Имайте предвид, че при кавказките и средноазиагските овчарки аз сравнително рядко съм наблюдавал дълга поясница, за разлика например от НО. Понякога се налага да се напипа поясницата при КО с много дълга космена покривкав случаи, когато движенията на кучето предизвикват съмнение или недоумение.


Бедро


Най-силната част и основа на консрукцията на кое да е четириного животно. Във времената на коневъдството в Русия, бедрото на коня е употребявано в литературата много по-често от женското например. В стандарта от 1993 г. на Руската Федерация за Служебни кучета е казано: „широко, мускулесто и почти хоризонтално поставено”. За неговата дължина нито дума...С една дума бедрото е задницата...Моето разбиране за това определение е като за към нищо! Хората, които се занимават с коне имат съвсем друго отношение към бедрото. Те знаят предназначението на тази част от корпуса и какво зависи от нея. Но в нашата руска редакция от 1993 г. е просто бедро! Въпреки това в графата „Пороци” е написано: „тясно, късо или наклонено бедро....(запомнете – това е порок). В недостатъци пише: „недостатъчно мускулесто!!!! Или наклонено”. Всичко ли е ясно на читателя?
Струва ми се, че като се е преиздавал стандарта, формата му на описание е равнодушна. При Йерусалимски е: „Бедрото представлява мощна и достатъчно стегната конструкция, тъй като негова е отговорноста за първоначалният отскок на задните крайници....”. Колко просто и правирно е представено! Но за това трябва да се родиш, да станеш учен, да се откъснеш от мрачната завистническа тълпа и да напишеш книга!
И още едно правилно тълкуване от книгата на Метр(Пренаписващите старите стандарти с нови забравят, че кучето това е все пак е конструкция, при това анатомично потвърдена). Автора пише: „Горната част на бедрото се образува, свързвайки се с костите на кръста – нарича се кръст, краят на който завършва в основата на опашката...”
Не цитирам от сервилност или ласкателство.....Просто има ясни и завършени мисли, написани от хора за хора. Има и такива, шаблонни и дори тъпо преписани през годините определения. Моето отношение към бедрото не може да бъде дилетантско. От 1968 до 1988 година, аз съм тренирал на издържливост стотици немски овчарки с велосипед. Много време изгубих с тази порода, но научих нещо и за себе си и за хората. НО ми помогнаха да си създам практическо понятие за анатомията. Аз прекрасно виждах как функционират късото, средното по дължина и дългото бедро....Тогава се нагледахме и наобсъждахме за бедра. Карахме ги да бягат в тръс, тренирахме ги, работехме много, при това през повечето години с лоши (анатомично) овчарки. Вземайки за пример „западният модел”, всичко стана ясно – велосипеда ни помогна да се развием физически, но не успя да способства за подобряването на движението и пластичноста на кучета с пороци в бедрото.

Ник-Хан. Виждаме победителят от изложбата „Азиат 2000”. Куче със съвършена анатомия. Бедрото е много дълго, широко и правилно разположено. Казвам честно, че днес такива азиатци са рядкост – имам предвид структурата на бедрото. Именно такова бедро позволява на кучето да се движи без особено напрежение, движейки тялото си с лекота. Минаха 8 години откакто имах удоволствието да видя и оценя този уникален мъжки. Работата не е в това, дали той е оставил потомство или е бил продаден в чужбина. Пред нас стои куче в пълен формат с добър обем на костите. Ник-Хан съвсем се движеше в ринга по уникален начин – съвършено безшумно. Той има правилна линия на главата и правилност във всички раздели на корпуса. Нека вземем произволен детайл, независимо дали положението на лактите или визуалният обем на китките.....При кой друг сме виждали такава академичност и спокойно поведение? Аз си мислих, че това куче ще отвори очите на хората в 21 век....Уви – стена от неразбиране.....

Малко куче САО. На пръв поглед ние виждаме хармонично сложено куче.....Но нека обърнем внимание на неговото бедро. Виждаме, че разтоянието, което се полага за този раздел, не е запълнено. Да говорим на собственика ме, че това ще се промени – значи да излъжем себе си и него. Бедрото на това куче е с порок.

Виждаме достатъчно хармонично куче, възрастно, от добър тип. Струва ни се, че всичко при него е в хармония. Но, уве....то ума убедително късо бедро. Такива кучета се срещат много често, но това не значи, че породата трябва да деградира и да изгуби академичният си характер.

Женска от развъдник „Пересвет”. Много хармонична и с много породна глава – с истински плосък череп и сухи устни. Женската е много мощна, с дълга и добре развита холка, която е със здрав връх. На фотографията БЕДРОТО се вижда много добре, благодарение на правилното снимане на обекта и правилното разпределение на светлината.

На тази снимка виждаме куче със здрава костна система, здрав конституционен тип и правилни ъгли на крайниците. Тя губи заради високото си чело, сурова глава, съмнителен цвят и късото и наклонено бедро. За такива кучета се говори или предполага, че имат примеси от източноевропейска овчарка.....Това не трябва да се забравя.

КО и САО се предвижват предимно в тръс, никога не бързат съпровождайки стадата. Техният тръс е бавен, отпуснат и понякога дори тежък. Те преминават по този начин много километри и са с отлично здраве, както някога и немските овчарски кучета. Но това е в зоната наобитаване на  аборигените, а що се отнася до изложбените кучета, саветвам походката в тръс да се смени с походка в крак и то по няколко пъти в рамките на една експертиза. Системата на FCI не винаги разглежда експертизата и особеностите на породите, водещи своето начало от аборигените....Съдията не трябва да е по балове и точки, а да проверява функциалноста на дадената порода. И вместо да се дисквалифицира за ръмжене в ринга и да се проучват прешлените на опашката, трябва да се проверява способноста кучетата да се движат, а не да се ПРЕМЕСТВАТ по ринга. Така че проверете с „ръчен” оглед на бедрото и неговата функция....Правилата на изложбата не позволяват да се отдели много време за всяко куче!
Защо тогава е експерта? Да изпълни функция или.....нечия заповед? На мен лично ми се струва, че точно това се е случвало в Русия, включително и но Евразия 2006. От бедрото към политиката? Замислете се внимателно как изглеждат заедно...Бедро значи задница, а задница означава г*з. Политиката на целият свят върви за ръка с тази дума – определена от битието!
Аз съм виждал аборигени с къси бедра и те навсякъде са успявали да добягат и да свършат своята работа...Не много по-късно, през май 2007 съм виждал в Естония грамадна КО с дълго и широко бедро, и с ъгли като при НО....Той едва се предвижваше по ринга, но вече имаше шампионска титла. Биомеханически да се допълва такъв човек като Йерусалимски, просто няма смисъл. Ще кажа само, че не на всеки е дадено да вижда хармонията, както и да плува, стреля или управлява автомобил....Има също и различно оптично възприятие. С това моите размишления за бедрата и техните притежатели завършват.

Опашка.

И тук при Йерусалимски има „цяла колекция” от опашки и постулати за тяхното положение и форма. Преминавайки скучната тема за значението на опашката като орган за равновесие, искам да попитам всичките експерти на света: „къде и в кое издание на стандарта на КО видяхте определение, което указва, че трябва да се опипва опашката на кавказката овчарка с цел да се открият счупвания?” В стандарта от 1993 г. се допускат купирани опашки при КО. А кой е забранил да се купира и защо? Защо може да се забрани на народа да вижда породата във вида, в който я е създал? Вида, в който народът-създател я вижда вече НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ГОДИНИ? От самото създаване на стандарта са били описани формите на опашката.....да се разглеждат стандартите от 1947 до 1993 г. И така, нека изброим: сърпообразна, под формата на пръстен и под формата на кука! Какво „счупване” на опашката под формата на пръстен търсите днес, а господа експерти?? Много хора през 1988-1990 г. не възприемаха Бандит, внесен и използван в Днепропетровск. При него, както и при много други кучета от Осетия опашката е била купирана.

Бандит

Моро

Освен това, тогава ние осъзнахме, че некупираните опашки при късокосместите КО, изглеждат неправилно. И при най-добрите кучета купирахме, когато са вече на 10 месеца(разбира се, с използването на анестезия). Фотографии на децата на Бандит Моро и Низа.

Низа
Също така от Днепропетровските любители е бил използван и роднина на Бандит – Бутуз, (собственик Темиров), чиято опашка също е била купирана.

Бутуз, 1985 г., Владикавказ.

Работата не е в опашката, а в съзнанието на експерта и правилното възприятие на породата от негова страна. Също така и в уважението на националната гордост на народите, които все пак са създали тази порода. Ако трябва да се изразим по-правилно, хората, които някога са започнали работа с породата в правилна насока....или не доживяли или останали забравени....А на какво се позовават днешните редактори на стандарта? На опипване на опашки? Може би е целесъобразно да се върнем кам увисналите клепачи и бърни? И общият конституционен тип, който започна да напомня на испански мастиф.......

[NAPALM]

Задни крайници

По редакцията от 1993 г.:”.....при поглед отзад, поставени право, успоредни един спрямо друг. При поглед отстрани, в известна степен изправени при коленните връзки. Пищялите са къси, скакателните стави са силни и широки. Постановката на задните крака не е разтегната! Отвесна линия, спусната от върха на задницата, трябва да  преминава през центъра на скакателната става и метатарзалните кости”. Всичко е изказано съвсем правилно и няма разлики с написаното от Мазовер, но какво виждаме днес? Някакви споменавания за слабо изразено коляно(лично съм го виждал в оценъчнитео листи). И това, при положение, че става дума за КО и САО??
Какво направиха с академичноста посредством стилизацията? Това го схванах....Добре....Но няма нужда да продължавате да творите уродливост!!!!!! Оставете изразителните колена на немската овчарка, те вече им „влязоха в употреба” при „задържане на нарушители”, дайте тези изразителни колена на стафовете. Дайте възможност на аборигенната порода просъществува като популация, без да я израждате, за да прилича на чау-чау.....Аз се прекланям пред всякаква академичност и класика, но не и пред уродливоста!!! Ами няма как да просъществува популация с изразено коляно и ъгъл, идентични с тези на немската овчарка! Да се обърнем ли за справка към Йерусалимски? За беда в неговата книга няма моно породна стилистика. Ще ми се единствено да цитирам кратко за Евгений Львович за експертизата: „.....При експертиза на кучета в ринг, се проверяват техните движения в тръс и понякога в ход, затова, оглеждайки задните крайници, ние сме особено внимателни към това, колко добре осигуряват те тези Алюри!......” Алюри, а не стил! С това е казано всичко и важи за коя да е порода! Само че, всеки експерт трябва да знае своята порода и да не се поддава на „вкусовете на деня”. Аз лично виждам задните крайници на КО и САО такива:


Долна линия. Слабини, корем, гръден кош.

Подобна точка от стандарта от 1993 г. не е указана, но е написано: ”коремът е умерено прибран”(като при войник, бел.авт.). Разбира се долната линия характеризира породата, при това в не по-малка степен от горната линия. Но от какво се състои долната линия е сложно да се разбере и оцени визуално, особено при КО. Това е: структурата на гръдната кост, определеният форбруст говори за дълбочина на гръдният кош; това е формат; това е кондиция и осигуряване на нужният обем при участие на ребрата.
При аборигените често коремът е стегнат, заради работната кондиция. Като цяло отсъствието на излишна подкожна мазнина е започнала да се нарича с ловджийският термин „прекъсване”. Това название е взето от киноложкият речник на ловджиите.
„Прекъсването” – това е излишно стегнат корем и слабини, които са характерни за хръткообразните породи. Като цяло долната линия е видима визуално, включваща слабините, корема, долната част на гръдната кост и дори част от форбруста. Правилната долна линия се разглежда от форбруста, плавно „измереният” корем, преминаващ към слабините и завършваща около средата на бедрото....Като цяло долната линия е наследствен признак....Както в положителен, така и в отрицателен смисъл.

Хармонична долна линия

„Прекъсване”, квадратен формат

Предни крайници


Ние виждаме правилно разположени предни крайници на САО(от ляво) и на КО(от дясно). Тук всичко е нагледно, но освен това можем да забележим и различната структура на гръдната клетка, в частност, по-голям обем и дълбочина на снимката от дясно и среден по дълбочина форбруст на снимката от ляво.


Правилно рамо

Право рамо

Стандарт от 1993 г.: „Погледнати отпред са успоредни едно спрямо друго. Ъгълът на съчленение на раменната лопатка е около 100 градуса. Предмишниците са прави, масивни и умерено дълги. Китките са къси и масивни, поставени отвесно, или с незначителен наклон. Дължината на предният крак до лакъта е не много повече от половината на височината в холката. Индекс на високоногост 50-54. Недостатъци: незначителни отклонения в ъглите на раменните стави, удължени или съкратени предмишници, малък разкрач, излишен наклон на китките”.

На тази снимка виждаме мъжка КО, със съвършена изразителност на анатомията. Изключително рядко съм срещал такива хармонични кучета. Виждаме абсолютно приковано поставяне на крайниците, здраво свързан възел на раменният пояс. Съвсем ясно са видни равните по обем китки и стави, като в същото време у него се наблюдават плавни линии, мощ и абсолютна здравина. Кой може да има забележки по видяното на тази снимка?

Тази великолепна млада женска е от известен руски развъдник. Ние не назоваваме имената на всички представени в статията кучета, а само на отделни особено открояващи се. Преди всичко това е куче с  много добра костна система, тя създава впечатление за добра координация и стил. Тук много убедително се забелязва обема на ставите и китките. Стойката на това куче е абсолютно естествена и за това се забелязват както приемуществата, така и недостатъците. Тя има добре изразена холка, гърба е увиснал в малка степен. Тя има плавни линии на главата, с коректни очи и правилно разположени уши. Кучетата, показани на двете снимки, говорят за високо качество на руското развъждане, те произлизат от различни линии, от различни региони в Русия, но имат общо по ТИП и никакви „стилизиращи моменти”(меко казано). Стилизиращите моменти ще видим след малко.

Всичко е правилно определено, но минаха 24 години......Какви кучета виждаме в ринговете? И не само в ринговете, а и в шампионските класове. Не искам да публикувам снимки на шампиони, които имат не проблеми с крайниците, а недостатъци! Всъщност предимно при задните крайници, отколкото в предните. Между другото ще направим екскурзия към последните изложби и ще публикуваме няколко снимки, но без имена на кучета и техните собственици. Просто заради читателският обзор и за вниманието на експертите. Искам да израза лично от мое име, че предните крайници на кавказеца, много често показват един от елементите на породност и разпознаваемост. Азиатците по правило трябва да имат по-дълги предмишници, в сравнение с КО....Понякога и по-дълги китки, но това зависи от вътрешнопородният тип.
При какъв да е оглед на крайниците като цяло, трябва да се наблюдават в движение и в статично положение, под ред и няколко пъти. За някои това може да е просто, а за други много сложно, но експерта трябва да принуди себе си да разглежда крайниците отделно от кучето....Това се прави за да провери самият себе си и то трябва да е в течение на много години при това практикувайки, а не разсъждавайки на лист хартия или по форумите. Какво трябва да вижда експерта? Динамика и баланс – това е ясно. При статично положение – съблюдаване на правилноста на ъглите и пропорциите. При КО и САО има един породен признак(разбира се не при всички добре изразен). Китките и ставите трябва да имат един обем. Предните и задните лапи трябва да са с еднаква големина, или задните съвсем малко по-малки.
Подобно съчетание не присъства при всички породи. Особено с характерен тръс....И още нещо. Аз съм наблюдавал много вълци, дори съм имал и в развъдника си, а също и динго. Аз продължавам да наблюдавам вълците и днес, където ги има. И тъй, нито веднъж не съм виждал вълк със скосена задница....Какво значи това? Може ли да се изрази някак си? Аз знам отговора. Той е известен отдавна. Това е хармонично съчетание на природата. Хищник, надарен със съвършена система за динамика и психика, мотивирана агресия и способност за оцеляване. Вероятно със същата дисплазия като при кучетата. Ветеринари, проверете вълците! Това е сериозноа тема за дисертация!
Хармонията трябвя да може да се забележи. Тя не може да бъде създадена от всеки човек...далеч не от всеки.....Разгледайте падналата от небето снежинка.....Вие ще може ли да „сплетете” така тази снежинка? Според мен компютър ще може, но човек? Не обърнахме достатъчно внимание на описанието на лапите......Сигурно е скучно да се описва това, което е вече описано и като че ли ясно? Но как лесно стана даването на титли на кучета с „отпуснати” лапи, и прави палци? Мисля, че няма да доживея отговора на този въпрос......Човек обича да залъгва себе си, а значи и останалите.
Ако прочетем стандарта на КО от 1993 г., ще забележим, че се допускат купирани опашки, а при САО, некупирането е определено като недостатък. Днес сме длъжни да се учим да оценяваме некупирани уши и опашки при двете гореупоменати породи. Задължиха ни да гледаме на породата по друг начин, и ние сме длъжни да го сторим....Но също така сме длъжни да имаме и принципи и да водим борба против забраната за купиране, защото всеки трябва да осъзнае, че освен естетическото осквернение на много породи, забраната за купиране на уши, предизвика ушни заболявания при много породи.
Към какво се стремим? Не мога да отговарям от името на милиони кинолози. Също и за хората, култивиращи мастифоидният тип при КО и САО......През 2004 г. бях на CACIB в Белград и Зоран Бранкович съдеше КО и САО. Съдийството му за мен бе неочаквано авангардно! Неговият избор за най-добър представител на породата –junior, пренебрегна знаменития Лютер и българският мъжки Нурбек, и докара състояние на шок у мнозина.....Но, решението беше супер авангардно и в същото време консервативно. Тогава Бранкович ми каза лично:”Лютер е добро куче, но ние в Росия скоро ще изкореним тези груби глави.”
Донякъде се зарадвах на неговата идея, но до някъде и не се съгласих, осъзнавайкимного добре, че известно „подчертаване” на устните на азиатеца е необходимо, като това единствено подчертава класиката на главата. Ако „изсушим” прекалено, то няма да е азиатец, а ерзац – вариант.....Даже ако приближим типа към Узбекският тип от средата на 80-те години на 20 век, то това също няма да украси породата. Но минаха четири години, и аз веждам в Русия и в Украина обратното явление – утежняване на типа и излишна грубост при КО и САО. И това ме безпокои повече.

[NAPALM]

Виждаме две кавказки и две средноазиатски овчарки. Всички кучета са титуловани....Защо? Защо мастифоидният тип започна да изпълва ринговете? А най-главното, по каква програма или стандарт се оценяват тези индивиди? Разгледайте линията на устните на КО от втората снимка: за никаква паралелност между горната и долната устна не може да става въпрос, също и за ъгъла на устата, изразена груба уства, висяща няколко сантиметра надолу. Образувалите се бърни са описани в стандарта на мастифите, мастино, но не и за кавказка овчарка. За снимките на САО мисля, че няма нужда да се говори. Както се казва:”без коментар.......”


1990 г., Донецк. На снимката е ГАБО(собственик Ахполов от Владикавказ). Той се излага на ринга на КО, но експерта го прехвърля в ринга на САО. Баща – Кушма, майка – Джукна.

До Осетинският мажки Габо от 90-те години, виждаме късокосмест мъжки. Ако ви позволява фантазията, се опитайте да „облечете” мислено това великолепно куче с дълга козина....Веднага ще забалежите как неговите „акции” ще се покачат чувствително. Това куче е създадено по интелигентен начин от московски развъдчик. Тук на нас не ни пробягва мисъл за съмнение ва примеси с азиатци...въпреки че гаранция за това никой не може да даде. Остава ни да се отнасяме към развъждането на късокосместите КО строго, и да следим за изразеноста на фенотипа, както и да правим подбор на потомството.(Това според мен с пълна сила би трябвало да важи и за популацията от дългокосмести кучета(бел. на прев.).)

Виждаме още едно известно руско куче. Мисля, че не е нужно да му се прави описание. То изглежда много убедително. При всички ненужни разговори на теми, въргящи се около типове и стилове – критериите си остават същите както преди: 1 - фармат, 2 -  конституция, 3 – телосложение, 4 – поведение. Всичко това е налично при даденото куче и по мое мнение това е едно от най-добрите кучета за 2008 година.

Невъзможно е да се разбере, как може да се култивира порода, с наситена популация, носеща в себе си грубият комплекс и да се „успокояваш”, че следващият инбридинг ще даде нещо потресаващо добро....Това е безвкусица, егоистичен популизъм и откровено нанасяне на вреда......Днес това се наблюдава на цялата територия на Русия, и незнайно кому, то е изгодно и интересно!! Или по-скоро безразлично, бих казал! Казано с други думи, например, в Московска област, този огромен район – мъжки производители, генетически чисти, няма.
При САО в същата Московска област, положението е много по-добро. Това е благодарение на развъдчици като Е.Мычко, И.Горохов, Анатолий и Ирина Веселови, Роза Заинетдинова, заминала си от кинологията, но оставила светла памет след себе си....И разбира се, покойната М.Овсянникова, отдала на породата най-силните години от живота си. Затова и там има генофонд, което не бих казал за състоянието на САО в Сибир....И присъствайки на няколко изложби в Европа, мога смело да заявя, че в Полша, Словакия, Естония и Финландия – нивото на САО е много по-високо, от колкото в Сибирския регион. Генофонда на КО стана много оскъден и в Украина, но някои развъдници правят всичко за стабилизирането на породата. Това са: Варлай, Чаран Гордолан, Золотая звезда Тавриды(бих казал, че това е развъдника с най-голямо поголовие), Даур Дон, Мрия Волыни. Съвършено уникални по поголовие и генофонд са развъдниците за САО: Конча Заспа, Казах-Ит, Бабек Никопольский, Баяз Бури, Каскад, Кара Ялдуз и др....В този списък на развъдниците не са фаворитите на автора или публиката, а най-силните по отношение на някои от основните производители.
Мога само да кажа, че един малък град, като Кировоград, е дал на киноложкия СВЯТ уникален генофонд на САО! В края ще повторя фразата, с която започнах: „Към какво се стремим?” Ако имате идеи по този въпрос, които ще помогнат да се спрат някои моменти от деградацията на породата КО, просто ги напишете и изпратете на нашият сайт. Само че много бих искал да ви помоля да исказвате обективни мнения, назовавайки самоличноста си.... Не се „замаскирвайте”, както във форумите....Това е смешно! Живеейки в 21 век, трябва да се боим не от другари по спорт, а от глобалните промени в ЧОВЕЧЕСТВОТО!!!
И така, към какво се стремим? Помислете преди да отговорите.


Вадим Кацнельсон
Експерт FCI
Украина
[email protected]
http://coordinator-ua.org/

[NAPALM]

След кратка кореспонденция с експерта Вадим Кацнельсон и редактора на неговият сайт Елена Береза(също собственик на сайта Security Dog и развъдника Самшитовая Усадьба), получих тяхното одобрение да преведа и публикувам тук статиите на Вадим! Самият той изяви желание да се присъединява от време на време(когато времето му позволява) към нас тук на този форум! И тъй, това е първата от заплануваните за превод статии. Искрено се надявам информацията да е полезна някому! Желая Ви приятно четене!

[rex]

Божо, адмирации за свършената работа!
 Скоро не съм чел в електронен вариант толкова обстоятелствен материал, а за тези специално породи на български, май никога. 
Да ти кажа честно след като прочетох всички материали се замислих, дали е добре това, че един високопоставен съдия от FCI като В. К. говори открито за проблемите в съдийството – за модните течение, подгъзуването и т.н. В смисъл дали това е началото на някаква промяна в мисленето на отговорните фактори или напротив – скоро окончателно ще вдигнат бялото знаме.
ПП Единственото, с което по моите разбирания не мога да се съглася с казаното в материала е част от генетичната база при САО, която автора посочва като „богатство“. Особено за някои развъдници, чиито представители са далеч от моите разбирания за старата САО – без набухватели и оцветители. Но все пак това е мое мнение, пък и моите предпочитания винаги са клонели към кучета, напомнящи с визията си туркменския алабай. А САО е породна група на практика, а не една порода - поне в наши дни.Ще ми е интересно ако автора поговори някой път малко и за породност при САО – какви са неговите наблюдения относно метизацията при тази порода, за прочутата Акбилек да каже две приказки, изобщо би било много интересно. Още веднъж поздравления за добрата работа!

[NAPALM]

Благодаря ти за добрите думи Ники! Постепенно ще преведа и публикувам тук още много статии. Само живот и здраве да има.
Не знам какво да ти кажа относно промяната.....Вярвам, че всичко, което е в разрив със законите на природата, подлежи на самоунищожение, но просто е нужно още малко време, за да го проумеят и хората, които явно все още не си дават сметка за това.......


p.s. Ще трябва да разгледам сайтовете на развъдниците на САО, които автора посочва като надеждни. Както съм ти споменавал, тази порода в известен смисъл е непозната за мен, но винаги "надушвам" кога са използвани "набухватели" и "оцветители".