Басни..

[Mad Max]

Някого си ухапало едно куче, а той попитал с какво да го цери. Срещнал то стопанинът на кучето и като разбрал станалото, смислил да ся възползува от това, да си нахрани кучето. „Ако щеш - рекъл, - господине, да оздравяш, земи хляб и избърши кръвта от раната с него и го дай на кучето, що те е ухапало, да го изяде.” А ухапаний смехишката повторил. „Но ако направя това да ся разчуе, щат да ся впуснат сичките кучета да мя разкъсат.”

П.Р.Славейков

[Mad Max]

Едно яре било възлезло на някой зид и като видяло отдолу да минува вълк, злословило го и присмивало му ся. А вълкът рекъл: „Клето яре! Не злословиш ти, но мястото.”

Много пъти мястото и времето направват и слабите дръзновени.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Лисица и пръч, като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. Дерзай, рекла лисицата, измислих един способ за да излезнеме и двама. Ако ся изправиш ти прав и да опреш предните си крака о зида, също така и рогата си да наклониш нанапред, ща възляза по гърба ти, ща стъпя на рогата ти и оттамо ща изкокна вън, тогаз ща да извадя и тебе. Пръчът на радо сърце и ся подложил, но тя, като изскочила от гераня, скачаше радостна около устата на гераня. Пръчът я мъмрял защо не си стояла на хоратата, а тя му отговорила, ако че имаше ти толкози ум, колкото влакна на брадата си, не слизваше в гераня, преди да измислиш как щеше да излезнеш.

Умний человек трябва да смисля сетнините на всяко нещо, че тогази да го захваща.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Някой овчар разтирил стадото си в една дъбрава и като постлал дрехите си под един дъб, възлязъл да им отърсва от него жълъди. Овците, като ядели жълъдите, побъркали, та съели и дрехите му. Овчарят, като слязъл и видял станалото: „О, неблагодарни животни - рекъл, - ви давате на другите вълна за облекло, а мене, що ви храня, лишихте и от дрехите.”

Мнозина от безумие струват добро на странните, от които не имат никоя полза, а своите си, които ся грижат за тях, повреждават.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Някой застарял и от кучетата ранен вълк лежал, без да може да ся дигне. И така, като бил гладен, видял една овца и й ся помолил да му донесе вода тамо от дола. „Ако ми донесеш ти питие, аз ще си намеря храна.” А овцата му отговорила: „Ако ти донеса аз питие, ти щеш пък мене за гозба да употребиш.”

П.Р.Славейков

[Mad Max]

„Какво е това зло - рекъл вълкът на овцата, - че имам аз по-малко ум от тебе, никой не ся сумнява, но защо ли твой живот е несравнено по-благополучен от моя. Тебе те нагледват и ти слугуват и человеците, че и кучетата. А мене ся стараят да ми направят зло като на заклет изедник.” „И как искаш да си благополучен - отговорила овцата, - когато сичкий си ум не употребяваш за друго, освен да гледаш да измамиш простотата ми; да лишиш человеците от онази полза, която им аз принасям. Недей прави зло на другите и никой не ще да те гони.”

Умът, ако не е упътен към добри работи, докарва повече повреда нежели полза.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Едно малко момченце пасело много големи и силни волове и ги управяло в пътя с една малка тоежка. Това кат видяла една бабичка: „Синко - рекла му, - не познаваш ли в каква опасност (хата) падаш и като че си други Крали Марко, биеш таквизи големи животни, от които едно може да потъпче толкози мъже.” „Нето Крали Марко, мале - отговорило момчето, - биваше заможен да ги оправя, ако имаха те половинката на ума ми.”

Умний без сила надвива много силни безумни.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Едно куче стояло вън пред вратника. Затекъл го вълкът и щял да го изяде, а то му ся молило да го не яде сега, щото сега, рекло, съм сухо и пустало. Ако ли че мя почакаш малко, господарите ми щат да правят сватба и аз, като ще ям тогази до воля, ще затлъстея и ще стана за тебе по-приятна гозба. Вълкът, уверен, отишъл си. След няколко дни ся завърнал и като видял кучето отвътре вратника да лежи, възпрял ся да го вика и му припомнил как са ся погодили. А кучето: „Кумче Вълче- рекло, - друг път, кога ме видиш отвън вратника, не чакай за сватба.”

Умните человеци, като ся избавят веднаж от опасност, през сичкий си живот ся пазят.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Когато животните хортували, овцете рекли на стопанина си: „Чудни са работите ти, че нам, что ти даваме агнета, вълна и сирение, нищичко не даваш, освен онова, което сами си земваме от земята, а на кучето, което не ти дава нищо таквози, даваш от своя хляб.” Кучето, като чуло това, отговорило. Истина, така е, но аз съм, что вас пазя нето хората да ви крадят, нето вълците да ви грабят. Защото, ако не съм аз да ви пазя, вий от страх да ся не изгубите, не ще да можете нето да пасете.”

П.Р.Славейков

[Mad Max]

Някои овчари си опекли едно агне на мандрата и седнали да го ядат. Един вълк преминал оттамо и като ги видял, продумал: „Каква глъчка щеше да ся дигне, ако аз направях това.”

Всякой мъмри на неправдата.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

Някой человек, като го хванало зла зима, изял най-напред овцете, сетне козите и като държала зимата още, заклал и работните волове. Кучетата, това като видели, сговорили ся: „Да бягаме и ний оттука. Ако господарят ни не смили работните си волове, как ще смили нас?”

От тези трябва повече да бягаме и да ся боим, които и своите си повреждат.
П.Р.Славейков

[Mad Max]

За овчаря, тракториста и оня с колелото, а всъщност за изчанченото светоусещане

На една слънчева южна поляна, в самите поли на Балкана овчар пасял голямото си стадо.
Овцете кротко похрупвали свежата пролетна тревица, звънчетата им монотонно звънели, а топлото слънчице толкова приятно препичало, че нашият човек не щеш ли задрямал. Задрямал и здравата я отцепил. Събудил се по някое време, разтърсил глава, гледа – от стадото му няма и следа. Разтревожил се не на шега нашенецът, скокнал завчас, грабнал гегата си и хукнал надолу към полето. „Сигурно са слезли в някоя чужда нива да пасат и иди сега се разправяй с полския пъдар, ако си нямаш работа!”- трескаво си мислел нашият човек и тичал надолу. Спуснал се бежешком в полето и там досами пътя видял тракторист, който орял съседната нива. „Мой човек, спрял се задъхан овчарят, да си виждал да минава оттук по пътя едно стадо?” „Стадо ли, почесал се зад тила оня и като избърсал потта си с мазна кърпа отсякъл; „Виж к’во, аз съм прост тракторист и такива работи не ме интересуват!” И невъзмутимо продължил оранта си. „Баахмааму и мръсник! – злобно съобразил овчарят. Оттук са минали овцете, няма откъде другаде! Пътят е оттука. И няма начин да не ги е видял - цяло стадо, барабар с агнетата! Ама се прави на ударен, на ни лук ял, ни лук мирисал. Сигурно е гепил някое агне, може и две-три, та затова лъже… Колко му е, като няма кой да го види…”- трескаво пресмятал овчарят и като нямало какво повече да изкопчи от тракториста, отчаяно поел нататък към полето да си търси разпиляното стадо. И не щеш ли зад един синур видял своите овчици, кротнати да пасат в една нивица. Доближил ги нашенецът и започнал нетърпеливо да ги брои… Веднъж, два пъти, три пъти – не може да повярва на очите си, всички на място. И овце, и агнета. „Егати! – възкликнал потресен нашият човек. Мислех този нещастник за крадец, а той излезе честен човек. Можеше да вземе не едно, а две, три и колкото си иска агнета, и никой и копче нямаше да може да му каже, ама не го направи.” И за да изкупи вината си пред тракториста си рекъл: „Ще взема да подаря на този хрисим човечец едно агне, хем за благодарност, хем за хаир, зер кой знай колко гладни гърла го чакат в къщи…” – и като хванал едно агне, го понесъл обратно към нивата, дето още орял трактористът. „Виж какво мой човек, започнал отдалече овчарят, аз си мислех какво ли не за тебе, а ти се оказа свестен човек. Затова ти подарявам ей това агне. На, носи го в къщи да ядат децата!” „Ааа, моля ти се! Аз съм прост тракторист и такива работи не ме интересуват” – смутено смутолевил човечецът, но овчарят го прекъснал: „Вземай, бе човек! Не ти искам пари, даром ти го давам.” „Не, не и не! - вече уплашено замахал с ръце оня. Аз съм прост тракторист и хич не ме намесвай в такива работи!” „Сигурно се страхува после да не му поискам пари – смутено си помислил овчарят и почти отчаян от упоритоста на оня, се огледал безпомощно наоколо и видял, как отдолу по полския път към тях въртейки педалите, по потник и широкопола сламена шапка се задава някакъв велосипедист. „Разгеле, помислил си веднага овчарят, таман ще го спря, да ми бъде свидетел, че без пари му давам агнето на човека. Белким той се успокои и го вземе.” Махнал на велосипедиста, оня спрял и напрегнато изгледал и двамата чудаци. „Мой човек, подхванал овчарят, искам да подаря едно агне на този човечец, но той се страхува да го вземе, та те моля да ми бъдеш свидетел, че даром му го давам и пари няма да му искам.” „Какво, какво? – изгледал подозрително велосипедистът и двамата и стиснал по-здраво колелото. „Спокойно, бе човек, не разбираш ли, че искам да му подаря едно агне, та ти да му потвърдиш, че даром му го давам и без пари…” „Вижте какво ще ви кажа, прекъснал го уплашено велосипедистът. Какво искаш да му дадеш, какво не искаш да му дадеш, не знам, ама ви предупреждавам и двамата, че ако мислите да ми крадете велосипеда, да знаете, че няма да стане!”   

Автор: perko