Общество: размисли, чувства, позиции

[petko]

tamun shtiah da kaja che si dyrjish na dumata

 

makar i usmihanata mi se vidish nacupena .dai onazi snimka s lulata ,i az imama takava dovechera she ia natypcha v tvoia chest .i bez tva cigarite skupi

pp sori za oftopika
pp sori i za toia .ama da chestitia na vano "novia forum" .mnogo e licepriaten

[vano]

pp sori i za toia .ama da chestitia na vano "novia forum" .mnogo e licepriaten

Благодаря.

[rex]

Петкане,
Мисля тука да продължим, че много разводнихме друга тема, чието предназначение е далеч от това, за което говорим с теб.
Тъй - да те почвам! 
Батка, взимаме зърнопроизводството за пример. Говорим образно за една средна-до малка ферма с мащаб от да речем 6 - 8 хил. дка. Взимаме за пример пшеницата образно казано. При среден добив от 500 кг/дка, при супер цената от 200 лв/тон, получаваме една доходност от 100 лв на декар - и то с уговорката, че при наличието на дерета и хълмчета, бая средства трябва да вкараш, че средно да ти се върже 500 кила от декар. Та тъй - махни първо едни 15-20 лв рента, махни една дълбока оран, едно култивиране, едно засяване, едно наторяване  и една жътва (във всички операции калкулираме горивата). После извади разходите за склад и операциите в склада (ако имаш - разходите по строителството, ако не - разходите за наем). След това махни разходите за заплати и осигуровки, резервни части, непредвидените разходи (товаро-разтоварване, дератизация и каквото се сетиш). Сега от оставащото (вече отрицателно) извади разходите за главниците по лизинга на ползваните машини (лихвите ти намаляват данъчната основа) и да видим какво ще получи голямата ти ферма. И ако все още твърдиш, че си на печалба - махни и данъците. По данни за стопанската 2008 твърдя, че една такава ферма, без субсидиите (и без разбира се да е била червен или турско-син феод), си е на жива загуба. С всичките механизации, автоматизации и прочее.
Ако ти представлява интерес, ще калкулираме една себестойност и със слънчогледа, и с царевицата да речем.
Досега ти ми говориш за икономическия постулат, наречен "икономии от мащаба". Аз пък ти твърдя, че в днешна България, икономиите от мащаба са пренебрежими. Ами я се сети за лятото на 2008 - нафта 3 лв/литър? Дори и факта, че връщаха акцизите върху горивата на стопаните, не им помогна особено.
Петко, когато казах ферма, мисля че ти си представи кравеферма или земеделски блок. А аз ти говоря за отглеждане на гъба-кладница примерно, за производство на торо-почвени смеси (червеи да храниш демек), за тем подобни ти работи. Сравнявайки двете, трябва да отчетем едни такива показатели като рентабилност. С всичките и измерения - на база разходи, приходи и т.н. Тогава ако видим на лев вложени средства каква печалба се получава, мисля че и мойто твърдение придобива някаква почва под краката! 

[rex]

И в заключение да добавя - в горната сметка пропуснахме най-големият финансов инструмент на днешното време - рискът.
Ако дойде голяма суша примерно на кой ще му е по-лесно да напои - тоз със  7 000 - те дка посеви или тоз, дето гледа дка 10 гъби/червеи (примера ми е съвсем произволен)?И кой би се възстановил по-лесно от един такъв финансов колапс?
Пак казвам - при посочената възращаемост на вложените средства и ползваните ресурси.
Остава огромният фактор "пазар", но той тежи с еднаква сила и за двете страни.

[KaraKitan]

В темата за проблемите на земеделието пуснах инфо именно за малките семейни ферми. Става дума за това как група от организации се стремим да променим икономическата среда за малкият производител на земеделска продукция. С това се цели и още нещо - съхраняване на типични български, оригинални, стари продукти като зеленото сирене, толумското сирене, коркмач и т.н. Такива продукти имат своя специална цена и могат да се произвеждат само в специфични природни условия.

ето линка към съседната тема http://www.karakachan.org/forum/index.php/topic,387.msg10639.html#new

[rex]

Това е супер идея, искрено желая успех! 

Такъв тип дейности, погледнати  дори и само от страна на сухата икономическа теория имат няколко основни предимства, които са без аналог при т.нар. конвенционално земеделие, а именно:
- Осигуряване на трайна заетост и то при микро и малки инвестиционни проекти (безспорен първенец по отношението сума на инвестиция-брой заети лица);
- Значително увеличение на човешкия труд в себестойността на крайния продукт (като по този начин се избягва зависимостта от монополно контролираните ресурси), което игнорира възможността за резки вариации на самата себестойност;
- Осигуряване на една коренно различна пазарна ниша за продуктите, която е извън влиянието на отново монополизираните тържища и борси. Която ниша  на практика не е конкуренция на индустриалната хранително-вкусовата промишленост;
- Директна продажба на краен потребител, която автоматично избягва допълнителното оскъпяване на продукта чрез препродажби;
- Запазване на исконни подотрасли за българската икономика и утвърждаването им на пазара.
Това е идея с голямо бъдеще. Ако държавата подаде ръка или най-малкото не пречи, мисля че хората които се захванат с такъв тип дейност, ще имат успех.

[rex]

Ако искам да съм честен обаче, в никакъв случай не трябва да се пренебрегва огромния труд на честните земеделци, които в момента заплащат цената на предходното управление на държавата. С всичките му негативи. И които в момента обслужват огромни оборотни и лизингови лимити, с надеждата да спасят стопанствата си. Част от които бяха излъгани, че одобрените им проекти ще погасят голяма част от главниците на вече изтеглените кредити, а сега са принудени да погасяват на пълен дълг. Въпреки предходното вече управление. И пак с уговорката, че не говорим за червените и турскосини феоди, за които изисквания като влажност, глутен и други показатели при изкупуването на пшеницата като цяло не важаха. Които бяха освободени от "опеката" на изкупуващите монополи и си получаваха на време субсидиите. И нямаха грижи как ще засеят пролетниците и дали оборотните пари ще им стигнат до жътвата на есенниците. И общо взето продаваха на свободен принцип, без да им се намеква в коя мелница да продадат и на каква цена да кандисат.
В този бизнес има една златна формула, определяща съотношението на цените жито-брашно-хляб. А тя е 1-2-4. Тоест, ако едно кило жито струва 0,15 лева, то килограм хляб трябва да чини 0,60 лв или половинката като стандартна продажна разфасовка - 30 стотинки. За жалост на пазара в последните 20-тина години, такъв хляб няма. Цената на житото е същата като през 92-ра година, когато нафтата беше под 1 лв/литъра.
Предполагам, че животновъдството е на същия хал. За жалост.

[petko]

rexi  sporim za tova dali edrite fermi shte pogulnat drebnite nali? davash mi primer za zyrno(mejdy drygoto si nabutan.na tvoe miasto bih izbral zelenchuk) ....ta da vidim sega edna drebna ferma deto otglejda zyrno .dest dekara po dvesta leva na ton.dori i da si go izvadil s shtrakane na prusti pak si ostavash s dve hiliadi leva .ti kolko smiatash che mu triabva na edno semeistvo za da jivee? na ozni sus sedemte hiliadi dekara ne kazvam po golemite mu e dostatuchno da izvadi deset leva na dekar dali pechalba dali subsidia i toi veche ima 7o ooo leva nali? govorim za edin chovek .oshte po malko v bg zemedelieto se subsidira na dekar .onzi deto obrabotva sedem hiliadi e iako na kiar ti ako shtesh i sedmdeset hiliadi da vadish ot tvoite deset dekara(9tva stava samo s marihuana) toi she gi vzima bashka ako shte i livada da e .shprehash?
v tva otnoshenie subsidiite otivat za jitraite .i aide chobanite stiga da im priznaiat livadite .ako si edin zelenchukar s 10 dekara smeshnite 150 leva da si butnat otzad zashtot za dest dekara zelenchuk razhoda e v puti po goliam spored sistemata ...do 7000 na dekar ako e oranjeria  ,da rechem

.na teb ti se vyrti v glavat obache neshto syvsem drugo,ti prosto iskash da mi dokajesh che i ot malka ferma mojesh da izvadish pari ne kazvam che ne moje ,no da sravniavash ednoto s drugoto pri ravni uslovia e absurd za men
mojesh da gi konkuritash ,kakto veche kazah s po skupa produkcia za koiato kakto kazah si trebva pazar deto v bg go niama ,edin syvet ako si reshil da otglejdash kakvoto i da e purvo si osiguri tova ,kazah ti che bylgarina e beden i niama "onazi kultura" ,s drygi dumi ne se hvurliai lesno .i ako ti mojesh i da si pozvolish da eksperimentirash na horata veche noja im e do kokala ,ako ne uspeiat znachi glad .taka che riska ot shusha napravo da iade pasti pred tvoia ,osobeno za zyrnenite kulturi ,purvo tamm durjavata otkak ima durjavi vinagi shte podpomaga sektora vervai mi,bez salam moje ama bez hliab she ima buntove ,nito edno pravitelstvo niama da izurji na visoko cena na hliaba zashto ako sega minimalnata e ...mai beshe dvesta trista.znachi dva hliaba na den .predstavi si stane 5 leva hliba .she ima ne stachki mi neznam kavo i biha prepocheli da nabutat nekoi lev na jitarite kolkot da imat za nafta za dogodina ,no kato ti kazah veche pri tioah lev na dekar znachi sedem bona

 

[petko]

...rex vervash li mi che imam teleta deto sa rodeni prez mart i septemvri veche gi prodavam ,poneje gi gledam svobodno tova znachi nikakva hrana bozae ot maika si i pase treva v raina niama zemedelie ot 20 godini ,tova znachi nikakvi pesticidi ,nima predpriatia ,ne sum gi hranil(pone do ziamta ) s furaji doneseni ot niakude za koito mogat da budat izpolzvani torove i pesticidi ....kavo e tova meso? ekologichno li e?tashak ,v kaufland e po hubavo ili pone taka izglejda  opitai se da prodadesh na po skupo ot tiah .tuk domashnotot znachi za horata po eftino tva e nashta kultura ,ne iskat da piat ot izvora  ,haresva im poveche ot pvc butilka ,veche sme evropeici

[rex]

Петко,
Не спорим дали едрите ферми ще погълнат дребните. Спорим кои са по-рентабилни, както и дали една микроферма има бъдеще. Аз се опитвам да кажа, че от микроферма може да се издържа едно, две, няколко семейства. Забележи - да се издържат, не да си купуват таз година туарег, догодина каен.
От 10 дка могат да се изкарат 35 хил евро без да отглеждат марихуана, а чрез алтернативно животновъдство примерно. За което има пазар, обаче трябва сам да си го намериш. Да си проактивен дето викат ингилизите, сам да си търсиш контактите, а не да чакаш някой да дойде у вас да те светне. Ако някой сметне, че е непосилно и свръхтрудно да осъществи контакт с някой друг чужденец и да се срещне с него няколко пъти в чужбина, значи никога няма да си намери пазар. И най-вече ако продължаваме (като нация ако щеш) да гледаме скептично на подобни възможности, да - те винаги ще останат нещо, което е невъзможно да се реализира. Щото хората в България (в голямата си част) първо искат 10-кратно да се убедят, че нещо "сработва" и от него има келепир, та тогава да се захванат.
За големите ферми - върви да ги питаш сега как си обслужват кредитите и лизингите, както ти казах. Виж на всеки вложен лев каква нищожна възвръщаемост получават и после пак ще си говорим за риск.
За екологичното месо - ми човек, ти направи ли нещо по въпроса? Проучи ли най-малкото как да си сертифицираш продукцията като "еко"? Знаеш ли каква е разликата в цените? 

ПП Европейците отдавна предпочитат стъкления амбалаж, а пвц-то гледат да го ограничат. 

[rex]

А най-вече се опитвам да ти кажа, че едното е алтернатива на другото. Без да се изключват взаимно и без да са си конкуренция. Не става въпрос дали да го бъде механизираното зърнопроизводство или не. Естествено, че без него не може при този тип глобална икономика.
Говоря ти, че е напълно възможно развитието и на друг тип земеделие/животновъдство. Което на практика май доста от участниците в този форум вече практикуват. Дори и ти споменаваш нещо, че май май на био производство си го ударил.
Аз имам предвид хора с желание и някаква визия, какъв проект искат да реализират и начална информация как да го направят. И как това може да се случи с не голяма инвестиция, която не изисква заробващи кредитни лимити. Защото можеш ли примерно на цената на наследствен двустаен апартамент да направиш зърнопроизводство - не. А алтернативно земеделие можеш. Животновъдство също.
Петкич, хората в Европа имат 20-30 годишна традиция в производството на продукти с марка "био", както и (включая) развитието на алтернативни форми на селскостопанска дейност. Европа ще дойде и тук, рано или късно. Продължавам да твърдя, че това нещо има бъдеще като алтернатива. Като по-рентабилно, осигуряващо по-голяма заетост и безспорно по-екологично.  И при наличието на постоянно разрастваща се пазарна ниша. 

[petko]

tva sie dryga tema rex govorihme dali malkata ferma ,semeina kakto i kazvash ti ,moje da byde konkurentna na goliamata i mehanizirana ,govoreshe che te ne sa rentabilni a sega govorish za drygo .obache nema da sum petko ,ako i tuka ne te zapuna  ..ta takiva fermi s ekzotichni stoki .sa si pak malko vitur rabota ,sledial li si razvitieto na podobni .ot vreme na vreme v bg se poiaviaviavat takiva chudesii .kato naprimer chervenite kaliforniiski chervei ,zaicevudstvoto ,shtrausite,ohliuvite, triufelite i oshte bog znae kavo .kiar imat purvite i to nai veche sys zaribitelen material .toz koito uspee da zaribi posledvalite go e ok
primer edno razpraviash kolko stryval biohumosa kolko bil ekologichno chist i kak budeshteto bilo v nego horata pochvat da pitat otkude mogat da se snabdiat sys takiva purvia im prodava -OSIGURIAVA SI PAZAR bravo na nego .a na ostanalite .mi suvetvam gi da ne se miatat v giola predi da sa poglednali na neshtata ot vsichkite im strani vseki gleda pliusovete ,na nikoi ne mu se misli za minusite
.spomenah rodopite pomnish li? imashe nekvi programi za alternativno zemedelie .seite orehi .da ama deset godini trebva da invsetiram ,bez da vzimam a prez tva vreme gladen li da stoia ,horata ne sa kato teb reks ,kakto kazah ti mojesh da si pozvolish i da ne pechelish v nachaloto ,govorish mi i za " apartament"  ,a az ti govoria po princip ,nekoi si selianin de cial jivot tova e pravil

i drygo kak si go predstaviash edin fermer ot nashte da trygne v chujbina da tursi pazar .povecheto ot tiah ne mogat i obshtaci da se hvanat ,ti smesvash fermera i biznesmena imat razlika ,okomush si vishist moje i ikonomika da si zavurshil ma povecheto fermeri sa sys sredno nezavursheno i bez chujd ezik ,niakoi osobeno po vuzrastnite(to mladite sa rechi kaji v chujbina) daje ne sa izlizali ot selo ,kamo li v chujbina

za rentabilnosta .govorim za rentabilnost na dekar ili na vlojeni sredstva ,obiknoveno malkata ferma ima mnogo golemi investici na dekar ako mehanizirash ,ako e rychno i stava mnogo trudoemko koeto puk vliae na rentabilnosta ,osven ako ne si plashtash tryda

strashno mi e interesno kak ot dest dekara she mi izkarash 35 hilki che i v evro ,npochti sym ubeden che si lapnal vudicata s triufelite .da ti dam akul chuval si za zlatnata treska i klondaik nali ,znaesh li koi e napravil pari .magazinerite deto prodavali kirki i stoki ot purva neobhodimost  ....chakam sharanite da sa navydiat ,az poneje obicham kuchetata she im prodavam onzi kaka beshe "trifeldoga" be

[rex]

Петкане,
Нещо изначално не си ме разбрал. Ти продължаваш да говориш за поглъщания, тотална замяна на едното с другото – неща, които мисля не съм казвал.
Продължавам да твърдя, че малка ферма за алтернативно земеделие/животновъдство, може да бъде далеч по-рентабилна от голяма ферма за конвенционален тип такава дейност. На база приходи и на база разходи. Както и за срок на възръщаемост на двата типа проекти.  Не съм и не казвам нещо различно. Говорих и продължавам да говоря, че едното може да е аналог на другото. Най-вече относно заетостта в отрасъла. С многото предимства на алтернативното пред конвенционалното.
Говориш за инвестиция на декар. Хайде сега си помисли колко трактора ти трябват за голямо стопанство от 7 –10 хил. дка, сложи един комбайн, прикачен инвентар за горните, сложи няколкостотин хилки за оборотни средства, сложи средствата за един автопарк плюс някаква складова база. Да видим какво ще получиш. И да видим колко семейства, желаещи да се занимават със земеделие/животновъдство могат да ги извадят/осигурят подобни суми. 
Казваш за пазара и за фермерите. Петко, не мога да се съглася с тебе, че фермерите са с полуосновно образование и не са излизали от село. Явно дефинициите за фермер се разминават тука. Поради спецификите на работата ми, трябва да ти кажа че съм работил с доста земеделски производители. Има бая машинни инженери, агрономи, технолози измежду тях. Хора с опит в бранша и със съответните контакти. Които знаят как да си търсят пазара, да водят преговори -  с клиенти и доставчици. И хора с визия какъв проект да изберат, управляват и реализират. Аз да ти кажа лично, хич не си представям собственик/мениджър на едно голямо земеделско предприятие с полуосновно образование. А в тоя ред на мисли си представям, а и съм виждал не един фермер да си търси пазар в чужбина. На разните си култури там – конвенционални и алтернативни. Да води кореспонденция, да пуща мейли и да фърчи с фърчоплана до Европата. 
Та в тази светлина, за някои хора как да го кажа, с “по-стеснен кръгозор”, браншове като трюфеларството, охлювъдството и тем подобните им, сигурно винаги ще са с безнадежден пазар. Разбираш ме, нали?
Пак не искам да оставаш с впечатление, че неземна треска ме тресе по тия ти ми отрасли. И че живея с някаква фикс-идея, че тва е бати лесната работа и парите сами набиват от браздите. И че всеки дето се хване, утре ще успее. Просто бизнес/работа като всеки друг. С многото му грижи, бачкане, нерви и рискове. С много повече перспектива и допълнителни плюсове според мен.

ПП И стига си се правил на голям ранчерос, ами гътни едно теленце 250-300 кила от тия, дето се хвалиш че са ти “еко” и удари една шайба кога ще го ядем. Пиенето от мене. 

[petko]

rex....izvyrtash se .ti govoreshe edva li ne che s poskupvaneto na gorivata i prochee onezi bili vytre a vidish li za malkata triabva malko gorivo i bez kombain i procheee

inak da ti go smetna 10000 dekara s 200 leva za dekar stavat 2 miliona na lizing  ako ti za tvoite dest dekara osigurish 200 leva za avtomatizacia she si kupish nai mnog magare s  plug ,aman zaman gradinska motofreza  .samo subsidiite na dekar shte mu izplatiat tehnikata za deset godini 

taka i ne mi kaza koia e kulturata za dest dekara ferma deto se vadiat 35 hiliadi evro

[petko]

ПП И стига си се правил на голям ранчерос, ами гътни едно теленце 250-300 кила от тия, дето се хвалиш че са ти “еко” и удари една шайба кога ще го ядем. Пиенето от мене. 

 ,az imeto si nekazvam ti na tele da te vikam

pp ako si padash po eko ela v rodopi tuka pochti vsichko e eko ..idi i pri karakitan i tam e baia eko .prosto se zamisli .pri dandi ima li mrusotia ,iskai neshto de se e rodilo sled zimata ,ako pyk hrani s "mesten furaj" seno de,i toi veroiatno e eko ,ne e nujno da se hvalia po princip bg stokata si e baia eko ,mi pchelnia ni med ,prosto idi pri edin dedo v zapustial raion ,ta tam si e chisto v komplekt s tva che mnogo ne lekuvat pchelite i che gi hraniat pak s med poneje niamat pazar ili puk zaharta im se vidi skupa