Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

Нерде Стамбул, нерде Ямбол..
Само ти си знаеш как от обсъждане адекватността на кризисния щаб стигна до последния си пост.
Оставам с впечатлението, че според теб с нашенеца тряба да се процедира като към дъбилно добиче. Бой с остена, стягане за гушата, страхуване до степен параноя и в паузите розови лакърдии на кило, колко трябва да е доволен, че така добре се отнасят с него, как е най-задоволеното добиче в целия свят. И той поема покрай розовите сапунени мехури и гнетеньето. Стокхолмски, простете български синдром.

[Пеньо]

Предлагам на всички, които желаят, да съберем по някакъв начин пари и да си закупим един R2D2,  който да може да превежда постовете на Трайко на разбираем български език.

[KaraKitan]

face_букица 
--------------


Chavdar Dimitrov

България в извънредно положение:

Ден 25 Николета Лозанова се хвали в социалните мрежи, че е спала с ген. Мутафчийски
Ден 32 Кирил Домусчиев оздравява и иска от държава 3 милиона лева, за да направи дарение на болница СофияМед
Ден 45 За да не се пренася вируса, на брифингите разрешават достъпа само на БНТ и то по един човек. От БНТ не могат да се справят, защото екипите им са най-малко от 16 души, две коли Пежо, автобус Чавдар, ЗиЛ-131 и 4 км. кабел.
Ден 55 Учителка най-после научава как може да се свърже онлайн с учениците.
Ден 63 Вписват в книгата на Гинес велосипедист на Food Panda. Успял да натовари тон и двеста в една доставка.
Ден 83 Васил Божков се прибира в България. На летището не го пускат, защото е с температура 37.8
Ден 92 Гешев се обижда, че Мутафчийски е по-инфлуенсър, подава оставка и се жени за Иванчева.
Ден 114 Слави Трифонов регистрира партия „Нема такава карантина“
Ден 123 ЧЕЗ спират тока на ВМА за неплатени сметки.
Ден 130 „Режисьорът“ Ники Илиев съобщава, че веднага след извънредното положение ще пусне нов филм. Цялата нация се моли карантината да продължи.
Ден 142 Собственикът на ЕМЕКА купува Google
Ден 155 Бойко Борисов обяснява, че до няколко дни ще пристигнат маските поръчани в първия ден на извънредното положение.
Ден 166 Фенове на Левски даряват бъбреци и далаци, за вечерята на Паулиньо и Нашименто.
Ден 184 Някой се сеща за банскалии и се изпраща делегация да видят какво правят
Ден 200 Жена от опашката за боб се сеща, че като се е наредила преди три месеца е забравила ютията включена.
Ден 220 Пада арката на Александровска болница. Ивайло Пенчев предлага да я възстанови, но само негови служители ще могат да рисуват графити по нея.
Ден 233 Ръкопляска се на всеки час по балконите. Е така...от скука.
Ден 240 Цвета Караянчева влиза в „Шеф под прикритие“ в Парламента. Никой не я разпознава.
Ден 251 Най-гледаните видеа в YouTube са: „Как да панираме стелката“ и „Домашен суджук от маркуча на прахосмукачката“
Ден 286 Раждат се първите деца, правени след обявяване на извънредното положение: Вируслава, Карантиньо, Емека и Милде
Ден 300 В мъжкото общежитие на семинарията се ражда първото дете.
Ден 320 Дежурен Фейсбукаджия се самоубива, след като се усеща, че вече всичко е написал и споделил.
Ден 365 Празнуваме „Свети Карантин“
Ден 389 Урсула от Брюксел се обажда да каже, че още преди 6 месеца, вируса е преборен и в останалия свят всичко е нормално.

[KaraKitan]

Специалистът по белодорбни заболявания проф.Коста Костов към "мишоците" на които им се ще да управляват територията като архаични сатрапи.

https://www.mediapool.bg/mishotsi-nie-sme-meditsi-a-ne-polititsi-ili-deputati-news304824.html

[trayko.asenov]

Напротив Атила,  начинът ти на мислене и реакция по тази тема, и не само, отразява начина на ръководене на асоциацията. Ти смяташ себе си за ерудит и другите за ... . Смяташ, че помагаш на породата ти, както и цялото ръководство на МАКК. Питам, ама защо да питам, аз пиша, че не идват календари навреме (моите не ги искам вече, предай на доктора, че ще му изпратя парите за календарите, заедно с членският внос, но календарите не ги искам)! Не се проследяват кучила! Не се чипират кучетата на МАКК! Не се провеждат изложбите на МАКК! Не се търсят нови места за изложбите на МАКК! Не се образоват членовете на МАКК! Поставят се личните интереси пред тези на кучето! Имаме популация от 140 кучета официално! Вадим кутрета и ги даваме на хора, към коя асоциация да ги приобщаваме, към МАКК ли?! Та тя не работи!
   А ти смяташ, че безхаберието ти към цялата обстановка, извинявам се, безхаберието ви, е обосновано, защото ... как беше: “ние даваме свобода на развъдчика”?! Затова хората направиха НОКК! Затова и още от членовете на МАКК ще минат към НОКК! Защото искат изложби навреме, искат родословия навреме, искат календари навреме! Толкова ли е сложно да се отделят десет дни, сумарно за годината, работа, за да задоволиш нуждите на асоциацията, която оглавяваш?! Но да, аз не ги разбирам нещата! Аз съм в паралелна вселена, както писа Доктора! Аз съм незнам какъв си! Не разбрахте, че не е важно аз какъв съм, щото аз си движа моите неща и ще вървя напред.Важното е накъде ръководството води МАКК! И стига с тия глупости, че членовете са асоциацията, че са нелепи! Черен ще съм, защото казвам нещата както са. Аз съм мъж и винаги съм казвал нещата в прав текст. На който му харесват, харесват! Който ще поплювква, като недоразумението от Казанлък, да се пообърше малко. Цирковете намръзват!

[trayko.asenov]

... да не пишем за не регистрираните от Сидер и теб кучила в базата данни, да не коментираме, че последните изложби на МАКК са със снимков материал до средата, изобщо трябва ли да пояснявам колко ерудирано се работи и какви са резултатите?! А ти си седнал да ме убеждаваш, че не трябва да наплашват хората да спазват лична хигиена и даже изолация. Надявам се бях разбран правилно.

[Пеньо]

"...Аз съм мъж и винаги съм казвал нещата в прав текст. ..."

Трайко, това, че на личната ти карта срещу графата "пол" има буквата "м" по никакъв начин не те прави онзи мъж, за който се мислиш. Един истински мъж никога не се изтъква, че е такъв. Остави другите да преценят от къв пол си ти. Мога да се обзаложа с теб, балканЪско доразумение, че девет от десет няма да споделят мнението ти, а десетия ще се замисли.

[trayko.asenov]

Пенев, ти не вдяна ли, че мнението ти и на хората около теб, ми е през мъжкият полов орган?! Не си ми интересен пич, оправяй се!

[Nomad]

Доза истина от един особен по своему човек.
https://www.facebook.com/1700532860177941/posts/2710909985806885/

[KaraKitan]

Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка

автор Тони Филипов, д-р

линк към оригинала: https://www.reduta.bg/%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%b0-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%be-%d1%81-%d0%bc%d0%be%d0%b7%d1%8a%d0%ba/?fbclid=IwAR0oBIj7nm5mQx6JNM9jTY4uqF99HtKzUJytgRPhZKlvtLMN7avfHfpx1Nk



„…той овладя умението да говори, без да се слуша какво казва, и усвои до съвършенство изкуството да бъде негоден за нищо“.

Волтер


За някои хора това е голямо щастие – че не се чуват какво говорят. Представяте ли си да се чуят?! Може да се стигне дори и до самоубийство в някои крайни случаи, като Данаил Кирилов например. При него словото редовно прави бай пас на разума и единственото спасение е в това, че разумът изобщо не научава за словото.

Реших да драсна два-три реда за министър Данаил Кирилов, макар че нямам какво ново да ви кажа за него. Освен да ви обърна внимание на поредната му блестяща мисъл, която да си запишете в лексикона. Ако успеете да я запомните, с нея можете да постигнете много неща. Можете да вкарате в сериозен размисъл всеки, чието IQ е над 100 (средният за българите). Можете и ново гадже да си хванете дори.

Последния път, когато ви занимавах с него, беше по повод знаменитото му изречение “Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите.” Ако е изречение, де. Поставям това под съмнение, защото изречение имаме тогава, когато струпването на думи на едно място носи някакъв смисъл. При Кирилов това не винаги е така. Ето тия дни рекъл: “Към момента ние сме в обема, в който държавата би могла да се отклони без да нарушава тези права. Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение.”

Това не е просто новият Цецерон! Това не е просто негов достоен заместник! Това е бъдещ шампион!

„Непропорционална диспропорция“!

Равнис! Мирно!

Първото значение на думата „диспропорция“ е „липса на пропорционалност. И тогава излиза, че Дани Бой е рекъл: Към момента не сме в сериозна непропорционална липса на пропорционалност…

Еволюцията засрамена се скрива зад ъгъла.

Е как, кажете ми, да повярваме, че господин министърът е наясно за какво става дума, когато говори за дерогация на нотификация на конвенция?! (“Евентуално за нотификация с варианти евентуално за дерогация”…)

Не мога, честно си признавам! Ще си остана с резерви и относно изследването на практиката на Европейския съд и направения в министерството на правосъдието „сериозен, прецизен, задълбочен“ анализ.

“Консолидирахме се, че не се нарушават три, четири или пет неосновни права, а бихме могли да имаме притеснение, че би могло да има негативна реакция евентуално за правото на придвижване, но то не е основно право.”

Консолидирахме се!

Знаете ли, викам вече да не викам „не съм единодушен“, а „не съм консолидиран“. Как мислите, дали ще бъда разбран?

Аристотел твърдял, че мозъкът съществува единствено, за да охлажда кръвта и не е свързан с процеса на мисленето. По принцип не споделям този възглед на великия философ. Но някои срещи с хора и мисли ме карат да се съмнявам дали пък не е прав. Каквото и да е това сивото в главата на министър Кирилов, то не винаги служи за мислене. Всъщност, моят настолен приятел  Станислав Лец твърди, че „не всяка сива маса има нещо общо с мозъка“.

Когато говорим за министър Кирилов и неговото сиво вещество, има и друга хипотеза. Хора, които са го доближавали, споделят, че, като седиш близо до него, усещаш течението, което става в неговата интерналност.

Сигурно при всяка възможност си задавате въпроса как може господин Кирилов да е министър и то на правосъдието! Ако питате него, това се дължи на неговите усилия, способности, познания. Както биха се изразили психолозите, той има вътрешен локус на контрола. Но, ако питате мен, тук имаме класически външен локус на контрола. Станало е по неизбежност, като принципа на рекрутиране на лидери сред ослепените самуилови войни.

Но това е изборът. По върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено между ардипитекус рамидус и австралопитекус афаренсис…

Четете, братя, четете! Сега поне имате време. Четете, за да не приличате на тях. Защото както въздухът и слънцето са нужни за всяко живо същество, така и книгата е нужна за всяко сиво вещество.

Някога Мартин Лутер нарича откритието на Гутенберг “най-висшия Божи акт на благоволение”. От откриването на пресата все по-големи обществени слоеве получават достъп до знание. Кой да допусне, че и обратния процес е възможен?!

И знаете ли какво? Главният проблем не е в това, че днес живеем зле. А в това, че утре ще живеем още по-зле. Но за утре ще мислим други ден, не ли?

[trayko.asenov]

Един репортаж, показващ не за какъв те смятат другите, но за какъв се смяташ ти самият ...

https://youtu.be/o00Hmp1z8ts

[KaraKitan]

Понеделник сутрин, няколко часа преди революцията...

Венци Мицов
31 август 2020
линк към оригинала:https://offnews.bg/nashite-avtori/ponedelnik-sutrin-niakolko-chasa-predi-revoliutciata-735543.html


Цялата работа започна така...

През 1989 година в една ноемврийска вечер Митко седеше в кухнята.

Навън прехвърчаше снежец, а от касетофона се носеше песен на Хисарския поп - "Дай си сърцето, на който искаш тииии". Пееше попа, та се късаше.
Митко бръкна в хладилника и извади парче луканка. Взимаше я с връзки от месокомбинат "Родопа", където работеше братовчед му Евлоги.

     "Мите, от мен да знаеш, докато бачкам тука, без луканка няма да останеш", казваше Евлоги и подаваше добре опакован с мазна амбалажна хартия пакет на Митко.

А Митко компенсираше с домашна джанкова ракия, която печеше нелегално в село Краводер. Беше си направил казан от стар изтърбушен бойлер.

В този момент започнаха новините. А касетата с песните на Хисарския поп сякаш нарочно свърши точно в тоя момент.

     "Днес, на пленум на ЦК на БКП другарят Тодор Живков подаде оставка. Тя бе приета. Другарят Петър Младенов поема държавата, партията и каквото има там за поемане" - рече новинарката.

Митко тъкмо бе лапнал парче луканка и се задави.

Ами сега? Какво да прави? Ами другаря Живков като си тръгне, ще остане ли месокомбинат "Родопа" да работи? Ами ако уволнят Евлоги? Ами ако тоя Петър Младенов се окаже някой такъв... знае ли човек какъв? Агент на ЦРУ примерно? Ами ако стане революция? Точно сега ли е времето за революции ? ? ?

И така Митко остана да се чуди какво точно ще се случи. А ние да оставим Митко да се чуди и да прескочим една година по-нататък във времето.


И да ви разкажем за Ставри. Ставри седеше, четеше вестник и не можеше да повярва. Годината беше 1990.

       "Ама как така 2 часа ще има ток и 2 няма да има" - чудеше се Ставри.

И в тоя момент по радиото говорителката каза:

       "Петър Младенов бе записан да произнася репликата - ПО-ДОБРЕ ТАНКОВЕТЕ ДА ДОЙДАТ". Започва обща стачка. Студентите окупират висшите учебни заведения.

Ставри погледна хладилника. Той бе празен. Парче сланина, 3 яйца, малко изсъхнало гадно сирене и бутилка водка "Царевец". Известна още като водка "Василий 2" - на всеки 100 пили от нея един ослепяваше само с едното си око...

И в този момент спряха тока.

       "Е точно сега ли е време за революция?" - помисли си Ставри и тръгна да търси свещ, за да си светне, че във вестника имаше кръстословица.

"Пъстър папагал с три букви "АРА" - рече си Ставри. И така, без да иска, даде име на една от най-популярните компании за поп-фолк музика у нас...

Но да оставим Ставри да решава своята кръстословица и да се мушнем няколко години напред във времето.


Беше 1996. Ники Петров вървеше по "Раковска". Отиваше към магазина за ноти, защото беше разбрал, че там има една партитура на концерта за флейта и оркестър на Едисон Денисов, попаднала неясно как точно в България.

Часът беше около 18,30, беше ноември и Ники, бързайки да пресече около хотел Севастопол изведнъж се сблъска с някакъв здравеняк.

       "Я бе, интелектуалчето! Нещо много бързаш! Пе*алче ли си ти ве ? ? ?" - рече мутрата, а Ники понечи да каже нещо, но беше късно. Още трима здравеняци излязоха и започнаха да налагат Ники. По улицата минаваха хора, но никой не спираше. Здравеняците ритаха Ники, а отнякъде се появи полицейска кола.

       "Момчета, какво правите сега" - рече полицая.

       "Я бегай оттука ве, ченге. Ще кажем на шефа да не ти дава от ония зелените банкноти и ще храниш семейството с краставици" - рече мутрата.

А полицая погледна гузно и рече - "Поне го закарайте някъде да не се вижда" - и продължи по пътя си.

Не беше време за революция. Беше война. Война на групировки. А концерта на Денисов остана некупен, защото съвсем скоро книжарницата за ноти бе затворена и на нейно място се появи филиал на банка. Как така на най-оборотната улица в София магазин за ноти? Това да не ви е бащиния ? ? ?

Но да оставим Ники да лежи един месец в болница и да отидем в 1997 година.


Пешо Николов стана и видя, че няма хляб.

"Отивам за хляб" - каза той на жена си. А когато слезе, забеляза, че на улицата има опашка от около 700 души.

"За какво се редите ве" - рече Пешо?

"За хляб. Хляб няма. Сорос изхвърлил брашното в Дунава" - рече бай Колю, бивш активист на ОФ-то.

И така Пешо се нареди за хляб. След 11 часа се прибра у дома. На вратата намери бележка.

"Пешо, напускам те. Пак излъга, че излизаш до кварталния магазин, а те няма вече почти цял ден. Не мога повече, заминавам си при мама в Исперих" - беше написала жена му.

Пешо остави самуна хляб на масата. И пусна телевизора.

"Един долар днес струва 3800 лева" - рече новинарката - "Всички масово спират работа. Магазините затварят. Обявиха хиперинфлация!".

        "Ето, това се случва, като няма революции. Сега вече е късно. Сега не е време за революция" - рече Пешо и в този момент чу шум на вратата.

Жена му. Беше опитала да отиде при майка си, но, понеже нямаше бензин, автобусите спряха да се движат.

Така семейството на Пешо бе спасено. Не беше време за революции...


Но да оставим Пешо и да отидем в 2013 година. През 2013 нищо кой знае какво не се случваше. Имаше избори, спечели един, па правителство направи друг.

Георги Никифоров Ставрев седеше и гледаше телевизия.

"За шеф на ДАНС избираме Делян Славчев Пеевски" - рече премиер-министъра.

И изведнъж настана нещо страшно. Някакви хора започнаха да се бунтуват, други да крещят. Георги тъкмо се канеше да ходи на море.

"Не е време за революции" - рече си той. И започна да товари колата - сложи няколко буркана лютеница, малко русенско варено, една туба ракия...


А сега да оставим всичките ни герои и да се замислим какво става днес.

Днес е понеделник. Няколко часа преди революцията.

Седя и се опитвам да си събера мислите. Но мислите ми непрекъснато се връщат или към Митко от 1989 година, или към Ставри от 1990, или към Ники от 1996, или към Пешо от 1997, към Георги от 2013.

Чудя се къде ли са те днес? Дали Митко още обича луканка, или са му я забранили, защото е хванал подагра? Дали Ставри още решава кръстословици, или вече не е добре с паметта и зрението и предпочита нещо друго? Чудя се дали Ники се възстанови от побоя и дали намери оная партитура на Едисон Денисов? Чудя се и дали Пешо е още заедно с жена си, или тя пак го напусна? И се чудя дали Георги още ходи на море, или вече предпочита някоя друга дестинация?

Чудя се къде са тези наши герои?

И знам защо у нас революцията все не ставаше и не ставаше.

Тя, скъпи мои приятели, не ставаше, защото ние никога не успяхме да си отговорим на въпроса "Сега ли е времето за революции"?

Не, не е сега. Никога не е време за революции. И затова революциите се правят именно тогава, когато не им е времето...

Понеделник сутрин...

Няколко часа преди революцията...

[KaraKitan]

България: три примера, които казват всичко
Те отказат да подадат оставка, понеже били най-добри. И незаменими. Управлението им обаче е по-скоро история на провалите. Ето три примера:

Ясен Бояджиев DW
линк към оригинала: https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE/a-55011397



Биха подали оставка, но сърце не им дава. Понеже държавата трябва да остане стабилна, а те са отговорни хора и знаят, че без тях всичко би пропаднало. Иначе, както казва премиерът, „ако имаше подготвени хора, с удоволствие бих им оставил да управляват“. Но няма: „искат оставка, ама не знаят какво да се направи". Затова: „Докато другите само говорят, ние работим. Продължаваме да работим, показваме свършеното и не говорим в бъдеще време, а в настояще. Когато нещо е направено хубаво, противниците ни няма какво да кажат“.

И наистина: „хубаво направените“ от тях неща са навсякъде около нас. За да не сме голословни, ето три типични примера, поднесени от новините напоследък.


Едно от най-зебележителните постижения

Тези дни приключи над двегодишната сага, станала известна с името Наредба Н-18 и с абревиатурата СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти). Несъмнено едно от най-зебележителните управленски постижения на днешната власт.

Всичко започна от благородната идея търговските обороти да бъдат извадени на светло. За целта властите наредиха на всички фирми да променят софтуера, с който управляват бизнеса си. Съответните изисквания обаче се оказаха объркани, неясни, противоречиви, често пъти излишни и дори неизпълними, а споменатата наредба лека-полека набъбна до няколкостотин страници и десетки приложения. Гигантски хаос, в който никой не бе в състояние да се ориентира. Садистично наказание за 300 000 български фирми.

След многобройни отлагания тези дни стана ясно, че всичко се отменя. Двегодишните титанични усилия, изразходваната огромна обществена енергия и вече вложените от бизнеса стотици милиони отиват на вятъра. Заедно със самата идея за изсветляване на търговските обороти.


Пореден "успех" в електронното управление

Една от сферите, в които властта по дългогодишна традициия жъне неизменни „успехи“, е електронното управление. Вече едва ли някой може да си спомни броя на проектите, нито да изчисли точната сума на профуканите средства (във всеки случай става дума за стотици милиони). А електронното управление в завършения си вид все така се мержелее някъде далеч на хоризонта.

Същото се отнася и до т.нар. електронно правосъдие. Само то е глътнало няколко десетки милиона, но резултатът е все така незабележим. След няколкогодишно ходене по мъките и неколкократно обявяване, прекратяване и подновяване на обществената поръчка тези дни трябваше да приключи проектът за изграждане на основния стълб в структурата на електронното правосъдие - т.нар. Единна информационна система на съдилищата. Оказа се обаче, че създаденият за милиони левове продукт има толкова проблеми, че вместо да улесни работата на съдиите, значително я усложнява. Стигна се и до съдийски протести. В края на краищата ден след като бе внедрена във всички съдилища, системата бе спряна от употреба, за да бъде доработена. Иначе, разбира се, парите са успешно усвоени.


Истината за "печатницата за пари"

След многобройни отлагания тол системата, която трябва да събира пътните такси за тежките превозни средства, най-после заработи от 1 март. Шест месеца по-късно вече е ясно: прословутата „печатница за пари“ (по определението на премиера) става все по-скъпа, като гълта все повече разходи за данъкоплатците, но приходите от нея се оказаха 3-4 пъти по-ниски от очакваното. Което хич не е изненадващо, като се имат предвид съпътстващите я дългогодишни мъки, разправии и неразбории.

Така изпълнението на голямата цел - тол системата да издържа изграждането и поддръжката на пътищата - отново се отлага за неясното бъдеще. От друга страна приходите за онези, на които по съмнително щастливо стечение на обстоятелствата се падна да изпълняват и поддържат системата, продължават да растат.

В това ги бива най-много

Тези три примера не са изключение. Накъдето и да погледнете, ще откриете такива „хубаво направени" неща. Резултат от некомпетентност, некадърност и/или корупция. В това ги бива най-много - да отлагат, бавят, затлачват и провалят всяка реформа, с която се захванат. В това отношение управлението им е история на провалите.

Сигурно е обаче, че каквото и да става, през това време някой е усвоил успешно едни пари...

[KaraKitan]

Не е фашизъм - Стойчев и свободното му мнение са. Естетът Борисов и простите протести

Д-р Димитър Попкутуев



Протести с ковчези в САЩ срещу войната в Ирак...


Досега бяха използвани познатите тояги срещу протестите. Политици, социолози, политолози и медии на ясла при управляващите и Пеевски описваха хората на площадите като платени, неориентирани, заблудени, манипулирани, корумпирани, интересчии и пр. За всеки случай правеха уговорка, ча някои от тях са симпатични.

Само някои. Организаторите обаче – предимно „Отровното трио“ – са задължително купени, подли, комплексари, мразещи и налудни.
 

От няколко дена има нов елемент в пропагандата срещу протестите: липсва им естетика и се фашизират.

Д-р Любомир Канов в неделя по бТВ отправи неласкави думи по адрес на протестиращите и някои от организаторите. Много грозно било да се носи ковчег и да се хвърлят яйца. Неестетическо някак.

Може би да си министър на Борисов, да играеш с него карти, да се обзалагаш за мачове и да внасяш съмнителни ваксини са пример за естетика в политическото поведение? Ами обичайте се тогава...
 

Бенедето Кроче определя съдържанието на термина „естетика“: Език, форма и символи. От това как се използват и съчетават трите компонента зависи и какъв ще е резултатът/протестът. Според Кроче човешката дейност се характеризира от четири ценности: прекрасното, истинското, полезното и справедливото. Традиционните категории на естетиката обаче той счита за противоречиви и философски несъвършени. Става дума за трагизма, комизма, възвишеността, патетиката, трогателността, импонирането, грациозността, идиличното и елегантното. Несъвършени са, защото нямат ясни граници и често се допълват или не намират общ „език“.

 

Българският премиер Бойко Борисов има личен принос в естетиката на отношенията в политиката.
Откъси от изтекли записи, за които е доказано, че са автентични:

„От "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не съобразява с мене…“.“

„Да. Да, разбира се. Не. Не, не, не – писмено не. Ъъъъ, Цвета… Просто Цвета да каже „аз съм проста кърджалийска пут*а и не мога да права разлика между масово изтребление и геноцид. Съобразете се с мойта простотия и така. Това не е спешно да ме търсите. Спешно е спешно, това е… Просто, казва си, че е проста жената, и си…“

„Когато си прост е лесно. Аз сутринта три пъти на един му обяснявах, понеже съм прост и не знам английски, не съм разбрал това, което ми е казвал, правилно, и съм ги наеб*л с 200. Едни чужденци, премиери. И са като усетиха, че съм им го вкарал, аз съм се оправил, а те са затънали, и се обаждат да ми кажат защо съм ги (…). Викам, бе, не е с лошо. Прост съм. Нали английският ми е лош, всъщност аз мислех, че това искате, мама му д*ба, язък. Е, ама то… то се набутало вече в дупар*та и си се такова. И си се върти даже.“

„Сутринта имах същия случай и Влади Горанов, беха Сотир, Гешев, по телефона, и се смеят там тихо, а аз с такова удоволствие му обяснявам на колегата немец, баварец, че следствие мойта простотия всичко се е случило. И после, след малко и на колега унгарец и на колегата поляк. И накрая Гешев вика: „Абе аз обичам да се праим на луд, ма вие господин премиер, май се правите много успешно“. Не, бе, викам, братко – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен. Аз съм като тея старите трактори – кво и да му сипеш, той си пърпори и си върви. Така че, така ѝ кажи на Цвета Караянчева. Да обяснява всичко със простотията си“.


Ако тези примери не стигат, прибавете чекмеджето с милионите евро, кюлчетата и пищова...

 

Относно ковчезите… Имаше такъв епизод. Само че бе показано символичното погребение на лошото управление. Смешно е да се обяснява толкова очевидно нещо. По цял свят се правят подобни неща, в САЩ също. И никой не търси естетиката, когато трябва да се покаже уродливостта на едно управление или управленски решения.

 
За фашизиране на протестите заговори Георги Любенов по БНТ и настойчиво подкани Татяна Буруджиева да „захапе“ темата. И тя я „захапа“, гневейки се на протестиращите, които не били съгласни с мнението на политолога Стойчо Стойчев и го замеряли с яйца след предаването „Панорама“ в петък. Стойчев имал право на лична позиция и мнение и никой не можел да му отказва това. Права е, но би трябвало да е забелязала, че на Стойчев не само никой не му отказва думата ами дори много често му я дават всички проправителствени медии. А те не са малко. Пеевските го цитират патетично, вероятно като уважение към естетиката… Самата Буруджиева може да съперничи по брой тв изяви с проф. Антоанета Христова, което само по себе си би изненадало дори екипа на "Гинес"...
 

Доц. Стойчо Стойчев спретна (не)естетична атака срещу шефа на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.
Той се снима пред лечебното заведение в странни пози и поиска оставката на лекарката, като направи колаж, който разпространи в мрежата. В поста Стойчев, който е преподавател в СУ написа следното:

#блокада на #гълъбарника
#ОСТАВКА на буля Цвецка!
#цвецкавън от #лудницата Курило!
Всеки ден ще е така до оставката!
Обявявам #Курилоград за ЛУДНИЦА НА СВОБОДАТА без Цветеслава Гълъбова!


Не, не е фашизъм, - вика Буруджиева, - Стойчев и свободното мнение са...

Хубавото при Буруджиева е, че лесно я разбираме: Стойчев е в жанра романтизъм, а протестиращите ги тресе див фашизъм.


В своето есе „Вечният фашизъм“ Умберто Еко описва 14 условия, при които може да се говори за фашизъм. Между тях са: култ към традициите; действия заради самите действия; недоверие към интелектуалците; поддръжка на мита за заговор; мачизъм, сексизъм и неприемане на нестандартното сексуално поведение; пренебрежително отношение към парламентаризма; върховен лидер и признателен народ.


Кое от тези условия приляга на протестиращите? А на управлението? Любенов явно е почитател на Гала, а не на Стенли Пейн, да речем. Еко е на светлинни години от „сторгозийската школа“ на Гала, затова тя мрази протестиращите и обича Бойко. Това за протокола.


Клод Хелвеций казва: Глупостта постоянно иска да се изяви, но понеже няма какво съществено да каже, ни залива с празни думи.


За всички под знамето буруджиево припомняме, че заради изразяване на позиция и критики към властта, прокуратурата и някои политици, журналисти, медии и граждански активисти са подложени на репресии, продължаващи години наред. Повдигат им се обвинения, привиквани са на разпити, с тях се „заемат“ КПКОНПИ, ДАНС, МВР, НАП и пр. Не са рядкост заплахите. На неправилните медии се отрязва достъпът до реклами, а фирми, банки и бизнесмени са предупреждавани да не рекламират в тях, защото ще пострадат. Това въпросните „защитници на свободата на словото“ никога не споменават в царствения си студиен гняв.

Линк към оригинала: https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/fashizam-stoichev-svobodnoto-mnenie-estetat-borisov-prostite-protesti.html

[KaraKitan]

Историческата грамотност - да знаеш дребните детайли, с които да разбиеш големия мит


"Защо обаче се случва това митологизиране на историята? Къде самият той вижда причините затова?
"Големият  проблем с това раздуване на българската история е това, че за съжаление  живеем в една среда, в която нямаме с какво много да се гордеем. И  хората, вместо да се замислят, че те самите са виновни затова, започват  да търсят повод за гордост някъде другаде. Някои го търсят в други  държави, други го търсят в миналото.
И колкото по-назад  във времето търсят гордост, толкова повече им се иска миналото да е епично,  за да могат да си кажат: "Ето тогава сме имали такива хора, които са  правили велики неща! Генерал Луков сам с 4 селяни и няколко оръдия  успява да спре 100-хилядна сръбска армия при Кюстендил. Ген. Вазов убива  3 дивизии на британците при Дойран за един ден..." Те толкова не дават  за цялата кампания...
Това е същият този комплекс за  малоценност, който македонците изпитват. А ние им се подиграваме за  това, че се тупат в гърдите как еди кой си бил велик македонец. Ние  обаче правим същото нещо. Това е комплекс за малоценност на един цял  народ."
Има ли обаче лек затова?
"Можем  да го излекуваме като се вземем в ръце и си оправим държавата, за да се  гордеем с България, в която живеем, а не с България, каквато ни се иска  да е била. Защото тя не е била такава, каквато я идеализират някои  хора. Корупция е имало винаги. Българските политици отпреди 100-150  години са били същите като сегашните - интересчии, жадни за пиар, жадни  да се налапат с пари.
Стефан Стамболов, този велик български герой  и политик, е правил сделки с имоти на черно, възползвайки се от това,  че кметът на София Димитър Петков е бил негов човек. Изкупували са на  безценица земя и след това са я продавали със 700-800% надценка и са си  прибирали парите в джоба. Лошото е, че за 100 години не сме мръднали  много. Каквито хора са били тогава, такива са и сега, само дето тогава е  имало едно малко по-смислено чувство на родолюбие."
Единственият  начин според него е да спрем да използваме митовете като изход от  средата, в която живеем, и просто да работим за да я направим такава,  каквато ни се иска да бъде (вместо само да си представяме, че в миналото  е било по-добре).
"Ако трябва да минат 2-3  поколения без митове. Да приемем всичките гадости на средата, в която  живеем. И просто да тръгнем напред и да работи с това, което имаме.  Други са го правили, можем и ние."


Линк към оригинала:
https://webcafe.bg/istoriya/193908181-istoricheskata-gramotnost-da-znaesh-drebnite-detayli-s-koito-da-razbiesh-golemiya-mit.html?fbclid=IwAR2PFz6uTFzYpNZG2MmTviXiAUY6yYqWkgQmCsesrz_GDzrsvdWgQeTteq0