Общество: размисли, чувства, позиции

[Zahari]

Имало и говорещи за България!

Размисли от Москва след „Евровизия“
 май 16, 2016 Век 21  10 Comments Австралия, Джамала, Евровизия, Поли Генова, Русия, Сергей Лазарев, Сталин, украйна
Анатолий  Безсланов, Москва

poli-genova-eurovisionБългарката Поли Генова със своята великолепна песен и изпълнение на финалния конкурс на „Евровизия“ 2016 покори Европа. Тя зае първото място от участващите страни членки на Европейския съюз. Този успех е уникален. Той говори за безспорен талант оценен от европейските зрители.  Показва също така чрез вота на зрителите, че много българи вече свободно живеят в Европа и сигурно са гласували за своята сънародничка.  Но аз съм озадачен и сериозно разтревожен от това, че моите сънародници не видяха и не оцениха таланта на българската изпълнителка. Еуфорията около представянето на нашия Сергей Лазарев бе голяма, но все пак нима не забелязахме таланта на Поли Генова? При това ние руснаците обичаме и ценим хубавата музика. Но защо тогава не гласувахме за българската песен, която цяла Европа високо оцени? Склонен съм да мисля, че това поведение на зрителите от Русия се дължи поне на две причини. Първо, стана ясно, че българи в Русия не имигрират, явно нямат желание да живеят у нас. И логично нямаше кой да гласува за Поли Генова.  За живот, за работа българите вече предпочитат европейските държави. И това е разбираемо. Стандартът на живот в Европа е по-висок от нашия в Русия. Второ, най-вероятно чисто политически са причините поради които руснаците не гласуваха за Поли Генова.

От много години в Русия се води открита медийна пропаганда срещу България.

PoliИ тя започна, когато тази страна реши да се присъедини към НАТО и Европейският съюз. Наши политици открито говореха срещу този избор на България и обвиняваха българите, че са „предали“ нашата дружба. Но какво да правят българите след като ние сами си разбихме Съветският съюз, а и до днес водим политика, която няма как да се хареса на европейския български народ.  Но въпреки  всичко това и въпреки езикът на омразата, който завладя много мои съотечественици, които вместо да търсят причините за нашите икономически и социални трудности в нашите политици, смятат, че някой друг ни е виновен, не трябваше така да обиждаме българите. Най-малко те може да са ни виновни. Те си гледат интересът на своята страна и този интерес в момента е да бъдат в Европа, а не да се връщат към миналото, което ние им предлагаме. Аз ги разбирам, но не разбирам защо руските зрители не подкрепиха песента на Поли Генова. А тя пееше не за „нашия Крим“, нито за нашите „опълченци“, които в България наричат „терористи“, а за любовта, за  побеждаващата сила на любовта.  А може би моите сънародници са се подразнили от това, че българката не пее за „братската любов“ между нашите народи? Нямам представа. Но във всички случаи

ние руснаците постъпихме лошо, много лошо, показахме се като крайно невъзпитани зрители.

И се изложихме пред българите.  А песента на българката бе достойна дори да спечели конкурса на „Евровизия“. Ужасява ме мисълта, че моите сънародници просто мразят Европа, а покрай Европа намразиха и българите. Защото и българите са европейци. Но с омраза не се живее. Тази омраза направи така, че сами си развалихме държавата – Съветският съюз, а сега същата омраза може да съсипе и Русия. Потръпвам от тази мисъл, но не мога да не я споделя. И ако на  следващия финал на „Евровизия“,  чиято столица ще бъде прекрасният украински Киев, ние отново се покажем като хора, които не ценят музиката, а всичко обръщат на политика, то нищо добро не ни чака като държава.

Ще споделя с българските читатели и моята оценка за песента на украинската изпълнителка Джамала,

djamala-248531-810x0чиято песен спечели конкурса. Всички у нас коментират, че това е политическа песен и не е трябвало да участва в конкурса. Но песента е известна от една година и за всеки нормален човек е ясно, че това е песен за човешкото страдание, за трагедията сполетяла  коренният народ на полуостров Крим в резултат на политиката на Сталин за унищожаване и репресиране на цели народи.  Сталин провеждаше тази политика и преди Втората световна война, и по време на войната и след нея.

stalinТази политика донесе неизмерими страдания на много от народите населяващи Съветският съюз. Тази политика историята еднозначно осъди. У нас това осъждане започна още в средата на 80-те години в  средите на интелигенцията, а  официално антихуманните действия на сталинския режим бяха  заклеймени след началото на перестройката.  За съжаление днес у нас се правят опити за реабилитация на съветския тоталитаризъм, който в някои отношения бе по-жесток от нацисткия тоталитаризъм. Защото германските фашисти избиваха чужди народи, а ние допуснахме нашите управници да унижават и избиват собствения си народ.  Впрочем редица съвременни историци изтъкват, може би с основание, че коренното население на Крим са били българи и че ние сме ги наричали с обидното име „татари“. Не вярвам на тези теории, но е факт, че е непонятна омразата на руснаците към татарите. И когато милата и очарователна украинска изпълнителка изпя вълнуващата песен за огромната човешка трагедия на своя татарски народ, това не бе политика.

Политика бе нашето отношение към българката Поли Генова.

Още повече, че  основен морален дълг на изкуството е да защищава човешкото, да страда заедно със страданието на човека. Няма талантлив поет,  композитор,  певец, който да е останал чужд на темата за човешкото страдание. И когато го е направил талантливо, както го направи украинката Джамала, е логично да спечели конкурса.  Още повече, че това бе общоевропейски конкурс, а известно е, че след Втората световна война гражданите на европейските държави, може би за разлика от нас в Русия, повече от всичко ценят човешкия живот. На мен ми направи впечатление, че Джамала бе подкрепена и от много руски зрители. Вероятно това са украинци или наследници на кримските татари, които живеят в Русия. Вероятно има и руснаци, които са подкрепили Джамала. И това е хубаво, защото тя всъщност отправи послание към всички ни никога да не се връщат онези зловещи сталински времена.

AvstaНо най-много ме впечатли факта, че най-сериозните конкуренти на Джамала – австралийците, са дали сериозна подкрепа на украинската изпълнителка, макар това да  коства на тяхната – също великолепна изпълнителка, победата и я изпрати на второто място. Едва ли австралийските зрители знаят чак толкова за депортацията на кримските татари от Сталин. А и в песента на Джамала не се споменава Сталин, не се споменава и думата депортация. Но имам чувството, че австралийските зрители са усетили в самото изпълнение, че става дума за някакъв ужас преживян от хора, от страдащи хора. И това ги е развълнувало.  Но възможно е и друго обяснение. Ако австралийците не знаят за депортацията на кримските татари през 1944 г. – в ония времена няма глобални информационни мрежи и Сталин не пуска прес съобщения за своите престъпления, то със сигурност днешните австралийци знаят за това, което ние направихме преди 2 години. И е възможно да са си помислили, че песента на Джамала осъжда, както пишат европейските медии „незаконната руска окупация на Крим“. Но ако е така, това показва, че хората в далечна Австралия не са безразлични, не са безчувствени към това което става по нашите географски и политически ширини.

evrovisiqНяколко думи и за нашия Сергей.

Зарадва ме вотът за него на българите. Не знам дали това е вот на руските граждани, които все по-масово се преселват в България или е вот на българските граждани. Няма значение. Българите показаха, че за тях е важна музиката, изпълнението. Докато, за съжаление, нашите зрители проявиха политическо отношение и не оцениха по достойнство таланта на българската изпълнителка Поли Генова. Имаше ли шанс Сергей да спечели конкурса? Вероятно да, ако и този път не бяхме проявили типичната за нас грандомания да показваме своето „руско величие“ чрез размахваните орлови криле взети назаем от националния герб. В това вероятно европейците са видели опит за политизиране и ни отразяха, защото такива са правилата на конкурса.  Но нашата песен бе хубава и мисля, че зае справедливо достойното трето място. Но лично на мен повече ми хареса песента на българката Поли Генова.

[KaraKitan]

Rex, прави ли ти впечатление, че:
1.Най-шумните настоящи антикомунисти са бивши комунисти.
2. Истинските противници на онзи режим бързо бяха изтикани в страни от прожекторите и на тяхно място цъфнаха пробоядисани другари. Впрочем противниците на онзи режим не приемат и настоящия. И отново са репресирани, но по-префинено. Без лагери. Някоя бухалка, прокурорче и жълта преса са къде по ефективни.
3.Политическата ни класа(каквото и да значи това) не обича да стои без голям батко закрилник на золумите им. Ако преди е бил на изток, сега са се обърнали на запад. Но и в двата случаи тези родни другаро-господа са си гледали личния келепир и са използвали ситуацията да се налапват с власт. Никаква национална идея не ги води. По лошо е, че натрапват на останалите своето слугинство. "Демократично" тръбят, че който не се е надупил в избраната от тях посока е ..............(цветисти просташки определения бол). Ако утре от планета XXXX цъфнат инопланетяни, нашите веднага гъвкаво ще им станат прислуга. Само и само за да си запазят правото да скубят раята.

[rex]

Неясно съм го написал тогава щом си разбрал, че сравнявам Батак с Украйна.
Просто давам примери за различната гледна точка.
И не, не говорим за суверенни държави. Нито при Украйна, нито у нас.
Говорим за типичното ни чуждопоклонничество и заслепение. Защото ако някой защитава държавния суверинитет щеше да защитава наравно с Украйна и Сирия и Ирак и Либия и... толкова лошата Северна Корея. (За която и ти и аз знаем колко е лоша от медиите, щото въпреки, че сме свободни да говорим и пътуваме свободно не можем да си позволим да видим наживо. Не защото няма да ни пуснат, а защото ще трябва да отделим 3500 лв. колкото е една екскурзия до там.)

А българите в Крим нямат нищо общо с темата освен, че са взели страната на лошата имперска сила. И точно заради това "не разбират, заслепени са и объркани".

п.п. Тъмночервената статия е тъмносиня, щото Русия от доста време е сменила цвета на идеологията. (Ама това за тея дето се сещат.)
Проблема е, че никой не говори За България...

Човек, не съм кон с капаци и не виждам нещата в черно-бяло. За да подмина факта, че всяка велика сила си прокарва интересите където и както може. За Ирак, Сирия и Либия съм абсолютно съгласен, абсолютно.
Но имперски интереси имат и двете страни, за които говорим. С тази разлика, че едната където стъпи трева не никне. А след другата остава това-онова. Никой никога не ни е обичал заради сините ни очи, нито ни е бил брат на добра воля.  Да - като хора, личности - да, но на ниво национален интерес - никога.  Изумявам се как има още хора, които копнеят пак да дойдат да ни освободят, а пък ние да им се хвърлим в краката разплакани (не визирам тебе, защото най-малкото не те познавам).
Абсолютно съгласен, че нашия си държавен интерес остана някъде между другото. За разлика от унгарци, румънци, поляци, балтийци и т.н.

[rex]

Rex, прави ли ти впечатление, че:
1.Най-шумните настоящи антикомунисти са бивши комунисти.
2. Истинските противници на онзи режим бързо бяха изтикани в страни от прожекторите и на тяхно място цъфнаха пробоядисани другари. Впрочем противниците на онзи режим не приемат и настоящия. И отново са репресирани, но по-префинено. Без лагери. Някоя бухалка, прокурорче и жълта преса са къде по ефективни.
3.Политическата ни класа(каквото и да значи това) не обича да стои без голям батко закрилник на золумите им. Ако преди е бил на изток, сега са се обърнали на запад. Но и в двата случаи тези родни другаро-господа са си гледали личния келепир и са използвали ситуацията да се налапват с власт. Никаква национална идея не ги води. По лошо е, че натрапват на останалите своето слугинство. "Демократично" тръбят, че който не се е надупил в избраната от тях посока е ..............(цветисти просташки определения бол). Ако утре от планета XXXX цъфнат инопланетяни, нашите веднага гъвкаво ще им станат прислуга. Само и само за да си запазят правото да скубят раята.

Прави ми впечатление, разбира се. Само дето ти викам, не съм убеден, че другарите наистина са пребоядисани, както и че комунистите са бивши.
Както предполагам на теб ти прави впечатление, че на практика е нямало друг модел, освен еднопартиен (изключая ранния син период, за който спомена). Както и че почти без изключения, политическия елит от 17 години насам като поколение, мислене и школовка, е оформен по онова време. Без оглед на текуща политическа "принадлежност".

[KaraKitan]

Впрочем защо Паметника на съветската армия започна да се определя като паметник на окупатор? До скоро това бе паметник на армията освободила Европа(и България в частност) от хитлеристка Германия. Подобни паметници има в много европейски градове.
Дали защото започна активната пропаганда за подмяна на фактите от Втората световна война. Както е тръгнало няма да се очудя ако скоро реабилитират онзи австриец с малкото мустаче като мъченик в борбата срещу руския империализъм. Съвременните му украински последователи без проблеми демонстрират идеите на нацизма. Европа и САЩ ги гледат без реакция. Дори ги потупват одобрително по невинните главички. Впрочем схемата не е по-различна от онази с добрия Бин Ладен(докато бе острие срещу СССР).

Украйна е опитно поле за Големите алчни батковци. Внесоха им цветна революция по подобие на тези в Латинска Америка през 70-те и 80-те. Оставиха откровени лумпени и кръволоци да безчинстват опаковани като борци срещу руското влияние. И те се престараха. Одеса е очеизвадния пример. Там лумпените не убиваха чужди навлезли в страната им войници Убиваха свои съграждани, съседи. И демократичния свободен свят просто замижа. Простичката идея е да се натиска Русия докато не бъде превзета. Алчността за заграбване ресурсите на тази огромна природна територия е все по явна. И все по нетърпелива.

п.п. Rex не си прав за прекрояванията. Косово е новосформирана държава чрез прекрояване на граници на суверенна държава. НО... понеже е предизвикано и подпомагано от единия Батко е ОК. На него му е позволено да крои и прекроява. Все пак е старши шивач.

п.п.п. Тъй като съм живял в онези времена на активна пропаганда, сегашната такава ми е дори още по-гнусна защото се извършва от тези, които се рекламират като "свободния свят". 

[KaraKitan]

Rex, прави ли ти впечатление, че:
1.Най-шумните настоящи антикомунисти са бивши комунисти.
2. Истинските противници на онзи режим бързо бяха изтикани в страни от прожекторите и на тяхно място цъфнаха пробоядисани другари. Впрочем противниците на онзи режим не приемат и настоящия. И отново са репресирани, но по-префинено. Без лагери. Някоя бухалка, прокурорче и жълта преса са къде по ефективни.
3.Политическата ни класа(каквото и да значи това) не обича да стои без голям батко закрилник на золумите им. Ако преди е бил на изток, сега са се обърнали на запад. Но и в двата случаи тези родни другаро-господа са си гледали личния келепир и са използвали ситуацията да се налапват с власт. Никаква национална идея не ги води. По лошо е, че натрапват на останалите своето слугинство. "Демократично" тръбят, че който не се е надупил в избраната от тях посока е ..............(цветисти просташки определения бол). Ако утре от планета XXXX цъфнат инопланетяни, нашите веднага гъвкаво ще им станат прислуга. Само и само за да си запазят правото да скубят раята.

Прави ми впечатление, разбира се. Само дето ти викам, не съм убеден, че другарите наистина са пребоядисани, както и че комунистите са бивши.
Както предполагам на теб ти прави впечатление, че на практика е нямало друг модел, освен еднопартиен (изключая ранния син период, за който спомена). Както и че почти без изключения, политическия елит от 17 години насам като поколение, мислене и школовка, е оформен по онова време. Без оглед на текуща политическа "принадлежност".

Под бивш имам предвид предишното им костюмче(пропагандна опаковка). Отдолу си е все същия жаден за власт човек. Пропуск е, че не сложих думата в кавички. Някак нашият "елит" все не успява да осъзнае собственият си национален интерес и национална кауза. Очевидно липсва капацитет за това. Къде, къде по-лесно е просто да слугуваш на новия господар.
Голата истина е че и двете супер сили по груб и арогантен начин налагат волята си. Докато има паритет, света ще е добро място за живене. Всяко допускане едната от тях да надделее водят света до диктатура. Било идейно-политическа. Било диктатура на капитала заради каитала. Договори като TTIP  са именно инструменти за тотална доминация на капитала над човека. Интереса на капитала е по-важен от интереса на човека. И това не ни води до нормалност.

[rex]

Голата истина е че и двете супер сили по груб и арогантен начин налагат волята си. Докато има паритет, света ще е добро място за живене. Всяко допускане едната от тях да надделее водят света до диктатура.

На същото мнение съм конкретно за това.

[KaraKitan]

Да преодолеем разединението
статия на Франк Елбе в германското политическо списание „Cicero”. Франк Елбе е бил посланик на Германия в Полша и Индия и пет години е шеф на кабинета на Ханс-Дитрих Геншер.
Илюстрации: Лаура Брайлинг

линк към статията: http://a-specto.bg/da-preodoleem-razedinenieto/

Пасажи от статията: 
Днешната драма се състои в изоставянето на идеята, според която пътят на  сътрудничеството ще доведе до повече сигурност. Някои партньори на Запада подчертават от дълго време, че в апела на Горбачов за „европейски дом” всъщност няма свободна стая за Русия. Том Фридман, един от най-значимите американски журналисти, още през 2008 г. намери за доста особено общуването с Русия: „Ние очакваме от вас руснаците, че ще се държите като в западна демокрация, но ние ще се отнасяме към вас, като че все едно все още сте в Съветския съюз. Студената война за вас е приключила, но за нас не е.”


Сякаш заслепена, на актуалната западна политика й липсва респектът от опасността от възможна ядрена конфронтация. Русия и САЩ все още се отнасят един към друг със стратегията за взаимно осигуреното унищожаване, като в шаха. Тази стратегия е изградена върху допускането, че двете страни все пак ще се държат рационално. Историкът Михаел Щюрмер разбира ядрените оръжия като инструменти за политическо създаване на структури, „тъй като принуждават насила към самоограничение и отказ от суверенитет, както и висока степен на предвидимост и създаване на доверие. Който забравя този основен факт на човешкото съществуване, може да бъде наказан с това да залезе на картата.”


На мюнхенската конференция за сигурност през 2009 г. се усети леко облекчение, след като американският вицепрезидент Байдън обяви новата американска политика по отношение на Русия: „да се натисне копчето за рестарт”. Президентът Обама се яви като носител на надеждата и получи награда за мир. Но към края на своя първи мандат, Обама безмълвно сложи край на заявената политика – без допълнително обяснение и без консултация с американските съюзници. Неоконсерватизмът взе превес в американската външна политика. Това е една от най-съзблазнителните идеологии за американците, тъй като изхожда от непоклатимостта на желанието за световна хегемония. Американската администрация така планира нещата в Украйна, че създаденият от нея кандидат Яценюк да бъде издигнат на държавна служба чрез преврат, да бъде прогонен управляващия Янукович и накрая – да се стигне до смяна на режима в Русия. Президентът Обама сам призна пред CNN участието на САЩ в преврата: „посредничеството на САЩ в сделката за промяна на режима в Украйна извади Путин от равновесие”. За промяната на режима в края на 2014 г. пееха дори птичките по покривите на Вашингтон.
Операция „Украйна” обаче се превърна във фиаско. Решителността на руската реакция не можеше да бъде предвидена. Путин взе Крим. Западът видя в това „престъпна” анексия. Правилно е да наречем анексията с истинското й име. Западът обаче не може да се фиксира толкова върху присъединяването на Крим, сякаш тази криза няма сериозна предистория с американско вмешателство във вътрешните работи на Украйна. В САЩ още от средата на 2014 г. учени, журналисти, някогашни дипломати и високопоставени ветерани на ЦРУ посочваха истината и основната отговорност за създаването на конфликта. Американските действия игнорираха възможността за истинска политика през 21 век. Путин доста отдавна предупреждаваше и повтаряше, че с интеграцията на Украйна към западната сфера на влияние ще бъде прекрачена червената линия.


Кризата не може да се реши просто с един правен спор. Когато се спука водопроводна тръба, обикновено се вика водопроводчик, за да не бъде залят домът с вода, а не правен експерт. Дипломацията е като да се захванеш с ремонт. Тя трябва да работи за това, да осуетява взаимните турбуленции, Русия да заеме полагащото й се място в евроатлантическата общност и да създаде едно ново мултиполярно и глобално равновесие. За Европа и САЩ не може да има сигурност, ако са срещу Русия, а само ако са заедно с нея. Никой не може да изолира една световна сила с огромни икономически ресурси, без да получи негативи за себе си.
Демонизирането на Владимир Путин не е никаква политика. То е алиби за отсъствието на такава”, каза Хенри Кисинджър. Путин е един от така наречените на руски език „западники” – прозападно настроените в руското общество фигури, които искат Русия да се развива по западноевропейски – и тук има прекрасна възможност да се
използва тази негова проевропейска ориентация. Икономическо сътрудничество от Ванкувър до Владивосток би довело до много висок растеж.


Вече не съм сигурен, дали САЩ и Европа все още имат едни и същи външнополитически си цели. Ние искаме силна Европа, която да си сътрудничи смислено с Русия и САЩ. Американците от своя страна нямат интерес от силна Европа, както нямат интерес от силен икономически съюз между Европа и Русия. Според неоконсерватори като Джордж Фридман  трябва да се „предотврати възможността, германският капитал и технологии да се свържат с руския ресурс и евтина работна ръка.” Смятам Джордж Фридман за фантазьор. Неговите думи обаче ме притесняват, този план за разрушаване на връзките между Русия и Германия и разделението в Европа се припокрива много точно с това, което САЩ мислеха и направиха.

[Habits]

Предлагам да спрем да използваме думите "комунизъм" и "комунисти", защото аз такова чудо не знам да е имало на тоя свят.  Само аз ли не намирам нищо общо между комунизма като идея и онзи режим по време на СССР?

[Zahari]

Без думите комунизъм и комунисти

На 6 февруари 1873 г. е обесен Васил Левски. Осъден на смърт не заради революционните му идеи, не заради борбата му за освобождение на България от Османското иго, а защото не искаше, упорстваше и отказваше както на подкупите, така и на заплахите да стане руски агент. Това е истинската причина Левски да бъде съден от специално съставен за него съд (комисия от 4-ма турци и 4-ма българи) като крадец и убиец, но не и като организатор и ръководител на Българското национално освободително движение.

 

От 1860 година, когато Българската църква е провъзгласена за независима, руската имперска политика старателно следи и премахва най-непримиримите радетели за българско национално самосъзнание и свобода на отечеството ни. Затова, далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Нито един от руските агенти, установили връзка с него, не успява да вплете Левски в кроежите на империята, защото той е непоклатим в увереността си, че който ни освободи – ще ни и пороби. И плати с живота си стореното от него за свободата и независимостта на България.

 

Днес, след почти век и половина същата имперска политика, вече като руска хибридна война накара путинистите да възпеят хорово един от най-презрените и мразени политици – българският турчин Ахмед Доган като по-българин от всички българи!? Мога само да кажа:

 

Спи Дяконе! Не се събуждай!

Добре си там под тази черна пръст.

Благословен си, че не си сред българите,

издигнали Доган над твоя ръст!

/по Златина Великова/

 

Нека да отговаряме на тази война с факти, които разкриват истинското лице на Русия, била тя царска, сталинска или путинска.

Нека на 19 февруари, когато официално ще се отбележи поредната година от обесването на Апостола, да има български ученици, които ще запитат учителите си: защо в България има не само улица с името на истинския убиец на Левски, но той е и известен като герой, и българофил?

 

Нека повече българи извървят пътя на патриарха на българската литература и голям русофил Иван Вазов, който написа с признателност „О, здравствуй ти, Русийо мощна…” , а след години – опознал отблизо истинската й същност възкликна:

 

О руси! Аз друг път ви славях

За подвиг велик и чудесен,

Високо ви ликът поставях

Във мойта душа, в мойта песен!

 

Вий някога знаме Христово

Развяхте за благо човешко –

Строшихте ни игото тежко,

А днеска ни носите ново!

 

Приятели, моля, разпространявайте следния призив:

 

Българино,

 

Ти, който оценяваш и се прекланяш пред делото на Апостола. Ти, който си убеден, че Левски е един от най-светлите БЪЛГАРИ, знаеш ли, че:

 

Ако Левски беше съден като революционер – какъвто е, той щеше да получи като присъда каторга, но нямаше да бъде осъден на смърт! Турците в състава на съда са респектирани от силата, волята и безстрашието на българина. Нито веднъж по време на процеса те не са го обидили, нагрубили или ударили! И това по времето, когато за правоверните животът и достойнството на хората от раята не струва и грош. Усещали са, че пред тях е един необикновен, велик и смел човек, и са се отнасяли към него с уважение.

За да бъде обесен Левски е съден по настояване на руския консул в Цариград граф Игнатиев от специално съставен съд (комисия), в която по искане на консула влизат българите:

 

Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – член на държавния съвет към империята.

Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община

Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на софийският меджлис

Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийският меджлис.

На тях руският граф внушава, че Васил Иванов Кунчев е убиец и крадец.

Подлата цел на руснака, изискващ смъртта на Дякона е, да обезглави Българското национално освободително движение и то да бъде подчинено на целите на руската империя – нещото, което българските революционери и най-вече самият Левски не допускаха. Ето думите на Васил Левски до Филип Тотю от 18 април 1871 година:

“Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Уловихме няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”

И думите му по-късно през юли до Д. Хр. Попов:

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“

След години хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович ще възкликне: „ Каква стана тя?! На нас графа ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

ПОЗОР, за палача, за истинския убиец на Левски – руския граф Игнатиев, на когото българските русофили не само кръстиха улици, но продължават да го споменават като герой!

ПОЗОР, за тези русофилски подлоги, на които Русия е по-скъпа от България!

ПОЗОР, за русофилските мекерета обявили българската азбука за славянска, а създателите й – българските братя Кирил (Църхо) и Методий (Страхота) за византийци!

 

ПОЗОР, за русофилските измекяри, които изопачават паисиевата слав(ъ)нобългарска история на славянобългарска!

БЪЛГАРИН

[Habits]

Има интересни статии за политиката на руската империя преди "Освобождението", като тази например - http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 .
Не искам да обиждам никой, но според мен е страшно наивно десетилетия наред хората да вярват, че "братушките" идват и ни спасяват ей така от любов към нас. Още по-наивно е сега, когато информацията е на две кликвания разстояние, все още да си носиш капаците на главата и да вярваш в същото.

[rex]

По отношение на борбата за окупиране на руските ресурси за която Атила писа, мисля че нещата не стоят точно така. Даже точно обратно. Във връзка с последния шоков спад на петролните борси, излязоха доста и като брой, и като обосновка анализи, че идва края на петролната ера. Като особено ми хареса сравнението, че подобно на каменната епоха, която е свършила не поради изчерпване на камъните, ще приключи и интензивната консумация, респ. добив на нефт. Тоест става въпрос много повече за оптимизация, преструктуриране и на практика ограничаване на този бизнес в световен мащаб, а не към стремежа към реализиране на повече продажби. Както и за отмиране на интереса за контрол върху тези ресурси.
В тази посока изразява мнение и Герман Греф  - бивш министър на икономическото развитие и търговията на Русия, по настоящем президент на Сбербанка. Според него руската икономика е проспала момента на преструктуриране и не е готова за настъпващата постпетролна епоха. Ето какво казва той на Гайдаровския форум в Москва, като част от дискуията „Бъдещето невъзможно“ (извадка от статия, публикувана във  в-к Дневник):
„…
А днес можем да кажем, че с въглеводородните горива е приключено. Тази ера свърши.
Както казват, каменната епоха е приключила не защото са се свършили камъните. По същият начин векът на петрола вече приключи. Може би му остават още някакви десетина години, докато се изгради в достатъчна степен цялата инфраструктура за електромобили.
Но днес, когато седнах в една "Тесла", разбрах, че този край е настъпил по-рано, отколкото сме го очаквали. Което ни се случва не за първи път.
Какво означава това за нас?
Изгубихме в конкурентната битка. Ние сме в отбора на губещите, на страните downshifters. (Бел.ред. - downshifting е социално движение в развитите страни, в което хора съзнателно и доброволно се отказват от стандарта си на живот, за да намалят темпото и да живеят по-спокойно, да консумират по-малко и да притежават по-малко; в икономиката и в контекста, употребен от Герман Греф, обаче, този термин означава страна неудачник, обречена на по-бавен растеж, по-нисък стандарт на живот на населението, по-малко иноваторски и интелектуални възможности)
Държавите и хората, които успяха навреме да се преориентират, да инвестират в това и да се адаптират, са днешните победители.
Страните, които не успяха да адаптират икономиката си и да реформират социалните системи и обществените институции, ще губят много.
Този разрив между едната и другата група, за съжаление, ще бъде много по-голям, отколкото в началото на предишната - на индустриалната, революция.
Първата последица от тази четвърта революция е колосалният разрив в доходите на страните победители и губещи, между хората, успели и онези, които не са успели да се адаптират към тази ситуация.
Големият проблем е по средата. Ще има огромно търсене на специалисти с висока квалификация. Ще се съхрани търсенето на ниско квалифицирани работници, което ще се запълни от имигрантите, които виждаме сега. Трагедията ще е за хората по средата - които не искат да се занимават с ниско квалифициран труд и не са готови да се заемат с високо квалифициран.
Какво да се прави с този огромен проблем?
Може да се променят всички държавни институции, защото държавата ще играе все по-голяма роля.
И ключовата роля е на образованието. От детските градини до университетите - трябва да се промени целият модел на образование.
Тук чухме коментари за онлайн образованието - аз не вярвам в онлайн образование от миналия век. То трябва радикално да бъде променено. Защото в момента ние просто преведохме онлайн системата на традиционното образование.
Затова губещи ще са и традиционното, и онлайн образованието, защото трябва да се промени съдържанието му. Онлайн образованието трябва да е съвършено друго, методите на образование ще бъдат съвсем различни.
Вече сме закъснели с тази промяна, а продължаваме да възпроизвеждаме старата съветска абсолютно непригодна система за образование. Тъпчем в главите на децата огромно количество знание, докато в същото време знанието се мултиплицира в огромни мащаби. Учителите, родителите, децата са в шок от това, какво трябва да се направи. Това е огромно разминаване.
Не вярвам в наука, която не е свързана с практиката. Не вярвам в образование, което не е свързано с практиката и науката. Не вярвам в бизнес, който не е свързан с образованието и науката.
…“

Така, че много голяма част от проблема е в собствения телевизор. И някои причини имат чисто икономически характер, породени от недъзите на собствената икономика. Времето, проспано в петилетки и десетилетки консумиране на ресурси, не може да бъде наваксано според мен. Просто, защото една такава икономика се крепи единствено на това. И чистия смисъл на думата не е никаква икономика, още по-малко пазарна.

ПП Този начин на държаво управление, визия и практически резултати, да ви прилича на някой друг?

[Habits]

Краят на петролната ера директно ще рефлектира и при един друг доста голям "играч" - Суадитска Арабия. Интересно ми е какво предприемат те, виждайки края на петролната ера.

[vano]

Краят на петролната ера директно ще рефлектира и при един друг доста голям "играч" - Суадитска Арабия. Интересно ми е какво предприемат те, виждайки края на петролната ера.

Купуват си камили и се оглежда за места из пустинята

[KaraKitan]

Rex под природни ресурси най-малкото съм имал предвид въглеводородните горива. На огромната територия на Русия има къде по-ценни ресурси за бъдещето. Да почнем от питейната вода.
Та прицелната точка са тези ресурси, а не нефта и газа.