Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ

Георги Марков



Втори юни 1976 година, далеч от България

Драги Христо Ботев,

Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо.

Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега - в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш по зелена морава и щастливо разговаряш с благочестивите светии за съвършенството на Бога и света. Много пò ми се вярва, че дори свети Петър да те е приел в рая, ти си избягал оттам в първия удобен момент, завладял си било стария Радецки, било лодката на Данте и скришом си преминал небесния Дунав, който отделя светците от грешниците. Представям си даже как си скочил всред димящия пущинак на адското преддверие, как си прочел оня злокобен надпис "Вие, които прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете", и си се засмял. Аз така вярвам, че ти си се засмял на това предупреждение и може би си протегнал ръка и откъртил дъсчицата с надписа, защото ти никога не си могъл да търпиш такива евтини предизвикателства. Мисля, че ти си предпочел ада, защото там има каузи, докато в рая ги няма. Ти знаеш много добре, че ако стремежът на хората към рая може да бъде някакъв живот, самият рай - това си е чиста смърт. Отгоре на всичко в ада ти сигурно би намерил по-интересната част на човечеството. Старият грешник Бакунин, от когото ти толкова си се възхищавал, трябва да се е издигнал до ранг на помощник-дявол, приятелят ти Нечаев сигурно се пържи някъде в Деветия кръг, а другарят ти Стамболов, мушкан за милионен път с дяволския нож, би се опитал да ти обясни защо според него, ако ти не беше загинал във Врачанския балкан, само няколко години по-късно са щели така и така да те обесят.

И нека ти кажа, драги Христо Ботев, че аз вярвам на думите на Стефан Стамболов, въпреки че ти, може би, би ме погледнал с недоумение. Всеки твой поклонник би казал, че аз съм смахнат, защото от сто години насам всяка политическа партия, от най-дясна до най-лява, всяка фашистка или комунистическа организация, всяка власт - демократична или тоталитарна, всяка милиция или полиция те има за свое знаме, за свой герой, легенда, символ, светец. Ти си вероятно единственото име в цялата наша история, което обединява всички тях с едно желание - да те имат. Ти си нещо като магически камък, който всички духовни бедняци по нашата земя искат да притежават. Биха ти посочили помпозното величие, с което се почита денят на твоята смърт. О, как искам да видя лицето ти на този ден, как отгоре, някъде над облаците, гледаш това човешко наводнение към твоето лобно място, как добре организирани организации, войници, офицери, милиционери, ученици, пионери, комсомолци, партийци, духови музики, ракетни части, обикновени и централни комитети, генерали, поети, министри, писатели, разни деятели - с коли, камиони, автомобили, хеликоптери и пеша отиват да отдадат почит на легендата. Искам да видя как гледаш и слушаш зарята, церемонията за падналите, клетвите, че всички ще бъдат като тебе, гъгнещите речи на дебелите партийни ръководители, които произнасят празни дежурни фрази за свобода или смърт и те цитират и рецитират до посиняване...

Въпреки това, драги Христо Ботев, Стамболов е прав. Тези хора, техните бащи или техните деца щяха да те обесят, ако ти не бе имал щастието със спасителния куршум. И аз съм сигурен, че ти знаеше това много добре, ти го предчувстваше, ти го виждаше и точно като Исус Христос избра своята Голгота, за да спасиш народа си от греха. И точно като него от опасност ти се превърна в спасителна легенда. Ти сякаш отгатна какво те искаха от тебе и се съгласи с тях, твоите вероятни бъдещи убийци. Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти. Никой от тях никога не се е интересувал от тебе, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, а не на тебе.

Оттук нататък с твоето име в уста, боготворейки легендата, всички тия власти, и особено сегашната, щяха да унищожават всеки българин, който дръзнеше поне най-бледо да бъде като тебе. "Да живеем и се борим по ботевски" стана лозунг за изкореняване на всичко ботевско и за ликвидиране на всички горди и чисти чела, които биха се осмелили да бъдат като тебе. С твоята поезия на уста бяха смазани истински поети, с твоята свобода на уста беше наложено най-черно потисничество, с твоята независимост на уста България бе тласкана от една зависимост в друга, с твоя героизъм на уста бяха отречени истинските геройства, с твоя безкомпромисен характер на уста България бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества...

С една дума, ти си славното знаме, под което вилнее позорът. Ти знаеше това. Беше ти пределно ясно. И ако си забравил, нека ти припомня твоята ЕЛЕГИЯ, където ти така пророчески видя какво ще последва:

Кажи ми, кажи, бедни народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителя прободе
на кръста нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи и ще си спасиш душата"?!
Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда
кой продал брата, убил баща си?!

Това си писал ти самият. И не само си го писал, но си го и вярвал. И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев!

НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?

Не смяташ ли, че трябваше да се постараеш да останеш жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезната легенда за Христо Ботев? И вместо това да им създадеш позорната грижа да те обесят те самите. Фактически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане черен огромен камък, който да тежи върху всичките поколения и зловещо да им напомня за страшния позор и може би да спаси мнозина бъдещи Христо-Ботевци. Защото жестоката истина е, че запазвайки легендата за тебе, всяка година на втори юни ти биваш обесван. Твоята човешка същност, твоят характер, твоята истинска поезия, твоята революция, твоята силна любов и силна омраза увисват на въжето. Ако отоманската империя те честваше, ако гробът ти беше редом до този на Митхад Паша, кощунството със самия теб би било по-малко, отколкото сега, когато ти си знамето на казионщината, иконата на безскрупулността и пошлото интересчийство. Как наистина можа да допуснеш да те убият, когато следващите сто години така отчаяно се нуждаеха от тебе. Ти, който римуваше "патриоти" с "идиоти", ти който така страстно и силно извика:

На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди...

Прости ми, нямам дързостта да те укорявам, нито смея да възразя срещу кои и да е от твоите принципи и идеали. Напротив, струва ми се, че с времето те разбирам по-дълбоко и по-страшно. Някои от твоите днешни последователи казват, че ти си толкова необикновен, изключителен, странен, чудноват българин, който не прилича на никой друг българин. Може би загатването е, че ти въобще не си българин, а нещо друго. И това също подчертава моята идея, че поколенията през изминалите сто години са противопоставили легендата за тебе на самия тебе. Защото нека още веднъж повторя: ТЕ, КОИТО СЕ КЛАНЯТ ПРЕД ТВОЯ ОРЕОЛ, НЕ БИХА ОСТАВИЛИ ЖИВ НИТО ЕДИН, КОЙТО МАЛКО ИМ НАПОМНЯ ЗА ТЕБЕ. И ето че куршумът, който прониза челото ти, продължава да свисти в своя злокобен полет вече сто години и да пронизва много други чела. Ти си чудесен и красив, когато казваш:

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Както сам знаеш, не е трудно "кога въстане робът", да си найдеш гроба. Защото, когато робите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да превърнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев винаги е била далеч по-голяма от легендата за мъртвия Ботев. Така идвам до втория ми въпрос:

НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?

Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили, и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си написал "лозето не ще молитва, а мотика", че си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.

Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов. Затова него не го честват. Дори са го забравили и пренебрегнали. Защото той не им достави полезната легенда, в която много...*

 

 

* Текстът по-нататък не е запазен.

[KaraKitan]

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/V-Chili-ima-tolkova-mnogo-energiia-che-veche-e-bezplatna_48371.html

И в Чили и в Германия вече има периоди, когато електричеството не само е безплатно, но и се плаща обратно на ползвателите. У нас това няма скоро да се случи. И ако стане то ще е в резултат само на някаква регулация на ЕС. При това нашите до полседно ще шикалкавят.
Впрочем една от идеите на Никола Тесла е била да се добива електричество от електромагнитната обвивка на земята. При това безплатно. Тесла активно е експериментирал в това направление. Но не е било допуснато тази идея да се реализира, защото е щяла да унищожи вече разработена огромна бизнес ниша  и контрола върху продажбата на електричество на компании като Уестингхаус и Едисон. Лабораторията на Тесла е опожарена. С нея изгарят редица негови разработки.

[KaraKitan]

В памет на боеца Мохамед Али

[KaraKitan]

Ретрото пак е на мода

Винаги ще има жадна за илюзии тълпа и винаги ще има илюзионисти, готови да утолят тази жажда. Не е вярно, че Бог няма чувство за хумор
ИВАН СТАМБОЛОВ-СУЛА

линк към цялата статия:
http://www.segabg.com/article.php?id=811526

[KaraKitan]

С театрална насоченост

Веселина Седларска

линк към оригинала: http://reduta.bg/v2/article/%D1%81-%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Свидетелите на махленската свада в Слънчев бряг, в която се биха, раниха и убиха, бяха най-неочаквано арестувани, докато чакаха да бъдат включени в следствен експеримент. Сложиха им белезници и ги отведоха, вместо да ги оставят да се правят на артисти и да възпроизвеждат сценката.

Такава акция едно време определяхме като показна. Показна е точна дума, но с времето стана някак малка, твърде обикновена и дори прозаична за мащаба на МВР в областта на демонстрациите да изненадва престъпниците толкова тайно, че само всички хора ги виждат по всички телевизии. При коментара на последния масов арест пред очите на гостуващи и почиващи в курорта, бяха употребени две нови словосъчетания: „в условия на внезапност“ и „с театрална насоченост“. Това вече е друго нещо – съответства на новия етап на имитация, в който навлязохме.

В условия на внезапност Цецка Цачева съобщи, че България има реформирана съдебна система. Каза го в Пекин на среща с председателя на председателя на пекинския градски народен съвет на пекинското събрание на народните представители Ду Дъин, което нямам никаква представа на какво съответства, но колкото и по-нископоставен да е от нея  човекът в един 21-милионен град, пак не е хубаво да го лъже Цецка Цачева. От друга страна пък, кого да излъже, ако не Ду Дъин? Може ли да излъже нас, които знаем, че тече безпрецедентна проверка на европейски прокурори в държавното обединение, което си е равностойно на умуване дали да ни наложат съдебен борд от Брюксел. Освен това на кого вреди една лъжа, изречена в Пекин с театрална насоченост? Точно в този случай не съм склонна да се присмивам на Цецка Цачева, освен ако тя наистина не мисли, че имаме реформирана съдебна система.

И така от една театрална насоченост към друга театрална насоченост минават годините, животът. В имитация минават. Понякога си мисля, че ако работехме с такава страст и талант, с които имитираме, че работим, щяхме много отдавна да сме свършили нещата, които сега само имитираме, че сме свършили. Оказва се, че сме положили същите по количество усилия, пропилели сме време, а резултат няма. А е могло да бъде обратното – да си направим съдебната реформа заради нас самите, а не да лъжем китайците; да арестуваме престъпниците невидимо, да ги съдим и да ги пращаме в затвора, а не да правим екшъни за чуждестранните туристи и дъвка за очите на телевизионните зрители. Защо предпочитаме да имитираме, вместо да успяваме? Или може би въпросът е още по-кратък: Защо не успяваме?

Не успяваме, защото не полагаме чак толкова усилия, колкото си въобразяваме, че полагаме. Причините да съкращаваме усилията си са много повече и по-мощни от причините да умножаваме усилията си. Дори един първокласник може да си направи сметката, че не си струва да се стараеш повече от другите, щом всички накрая преминават във втори клас с отличен, както е в почти всички първи класове в почти всички училища. Какво остава за по-зрелите хора, които виждат, че тройкаджиите са се справили по-добре от тях в живота, че винаги ще се намери кой да свърши работата на мързеливия и някой винаги ще мисли вместо глупавия. Преданият винаги ще е ценен повече от можещия, подмазвачът има по-големи шансове от критикуващия и т.н. Така че едва ли полагаме чак толкова усилия да сме добри професионалисти, голямата част от усилията ги полагаме да ни дадат правото да бъдем добри професионалисти. В България не е толкова важно да можеш, колкото да намериш някой, който да ти позволи да можеш.

 

Не успяваме, защото не само критериите за добра работа са извратени, а и за самия продукт на работата. Никой няма да се старае  да прави добър продукт, ако и лошият може да мине за добър. Добрият продукт иска да влагаш в него много ресурси, лошият е лесен и евтин. Но ако той може да мине за добър, защо да хвърляш труд и пари в наистина добър. Ако докараш хората до низини, в които не се прави разлика между добра и лоша стока, ти си решил гениално въпроса: срещу най-малкото вложение можеш да получиш най-високата възвръщаемост.

Не успяваме, защото сме самотни в усилията си. И голяма част от силите ни отиват в преодоляването на пречки, а не в постигането на цели. Нямаме общи големи цели, защото сме хора на дребните сметки. Българската математика на благополучието предполага, че някой ще получи много, само ако друг получи малко. Няма как такава двойка да се сработи в успяващ екип. В нашите екипи всеки се изживява като жертва, като използван – точно защото личната му сметка не е толкова голяма, колкото са нуждите и представата му, че заслужава. И точно защото не може да промени установеното разпределение, променя усилията си – намалява ги, напасва ги към сметка, която е убеден, че го ощетява.

 Не успяваме, защото усилията ни са обезсмислени още на стартовата линия, предопределени, обречени, тъй като българските екипи се създават, за да спечели от работата им обикновено един, двамина, а не всички.

Не успяваме, защото когато хората усещат всички врати пред себе си залостени, те трябва да съчинят легенда, благодарение на която могат да понесат болката от отхвърлянето. Ние не можем да разбиваме врати, но сме експерти по легендите. Любимата ни: Ние сме прекрасни, но не зависи от нас да променим нещата. А щом не зависи, значи не се налага да правим нищо. А щом не правим нищо, значи сме невинни. А щом сме невинни, значи заслужаваме много. Но щом не получаваме много, значи сме жертви. А щом сме жертви, значи ни е много мъчно за нас самите. А щом ни е мъчно за себе си, значи имаме право да бъдем лоши с другите, за да защитим себе си. Това е кръг, от който няма излизане. В него сме включили всички потенциални виновни: Съветския съюз и Европейския съюз, бивши и настоящи военни блокове, президента на Русия и комшията, президента на Съединените щати и циганите, патриотите, соросоидите, гейовете, илюминатите, протестърите, контрапротестърите, географията ни, историята ни.

Не успяваме, защото нашият успех няма да е наш, той ще бъде присвоен. А и да остане наш, успехът тук е риск, нямането е спокойствие. Няма разлика в успеха и неуспеха в нашата страна. Ако не си успял, не можеш да заспиваш от притеснение за утрешния ден, от страх. Ако си успял, не можеш да заспиваш от притеснение за устойчивостта на постигнатото, придобитото, тоест отново не можеш да заспиваш от страх. В България може да се придобива само под индиго – една е истината на първия екземпляр, друга под индигото. Затова тук нищо не ти е гарантирано освен страха, че екземплярите все могат да бъдат сравнени някой ден. По-страшните неща се случват, когато успяваш, отколкото когато не успяваш. Защо тогава да успяваш?

Не успяваме, защото не надграждаме. Рушим. А рушим защото, това ни е единственият начин да връщаме времето назад, в което ни се иска да сме били едни, а сме били други. За да заличим нежеланите си образи и биографии, сътворени в миналото, рушим веществените доказателства, тоест самото минало. Пак в името на собствените си легенди. Ние пропиляваме живота си в сглобяване на легенди, вместо да се самоосъществяваме. И точно затова не полагаме достатъчно усилия, а имитираме, че полагаме достатъчно усилия.

Не успяваме, защото все още не сме разбрали, че успехът може да е само общ. Един успяващ и всички подпомагащи неговия успех – няма такава приказка. И да има, не е приказка, кошмар е. От кошмарите рано или късно се събуждаш.

[Zahari]

http://btvnovinite.bg/video/bulgaria/regionalni-novini/spor-za-imot-s-politicheski-privkus.html

[Nomad]

За "пазителите" на традициите и "родолюбците":
http://bradva.bg/bg/article/article-87807#.V4ykC9KLS70
 

[trayko.asenov]

Хайде да ви чуя мнението относно легалният начин да се бяга от закона ...
http://bezglobi.com/

[Habits]

Това не е законно. От доста време го има, доколкото знам ако те хванат с такова фолио ще ти лепнат солена глоба.

[KaraKitan]

"Какво медиите не ви казват за украинската криза" - видео
http://glasove.com/categories/video/239

[KaraKitan]

Отрезвяващ, заслужено гневен коментар на един от малцината свестни в настоящия български парламент. Фокусът е превръщането ни в обитатели на концлагер под целофана на нездравната реформа. Какво ли сега щеше да възкликне Славейков...

Който търпи гаврата на властта със здравето си, заслужава да е най-бедният и най-болният в ЕС

Автор: Велизар Енчев
Линк към оригинала: http://glasove.com/categories/komentari/news/kojto-tyrpi-gavrata-na-vlastta-sys-zdraveto-si-zasluzhava-da-e-naj-bedniyat-i-naj-bolniyat-v-es



Съзнателно използвам компрометираната дума за активно гражданско недоволство, защото протестърите /по презумпция десничари/ отсъстваха от агитката на пл. „Света Неделя“. Просто протестърите одобряват всяко безумие на властниците, ако властта е в ръцете на техните кумири.

 

Помните ли как в изборната нощ на 5 октомври 2014-та Радан Кънев, Лукарски, Меглена Кунева и прочие реформатори изведнъж обикнаха ГЕРБ и вкупом пристанаха на Бойко Борисов? А само 24 часа по-рано се кълняха, че никога няма да са в едно правителство с премиер Борисов, щото имал тъмно минало.

 

Като лоялни войници на партиите си, родните протестъри са готови да дават пръстови отпечатъци в болници и аптеки и кълнат всеки протестиращ срещу тази нацистка практика, щом туй е волята на техния министър Москов. Ала не за протестърския примитивизъм ми е думата.

 

Боя се, че ще кажа нещо скверно, което не е политкоректно, сиреч грозно, при това изречено от народен представител. И то ще прозвучи така:

 

Народ, който търпи гаврата на властта с неговото здраве, заслужава съдбата си на най-бедния и най-болния в ЕС!

 

Как е възможно само трийсетина софиянци да дойдат пред ведомството на българския д-р Менгеле, за да да му кажат, че България не е Третият райх, ние не сме концлагеристи и адвокатстващият на Москов премиер не е Фюрер?

 

Защо никой не се възмути от пламенната пледоария на Бойко Борисов в защита на пръстовите отпечатъци на д-р Менгеле?

 

И какво трябва да се случи, за да разбере този заспал народ, че от 1 октомври аптеки и болници ще искат пръстов отпечатък от всеки пациент, за да получи лек или легло?

 

Познавайки бунтовния нрав на чехи, поляци и унгарци не мога и да си представя, че улиците на Прага, Варшава и Будапеща ще останат пусти, ако техните премиери и здравни министри наложат варварската практика на пръстовите отпечатъци в болници и аптеки.

 

А София мълчи, сумти и кротко поема поредната порция унижение, сервирана й от този кабинет. И само шепа хора дръзва да протестира с патоса на Вазовия Мунчо.

 

Тоя луд бе единственият човек,който се осмели да протестира, рече поетът. А днес трийсетина нови Мунчовци викаха срещу Москов, докато петима заптиета в полицейски униформи лениво бранеха министерската порта.

 

Сега разбирате ли защо бяхме пет века под робство, защо гърци и сърби сами се освободиха от османския гнет, а ние кротко чакахме Дядо Иван, когото сега попържаме на воля като лоялни евроатлантици?

 

Нека се простим с илюзията, че в България има пациентски организации. 90 процента от тях са НПО-та, преживяващи от яслата на държавно или външно финансиране, готови на всяко полягане пред властта, ако ще лапнат нова и нова субсидия.

 

Един само д-р Стойчо Кацаров се бори със здравната мафия, а покойната Теодора Захариева изгоря в тая обречена битка. Щото с голи гърди срещу мафията на площад „Света Неделя“ е кауза пердута. Помните ли болната от рак Теодора как до последно воюваше с тия негодници, даже лежеше пред министерството им, докато плебсът я отминаваше с безразличие?

 

Днес софийският плебс отмина с тъпо безразличие и този протест, който по ирония на съдбата брани интересите точно на болните плебеи.

 

Какво трябва да се случи на софиянци, за да скочат като чехи, поляци и унгарци и изметат корумпираната шайка на „Дондуков“? Какво може да ги запали, след като нито колосалната цена от лев и шейсет за билетче, нито унизителният пръстов отпечатък им отвориха очите, за да прогледнат, че кметицата Фандъкова и здравният екзекутор Москов ги третират като стадо овце?

 

За софийската буржоазия следващото ми прозрение ще e скверно, но открих диагнозата на греховния град: столицата ни се изроди в асоциално сборище на чалгари, еснафи, провинциални парвенюта, скудоумни пенсионери, мутри с бели якички и криминални такива. Тази отровна амалгама попарва всеки порив за съпротива и избутва в ъгъла на живота почтените и духовно извисените.

 

Може ли такова гето да е достолепна столица, даваща пример на страната с гражданско неподчинение, когато неколцина облечени във власт бандити се надсмиват над два милиона покорни мишлета?

 

И защо заради един Делян Пеевски жълтите павета почерняха от гнева, а заради пръстовите отпечатъци и унизеното достойнство на 6 милиона пациенти софийските площади са пусти?

 

Който знае горчивите отговори на тези въпроси, да ги даде. За да накараме столичният плебс да ги изпие. До дъно!

 

Впрочем не е ли време да сменим столицата си? Не може духовно гето да е столица.

[KaraKitan]

Глобализаторът, който дойде от студа



Автор: Грег Паласт

Преводът на тази статия излезе във в. "Сега" през 2001г. Пускаме я отново поради актуалното й съдържание. Разкрития на Джоузеф Щиглиц, носител на Нобеловата награда за икономика, за кръвопийствата на МВФ и Световната банка.

линк към оригинала: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/globalizatoryt-kojto-dojde-ot-studa



Докато слушах обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка, очите ми се опулиха до изхвръкване. Например от разкритието как МВФ и финансовото министерство на САЩ са фалшифицирали изборите в Русия.

"Осъдиха хората на смърт," каза бившият апаратчик.

Той беше като изваден от книга на Джон льо Каре. Страхотният агент идва от студа, минава на наша страна и в многочасови интервюта разтоварва паметта си от чудовищните неща, извършени в името на една политическа идеология, зад която той е прозрял пълната й прогнилост.

Но пред мен седеше не някой изхабен шпионин от времето на Студената война, а къде по-сериозен "улов". Джоузеф Щиглиц е бивш главен икономист на Световната банка. Новият световен икономически ред е до голяма степен негова осъществена теория.

 

Интервюирах Щиглиц в продължение на няколко дни - в Кеймбридж, в един лондонски хотел и във Вашингтон през април 2001 г. - по време на голямата говорилня на Световната банка и Международния валутен фонд. Вместо да председателства срещите на министри и банкери, Щиглиц бе държан в безопасно изгнание отвъд полицейските кордони - барабар с протестиращиге монахини с огромния дървен кръст, с боливийските профсъюзни лидери, родителите на деца, болни от СПИН, и други недоволни от глобализацията. Някогашният най-вътрешен човек бе станал пълен аутсайдер.

 

През 1999 г. Световната банка го уволни. Не му бе позволено кротко да се оттегли; научих, че финансовият министър на САЩ Лари Самърс настоявал за публично отлъчване за Щиглиц, който за първи път, и то съвсем меко, бе изразил несъгласието си с глобализаторския стил на СБ.

Тук, във Вашингтон завършихме последното от няколкочасовите интервюта за "Обзървър" и Би Би Си за истинските, често скрити действия на МВФ, СБ и собственика на 51% от акциите й - щатското финансово министерство.

Тук от неназовани източници (не Щиглиц) получихме набор документи с гриф "поверително", "с ограничен достъп", "да не се огласява без разрешение на Световната банка".

 

Щиглиц ми преведе една от бюрократщините - "Стратегия за държавно подпомагане". Има такава стратегия за всяка по-бедна държава, разработена, според СБ, след внимателно проучване в страната. Но според Човека Отвътре проучванията на банковите екипи се състояли предимно от подробна инспекция на петзвездните хотели. Те приключвали със среща на чиновниците със съответния просещ финансов министър, на когото връчвали за "доброволен" подпис предварително изготвено от банката споразумение. (Разполагам с доста такива документи.)

 

Банката връчва все една и съща програма от четири стъпки.

Първата стъпка е приватизацията, която според Щиглиц е по-точно да се нарича рушветизация. Местните държавници, вместо да се опълчат срещу разпродажбите на държавните предприятия, използвайки изискванията на Световната банка да се затварят устите на местните критици, радостно шиткат електрическите и водоснабдителните си компании, разказва Щиглиц. "Виждаше се как им лъсват очичките при перспективата да получат 10-процентни комисиони в швейцарски банкови сметки за клъцването на няколко милиарда от продажната цена на националните активи."

 

И правителството на САЩ знаеше това, обвинява Щиглиц, поне в случая на най-голямата "рушветизация" - разпродажбата през 1995 г. в Русия. "Мнението на финансовото министерство на САЩ беше, че ходът е великолепен, тъй като искаме Елцин да бъде преизбран. Не ни пука, че изборите няма да са честни, а купени. Искаме парите да идат при Елцин като финансови инжекции за неговата кампания."

Щиглиц не е психар, бълнуващ за световни заговори. Човекът е бил много вътре в играта като председател на икономическия съвет на президента Клнтън, тоест бил е член на кабинета му. Най-пагубно според него е, че подкрепяните от САЩ олигарси са оглозгали индустрията на Русия и в резултат на корупционната схема националното производство се е свило наполовина и е довело до депресия и глад.

 

Планът на МВФ и СБ с мотото "спасете икономиката си сами" е абсолютно един същ за най-разнокалибрени държави. След рушветизацията втората стъпка е либерализация на капиталовия пазар. Теоретично дерегулацията на капиталовите пазари позволява на инвестиционните капитали да влизат и излизат от страната. За нещастие, както стана в Индонезия и Бразилия, парите се движеха само навън и все навън. Щиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Суми в брой влизат само за спекулации с недвижими имоти и валута, но и при най-слабия сигнал за неприятности просто изчезват. Резервът на страната може да бъде източен за броени дни и дори часове. И когато това се случи, МВФ изисква от тези държави да повишат лихвите до 30%, 50% и 80%, за да изкушат спекулантите да им върнат собствените им източени фондове.

 

"Резултатът можеше да се предвиди", казва Щиглиц за приливните вълни на "горещи пари" в Азия и Латинска Америка. По-високите лихвени проценти изядоха стойността на собствеността, сринаха индустриалното производство и ометоха държавните хазни.

Точно в този момент МВФ повлича задъхващата се нация към стъпка номер три: пазарно ценообразуване - причудлив термин за повишаване цените на хранителните продукти, водата и енергоносителите. Това води, както може да се очаква, до стъпка три и половина, която Щиглиц нарича "МВФ бунт".

 

Този бунт е болезнено предвидим. "Държавата е напълно съсипана, а МВФ се възползва от ситуацията, за да изстиска и последната й капка кръв. Нагнетяват парата все повече и повече, докато целият котел експлоадира" - това се случи в Индонезия през 1998 г., когато МВФ спря помощите за храна и гориво за бедните. В Индонезия избухнаха безредици. Има и други примери - боливийските бунтове за цените на водата миналата година и през февруари т. г., метежите в Еквадор заради натрапеното от Световната банка увеличение на цените на газа. Човек остава с впечатлението, че и бунтовете са заложени в плана.

 

И си е така! Щиглиц не е знаел, че хора на Би Би Си и "Обзървър" във Вашингтон са успели да се доберат до няколко документа от Световната банка, всички с досадните грифове "поверително", "за ограничено ползване", "не подлежи на разпространение". Един от тях е "Временната стратегия за подпомагане на страната" - за Еквадор. В него няколко пъти с пълно равнодушие се съобщава, че стратегията ще предизвика "социални безредици" - според бюрократичния им израз за една пламнала държава.

 

Това не е изненадващо. В секретния доклад e отбелязано, че планът американският долар да стане валутна единица на Еквадор е сринал 51% от населението под прага на нищетата. Планът на СБ за "подпомагане" включва и съвет да не се обръща внимание на страданията и да се потъпкват гражданските вълнения с "политическа решимост" - и с още по-високи цени.

 

Бунтовете, предизвикани от МВФ (под бунтове разбирам мирни демонстрации, разпръснати с куршуми, танкове и сълзотворен газ), предизвикват ново паническо изнасяне на капитали и фалити на правителства. В това икономическо "подпалвачество" има и добра страна - за чуждите корпорации. В такива моменти те дооглозгват остатъците от активите - примерно, още някоя минна концесийка или пристанище, разпродадени като на пожар на съответните смешни цени.

 

Щиглиц отбелязва, че МВФ и СБ не са чак толкоз безсърдечни привърженици на пазарната икономика! Например МВФ изсипа десетки милиарди долари, за да спаси от банкрут индонезийските финасисти след прекратяването на субсидиите за хранителни продукти - а всъщност спаси американските и европейски банки, от които индонезийците бяха взели заеми.

 

Моделът се очертава - в тази система има много губещи, но само един печели. "Един" в случая е събирателен образ на западните банки и американската хазна. Те обират каймак за милиарди долари от тая безумна международна капиталова маслобойна. Щиглиц ми разказа как в началото на кариерата си в Световната банка е имал злочесто запознанство с новия президент на Етиопия, избран в първите демократични избори. СБ и МВФ наредили на Етиопия да прехвърли парите за помощи към сметка във валутния резерв на САЩ, който изплаща мизерна 4-процентна лихва. В същото време Етиопия била принудена да заема долари при лихва 12%, за да изхрани населението си. Новият президент умолявал Щиглиц за позволение парите за помощи да послужат за възраждане на нацията. Но не! Плячката отпътувала директно за подземните трезори във Вашингтон.

 

Стигаме до четвъртата стъпка на това, което МВФ и СБ наричат "стратегия за намаляване на бедността": това е свободната търговия, но по правилата на Световната търговска организация и Световната банка. Щиглиц оприличава свободната търговия в стил СТО на опиумните войни. "И те са се водели, за да се отворят пазарите", казва той. Както през 19-ти век, днес европейците и американците събарят бариерите пред своите стоки на пазарите на Азия, Латинска Америка и Африка, но същевременно барикадират собствените си пазари срещу селскостопанската продукция на страните от третия свят.

 

В опиумните войни Западът използва военни блокади, за да отвори нови пазари за необузданата си търговия. Днес Световната банка може да поръча финансова блокада, която е също толкова ефикасна - и понякога също толкова смъртоносна.

Щиглиц особено се възмущава от т. н. "Споразумение за правата върху интелектуалната собственост на Световната търговска организация". Именно въз основа на това споразумение новият световен ред "осъжда хората на смърт", като налага върху патентованите лекарства непосилни мита и отчисления за западните фармацевтични компании.

 

Между другото, не се мъчете всеки път да разшифровате какво беше МВФ, какво - СБ, и какво - СТО (Световната търговска организация). Това са взаимнозаменяеми маски на една обща властова система. Преплетени са посредством т. нар. "спусъчен механизъм". Звучи застрашително, а ето как действа: щом се тегли заем от СБ за училищни нужди например, "спусъкът" автоматично задейства изискването да се изпълняват всички условия, налагани върху съответната държава от правилата и на СБ, и на МВФ (средно по 111 за държава).

Всъщност, казва Щиглиц, МВФ изисква от длъжниците си наказателна търговска политика, която надхвърля официалните правила на Световната търговска организация.

Най-голямото притеснение на Щиглиц е, че секретните планове на Световната банка, основани на абсолютистката й идеология, не подлежат на никакво обсъждане или несъгласие. Въпреки натиска и усилията на Запада за въвеждане на демократична избирателна система в целия развиващ се свят, тъй наречените програми за намаляване на бедността всъщност подкопават демокрацията.

 

Пък и не сработват, пустите му планове. Под мъдрото ръководство на МВФ производителността в Черна Африка се срина в бездънна пропаст... А да има някоя страна, избягнала печалната участ? Да, отговаря Щиглиц - Ботсвана! С кой номер? "Просто казаха на МВФ да се разкара оттам."

Добре де, г-н Многознайко Щиглиц, ами вие по кой начин бихте подпомогнали развиващите са страни? На това предизвикателство професорът отговори така: с радикална поземлена реформа, която да разбие едрата частнособственическа система; с атака срещу ограбващите лихварски ренти (най-често на стойност 50% от добива на арендатора), които се налагат от поземлените олигархии по цял свят.

Не можех да не го попитам и друго - защо, щом той е бил баш икономистът на СБ, банката не се е вслушала в тия негови предложения.

"Ако се отрече правото на частната поземлена собственост, това ще размести властовите елити. А това хич не е приоритет на банката."

Така си е...

И най-сетне питам - кое го е накарало да си захвърли хубавата служба?

Оказва се, това бил отказът на банките и американското министерство на финансите да променят политиката си дори при очевидния провал на монетарните им танци в 4 стъпки, причинили толкова страдания и лишения. Всеки път, когато свободно-пазарното лечение на нечия икономика даде фира, МВФ просто настоява да се приложат още по-надълбоко мерките на свободния пазар.

Като средновековни лечители са", сухо каза Човекът Отвътре. "Когато пациентът умре, казват - брей, май не трябваше да спираме кръвопускането, а? Имаше в него още кръвчица за източване!"

...От разговорите с Щиглиц ми стана убеждението, че за да се излекуват световните кризи и мизерията, решението е съвсем просто: да се разкарат кръвопийците.

 

Източник: в. Сега - http://www.segabg.com/article.php?id=199679

 

[rex]

Ако трябва да сме обективни, съществуват и множество други причини, които пряко влияят върху тези процеси, като самите те нямат  политически характер.
Пример – възрастовата структура на населението. И по-конкретно, застаряващата Европа, срещу по-младите развиващи се страни. Какво се получава – трансфер на производствени мощности от „старата госпожа“ към „по-младите“ икономики. Което е факт и не се наблюдава от вчера. Обяснението – възрастните европейци потребяват все повече услуги и все по-малко стоки. Което кара корпорациите да релокират своите производствени бази при реалния пряк консуматор, намалявайки своите променливи разходи. По този начин се конкурира, поглъща или консолидира част от местния бизнес. И Чукумбе си вика – ееей, баси - тия чужденци планирано ни опраскват смотаната и без това икономика. Не бе пич – просто им купуваш нещата и те се местят близо до тебе, за да им е по-евтино да ти ги произведат и доставят.
Така, че не всичко е в резултат на пряка политическа намеса. Както е налице и факта, че някои неглижирани вторични ефекти в даден момент могат да се превърнат в основен катализатор за икономически промени. Непредизвикано на практика.

[Habits]

Невероятна история.
Някой от вас дали няма да си го познае....

http://truestory.bg/pekrasnoto-samotno-kuche-koeto-brodi-iz-rila-i-pridrujava-planinarite-v-tehnite-prehodi/

[trayko.asenov]

Реших тук да ти отговоря...

   Хайде да обсъдим най-накрая наличната фактология, защо от нея се бяга упорито като дявол от тамян?
   Първият пример, за който се сещам – казуса с разгонването на Добротица. Там вкара ли се умишлена интрига от Трайко Асенов – да или не?  Направи ли се умишлен опит да бъде обвинен Андрей в нещо, за което реално човека хал-хабер нямаше? Направи ли му се на онова бележка от четири човека да спре? То започна ли да ме облъчва с лични съобщения, в които да клепа Андрей, че бил превъртял? С идеята (ако бях някой малоумник) понеже пиша активно във форума – да вземе преднина и по възможност да ме привлече на негова страна, като лоби?
Второ – пак в темата на Андро. Онзи филхит ли, милхит ли беше – взе ли се неговата страна от То, единствено и само да се оклепа пак Андрей? Страната на човек, който оплю работата на Атила и Сидер, изкара им овцете кръстоски, козите крастави и недорасли. Не беше ли това отново направено единствено и само за да бъде хвърлена кал върху Андрей?
   Така се стигна до момента на тоталното падение, когато То взе страната на откровено и преднамерено настроен негативно срещу МАКК външен елемент, който тръгна да оспорва един вид интелектуална собственост на асоциацията. И защо – пак единствено и само за да бъде оклепан Андрей. Тука и д-р Вучков, и Атила си изразиха мнението по въпроса. Стигна се до там, че То се опита да вкара в обяснителен режим Захари – който освен като страхотно попадение (като мисъл и действие) за МАКК, се е доказал и като изключително либерален и тактичен човек. И тук нещо да лъжа или изопачавам?
   Попитах доктор Вучков за Гривчо от Бачево и веднага ми се вкара интрига, че внушавам прилагането на двоен стандарт. То се спусна пак от засада, без нито едно мнение преди това по дискусията, без защитаване на принципна позиция. Изключително и само преднамерено, за да внуши интрига. Не беше ли така?
   И стигаме до момента с двете (по време) дискусии, касаещи родоначалниците на линии. То последователно се опита да заеме всяка от страните по дискусията, търсейки на принципа на по-малкото съпротивление. Като видя, че първия вариант не го огря, тръгна да си прави гаргара с Ариман. Ама там удари на още по-голям камък и пак извади кофата с помията. Нещо да лъжа?
Какво е обобщението от всичко това – нито едно мнение на То по цитираните теми, до момента докато издебнатия форумен участник не изкаже мнение. И нито едно по същество след като се посее интригата. Това какво говори?

Въпреки, че се зарекох да не ти коментирам постовете ще направя само това изключение! Слушай сега малко и се спри накрая, щото това на нищо не прилича! Има история, която на теб от 400 км в Русе няма как да ти ясна. Ти четеш някакви резултати, ама не търсиш причината. И започваш от косвените резултати да вадиш велики заключения, че даже и решения! Спри се, щото много неща не знаеш. Конфликта ми с Андрей, си е наша работа! Той варира от зимата преди да ти пиша и преди да коментирам Добротица, при все, че кучето е супер! Обясних ти го още тогава на лични. Не знаеш, а се месиш. Нямам нужда от лоби. Относно филхит, не беше ли показана яростна агресия към клиент на Андрей, който му е оставил не лев и два?! Що беше нужно Адрей да е толкова злобен, нали е свестен? И защо да съм заемал страната на Котраг, просто съм ядосан на Андрей, толкова. Въпросът с ровенето на кокали не беше към теб, но понеже имаш комплекс, както вече не веднъж стана явно, реши, че следва да се намесиш вещо.

Да обобщим, обяснено ти бе не един път, че Андрей ме обиди, след което злобата и завистта го обзеха тотално и не спира да бълва омраза! Ако обърнеш внимание на личните си съобщения ще видиш желанието ми да търся решение на проблема с колегата. Разбира се, че е нормално да реагирам по начинът по-който съм реагирал! Извиних се , на господина, въпреки, че не виждам причина да се стига до тук, но той твърдоглаво си е навил на пръста, че Трайко Асенов спира да отглежда кучета, овце, кокошки, маха се от МАКК и отива на Луната. Е, питам аз за кое точно си казал истината, като не я знаеш и защо всеки път бързаш да ме поставиш в някакъв калъп, в който не пасвам? Всъщност, аз не искам да ми отговаряш, защото не желая да пиша повече по тая тема, омръзна ми. Писна ми от омразата на колегата, син на майка България. Писна ми от твоето категоризиране и непрестанните опити за интелектуална репресия. Както вече писах, аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал без значение на кой му е кеф или не!