Форум КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ
News: Предстоящо! 15.03.2025г. Юбилейна Национална изложба на Каракачански кучета "20 години от признаването на Първата Българска автохтонна порода - Каракачанско куче".
 
*
Welcome, Guest. Please login or register. April 05, 2025, 23:35:57 PM


Login with username, password and session length


Pages: 1 ... 34 35 [36] 37 38 ... 66
  Print  
Author Topic: Общество: размисли, чувства, позиции  (Read 545884 times)
0 Members and 6 Guests are viewing this topic.
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #525 on: August 12, 2016, 05:15:58 AM »

И защо да съм заемал страната на Котраг, просто съм ядосан на Андрей, толкова.
Най-накрая един честен отговор от твоя страна. Който между другото обобщава всичко казано.
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
Nomad
Hero Member
*****
Posts: 1109



« Reply #526 on: August 12, 2016, 05:23:55 AM »

Разкажи предисторията,та и аз да я разбера.Подмяташ нещо,че си знам-кажи го!
Май напрежението ти е в повече щом пишеш по нощите,вероятно пийнал нещо за кураж или взел нещо което те вади от реалността.
Това е ново -да ти завиждам?!Ще мисля днеска за какво и ако открия нещо ще го кажа.
И искам да гледаш и кучета и овце,нали трябва да имам пример как не трябва да се стопанисват животни.И развъждат.И продават с лъжа.
Лумпен такъв-не си ми колега.А си и много грозен!
И обещаното ако някъде те зърна не си го забравил нали?
Logged
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #527 on: August 12, 2016, 05:38:04 AM »

И защо да съм заемал страната на Котраг, просто съм ядосан на Андрей, толкова.
Най-накрая един честен отговор от твоя страна. Който между другото обобщава всичко казано.
Е да де, нали това пише в личното съобщение.
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #528 on: August 12, 2016, 05:41:23 AM »

И защо да съм заемал страната на Котраг, просто съм ядосан на Андрей, толкова.
Най-накрая един честен отговор от твоя страна. Който между другото обобщава всичко казано.
Е да де, нали това пише в личното съобщение.
Не, това обобщава поставянето на нещата на личностна основа и преднамерени действия към определени форумни участници. И ти си го призна.
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #529 on: August 12, 2016, 06:31:09 AM »

Андрей, обясних ти го няколко пъти, вече. Карай напред и недей да кълнеш и злобееш толкова. Ще ти мине, както и на мен. Отдавна спрях да те обиждам, опитай и ти. Изглежда смешно вече. Ако имаш предложение, кажи да идвам ли при теб, да ти се обаждам ли, ще дигнеш ли? Няма нужда да ме търсиш, аз сам знам къде си. Помисли малко и ми се обади, стига вече сме занимавали хората с нашата кавга, че става банално.
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #530 on: August 12, 2016, 06:36:36 AM »

И защо да съм заемал страната на Котраг, просто съм ядосан на Андрей, толкова.
Най-накрая един честен отговор от твоя страна. Който между другото обобщава всичко казано.
Е да де, нали това пише в личното съобщение.
Не, това обобщава поставянето на нещата на личностна основа и преднамерени действия към определени форумни участници. И ти си го призна.
Е аз не съм го крил, може ти да не го знаеш, но тези, които трябва са много добре запознати с нашата разпра. А да се натяква и да се изживяваш така, показвайки, търсейки, обобщавайки "факти" е излишно.
Карай напред и не се взимай на сериозна, и това ще мине.
Поздрави Николай, наистина приключвам вече.
« Last Edit: August 12, 2016, 06:37:40 AM by trayko.asenov » Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #531 on: August 12, 2016, 06:43:08 AM »

Асенов, от 20 поуста насам ти представям чиста и безпристрастна фактология. Ти не правиш нищо друго, освен да кълнеш като дърта циганка. Ако нямаш нещо съществено за казване, вземи накрая наистина млъкни.
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #532 on: August 12, 2016, 08:00:11 AM »

Чиста и безпристрастна фактология  lol lol lol
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
rex
Hero Member
*****
Posts: 1517



« Reply #533 on: August 12, 2016, 08:23:11 AM »

Дам, уличаваща те в долни интриги. За което сам си призна на два пъти за няколко часа. За всеки случаи са направени скрийншотчета, да се помни писаното, ако случайно изчезне или се промени.
Ти нямаше ли да млъкваш вече? Обеща три пъти за два дена.
Logged

По-добре пет дена срам на плажа, отколко цела година мъка у фитнеса!
Nomad
Hero Member
*****
Posts: 1109



« Reply #534 on: August 12, 2016, 10:07:28 AM »

Ако не е този форум да имам допирна точка с тебе,няма и вода да ти дам.
Не те ща,само спри през два реда да ме споменаваш.
Не си ми потребен и търси да запълваш самотата си другаде.

Можеш да дойдеш...само не знам как ще си тръгнеш!
Logged
trayko.asenov
Hero Member
*****
Posts: 2879


ТОРЛАК


« Reply #535 on: August 13, 2016, 13:02:18 PM »

Ако не е този форум да имам допирна точка с тебе,няма и вода да ти дам.
Не те ща,само спри през два реда да ме споменаваш.
Не си ми потребен и търси да запълваш самотата си другаде.

Можеш да дойдеш...само не знам как ще си тръгнеш!
Има още доста да учиш от живота. Докато разбереш, че не се върти около теб.
Можеш да плашиш другите, които не те познават.
Карай нататък, живота продължава и никога не знаеш какво ще ти дойде до главата, никога!
Logged

"Да бъдеш себе си в свят, който
постоянно се опитва да те
направи нещо друго, е
най-голямото постижение."

Ралф Уолдо Емерсън
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3357



« Reply #536 on: August 20, 2016, 02:12:27 AM »


Българският срам между страха и раболепието

Любослава Русева

линк към оригинала: http://reduta.bg/v2/article/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE



Говорим си с едни приятели колко ни е срам от случая „Бююк“. Ама толкова ни е срам, че чак не ни се приказва. За пръв път не спорим, единодушни сме, че става дума за позор...

Седим си ние, отпиваме студено бяло вино на прохладната тераса и само чат-пат някой се обажда. „Ако трябвало, на всичките щели да им вземат главите, за да сме добре с Ердоган“, процежда уморено домакинът. Жена му вяло го поправя: „Не Им, а да НИ вземат главите“. Гостите обаче нямаме желание да взимаме страна – както и да го е рекъл премиерът, все си е отвратително. И точно в този момент 10-годишният син на нашите домакини нарушава мълчанието с напълно сериозен коментар: „Спокойно, бе, преклонена главица сабя не я сече!“

След всеобщия потрес, съпроводен със задавяне и събаряне на чаши, разговорът най-сетне се оживява. Бащата разпалено започва да обяснява, че никой не е учил детето на тая срамна поговорка, „обобщение на българското раболепие и снишаване.“ Тук още по-разпалено се намесва и майката, която отрича поговорката да е българска и яростно се заканва да открие аналози на други езици. Предвкусвайки кефа от предстоящата кавга, домакинът хуква ентусиазирано за още бяло вино. Дълго ще стоим на терасата, види се, щом се отвори спор около българщината!

Тъкмо с тази цел домакинята примъква на балкона лаптоп и с трескави пръсти написва в търсачката Гугъл: „Преклонена главица сабя не я сече“. Резултатите са 3990, като най-отгоре излиза... Иван Вазов, „Под игото“, глава втора, „Бурята“:

„Воденичарят постоя малко замислен, хвана си главата, като че се чудеше какво решение да вземе. Едър пот поби по челото му. Веднага той се наведе под прашната лавица, извади една брадва и се изправи с нея до вратата, която пукаше от натиск. Но тая мигновена решителност го остави, щом погледна дъщеря си. Страшна безнадеждност, мъка, страдание се изписаха по лицето му. Бащинското чувство надви над възмутената му съвест. Той си науми българската пословица „Преклонена глава сабя не я сече“ и реши, вместо да се опира, да проси милост - от немилостивите. Бързо остави брадвата зад хамбара, дето беше скрит Краличът, зави хубаво Марийка и отвори вратата.“

Едно на нула за отбора на домакина! Следват радостни възгласи и приятелски закачки със сразената му съпруга. Някой пуска поговорката в „Гугъл транслейт“, та се кикотим на „Little head bowed sword does not cut“ и „Немного наклонив голову меч не режет“. Кикотим се ние, ама някак горчиво – криво ни е все пак, че тъй и не намираме същински аналог...

Ей, ние ли сме наистина най-примирените, с най-наведените главички, най-снишените, най-страхливите и постилащи се пред силния? Ако не е така, как онова 10-годишно момче ще знае позорната „мъдрост“, ще я повтаря като завет и ще ни я дава като съвет? Ние, дето пием вино на прохладната тераса, скочихме ли да защитим един човек, когото българската държава, т.е. пак ние, хвърли на вълците? И освен срам, който изпитваме преди всичко надомно, настолно и шумно във „Фейсбук“, излязохме ли на улицата с високо вдигнати глави?

Излязохме – грънци! И изглежда затова ни е толкова срам. Не само от Борисов, не единствено от Бъчварова, а от самите нас ни е срамно...

Такъв срам изпитах навремето, когато четях дневниците на Антони Пьотровски, особено в частта, където описва как е нарисувал картината „Баташкото клане“. Полският художник идва в Батак няколко години след Освобождението и моли жителите да направят възстановка на събитията от 1876 г.:

"Населението се събра на средата на площада и започна да играе хоро под звуците на гайда. Веднага направихме фотографска снимка. Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки села да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета, доста окъсани и мръсни, но говореха на български също така, както и братята им християни. А най-чудното беше това, че за съществена ненавист не можеше да става и дума. Нещата са станали така, както е трябвало да станат, защото не е могло да бъде иначе…
Един от колячите, възрастен човек славянски тип, говореше, показвайки кинжала, който стърчеше от пояса му:
- Ей, колко заклах с този нож.
- Казват, че ти си заклал майка ми и сестрите ми - обърна се към него един бакалин.
На това се намеси друг помак:
- Боже мой, не той, а аз заклах майка ти. Тя викаше: "Пощади дъщерите ми!" Но Пехливаноглу вече беше започнал да коли - главата на по-голямата падна, а малката клечеше със скръстени ръце, ей така.
- Олеле, олеле, майчице - хлипаше бакалинът. - Мене ме нямаше в града, когато стана клането, бях във Филипопол за стока. Ако не бях отишъл, и аз нямаше да съм жив.
- Не ви ли е жал за тези жени и деца, които сте избили? - запитах помаците.
- Така нареди падишахът - отговаряха и разтваряха ръце с жест на безпомощност и отчаяние.
Какво да се съжалява, като е трябвало да се коли, такава била съдбата - няма какво да се прави. Всички присъстващи кимаха с глави..."

Откъсът не се нуждае от коментар, той казва достатъчно за българското примирение. „Така нареди падишахът“, „няма какво да се прави“, „не е могло да бъде иначе“ – ето го примирението, синтезирано само в няколко фрази. Колячите от башибозушките отряди на Ахмед ага Барутанлията не се страхуват от отмъщение. Нещо повече, срещу тях няма и капчица възмущение след кървавия погром...

Разказвам това на компанията и домакинята ми отвръща, че поведението на жертвите било напълно естествено. Аргумент №1: батачани изпитвали страх от все още живите си палачи. „Може и Пьотровски да си поизмисля, а освен това е чужденец“, гласи аргумент №2. Разстроена от поражението с поговорката, на помощ й идва и аргумент №3 – в „Записки по българските въстания“ имало безброй примери за героизъм и надали щял да се намери човек, който да оспорва свидетелствата на „нашия си“ Захари Стоянов.

За беда, точно в този момент домакинът се връща с бутилките, тръшва ги на масата и започва да разправя каква случка бил описал баш Захари Стоянов в „Тъмръшката република и нейният президент Ахмедаа ага“:

В края на 1879 г. помаците, които участвали в башибозушките банди, се завърнали по родните си села в родопската покрайнина Рупчос. Понеже се страхували българите да не им отмъстят за палежите и кланетата, те основали там така наречената Тъмръшка република, оглавявана от Ахмед ага Тъмръшлията, някогашния палач на Перущица. Друг главатар на републиката бил палачът на Батак Ахмед ага Барутанлията, и той помак. През 1883 г. обаче християните възстановили изгорения по турско християнски манастир и на Голяма Богородица се събрали да го осветят. Поканили и „президента“ Ахмед, който първоначално се колебаел дали да отиде, но накрая все пак се престрашил. За всеки случай взел със себе си въоръжена охрана, която да е нащрек и да реагира веднага, дори при най-малкия знак за нападение от страна на българите. За голямо негово учудване обаче, последните даже го посрещнали със салтанати и пребогато го гостили...

Чак аз, дето разказах за срамната сцена в Батак, подскачам от изненада, та какво остава за домакинята. Хич не ми се вярва, но ако река да повярвам, решавам да приема нейния аргумент №1 – и те, също като батачани, са се страхували от все още живите си палачи. Има логика! Ахмедаа ага като нищо можеше да насъска въоръжената си охрана и тия щяха да запалят я манастира, я да подпукат курбанджиите навръх Голяма Богородица. То един ден и Ердоган може да пусне бежанците и те да ни залеят, та вярно си е за страх работата, нали? Само не разбирам защо изобщо са поканили помака на освещаването, ама и за това може да се намери някакво обяснение – ако не го бяха поканили, кой знае как щеше да се обиди и да си отмъсти. „Страх лозе пази“, както е казал народът, а комай и тази поговорка няма аналог в света...

Впрочем и до вчера не бях убедена, че онзи разказ е истина, и като един Тома Неверни рекох да проверя. Отидох до библиотеката, изрових „Тъмръшката република...“ от 1885 г. и... Срам ме е да кажа колко още повече ме хвана срам! При това този срам се оказа с традиции; по-лошото – оказа се, че и раболепието ни не се дължало на страх. И го е написал, представете си, „нашият си“ Захари Стоянов в ето тези редове:

„Божествената служба беше се привършила вече, грамадно хоро се люлееше на поляната пред манастира, когато пристигнаха пратеници, които известиха на висок глас, че агата е пристигнал до чушмата.

„Ахмедааа иде! – се носеше от уста на уста, хорото се развали, гайдите млъкнаха, всички се обърнаха към чушмата, мнозина помислиха, че скандалът е неизбежен, тълпата ще направи своето.

А Ахмедаа се приближаваше, възседнал на черен ат, облечен в юзбашийска униформа, със сабля, револвер и няколко ругбета на гърдите. Свитата му се състоеше от 15-20 души левент помаци, високи като елите на своите планини. Те бяха въоръжени от петите до зъбите, с по два револвера, с винчестер пушки, които стискаха в лявата си ръка, а дясната им стоеше сложена върху дръжката на дългите им ятагани.

Но чудо! Наместо нападение и оскърбление, българите селяни, мъже и жени, посрещнаха агата, като че той да бе там господар, пак техен кърсердарин. Дордето си подаваше едната ръка да му я целуват беловласите старци и стари баби, той бе принуден да подложи и другата...

Смешно е да се предположи даже, че българите правеха това от страх.


Мен обаче ме е страх – и от слагачеството, и от самоунищожителното ни примирение. А най-много ме е страх, че известно време ще се посрамуваме около случая „Бююк“, след което ще забравим и него, понеже „всяко чудо е за три дни“. Не съм сигурна дали и тази поговорка не е пак нашенски уникат, но някой път ще попитам онова 10-годишно хлапе. Синът на домакините, този спец по българските мъдрости, все отнякъде ще е разбрал.
Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
KaraKitan
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 3357



« Reply #537 on: August 21, 2016, 19:03:34 PM »

Някой скъсява фитила, който води до взрив

проф.Андрей Пантев

линк към оригинала: http://www.memoriabg.com/2016/08/20/niakoi-skasiava-fitila-koito-vodi-do-vzriv/


Напоследък много анализатори сравняват ситуацията в света с онази в навечерието на Втората световна война. Бивш зам.-шеф на НАТО, който сега е край Хилъри Клинтън, призовава руснаците в Сирия да бъдат избивани тайно, в  Украйна се появи движение „Убивай москалите!“. Междувременно Ердоган намеква, че НАТО е ненадеждна организация, Бойко Борисов обвини ЕС за несолидарност за бежанците. Става една каша, която някои сравняват с навечерието на Втората световна война.

Има прилика с навечерието на Втората световна война дотолкова, доколкото всяка локална конфронтация е предизвестие на по-сериозен глобален сблъсък. Някъде в края на XIX век имаше фраза: „Щом се стопи снегът по балканските хребети, започва световната война“. Тогава, когато Балканите бяха барутено буре, някой скъсяваше фитила, който води до взрива. Сега световен ядрен конфликт от типа Вашингтон бомбардира Москва и обратно не може да има, но това не означава, че няма опасност от измислени локални конфликти, които се поддържат с голяма ярост като част от статуквото на сегашния свят. Нека да не забравяме, че има доволно много хора в света, в Европа и у нас, които искат точно по този начин да се развива ситуацията – с ненавист, с конфликти, с изразходване на боеприпаси, оръжие и други стълкновения. Защото това е храната на една голяма част от съвременната промишленост, преди всичко военната. Войната не е само танкове, самолети и оръдия. Войната е особен вид припечелване.

Тук е моментът да напомня, че по време на Втората световна война, когато започна проблемът със задлъжняването в Америка, тъкмо Рузвелт – тогава приятел на Съветския съюз, казва, че принципът на безкрайна война (endless war) е много добър за американската икономика. В американското мислене войната е до голяма степен спасение от локални и национални проблеми. Нека не забравяме, че фактически войната изведе Америка от кризата в 20-те и 30-те години, а не толкова политиката на Рузвелт, който беше поел курс на ляво отъждествяване на американската икономика. Ако говорим за ляво, то Рузвелт е не по-малко ляв, отколкото френските и италианските комунисти по това време.

Що се отнася до съвременната обстановка, ненавистта, която се насажда, е най-тягостна. Това е една историческа, битова и съвременна ненавист между славянските народи, които все пак говорят на един и същ език – сърби и хървати, българи, поляци, руснаци. Свидетели сме как се насажда невиждана и безпрецедентна ненавист, която се завръща като мотивация за поведение. „Убий москалите“ е примитивизъм, който много прилича на ненавистта между македонските българи и българите от „старите територии“, за която важи изразът „мразим се като братя“. Защото братската омраза е най-жестока, най-силна и най-непреодолима.

Сложността идва и от това, че Ердоган започва да се измъква от НАТО, както смятат някои; НАТО и ЕС пък са и против Турция, и против Русия, а ние сме тяхна част, но Бойко Борисов прави достлук с Ердоган. Лавиране ли е? В началото и на Първата, и на Втората световна България прави правилен избор с оглед на конюнктурата, но без мисъл за перспективата – какво ще стане след две години. Така че лавирането невинаги е дипломатическа мъдрост, а е шушумигщина пред съвременната сила. И това показва колко късогледо ние гледаме на перспективите, включително за локалните войни, които са не по-малко страшни, жестоки и губителни от глобалната война. Когато сме обявили някого за съюзник (а Турция сме я обявили за съюзник с влизането ни в НАТО), ние трябва да се съобразяваме с него, предполагайки, че и той ще се съобразява с нас. Не може вестници и списания, които днес се наричат медии ведно с телевизионните станции, да са толкова вещи в тази тайнствена манипулация в случая с екстрадирането на Бююк, която може да бъде погледната и като проява на воля, и като проява на покорство.

И друг път съм казвал – когато сме сключили съюз с една държава, когато сме станали член на НАТО, да сме мислили. И за НАТО, и за войната в Ирак, от която започна абсолютно всичко. Не съм чул някой да спомене сега четирите имена на депутати, които гласувахме против войната в Ирак и против влизането ни в НАТО. Не е ли време да кажем, че и значителна част от възвишената българска интелигенция също одобряваше войната в Ирак, където в пясъците на пустинята ние „защитавахме българските национални идеали“. Но войната в Ирак, която е минало и очевидно е гаф, стигащ до престъпление, не ни служи за урок сега, когато говорим за съвременни динамики, без да знаем как те утре ще бъдат възприемани. Някой стана ли у нас като английския премиер да каже: „Грешка беше“. Напротив. Доколкото знам, е имало проект за някаква резолюция, която е отхвърлена от Народното събрание. Тогава за какви уроци от историята говорим?

Logged

"All truth passes through three stages.
 First, it is ridiculed.
 Second, it is violently opposed.
 Third, it is accepted as self-evident"
                         Arthur Schopenhauer
                                     /1788-1860/
vano
Guest
« Reply #538 on: August 30, 2016, 07:55:37 AM »

https://www.youtube.com/watch?v=_Dg4v5x_D8g
Logged
Ariman
Hero Member
*****
Posts: 1383



« Reply #539 on: September 09, 2016, 16:09:54 PM »

За неизвратените, днес е ден на траур и печал.

Линк към оригинала: http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54427-bez-chervenata-armiya-toshko-steshe-da-pase-patki-v-pravetz-a-evgeniya-da-e-shivachka-v-busmantzi.html%7D

​Без Червената армия, Тошко щеше да пасе патки в Правец, а Евгения да е шивачка в Бусманци
  


Под дулото на съветските автомати България бе поробена, а шепа разбойници - превърнати в червени принцове.
Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, сега малкият червен принц Тодор Славков щеше да пасе патки в Правец, а Евгения Живкова щеше да е шивачка в Бусманци. Първанов щеше да крепи с летви нужника в Сирещник, а Миков може би все още нямаше да знае какво е водка. Всъщност за водка нямаше да знаят и самите руснаци, ако не бяха окупирали и държали в робство Полша 200 години.

Всичките общо 6000 (цифрата е доста спорна, б.а.) члена на БКП на 9 септември 1944 г. щяха днес да са не повече от тогава...Да, толкова са били носителите на „светлите“ идеи за човечеството. Според доклад на Героги Димитров до Сталин от октомври 1944 г. само за един месец комунистите са се увеличили на 50 000.

Родих се и живях във време, в което активните борци против фашизма и капитализма вече бяха повече от редовната българска армия. Е, колко да са били активни и колко борци?!

Колкото за едното кюфте в повече на гърба на народа

Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, днес българската нация нямаше да е по-малобройна, отколкото през 19 век в Османската империя. Още преди 10 години ООН обяви, че сме най-бързо изчезващата нация в света.

В историята няма "ако", но има продажност и слугинаж.

Спомням си, че преди да вляза в казармата през 1987 г. бензинът беше стигнал 1 лев за литър, а пенсията на баба ми бе 50 лв. Спомням си, че ми беше забранено да пътувам зад граница, да чета много книги. Позволяваха ни само определени произведения, а руският беше въведен като втори задължителен език. Можехме да слушаме и само определена музика. Спомням си, че България беше опасана с телени мрежи, а за опит да преминеш границата - застрелваха в гръб. Спомням си, че за виц можеха да те затворят и пребият. Спомням си, че за лична кола се чакаше 10 години. Спомням си постоянния дефицит на стоки, опашките за това или онова. Спомням си режима на тока – 2 часа има, два няма. Спомням си... Има ли смисъл да продължавам?!

И днес има уроди, които твърдят, че тогава сме живели хубаво. Представяте ли си какво имат в главите си вместо мозъци?!

За разлика от Османската империя,

по времето на комунизма българинът нямаше право да праща децата си да учат в престижни европейски училища и университети. А днес бившите комунисти и техните руски приятели – политици и „бизнесмени”, бързат да изпратят децата си на Запад. Някои от тях дори позабравиха родния си език. Като дъщерята на Лавров, примерно.

За разлика от Османската империя, българинът нямаше право да печата и издава собствени вестници, да търгува свободно, да притежава фабрики и ниви...

На 5 септември 1944 г., без да е предизвикан от нищо, без нито един български войник да е пращан на фронта, СССР обявява война на България и нахлува на българска територия. Въпреки, че армията ни получава заповед да не оказва съпротива, а правителството в София обявява война на Германия. Червената армия поставя марионетно правителство, което в кратки срокове избива над 30 000 българи - кметове, свещеници, учители, офицери, политици. То е съставено набързо, за да обслужва целите на Кремъл. Създадена е система от концлагери, в които са вкарвани всички неудобни за комунистите българи.

Тристахиляден контингент на Червената армия окупира България и остава тук цели три години, докато са мобилизирани близо 400 000 българи и са пратени на фронта като пушечно месо. Издръжката на окупационния корпус на Червената армия е по-голяма от бюджета на държавата ни. Освен издръжката, която е изцяло за сметка на българското население, започват масови грабежи на храна, добитък, инвентар. Дори е забранено на българските рибари да напускат сушата.

Размерът на безчинствата е такъв, че се налага лично Георги Димитров да моли официално Сталин да се разпореди да се спрат грабежите, изнасилванията и убийствата над беззащитното българско население, включително и убийства на стари партийни членове.

Освен издръжката, Червената армия иззема складираните 5000 кг. розово масло (по-скъпо от злато) и 25 000 000 кг тютюн и го продава на американците по международни цени.

Разкостени и изнесени в Русия са над 100 завода,

включително и трите ни самолетостроителни фабрики в Ловеч, Казанлък и Божурище. След 20 години експлоатация и амортизация машините от тези заводи ще бъдат продадени обратно на България и то срещу долари.

Под натиска на Кремъл в България започва насилствена колективизация. Заради отказ да предадат земята си, дори партийни членове ще бъдат изключвани от БКП и пребивани.

Отнемането на собствеността води до невиждан спад на селскостопанската продукция и до разкъсване на здравите родови връзки в българските семейства, изграждани със столетия. Още по-фатално - от началото на 50-те години ще започне и спад на раждаемостта сред българския етнос, за сметка на останалите етноси. Само за 4 десетилетия демографският срив ще е такъв, че ООН ще обяви българската нация за най-бързо изчезващата.

Ще започне безумна индустриализация с остарели и неефективни съветски технологии и машини, които България ще бъде принудена да изплаща също с валута.

България ще бъде задължена до 1989 г. да предава селскостопанската си продукция на СССР под себестойност.и подобно на останалите държави от Източна Европа да хрантути една ненаситна империя.
До 1960 г. в хазната на БНБ не остава и цент. От 1961 г. до 1964 г. Москва ще изземе и целия златен резерв на БНБ - 32 тона злато. Трети фалит държавата ще обяви през 1969 г., когато сестрата на Луканов, подуправител на БНБ отново докладва на Тодор Живков, че в хазната на БНБ няма необходимите 50 милиона долара за изплащане на задължения към Московска народна банка. Правителството е принудено да стартира схеми с контрабандни канали за набавяне на валута.

Така през 1989 г. България ще осъмне от "дружбата"

с колосален дълг от 10 милиарда долара

Това са 600 милиона тогавашни пенсии като тази на баба ми или заплати на труженици в селското стопанство. Това са 150 милиона тогавашни заплати на инженери.

През 1989 г. съветската империя фалира. Фалира грозно, с тотален разпад на държавност и ценностна система. В кратки срокове комунистическият елит, дърпащ лостовете на властта, се превърна в едробуржоазен. По подобие на Русия и нашите комунистически първенци се превърнаха в собственици на банки, фабрики, едри земевладелци.

Комунистите побързаха да отворят границите и стотици хиляди българи избягаха от ограбената си родина, превърната за кратко време в криминална територия, за да търсят бъдеще за себе си и децата си в нормалния свят, където никога не е стъпвал руски ботуш.

И НИТО ЕДИН НЕ ИЗБЯГА В РУСИЯ. ЗАЩО ЛИ?!

Нещо повече. От самата Русия избягаха над 10 милиона. Според данни на РОССТАТ през 1993 г. населението на Руската Федерация е 153 милиона. Днес е 142.

През 1990 г. Андрей Луканов ще обяви и мораториум върху плащанията по външния ни дълг. Същият, който е натрупан по времето на Живков. Равняващ се на 600 милиона пенсии на баба ми. Или на 150 милиона заплати на инженер по онова време.

Апаратът на Държавна сигурност, ръководен и направляван от Кремъл ще създаде по подобие на руските си другари силови „застрахователни” групировки, които ще продължат терора над българина. Държавата ще остане безучастна, умишлено и целенасочено ще толерира тези престъпни групи, за да поддържа несигурност, страх и анархия. Комунистическите другари ще започнат разпарчетосване на селското стопанство и придобиване на инвентар и земя на безценица. Скоро ще се превърнат в едри земевладелци, смучещи днес субсидиите от ЕС. БКП ще се превърне в БСП – партия на едрата буржоазия, чието ръководство ще бъде съставено от банкери, фабриканти, хотелиери, енергийни мафиоти.

През 1995-1996 г. 12 банки, до една ръководени от кадри на Държавна сигурност, на пряко разпореждане на Кремъл, умишлено и целенасочено ще раздадат 300 милиарда лева необезпечени кредити на своите партийни другари. Това ще се извърши, под надзора на БНБ. Финансовата система на държавата ще колабира и ще бъде отключен механизмът на хиперинфлацията, който ще обезцени спестяванията на българите до 0 лв.

Нови стотици хиляди българи в кратки срокове

ще напуснат родината си

в търсене на хляба си по белия свят.

Ще бъде изнесен и продаден дори житният резерв на България, а правителството на Жан Виденов ще бъде принудено да депозира ценни книги на приносител в Дойче банк, за да набави валута за закупуване на жито. Същото жито, изнесено от неговите другари.

В цялата тази умишлено предизвикана анархия Русия ще направи опит да придобие газопреносната система на България и ще помете Жан Виденов, заради отказа му да участва в престъпната схема.

Нещо подобно ще се случи и години по-късно, когато с наши пари трябва да се финансира строежът на Южен поток. И по подобен начин ще бъде фалирана КТБ. Самата Корпоративна търговска банка е създадена още през 1994 г. като универсален правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК "Булгарсовинвест", с капитал 500 000 000 лв. БСФК "Булгарсовинвест" е регистрирано още по Живково време - през 1988 г. от съветските граждани Евгений Василиевич Красавцев и Алексей Александрович Симаков. Сами се сетете дали имат нещо общо с КГБ. Останалите в съвета на директорите на КТБ по това време – Людмил Гачев и Кирил Калинов са доказани агенти на ДС, оповестени с Решение № 2-193/ 11.06. 2013 г.

Банка, която раздаде необезпечени кредити за над 4 милиарда лева на руските мекерета и фалира, за да изплащаме всички ние от джоба си тези пари.

В паразитната си мимикрия кремълските мекерета дори използваха коалиция с наследника на „монархо-фашстката власт”, за да останат във властта и да продължават да обслужват имперските интереси на Русия.

Днес Русия притежава над 30% от икономиката ни

директно. В Търговски регистър на Република България има регистрирани над 50 000 фирми на руски граждани. Колко още владеят чрез подставени лица и офшорки, сами преценете.
Рафинерията монополист "Лукойл Нефтохим" отчита за последните 7 години приходи от над 46 МИЛИАРДА лева и нито стотинка печалба. След като стана руска собственост, от рафинерията бяха изхвърлени над 15 000 българи, а днес социално и здравно осигурени се водят по-малко от 1500 човека. В същия момент българинът е щавен с най-високите производствени цени на горива в Европа, докато в бюджета постъпват минимални средства от акциз.

Най-големият производител на най-скъпият ток в микса от ВЕИ е "Лукойл Енерджи", който е отчел за 6 години приходи от над 600 000 000 лв. И отново - нито стотинка печалба. Търговски регистър е публичен. Уверете се сами в изнесените данни. Руска собственост са и други стратегически предприятия като БТК и Булгартабак.
Последният е още едно кранче за подхранване на структурите на ДПС, създадени и контролирани от Кремъл още по живково време, които винаги скачат в парламента като един Матросов и гласуват заедно с Атака, когато трябва да се защитават руски интереси.

Днес България продължава да плаща и за най-скъпият руски газ в Европа, което води до непосилни сметки за парно и тотална неконкурентност на цели сектори от икономиката ни.

Руска собственост са и цели хотелски вериги, аптечни вериги, медии, телевизии, вестници. Зависимостите са ужасяващи и неслучайно българинът продължава да е с най-ниски пенсии и заплати в Европа, а руският кърлеж продължава да пие българска кръв.

Неслучайно продължава и демографската криза и много способни млади българи продължават да търсят хляба си в нормални държави. А що ли никой не иска да избяга в Русия?!

"Дружбата" продължава

Със страшна сила.

Като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Докато остане живо, де...

Ако на 9 септември 1944 г. по българската земя не беше нагазила Червената армия, сега България щеше да е друга.
« Last Edit: September 09, 2016, 16:14:16 PM by Ariman » Logged

Страхът прави вълка да изглежда по - голям...
Pages: 1 ... 34 35 [36] 37 38 ... 66
  Print  
 
Jump to:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2015, Simple Machines

Valid XHTML 1.0! Valid CSS! Dilber MC Theme by HarzeM