Екстериорни особености на главата при КК

[na Brad Pit- brat my]

Мдааа, прав си. Истината е някъде там 

[skolev]

Drugo interesno chetivo:

[SIMBEN]

Без лошо чувство постепенно започвам да си мисля, че в Правилника за селекционно развъждане на МАКК има някои подвеждащи изречения......
... "МАКК води методична борба с наследствените дефекти.".......
... "Правилникът е съставна част на устава и е задължителен за всички членове на МАКК.".........     
 

[skolev]

Без лошо чувство постепенно започвам да си мисля, че в Правилника за селекционно развъждане на МАКК има някои подвеждащи изречения......
... "МАКК води методична борба с наследствените дефекти.".......
... "Правилникът е съставна част на устава и е задължителен за всички членове на МАКК.".........     
 

Hubavo e da se napravi stattistika na sushtestvuvashtata populatzia KK. Kato se opishe sustoianieto i sushestvuvashtie otklonenia ot idealnite proportzii i sled 5 godini da rechem da se napravi podobna i da se govori s chusla..i da se praviat izvodi za tova kakvo e stanalo ili ne e stanalo...pri koi kucheta - rabotni ili izlojbeni ima promiana i t.n. Ako veche takava informatzia ima, OK....

[kennel Vucho]

Пак без лоши чувства - не мисля че цитираните изречения са подвеждащи! Подвеждането идва от неправилното тълкувание на словосъчетанието "борба с наследствените дефекти"! А че правилникът е задължителен за всички членове - спор няма!

[SIMBEN]

Пак без лоши чувства - не мисля че цитираните изречения са подвеждащи! Подвеждането идва от неправилното тълкувание на словосъчетанието "борба с наследствените дефекти"! А че правилникът е задължителен за всички членове - спор няма!

Добре, а как правилно да се тълкува тогава думата "методична". Каква е методиката и в какво се изразява? 

[kennel Vucho]

Оги, методична борба за избягване на генетични дефекти, означава да се контролира подбора на развъдни двойки и то така че да не се припокриват едни и същи недостатъци в поколението, като по този начин се намалява честотата на проявяване на същите в популацията. Това обаче далеч не означава че всяко едно куче с определен недостатък трябва да бъде брак, съответно кастрирано или евтаназирано! Считам че МАКК е единствената организация която спазва това и резултата е налице! Развъдчиците в МАКК са доказали със своята работа и резултати че правилния път е именно този по който вървим досега. Считам за несериозно твърдението ти че правилника за развъждане и селекция е с подвеждащи текстове и че налагаме вредни за породата практики и методи! Резултата който показваме в МАКК считам за уникален в средите на както е модерно да се нарича в момента "овчарското куче в България". Коя друга организация може да покаже толкова изравнени вътрелинейно екземпляри!? Толкова изравнени че и пет поколения назад продължителите да приличат в значителна степен на основоположника на лията!? Коя друга организация се впряга толкова да се следи за произход, да се прави контролиран подбор, да се държи и на екстериор и на работни качества същевременно!? Именно затова всички упреци за "вредно за породата" влияние чрез развъдните цели на отделните развъдчици считам за крайно неуместни.

[KaraKitan]

Наистина цифрите биха показали реално какъв прогрес се прави в популацията по отношение на намаляване на дадени нежелани белези в породата и в отделните линии.
Извън цифрите можем да говорим само за лични впечатления и гледни точки.
Методичната борба с недостатъците явно всеки си я представя по свой начин. Всъщност смятам, че различните тези изразени в темата не си противостоят, а обхващат отделни моменти от тази борба, между които трябва да има баланс. Безспорно трябва да има цедка, която да отсява и намалява наследствените дефекти. Но каква цедка?
 
Добрата грижа за породата изисква:
1. Съхраняване на генетичното разнообразие в породата.
2. Съхраняване на типичността
3. Съхраняване на работоспособността
4. Борба с наследствени дефекти
Нарочно съм ги наредил в този ред. В тази пирамида в основата лежи съхраняването на генетичното разнообразие, а на върха борбата с наследствените дефекти. Без основата няма да има нито съхранен тип, нито работоспособност нито какво да борим.
В популацията няма равномерно разпространение на ценни качества и наследствени дефекти. Всяка линия има своите специфики. Отделно има по-многобройни линии и по-малобройни. Ако го карахме по приетите едно време методи щяхме да наложим еднакво сито навсякъде, при което автоматично част от линиите щяха да отпаднат, а друга част от линиите щяха да доминират. Добър пример за тази селекция е Немската овчарка. В генетично отношение тази порода преживява "bottle neck" - рязко стесняване на генетичната база.  И това при положение, че това е породата с най-многочислена популация. Иначе казано в резултат на този тип селекция няколко известни кучета присъстват в родословията на почти всички екземпляри  в породата. Присъстват със своите генетични плюсове и минуси.
Именно това не смятам, че трябва да се допуска при каракачанското куче. Това се опитва да обясни и Наско Вучков. Принципът е прост. Колкото е по-многочислена една линия, толкова по строга цедка ще се прилага при нея. Колкото една линия е по-консолидирана по наличие на даден желан белег(или липса на нежелан белег), толкова тя ще бъде по-полезна за останалата популация при осъществяване на "впръскания на кръв" и линеен крос.

п.п.Една жива дискусия по селекционните аспекти би била интересна за всички. Бих ви предложил да я направим в удобно време и място. Има какво да се покаже и обсъди на такава работна среща.

[rex]

Позволявам си да се включа, защото дискусията ми стана много интересна. Искам да попитам относно запазването на слабопредставените линии, по които има буквално 4-5 кучета към момента. В смисъл – на такъв ограничен като количество генетичен материал няма ли да са му нужни поне 20 години, за да се определи като истинска линия с необходимия брой представители? Пример – към момента има едно мъжко куче, последен представител (мисля, че за кучето Карабаш бях чел нещо такова). Е ли възможно практически да бъде възстановена такава кръвна линия? Ако отговора е да –  тогава трябва да се използва буквално всяко родено от тази кръв животно, без оглед на екстериорното му състояние, нали така?. И в този аспект – такава „изолирана“ група от животни дали ще настигне някога наистина големите линии с достатъчен брой представители, където селекцията е далеч по-строга и резултатите съответно различни? Така да го кажа толерирането на малките линии с по-меки развъдни критерии няма ли да дисбалансира по някакъв начин общото поголовие от гледна точка на това колко е изравнено то по определени критерии.
Горните въпроси написах, защото наистина ми е интересно как се предвиждат нещата в технически план така да го нарека. И най-общо казано – къде трябва да бъде линията на компромиса между: 1. да запазиш отиваща си линия с риск животните от нея просто да се наричат така и 2. реалната възможност такава кръв да се възроди функционално?

[KaraKitan]

Дори в породи с дългогодишна строга селекция не се наблюдава пълно изравняване между линиите. В случая говорим за обективно съществуваща генеалогична линия. Така наречената от теб истинска линия е въпрос на формулировка от страна на групи специалисти и варира според техните цели. 
Факт е, че и при каракачанското куче има по-популярни и по непопулярни генеалогични линии. Въпрос на гледна точка и цели на развъдчика е с какви линии да работи. Въпрос на тръпка е! Ако държи кучетата му да са призьори ще работи с линии, които са по изчистени от към екстериор и недостатъци. Ако интереса му е към запазване на по-редките линии ще работи с тях без да се интересува от това дали кучетата му ще са награждавани или не. Този диапазон от интереси сред развъдчиците помага за запазването на вътрепородното генетич.разнообразие.
Както казах по-рано, известното разхлабване на цедката при малобройна линия не означава да се възпроизвежда нетипичност. Не случайно дадох пример по-горе с 2 кучета. Първото има нетипични белези, но е ОК със зъбите. Второто има типични и желани белези, но има недостатъци в зъбите. Ако тези два екземпляра са от по-малобройна линия, то компромиса ще се направи с типичното животно и то ще се препоръча активно за разплод. Ако в момента една линия има 4-5 представителя, не е проблем за няколко години тя да стане и многобройна. Ако в тази линия се роди изключителен екземпляр, то той ще повиши популярността на линията и автоматично ще я направи многобройна. Въпрос е и на късмет, на определени благоприятни обстоятелства и на умела селекция. В случая с Карабаш има налични няколко негови наследника. От интензивността на възпроизводството им зависи дали и доколко тази линия ще се закрепи и нараства. Използване на по-отдалечени родствени животни също ще помогне. За финал ще отбележа, че основният критерии за запазване на линия е типичността - екстериорна и като работни качества. Всичко останало след това може да се надгражда и моделира.

[kennel Vucho]

Относно линиите (в чисто зооинженерен смисъл на това понятие), има няколко пътя за развитие - единият е увеличаване на  броя продължителите чрез аутбредно или инбредно линейно развъждане, и след това пъпкуване в други нови линии, след като се появява продължител, различаващ се от родоначалника по някои екстериорни признаци, представляващи интерес за развъдчика и същевременно различаващ се по екстериор от основната маса продължители. Тогава линията пъпкува в друга нова линия с основоположник  именно този продължител от старата генеалогична линия. Такива екземпляри много често се появяват при междулинеен крос на инбредни в линиите си родители. Такъв резултат често пъти се търси целенасочено от развъдчиците защото при такива комбинации се проявява т.нар хетерозисен ефект - потомците превъзхождат родителите си по селекционираните признаци. Това е единия път за развитие на дадена линия. Другият път е т. нар. "затихване на линията" изразяващо се с постепенно намаляване на броя на продължителите докато накрая линията престава да съществува. От значение за развитието на дадена линия е нейната разклонена структура, или даден сновоположник на линия да даде преки продължители със колкото е възможно повече неродствени по между си женски - това само по себеси е застраховка за по дълго съществуване на линията във времето.Или казано с други думи - отново се касае за подържане на генетично разнообразие вътре в линията (затова толкова много говорим за подържане на генетичното разнообразие въобще). Относно еднакво или нееднакво развити линии - никъде не се конкретизира колко да бъде развита дадена линия това е въпрос на предпочитание и същевременно на отговорност за всеки развъдчик. Това обаче не означава че като е малобройна като брой продължители, дадена линия не е ценна - напротив! Живота на всяка една линия подържаща генетичното разнообразие в породата е в права зависимост със живота на самата порода във времето! А мисля, че от това, по важно за всеки развъдчик - няма!

[rex]

Момчета благодаря за поредните изчерпателни отговори! 

[goce_07]

по принцип ми хареса това от казаното от Каракитан цитирам:,,В случая с Карабаш има налични няколко негови наследника. От интензивността на възпроизводството им зависи дали и доколко тази линия ще се закрепи и нараства. Използване на по-отдалечени родствени животни също ще помогне. За финал ще отбележа, че основният критерии за запазване на линия е типичността - екстериорна и като работни качества. Всичко останало след това може да се надгражда и моделира. ,, но как ще стане това е по-важното.относно горепосо4ената линия по Гаро мисля 4е може да се осъществи доста лесно .ГАРО имаше брат същия като него(може би един нюанс по-тъмно жълто)казваше се Благо.по него има останали 4истокръвни ку4ета .но те са в БОК и в независими развъд4ици(под назависими разбирам някои хора които много трудно ще заплодят на някой страни4ен 4овек )и тук излиза въпроса с отнощенията между организациите и техните 4ленове и как да се преодолее недоверието между тях.как да се убеди другия 4е няма да се преебе ,ако заплоди  на ку4е което не познава.мисля 4е и при други линии има такива разхвърляни екземпляри при разли4ни хора и организации .и ако развъд4иците поне един път пробват да се разберат и да заплодят на ку4е от другия лагер може много бързо да проли4ат резултати и да се стигне до появата на желания много ка4ествен и препотентен в поколението си екземпляр

[na Brad Pit- brat my]

Гоце, дай да го видим тоя наследник. Жълт ли е?

[goce_07]

не е  :biggrin:говоря за по-отдале4ено родствено ку4е .аз ли4но имах ку4е което  има кръв от Биляровите.С.Попов го купи от мен .в БАнско също има по тази кръв.на М.Бал4ев ку4ето също е по-тази кръв(то е бяло с жълти петна).4овекът от Банско пишещ като Nikko също знае ку4ета по брата на Гаро а и не само той.Биляровите не са имали само едно ку4е :biggrin:те и до преди няколко години имаха едно старо ку4е по тая кръв,син на Благо.от този син на Благо мой приятел има ку4ка бяла със сиво-жълтеникав гръб.която мисля 4е е инбредна на сина на Благо(сина на Благо плоди своя дъщеря)при един ов4ар знам 3 ку4ета внуци на Благо.има доста хора по-нашия край които смятат Благо за по-добър от брат си Гаро.тъй 4е понякога известни ку4ета имат братя и сестри еднопометници неизвестни за много хора ,но неотстъпващи им по нищо,даже и по-добри.