Общество: размисли, чувства, позиции

[STARTER]

Не стават сегашните комунисти, Захари, не стават.

Няма кой  да свърши работата вече, колкото и да се възхищаваш и да им напомняш  какво са правили предците им, "абсолютно без повод".

[Zahari]

https://www.faktor.bg/bg/articles/evrodeputat-ot-pes-rusiya-shte-trovi-izborite-s-evropeyski-agenti-i-konkretni-evropeyski-partii

[STARTER]

Много добре написан и смислен пост!
И линка е пълен със смислени и свързани твърдения!
 

п.п. Освен това и големите букви са прекрасни, ако случайно някой възрастен или не толкова човек си забравил очилата и иска
и той да попие от бликащата от разум мрежа.

[STARTER]

Истината е, че изхвърлят Червената шапчица за проповядване на радикален комунизъм, не за друго!
А всъщност важно е началото на заглавието.

https://www.faktor.bg/bg/articles/smotanyatsi/glupostta-e-bezkrayna-izhvarlyat-chervenata-shapchitsa-ot-uchilishtna-biblioteka-bila-seksistka

[skolev]

https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/05/03/3428157_da_sme_jivi_i_zdravi_che_da_plashtame/?ref=home_analizi

[В. Динчев]

Джобните на Доган

Истинският победител на евроизборите след седмица може да се предвиди и без социолозите - това ще е Ахмед Доган. Резултатът от гласуването на 26 май вероятно ще покаже отслабване на позициите на ГЕРБ и запазване на тези на БСП, както и на националистите, този път в лицето само на ВМРО. Ако "Демократична България" успее да вкара депутат в парламента, това ще е успех за обединението, но без потенциал да предизвика сериозна промяна.
Тази конфигурация означава само едно - ДПС ще запази ключовата си роля за оцеляването на сегашното правителство, а и за избирането на ново, в случай че се стигне до предсрочни избори. Вероятността за това обаче изглежда малка. Причината за "стабилността" е проста - Ахмед Доган, Делян Пеевски и вероятно другите хора надолу по хранителната верига на ДПС, които и в момента получават много от властта.
Темата от корицата в този брой на "Капитал" е за Ахмед Доган и последните услуги, които ГЕРБ му прави. Историята започва преди близо година, когато той влезе като официален собственик на ТЕЦ "Варна" и продължава с парите, които получава от държавата, за да може централата му да бъде "в готовност". Идеята е тя да се включи, ако в даден момент има недостиг на ток. Тоест на Доган се плаща, но централата му може и никога да не работи. Сега предстоят търговете за т.нар. студен резерв за следващата година и твърде вероятно ТЕЦ "Варна" отново да бъде един от победителите. Едновременно с това пристанището на централата в града може да замени държавното и така приходите на Доган да се увеличат още повече.
Обяснението за това е ясно - вечният лидер на ДПС се опитва да легализира парите си. За да се случи това безпрепятствено, са нужни две неща:
•   Пълна подкрепа от държавата. Той я получава в замяна на "стабилността", която осигурява ДПС за правителството;
•   Имунитет от прокуратурата и комисията за борба с корупцията и незаконните доходи. Той го има заради силните позиции на депутата от ДПС Делян Пеевски в съдебната система и съответно КПКОНПИ.

Така Ахмед Доган се превръща в много видим символ на най-големите проблеми в държавата днес. Зад не особено убедителната история на неговата легализация се виждат както съмненията за огромна корупция, така и превзетите институции, които трябва да се борят с нея.
И тъй като корупцията тръгва от главата, съпартийците на Доган не остават по-назад, или всъщност ако остават, то е само по размера на приходите. Доказват го няколко истории от фонд "Земеделие", които може да видите тук.
Добрата новина от тази седмица е, че въпреки проблемите в политиката икономиката расте, и то с на пръв поглед добрите 3.4%. Това изглежда като парадокс, но за него има обяснение. Кражбите и липсата на реформи за щастие не блокират напълно икономиката, но пък изяждат от потенциала й. На фона на средния ръст за ЕС българският изглежда силен, но сравнен с другите източноевропейски страни, пропуснатите ползи от лошото управление стават по-ясни. Румънската икономика през първото тримесечие нараства с 5.1%, полската с 4.6%, а унгарската е шампион за целия ЕС с 5.2%. Разбира се, нито една от тези държави не е перфектна, но икономическите им резултати показват, че българският модел обрича хората на бедност

източник: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2019/05/17/3906855_djobnite_na_dogan/

[В. Динчев]

Каквото поиска падишахът
Ролята на ГЕРБ за "изпирането" на Ахмед Доган и държавните подаръци за бизнеса му нареждат премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел

От ВЕЛИНА ГОСПОДИНОВА, РУМЯНА ЧЕРВЕНКОВА


Темата накратко
•   Придобиването на ТЕЦ "Варна" и финансовите подаръци от държавата подсигуряват летящ старт за бизнеса на Ахмед Доган в ключови сектори.
•   Ролята на ГЕРБ в процеса по избелването му нарежда премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел.
•   С контрола си върху съдебната власт и избора на главен прокурор ДПС ще продължи да е основният печеливш от всички избори.

"Като не мога да съм премиер или президент, ще съм най-богатият човек в България." Тези думи според активисти на ДПС са на Ахмед Доган от времето, когато официално ръководеше движението и се хвалеше, че "половината бизнесмени над средното равнище" са станали такива или с неговото съдействие, или най-много с неговата усмивка. Когато говореше, че "около всяка партия има обръч от фирми" и размахваше пръст, че той разпределя порциите в държавата.
Монолитността на етническата по характера си политическа партия и обвързаността му с бизнес структури даваше на Доган непостижима за другите политически лидери свобода на действие - да подкрепя задкулисно или да участва в правителства, както и да ги сваля с "шутове", ако спре да получава това, което иска. При това без да търпи електорални щети. Официално обаче Доган нямаше как да демонстрира богатството си, защото заплатата му на депутат не предполагаше "да е милионер в зелено", каквито изявления правеше пред журналисти в зората на демокрацията. А за благосъстоянието му можеше да се съди по публичните тайни за разточителния му начин на живот ("Не яхта - ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам", 2008 г.), както и по корупционните скандали, които гърмяха през годините с различни хора около него.


Бизнес моделът "Пеевски"


Последните публични имотни декларации на Доган са от 2013 г. (когато официално стана почетен председател на ДПС и така отпадна задължението да ги подава) - в тях са посочени спестявания под 1 млн. лв., без имоти на негово име. От миналата есен обаче Доган започна ударни придобивания в лично качество. През септември се разбра, че внезапно е станал мажоритарен собственик на неработещата от три години ТЕЦ "Варна". В началото на 2018 г. тя беше купена за 48.5 млн. евро. от ЧЕЗ от бившия транспортен министър от квотата на ДПС в кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, който е и дългогодишен бивш шеф на държавното пристанище Варна. Срещу неизвестна сума почетният лидер на ДПС придоби впоследствие 70% от централата, която въпреки незавидното си състояние наскоро беше спечелила държавни търгове за т.нар. студен резерв за 27.4 млн. лв.

Първото бизнес начинание на Ахмед Доган е добре прицелено. С ТЕЦ "Варна" и дадената от институциите зелена светлина на проекта му за частно пристанищепожизненият лидер на ДПС получава възможност дългосрочно да стъпи в ключови сектори с осигурени от държавата конкурентни предимства. През юни предстои да започнат новите търгове за студения резерв (мощности в готовност да произвеждат електроенергия при необходимост) и има всички изгледи лидерът на ДПС да получи лъвски пай от поръчките на Енергийния системен оператор (ЕСО). Това, че състоянието на централата я правеше негодна за студен резерв, не беше пречка да й бъде предоставена внушителната сума.

Освен това паричният поток ще послужи за легално придобиване и на други активи. Чрез дружеството ТЕЦ "Варна" например Доган стана и официален собственик на т.нар. боянски сарай, където живее от години. По същата схема вероятно ще придобие и луксозния морски сарай край Бургас.

Изсветляване на богатството от задкулисно влияние върху управлението на държавата предприе по-рано и депутатът Делян Пеевски, сочен за нещо като изпълнителен директор на политико-икономическата корпорация на ДПС. През 2017 г. имотната му декларация претърпя драстична метаморфоза в рамките само на година, когато след дългогодишни скромни спестявания и един стар опел състоянието му започна да се измерва в десетки милиони.

Контролни органи под упойка

Каква "порция" си е определил обявилият се за разпределител на блага от държавата почетен лидер на ДПС тепърва ще се види. Това, което не буди съмнение, е безметежното осъществяване на желанията му. Както и с Пеевски контролните институции в лицето на НАП, прокуратура и антикорупционната комисия демонстрират пълно безразличие към ролята на държавата и в бизнес интересите на Доган.

И това не е нещо неочаквано. За разлика от сега първият опит на лидера на ДПС да официализира парите си предизвика огромен обществен скандал - когато през 2010 г. се разбра, че е декларирал пред НАП доходи от 1.9 млн. лв. Внушителната сума беше оформена като хонорар за анализ на четири хидроложки проекта по поръчка на "Институт за строителство и минно дело", собственост на дружеството "Минстрой" на Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на корпорацията "Мултигруп", основана от показно убития Илия Павлов. От ДПС тогава се опитаха да оправдаят дохода на Доган с огромните му познания в хидрологията. Съмненията обаче бяха, че това е комисиона за големия проект "Цанков камък", който започна да се изпълнява по време на тройната коалиция, чийто мандатоносител беше ДПС. А "Минстрой" участваше в строителството на хидровъзела като подизпълнител.

През 2010 г. прокуратурата беше започнала разследване по случая "Цанков камък", което е прекратено без резултат през 2017 г. Тогава пък ГЕРБ внесе сигнал за проекта. "Причината да дадем "Цанков камък" на прокуратурата е, че съоръжение за 1 млрд. лв. не работи. За това трябва да има виновен", обясни премиерът Борисов. Съдбата на този сигнал е неизвестна, което не изглежда да го тревожи.

Като патета в кълчища

Решението на Доган да започне да изсветлява печалбите си от участието си в политиката вероятно е внесло смут в редиците на ГЕРБ и БСП, които се редуват във властта в последните близо 15 години. И тъй като БСП по традиция се коалира открито с ДПС, по-конфузната ситуация е за ГЕРБ, които публично претендират, че нямат нищо общо с олигархичния модел, наложен от партията на Доган. За този модел впрочем говори и самият Бойко Борисов, но когато е в опозиция. "Всички сме като патета в кълчища. Той съумява така да впрегне цялата държава със своите паяжини, които има навсякъде, че изцяло ДПС управлява", коментира пред bTV политическите качества на Ахмед Доган лидерът на ГЕРБ през февруари 2014 г., в едногодишния промеждутък между първия и втория си управленски мандат. Добавяйки, че "това би трябвало да дразни целия народ".

Последното вероятно е вярно, но в този момент създава проблем основно на ГЕРБ. Заради скандалите в редиците на по-малкия партньор "Обединените патриоти" и силната опозиция в лицето на БСП на ГЕРБ им се налага да прибягват до услугите на ДПС за прокарването на определени решения в парламента, което на свой ред плащат с различни услуги на движението, което формално е в опозиция. И ако първоначално целта на квотата в правителството на свързани с кръгове на ДПС лица - като министъра на икономиката Емил Караниколов или бившия вече министър на земеделието Румен Порожанов, беше да гарантират по-голяма стабилност на управлението, за ГЕРБ вече е невъзможно да прикриват факта, че на практика ДПС управлява, по горния цитат на Борисов. И очевидно по описания пак от него модел.

Любопитна в това отношение е хронологията при придобиването на ТЕЦ "Варна" от Доган: на 20 декември 2017 г. близкият до депутата Делян Пеевски и движението Данаил Папазов я купува от ЧЕЗ; два дни по-късно в новогодишното си приветствие пред актива на ДПС Доган заяви, че правителството на Борисов няма алтернатива; през февруари изненадващо и без ясни мотиви беше сменено ръководството на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който разпределя студения резерв. Месец по-късно неработещата варненска топлоцентрала започна да печели търговете за студен резерв.

Перверзната квота на "Атака"

Позициите на ДПС и Пеевски в изпълнителната власт са основно през квотата на "Атака", влязла в парламента с антитурски лозунги. Чрез министър Караниколов движението си е осигурило контрол върху решенията за икономиката, както и върху Държавната консолидационна компания (ДКК), под чиято шапка се разпределят солидни средства от бюджета. Така например миналата година правителството отпусна 500 млн. лв. за ремонт на язовирите, които влязоха в капитала на ДКК, но и досега не е ясно кое дружество ще усвоява внушителната сума и как. По същото време впрочем Доган и Румен Гайтански-Вълка регистрират обща фирма "Уотър-Витал", в чийто предмет на дейност са включени изграждане и ремонт на водоемни съоръжения, ВЕЦ, експлоатация на язовири и др.

Соченият за близък до Пеевски бивш директор на НАП Бойко Атанасов оглави един от ключовите регулатори - Комисията за финансов надзор, а преди това беше зам. финансов министър от квотата на "Атака". Известният пък като "лейтенанта на Пеевски" Илко Желязков, който дълги години представяше интересите на депутата от ДПС в различни държавни дружества в енергетиката, стана зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Преди това той оглавяваше отдела по сигурността и отбранително-мобилизационната подготовка в Държавния резерв, който Пеевски управляваше по време на правителството на Сергей Станишев.

Дългото сбогуване с Порожанов

Отстраняването на Румен Порожанов от Министерството на земеделието и връщането на Десислава Танева от ГЕРБ в него няма да намали влиянието на ДПС във ведомството, което Доган има от близо 19 години. То ще продължи чрез зам.-министъра на земеделието Атанас Добрев, който отговаря за горите, където от години ДПС има интереси, и чрез зам.-директора на фонд "Земеделие" Атидже Вели, която е поставена на пето място в листата на движението за евроизборите. Отношението си към оставката на Порожанов ДПС показа, като демонстративно гласува в пленарната зала против избора на Танева за негов наследник, макар и с последвало "техническо" обяснение.

Самият Борисов си произведе политически негатив в случая с Порожанов. При лавината от скандали за масовото раздаване от фонд "Земеделие" на средства от еврофондовете за проекти на политици от ГЕРБ и ДПС и техни роднини премиерът упорито твърдеше, че има доверие на министъра, който по думите му е свършил "много добра работа" в земеделието. Друг конфузен момент е, че част от изнесените нередности около т.нар. къщи за гости са от времето, когато Порожанов е оглавявал фонда, чийто принципал е била Десислава Танева в първия си мандат като земеделски министър.

Печелещият от всички избори

"Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява", е друго прозрение на Борисов за политическата ситуация в България в интервю за Mediapool преди пет години. В третия му премиерски мандат тази ситуация изглежда напълно оголена. За 10-годишното управление на ГЕРБ контролът на Пеевски върху медиите е по-голям от всякога, а резултатът от изместването на съдебната власт към новосъздадените спецпрокуратура и спецправосъдие е поредицата скандални разправи с опонентите на модела на ДПС, които обаче се пишат на сметката на ГЕРБ. Ръководството на мегакомисията, която трябваше да се бори с корупцията, катастрофира в скандала с апартаментите на властта.

Положението в навечерието на европейските избори не изглежда добре за ГЕРБ и Борисов - възможността да ги загубят от БСП е напълно реална, като тенденцията може да продължи и при местните избори през есента, както и на парламентарните, когато и да се случат до редовното им провеждане догодина. Но едва ли това ги тревожи най-много. Най-голямата опасност се крие в избора на нов главен прокурор до края на тази година. Да не се допусне промяна в работата на прокуратурата досега е било основен залог за оцеляването и на ГЕРБ, и на БСП. С контрола си върху ключови позиции в съдебната власт ДПС осигурява поддръжката на статуквото, след което кешира услугите си. Без значение коя от двете партии управлява - в неизбежна, както изглежда, зависимост.

източник : https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/05/17/3906796_kakvoto_poiska_padishahut/

[В. Динчев]

Той храни народа, пои, лекува и учи

Ако български гражданин се чуди къде точно са парите от данъците му, тия дни този тъй интересен въпрос има отговор – в лапите челични на Бойко Борисов. Широки са пръстите на премиера, не задържат нищо. Който не е поискал радост от него, той не е бил ощастливен. Даже и още – който не е бил гладен, той не е бил нахранен; който не е седял в кръчма, той не е получил "още едно" от министър-председателя; където има гайка, превърнала се е в завод. Даже и море на Търговище даде.

В Библията морето става суша. При Борисов е обратно.

Причината за всичко това е ясна – изборите за Европейски парламент, за чието спечелване лидерът на ГЕРБ се ангажира искрено и лично. Ако кампанията бъде ситуирана в рамките на седмица, трудовите делници и празници на премиера изглеждат така:
в понеделник отпуска 7.5 млн. на УНСС;
във вторник излива 27 млн. лв. в ямболската болница;
в сряда засилва милион към стопани, пострадали от градушка;
четвъртък е ден за екология, спасява градинка в Пловдив, която е частна – или не може да се спаси, или може срещу много пари;
в петък всеки българин мисли за уикенда, обаче Борисов мисли за българина – кротко посяда в кафене до отрудени хора, пътьом за поредната лента;
в събота са прерязани няколко; християнин е, неделята следва да е мирна и сита – Борисов храни работници с агне; но и мюсюлманите уважава, вечерта им открива работни места.

Седмицата определено е тясна за неговата щедрост

пари търчат по клинични пътеки, увеличават се социални помощи, мор по пчелите има, следователно и помощ за пчеларите дава. Ами Стара Загора? А, и тя - 500 000 лв. за одържавяване на улици.
Има нещо доста интересно в това пътешествие на Борисов сред народа. Той е като чудотворна икона, която сбъдва трудно осъществими желания на миряните. УНСС дава под наем помещения за чалготеки, не може да управлява проекти и търпи финансови корекции – нищо, премиерът подарява милиони, щом ректорът го докосва.
 
Преди четири години строежът на новата ямболска болница костваше 9 млн. лв., пък и не личи да се управлява добре – нищо, сега ще бъдат дадени 27 млн., щом местните управници настояват (за сравнение – 20 млн. лв. ще струва национална педиатрия в София).
Стопаните не са се застраховали срещу градушка, пък и обещаваната от години държавна система за застраховане липсва – нищо, пари ще заметат неудобствата. 500 000 лв. не са много за град като Стара Загора, но що пък - иска ли кметът, дава ги.
За градинката в Пловдив може да се меси само ако е държавна, но няма проблем – щом жителите настояват, собственикът е накаран да мисли в зелено. Кметът Иван Тотев, претворяващ обещанията в дела

мисли още по в зелено –

готви 1 млн. лв. за откупуване на терена (обяви го наскоро). Всъщност преди петнадесетина години парцелът от общински става частен, като първият му притежател е Георги Гергов. Сега държавата и общината се чудят как да запушат дупката след себе си. Ясно е как - с пари, по възможност безотчетни. Есента при сходен случай Гергов, някак си пак замесен, получи 43 млн. лв. за Дупката във Варна.

Дупки ли са, че да ги опишеш?!

Над 2.6 млрд. лв. е бюджетният излишък, съобщи към края на април финансовият министър Владислав Горанов. Ето това са парите, които Борисов харчи. "Аз, аз, аз..." – отеква при всяка щедрост. А следва да е "вас, вас, вас…" – "На вас раздавам вашите пари, за да гласувате за нас".
Принципи в това начинание няма, важното е единствено ГЕРБ да спечели изборите. Носи ли полза? Да! "Велик водач и герой на нашето съвремие е премиерът Бойко Методиев Борисов. Обединител и миротворец!", написа под неговите чудодейства фейсбук потребител. Може ирония да има в думите, но подобни хватки Борисов е прилагал и друг път - с тях пълни урни.
Стилът му винаги е бил неподражаем. И изменчив като река в краката на Хераклит ("Всичко тече, всичко се променя"). Някога той хулеше премиера Станишев, че участва в предизборни кампании, после заповядваше на министрите си да странят от агитации, сега сам се е нагърбил да връща народната любов, загубена поради Цветанов и други новодомци. И за да не остане някой неосведомен, излъчва странстванията си из страната на живо, като риалити шоу във Фейсбук.
Сърцата обаче отдавна са изстинали, съдържанието в урните този път може да е недостатъчно.

В отговор Борисов пак се променя

Кампанията започна с "Евроизборите ще покажат кой колко струва и нужен ли е предсрочен парламентарен вот", стигна до "Независимо от евроизборите не виждам основание за подаване на оставка". А кампанията още не е завършила. Какво ли ще чуем до края?
Цялата тази история е за човек, на когото много му е приятно да храни, пои, учи, лекува, наказва и опрощава народа. Даже е забравил как се изкарват пари в нормалния живот, вън от политиката, как се управляват и спестяват. Отдавна е покатерил Олимп, враговете го мразят, приятелите - изоставят, път за нормално слизане няма - може само през глава. Ако трябва, и хоро ще играе, с братовчедите на живо ще се сбие, последния лев от хазната ще изхарчи, и на последния министър главата ще вземе - но трябва да се задържи.  Битката е за лично оцеляване.


източник : https://www.segabg.com/category-observer/toy-hrani-naroda-poi-lekuva-i-uchi

[KaraKitan]

Борисов лъже. Безобразно. Кое не ви е ясно?

автор: Анастас Добрев

линк към оригинала:  http://glasove.com/categories/na-fokus/news/borisov-lyzhe-bezobrazno-koe-ne-vi-e-yasno





Борисов усети гърчовете на отслабените си от скандали с апартаменти и къщи подопечни и реши да яхне джипката и да вземе инициативата в свои ръце. Постъпи като по учебник на КГБ. Реши да подави психологически тълпите. Да демонстрира мускули и мощ, да среже 10-20 ленти, да им покаже, че още кара влака и че държи здраво властта. Подобно втурване, разбира се, издава страх и несигурност. Иначе щеше ли да хвърля толкоз газ? Но Борисов знае, че така се действа с плашливия българин, който все гледа да се присламчи към силния на деня. Знае, че тия, дето довчера са вирили глава и са псували властта, мигом ще се снишат при вида на тоя "сам юнак на джипа". И ще почнат да ги мъчат въпроси: „Ами ако Бойко пак спечели? Дали няма да ме изхвърлят от работа? Я по-добре да си трая“.

 

С два-три евтини трика Борисов продава страх, отправя предупреждение. Оттам и свъсените вежди, и театралната строгост в гласа, и угрижените бръчки на челото. Вижте ме: аз действам, нареждам, откривам, работя...докато другите само плямпат.

 

В „Психология на тълпите“ Льо Бон обяснява колко слабо е въздействието на законите и институциите върху импулсивната природа на тълпите, как те са неспособни да формират собствено мнение, извън внушеното им отвън. Тъкмо това прави Бойко. Опитва се да внуши на жертвите си, че се грижи за тях, че владее положението, че всичко е наред, че има стабилност и кланът здраво държи юздите. Както мафиотът, изпаднал в слаба позиция, е принуден да демонстрира сила, дори жестокост, за да се задържи на върха. Така и нашият Кръстник – обикаля села и паланки и сече главите на политическите си врагове, засега само словесно, в опит да замъгли скандалите около партията си и да отклони емоциите на тълпата в друга посока – към комунистите, утрепаните му дядовци, битите братовчеди, сложната рода... и прочие. И скечът засенчва закона. Брат’чедите – къщата в Барселона.

 

Както заключи премъдрият Емил Попов във Фейсбук: „1 147 292 българи не виждат нищо нелогично в съждението "Аз съм набил братовчед си, следователно аз нямам къща в Барселона".

 

Лъжите на Борисов са дебелашки като хумора му. И не се иска бог знае какъв интелект, за да бъдат хванати. Но българинът обича вицове, а най-силно се смее на тия, разказани от началника. И докато се киска и остроумничи по адрес на братовчедите, Борисов го преджобва, после черпи с парите му цялата компания, купува си избори и власт, за да може пак да го джоби. И така вече 10 години.

 

Торбата с лъжите:

 
Най-голямата лъжа е, че Борисов дава пари – не, той харчи нашите, при това без да ни пита. И когато се пъчи, че „раздава“, „отпуска“, „дарява“ – трябва да сме наясно, че това е произвол с чужди средства.

 

„Толкова пари, колкото ние даваме за здравеопазване, никой не е давал”, обича да се хвали премиерът. А всички знаем, че здравеопазване в България няма.

 

„Даваме 50 милиона за заплати на медицинските сестри!“. Откровена лъжа. Защо, мислите, още протестират? Ами защото правителството прие методика, според която половината от тези пари ще отидат в частни болници. А за сестрите в държавните и най-вече в мизерстващите общински болници пак нищо няма да остане. Чист лобизъм, маскиран като социална загриженост.

 

Всяка година Борисов се бие в гърдите и за стотиците милиони, които „дава“ на пенсионерите. А в същото време българският пенсионер едва преживява.

 

„Строим завод след завод, при такива доходи и младите ще се върнат“, викна завчера. Но европейската статистика е безмилостна – България остава най-бедната страна в ЕС, с най-ниски доходи на населението. Само за миналата година нови 31 хиляди българи са напуснали страната.

 

„В ГЕРБ имаме морален стандарт – който сгреши, си подава оставката“, е друг любим припев на вожда. Но когато гръмна скандалът „Кумгейт“ с роднините на Делян Добрев в хасковската община, ГЕРБ отказа да му приеме оставката. Трябваше да го чакаме още две години, докато не излязоха разобличаващи факти за евтините апартаменти на „кумовете“ в София. След катастрофата в Своге Ивайло Московски подаде оставка, само за да бъде трудоустроен на висока заплата в Черноморската банка. „Моралният стандарт“ не попречи на Борисов да преназначи в правителството и другия виновник – министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който също уж подаде оставка. След „Апартаментгейт“ Цветанов си тръгна зорлем от парламента, но остана да ръководи предизборната кампания на ГЕРБ и продължи да топли зам.-председателското място в партията. Задържа, разбира се, и апартамента. Това не е „стандарт“, а обикновен прах в очите. Напълно лишен от морал.

 

Да споменавам ли магистралите, кръговите „му“ кръстовища, софийските ремонти, плочките на Графа, пейките на Фандъкова? Кое не е вярно? Че всичко е калпаво заради кражби? Че хора гинат по пътищата заради комисионите на властта? Или че се променят закони и се разрешават строежи срещу апартаменти? Във Варна пропадна прясно ремонтиран надлез, струвал ни сто милиона. А Борисов вика: „Фантастична инвестиция! Качеството е отлично! Всичко е прекрасно! И в Германия и Австрия карат водни ски, като им се наводнят улиците“.

 

Ами безконечните лакърдии за санирането? Далаверата на десетилетието! 2 милиарда бяха похарчени напълно безконтролно, с едничката цел да се опоска хазната от приближени до властта фирми срещу няколко кокетни, само на външен вид, панелки. Кое не ви е ясно? Колко са два милиарда лева (словом) ли?

 

Питат го: Добре де, защо по времето, когато сте кмет на София, братовчед ви Ради прави заменка от типа „кон за кокошка“? Аааа, няма такова нещо, упорства в лъжата Борисов: „Човекът, който спря заменките в София е Бойко Борисов“!

 

Пак го питат: Добре де, ама защо не сте декларирал къща в Банкя от 138 квадрата? „Това не е къща, това е бивш зайчарник, преустроен на къща“, отвръща премиерът, без никакъв свян.

 

По външнополитическите въпроси, които са му важни само в частта „потупване по рамото“ и „конграчулейшънс“, Борисов също се доказа като изпечен лъжец.

 

Да вземем прословутото европредседателство. Три бяха целите на правителството: влизане в Шенген, влизане в чакалнята за еврозоната и отмяната на механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред. Премиерът ги представяше като сигурни. И трите не бяха постигнати.

 

Прехвалената тема за „Западните Балкани“ се оказа всъщност „прецакване“ на България в полза на трети страни. Атина и Скопие разрешиха споровете помежду си. Северна Македония пое курс към ЕС и НАТО срещу мъглявото обещание да зачита българската история, която, по принцип, смята за своя. Тепърва ще констатираме, че и договорът за добросъседство, който Борисов подписа с Македония, е само лист хартия, без обвързваща сила. Но фанфарите на премиерския пиар заглушиха тази подробност.

 

„По време на Председателството ще настояваме за отмяна на санкциите срещу Русия“, зарече се Борисов. Да сте чули нещо по въпроса?

 

Не му се получава играта на Борисов на голямата шахматна дъска. Трябва ли да напомняме безбройните му лъжи за „Южен поток“ и „Белене“, за чиито провал платихме скъпо. И тепърва ще плащаме.

 

Пълно менте е и т.нар. „Турски поток“ през България. Веднъж – защото, дори и да стане, ще ни направи зависими от Турция. И втори път – защото американците са твърдо решени да не го допуснат. Но това не пречи на Борисов да си го приписва като заслуга.

 

Ами втръсналият вече газов хъб „Балкан“? И аматьорските чертежи на тръби по салфетки? Хъб има – газ няма.

 

Новата му пиар залъгалка е т.нар. газова връзка между България и Гърция. За нея се говори поне от пет години, но едва вчера й направиха първа копка за нуждите на предизборната кампания. Та като спре Русия газа през Украйна, да можем оттам да си внасяме скъп втечнен американски.

 

Впрочем прословутата „диверсификация“ е сред мегаопашатите лъжи на Борисов. Докато „се диверсифицираме“ и снаждаме интерконектори, ще ни спрат основното кранче за газа. Но цялата му работа е такава - „скъп на триците, евтин на брашното“.

 

Цялото това безобразие, разбира се, е опаковано с ефектни лафове, изхвърляния, приказки на вересия, безсмислено бръщолевене и пиар, усилени през рупора на платени медии, рекламисти, политолози, социолози, антрополози, психолози...

 

От постоянната злоупотреба с тях, думите вече загубиха смисъл. А както е казал един мъдрец, когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Или може би и това не ви е ясно?

 

[В. Динчев]

Явор Дачков
Българският премиер е с акъла на 8-годишно дете
06.01.2012

Най-щастливите мигове от изминалата година са, когато "Тигрите" вкарали 13 гола на отбора на Гонзо и били ветераните от ЦСКА. На въпроса коя е голямата ви любов, отговаря кратко: "Мени се". Смята, че добротата е най-лошото му качество. Той не e на осем години и това, което описах, не е сюжет от български вариант на поредицата "Сам вкъщи". Той е министър-председател на България, а инфантилните му изявления бяха излъчвани по българските медии много повече от познатите и вечни американски коледни продукции.

България се управлява от дете – гласи добрата версия на това, което ви разказвам сега. България се управлява от инфантилен тип, страдащ от нарцистично разстройство – е по-сериозният поглед върху ситуацията. Имаме голям проблем с министър-председателя, но още по-големият проблем е, че всички го виждат и по-голямата част от българите си траят. Някои даже се опитват да хитруват по политологическа линия и да съчиняват приказки за предсрочни избори, политически нагласи, обществено одобрение и прочие глупости, които обрастват със сериозност тази нелепица, която се води за български премиер.

Ако допуснем идеята, че ние в България сме едно тяло, ще трябва да си признаем, че имаме огромен проблем с главата. Нямаме глава или главата е шашава – приемайте го, както искате – резултатът е един и същ. Тази страна следва прищевките на идиот, който наистина смята себе си за изключителен футболист, за голям тенисист и незабравим държавник. Вместо в Министерския съвет, Борисов трябваше да посрещне Нова година на 4-ти километър и за това не се изисква специална експертиза, нито медицинско образование. Човекът си е луд за връзване, мисли се за Наполеон, но вместо да разговаря за това с лекуващия го терапевт, го споделя в интервю за националните телевизии и ние се правим, че е истинско. От това следва, че сме за връзване всички ние, а не той. Да не се връщам на старите български поговорки, измислени за случая. Футболистите от Левски и ЦСКА се преструват, че Борисов е футболист, и нарочно падат, за да ги бие; преструват се и политолозите и различните политически анализатори, че той е политик, и легитимират налудничавите му постъпки, като ги обличат в експертни политологически концепции; политическите партии се правят, че той е политическа партия, и си траят, докато харизмата му не угасне от само себе си, за да се върнат в играта; голяма част от българите, които гласуват за него, си мислят, че гласуват за политик, а всъщност си избират шут, който да ги радва вечер по телевизора и да ги краде, задоволявайки двете изконни български ценности – сеирджийството и мазохизма.

В това няма никакъв смисъл, но всичко живо се е подредило да го играе на сериозно. Автентичен е самият Бойко Борисов, който си вярва и ще си вярва, докато всички останали се правят, че му вярват. Той е еманация на някаква българска масова патология. Здравната реформа трябва да започне от него, а не от закриването на клинични пътеки и създаването на диагностично-свързани групи. Бойко е диагностично свързан с българския народ, но би било грешка да бъде възприеман като симптом за тежко заболяване. Ако приемем, че сме в пубертета на демокрацията, ще трябва да си признаем, че той е нашето акне, и дори да се успокоим, смеейки се, че ще изкараме неизбежните пъпки на политическата мутация, които ще ни доведат до зрялост. В този смисъл Борисов събужда симпатии, защото никой не би убил пубертета вкъщи, въпреки че му се иска да го стори във всеки един момент от съвместното съжителство.

Предлагам ви една успокоителна версия за това, което се случва в българската политика – караме особено тежък пубертет и сме случили на премиер, който е луд да тича след някаква топка.

От друга страна, става дума за 50-годишен човек, прекарал младостта си в СИК, застраховане и рекет, което не го прави толкова безобиден. Това личи и от водещия материал в днешния ни брой. Борисов рита топка, здрависва се и гледа почтително известен руски мафиот, за когото се говори, че е оставил десетки трупове след своята съмнителна кариера. По това време Борисов е кмет, след като е бил главен секретар на МВР и знае много добре с кого рита топка – с човек, издирван от Интерпол и дори от вътрешното руско министерство. Искам да кажа, че зад безобидното си простодушие и елементарното психологическо разстройство на личността Борисов си има по-зловеща и по-тъмна страна, която не бива да му се прощава. Този човек е замесен в престъпления и ако беше останал на нивото на обикновена мутра, много от тях биха могли да му се простят, а и е голяма вероятността да бе платил за тях с живота си.

Проблемът не е негов, а наш, защото това е българският министър-председател. Въпросът е какво правим с такъв човек, след като падне от властта, което неизбежно ще се случи. Въпросът е как да го съдим. Като пубертет, който е ритал топка и пилеел нашите пари, вместо да се занимава с икономическата криза и общото благо, или като мутра, която е дошла на власт, за да разчисти конкуренцията, да се облагодетелства максимално от управлението си и да се превърне в символ на победилата несправедливост в българския исторически живот? Този въпрос не е лесен за решаване, но съм убеден, че Бойко Борисов трябва да се превърне в първия български премиер, който ще бъде съден честно от следващите поколения. Не през медиите и не през митовете за него, а през едно съвестно досъдебно и съдебно производство, което би могло да хвърли макар и частична светлина върху пораженията, които този човек нанесе на България. Знам, че вече се произнасям като съд, макар че говоря като журналист. Но всичко казано дотук не е свързано с личността на Бойко Борисов, а се отнася до собствената ни българска народопсихология, която е способна да допусне безобразието на собствената си идентичност, която Бойко Борисов представлява в момента. Някой беше написал на някаква стена след убийството на Кенеди: "Срам!". Ние трябва да си го напишем на вратите на собствените си домове и да държим там този надпис, докато Бойко Борисов е български премиер.

Коментарът е публикуван във в. „Галерия”.

[Zahari]

"Детето" отново сгази путиняците... 

[KaraKitan]

"Детето" отново сгази путиняците... 

Умилителен образ на сгазен путиняк.

[KaraKitan]

Иво Инджев по любимата му тема за "путиняците".


Борисов получи пропаганден подарък от Москва за зарибяване на прозападните българи
BY ИВО ИНДЖЕВ ⋅ МАЙ 15, 2019 ⋅
линк към оригинала: https://ivo.bg/2019/05/15/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8A%D0%BA-%D0%BE/


Няма досега руски политик, журналист или анализатор, удостоил България и нейния премиер с публично изказване, който да e нарушил консенсусното мнение в Русия за зависимостта на София от Брюксел и Вашингтон като причина за спирането на трите руски енергийни проекта с български адрес. Няма такъв. Има безброй цитати по темата и разликата между тях е само в тона. Той варира от сухата прагматична констатация за Борисов като изпълнител на западната воля, щадяща поне малко реномето на българската марионетка на Запада, до откритото му заклеймяване като роб на съвременните колонизатори на страната ни.

И изведнъж се появява диаметрално противоположно мнение на приближен до Кремъл анализатор, който прави незаслужен с нищо комплимент на Борисов като самостоятелен сапьор на това руско минно поле, в което са заложени не само интереси за десетки милиарди долари, но и геополитика от най-чист вид.

Борисов е убиец на руските енергийни проекти, заяви анализатор, близък до Кремъл. https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/15/3905714_borisov_e_ubiec_na_ruskite_energiini_proekti_zaiavi/?ref=home_mainStory

НА СНИМКИТЕ: Путин в прегръдките на “убиеца” Борисов и неговото куче.





Изведнъж ли? Не съвсем. Точната дума е “предизборно”. Борисов се бори да привлече колкото се може повече гласове за преломните по своето значение за неговата власт ( уж само) евроизбори.Електоралният му резерв е в прозападно настроения лагер в България. Именно към него намига  лукаво сега руската мечка като рекламира с незаслужен комплимент любителя на метафората за лъжицата с мед. Въргаля го в най-черни краски в катрана на незаслуженото обвинение, според което той бил голям юнак в борбата срещу руското енергийно робство.

Поговорката в случая гласи: началник в нужда се познава. Изпадналият в беда Борисов получава московски сертификат за юначност, за да си укрепи позициите пред прозападните българи. Като основен руски играч на български терен го посочи кремълският надзорник на България Леонид Решетников. В интервю за ТV+ на 6 декември 2016 г.той открои ГЕРБ като предпочитаната от Кремъл партньорска партия в България и заяви, че Москва няма вече доверие на БСП, която предизборно приласкава русофилите в България , а след това не си изпълнява обещанията пред тях ( т.е. пред Путин ).

За целите на предизборната му кампания Борисов получава сега на тепсия обвинението, че в лично качество бил убиец на всички съвместни българско-руски в области на енергетиката. За по-достоверно статията на Никита Бондарев, подчинен на същия този Решетников през същата онази 2016 г. в шпионската централа РИСИ ( Руски институт за стратегически изследвания) преобръща с хастара нагоре мнението на своя шеф и представя Борисов в точно обратната светлина.

Хибридните номера на Москва нямат край, но този , трябва да се признае, е наистина добър шахматен ход с троянския кон в тила на прозападния избирател в България с цел да го върне или да го приобщи към каузата на руското влияние. За него е по-добре Борисов да бъде крепен на софийския му трон, отколкото там да седне открито заявен адепт на руската политика.

От статията за “убиеца” на руските проекти в България, публикувана в сайта на “Дневник”, българския читател може да научи невероятната “истина” за това какъв борец срещу руското влияние в България си имаме без да знаем.

[Zahari]

Опасна комбинация е перничанин от Дивотино... 
Един приятел казваше. Той напусна селото, но селото не го напусна. 

[В. Динчев]

Велислав Минеков: Резултатът от изборите е ужасяващ - победа на неграмотния, на робите

За БСП разбирам, за ДПС също. За Иванчева дори. Не мога да разбера кои бяха онези, които са гласували за ГЕРБ и корупцията. Кой предпочете доносниците и псевдопатриотите ? Кой харесва Марешки и защо ?

За мен резултатът е ужасяващ. Победа за неграмотния, простия и лумпенизирания кретен.
 
Тези избори са срамно петно в хилядолетната ни история.
 
Роби, предпочели робството, с омраза към свободата и самочувствие на безгръбначни насекоми.
 
Днес не съм патриот, чужденец съм.
 
Победи безсрамието, наглостта и корупцията.
 
Велислав Минеков, фейсбук


източник: https://frognews.bg/novini/velislav-minekov-rezultatat-izborite-ujasiavasht-pobeda-negramotniia-robite.html