Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

Какво щеше да стане, ако деца бедстваха в българска пещера (по дни)



Драмата с тайландските деца, заклещени в наводнена пещера, предизвика световния интерес и съчувствие. Трудно е обаче да удържим въображението за това какво би станало в една огледална ситуация, която се развива някъде тук.


Нещо подобно:
 
Ден първи
Телевизиите са там, а пред пещерата са се събрали отчаяните родители на децата, които са непрекъснато питани как се чувстват. Когато отговорят, че не се чувстват добре, са питани как по-точно и колко недобре се чувстват. Не се чувстват добре. 


Ден втори
Във Фейса тръгват статуси "Pray for Bulgaria", а някои сменят профилната си снимка със същото лого. С подобни действия половината работа е свършена - всички отдъхват облекчено и продължават да се занимават със свои си работи.


Ден трети
Премиерът Борисов идва, но си тръгва след час, понеже трябва да гледа полуфинала между Англия и Хърватия. Обещава, че веднага след мача ще се заеме със случая - така или иначе ще има три празни дни до финала, могат да се оползотворят със спасителни действия. Корнелия Нинова заявява на пресконференция, че по времето на БСП не е имало деца, заклещени в пещерата. Борисов отвръща, че проблемите са заложени още от кабинета "Орешарски" - БСП по някакъв начин са разместили тектонните плочи и сега всички страдат от това.   


Ден четвърти
Появяват се спасителни екипи от ЕС. Никой обаче не ги иска, понеже всички са против европейските ценности, които са педерастки. Случайно или не, драмата достига до холивудска звезда - нека да е Ди Каприо - който обявява, че ще плати цялата кампания по изваждането на децата. В нашенския Фейс му се обяснява да не се меси, понеже не е запознат с тукашните проблеми и е много лесно от Холивуд да даваш пари и акъл.


Ден пети
Премиерът идва отново на място. Говори за Западните Балкани и Китай. Отчита: безработицата намалява, магистралите стават повече. Надява се вече да се реши тоя проблем с децата в пещерата, че да му се махат от главата. А тези заклещените дори не са с увреждания, ще се оправят.


Ден шести
Пред пещерата вече са се събрали медии от цял свят. Тук-таме са се появили амбулантни търговци, които продават българския флаг, захарен памук и други работи. Но ето - пристига Валери Симеонов. Там е, за да уведоми останалите, че вдигат твърде много шум и след 21:00 часа това вече няма да е позволено. На тръгване Симеонов смъмря децата за крясъците, които се чуват отвътре - от пещерата. 


Ден седми
Времето се оправя, водата се оттича и чудо - децата успяват да излязат сами.

Борисов отчита грандиозен успех за ГЕРБ. 

Валентин Радев определя станалото като доблестна проява на МВР.

Владимир Каролев казва, че ако пещерата беше застроена навреме, въобще нямаше да се стига до това и че всичко е по вина на псевдоеколози. 

Волен Сидеров не е разбрал какво става - бил е в Крим, където е отбелязал нееднократно, че това е изконна руска територия.

Карадайъ говори някакви неща на пресконференция, но нищо не му се разбира. 

Халваджиян веднага обявява, че ще прави риалити, където ще вкара в пещерата Азис, Кичка Бодурова, Криско, няколко трансексуални и един циганин, да види какво ще стане. Предаването, озаглавено "VIP Cave", ще се излъчва през есента, водещи са Иван и Андрей, а вие никога не сте гледали нещо подобно. 


Автор: Райко Байчев



Линк към оригинала : https://www.actualno.com/viewpoint/kakvo-shteshe-da-stane-ako-deca-bedstvaha-v-bylgarska-peshtera-po-dni-news_683965.html

[В. Динчев]

Срещу алчността за пари
С немския философ, икономист, изследовател на човешката креативност и експерт по икономическа етика проф. Карл-Хайнц Бродбек* разговаря Буни Камик


Проф. Бродбек, Вие бяхте в световен мащаб един от малкото професори по икономика, които предсказаха финансовата криза много преди тя реално да удари световната икономика през 2008 г. Интуиция ли Ви помогна или заключения от Ваши изследвания?

От края на 80-те години се занимавам с научни изследвания в областта на теорията и философията на парите. Бързо ми стана ясно, че финансовите пазари по непознат в досегашната история начин са се отделили от това, което наричаме „реална икономика“ и дори са започнали да я доминират. Това господство опорочава „реалната икономика“: дейността на едно предприятие все по-често се структурира с единствената цел постигане на краткосрочна печалба и бързо повишение на курса на неговите акции. Управлението е все по-слабо съобразено с нуждите и обстоятелствата на реалната стопанска дейност. Само въпрос на време беше неестествено доминиращата финансова сфера, която освен това все повече зависеше от наливането на пари от страна на централните банки, да изпадне в състояние на криза. Много признаци, които следях, сигнализираха, че кризата е неизбежна. Трудно предвидим бе единствено точният момент на избухването й.

Вие стигате до извода, че алчността за пари и илюзията за стойността на парите са главни източници на кризи и неволи в модерните общества. Междувременно обаче трудно можем да си представим социализация и уважаван социален статут на западен човек без паричен фетишизъм. Алчността за пари ще провали ли нашата цивилизация?

Парите са станали най-важно средство за интеграция в обществото (позовавам се на Макс Вебер). Ние възприемаме света посредством калкулацията, наложена ни от парите. „Рацио“ първоначално е означавало търговска сметка. Мислим в числа. Дори природата възприемаме в сметки, които с течение на времето са станали все по-елегантни. Парите същевременно съставляват и реалните процеси на нашите взаимоотношения. Искам да подчертая, че най-важна е функцията им на пропуск в обществото. Липсва ли ти този пропуск, няма как да си пълноценен член на това обществото. Следователно във всички парични икономики стремежът към парите позволява на хората да оцеляват. С течение на времето обаче този стремеж се е превърнал в ирационална алчност. Появило се е и лихварството, което е „материализираната алчност за пари“.
На втората част от въпроса, а именно дали парите, които са спойката на цивилизацията ни, ще я провалят, самият аз не знам отговора. Парите нямат собствена същност. Дори в злато те са само метал, както евробанкнотите са само хартия и памук. Стойността на парите произтича единствено от вярата на достатъчно много хора, че такава стойност действително съществува. Вяра съответно е това, което придава стойност на парите. Парите са ефикасна илюзия: ефикасна, но все пак илюзия, която във всеки един момент може да рухне! Това се случва например при инфлация, борсов крах, обезценка на стоки, падащи надници, държавни фалити и т. н. Нека кажем така: парите като глобална институция работят неотменно и срещу себе си, по посока на собствения си крах. Имаме късмет, че освен парите съществуват и други социални връзки помежду ни. Такива са езикът, моралът, общовалидното познание, правото. Кое ще надделее в задаващите се все по чести кризи, финансовият крах или другите форми на свързаност между хората – или дори, което би било прекрасно, разумът – не мога да предвидя.

Работил сте за института Ifo в Мюнхен, който е един от най-реномираните научно-изследователски и консултантски центрове за немската икономика. Там обаче доминират неолибералните възгледи. Как се чувства един критичен ум в неолиберален тинк танк?

Работих 3 години в института Ifo преди около 30 години. По това време неолибералната му ориентация още не бе факт. Тогава се занимавах с изследване на креативността и отговарях в Ifo за направленията култура и изкуство. Конфликтният потенциал по отношение на тези сфери е по-малък.

Какво е „будистка икономика“ - термин, с който нерядко свързват и Вашия начин на мислене? Какво очаквате от стопанска дейност, мотивирана от будистката мисъл?

Традиционната икономическа теория все още почти не е повлияна от будистката мисъл. Това, което като философ и икономист считам в будизма за особено важно, е критичният метод за осмисляне на стереотипи, произвеждащи страдание. А в икономическата теория не липсват такива вредни стереотипи. Големият потенциал на будистката мисловна традиция за сега е много слабо усвоен. Има единични опити, изхождащи от будистката етика и философия (състрадание, успокоение на духа, трезв анализ на възприеманите феномени), между които е и моят скромен принос.
Будистката етика обаче не е нормативна, основаваща се на предписания, каквито са християнската или Кантовата етики. Поради това няма такова нещо като типична будистка икономическа система. Въпреки това будизмът има положително отношение към някои принципи, например предотвратяване на страдание (експлоатация на човек и природа), избягване на крайни положения (напр. нито напълно неурегулиран пазар, нито пък изцяло планова икономика), отвореност към нови предложения. Накратко: будистката икономика не познава догми. Тя по-скоро се старае да насърчи един състрадателен, критично-рационален начин на мислене в икономиката. Че от това произтича една позиция, която е екологична и ориентирана към общественото благо, е съвсем естествено.

Вие сте един от най-уважаваните експерти по икономическа етика в Германия. Вслушва ли се бизнесът в призивите Ви за етично поведение?

Искам да подчертая, че освен мен в Германия има много експерти по икономическа етика, които принадлежат към различни школи в икономиката. Аз съм по-познат като експерт по будистка икономическа етика. Но и независимо от будизма винаги съм се старал да дам приноса си за извършването на полезни реформи, например за по-справедлив мениджмънт. Помагах и на големи инвестиционни компании да създадат и спазят екологични и социални стандарти в инвестиционната си дейност.
Ефектът от призиви за етично поведение е променлив и, както показва опитът ми, често зависи от общата икономическа ситуация. В капиталистическата икономика реализацията на печалба се счита за основна цел. Понякога предприятията си поставят и морални цели, но това се случва по-скоро по инициатива на отделен мениджър или собственик. Доброволно съобразяване с етични норми в частни предприятия е рядкост. Основен начин за налагането им е чрез етично издържани закони. Поставил съм си за задача да бъда полезен в това начинание..

Какво намира немски професор по икономика в будизма?

Дали и други немски професори стават будисти, не мога да преценя. Лично аз не познавам колеги, практикуващи будизъм. Будизмът първоначално не ме привлече в качеството ми на икономист, а в личен план. Противоречието, което ми се стори, че будизмът създава в мен, с годините успешно се разреши. Будистката икономическа етика, която разработих, е резултат от това, което започна като мое вътрешно противоречие.

Как бихте обяснили нарастващия брой привърженици на будизма сред интелектуалците в западния свят? Тази тенденция ще продължи ли и в бъдеще?

Нямам данни, дали привържениците на будизма наистина стават повече. Будизмът привлича с това, че философското му ядро не е теистично (не се влияе от бог). Много интелектуалци, особено работещите в научната сфера, имат фундаментален проблем с авраамическите религии. Противно на тях будизмът и съвременната наука не си противоречат. Далай Лама е пример за това. Близост се оказа, че има и между будизма и невронауката, която откри за себе си централни теми на будизма (състраданието и огледалните неврони; пластичният мозък и медитацията и т. н.).

Не мога да се сдържа да не задам и традиционния полемичен въпрос: будизмът философия ли е, религия или съчетание от двете?

Обобщеният будизъм всъщност е изкуствено сътворен от западни изследователи на религиите през 19-ти век. В Азия съществуват само плуралистично структурирани и често съвсем самостоятелни будистки школи, които все пак съвкупно се позовават на учението на Буда. Между тях срещаме и „религиозни“ форми и практики на будизма, насочени към хора, на които интелектуалният подход е непривичен. Срещаме обаче и „чиста“ философска теория на знанието (епистемология), напр. Дигнага, Дармакирти (Dignāga, Dharmakīrti), онтология (напр. теория на битието на школата „Само битие“) и най-вече рафинирания критичен метод на Нагарджуна (Nāgārjuna), който в много аспекти напомня на европейския скептицизъм (Пирон, Секст Емпирик). При все това и научната форма на будизъм си запазва и една духовна перспектива като последна инстанция.

Професорите по макроикономика търсят начини за повишаване на общото благосъстояние. Будизмът не е ли обаче преди всичко път за лично спасение и в много по-малка степен програма за обществена реформа?

„Индивид“ и „его“ не са тъждествени понятия. Това е типична грешка на много либерали. В дадена държава се говори например на един и същ език. Езикът в този смисъл е общо достояние. Всеки човек обаче се изразява по своему.
Спасителният път на будизма не изисква обезличаване на собствената индивидуалност, а отказване от „териториите“, които егото е „завзело“ и „брани“.
“Програма за обществена реформа“ ми се струва доста абстрактно понятие. Няма „общност“, която може да бъде идентифицирана като „общество“. Има само индивиди, които по различни подбуди си взаимодействат. Именно общото между тях им позволява да формират индивидуалност.
Реформа в духа на будизма би означавала най-вече реформа на съзнанието, реформа на илюзиите, които съзнанието репродуцира, например в икономиката. Една ре-форма е „ново-сформиране“ и съответно изисква нови форми, но същевременно и отказ от старите форми, примери за които са алчността за пари, ламтежът за растеж, конкурентното мислене.
В реформи спуснати „отгоре“, да не говорим за революции, не виждам особена полза. Те отново ще бъдат извършени от елити, което би довело само до нови проблеми.
Проф. Бродбек, благодаря за времето, което отделихте за това интервю.
___________________________________________________________________________
*Карл-Хайнц Бродбек е емеритиран професор по макроикономика от университета Вюрцбург-Швайнфурт. Член е на колегиума на Висшето училище по политика в Мюнхен. Застъпник е на икономическа етика, вдъхновена от будистката етика. Автор е на теория на креативността, както и на иновативна теория на парите.


източник : https://offnews.bg/interviu/sreshtu-alchnostta-za-pari-684183.html

[KaraKitan]

Съ(Единението) днес: говори Камен Донев

Интервю с актьора Камен Донев. За народа, свободата, страховете, интелектуалния мързел, лесния и трудния път.

https://www.youtube.com/watch?v=DMYIDrafdRQ

[trayko.asenov]

Много прав, но и Люба Колезич не греши, че ние и културни лидери нямаме. И е вЕрно твърдението, че страдаме от липса на доверие, като общество.

[KaraKitan]

От тефтеря. Размисли и обобщения след актуален случай:

"А някой от фб няма ли да потърси сметка на конкретния работник, който не е завил гайка на скапаната мантинела или си е оставил ръцете при изсипването на скапания асфалт.
Кой ще дръзне да подкара тази тъмна маса от обикновени българи, които не могат да свършат нищо като хората, защото не им пука, защото ги мързи и защото мразят всичко и всички?
Как очаквате да има адекватна власт когато няма кой да изпълнява разпорежданията й. Кой от вас е работил с българи и е успял да ги организира за каквото и да е? Тук всичко се разпада по вертикала, защото всички презират йерархиите и мислят, че самите те са начало на йерархия.
Малкият човек най-накрая трябва да влезе във фокуса на внимание и да започне да отговаря за малките си лъжи, симулацийки и презрение към житейската отговорност.
В България рибата се вмирисва от перката, а не от главата.
Долу отдавна е горе и управлява. Народът е залял всичко със своята некадърност и отебаване на другите, а от време на време обявява траур в нейна чест. Другарска жалейка. Дори и в това не могат да се намерят елементи на човечност и освестяване. И да, шофьорът, който е убил 17 души е първият отговорен, освен, ако не е атакуван от Марс или не е имало земетресение от 8-а степен по Рихтер. Или, ако друг себеподобен не му е влязъл в насрещното движение."
/Yavor Dachkov/

[trayko.asenov]

За мен странно беше, вчера следобяд, когато минавах от там и се връщаха някои хора от Своге, дошли да поставят цвете на мястото, имаше  хора, които се смееха и закачаха. Сякаш не разбираха напълно къде се намират и какви следва да са естествените им реакции! Побъркан народ!

[KaraKitan]

Лицемерната безсмислица национален траур

Веселина Седларска


Понеделник е денят на регламентирана скръб по 16-те жертви на катастрофата в Искърското дефиле. Ден на национален траур – тази лицемерна безсмислица, с която темата за затрития поради некадърност, безотговорност или алчност живот приключва. Без виновни, без възмездие, без справедливост.

От 1990 година досега сме имали 23 такива дни. В десетилетието между 1990 и 2000 година сме траурили национално три пъти. Два от тях на знаменателните дати 25 декември (10 удавени военнослужещи в р. Върбица) и 15 август (14 войници в камион край София). Може би оттам тръгва мрачната прокоба, че такива неща у нас се случват около голям християнски празник. Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.

Между 2000 и 2010 година има 8 дни на национален траур. Вие пресметнете колко са пред последните 8 години.

Колкото повече стават националните ни траурни дни, толкова повече си даваме сметка за живота само в случай на смърт. Държавата ни прилича на всяко западнало българско село – всички електрически стълбове, врати и стени облепени с вопли по некролозите за починали по всички възможни календарни поводи от смъртта, а гробището край селото – запуснато, тревясало, грозно. Нашата скръб е креслива и демонстративна, нашият траур е мазохизъм без вътрешно осмисляне.

Откъде идва у нас това безжалостно към близките на жертвите втренчване в смъртта и това пълно безразличие към опазването на живота? Държавата, чиято работа е да опазва живота, обявява ден на национален траур, за да ни официализира скръбта. Стига! Скърбим от вчера, скърбим днес. А утре искаме не да си спуснете черни знамена по учрежденията, да се премените с черни костюми и да си сложите тъжните физиономии, а да ни кажете кой е виновен и как ще помогнете на онези, чиято единствена  вина е, че останаха живи след този ад.

През 2009 година на Бакаджика загинаха също толкова, 16 души. Кой понесе отговорността за това, кой плати вината, че един раздрънкан автобус „Чавдар“ премаза 16 души? Нещастният шофьор, който е бил зад кормилото на развалината. И нещастният шафнер в изгорелия влак. Кой е виновен за останалите катастрофи? Кой е виновен за катастрофата, при която загина детето на министър Московски? Хайде да вземем в деня на национален траур да получаваме отговори на такива въпроси, а не да спускаме черни знамена и да облечем водещите на телевизионните екрани в скръбни цветове. Даваме ли си сметка, че като не наказваме виновните ние повторно убиваме жертвите. Г-н Борисов, г-н Московски – видяхте ли снимките на Николай Колев – Босия. За него ще правим ли ден на национален траур или ние и без това си живеем всеки ден в подобен ритуал?


линк към оригинала: https://www.reduta.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD/

[trayko.asenov]

По-скоро е вярно последното, ние всеки ден живеем в ден за национален траур!

[KaraKitan]

Следващото поколение ще закрие тази държава
автор Петьо Цеков

Честно е да се разделим мирно и тихо. Що да се мъчим и ние с нея, и тя - с нас...?


Като че ли сме се наговорили да симулираме държава... Бруталната непосредственост, наречена власт, нанася погроми с епични размери върху територията, картонената опозиция се "възмущава", а всички ние надигаме силния си глас само под юргана, т.е. онлайн. Тази адска смес - управляващи, опозиция и електорат - е доста рисковано вече да се коментира в цялост.

линк към цялата статия:
https://www.segabg.com/category-observer/sledvashchoto-pokolenie-shche-zakrie-tazi-drzhava

[KaraKitan]

Пукнатини и разломи
Следсъединистки размисли

Тони Николов


Истинската пукнатина в България не е просто физическа, нито само социална. Тя не минава по магистрални пътища, по околовръстното шосе на столицата, през горски участъци или плажни ивици, а през сърцата на все повече хора, изгубили доверие не само в елитите, но и в самите себе си.


Тази пукнатина е отвъд трагедиите по пътищата, даже отвъд недоимъците или нищетата. Тя е реална и причината за нея се корени наистина дълбоко; затова не може да бъде запълнена дори с най-качествения асфалт, нито със сериозно социално подпомагане.


Тя е пукнатина на доверието. А там, където няма доверие, не може да има общност, прерастваща в общество. Щом хората си нямат доверие, не може да възникне никакъв що годе читав или по-дълготраен обществен проект. Иван Хаджийски описва в студиите си как сделки за десетки хиляди грошове са се сключвали през Възраждането с обикновено стискане на ръце, даже без писмен документ. Без да идеализираме миналото, нека кажем, че така е възникнала и се възмогнала възрожденска България. Създавал се е поминък, отваряли са се школата, читалищата. Предците ни са се самооблагали, за да платят на учителите на децата си, за да благоустроят улиците и чаршиите, за да помогнат на вдовиците (отново Хаджийски дава невероятни примери от Троян, Копривщица или Котел). Калдъръмите на възрожденските ни градчета не са мръднали до ден-днешен, за разлика от разпадащите се и криви плочи по сегашните ни градски площади. В обществените поръчки или в раз-обществяването, тоест в липсата на общ хоризонт е проблемът?

целия текст може да прочетете следвайки линка:  https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/09/07/3307278_puknatini_i_razlomi/?ref=home_analizi

[kennel Vucho]

http://m.24chasa.bg/mnenia/article/7046077

[KaraKitan]

http://m.24chasa.bg/mnenia/article/7046077

Когато фейсбук спре            

Отлично написан материал от Диляна Ценова.

[Zahari]

можем да те свалим
17/09/2018 2872 |


Бойко Борисов Снимка: Пресцентър на ГЕРБ
Евгени Петров



Иди си, Борисов, призовавал на няколко пъти съпредседателят на „Демократична България“ /ДБ/ Атанас Атанасов и призна пред бТВ, че хората мислели, че се шегува.

„ГЕРБ“ си отива“, като своеобразно ехо отговаря Елена Йончева пред НОВА

„Искаме предсрочни избори“, обявяват в позиция от демократичното обединение.

„Искаме предсрочни избори“, под път и над път настояват лидери от „Позитано“

И за едните, и за другите министерските оставки са бушони, които трябва да предпазят главния бушон при късо съединение – Борисов. И едните, и другите се преквалифицираха на ел.-техници. След като месец преди това бяха ветеринари.

Днес, на втория ден на хилавия митинг, определен от някои като платена проруска провокация с участието на националистически паравоенни единици се появиха и хора, редовни участници в „демократичните“ протести за каквото се сетите.

Връзката между БСП и либералните обединения не просто се набива на очи, примерите са навсякъде.

Но докато от БСП са длъжни да говорят така, защото са основната парламентарна опозиционна сила, то в бившия син сектор със зелено-розови окраски нещата стоят водевилно.

И нито социологическите данни на всички агенции, нито позицията на президента, че едни нови избори сега ще възпроизведат настоящата картина могат да ги отрезвят.

Те си знаят едно – те са алтернативата.

„Да, съгласен съм, че на този етап /формацията, б.ред./е незабележима, само че ние работим много системно и по всички тези проблеми, които съществуват в управлението имаме алтернатива, която в скоро време ще предложим на хората“, заявява Атанасов по бТВ и отново иска предсрочни избори.

Именно, генерале. БСП си написаха „Визия за България“ и вече я предлагат на хората. Вие защо закъснявате, пишете алтернативата и тръгвайте и вие сред народа.

Бизнесът, на който така много трябва да държи дясното иска спокойствие, сигурност и предвидимост.

Излишно е да напомняме, че играта на БСП е точно обратната – хаос и напрежение, за да се вземе властта, излишъкът и натрупаният резерв.

Излишно е да определяме от кой отбор играе президентът и как от надпартиен и равно отдалечен се превърна в политическа опозиция.

Излишно е да посочваме в чия мелница наливат вода лумпените-анархисти пред парламента.

Но не е излишно да кажем, че както от ДБ определяха ГЕРБ и всички в парламента като „статукво“, а само те – алтернативата, в момента самите те се превърнаха в част от умело дирижирания хор на онези, които внушават напрежение, дестабилизация и усещане за безизходица. И всячески се стремят да променят общественото настроение, според което необходимост от предсрочни избори няма.

А няма, защото по Коледа и през зимата избори не се правят. През май идват евроизборите, а през октомври – местният вот. Достатъчно представително, за да се отчете подкрепата към различите партии.

Проблемът на онова „дясно“, което все ни затруднява как да го определим е, че ще загубят евроизборите /сега все още имат Светослав Малинов от ДСБ/, защото прагът не е 4, а цели 7 процента. Ще загубят и местния вот, защото няма как да пробият в 2 или 3 областни града. Затова искат на всяка цена предсрочни парламентарни избори. Въпреки че за тях е самоубийствено.

Затова е този унизително нелеп призив на Атанас Атанасов: „Иди си, Борисов“. Защото, ако сам не реши, няма да си отиде. И с право хората мислят, че се шегува.

Тези, които могат, не го призовават да си ходи, а го бият на избори. Ако могат. Просто е, но засега не се получава.

[KaraKitan]

Захари, според т.8 от Правилата на форума, трябва да индикираш източника на материала, който постваш.
А той е прелюбопитен: http://vevesti.bg/189788/idi-si-borisovsami-ne-mozhem-da-te-svalim/

Сайта vevesti.bg е перфектен пример за създаване на имитиращ сайт за проправителствена пропаганда. Естествено с гръмкото мото "Фактите са свещени, коментарите-свободни". 
Романа "1984" на Оруел пасти да яде пред извъртанията на съвременните пропагандисти.
Имитацията на информационен сайт е не по-различна от имитацията БОК, имитацията FCI-Espana и т.н. все свързани пряко с управляващите. Целта е лъжата да подмени истината.
Формалния собственик и главен редактор на vevesti.bg, Евгени Петров е емблематичен пример за безгръбначен медиен слугинаж.
Поствам по-долу статия от 2014г. показваща достатъчно за този повратлив "журналист" и неговия сайт менте.


По устав МАКК е мирогледно и политически необвързана с политически партии и проекти. Този принцип важи и за сайта и форума на МАКК.
Поради това, ще помоля теб и всеки друг политически обвързан, в бъдеще да не разпространявате тук пропагандистки материали на партията, на която сте членове или симпатизанти. Независимо коя е тя.


----------------------------------------------------------

ЗА ПЪПЧИВАТА СЪВЕСТ НА ЕДИН МЕДИЕН „ЦАР КИРО”. ХРОНИКИ ЗА ЕДНА ПРЕС-ТИТУТКА
 

България се срина по медийна свобода във всички международни класации. Мнозина търсят проблемите главно в медийната собственост, но това не обяснява изцяло нещата. Немалка част от проблема са и мръсните съвести на някои стари кучета в журналистиката, които помиярстват от години из медийното пространство. Мръсни, защото за тях медиите и перото не са оръжие на обективността и справедливостта, а средство за обслужване на конкретни интереси по системата „който плаща, той поръчва музиката“.

По стар байганьовски мурафет те са готови да викат „да живей“ или „долу“ в зависимост от финансовата инжекция, която получават или дебелия портфейл, към който искат да се домогнат. Без принципи, без професионална етика. С миризма на продажност, обилно парфюмирана с претенции за обективост.

През последните месеци из тези миризливи кьошета на медийното пространство изпълзя един позабравен дългогодишен храненик на скандалния Любомир Павлов – Пъпката. Става дума за Евгени Петров – журналист, който през последните години никой не иска да ангажира на работа в сериозна медия. Защо ли? Вероятно поради пословичната му повратливост и доказана обвързаност именно с кръга около Любо Пъпката. Да припомним, че Любомир Павлов е един от мистериозно забогателите покрай тъмните сделки в Столична община и Общинска банка бизнесмен, разследван за пране на пари по повод разкритията за придобити от него милионерски палати в Кан на френската ривиера.

Изпълзя на светло Евгени Петров и що да стори? Първо се скара със съдружника си в един малък интернет сайт vevesti.com. И второ, подложи се за пощенска кутия на пропагандната акция на Борисов и Цветанов, които му подхвърлиха „медийно разследване“ за дома, в който живее Николай Бареков. По-интересно е обаче да се върнем на скандала с vevesti.com.

Напускайки този сайт, Евгени Петров се проявява като същий Цар Киро, но не в алкохолното производство, а в журналистиката. Създава менте. Сайт със същото наименование – vevesti, но с окончание .bg вместо .com. И започва да води агресивна пропаганда в полза на Борисов и Цветанов. Едва ли е случайност, че сайтът-менте се хоства не от някоя от десетките независими хостинг-компании, а тъкмо от „Нетинфо”, за която в публичното пространство се говори, че е под контрола на Бойко Борисов. Любопитното е, че самата компания „Нетинфо“ не предлага публично хостинг услуги, т.е. те разбира се разполагат със съответните сървъри, но ги ползват само за своите сайтове. Явно сред „своите“ на Бойко Борисов е и менте-сайтчето на Евгени Петров.

Vevesti.bg, който очевидно е по-скоро личен блог на самия Евгени Петров, а не „електронен вестник“, както той се самопределя, прелива от манипулативни материали и внушения срещу всеки, който не пее в хора на ГЕРБ и Реформаторския блок. По убеждения?! А, дано, ама надали. И това личи от богатата творческа биография на този медиен „Цар Киро”. Ето някои факти, по които всеки може да съди за какво иде реч.

Немалка част от кариерата му е в служба на скандалния бизнесмен Любо Павлов, по известен като Любо Пъпката. По време на тройната коалиция, Пъпката заедно със съпругата си Диляна Грозданова създават ултра жълтата газета „Експрес“. Познайте кой ръководи „медията“. Директор е Евгени Петров, а главен редактор съпругата му Данка Василева. Сега се дръжте да не паднете – в изданието специална колонка има… Бойко Борисов, който тогава е столичен градоначалник. Така наречената „Колонка на кмета“ влиза в историята на българската преса, като емблематичен пример за медиен слугинаж и клиентелизъм. Разбира се, вещо и професионално ръководен от същия Евгени Петров. Изданието щедро тиражира и фалшивите социологически манипулации на брата на Любо Пъпката – Юлий Павлов. Няколко години след това медийните апетити на Пъпката вече се пренасочват към „Труд“, „24 часа“ и „168 часа“ – в съдружие с едно от лицата на олигархичната групировка „Капитал“ Огнян Донев, придобиват изданията от германския холдинг „ВАЦ“. Верният Евгени Петров отново е призован на служба – съпругата му става главен редактор на „24 часа“, а той дежурен писач на коментари и „анализи” в трите издания на олигархичния кръг. Както се знае тези издания пазеха режима на Борисов като верни овчарски хрътки.

Преди да се случи всичко това Евгени Петров се изявява като служител в апарата на царската партия от времето, когато Кобурга беше на власт. През 2003 г. той е назначен за пресдиректор на парламентарната група на НДСВ. След залеза на царистите, години по-късно „медийният Цар Киро” прави нов опит да се отърка около политиката. През 2012 г. се появява на учредяването на непартийното движение „Модерна България”. На въпрос на редакцията за участието на платеното перо на Любо Пъпката, лидерът на движението Борислав Цеков първоначално отказа коментар, но после заяви лаконично: „Този човек по никакъв начин не е участвал след създаването на движението. Сам поиска да се включи в инициативния ни комитет, но скоро след това поиска да му се плащало за ПР-услуги. Отклонихме го любезно, защото нямаме нужда от хора, които искат да осребряват участието си в едно гражданско движение, а и защото няма необходимите професионални качества за ПР. Факт е, че на последните избори той работеше за друга политическа сила”.

От периода на управлението на НДСВ и ДПС обаче си заслужава да бъде припомнен друг показателен за манталитета на Евгени Петров случай, който на времето получава широк медиен отзвук. През 2002 г. той раздава щедри медийни изявления как е бил поканен от Делян Пеевски, за да прави партийния официоз на управляващата партия НДСВ. Както пише Медиапул на 17 май 2002 г., Евгени Петров заявил, че Делян Пеевски му е възложил разработване на цялостна медийна стратегия на партията, както и концепция на вестника. Всичко, хвали се Петров, било подготвено за скорошно стартиране на изданието – база, техническо оборудване, рекламни тарифи, дори журналистическият екип почти бил сформиран. Тогава, естествено, за Евгени Петров Делян Пеевски е добър. Може би защото „обективният” журналист е потривал жадно ръчички в очакване на тлъсти пачки. Начинанието обаче не сполучва поради някакви търкания в царската партия и за „честния” Евгени Петров, доскорошния му възложител Пеевски става не просто лош, а направо олицетворение на злото. Така e и днес в менте-сайта vevesti.bg. За сметка на това днес добри за Петров са сикаджията Борисов и оплетенията в скандали за имотни афери, масово подслушване и полицейско насилие бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Защо ли? Като гледате миналото на Евгени Петров, съдете за настоящето му.

Въбще, падението на медийната свобода у нас е свързано и с наличието на такива пъпчиви медийни съвести. Защото качествена журналистика не се прави от прес-титутки, по сполучливия израз на един харвардски професор.

Илия Костов

линк към оригинала: http://afera.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D0%BF%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%BD-%D1%86.html

[Zahari]

https://pik.bg/e%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0--news237924.html