Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

Холандският премиер Марк Рюте е направил остро критично изказване към ЕС, след фарса, случил се на обсъждането на корупцията в България и стремежа на ЕНП да осигури чадър за делата на българските управляващи.




"Този съюз става все по-безсмислен и абсурден.
Народът на България се е вдигнал на протест срещу корупция, която краде от парите на холандските данъкоплатци. В същото време в Европейския парламент не само не се разследват крадците, но дори им се осигурява "чадър" и закрила.
Намирам това за гротеска..." - Марк Рюте.

[В. Динчев]

                Евродепутат Дейли: Проучила съм Борисов и Гешев, думата "бандити" е точно за тях

   Евродепутатът Клеър Дейли, която в четвъртък отправи най-острите критики срещу Европейската комисия за твърде мекия, според нея, подход на Брюксел към събитията в България през последните години, заяви в интервю за Би Ти Ви, че неслучайно е нарекла управляващите в София "бандити".

   "Информирах се за редица скандали, в които са замесени (Бойко) Борисов и (Иван) Гешев. По-специално миналия декември, когато Гешев се изправи пред Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Направих задълбочено проучване - по онова време за неговата роля в българското общество. В този смисъл трябва да кажа, че думата "бандити", която употребих, е напълн оподходяща. От това, което съм чела и видяла, има неоспорими доказателства, че тези хора са нарушили върховенството на закона."
   
   Тя припомня критиките, които е отправяла по повод проблеми на нейни сънародници от Ирландия, вложили пари в апартаменти в Поморие, но и до днес не могат да влязат в тях. Според нея нито дума не се казва в Европа за това, че "милиони от данъци се наливат в страната, но те не достигат до хората".

   Дейли е от групата депутати, определяни като крайна левица в Европейския парламент, и посочва "Апартаментгейт" и снимките от спалнята на премиера като два от примерите защо българите протестират и защо е нужен широк дебат за дълбоки правосъдни реформи.
   По повод това, че симпатизанти на ГЕРБ и управляващите, както и евродепутатът Андрей Новаков я нарече член на "групата на комунистите", Дейли отвръща, че е горд привърженик на лявата идея, но никога не е била комунистка за разлика от много от олигарсите и хората, облагодетелствали се от властта в България, произлезли от бившата компартия.


Източник: https://www.dnevnik.bg/evropa/2020/09/11/4113003_evrodeputat_deili_prouchila_sum_borisov_i_geshev/

[В. Динчев]

                                                           

България: Лъжи, погнуса, отвращение
Има два типа погнуса от управленската простотия. Едната е дистанциране от глупави реплики и парвенющина. Но истинският проблем днес е моралната погнуса - отвращението от кражбите, беззаконията и насилието.

Коментар на проф. Ивайло Дичев

   Политическото поприще не е за гнусливи хора. За разлика от гнева например, който подтиква към агресия, при погнуса субектът се отдръпва от опасната храна или потенциално заразния сексуален партньор. Още по-странна е моралната погнуса: според някои изследователи тя е еволюционен механизъм за избягване на конфликти - погнусеният наместо да се бие, просто се отдалечава.
   Винаги е имало емоционална бариера, която разделя политиците от редовите хора, но в миналото тя обикновено е бивала смес от страх и възхищение. Колкото се приближаваме към модерната епоха и съвременна България, толкова повече отношението към властта се измества през насмешката и срама към погнусата.
   Един отдавна познат "герой"
   Дилов-син преименува двойката управляващи/управлявани на отвратителни и отвратени; много преди него, в основополагащия за българската политология труд „Бай Ганьо“, Алеко персонализира новите елити в косматия си, мръсен, прост и себичен герой - първо търговец, после политик - за когото засраменият и погнусен народ си разказва вицове. Така де, ние ги изобличаваме, но от другата страна политическата класа се огражда от нормалните хора със санитарен кордон и така си  гарантира дълговечие. Защото който иска да проникне там, сред тях, трябва да е готов да преодолее различни нюанси на отвращението – да се ръкува, да вечеря с неприятни хора, да играе белот, да спи с когото трябва. Политиката е битова работа, трябва да си наоколо, за да се сетят за тебе; който страни и чака някой да оцени дипломите му, просто отпада. С тази двусмисленост наум, погледнете българския политически живот от последното десетилетие. Наред с рационалните критики към властта, все повече се засилва емоционалната присъда – погнусата. Не беше случайно, че в едно интернет меме Борисов беше изтипосан като корица за „Бай Ганьо“, уж превод на гръцки. Градските легенди за това как се излагал на европейските срещи, косматото тяло от тайната снимка в спалнята му, легендарните количества кюфтета, които изяждал, наивното му желание да вкарва голове с помощта на вратаря – имаш чувството, че си го описват Алековите студенти, засрамени от натуралния си сънародник.
   Не е допустимо да се вкарват в публичния дебат подигравки с физическия вид на хората, но оттам трябва да започнем, когато анализираме погнусата: тя е отблъскване на чуждото тяло, попаднало в периметъра на нашето собствено. Помислете, щеше ли да е така мразен бизнесменът, който Борисов нарече „Шиши“, ако изглеждаше като Брат Пит? И дали пък гневът срещу него ще намалее, ако внезапно вземе да отслабне?
    Моралната погнуса
   Физическите подигравки нека оставим на децата и карикатуристите; истинският обществен проблем е моралната погнуса, присъдата над свободната воля на другия човек. Да вземем лъжата. В политическата история са запечатани примери за лидери, които са верни на думата си и дори умират за нея. Днес обаче говорим само за това как главният прокурор излъгал за обсъждането в Европарламента, за това как Биков, Тодоров или Сачева от яростни ругатели на ГЕРБ се обърнали в негови ултра-пропагандисти, как Марешки за ден променя възгледите си за конституцията срещу една концесия на плаж, за да не стигаме до по-сложни лъжи, свързани с конституцията, Венецианската комисия или качеството на асфалта. Дали самите лидери са станали по-лъжливи или медиите са започнали да се интересуват повече от тъмното и скандалното? Нямам отговор, във всеки случай резултатът е все това разделение между възмутен народ и невъзмутима политическа каста.
   За простотиите, с които ни заливат политиците, се писа много. Не само за нашите - също и за Берлускони, Дуерте, Тръмп. Това вероятно е някаква световна тенденция, свързана с Web 2.0 революцията. Във всеки случай малко са лидерите като Борисов, за които всяка година се публикуват „бисери“, по-смешни от кандидат-студентските. Където главен прокурор обявява, че България е първата национална държава в ЕС, а вицепремиер се бори срещу джендър република.
   И все пак нека направим едно разграничение. Не всеки политик следва да е непременно високообразован, даже напротив, защото с него трябва да се идентифицират по-широки групи избиратели, които не се разпознават в професорите по политология. Това, че г-жа Караянчева е била дизайнер на поцинковани кофи и понякога говори като такава, може би отблъсква образованата публика, но пък привлича по-многобройните избиратели, които имат подобен културен профил. Само че простодушието си има граници: когато тя обвини протестиращите, че взимат пари от Божков, това вече не е простотия, а клевета, за която, доколкото знам, е дадена под съд.
   Тия граници са наистина тънки и трудно се дефинират. Ужасяващите неща, които изговаря г-н Борисов в изтеклите записи, наистина прехвърлят всичко допустимо. От друга страна – казал ги е в частен кръг, а не дърдорим ли всички така сред приятели? Ако беше дошъл в парламента и се беше обърнал към председателката на парламента с прословутото ПКП, скандалът щеше да е далеч по-голям. Е да, ама технологиите днес поставят под въпрос самото съществуване на частно пространство.
   Какво имаме право да знаем за един политик
   Колко частен може да бъде животът на един политик? Формално, той е гражданин като всеки друг и има право да крие някои неща от нас. Културното очакване обаче е да дава пример, да задава нормата и именно затова в него са вперени погледите от много векове насам. Днес примерът, който управниците дават, все повече се измества към негативното; представям си майка, която поучава детето си: „Не прави като тях, миличък, ние сме добри хора“.
   Да започнем с това, че имаме право да знаем за имущественото състояние на управляващите – огромен скандал в Америка например е отказът на Тръмп да разкрие данъчните си декларации, които ще покажат, че злоупотребява с данъци, или че е банкрутирал много пъти. Имущественото състояние има символични измерения. Дали лидерът ще кара мутренски джип или ще купи на майка си „Майбах" с инвалиден стикер, или напротив - ще ходи на работа с колело? Посланията са различни. Да вземем друг момент: къде са децата им? Бият се в гърдите, че са патриоти, борят се за раждаемост, пък пратили децата си в чужбина (Нинова, Каракачанов).
   В този ред на мисли гражданите следва да знаят коя или кои са интимните връзки на премиера, както се знае във всички демократични, а и не толкова демократични страни по света от векове. Представата, че през стаята му преминава върволица жени, изпращани от президента, както Борисов сам казва, (а защо не от бизнесмени или от руското разузнаване?) предизвиква не само страх от морална зараза, а и дълбока тревога за начина, по който се управлява тази държава. Да не стигаме до съмненията за деца и къщи в Барселона.
   Да различаваме двата типа погнуса
   С всичко това опитвам да разгранича два типа погнуса от управленската простотия. Едната е надменно дистанциране от глупави реплики, парвенюшки разкош и средностатистическа интелигентност. Е да, ама тези хора представляват една маса от хора и трябва да са като тях – ако трябва дори малко да се правят на прости, за да усилват идентификацията. Интелигенцията се гнуси от попфолк, само че ако г-н Цветанов наместо Веско Маринов им пусне Стравински, на митинга просто няма да остане никой.
   На другата страна стои отвращението от неща, които не приема не само интелектуалният елит, а и мнозинството от българите – кражбите, словесното и реално насилие, беззаконията. Вярно е, че границата е тънка и първото, т.е. естетиката, често е пластически израз на второто, т.е. на морала (например парвенюшкият вътрешен асансьор поражда съмнение за подкуп). Мястото на естетиката е повече в частните ни разговори, моралното осъждане – централен елемент от публичния дебат. Добре е да ги различаваме, защото рискуваме гнусливият морален човек все повече да избягва да се ангажира с простотията, наречена политика.


Източник: https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D1%83%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/a-55150939

[KaraKitan]

Отварящо очите писмо


До Доволните от Тази България, Вярващите в Успешните Мандати, Уплашените от Живота след ГЕРБ,



Здравейте, доволни хора,

Отдавна се каня да ви пиша директно, но все се отказвам. Май е време.

Виждали ли сте отблизо "гаснещ" човек? Аз съм виждал. Лампичката на живота му не спира от раз, а почва да мъждука, да припуква и става все по-слаба, достатъчно дълго и мъчително време преди да изгасне. Органите на този човек се изключват един след друг - бъбреци, дробове, мозък, сърце. Животът напуска тялото все едно излиза през множество врати, които тряска зад гърба си за последно.

Държавата също е организъм - съвкупност от системи, които работят в синхрон. През последните години наблюдавахте някои от тези системи да отказват, но сякаш не видяхте, защото властелините на вниманието ви се стараеха да показват други, уж работещи неща - магистрали, инфраструктура, евроинтеграция.

Пред очите ви заби образователната система, но вие дори не забелязахте. Радвахте се истински като успеете да изпратите детето си да учи в чужбина, намирахте това за личен успех, нали? А защо, ако тук имаме стабилна образователна система, създаваща успешни индивиди?

Отказа и правосъдната система. Уж чухте за фалита на една голяма банка, тясно обвързана с властта.

В небитието изтекоха милиарди, но не получихте никаква яснота как, защо и къде потънаха те? Оказа се, че важни дела остават без изход, без присъди, без виновни. Под отговорност се подвеждаха малцина - дребни престъпници или неудобни вече слуги на измамата. А вие продължихте да вярвате, че има върховенство на закона, защото това ви внушаваха ежедневно, чрез послушни медии и откровени лъжи.

Само че времето на заблудата ви е на път да приключи. За броени дни пред очите ви ще рухне най-болната система на държавния организъм. С години тази система беше съсипвана, къде нарочно, къде от некадърност. Изкуствено се поддържаха шепа болници, а останалите бяха оставени да се разпадат.

Създаваха се зависими здравни администрации, оглавявани от аристократично самовлюбени медицински чиновници. Хиляди кадърни лекари бяха принудени да си съберат багажа и да отидат навън. Медицинските сестри бяха публично унижавани, тъпкани и презирани. Санитарите работеха на две-три места, в условията на мизерия и принудителна просия от пациентите. Всичко, което вие инвестирахте под формата на осигуровки, потъваше в бездънния джоб на зле управлявана здравна система. А вие, като пациенти, си плащахте допълнително и чаршафите, и хаповете, и доброто отношение от страна на персонала.

Тоя проклет вирус може да не ви докопа, но ще ви отвори очите.

Ще видите как се срива системата, от която не се нуждаете всекидневно, но опирате до нея,

когато нищо друго не е важно за вас. За броени дни тя е поставена в ситуация на колапс. В болниците има трагично малко персонал, който е на ръба на силите си още сега, когато дори не сме стигнали в подножието на здравната криза. Бяха отменени планови операции, планови приеми. Да, вие, доволни хора, може и да не умрете от Ковид, но може да си отидете от хиляди други неща, за които здравната система в момента няма никаква възможност да се погрижи.

За тази грозна ситуация не е виновна заразата. Виновни са онези, които въпреки надвисналата здравна криза продължиха да източват еврофондове за строеж на магистрали, вместо да ремонтират болници, в някои от които санитарите мъкнат болните с одеяла по стълбите, понеже няма асансьори! Купуваха изтребители за милиарди, вместо да отделят пари за подмяна на допотопното оборудване в здравните заведения!

Хвърляха по петдесетачка на пенсионерите, вместо да се опитат да опазят тази най-застрашена група от нацията ни от това, което предстои!

Скъпи доволни хора, вие не сте виновни, че искрено сте искали всичко това, което ви внушава пропагандата, да е вярно. Да сме една разцъфнала райска градина в края на Европа.

Време е да си отворите очите.

И да, това, което ще видите, изобщо няма да ви хареса.

Но по-добре да живеете в кошмара на истината, отколкото да живуркате в омаята на лъжите.

Само тогава имате някакъв шанс да оживеете, всъщност.


С извинение,


Радослав Бимбалов, един от вас
Текстът е от профила на автора във "Фейсбук".

[В. Динчев]

                                                       Народните будители и тяхната съдба
   От Георги Данаилов

   Малко преди да си отиде от този свят, писателят Георги Данаилов ми изпрати по електронната поща свои есета, писани по различен повод. „Ако потрябват“ – гласеше придружителната бележка. Възнамеряваше някой ден да ги издаде в книга, което, уви, не се случи. В негова памет публикуваме размисъла му за будителството. Тони Николов

   Имат ли други народи подобен празник като 1 ноември – не знам. Дали изобщо използват понятието будители така трогателно, както правим ние – не смея да твърдя. Това, което знам, е, че е имало някога един юнак балкански, който бил заспал дълбоко и групичка събудени мъже се втурнала да го разбужда. Юнакът, който, по всичко изглежда, е бил доста поспалив, обичал да пита „От сън сладък кой ме буди?” и в отговор му предлагали да прочете Ботевия вестник „Будилник”.

   Питам се понякога защо будителят толкова разчита, че юнакът ще скокне и поведе българското племе на люта бран. Допускам, че това може би е така, защото будителят, просветителят, мъчно се превръща във воин. Той не обича насилието, въпреки че го смята за неизбежно. Той може да зове свободата, но рядко е готов сам да убива заради нея. За да се разкъса яремът на робството, са нужни мишците на юнака. Така във всеки народен подем, във всяка борба за свобода се появяват две категории хора: будители и поборници – славейковци и филиптотювци. Обикновено след победата броят на първите не се променя, а на вторите се увеличава. С годините будителите се позабравят и от гузност в календара се избират дати за помен. Съдбата на поборниците е по-разнообразна – старите живеят с раните си, спомените и медалите, а неясно как появилото се по-ново поколение поборници управлява. Но думата ми е за будителите, за онези, които са живели, за да просвещават другите.

   Ричард Файнман с мъничко злорадство повтаря думите на мислителя Гибън: „Обучението едва ли допринася някому полза, освен на ония, които са предразположени към него, на тях обаче то почти не им е нужно”. Ако това парадоксално твърдение е вярно, може със сигурност да се каже, че усилието на народните будители по време на Възраждането и в десетилетията, последвали Освобождението, наистина среща предразположение към просвета. Интелектуалният взрив, който избухва през втората половина на деветнайсетия век сред българското племе е толкова смайващ, духовният подем тъй мощен, че човек няма как да възрази на Стоян Михайловски, който нарече народа възроден!

   Но откъде изведнъж се е взело това предразположение към просвещение, тази неутолима жажда за възход у нашите прадеди? Те не могат да се обяснят с някакъв културен обмен между овчарите от Жеравна, Медвен и Котел с абсолвентите от Сорбоната и Петербург. И все пак тези същите овчари и търговци на вълна са ни дали Райно Попович, Захарий Стоянов и Йордан Йовков. Тогава? Тогава ни остава да допуснем, че предразположението към знание и духовна пробуда е генетично заложено в някои индивиди. То се предава от поколение на поколение и чака благодатни условия, за да се прояви. Някога е имало златен век, българската просвета и култура са били цветущи в Европа. После в продължение на столетия са ни връхлетели робства, унижения, безличие, оскотяване... Но културният ген не е загинал, той е чакал своя ден и го е дочакал. Дошло Възраждането. Самата дума говори за същността си, не може да се възроди нещо, което никога не е било зачевано. И от пепелта са се появили хора като Паисий, Софроний, Неофит Рилски, Априлов, Пърличев, Сакеларович, Кръстевич, Найден Геров, Славейков. Стремежът към просвета у множество млади е бил покъртителен. Драган Цанков е ходил пеша от Свищов до Елена и обратно, за да учи български език при учителя свещеник Андрей Робовски. Неграмотни родители са зашивали в дрешките на синовете си няколко спастрени през цял живот жълтици и са ги провождали да се изучат в чужбина. И само за някакви десетилетия в България се създава ядро от духовни люде, което не отстъпва на европейския елит.

   На повечето българи, които са получавали образованието си в странство, и през ум не е минавало, че ще правят кариера другаде освен в отечеството. Когато Цветан Радославов написва „Мила родино“ по време на Сръбско-българската война, той е студент по психология в Лайпциг и защитава там докторска титла. Един от знаменитите учени, създателят на експерименталната психология Вундт, го кани за свой сътрудник. Радославов откланя предложението и се завръща в България, където до края на живота си остава гимназиален учител.

   Българският химик Гериловски специализира в края на деветнайсети век при прочутия професор Ханч и работи заедно с Алфред Вернер – име, което днес се среща във всеки учебник по химия. Според професора българинът е бил далеч по-обещаващ учен от колегата си. Но и Гериловски предпочита да се завърне в родината. Ханч му дава блестяща препоръка за професура в Софийския университет. За нещастие катедрата му е отнета заради чужди грехове и този забележителен талант става учител по химия в Русе. Няколко години по-късно сътрудникът му Вернер получава Нобелова премия.

   Споменавам тези две имена, защото съдбите им са показателни за много наши интелектуалци и не ми се виждат много радостни.

   Духовният подем, който се проявява в нацията след Освобождението, започва да стихва с трагичните опити за обединяването на българското племе. Трите войни го съсипват и морално, и икономически. Разочарованието е всеобщо. Чувството на обреченост ражда съзнанието, че неправдата, която е извършена с българите, е непоправима. Надделява грубият прагматизъм. Сякаш за зъл присмех над българската любознателност и ученолюбивост сред мнозина започва да вирее подозрителност, недоверие, дори неприязън към образоваността. Припомнете си тирадите на Ганьо Балкански срещу философите, та дори гнева на Захарий Стоянов срещу учените глави. От тачен и обичан, народният учител започна да се превръща в даскал и това прозвище става синоним на несретник.

   А някога, някога учителят е бил наистина всемогъща личност. Всичките му възпитателни и назидателни мерки са се приемали безпрекословно. Григор Пърличев в своята прекрасна автобиография споделя как след като изял порядъчен бой от учителя, повече от четиридесет пръчки, се оплакал на майка си, а тя му рекла: „Даскал е това, ще бие я!”. Със „страстни сълзи” ученикът се завайкал пред дядо си, а дядото отвърнал: „Никога даскал не бие без вина, синко!... Ти си му сгрешил в нещо, но и да не си, няма нищо!“.

   В своите спомени възрожденският деец Димитър Манчев пише: „Заблудените и неприлежните се наказваха с почернвание на лицето или с фалана, с която стисваха краката и удряха до сто пръчки”. Фаланата или фалангата представлявала дъска с две дупки, в която неприлежният пъхал краката си и ги притягали с връв. „Къде 1844 г. по причина, че на учителя Васкидович баща ми не му пращаше печена пуйка, а кокошка, той ни обруга!...” И бащата се принудил да заведе сина си при други учители – Христаки Павлович и Иван Стоянович. Този Иван Стоянович нямал нищо общо с дееца по Съединението. Та той същият, след като се уморил да бие неподготвилите се ученици, накарал прилежния Манчев да се качи на стол и всеки, който не желаел да получи телесно наказание, трябвало – цитирам: „да ми се поклони седем пъти и да ми целуне обувката, краката и гърба!”. Що се отнася до гърба, подозирам, че е допусната печатна грешка.

   С тези два примера съвсем не искам да обидя българския учител преди Освобождението, а само да покажа на каква почит е бил той в обществото, с какво доверие са се ползвали похватите му, защото по това време телесното наказание се е прилагало навред в Европа, даже в цивилизованата Англия, и негова жертва не е бил само Дейвид Копърфийлд, боят е бил възпитател дори и в славния двадесети век.

   Как така почитта към науката-слънце е започнала да залязва, как така от деспот учителят се превръща в неуспял безсребърник? Разбира се, обобщенията са неуместни. Аз лично познавах и съм имал учители, които боготворях. Въпреки износените им дрехи, захабените обувки и бедните домове, в които живееха. Но и тези хора изчезват от взора ни. Вече десетки години българската държава нехае за учителя и ние не се опълчваме срещу нейното бездушие, вместо „Искаме си царя” не се провикваме „Искаме си учителите!”. Може би защото образованието от средство за възвисяване се е превърнало в средство за преживяване. Смятам, че неприязънта към учеността идва от желанието да защитим собствената си непълноценност, от душевната ни леност. Затова може би и днес много хора отчаяно се позовават на парапознанията, астролози, нумеролози, ясновидки, дъновисти, те очакват да бъдат озарени от истината изведнъж, без да извървят скучния и изтощителен път на науката. И нашите политици, властниците, всъщност нямат достатъчно нужда от учените, защото нямат нужда от съмнения. Ученият се съмнява дори във всяка очевидност. Социализмът в Съветския съюз започна да се напуква и разяжда, когато учените станаха повече от чапаевците.

   Всички ние, целият свят, живеем във време, раздирано от противоречия – небивал технически прогрес и всеобщ духовен упадък. Увлечението по удобствата, ненужните вещи, захласването в забавленията, достъпната евтина наслада навред в богатите страни, всичко, което в началото си е изглеждало естествено, постепенно започва да се изражда и все повече и повече кара разума да бъде ленив, волята да се отказва от превъзмогването на интелектуални препятствия и човекът все по-малко да познава радостта от успешното духовно усилие. За сметка на това гладуващите по земята стават все повече, населението на планетата става все по-многобройно, безнадеждността все по-ясна, животът все по безсмислен... Големите идеи от осемнайсети и деветнайсети век претърпяха провал. Комунизмът се оказа противоестествен, национализмът несъвместим със световното развитие. Демокрацията се препъва в собствените си принципи. Естествената човешка нужда от религия все по-малко се задоволява от съществуващите вероизповедания. Сектите не се пораждат от силата на еретичните настроения, а от слабостта на църквите.

   И заедно с всичко това, планетата е заплашена от очевидно наближаващи екологични, енергетични, терористични и демографски катастрофи. Единствените, които не ги виждат, са тези, които ни управляват – кретенократите.

   И ако има нещо малко обнадеждаващо, то е, че бъдещето все пак си остава непредсказуемо, че и за него важи принципът на неопределеност. Може би утре... Може би...

   Това, което може да се предскаже с известна вероятност, е, че за да се спаси светът, трябва не само да се преодолее кретенокрацията, а да настъпят дълбоки промени в човешката същност, в неща, които ни изглеждат неизменни и вечни. Докъдето стига човешката памет, хилядолетия наред насилието, убийството, войните са били неизбежни, а унищожаването на природата – необходимост. Въпросът е способни ли сме на такъв хуманен хирургичен акт, че да се откажем или поне да потиснем тези неизменно присъстващи и присъщи на човешката авантюра заряди. Безумно би било да не съобразяваме, че те са се превърнали в самоубийствена воля и ако не я преодолеем, човечеството ще си каже лека нощ! Ако пък успеем да я надмогнем, което изглежда нищожно малко вероятно, то това чудо ще изисква всичките ни усилия и ново народно будителство.


Източник : http://www.kultura.bg/article/78-narodnite-buditeli-i-tyahnata-sydba

[В. Динчев]

Д-р Н. Михайлов: Прокуратурата действа като тояга, не търси сметка на Борисов за пачките

Това, че имаме толерантност към записите и снимките, свързани с премиера Борисов е не просто скандал, а свръхскандал и нелепост, коментира в интервю за Дарик психиатърът д-р Николай Михайлов. Според него обаче тези случаи няма да завършат с някаква санкция за управлението, защото българите са слабочувствителни и уморени, а и в нашата народопсихология е кодирано да приемаме властта за нещо непоправимо.
В предаването „Реактивно“ д-р Михайлов коментира причините за спадането на тревожността сред българите, въпреки нарасналия брой на заразените от коронавирус в страната, както и начина, по който властта използва ситуацията около вируса, за да решава кризите на политическия терен.
„Не говоря като човек, който желае на всяка цена да дискредитира действащата власт. Никой не може да направи повече за нейното дискредитиране от това, което тя прави за себе си“, коментира психиатърът.
По думите на д-р Михайлов при положение, че всеки ден нахлуват на порции тези снимки, записи и СМС-и, главният прокурор, който е обявил край на олигархията и е обещал да раздава без селекция правосъдие като Божи пратеник, си прави оглушки за Борисов.
„И атакува президентски чиновник и братята Бобокови с една аргументация, която стои смешно по телевизията. Това не е косвен аргумент, това е далечно подозрение от типа на основателните предположения на г-н Цветан Цветанов, за които България плаща не знам по колко случая в Страсбург“, допълни д-р Николай Михайлов.

Действията на прокуратурата – не правосъдие, а тояга

„Това какво правосъдие е? Това е тояга, връчена на официална институция, за да подпомага кризисния ПР на министър-председателя. Че работят заедно е ясно от много далече – от птичи поглед е ясно“, каза още психиатърът.
Според него това корумпира страшно и по парадокс това има отношение и към дисциплината във връзка с коронавирусната инфекция.
Това, което виждам – от първата атака срещу президента и записите, до последните събития, свързани с неутрализацията на дейността на Божков, ме кара да бъда убеден, че става дума не за независима прокуратура, не даже за зависима прокуратура, а за прокуратура, която е просто на власт, така както са на власт Борисов и парламентаристите му, заяви д-р Михайлов.

Властта за българите - нещо непоправимо, което трябва да бъде търпяно

Според него Иван Гешев трябва да каже все пак дали тези записи са автентични. „Нали обеща да няма недосегаеми, а сега няма той основание да търси сметка на един министър-председател, който отваря чекмедже с пачки, разговаря по един неквалифицируем начин по телефона за европейските политически лидери и за вътрешните дела. Те съдържат не само стилистичното падение на една власт, но съдържат основание за едно допълнително разследване, за питане що за власт е тази и какво тя прави“, аргументира се психиатърът.
„Това, че ние имаме толерантност към това, което виждаме и чуваме, включително със СРС-та, е не скандал, то е свръхскандал – то е някаква нелепост, която би трябва, ако страната ни е цивилизована, да завърши със зрелищно изхвърляне. Само че няма да стане това – защото от една страна населението е слабо чувствително на тези прояви, от друга страна е тежко уморено. И от трета страна – през вековете на своето съществувание нацията ни е формирала един възглед на властта като непоправима, за нещо, което трябва да бъде търпяно, защото не може да бъде променяно“, обясни още в ефира на Дарик д-р Николай Михайлов.
"Това е ужасен срам! Да съществуваш в такава страна с такова нещо, но не може да се поправи и няма да се поправи за голямо човешко съжаление", заключи той.

Мерките следват настроенията на хората - има изчерпване на тревожността

По повод намалената тревожност днес сред българите на фона на нарасналия брой заразени с коронавирус д-р Николай Михайлов коментира, че в началото поради малкото знание усещането на хората е било като за почти апокалиптично бедствие. „Наблюдаваме нещо като изчерпване на тревогата, започнахме да свикваме с това, появи се и едно разноезичие на експертите, които се сблъскаха в позициите си“, обясни той. 
По думите на д-р Михайлов публиката се раздвои, не знае какво да мисли и затова мисли каквото й е удобно. „Понеже хората са уморени и се юрнаха да наваксват слънце, въздух и море и даже дискотеки и нощни барове, което за мен е прекалено. Безпокоя се, че така както вървят нещата, ще се наложи ограничаване на тази ранно либерализирана практика“, допълни психиатърът. 
Той не споделя триумфалистичното, бодро и лекомислено отношение, че няма нищо страшно или няма такъм вирус. Според него мнозина ще преоценят ролята на НОЩ, като отчетат, че мерките са били напълно основателни.
Д-р Михайлов посочи, че премиерът Борисов е следял настроенията на хората, за да върви подир тях. В пистата на дисциплината според него може да ни сложи плашещ ръст на броя на заразените и на фаталните случаи, но по-добре е да се спазва елементарното и да се поддържа солидарен дух на взаимна защита.
По думите му в тази епидемия се е проявило едно дискретно напрежение между възрастни и млади. „Старите и болните са така да се каже пътници – да стоварваме огромен национален ресурс за тяхното опазване не е разумно – тази позиция е доста цинична, макар да не беше публично заявена“, каза още д-р Михайлов. Според когото това е укорим детайл в поведението на по-младата част от обществото, която преболедува леко или често без симптоми този вирус.

Чуйте разговора с д-р Николай Михайлов в предаването на Дарик "Реактивно".

https://darikradio.bg/media/310/26-0620ReaktivnoDrNikolaiMihailov.mp3


източник : https://darikradio.bg/d-r-n-mihailov-prokuraturata-deistva-kato-toaga-ne-tarsi-smetka-na-borisov-za-pachkite.html

[В. Динчев]

                     Само Деси Атанасова и ПКП могат да се вържат на интервюто на Бойко Борисов

   Тъй кaтo нeизбeжнo cнимкитe oт cпaлнятa c пaчкитe и пиcтoлeтa щe ce oкaжaт дeйcтвитeлни, eкипът рeшaвa дa дeйcтвa. В cтилa им e дa нaпрaвят eднa връткa c джипкaтa, пък тoй дa oбяcни нa някoй oт тулупcкитe миниcтри /нaй-дoбрe нa тoзи нa здрaвeoпaзвaнeтo, чe e нaй-cвoбoдeн в мoмeнтa/, кaк миcтeриoзнa крacивa дaмa e пoдрeдилa пaчкитe и ги e cнимaлa.
   Чуждecтрaннитe кoнcултaнти, oбaчe, чийтo хoнoрaр e oкoлo милиoн eврo нa мeceц, яcнo дaвaт дa ce рaзбeрe, чe тoвa ca глупocти, и чe ТУЛУПЪТ имa нуждa oт рeaбилитaция нe caмo прeд зритeлитe нa джипкaтa, нo и прeд дocтa притecнeнитe "чуждecтрaнни пaртньoри".
   Тaкa ce cтигa дo интeрвютo в гoлям гeрмaнcки вecтник, тaкa нaрeчeнaтa "eхo кaмпaния", кoятo ce прeдпoлaгa дa пoизчиcти прoблeмa в и извън, и нaй-вeчe извън cтрaнaтa. Вecтникът, oбaчe, нe ce cъглacявa дa му бъдe прocтo изпрaтeн тeкcт зa публикувaнe и ce нaлaгa интeрвютo "дa ce прoвeдe", a пoрaди eзикoвa бaриeрa, чуждecтрaнният кoнcултaнт нe уcпявa дa гo кoнтрoлирa.
   Тaкa ce cтигa дo прocтaшкoтo интeрвю oт кoeтo личи, чe миcтeриoзнa дaмa ce рaзхoждa oкoлo рeзидeнция Бoянa c oкoлo eдин милиoн eврa и дeceтинa кюлчeтa злaтo, уcпявa дa прoникнe прeз oхрaнaтa, нaтoвaрeнa кaтo мaгaрe, a вътрe e лecнo, зaщoтo тулупът e cъc cвaлeнa вътрeшнa oхрaнa към крacиви жeни.
   Тa, прoниквa дaмaтa, изпoлзвa нeгoвaтa зaeтocт c държaвни дeлa, нaрeждa пaчки и кюлчeтa пo шкaфoвe и чeкмeджeтa, нeoбeзпoкoявaнa oт никoгo, прaви cи фoтo cecиятa, пък пocлe oтнoвo ги нaтoвaрвa нa мaгaрeнцeтo, пък ce измъквa, cлeд кaтo e удoвoлeтвoрилa някoй чoвeшки пoтрeбнocти нa тулупa.
   Нa тoзи рaзкaз мoжe дa ce "хвaнe" Дecитo Aтaнacoвa, мoжe и ПКП-тo, нo нe и зaвършил трeти клac нoрмaлeн чoвeк.
Cвeтoвнo извecтният мeждунaрoдeн ПР кoнcултaнт cи хaпe ръцeтe oт ярocт, кaтo чeтe нa coбcтвeния cи eзик дaдeнoтo интeрвю и cи викa:" Кaквa я миcлeхмe, пък кaквa cтaнa...."
   Тaнтe Мeркeл и другитe пoдoбни aдрecaти cтoят в пoтрec прeд прoчeтeнoтo и ocъзнaвaт пocтeпeннo, чe имaт рaбoтa c изпрacкaн лъжeц.
   Cрeдният бългaрcки прocтaк, oбaчe, мaкaр и чeл нeдoчeл cи викa:" Eй, гoлям eбaч e нaшeтo мoмчe" и oтнoвo cи гo чувcтвa някaк cи близкo дo ceбe cи.
   A Мeждунaрoдният кoнcултaнт cи прибирa пaритe зa уcлугaтa и ce oпитвa дa зaбрaви тoзи cрaмeн пeриoд oт кaриeрaтa cи.
   A зa пaритe, хич дa нe ни e мъчнo! В чeкмeджeтo имa зa cтoтици пoдoбни интeрвютa и кoнcултaнти, и пaк щe ocтaнaт...

Пиaр-eкcпeртът Диaнa Дaмянoвa, Фeйcбук

Източник : https://fakti.bg/mnenia/533067-samo-desi-atanasova-i-pkp-mogat-da-se-varjat-na-intervuto-na-boiko-borisov

[В. Динчев]

                               Свикнахме да живеем в "политическа зима"
Д-р Николай Михайлов коментира по БНР протестите и политическата ситуация в страната.

Независимостта на България е пряко зависима от нейното вътрешно единство. Суверенитетът е много проблематичен сега, в етапа на упадък на атлантическата империя, която е много ревнива да има пълна гаранция за лоялност от своите сателити.
На България е разрешено да бъде суверенна и това има отношение към текущата власт. Съществува един особен бартер между нашите евро-атлантически партньори и националната власт.

Това е бартер на пълно послушание срещу свобода за корупция.

Когато тези евро-атлантическите структури си дадат сметка, че собствените им интереси, мислени като лоялност, са застрашени от едно гражданско напрежение, тогава вземат страната на възмутените срещу корумпирания елит. Иначе, не само че го търпят 10 години, но го и поощряват, доколкото той е лоялен и живее щастливо под инструктажа на тези сили.
Ние сме малко или повече лоялна страна. Сега се надяваме на това, че в крайна сметка ще се пробудят затова, за което са си затваряли очите. А именно, че ние сме във властта на едно наистина корумпирано правителство, на един лидер, който управлява по маниер, който президентът на републиката нарече мафиотски.
Бедата с този лидер и с неговия антураж, наречен ГЕРБ, е, че той има

огромна, съблазнителна мощ да създава около себе си илюзии.

Той е актьор, който има много голяма способност да деградира и да прави безпомощен този, който по дефиниция е бенефициент на неговото управление. Би бил разомагьосан, ако отпътува при едно, както се изрази проф. Минеков, адекватно правосъдие. То трябва при всички случаи да провери неговата дейност. Това е наложително. Не е нужно да си екзалтиран враг на Борисов, за да се досетиш, че българската демокрация е пряко зависима от едно правосъдие, което се реализира за първия човек на изпълнителната власт.
Доколко този човек е разомагьосан? Той е разомагьосан условно и бих казал - унизително половинчато. Той има подкрепа и нека никой не си мисли, че той, без систематичен натиск и работа по разграждане на неговата знаменита сугестия, няма шансове да се възпроизвежда в българската политика и да влияе от късо разстояние.

Работата на този протест е преди всичко депрограмиране на образа от съзнанието на почитателите на Борисов.

Последователно разграждане на един образ, дълго граден с услужливи медии и за съжаление и услужлива интелигенция, която има и политическо представителство и история на колаборационизъм с тази фигура - той има дълга и протяжна работа върху съзнанието на по-беззащитният български избирател.

Години наред имахме един актьор в унизително пошъл театър. И години наред ние бяхме негови безплатни зрители, постепенно опошлени във вкуса, деградирани в претенцията и свикнали да живеят в особена политическа дрямка, която Ботев наричаше "политическа зима".
Тази работа е много опасна и нека хората не живеят с фалшива илюзия за спокойствие. Защото

българската независимост до голяма степен е проблем на независимост от собствената ни политическа немощ,

от готовността ни да живеем в режим на деградиран политически ред, на фасадна демокрация и на корумпиран социален контекст.
Разказът за българската корупция е чудовищен. Това е разказ за свръхчовешко нахалство на овластени фигури, които изобщо не работят в интерес на хората, а в интерес на собствения си мафиотски кръг и на идеята за неговото облагодетелстване, за създаване на антураж на особена, мафиотска сигурност, с която конкуренцията е ликвидирана и с която се реализират пазарните преимущества в този криминално монополизиран пазар.
Аз мисля, че е добре този протест, ако е удобно и оправдано, да публикува на голям екран историята на Бойко Борисов като фигура на мафията, разказана от бившия американски посланик Байърли.
Българските кабинети падат с намесата накрая на ДПС. Акт, чрез който турската партия периодично изпъчва гърди и припомня, че е незаобиколим фактор в българския политически живот. Като по този начин си постила и за нови договорки с бъдещите управляващи.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл - https://bnr.bg/post/101344543/d-r-nikolai-mihailov-balgaria-e-suverenna-na-barter

Източник :  https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/09/23/4117474_sviknahme_da_jiveem_v_politicheska_zima/

[KaraKitan]

Евгений Дайнов: Друга е пандемията! Всеки има своя истина и никой на никого не вярва

линк към източника; https://frognews.bg/novini/evgenii-dainov-druga-pandemiiata-vseki-ima-svoia-istina-nikoi-nikogo-viarva.html




В споровете покрай ваксините срещу Ковид лъсна основната характеристика на епохата. Никой не вярва на никого и всеки си измисля собствена версия за света. Това е един от начините за полудяване на цели общества. Все пак, според дефиницията на Робърт Пърсиг, лудостта е култура, съставена от един човек. Причините да стигнем до това положение са много, но е очевидно, че една от тях е внезапната и масова загуба на доверие както в управляващите елити, така и в експертите - в онези, на които едно време казвахме „учените”. Тази загуба на доверие обаче не беше внезапна. Почвата за нея се подготвя поне от четвърт век.

 

Да вземем първо управляващите елити. След рухването на комунизма те си представиха, че дългото извънредно положение на Студената война е отминало, и че отсега нататък те няма защо да се напъват да търсят постоянна подкрепа от населението. Историята, според тях, беше свършила и вече нямаше кой да им противостои. Един доста ранен резултат от това отпускане беше превръщането на политическите партии в „партии-картели”. Вместо да са вкоренени в гражданството и да пренасят неговите искания към арената на властта, партиите започнаха да мислят себе си като вкоренени във властта субекти, представляващи нейните изисквания към гражданите. На свой ред правителствата, съставени от такива партии, също се затваряха към гражданите, превръщайки се в отдалечени от тях олигархии.

 

Никой не понесе отговорност

 

По същото време, от граждански контрол се отвързаха „дерегулираните” от властта финансови институции, на свой ред превръщайки се в затворени обирджийски картели. Така се забърка онази опасна смес, която се взриви във финансовата криза от 2007-2008 година и в последвалите я дългови кризи на цели държави. Виновните – различните видове банкери и инвестиционни спекуланти – не понесоха отговорност. Правителствата ги прикриха, а редовите граждани платиха сметката. Така се роди днешният свят, в който все повече граждани живеят в условията на „прекариат”, а все повече финансови и политически големци имат яхти и крият доходи в екзотичните дестинации, из които щъкат с тези си яхти.

 

Как, при това положение, редовите граждани да имат доверие на управляващите и на стопанските елити? Те, гражданите, все пак са - да напомня - суверен: „We, the People” и т.н.

 

В рамките на същия процес на деградация на нравите, гражданите загубиха доверие и в експертните елити – в „учените”. Тук нещата са доста по-неясни, но могат да бъдат разбрани с прилагането на определени научни инструменти. Основната беда тук можем да наречем „тиранията на данните”. Корените на тази тирания се крият в идеята, възникнала в развитите страни на Запада през 1980-те години, че всички сфери на обществения живот, ако започнат да имитират поведението на пазарни субекти, ще започнат да произвеждат по-добри резултати при по-малко разходи.

Как би могло да се измери това? С количествени данни, т.е. с някакво число, което се появява под чертата и въпросният секторен министър казва: „Аха, ето резултат: имаме данна, че сме станали по-ефективни”... Преклонението пред „данните” - т.е. пред някакви числа, поднесени тържествено в някакви отчети - към средата на 1990-те години вече се бе превърнало в такава зараза в Англия, че писателят Джонатан Коу написа цял сатиричен роман по въпроса. В него, главният негодник, несменяем министър, по някое време възкликва: „Знаех си! Качеството е околичествяемо!”. След което така околичествява здравната система, че я ликвидира.

 

Как ликвидираха качеството в образованието

 

Езическото преклонение пред „данните” не само отвори широко вратата пред всякакви елементарни мошеничества, но като начало ликвидира качеството в образованието, произвеждайки невежи индивиди, лесно намиращи и произвеждащи числа за всичко. На университетите бе казано, а и още се казва, да произвеждат околичествяем продукт, така наречените „кадри за нуждите на пазара”. Вместо аз, да речем, да развъждам безделници, които четат и дискутират Платон, Аристотел, Августин, Хобс, Лок, Монтескьо, Кант, Бърк, Мил, Попър, Фром, Сен, Рорти, Скрутън, Арент, Хабермас и т.н., ползата от които безделници не може да бъде околичествена, е по-добре да произвеждам полезни „кадри”, чието съществуване да може да бъде отчетено с „данни”. Като например, представям си, да произвеждам застрахователи, брокери, фрезисти и механик-водачи на трактори „Беларус”.

 

Така се роди онова поколение, което може да бръкне в смартфона и да извади всякаква „данна”, но няма никаква представа защо трябва да се отнася към другия не като към инструмент, а като към нещо ценно. Такива неща не се обясняват на „кадрите за нуждите на пазара”. Такива неща ги знаят само безделници, на които други безделници са обяснили категоричните императиви на Кант.

 

Междувременно „учените”, вече известни като „експерти”, просто пристанаха на олигархизиращата се власт. Започнаха да пропагандират нейните успехи с „данни”. Не след дълго започнаха да вършат същата услуга на плячкосващата всичко по пътя си финансова олигархия. Навръх финансовата криза, всякакви одиторски къщи и регулатори бълваха порой от „данни”, с които илюстрираха прекрасното здраве на банки и инвестиционни фондове, които щяха да фалират само броени седмици по-късно. Разбира се, всички оценяващи, бидейки „независими”, т.е. не платени от гражданите, получаваха заплатите и бонусите си от онези, когото проверяваха. Хитро, а?

 

А малко преди кризата, стотици икономисти, стъпили върху своите „данни”, заливаха световните медии с колективни манифести, в които гарантираха, че светът никога повече няма да види финансова криза. Но кризата удари, по-здраво от всеки друг път след 1929 година. Накрая сметката платиха не експертите, а гражданите.

 

Съзнателни фалшификации

 

Къде е заровено кучето? Кучето е заровено в това, че всеки човек във всеки даден момент може да изкара „данна” за каквото си поиска. Затова по-горе нарекох цялото упражнение „езическо”: изкарваш число и започваш да му се кланяш, като на дървен идол. „Експертите” доста бързо се ориентираха, за какво иде реч – и започнаха съвсем съзнателно да фалшифицират процеси, заради които в едни по-сериозни времена бяха уважавани като „учени”. Преди вече 10 години се наложи да напусна – „безмълвно, по английски” – европейските академични среди, тъй като се оказах въвлечен в международно изследване, което представяше качествени данни за количествени.

 

Ще рече: тълкуваше разговори с двадесетина човека в дадена държава като представително изследване. Обяснявам. Подобни разговори, наричани „фокус групи” във времената, когато учените бяха още учени, могат да дадат информация за това, какви вярвания и настроения има в дадена обществена среда. Но тези разговори са „качествени”; те не могат да ти кажат, колко хора в какви неща вярват. Това правят „количествените” данни, които се вадят от извадка, направена така, щото да представлява пропорционално всички групи от населението. От такива изследвания можеш да изведеш заключението, че (примерно) 14 процента не вярват, че американците са стъпвали на Луната. От качествените изследвания можеш единствено да заключиш, че има някакви хора, които не вярват в това постижение на НАСА. Но не можеш да кажеш – колко са те.

 

Околичествяването на качествени изследвания е днес пандемична зараза. Има и още. Дори количествените изследвания вече се правят през куп за грош, без предварителни хипотези, проверовъчни пред-изследвания, контролни групи и т.н. Тези неща, които дисциплинират изследването, се смятат за неефективни и незаслужаващи финансиране. Важното е накрая да се извади пред публиката дървеният идол – „данната”. Затова дори в САЩ, където този занаят се е родил, през 2016 година, както и отново през 2020 година сондажите на общественото мнение не успяха да предвидят резултатите от президентските избори. Обожествяването на „данната” върна човечеството във варварски времена и позволи разгула на елементарни мошеници, умело скрили се зад фасадата на това ново езичество. Казано накратко: докато едни хора ни заливат с „данни”, едни техни приятели крадат. От нас.

 

Как, при това положение, който и да е обикновен данъкоплатец да вярва на която и да е „данна”? Статистиката, свързана с КОВИД, е най-пресният пример. Дават ни се числа и проценти. Как се е стигнало до тези числа? Те какво точно ни представят – брой проведени ПСР-тестове или брой човеци, тествани с ПСР? Има ли човеци, необхванати от „данните” за КОВИД? Ако да, то процентите процент от какво са?

Накрая всеки лесно стига до следния извод: след като политиците и експертите вадят числа от ръкавите си, защо и аз да не вадя? С какво моите числа, изсмукани от моите пръсти, са по-лоши от техните числа, изсмукани от техните пръсти? Погледнете си Фейсбука и ще видите, че гъмжи от такива примери.

 

Как разрушиха нашето доверие

 

Политическите елити, заедно с присъдружните си финансови и експертни кръгове, в продължение на четвърт век разрушаваха самата основа за доверие – не само към себе си, но и към обективната действителност. Правеха това поради мързел, самовлюбеност и алчност. Така се завъртя онази порочна спирала, в която живеем днес. Никой никому не вярва, всеки гради своя версия на реалността, все повече хора и цели общества се доближават до границите на разсъдъка си. И след едно поколение суеверен захлас по „данните”, днес вече никой не вярва на никакви числа, независимо, колко добросъвестно те са били произведени.

Това, а не набеденият КОВИД, е онази световна пандемия, за която трябва да бъде изработена ваксина в най-кратки срокове.

[В. Динчев]

                                        Половината българи свързват добрия морал с вярата в Бог



Половината (50%) българи смятат, че трябва да вярваш в Бог, "за да си морален и да имаш добри ценности". Това не само е увеличение на тази група със 17 процентни пункта спрямо 2002 г., когато така са смятали 33%. Промяната за едно поколение е по-голяма дори спрямо страни като Русия и Полша, където църквата се радва на голяма подкрепа от държавата.


Този е един от изводите от световно проучване на американски социологически институт "Пю", проведено през 2019 и началото на 2020 г. Анкетирането в България е било лице в лице с повече от 1000 души в периода 12-19 октомври миналата година.


От Европейския съюз в проучването са включени 13 държави и сред тях само Гърция (53%) изпреварва отговорите на българите. Следва Словакия (45%), докато 36-37% от руснаците и поляците споделят убеждението, че вярата в Бог е важна за това човек да бъде смятан за морален. В страни като Франция този отговор са избрали 15%, в Чехия - 14%, а в Швеция - само 9%.
•   България е лидер в мащаба на промяната сред включените 34 държави от цял свят. За 18 години разликата е 17 пункта, като следват Русия с 11 пункта (от 26 на 37% е станала групата, свързваща морала с вярата в Бог) и Япония (10 пункта - от 29 на 39%).

Няма лесно обяснение на този процес, защото изглеждат невалидни версии като "освободената вяра в бивша комунистическа страна" (в Украйна, например, отчитат намаляване на тази група от 61% на 50%) или "навлизане на подкрепящи религията политици във властта" (в Турция, където над 10 години са във възход умерените ислямисти на Реджеп Тайип Ердоган наланението е с 11 пункта от 61% на 50%). Дори в САЩ, където изглежда, че политическото християнство е във възход, всъщност са паднали под половината (от 58% на 44% вярващите във връзката между Бог и добрия морал).
От "Пю" не дават конкретно обяснение, а само посочват тенденции в отговорите на българите като тази, че през 1991 г. 41% са казали, че Бог играе важна роля в живота им, докато през 2019 г. на този отговор се спират 55%. По друг повод социологически агенции са заявявали, че по-скоро виждат връзка с възхода на национализма и засилването на твърдението, че принадлежността към водещото вероизповедание и задължителен елемент на националната идентичност.

Американските социолози обръщат внимание на връзките между убеждението Бог-морал с нивото на доходите, степента на образование и възрастовата структура на населението.

По показателя БВП на глава от населението България попада сред държавите с "висок среден доход" (24 561 долара през 2019 г.), поради което и около половината анкетирани казват, че вярата в Бог и моралът са свързани. В двата полюса ясно стоят Кения (най-ниският доход от $4509 през 2019 г. и 95% вярващи в тази връзка) и Швеция ($55 815 през 2019 г. и 9% вярващи в тази връзка).



Влиянието на доходите се вижда и на индивидуално ниво и това се потвърждава навсякъде по света. В България вярващите във връзката Бог-морал са 58% при хората с ниски доходи и 39% при тези с високи. Разликата от 19 пункта изравнява страната с Унгария (но там съотношението е 37% срещу 18%) и след Аржентина (20 пункта), Израел (22 пункта) и САЩ (24 пункта).

Ефект има и от големия брой възрастни хора в България. Почти навсякъде в проучването групата на 18-29 години по-рядко свързва вярата в Бог с добрия морал за разлика от тази над 50 години. В България 37% от младите приемат тази позиция, в групата 30-49 години делът им се увеличава до 48%, а над 50 години групата става 57%.

За сравнение, в Гърция, където анкетираните демонстрират силна роля на вярата и религията в живота им, разликата между млади и възрастни е цели 34 пункта - между 31% и 65%. В същото време в Италия, центърът на католицизма, 21% от младите са на тази позиция, но и не повече от 37% от италианците над 50 години.

Колкото по-образован е човек, толкова по-светски убеждения споделя - това е друг от изводите от проучването. В България 53% от хората с по-ниско образование и 43% от тези с по-високо вярват, че Бог и морал са тясно свързани. Разликата от 10 пункта отново е при относително високи показатели за двете групи. Отново показателно е сравнението с Гърция (59% и 32% или 27 пункта) и Италия (32% и 18% или 14 пункта).

България не е изрично посочена при обяснението за връзката между политическите симпатии и религиозните убеждения на анкетираните. Но водещото правило е по-религиозни да са привържениците на политическата десница с едно изключение в Европа - в Словакия е точно обратното.


В съобщението на "Пю" не се посочва колко от анкетираните каква религиозна принадлежност имат. Но от данните се вижда, че по правило по-силни чувства проявяват мюсюлмани. В България например съгласни с това, че трябва да се вярва в Бог, за да имаш добър морал и ценности, са 66% от определилите се като мюсюлмани и 49% от християните (православни и други). В Германия това е изборът на 65% от мюсюлманите и на 45% от християните. В Русия показателите са 63% и 41%, в Израел - 74% и 44% от юдеите.

Източник: https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/07/28/4096215_nad_polovinata_bulgari_svurzvat_dobriia_moral_s/comments/

[В. Динчев]

                                         "Светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп, приключва
                                                                         д-р Николай Михайлов

"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на д-р Николай Михайлов за отиващата си 2020-а.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?


- Нямам очаквания, бягам от капана на фалшивите надежди. Идеята за "светло бъдеще", технически наричана "прогрес", ми се струва напълно провалена. Политическият оптимизъм в края на 2020 г. прилича повече на заинатено лекомислие, на безпричинна юношеска бодрост (сама по себе си чаровна!), отколкото на "разум". Единствената надежда на разположение е упадъкът да трае "процедурно" дълго, с остатъчен ресурс за удържане на нещо от "западния начин на живот". Нещо като круиз за последно в приятна каюта. Има някакъв чар във всичко това. Естествено - след ваксинация!

По-общо: беше съвършено очевидно, например, че Тръмп не е никакво "чудо на обрата", а арогантен старозаветен капиталист с късна амбиция за историческо чудо. По съвместителство патриот и месия на евангелистите от библейския пояс. Беше също така ясно, че грубата му интервенция ще влоши, а няма да поправи американския упадък. Сега е ред на глобалиста Байдън, който трудно пази равновесие, а при стрес забравя за кого е женен ("Аз съм Джо Байдън, съпругата на Джо Байдън") да спасява Pax Americana. Или още по-точно: транснационалния корпоративен елит. Знаците са за това да бъдат "четени", а тези са знаци на упадък.

Американският век е на изчерпване, което е лоша новина, защото е глобален риск и защото приключва "светът от вчера", с който сме свикнали и който ни е скъп. Тъгуваме за този свят. Хегемон в упадък означава озверяла конкуренция и край на "моралното лидерство" (Бжежински). Америка вече не е "град на хълм", мечта и Ханаан, а структурно и "манталитетно" уязвена, разцепена минимум на две, империя. Има истина в "едрото" твърдение, че 19-и век е век на Европа, 20-и на САЩ, а 21-ви на Азия. Китайската перспектива не радва, обаче, а плаши. Трудно е да си представим "христианизиран" Китай, умерен и скептичен "партньор" за решаване на глобалните проблеми. За Китай светът е не-Китай, пазар и плячка. И шанс за "разреждане" на китайското население с прекосяване на чужди граници, на малки групи от по 100 000 човека...


Колкото до Русия, колективният Запад я намира приемлива и "жива" само "на парчета" с анексирани природни богатства, джендърна просвета и с "безсмъртния" Навални начело. Мисля си, че тази надежда също "изпреварва събитията" и при заинатяване рискува много и за всички. Кампаниите срещу Русия свършват зле, но никога не свършват. А и отвътре не е така лесно да бъде превзета, защото ще втвърди режима, а това ще ги накара да тъгуват за Путин. Американецът е неспособен на тънка игра, няма въображение. И в декадентството е някак груб.


ЕС (Европа) е видима с просто око паянтова конструкция, чиито лидери, казва французинът Пол Валери са готови, за да облекчат живота си, да връчат тутакси управлението на някой американски губернатор. Де Гол беше несъгласен, но той е изключение.


Какво имаме да проумяваме на този фон относно българската политика в края на 2020 г.? Какво да се прави и какво да очакваме? Или както е прието да се казва - "на какво да се надяваме?".


Не ми идва друго наум, освен една леко иронична "препоръка". Да се хванем съвсем здраво за полата/панталона на г-жа Фон Дер Лайен, а Байдън "дееспособно" да решава, какво е правилно. И да ни включат във всички военни инициативи за противодействие на "руската експанзия". С една дума: да си пожелаем това, което не можем да избегнем.


Оптимизъм по български. Това да очакваме, пък да видим дали няма да се излъжем...


Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?


- Не съм сигурен, че случилото се беше политическа криза, със сигурност беше стрес за Борисов и в известен смисъл за полицията. Протестът се "засили" да предизвика политическа криза, но постигна "стрес". И чист въздух на Орлов мост. Принос към екологията на града.


Опозицията на това управление, "ляво-дясна" по състав и умонастроение, използва известните на всички безобразия, "прелели чашата", за целите на своето политическо "оживление".


В десния политически почерк има артистичен код, талант за инвенции. Христо Иванов, например се оказа майстор на перформативната политика, без всякаква ирония. Справка: танцът му под под прозорците на Доган. Шедьовър. И в коалиционните им намерения не "падат по долу": Манолова, Трифонов, ДБ (ДСБ!). Няма да е трудно да кандисат "десните": ще кажат, че без тази коалиция ще дойде Путин или ние ще отидем "там" (Азия) и то ще стигне. Херо Мустафа ще подкрепи "проекта".


Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?


- Нищо лошо за протестите, въпреки всички резерви по техния смисъл и особено по техния "стил". За мен бунтът срещу Борисов е оправдан и без повод, той е легитимен по определение. Свръхлегитимен. Този протест и подкрепата за него е граждански дълг, проява на нормалност, на добър вкус. Независимо от всички възможни възражения. Бърборенето за политика при "генералното условие" на този премиер е загубено време. Етюдът в спалнята и изповедта по телефона са безобразие на всички безобразия.Това не можеше да бъде оставено без последствия. В етюда от спалнята откриваме всичко от "низовия" предприемачески идеал и приватизираната публична власт: пари, злато, дама вамп зад кадър и блажена "мъжка" умора. Пищов. Художествено завършен образ на реализирания "мъжки" идеал. "Токсичната маскулинност".


Въпросът " какво следва нататък?" е уместен, но вторичен въпрос. Кариерата на Борисов е ефект на размишления за целесъобразност, за "неизбежния компромис". Борисов е производство на тъкмо на задкулисни "десни" размишления, това трябва да се помни. Пътят към българския политически "ад" е постлан с добри коалиционни намерения, с разнообразни действия и бездействия, продиктувани от фамозния "политически разум". Ние сме омагьосани от този "разум", от фолклорната байганьовска разсъдливост, от тази низост и глупост, която нарича себе си "ум".

"Дълбоки" плитки сметки в Ганкиното кафене. Политиката не е зоотехника, а вид култура. Политическа култура. И минимум достойнство. Ако афоризмът на това управление е "аз съм прост и вие сте прости", то ние всички се оказваме развеселени консуматори на простотия, поданници в "царството на простите". Бенефициенти на зоотехническа грижа.


Всяка вечер виждаме/чуваме, задрямали, с открехната уста, един и същ рефрен, едно и също "метапослание": "Аз съм прост и вие сте прости, но моята простотия е талантлива, а вашата банална. Затова съм цар, а вие сте поданници. Кой ви е казал, че заслужавате повече? Скрийте претенцията. Радвайте се на простото българско щастие. И дано не "пипнете" ковид..."


Как оценявате поведението на президента през изминалата година?


- Фигурата на президента по конституционо предписание е представителна,"позиционна", а не злободневно-реактивна или партийно пристрастна. Но Борисов на власт от ден първи на неговото летоброене е извънредно събитие, за да не казвам "бедствие". Във всички случаи - срамота.


Изборът на президента да подкрепи протеста беше правилен избор, вярно решение. Възражението, че президентът напуска позицията на обединител, за да вземе страна, произлиза от ГЕРБ, следователно не се брои. Добре е, че избра уличната дума "мутри", за да опише управляващата камарила. Словесната игра на "уважение" е в случая мутренска игра, игра в техен интерес. Мутрата трябва да бъде назовавана по "жанрово" име. Мутрата има право да се крие зад процедури и "мерена реч" само в съда. Извън съда е хубаво да чува - "вън".


И не е интересно какви постижения има това управление, под формата на магистрали, непроследими финансови потоци и пренареждане на градски плочки, важни са злоупотребата с власт, заличаването на политическия смисъл и уроците по безподобна простотия от телевизионния екран. Ефирното обучение по простотия...


Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?


- Покрепата за Борисов от публични лица, които дръзвам да допусна - са му много задължени или се надяват да му станат задължени, до края на мандата. ("Проектите, глупако") Живеем в пазарна среда, в режим на поощрена лакомия.


Думите се осребряват, както впрочем и всичко останало. "Говореща глава" с търговски усет. Бизнесмен в сферата на "идеалното".


А какво не Ви изненада?


- Не ме изненадва, че парите омагьосаха българския свят, а лошо изтълкуваната "свобода" му причини "амок". Опасявам се, че е необратимо. Няма бент срещу прилива на "либералното" жизнелюбие, на развързания за "щастие" световен нагон...


Коя е думата на 2020 според Вас?


- Каскет.


Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?


- Вентилацията на възмущението. И редуцирани шансове за възпроизводство на Борисов на премиерския стол. Това е политическият ефект. Никак не е малко. Но няма гаранция, защото има гласоподаватели, посолства, медии. И няма прокуратура. Има "фундаментална" политическа немощ...


Как оценявате състоянието на гражданското общество?


- Няма такова нещо, защото липсва ценностен капитал, система от очевидности, по които не спорят, а чрез които живеят. По силата на "осветена" традиция, обосноваваща йерархия на стойностите и понятие за ранг. Наречете тази традиция "модерна", ще отложим спора. Има хетерогенни общности, групирани около предразсъдък, интерес или идеологическа мода. Има съобщества на криминално-кланов принцип, утописти на "съветската" реставрация, граждани в "либерален унес" и самомнение на "качество срещу количество", както и крехка пръсната съпротива от млади и надявам се искрени, ценители на традицията.


Но каквото и да говорят, "гражданското" общество или просто обществото е възможно само при памет за жива традиция, при интуитивно доловима и споделима ценностна норма. И при "висока" приемственост на "старите истини", на труизмите на "класиката" - чрез които човекът е жив. Транслирани от национолно отговорен културен елит. Елит, омотан в мрежите на Сорос, не може да поеме тази роля, той е циничен или "възхитен", осъзнат или неосъзнат идеологически наемник, а не преносител на култура.


Днешните жреци, поръчани от конюнктурата, смениха вероизповеданието "на висока скорост", скокнаха от БКП/ДКМС в ЛГБТ с ловкостта на акробати. От Европа в постЕвропа. От комунизъм в постмодернизъм. От мъж в жена - и обратно. От човек към постчовек. Първо лудост от Изток, после лудост от Запад. Кой да предположи такова развитие 30 години след падането на Берпинската стена? Кой от старите дисиденти би го предположил? Солженицин? Хавел?


Излъгахме се/излъгаха ни...


Източник : https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/12/20/4153546_svetut_ot_vchera_s_koito_sme_sviknali_i_koito_ni_e/

[KaraKitan]

Много добър фейсбук статус от Иво Христов, коментиращ една типична и често срещана черта в сънародниците ни.
Наблюдавали сме тази невъзможност през годините и в този форум.
Приятно четене и мислене.

--------------------------
Ivo Hristov,
28.12.2020

Статусът ще е дълъг, поради невъзможност да е къс.
От години ми прави впечатление невъзможността сред българи да проведем доброжелателна и продуктивна дискусия. Независимо от темата. Причината е в образованието, което пренебрегва логиката като дисциплина и не възпитава умовете в прецизно мислене. Мнозина не разбират каква е тезата, други реагират с емоционална антитеза, която няма общо с тезата и отплесва разговора встрани от изначалната тема. Масово събеседниците си вадят заключения относно говорящия на базата на своя вътрешен монолог или своята симпатия/антипатия, а не на базата на думите му. Така предубежденията вземат връх. С лекота се дамгосваме един другиго. Обидите задълбочават неразбирането.
Когато казвам "Мангъров показа характер с отказа си да играе унизен фигурант в шоуто на самодържеца", аз не казвам Мангъров е светец, Мангъров с право критикува мерките срещу Ковид или ваксините са вредни. Казвам конкретно това, което е написано по-горе. Впрочем Мангъров омаловажи коварството на Ковид, други раздуха пандемията до Апокалипсис, но вирусът е непознат, коварен и грешките в преценката са обясними дори за академичните умове. Всичко това са други теми, които нямат общо със статуса ми.
Когато Мангъров казва "маските са безполезни", той не казва "не носете маски", а само изказва мнението си в дебата относно ефикасността на маските. Разбира се, всеки трябва да преценява възможният ефект от думите си. С едно небрежно изказване относно дезинфектантите президентът Тръмп предизвика серия от натравяния сред своите сънародници. Относно себе си, ще кажа, че нямам компетентна преценка дали маските са ефикасни, но ги нося винаги, защото такова е разпореждането на компетентните органи на базата на тяхната експертна преценка. Пък и само това мога да направя, за да предпазя себе си и другите.
Когато Мангъров говори за "стаден имунитет", той не ни обижда на "стадо", нито призовава да газим мерките, което би било нарушение на закона. Доцентът въведе в дебата една научна закономерност, която звучи цинично, но е удвърдена като понятие и исторически доказана. И го обявиха за мракобес.
Когато проф.Мутафчийски казва, че "очаква яко да умрем", той не ни го пожелава, а споделя очакване, което за съжаление се потвърди във времето.
Когато някой казва, че няма да се ваксинира срещу Ковид, това не го прави автоматично невежа и антиваксър. Ваксините срещу Ковид бяха разработени ускорено, в условия на форсмажор, самите производители говорят за възможни реакции на организма при алергичните, каквито са голям процент от хората. Съвсем обяснимо е да се задават въпроси, да има колебания. Високообразован човек като проф.Даниел Вълчев заяви открито че няма никога да се ваксинира доброволно. Това е негов избор, не означава, че е прав в неверието си, но със сигурност не го прави убиец и общественоопасен саботьор.
Когато някой казва "ще се ваксинирам", това е негово право и не го прави съучастник в световен заговор за чипиране.
Най-подир: за десетгодишното си властване лъжата и невежеството окончателно пометоха логическите структури на мисълта и етиката на дискусиите. Когато им искаха оставката, Борисов и компания заговаряха за комунизъм, Буров, народен съд, елит на нацията и прочее. От много години изкуството на нищоказването пълзи като бръшлян около запуснатите сгради на мисълта. Чистенето в тъч стана норма в политическите дискусии. А те от три десетилетия доминират в ефира и форматират мисленето, в отсъствие на адекватно образование.
В резюме: мисля, че едно твърдение следва да се тълкува в най-тесния му смисъл, от уважение към говорещия.
Това бе скромният ми опит да направим по-членоразделна общата гълчава. По повод Ковид, но и по повод всяка друга тема.
 Извинявам се за загубеното ви време. Знам, че никой не може да бъде убеден в нещо, до което сам не е достигнал.

[KaraKitan]

Починал е журналистът Стойко Тонев - "лудият" д-р Тони Филипов.
Неговите есета от цикъла "Из делниците на един луд" бяха ярка сатира на нашето съвремие.
Невероятен автор, чиито статии и коментари много пъти сме поствали в този форум.
Нормалността в България загуби своя "луд' доктор. Но творчеството му остава!
Все още може да се лекувате от злободневната пошлост препрочитайки неговите материали в сайта Редута https://www.reduta.bg/ Включително и последните му "делници".https://www.reduta.bg/%d0%b8%d0%b7-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bb%d1%83%d0%b4-18-22-%d1%8f%d0%bd%d1%83%d0%b0%d1%80%d0%b8/







https://www.segabg.com/hot/category-media/pochina-zhurnalistut-stoyko-tonev-ludiyat-d-r-toni-filipov

Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“, по-късно защитава и докторска степен. Бил е главен редактор на в. "Новинар" в най-силния му период, зам.-главен редактор на „Монитор“ и „Експрес“. Автор е на пет книги. Бе сред авторите и на хумористичния в. "Прас-прес". Eдин от най-яростните критици на Пеевски и неговия медиен модел.

Съвременните читатели го познават най-вече от седмичната рубрика "Из делниците на един луд", която публикува от 2002 г. насам в различни вестници и интернет сайтове. Стартират във вестник "Монитор", където оцеляват пет години, след това за кратко живеят във в. "Експрес", а през 2011 г. Тони Филипов съобщава в блога си: Дали ще ви е удобно малко да се преместите? С приятели създадохме един „хроно-синкластичен инфундибулум” на адрес Reduta.bg, където ще събираме всичките си умни и не толкова умни мисли.

В "Редута" той списваше заедно с автори като Веселина Седларска, Любослава Русева, Владимир Шопов и др., а се представяше така: Д-р Филипов е роден отдавна. И далече. Учил е тук-там. Завършил е това-онова. Работил е на различни места. Написал е доста статии и малко книги. В момента се укрива от последния си работодател, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа.

Ето какво пише Докторът за собственото си писане в безподобния "Въвод" към първата книга с "Делниците...", от 2008 г.: Аз например вземам комплект вестници и го нарязвам на дописки. Слагам ги в един голям леген, разбърквам ги и почвам да ги разказвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой виц от Интернет. Всички така правят. За авторитет вкарвам и по някоя мъчна дума - било от Речника на чуждите думи, било от речника на Найден Геров. И така, като ги накаканижа чужди думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от старото) време, и се получава един направо макаронически стил.

А това бяха твърдите му позиции, заявени преди 4 години пред в. "Култура": Имам две табута, две самоограничения. Не участвам в политически организации, дори не гласувам, за да мога да пиша без „наш'те“ и „ваш'те“. И другото табу са радиото и телевизията. Канен съм в почти всички предавания, но винаги отказвам. Ако имам нещо за казване, предпочитам да го напиша.

Поклонението пред Стойко Тонев ще е в сряда, 3 февруари, от 14 часа в столичния храм "Света София".

[KaraKitan]

Prass-Press

IN MEMORIAM
Днес се прощаваме ненавреме с Тони Филипов, д-р. Безкрайно талантлив и неповторим журналист, публицист и сатирик. Прие последното си предложение, на което нямаше как да откаже. Да заеме достойно място на небесната пейка, редом до велики  публицисти, поети и писатели като Захари Стоянов, Алеко Константинов, Радой Ралин. Бяхме забелязали отпреди, пък и в дните след съобщението за неговата кончина, че читателите понякога му приписват  всяка по-остроумна и безпощадна  филипика срещу някой от безкрайната редица  дебелогъзи политици. Такава привилегия помним само за Радой Ралин. Безкрайно ерудиран, Доктора  водеше  своите читатели като ошашавени през земната география, способен да намери доказателства за тезите си и на островите Галапагос. Или да ни хвърли на машината на времето през историята на света, опреснявайки паметта ни.
Трябва да се простим с него, защото с него си отива незаменима част от истинската журналистика. Да простим и на себе си, че тя ни напуска лека- полека и няма кой  да лекува болния  ѝ дух. Отива си докторът, който знаеше формулата за лечението. Щипка сатира, лъжица ирония, чаша талант и вдъхновение, и накрая всичко да споиш със свободата. Свободата да не склониш глава, да не пълзиш, напук на ежедневието и напук на народните поговорки. А самият той повтаряше - „Народ, който има къса памет, има дълъг преход“. Вярно, преходът нещо се проточи, ама пък какъв късмет?! Всеки делник на Доктора тук, си бе  безкраен празник. Почивай в мир, Док, насред възвишена компания! Ние от Прас Прес ще те помним по-дълго, отколкото живота, който съдбата ти даде на този свят.
Поклонението е днес от 14:00 ч. в църквата "Св. София"

[KaraKitan]

Пророческо автоинтервю на Тони Филипов д-р от 2011г. прекрасно прилягащо на актуалната житейско-политическа обстановка в страната през юли 2021г.

линк към публикацията: https://www.reduta.bg/%d0%bf%d0%bf%d1%87%d0%ba-%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8e-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b8-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%bf%d0%be%d0%b2-%d0%b4-%d1%80/?fbclid=IwAR336ziy5bNP1r7K4ge8z2vuncFrbk-GJtMSrRTVe5SYh7MSwJ39PwWaFrw
--------------------------------------------


Докато разсъждаваме върху перспективите за развитието на държавата, които се съдържат в платформите на политическите субекти, участващи в изборите на 11 юли, Ви предлагаме една нереализирана идея на Тони Филипов, д-р. Някои журналисти я приеха напълно сериозно. Статията е написана през април 2011 година.

-Д-р Филипов, има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ?

-Винаги има. Само гражданите си мислят, че няма. Но, дето се вика, никога не чуваш изстрела, който те убива.

-А защо се бави създаването на политическа партия «Четвърти километър»?

-Не, не се бави. Създаването на една научна партия трябва да следва обществените настроения. Казано е много преди нас как стават тия работи: «Намираш една тълпа, която отива някъде и заставаш отпред й». Досега тълпата още не беше втасала, все още беше готовa да вика „Ура” и „Да живее!” на Бойко. От друга страна и ние самият не бяхме набрали нужното самочувствие да управляваме държавата. Но след Бойко Борисов вече е много лесно да се управлява държава. И третата причина е, че чакахме нишан от Горе.

-Получихте ли го?

-Да. И то съвсем недвусмислен нишан, не някакви неясни сънища… Но повече не мога да кажа. Това е интимно, между мен и тоя отгоре. Сега има всички условия, за да се тръгне към реално конституиране на партията.

-Кажете нещо за програмата на ППЧК?

-За програмата още не съм единодушен. Първоначално мислех да е революционна. Да крадем, да лъжем, да бием, дете в майка и пенсия в старчески дом да разплачем, изобщо да докараме тоя народ до просешка тояга и когато нема вече какво да губи, „освен оковите си”, ще не ще – да въстане. А ако и тогава не ще да въстане, което също е възможно, ние лично да го организираме това въстание. Така де, Бенковски и поп Грую са им е палели къщите, за да ги изкарат на Еледжик. То не, че голям келепир, де… Щото те на Ееледжик се криели завити с черги под каруците и непрекъснато зарязвали позициите, за да издоят кравите… Като крайна мярка за революционизация предвиждахме да дигнем три пъти акциза на ракията.
Но един социолог от „Галъп” обясни, че народът се революционизирал не като обеднявал, а като забогатявал: „Когато най-бързо растяха доходите, вика, имаше най-силно недоволство.” Което, ако е вярно, променя рязко дискурса. Затова обмислям да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 200 дни от вземането на властта с прочутия български мързел и клептомания, така ще променим живота на българина, че той няма да си го познае: 1. Безплатно образование и здравеопазване. 2. Пенсии 2000 лв. (А ако влезем в ERM II, в евро.) 3. Средна работна заплата 4000 лв. 4. Детски надбавки: за първо дете 500 лв., за второ 1000, за трето к…, пардон, не се предвиждат. 5. Национализация на «ЛУКойл», «МТел», Софийски университет, «Софийска» и други води, ЧЕЗ, Е.ОН, «Червило», «Син Сити» и т.н. 6. Пределни цени (хляб 26 ст., бензин 78 ст., ракия 2.15 лв., кисели краставички 35 ст. и т.н.) 7. Средна продължителност на живота 93.5 години. 8. Пенсионна възраст за мъжете 42 г., за жените – 43. 9. Безплатни лекарства, в това число виагра, левитра, циалис, трибестан. 10. Въвеждане на народно законодателство: Закон за изтребване на разбойниците, Закон за Народния съд, Закон за излизане от ЕС и НАТО, Закон за националния отбор по футбол и т.н. Да не пропусна – Закон за легализация на леката дрога. Това, освен, че ще ни докара всички избиратели от района на Петрич, ще ни осигури и подкрепата на американската амбасада в лицето лично на Н. Пр. посланик Уорлик. Пък, ако е рекъл Господ, може да се сдобием и с такъв виден пропагандист като проф. Дайнов. Нашият лозунг е: Никой не може да ви даде толкова, колкото ние можем да ви обещаем!

-Сериозен ли сте като обещавате такива неща?

-Сериозен съм като гробарска лопата! Пенсиите ме разбират.

-Не ви ли се струва, че тази програма е доста утопична?

-Права сте, има голям риск да се окажем утописти. След управлението на триадата и гражданите, наистина съществува голям риск да утопваме празна паница. Но какво да се прави…

-А няма ли опасност, като влезете в парламента, набързо да забравите обещанията си, като всички останали?

– Както казва Франсоа Вийон, „ Грехът е винаги едно наум…” Опасност винаги има. Но ние сме взел мерки. Политическият истаблишмънт е свикнал журналистите да се продават евтино и ще ни предложи ниска начална оферта. Но сме категоричен, че ще държим цена. Защото, за разлика например от Сидеров знаем, че между проституцията и политиката, макар наистина много да си приличат, има и една същностна разлика: при проституцията имаш стока, продаваш я и пак си е твоя, а при политиката можеш само веднъж да си продадеш стоката. Тъй че поне година-две няма да се стигне до действено споразумение. През това време ще сме провели основните реформи.

-Как ще се финансира ППЧК.

-И това е измислено. Първо с членски внос – 10% от приходите преди облагане. Щото след облагането може да не остане, не за друго. В ППЧК членският внос ще е авансов. Щото в БСП например има много случаи да гушне некоя пенсия босилека и да завлече партията. След това, държавната субсидия. Понеже ние ще спечелим огромен процент, значи ще получим и огромна субсидия. Стопанска дейност също. Офиса, дето ще ни го дадат в центъра, ще го направим пийп шоу, с намаление за пенсиите. Те нали са свикнали само да гледат, без да пипат. Или бинго зала. Там също много ходели. Може и една книжарница да направим, такава като за вашето издание, дето на дувара пише: “Списанията се разглеждат с две ръце!”… Тамън там ще се продават и книгите на нашия лидер, демек моите. Защото смятам да изложа подробно идеите ни на първо време в един тритомник „Защото сме луди”. Предвид на това, че Станишко взе за една брошурка 18 000 лв., мисля, че могат да се изкарат 50-100 хил. лева от тази работа.
Мислех да инвестирам и собствени средства, но поради раздвоената самоличност и някои имуществени спорове, които възникнаха в рамките ми, финансовият ми ресурс е блокиран до произнасянето на съда.

-А как ще решите проблемa с който се сблъсква всяка млада партия – кадрите?

-Бандата кадри е много важна. От сега се оглеждаме за опитни хора, такива които са сменили поне 2-3 партии. Не възнамеряваме като гражданите да почваме да строим партия от нулата.

-Каква данъчна политика ще водите? Ще запазите ли плоския данък?

-Не, ще бъде премахнато всичко плоско – плоският данък, хуморът на Бойко Борисов, плоското стъпало (дюстабанът)… Знаете ли, че циганите не хващат дюстабан? Щото ходят много боси. Ще направим така, че и българите да не хващат. Ако щете, дори бюстабанът ще премахнем, макар, че нашите експерти още не са измислили как. Изобщо ще направим така, че народът да заприлича на картина на Спенсър Тюниг, ако ме разбирате…

Ще въведем нов тип данъци, такива, каквито населението само ще припка да плаща. Колегата Волтер пише, че ако се въведе данък върху остроумието, всеки ще го плати с удоволствие. Никой няма да иска да мине за глупак. И не просто ще напълним хазната, а ще се отрази на целия ни живот. Знаете ли как ще ни олекне, като престанат някои хора да се правят на остроумни по телевизора, в НС, в МС, в СЕМ? Просто си показва бележката за платен данък и кара по същество… Ще има и необлагаем минимум, така че някои хора, нямам предвид Бойко Борисов, по-точно – не само него, да бъдат освободени от тоя данък.

-Имате ли програма за младите хора?

-Сигурно ще ни се наложи. Но, честно казано, ние ще издигаме главно хора от трета и последна възраст. Така ще се гарантира естественото обновяване на партийното ръководство. А не да седнат хора като Тренчев, Костов, Доган и т.н. и да не се сещат да станат. Според сондажите, които правим, към момента ни симпатизират много хора с опит и мъдрост. Над 5% от симпатизантите ни са посочили възраст над 100 г. Което значи, че имат лични спомени от ВОСР.

-Науката, културата?

-Естествено, че имаме програма в тия области. Нали забелязахте, че казах национализиране на СУ. Те там, па и в БАН бичат само частно. Ще повишим, както би казал философът Доган, „наукоемкостта” в политиката. Това, естествено, ще повиши и финансоемкостта, но не много… Но народът ще го приеме. Щото до преди Бойко на народът му се струваше скъпо да го управляват образованите, но сега разбра, че при необразованите е даже още по-скъпо… Културата – ще превърнем всички културни заведения в печеливши дружества. Въведените от Вежди Рашидов реформи позволяват да се тегли кредит, да се изкупят всички билети, да се затворят партидите за ток, парно, телефони и артистите да се издържат от държавната субсидия за продадени билети. Много хитро сме го измислили, нали? Щото има институции, които могат да са печеливши само, ако са затворени. Не само театъра, също и оперетата, операта, филхармонията.

-Прозрачност ще има ли?

-Пълна, като в аквариум с шаранчета. Ще почнем от терминологията. Ние няма да се обръщаме към хората с такива евфемизми като „граждани”, „избиратели”… Ще наричаме народа „уважаеми зрители”. Слушатели също може, щото има хора, които вече са си продали телевизора, за да платят парното…

-Само към българите ли е насочена ППЧК?

-В никакъв случай. От сондажите се вижда, че и много турци ни симпатизират. Индобългарите са малко проблем, но ако ни потрябват, ще си купим. Всички така правят. Лично аз не съм против цигани за членове. Забелязали ли сте, че няма циганин агент на ДС? Точно обратно, най-много ченгета има сред душманите на циганите – в “Атака”. И освен това циганин си е нужен като се наложи накрая да финализираме стопанската си дейност.

-А какво ще е отношението ви към хората с различна сексуална ориентация. Питам ви, защото си спомням, че на сайта на Джемини ви бяха сложили на „Стената на позора”.

– Не, това беше някаква грешка. Пък и да е имало нещо, израсли сме го вече. Знаете ли какво казва един от героите на нашия приятел Селин? „Не обичам служители, които нито пият, нито пушат… Да не сте случайно педераст?… Не? Жалко!… Те крадат по-малко от другите… Знам го от опит… Привързват се…” В сондажите ни 47.11% са се определили като “той”, 29.75% като “тя” и 23.14% като “то”. Както виждате, “третият вид” е дори надпредставен при нас. За сравнение ще кажа, че в сегашния парламента са около 8%.

-В анкетата за членство в ППЧК видях един въпрос, който меко казано ме смути: „Колко пари смятате да откраднете, като дойдем на власт”.

-Да, той е в случай, че тръгнем да реализираме революционната стратегия. Та искаме предварително да сме наясно на кой какви са му потребностите. Щото, няма какво да се заблуждаваме, така както бара властта, може да ни се наложи да се ограничаваме. Сондажът показва, че и хората го съзнават. 56.49% от респондентите не тръгват с голямата кошница. Отговарят, че зависи от ситуацията колко ще откраднат. И друго е радостно – кокошкарите, на които им стигат 100 хил. лева, са само 4.58%. Защото, нали, “човек е толкова голям, колкото са мечтите му”, както отбеляза премиерът оня ден. (Ей, тая мисъл трима души изхрани, ако мога така да вметна само!) На нас мечтатели на дребно не ни трябват.
Вече 22 години се чувстваме като брас секция, пред очите на която диригентът яде лимон. Преглъщаме, преглъщаме… Ще му вземем лимона, пръчката също, на г-н диригента…

-Под какъв лозунг, под какво мото ще премине кампанията ви?

-Лозунгът го измислиха самите симпатизанти: „Четвърти километър – на всеки километър”. И ние това ще го направим, само да вземем властта.


Тест за пригодност за членство в партия “Четвърти километър” (ПЧКМ).

(Само за читатели, които проявяват интерес към членството в ППЧК!)

Уважаеми кандидат-членове, вижте съвестно теста, пребройте си точките и ако не ви излизат, просто няма смисъл да си губим взаимно времето.

Трите имена
(Ако имате 3 имена, запишете си 1 т.)

Имате ли прякор?
Да – 5 т.
Не – 0 т.

Възраст:
– От 0 до 20 – 0 т.
– 21 – 70 – 2 т.
– 71 – 100 – 5 т.
– Над 100 – 10 т.

Месторождение:
– село – 1 т.
– село от градски тип 2 т.
– град – 3 т.
– град от селски тип 4 т.
(При условие, че лидерът е от село, не е нужно и членовете да са селяни! Още повече, че ще трябва да вземаме властта от гражданите!)

Досегашен членски опит….
(БКП, ДКМС, БСП, СДС, ГОР, ДАР, НДСВ, ДПС, “Атака”, ГЕРБ, Ред и законност, ЛИДЕР, НАПРЕД, Друга, посочете коя ….)
(За всяка партия, в която сте членували, се полага по 2 точки.)

Семейно положение:
– тежко – 1 т.
– много тежко – 2 т.
– безнадеждно – 5 т.
(Трябват ни хора, готови на всичко!)

Sex:
– веднъж седмично – 5 т.
– два пъти – 4 т.
– три пъти – 3 т.
– повече от 3 пъти – 0 т.
(Колкото по-малко смешни движения, толкова повече време за партията.)

Имате ли някой от изброените пороци?
– пие и пуши – 5 т.
– пуши, без да пие – 3 т.
– пие, без да бие – 3 т.
– Не пие и не пуши – 0

По жени/мъже ходите ли?
– още не – 0 т.
– да – 2 т.
– вече не – 3 т.

Колко пари смятате да откраднете, като вземем властта?
– до 100 000 – 1 т.
– до 1 000 000 – 3 т.
– над 1 000 000 – 4 т.
– зависи – 6 т.
(Кокошкари не ни трябват!)

Джендър?
– той – 5 т.
– тя – 2 т.
– то – 0 т.
(Третият и всички останали полове – при Станишев!)

Какъв е вашият зъбен статус?
– до 10 кариеса – 2 т.
– от 11 до 32 кариеса 3 т.
– над 32 кариеса – 6 т.
– без кариеси (спя отделно от зъбите) – 6 т.
(Времето за ходене по зъболекари е нужно на партията!)

Луд ли сте?
– Да (прескочете следващия въпрос) – 6 т.
– Не (отговорете на следващия въпрос) – 0 т.
(Патрон на партията ще бъде Св. Наум, покровител на психично болните.)

А защо не сте луд?
…………………………
(Само за сведение!)

Длъжност, която желаете да заемете?
– формален лидер – 3 т.
– неформален лидер – 5 т.
– говорител – 2 т.
(Ако се съберем повече от трима, ще се измислят още длъжности.)

Подложен ли сте на домашно насилие?
– физическо – 1 т.
– психическо – 3 т.
– сексуално – 4 т.
– финансово – 5 т.

Имате ли нарушения на паметта?
– доброкачествено забравяне – 1 т.
– леко когнитивно нарушение – 2 т.
– деменция – 3 т.
– не помня – 5 т.
(Нямаме нужда от свидетели.)

Съден ли сте?
– осъждан – 1 т.
– съден неосъждан – 2 т.
– не съм хващан – 5 т.
(Няма хора, които не крадат. Има хора, които не са хващани.)

Очен статус?
– виждам с двете очи – 1 т.
– мога да виждам и само с едното око – 3 т.
– мога и двете да ги затварям – 5 т.

Ушен статус?
– чувам – 1 т.
– не чувам – 1 т.
– зависи – 5 т.
(И ченгета не ни трябват!)

Съгласни ли сте да изберете д-р Филипов за председател на партията?
– да – 5 т.
– да – 2 т.
(Естествено, че тези, които отговарят още на първо повикване, получават повече точки.)

Съгласни ли сте г-жа д-р Филипова да поеме органа (в. “Четвърти километър”)?
– да – 5 т.
– да – 2 т.

Колко е 2 и 2?
– да – 5 т.
– зависи – 6 т.

Ако сте събрали повече от 100 точки на теста, вие сте изключително подходящ/а за ППЧК. Ако точките ви са от 80 до 100, пак можете да станете член, но ще трябва да работите още върху себе си. Ако имате от 50 до 80 т. ППЧК може да ви предложи само кандидат-членство, където под ръководството на партиен инструктор от вас ще се изкове една нова личност. Ако имате по-малко от 50 т., запишете се в БСП или ГЕРБ. Не ви е мястото при нас.
Честито на печелившите!
Да живее нашият лидер! Демек аз.