Страната на глупците - Михаил Константинов

[В. Динчев]

СТРАНАТА НА ГЛУПЦИТЕ (със съкращения)

Според италианския икономист професор Карло Чипола хората се делят на четири основни категории. В първата категория са умниците. Те са доста малко, но все пак ги има. Умните хора правят добро на другите и добро на себе си. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си. Втората категория са балъците. Балъкът е човек, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Трета група са бандитите. Бандитът прави лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго.
Четвъртата и най-многобройна група е тази на глупците. Глупакът е същество, което се изхитря да прави лошо както на другите, така и на себе си. Глупците живеят тъпо, не се радват на живота и са недоволни от всичко. И понеже глупците в крайна сметка доминират живота ни (поне в България е така), то е полезно да се знаят основните закони на човешката глупост.
Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак. Вторият закон на глупостта гласи, че винаги и неизбежно всеки не-глупак подценява броя на глупците, които го заобикалят. И наистина, всеки не глупав човек в даден момент от живота си по някакъв повод се е чудил как е възможна чак пък такава глупост. А не е трябвало да се чуди. Защото според Втория закон така и трябва да бъде.
Съгласно Третия закон пък, шансът някой да се окаже глупак не зависи от която и да е отличителна черта на този някой. Така за всяка държава съществува един постоянен процент, наречен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто. Това е процентът на глупците във всяка група хора и в обществото като цяло. Казано другояче, в една група цигани вероятно половината са глупци. Но също така и половината от политиците са глупци, половината от министрите, както впрочем и половината от университетските преподаватели.
Според Четвъртия закон не-глупците винаги и неизбежно подценяват разрушителната мощ на глупците. Разбира се, това се отнася и за самите глупци, но при тях разумното поведение поначало е изключено и подценяването е без особено значение. Петият закон е обобщаващ и гласи, че
глупакът е най- опасното същество на този, а вероятно и на онзи свят
Законите на глупостта имат и забавни следствия, някои от които са открити от български изследователи. Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай. Друго българско откритие е Комбинираният закон за гравитацията и глупостта. Според него, ако хвърлиш камък право нагоре, той винаги и неизбежно ти пада на простата глава. Тук понякога се задава наивният въпрос: "Ама не може ли човек да се дръпне?". На което следва назидателният отговор, че не, не може. Защото това не е закон само за гравитацията, но и за глупостта.
След като делът на глупците е едва ли не световна константа, то какво все пак отличава нормалните държави от откровено ненормалните? Ами отличава ги това, че в нормалните държави на глупците не им се позволява да се развихрят в цялата си красота и мощ. Докато в ненормалните държави глупостта необезпокоявана бесува, а всички я гледат като изоглавени и питат: "Ми с'я к'во стана?" Ми сега е станало това, че глупците са били оставени да се наглупеят на воля. И по-точно, да ни наглупеят нас, останалите. И друго, в нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора. Защото само умните могат да компенсират щетите, създавани от откровено глупавите им сънародници.
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък. Първо, защото коефициентът на глупост у нас е поне двойно по-висок, отколкото в белите държави. И второ, защото е много нисък процентът на умните хора. И не само е нисък, но и не иска да расте.

[Mad Max]

...