„Изгорели сте живи в сградата? Е, и? Значи вие сте от лошите!""Кога протестиращите стават "тълпа"? Кога политическите активисти се превръщат в "паплач"? Кога политическият гняв става "истерия"? Кога щурмуването на правителствени сгради от хора, които се чувстват пренебрегнати от властите, се превръща във "вандализъм"?
Когато говорим за източните украинци. Когато говорим за хората от Одеса, Донецк и други части на Източна Украйна, които клонят повече към Русия, отколкото към новото, подкрепяно от ЕС и Запада правителство в Киев.
Когато преди шест месеца западните украинци излязоха на площада в Киев и започнаха да превземат правителствени сгради, протестирайки срещу тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович, те бяха посрещани от западните медии като революционери, демократи, герои в стила на 1989 г., борещи се за свобода.
Но когато източните украинци направиха същото, за да изразят своята позиция към новото правителство, те бяха обявени от западните наблюдатели за
"паплач”, „фанатици" и „вандали” .
Езикът, използван от западните медии, за да се опише политическият гняв на източните украинци, е поразителен и грозен.
Тези протестиращи, за разлика от онези в западната част на Украйна, са "тълпата", която "вандалства"; те са водени от "отцепническа истерия", те са кукли на Путин, ухажвани от Москва.
Това, което ние тук, на Запад, виждаме, не е журналистика, а разказ под диктовка, опит да се вмъкнат различни кървави събития в предварително написан сценарий.
И не е важно дали те се вписват в него или не.
Според този сценарий западните украинци никога не правят нищо лошо (макар на практика да правят), киевското правителство е образец на демокрация (въпреки че се прояви като авторитарно и антидемократично), а източните украинци винаги са недодялани глупаци, нарушители на спокойствието, с промити от Путин мозъци, дори самите те да са жертви на ужасяващо насилие.
„Журналистиката на съучастието",
при която западните коментатори застават на страната на „добрите" според тях участници в конфликта, не търпи нюанси.
Цялата сложност на ситуацията неизменно се стопява, неудобните факти, противоречащи на сценария, се отхвърлят настрана, затова пък слуховете и подправените документи, които подкрепят сценария, радостно се подемат и попадат на първите страници.
Всъщност западното отразяване на ситуацията в Украйна илюстрира безчовечността на политиката на т.нар. хуманитарни интервенции.
Този нов поглед върху международните отношения предполага, че световната общност - тоест западните политици и неправителствените организации - имат правото и задължението да водят нестабилните страни от тъмнината на злото към светлината на добрите порядки.
В Украйна ясно виждаме, че на носителите на подобен „хуманитарен манталитет" (названието не съответства на смисъла) са необходими не само добри хора, които трябва да бъдат спасявани, но и лоши - на които трябва да се противопоставят.
Те се стремят инстиктивно да превърнат всеки конфликт на Земята в
битка между праведници и негодници.
Така за едните трябва да има само комплименти и похвали, а другите трябва да бъдат изобразени като чудовища.
Виждаме това навсякъде - започвайки с Босна пред 90-те г. на миналия век, когато мюсюлманската общност беше представена като безспорно добро, а сърбите - като нови нацисти, и завършвайки със Судан в началото на това столетие, където жителите на Дарфур бяха изобразявани като агънца, а хартумските управници - като черни дяволи.
Но за да „удържат над водата" своята опростенческа идеология, която разглежда всички конфликти като битка между порядъчността и тъмнината, „хуманитарното" движение е принудено постоянно да измисля чудовища, злобни чуждородни същества, върху които западните бърборковци могат да излеят гнева си, получавайки от своята ненавист морално удовлетворение.
Сега тази роля играят източните украинци, привържениците на Русия и самата Русия.
„Изгорели сте живи в сградата? Е, и? Значи вие сте от лошите!"
Мнозина западни журналисти се надсмиват над руската телевизия, обявявайки я за рупор на Путин. Ако това е вярно, причината е пределно ясна: Путин я финансира, това е заплащана от правителството пропаганда.
Има обаче много по-сложен въпрос: защо в случая с Украйна западните медии проявяват подобен конформизъм и безпрекословно вярват на моралните шаблони на Вашингтон и Брюксел, съгласявайки се, че киевското правителство е добро, а всички тези упорити местни лидери в Източна Украйна - лоши?
На тях не им плащат, за да повтарят като папагали пропагандата, държавните чиновници не им оказват политически натиск и все пак по въпроса за Украйна западните медии проявяват рядко еднотипно и безкритично мислене.
Това сочи за проблем, който вероятно е дори по-лош от остарялата официална пропаганда - култа към конформизма, вкоренен в много западни медии, които доброволно жертват критичното си мислене заради евтиния възторг от съпричастността към митичната битка между доброто и злото, към нова студена война. "
Да е живее двойния стандарт и Хелзинския комитет!
Dilber MC Theme by HarzeM