Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

ПИСМО ДО ТОЯ ЛУД, ДЕТО СЕ ОТКАЗА ОТ КАНАДА

Цветилена Симеонова




Силно съм възмутена. Аз като 27-годишен млад (все още май влизам в тая графа) човек, който е избрал да живее в България и тука и ще си остане, не мога да повярвам, че някой би се прецакал така, да се занимава с политика у нас.

Възмутена съм от тоя луд, дето се отказа от канадско гражданство! Какво не ти харесва там? Високото качество на живот? Ниското ниво на корупция? Пътищата без дупки? Многото паркинги? Толерантността? Учтивите хора? Социалната политика? Чистите водоеми? Парковете? Миещите мечки?

Смаял си някой канадски чиновник. Вайкала се е администрацията на този прецедент. Кой е тоя луд, дето се отказва доброволно, на фона на стотиците хиляди, дето драпат за канадския живот. „Къде сбъркахме“, скубе коси канадецът.

Казваш: „Моята родина е България“. Тя, родината, може да си е родина и само за един месец в годината. България дори е по-добра родина, когато идваш само на море. По-лесно е да я обичаш така. Когато си за малко тук, тревата е по-зелена, улиците са по-чисти, а кратерите по магистралата не дразнят толкова. Можеш да милееш за България и от 8 хиляди километра. Може да постваш периодично „Лале ли си, зюмбюл ли си“ в мрежата. Можеш дори да гласуваш от там. Сега това са истинските патриоти. Онези, които най-много милеят.

Жертваш се, казваш. Твоята саможертва обаче няма да те издигне в очите на бай ти Ганьо. Веднага му ставаш съмнителен. „Има нещо гнило в Дания“, ще си каже. Защото кой е тоя луд, дето ще се откаже от канадско гражданство? Значи има някакъв келепир от тая работа. Иска и той да бръкне в премиерското чекмедже. Иска и той част от българското Елдорадо за избрани.

Какво ще правиш тук? Ще бъдеш министър? Ще станеш лидер на партия? Ще те предложат за премиер? Е, имам новина – бай ти Ганьо няма да гласува за теб. Защото тайно мрази умните. Мрази и красивите. Както и експертите. И успелите. Честните също мрази. Мрази Харвард, защото „УНСС форевър“.

Ако още не вярваш, виж резултатите от изборите. Прочети сайтовете. Жена ти била фенка на садо мазото. Кроял си обир по харвардски. Източил си язовира. Фалшифицирал си документи. Харварда. Канадеца. Скоро ще измислят нещо и за родителите ти. И за децата ти. Тука е така. Първо те обичат – после те мразят, защото си по-добър от тях. Тука такива не виреят. Почвата отдавна е пропита с ДНК-то на ГМО-то. Тука винаги ще си онзи от Харварда. Чуждия, а не нашия.

Наистина ли вярваш, че една здрава ябълка може да оправи всички останали в кошницата? Наистина ли искаш да поставиш под заплаха конституционните права за свобода и независимост, осмелявайки се да ги прилагаш на практика? Ако пък по някакъв начин, противно на всички обществени закони, успееш, знаеш ли какво ще стане? Ще отнемеш на българина единственото удоволствие – да псува политиците. Един Азис ще ни остане… ама той е свикнал.

Искаш да ни вземеш изконното българско право вечно да се оплакваме. Ще доведеш германците с електромобилите, за да ни карат да работим. На бай ти Ганьо няма да му хареса. Защото електоратът трябва да бъде от бедни и недоволни. Умните и красивите нека си живуркат там, както могат.

Най-добре даже да са IT-та с европейски заплати, ама да си плащат данъците тука и да ходят по ресторанти и молове. Техните гласове не пречат. Даже е добре да ги има. Иначе ще стане като оня виц за изборите в една африканска държава, на които президентът получил 8 млн. гласа при население от 6 млн. души.

Въпреки всичко няма да скрия, че такива като теб ме кефят. Прости ми песимизма, но и ме разбери. И въпреки това признавам, че такива като теб ми дават мини надеждичка, че току-виж на внуците ми може да им се наложи да не стават канадци.

[skolev]

Поклон пред паметта му!
https://impressio.dir.bg/litsa/pochina-hudozhnikat-filip-sedefchev-avtor-na-simvola-na-festivala-surva

[В. Динчев]

В памет на доц. Кристиан Таков

Bpeмeтo e ocoбeнo.
Дoбpoтo e пoтънaлo в мнoгoзaĸoниeтo. Cпpaвeдливocттa чecтo пaдa жepтвa нa изĸycнa apгyмeнтaция. Иcтинaтa e бeзcилнa пpeд ĸopyпциятa.
Bpeмeтo e ocoбeнo.
Oбщecтвoтo ни диpи cтaбилнocт нe в мopaлa cи, a в инcтитyции. Aлa инcтитyциитe ce cъcтoят вce oт xopa; xopaтa пъĸ чecтo нямaт мopaл.
Bpeмeтo e ocoбeнo.
–          знaeм зaĸoнa, нo cмe зaбpaвили пpиличиeтo;
–          тъpcим фopмaлни дoĸaзaтeлcтвa зa oчeвиднoтo;
–          cпaзвaмe пpoцeдypи, зa дa зaгъpбим paзyмa;
–          peшeния ce взeмaт ĸoлeĸтивнo, нo нe зa дa ca мъдpи, a зa дa ca бeзoтгoвopни.
Bpeмeтo e ocoбeнo.
–          Πoлyгpaмoтнитe ca нa пoчит;
–          Бeзчecтнитe ca бoгaти;
–          Чecтнитe – нeчyти;
–          Πpeд Xpaмa дъни чaлгa, a Cв. Cинoд нe e paзбpaл.
Bpeмeтo e ocoбeнo.
–          пpaвoтo, ĸoлĸoтo пo-cъвъpшeнo cтaвa, тoлĸoвa ce oĸaзвa пo-бeзмoщнo и в тoвa e нeгoвият пapaдoĸc;
–          зa oбщecтвoтo ни, ĸoeтo зaпoчвa дa paзчитa caмo нa пpaвoтo, тoвa пpaвo e нaпълнo бeзпoлeзнo.
He ce лъжeтe. Bpeмeнaтa винaги ca били ocoбeни.
Днeшнoтo, ocвeн чe e ocoбeнo, e и дocтa oбъpĸaнo. Ho и тoвa нe e нoвo – cпoмнeтe cи Бoтeвoтo „пoглeдът мpaчeн, yмът нe види, дoбpo ли, злo ли нacpeщa идe”. Kъм 140 гoдини oттoгaвa. Bce cлoжнo и вce oбъpĸaнo. И вce ocoбeнo.
Tъĸмo пoвoд дa ĸaжeтe ĸaтo милиoни пpeди вac – „Иcĸaм дa cъм чecтeн, нo ми пpeчaт”.
Pядĸo щe cтe пpeд cъдбoвни избopи. Paзвpaтът идe oт мaлĸитe ĸoмпpoмиcи и oт eжeднeвнocттa нa злoтo. Щe мacĸиpaтe cтpaxa cи ĸaтo paзyмнocт, aлчнocттa cи – ĸaтo пpeдвидливocт, a бeзчecтиeтo cи – c изĸycнa apгyмeнтaция.
Ho тoгaвa нe плeдиpaйтe зa нeвиннocт – paзcъдъĸът мoжe и дa ви зaблyди; cъpцeтo ви oбaчe знae.

Aĸo избepeтe cвeтлaтa cтpaнa, щe ви e тpyднo, вepoятнo бeднo, мoжe би caмoтнo и – cъc cигypнocт – нecпpaвeдливo. Haгpaдa нe ce пpeдвиждa. И въпpeĸи тoвa тoзи избop нeизмeннo гo пpaви гoлямa чacт oт вac.
Taĸa чe, бъдeтe cпoĸoйни – избopът e вaш.
И нe тъpceтe oпpaвдaния. Зaщoтo избopът e вaш.

Кристиан Таков

[KaraKitan]

Това мисля, че беше реч на Кристиан Таков пред студенти от Софийски университет.
Много жалко, че си отиде толкова рано. Обществото ни има огромна нужда от такива личности.

[В. Динчев]

Възможна ли е справедливост – доц. Кристиан Таков

Хората страдат от над две десетилетия заради едно все по-засилващо се и ставащо все по-безнадеждно усещане за дълбока несправедливост, коментира доц. Кристиан Таков в предаването „Панорама“. Под справедливост хората разбират онова, което за тях в конкретен момент е добро, посочи той. Според него хората в България са нещастни заради усещането за безнаказаност на злото и за това, че у нас не се дава път на добрите, а на удобните, които твърде често са некадърни. Това води до лоши резултати. Кадърните - те са двигателят на една нация, подчерта Таков.

https://bnt.bg/bg/a/vazmozhna-li-e-spravedlivost-dots-kristian-takov

[KaraKitan]

Тони Филипов, д-р - една година по-късно
Роси Михова

https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/01/31/4307146_toni_filipov_d-r_edna_godina_po-kusno/#comments-wrapper



Измина една година, откакто журналистът Стойко Тонев (д-р Тони Филипов) хвана пътя към небето.


Това бе година дълга за най-близките му, и кратка за далечните му.


Година, в която много неща се обърнаха, разместиха, разкаляха и избистриха.



След тази една, ще минат още много години. Много хора ще четат написаното от Доктора, ще го коментират, ще се смеят и ще се гневят. Политолози ще спорят задочно с тезите му. Журналисти ще се сравняват с перото му. Литературоведи ще разнищват жанровите особености на Делниците. А някой някъде ще отвори файл или ще разлисти страница и ще се диви, и смее, и мръщи вежди.


Защото тепърва името на д-р Филипов ще се намества между другите и ще улегва с тежестта си в историята на българската публицистика.


Но засега са минали едва 12 месеца. На страницата на сайта "Редута" читателите упорито продължават да пишат колко много им липсват думите му и колко много биха искали да чуят днес какво мисли Док за всичко, което сътвориха българите през последната година. Защото не се случва толкова често да преминаваме през такива скоростни политически въртележки. Сякаш за 12 месеца отметнахме работа като за 12 години - 3 пъти избори, 3 правителства.


Съдбата обаче "не е единодушна" по този въпрос. Космическият сайбия явно преценява, че най-силните сред нас, най-неподатливите на обществена поквара са ни нужни не толкова в дните на политически бури и турбуленции, колкото във времена на политическо безветрие и застой - тогава, когато премиерът бе все един и същ, партията Mу бе все победител, прокуратурата Му все не намираше доказателства за злоупотреба с власт, а Народното Събрание бе безапелационно най-скучното и презряно място за българите. Ден след ден, с упоритостта на капка и остротата на чекийка, Тони Филипов Д-р старателно водеше дневниците на това наше безвремие.


Публицистиката му обаче не се свежда до богат исторически архив, от който с подходяща търсачка и ключова дума човек може лесно да извади политическото досие на всеки от стотиците, а вероятно и хиляди случайни минувачи, лъскали преходните кулоари на властта. Те не са някакъв избродиран гоблен от злободневни детайли върху канавата на времето. Делниците са нещо много повече от сатира на едно неграмотно и користно управление, което по игра на обстоятелствата прекалено дълго се олицетворяваше от интелекта, морала и политическата повратливост на Бойко Борисов.

Делниците са нашата анамнеза. Те са записки за нашите надежди, страхове и наивитет като народ, за самочувствието и комплексите ни, за упоритите ни опити да примирим очакванията си за обществено добро с неохотата си за обществена деятелност, за вечните ни разочарования и приплясквания с криле в опит да се откъснем от блатото.


А да опишеш това не е проста работа. Нужен е някакъв дълбок, отчаян оптимизъм за бъдещето на този народ, подплатен с изнурителен, къртовски труд. Текстовете му се четяха леко - все едно бе седнал на маса и между две питиета коментира живота, който ни живее. Но всъщност "работната смяна" на всеки негов делничен ден започваше в 5 сутринта, когато Фейсбук още спеше и наоколо бе толкова тихо, че човек можеше най-после да чуе мислите си.


Д-р Филипов беше буден, когато повечето хора още спяха.


И това не е просто удачна метафора. Зад всеки негов остроумен и жилещ текст стояха безкрайни часове на ровене и проверка на факти, усилено търсене на семката на нещо ново и появата на неочакван сюжет. А то всичко бе неизменно повтарящо се, отдавна обговорено и омръзнало до погнуса.


В своите собствени "Дневници" Макс Фриш казва, че най-големият му страх е повторението. Д-р Филипов се сражаваше точно с това обезкуражаващо повторение, с тази неизменност на дните ни, а оттам - и на живота ни.


Защото повече от десетилетие у нас бе все Разпети петък - без ясен спомен откога сме на това разпятие и без ясна надежда за възкръсване.


В медицината е добре позната клиничната картина на бялата смърт. В началото човек започва да трепери силно, защото тялото се съпротивлява на случващото се. Причината не е само студът, но и настъпващата тревога и страх. След това човек започва да се унася и да губи реална представа за състоянието си и колко критично е то. След това започват да му се привиждат хубави неща, да се отпуска и да заспива. Спира да се движи. Остава на мястото си уж само за малко, но заспива. И никога повече не става.


Тони правеше това - той пишеше, за да не ни остави да заспим завинаги. Пишеше упорито, неподкупно и с инатливо постоянство - дори, когато всичко бе вече казано, всички политици - изкоментирани, всички недъзи - осмени, всички безобразия - посочени. Пишеше пак, и пак, за да сръчка унесената ни гражданска свяст и да не я остави съвсем да изстине и угасне. Пишеше, за да ни просветне. Най-после - пишеше, за да съмне, да разтъркаме очи и да станем. Така, както го мислеше и Кристиан Таков.


Днес е някак по-лесно. Ледът се пропука. Потекоха януарските води. Старите дървета вероятно ще бъдат изхвърлени ненужни на брега. Разлистват се нови клони и остава да гадаем кои от тях ще са плодни дръвчета и кои - трънки и трънаци. Но за да стигнем дотук като общество днес, ни бяха нужни хора като Доктора - хора, които да ни пренесат на гръб през мъртвите води на безвремието.


Има нещо безкрайно несправедливо в това, че д-р Филипов не видя нищо от впечатляващото представление в три действия, което с ентусиазма на самодейци изиграхме тази година в политиката. Има нещо мъчително неприемливо в мисълта, че днес няма да се изправим пред насмешливата му усмивка, на моменти безцеремонна откровеност и сприхаво настроение - все неща, които вървяха с онзи панагюрски "ифрит" характер, с който той едновременно и се гордееше, и се бореше. Боли от това, че тази година няма да се порадва на цветовете на магнолията, че няма да сготви прословутия си тепси кебап и няма да разресва с безкрайна нежност оплетените коси на внучката си.


Защото ако може да се каже, че Д-р Филипов бе луд, то той бе луд по внуците си. А също - по италианската естрада, македонските песни и няколко изповедални блус парчета. И стиховете на Добромир Тонев. И силните мъжки питиета. И една нежна като камбанка чашка за кафе с деликатни сини цветчета. И книгите. И полето. И жилавата човешка почтеност.


Казват обаче, че човек е жив, докато на земята има останал поне един човек, който знае името му и мисли за него.


Затова и днес Тони, Д-р Филипов, си е тук. С нас. И ни говори:

/следва/

[KaraKitan]

д-р Тони Филипов/цитати/

Из "Делниците на един луд"

https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/01/31/4307146_toni_filipov_d-r_edna_godina_po-kusno/#comments-wrapper



Досега българин, който не е готов да управлява държавата, не съм срещал. Таз готовност нашият народ я поема явно с майчината си коластра още.


Муфта, аванта, гювеч, кьораво, далавера Как мислите, случайно ли имаме толкова много думи за едно явление?


Ницше наричаше ресантиман завистта на неуспелия към успелия. За нас, българите, това определение е тясно. У нас и успял на успял завижда, да не говорим пък за неуспял на неуспял. Българската завист не я хващат научните определения.
Българинът е като бакъра. Не е важно само да го излъскаш, а и в каква среда ще го държиш. Сложиш ли го в неподходяща среда, веднага позеленява


Нашите управници са като мелез между Стиви Уондър и баба Гицка. Нито виждат, нито чуват.


Ще бъда сериозен! Сериозен като гробарска лопата. Защото си отиваме, братя! Отиваме си като достойни хора, като самоуважаващо се общество, като нормална държава Децата, разправят, били нашето бъдеще. Никакво бъдеще не са ни децата. Ние сме тяхното бъдеще! Защото те ще станат такива, каквито сме и ние, няма от къде да видят друг пример. Децата са нашето бъдеще и когато то дойде, никак няма да ни хареса Много ли ви разстроих? Дано!


Патриотизмът не е за прости хора. Простите карат-варат, все го изкарват на насилие, на бой, на расизъм, на ксенофобия Патриотизмът е за интелигентни хора. Но пък, за съжаление, след Волен, Капка, Слави Бинев, Каракачанов, Валери Симеонов и т.н., които обърнаха патриотизма на гечинмек, интелигентните хора не щат да имат нищо общо с патриотизма


Защо, бе, Господи, защо си направил така, че от страх да се умира, от срам да не може?!



------------------------------



11 ноември, е професионалният празник на охранителите. Което е една страшна метафора на българския преход. На 10 ноември идва промяната, а още на другия ден идват мутрите


Седя и мисля как да върнем обратно изскочилата от кутията на Пандора простотия, как да я делегитимираме, как да я деинституционализираме, как да я сложим отново на мястото, което заслужава. И както и да го мисля, все стигам до извода, че вече е много късно. Тялото на нацията е поразено от горе до долу. Шествието на примитивите по върховете на властта даде самочувствие на много илитерати, които до вчера си натискаха парцалите, днес да наберат самочувствие, че не са по-прости от Борисов, Цветанов, Цачева, Караянчева (Което, обективно погледнато, съвсем не е лесно.) Не знам дали сте забелязали, но неграмотният човек може да накара образования да се замисли, докато обратното почти не се случва


Винаги сме казвали, че от всички видове кражби, има две, които заслужават снизхождение - кражбата на книги и кражбата на лопати. Според нас, когато започнат да се крадат масово тия работи, тогава ще се оправим. Но първо трябва да се накрадат много книги, защото е опасно да се разработим, докато още сме прости...


Специално за интелектуалците дето питат какво ще дойде като свалим Борисов, ще кажа че нашият враг е не един или друг кабинет, а самото статукво. То е ламя с три глави и пет задника, дето казваше един дедо. На мястото на всяка отрязана глава пораства една нова глава и два нови задника. Не можем да насмогнем. Бомба трябва. Статуквото е престъпността, статуквото е корупцията, статуквото е бедността и мизерията, скапаното образование и болното здравеопазване, егоистичната политическа класа и продажната интелигенция Те са статуквото и ние сме статуквото. Ние сме в него и то е в нас.


Народите О, народите могат така да си го начукат, че никой да не може да им го отчука!



------------------------------




Ще трябва да се примирите с езика на д-р Филипов. Щото отнемеш ли на хората правото да казват: "Маа му деа", ти им отнемаш правото да кажат: "Маа му деа на правителството". А ние много държим на това право


Братя, от мен да запомните: когато човек се смее на проблемите, те стават по-малки. Когато се смее на себе си - става по-голям.


Много бяха тия, дето смятат, че с госпожата с косата не бива да се ебаваме. Защо да не бива? Какво може да ми направи? Да ме вземе? Да ѝ е честито! Обаче като си помисля какво може животът да ми направи, ми се изправя косата. Животът може да те върти с години като гащи в центрофуга и когато дойде смъртта, от теб да не е останало нищо за вземане. Затова запомнете какво ви казва докторът: с живота не трябва да се ебаваме, не със смъртта. Към живота трябва да се отнасяме максимално сериозно...


Нема да се плашите! Под снега процесите си вървят, копривата е напъпила вече, лападът също. Ще се вдигне снегът един ден и учудени ще останете, какво е свършила природата под завивките

[KaraKitan]

Кристиан Таков:

„И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки.

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.

2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.

3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте."

[KaraKitan]

Радой Ралин
(23. 04. 1922 - 21. 07. 2004 г.)



МОЛИТВА

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
(1967 г.)

[rex]

     Силно се учудвам, че в този форум – иначе тъй чуствителен по всякакви обществени дела и събития, до момента не се изрази нито едно мнение за разтърсващите събитията в Украйна.
     Свидетели сме на безпрецедентен варварски акт в сърцето на Европа. На братоубийствена война, започната от един диктатор. От човек, на който му е все едно колко невинни хора ща умрат от двете страни на сраженията. От безумец, който цапа ръцете си с кръв с такава лекота, с каквато никой в света до скоро не бе си представял, че е възможно да бъдат убивани хора. От луд, който бомбардира цивилни квартали и жилищни сгради, в които загиват жени и деца.
     Но слава Богу, ние живеем в един глобален свят, напълно различаващ се от архаичните представи на този човек. Толкова различен от примитивното милитаристично мислене, че за броени дни се обедини както никога досега в подкрепа на украинския народ, защитаващ живота на своите семейства, своите домове и своята земя.
     Силно се надявам всичко това да свърши в най-скоро време. Възможно най-скоро да се прекрати безмисленото прахосване на човешки животи. Защото са безценни и незаменими. Историята не трябва да се повтаря!
     Изказвам горещата си лична подкрепа за украинския народ в борбата им за отстояване на своя живот, свобода и независимост!

[rex]

"Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме ... Така ще се поснишиме да мине тая буря, но след това ще видиме какво да правиме... Ако не мине бурята, тогава ще се преустройваме."

"Другари"?!

[В. Динчев]

Не смея да се съглася с колегата rex, че като знам какъв "фен" ми е, като нищо ще смени "плочата" и силно ще заобича товарищ Путин, само да ми е напук.
Не помня обаче, колегата да се е възмущавал, когато Бат' Бойко строеше газопровод за има-няма 3 милиарда лева, в услуга на същия товарищ. Нито, когато товарищ Путин "гощаваше" своите изобличители с полоний и новичок по света и у тях. Та, такива ми ти работи. Затова сега, дет' се вика: "Късно е, либе, за китка!"

Иначе, отдавна смятам, че войната е един от най-отвратителните атавистични комплекси у Човека!

А, да не забравя. Обикновено съвременните диктатори са продукт, както на малодушието на собствените си народи, така и на тънките сметки на всякакви "западни" шмекери. Да напомням ли, как бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер само две седмици след като напусна поста си, стана председател на надзорния съвет на "Северен поток 2", където основна роля играе "Газпром". Сигурно, защото не му стигат парите да се грижи за петата си съпруга.

[rex]

     “Колегата” rex не е фен на г-н Динчев, нито му е антифен. Най-малкото защото “колегата” rex не познава лично г-н Динчев, за да му симпатизира или опонира в лично качество. “Колегата” rex си е позволявал да казва това което мисли, с оглед на действия или бездействия, свързани с породата Каракачанско куче. Бидейки фен на същата. Нищо повече или по-малко.
     И “колегата” rex няма проблем да приеме гореизложената позиция на г-н Динчев, защото според него тя е вярна и обективна. Единствено не е съгласен, че е “късно за китка”. Може би това ще е началото на едно преформатиране на политиките на ЕС в много отношения, в по-правилна посока. А силно се надявам и на самата Русия – имам предвид Русия като народ и общество. Последните имат подходящ момент да се определят какви са и какво бъдеще искат за себе си и децата си. За жалост за всичко това ще бъде платена, а и вече се плаща жестока цена – смърт, човешки трагедии, разрушения ...
     Обнадеждаващото в случая е, че целия цивилизован свят преоткрива човещината в себе си. За огромно съжаление, пак ще кажа, на много висока цена.

     ПП Мнението си по въпроси, касаещи геополитически спорове, влияние и зависимости, мисля неведнъж съм изразявал точно в тази тема от форума. И смея да твърдя, е било последователно и аргументирано. А то е и ще бъде, че България е неразделна част от цивилизована Европа.

[rex]

     Направи ми впечатление един виц/карикатура, която циркулира в публичното пространство (електронни медии и социални мрежи) от около седмица. В момента я намирам активна тук:

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11051128

     В този контекст не мога да не се сетя за известния афоризъм, че „Когато ботушът почне да мисли, мозъкът трябва да почне да марширува”. Много зле ...

[KaraKitan]

Изключително долнопробна "карикатура" на Ивайло Нинов за 24 часа. Както и цялото му карикатурно творчество в последните 15 години. Нивото е на нивото на аудиторията, която наскоро късаше ризи и бършеше сополи по любимия си вожд и учител, бащицата им, тяхното слънце и вода, тяхният морков и остен.

Впечатляващо е дебелоочието, с което симпатизантите на шайката с очеизвадна тоталитарна, неокомунистическа и еднолична структура си позволяват да пищат и етикетират останалите като комундели, путинофили и т.н. И без каквото и да е притеснение да игнорират фактите, че именно техният "бащица" построи с нашите 3 милиарда Турски(Руски) поток, подари пале БОК на Путин и старателно обслужваше руските финансови и икономически интереси в България за сметка на българските граждани. И да перифразирам сентенцията: Когато бухалката почна да мисли, мозъкът стана излишен.