Общество: размисли, чувства, позиции

[Zahari]

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/ne-izbirame-mezhdu-gripen-ili-f-16-a-mezhdu-svobodniya-svyat-i-ruskite-zavisimosti

[В. Динчев]

ТЕЗИСИ  И  ОНЕЗИСИ
Веселина Седларска

Каква термоядрена дума – разчовечили!
„Тъй безнадеждно сме се разчовечили, че за дневната дажба сме готови да захвърлим всичките си принципи, душата си, усилията на нашите предци и възможностите за нашите потомци – само да не разстроим жалкото си съществуване. Не ни останаха ни твърдост, ни гордост, нито сърдечен плам. Не се страхуваме дори от всеобщата атомна смърт, нито от трета световна война (може пък да успеем да се скрием в някоя цепнатина) – боим се единствено от стъпките на гражданското мъжество! Само да не се откъснем от стадото, да не направим крачка встрани – и да се окажем изведнъж без бял хляб…“
Цитатът е от есето на Александър Солженицин „Да не живеем в лъжа“. Написва го през 1974 година, когато научава за конфискуването на „Архипелаг Гулаг“. С риск за живота си издава романа на Запад, а есето поставя в тайник със заръка то да бъде публикувано едно денонощие след евентуалния му арест.
„Вече сме стигнали дъното, грози ни всеобща духовна гибел, а и физическата – аха да пламне и да изгори и нас, и децата ни, а ние постарому все се усмихваме страхливо и мънкаме полугласно:
– Ами как да ги спрем? Не ни е по силите.“
Както всички знаем Александър Солженицин не е арестуван. Твърде известен е бил, за да си позволят. Името му вече обикаляло света – как да го арестуват? Правят нещо по-радикално и от арестуването – извеждат го от страната. С други думи – ето ви го, дръжте си го, щом ви харесва толкова. Едва ли е било така, разменят го най-вероятно, каквато е била практиката. Натоварват го на самолет с придружители и просто го свалят на западно летище. Там го чакат журналисти, Солженицин не е подготвял реч, за самия него е неочаквано това, което му се случва. Затова им казва онова, което смята за най-важно: “Господа, аз идвам от едно място, където не се прави разлика между Добро и Зло.“ Непоправимият Солженицин, винаги измерващият света и живота с етични категории, не с имане и нямане, не с мизерия и богатство, а с Добро и Зло.
„Нима кръгът се затваря? Наистина ли няма изход? Нима ни остава само да чакаме безучастно: дали пък няма да се случи нещо от само себе си?“
Есето на Солженицин е нравствен зов към съветските хора. По онова време то можеше да бъде наречено опорна точка, защото тогава опорна точка не звучеше като инструкция за служене, а като ориентир за правота. Другата лошо натоварена от партиите дума е тезиси. Тези дни станахме свидетели на едни други тезиси на националната работна среща на ГЕРБ, които посочват пътя, по който могат да бъдат спечелени избори. Не, не звучат лошо. Малко неясно на места, но не са неудобни за повтаряне и пред най-широка публика. Не са и в чак пълно противоречие с тезисите от есето на Солженицин, към които ще се върнем след малко.
Ето как звучат тезисите на лидера на партия ГЕРБ Бойко Борисов при последната му реч пред актива: „Беше лесно, защото преди нас не беше направено нищо. Много бързо се забравиха тези неща, защото бързо ги направихме. Вие си мислите, че всичко е лесно, а то не е. Затварят се фабрики, терористи, олигарси, а вие мълчите – къде ви е съпротивителната сила? Или първата дама излиза, нахейтва ви и трябва да излиза Тома Биков да отговаря дежурен, ами припомнете как се возеха на мотори. И вий ако не си вземете мерки да си почистите къщичките по места, то ще избие дали в суджук, дали в друго и то ще падне върху нас. Хората не обичат елитарните партии, елитарните хора и ние трябва да внимаваме много. Всяка душа трябва да я чуем и да помогнем, защото имаме ресурса да помогнем. Ако някой се появи в неговото родно място с лъскава кола или е излетял в облаците, махайте незабавно или да се прибира и да се оправя. Чуйте ме, обичам ви, но не е даденост това. Така че ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синя.“
В търсене на универсална рецепта как да се живее начисто и следователно по-добре, Солженицин стига да извода, че това зависи от взаимоотношенията на всеки, повтарям –  всеки поотделно, с лъжата. „И тъкмо тук се крие пренебрегваният от нас най-прост и достъпен ключ за освобождението ни: личното неучастие в лъжата! Дори лъжата да е покрила всичко, дори да е овладяла всичко, нека ѝ се противопоставим в най-малкото: нека тя не владее чрез мен!“
Изумителен в подбора на думи Солженицин нарича лъжата гангренясал синор, нещо, което подкрепя мъртвите костици и люспи и кърпи гнилите дрипи на Идеологията. Но той може да бъде и съвсем конкретен, ето как:
„И тъй, независимо от присъщата ни плахост нека всеки избере: дали да остане съзнателен роб на лъжата (разбира се, не поради склонност, а за да изхранва семейството си и да възпитава децата си в духа на лъжата!), или е дошло времето да се отърси от лъжата и да бъде честен човек, достоен за уважението на своите деца и на съвременниците си. И нека от този ден той:
–        по никакъв начин не пише, подписва или отпечатва ни една фраза, която според него изкривява истината;
–        не изказва подобна фраза нито в частен разговор, нито публично, нито в бележка, ни в ролята си на агитатор, учител или възпитател, нито в театрална роля;
–        не изобразява, съпровожда или разпространява нито живописно, ни скулптурно, ни фотографски, технически или музикално нито една лъжлива мисъл, нито едно изопачаване на истината, която съзира;
–        не привежда нито устно, ни писмено нито един „ръководен“ цитат, за да угоди, да се застрахова, да постигне успех в работата си, ако не споделя изцяло цитираната мисъл или тя не е подходяща за съответния случай;
–        не позволява да бъде принуден да отиде на демонстрация или митинг, ако това е против неговото желание или воля; не издига транспарант или лозунг, който не споделя изцяло;
–        не вдига ръка да гласува за предложение, на което не симпатизира искрено; не гласува нито явно, нито тайно за лице, което счита за недостойно или съмнително;
–        не позволява да бъде принуден да присъства на събрание, на което се очаква принудително и изкривено обсъждане на въпроса;
–        да напусне незабавно заседание, събрание, лекция, спектакъл, кинопрожекция, ако чуе от оратора лъжа, идеологическа глупост или безскрупулна пропаганда;
–        да не се абонира или да си купува вестник или списание, в които информацията се изопачава, а първостепенните факти се скриват.“
Твърде дълъг стана този цитат, но ми се стори, че някои от вас ще поискат да го имат, да го запазят и да го четат понякога. Не заради това обаче си спомних есето на Солженицин А заради чутите преди дни тезиси на срещата на ГЕРБ и заради огромната разлика между едното и другото. Разбира се, никой не очаква Борисов да се изразява талантливо като Солженицин, но огромната разликата, която предизвикват едните и другите указания, остава. И тя е в друго: на единия вярваме, а на другия не. На единия думите звучат нравствено, а на другия с цел – удържане на властта. И няма как да не е така, защото думите в единия случай са защитени, доказани и потвърдени с цял един живот, а в другия случай с практика, която всеки ден е пред очите ни и тя е на космическо разстояние от думите.

Източник : https://www.reduta.bg

[Zahari]

[Zahari]

Сряда, 30 Януари 2019
Кървава вакханалия с трупове, жестоки убийства на невинни, стотици съсипани животи. Това не е откъс от „Архипелага ГУЛАГ” на Солженицин, а абсурдна драма в село на 16 км от Пловдив. Свидетелствата на наследниците на жертвите е събрала Надежда Любенова. Тя е автор на над 20 книги. „Заритите кладенци край Цалапица проговарят” е най-покъртителната  документална книга след „Стряма - вторият Батак - 1944 г.”, претърпяла вече три издания.

Червеният терор е нечуван по жестокост, но за него не пише в учебниците. В България история на комунизма не се учи, няма Музей на паметта. Затова дори днес, 26 години след идването на демокрацията у нас, престъпленията на тоталитарния режим остават скрити.

51 са жертвите на комунизма в Цалапица. Преди 9 септември 1944 г. там са убити 11 партизани и ятаци. Повечето са гимназисти и студенти,  излезли в нелегалност, включени в отряд „Антон Иванов”. Един от ятаците - Стойо Дачев, е жертва на своите, които са предизвикали блокада, за да бъде ликвидиран. Предаден комунист от хората в Цалапица няма. Повечето от избитите след 9 септември са всъщност ятаци, благодетели на убийците, казва Надежда Любенова. Тя е записала спомените на 36 души от селото.

Само за два месеца - септември и октомври 1944 г. в България са избити над 30 хиляди души, сочи статистиката. Избит е елитът на нацията - геноцид, за който давност няма. Убитите жители на Цалапица са трудолюбиви, предприемчиви, богати, успели хора, които са имали малки земеделски предприятия, развивали са икономиката на района, осигурявали са прехрана и на свои съселяни.

Чула за ужаса на кладенците в Цалапица, напълнени с трупове след 9 септември. Общо в селото били около 40. Трупове обаче са хвърляни в няколко от тях, предимно в кладенци на комунисти. Хвърляни са и жертви на терора от други села. Въпреки страховитите слухове хората не можели  да припарят до зловещите места, които били охранявани. По време на колективизацията кладенците са засипани и няма белег къде са били.

Срещите с наследниците на убитите били изключително болезнени. Най-ужасяващ обаче е разказът на Рангел Казаков за отрязаната глава на майка му Божура, Богалина Казакова. Направил го партизанинът Костадин Пърчев, докато колегата му Тодор Проданов, близък роднина на семейството, държал ръката на 7-годишния  син Иван. Повод за зверството на 3 юли 1944 г. е неотговарящо на истината съмнение, че Богалина издала Костадин и Тодор на властите.

Те се криели при девер  Стефан, а тя им носела храна. Костадин хвърлил главата на жената встрани, ужасени близки закриват ужасяващата кървава гледка с рогозка. В смъртния  акт общинарите не посмели да напишат истината, като причина за смъртта  посочили анемия вследствие прерязване на гърлото. Съпругът на Богалина Стоян бил потресен да види съпругата си заклана като пиле.

След години се обесил на ореха в двора, както и брат му Стефан. След 9 септември Пърчев става комендант на Цалапица. С Проданов, други комунисти и леви земеделци ограбили и избили много невинни хора в селото. След няколко години Пърчев полудял.

Арестите в селото започнали още на 9 септември по план на новата ОФ власт. Избити са жестоко всички бивши кметове, бирникът Стоян Гаров, общинарите, дори метача в общината Иван Бундов, местен бедняк.

На самия  9 септември .са арестувани четирима мои близки - дядо ми Георги Ваклинов, бивш директор на тютюнева кооперация „Подем” в Пловдив, синът му Петър, братовчед му Илия Ваклинов и дядо ми по майчина линия Тодор Талев, разказва Георги Ваклинов. Бити са доста дни от различни садисти, доубити са на 20 и 21 септември.

Набеденият за предател Стоян Рочков получил присъда от партизани, начело със Стойо Пийвишки, да го режат жив на парчета, за отрежат главите на двете му деца и на жена му, да ги залеят с газ и да ги запалят за назидание. Това щяло да бъде знак за всеки, който помисли да предаде партизанин. Оцелели по чудо, разказва синът на Стоян - Тодор Рочков.

Всички богати хора в селото са обрани и убити. Процедурата е ужасяваща -пребиват ги, водят ги в банката да извадят авоарите си, а после ги затварят. Близките дават откуп, за да ги спасят, под формата на „помощ за партията”. С престилки носехме пари за откуп на близките си, ала никого не пуснаха, разказвали жени на Любенова. Новите властници не се свенели да пребъркват покъщнината на семействата и да задигат всичко, което харесат.

Още първия месец след 9 септември са убити и хвърлени в река Марица 28 души от селото. Любенова е снимала лобното място на канала на Марица. Зверствата са такива, че дори турците не са ги правили. Водели пребитите хора и ги завързвали за върбата. Това разказват самите убийци. Мушкали ги с нож във врата, където са артериите, за да хвърчи кръвта нагоре.  Това разказват самите убийци. Любенова е снимала напоителния канал край воденицата.

Някои от жертвите са заравяни полуживи, други мучали часове след като били погребани.  Много хора са бити в мазето на кметството. Имало абсурдни случаи -синът пази отвън като милиционер, баща му земеделец е арестуван и го бият. Любенова е събрала имена на бити от синовете си бащи, които скоро умират.

Има изнасилени жени - обявявали съпрузите на красавиците за фашисти.

Животът ни се превърна в ад, разказва Гюрга Бинкова от едно от заможните семейства в селото, притежатели на мелница за фураж, сушилня, кръчма, кланица и винарска изба, превърната по-късно в конюшня на ТКЗС. Семейството е дамгосано като врагове на народа, взели им всичките пари - 37 милиона лева, откуп за живота на  дядо  Атанас и чичо  Иван, които са убити. Въпреки че е отличничка, на Гюрга не е позволено да учи в педагогически институт.

Местните смятат, че духовете на убитите витаят край селото. Има легенда, че ако си в точния час там, където са ставали убийства, чуваш гласовете на жертвите.

Любенова държи на истината. Непрекъснато сравнява данните на живите свидетели с истории на селото, с архивите, за да е сигурна, че написаното отговаря на истината. В книгата не са пренебрегнати честните комунисти. Има такива в Цалапица. Разочаровани, няколко души от селото, си връщат партийните билети.

А един от партизаните - Иван Димитров-Явор, наричан Салкъма, е съден след 9 септември. Той не криел разочарованието си от новата власт, реагирал, писал критични стихове до редакцията на пловдивския вестник „Отечествен глас”. Присъдата на бившия партизанин е 4 години строг тъмничен затвор задочно.

Става въпрос за геноцид, за който няма давност според международните правни норми, категорична е Любенова.

https://arhiv.marica.bg/%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-9-ix-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-(%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0)-news580914.html?fbclid=IwAR2A3zVPDBkv1y8isBXr4SkD_aAz7OOsXfC-pnZSUz-JmwiZWsZKcKf4b2s

[Zahari]

и БСП
Партията на париите презрени вчеса белия кон на Цветан Василев



Герои от една афера
Герои от една афера

30
JAN
2019
Светослав Пинтев

Струва ми се, че някой от ръководството на партията подхлъзна БСП. Много лошо ги подхлъзна… Забравил е  да им каже, че има известна разлика между разследващ журналист и военен кореспондент.
Днес депутатът от т.нар. левицата Елена Йончева направи

гръмовните си разкрития

Същите, обещани от трибуната на Конгреса на БСП от самия лидер на партията Корнелия Нинова.
„Доказателства за корупция в най-високите етажи на властта, за сговор на министри, за корупция и заличаване на следи“, както ги описа Нинова.
Уви, изпълнението е мизерно. Оказаха се  неразбираеми реплики, придружени със субтитри, касаещи министъра на културата Боил Банов. Може и да излезе нещо, миришещо на корупция, ама очаквахме цяло стадо министри с белезници, другари. Не трябваше ли да има потресаващи изобличения за всичките. Нинова нали обеща?
Пресконференцията на Елена Йончева си беше един провал, откъдето и да я погледнеш, но това е разбираемо. Тя никога не е била разследващ журналист, а такъв, който отразява горещите събития по света. Може и военен кореспондент да го наречете, но придружаван от служител на Воненна информация. Ала разследванията за корупцията в България не е правила никога и не може да се каже, че е майстор в тази работа. А да започнеш да разследваш под крилото на Корнелия Нинова е доста странно за журналист. В този смисъл тя може да бъде наречен депутат,

разследващ за Партията  

Нещо като политик с хоби, което да помогне другарите да се докопат до така мечтаната власт.
 А как грандиозно започна всичко, на конгреса, с обещания за революционни разкрития, с размах почти по сталински.  Но и с един съвършено нов момент.
Не се беше случвало никога досега такова велико чудо.  Цял конгрес на 100 и кусур годишна политическа сила да подкрепи с небивал възторг персона, обвинена в пране на пари. Нещо повече, да фокусира цялата си работа върху около този човек, да създаде своеобразен култ към него. Около нея, за да бъдем точни. А тя дори да не е член на партията… Какво незабравимо шоу…
Цял 49-и конгрес да се тупа като праисторически човек в гърдите, за да демонстрира, че с тази кака ще победи противника си. Изумително представление наистина…

Не беше се случвало и друго

 Президентът на републиката веднага след това  също да подкрепи въпросната персона, обвинена в пране на пари. И, о, миг, поспри, да обясни  как „расте убеждението сред българските граждани, че това е политическо преследване“.  Ей така, защото Иво Христов е еманацията на българските граждани и е написал какво мисли. Или президентът го е измислил сам?
В такъв случай става интересно.

Държавният глава очевидно е останал с впечатлението, че сме се върнали във времената, когато владетелят изразява мислите и чувствата на поданиците, които са му осветлени директно от бог Тангра. Това е достойно поведение  за Йоло Денев наистина, но не и за човек на върха на

пирамидата на властта

Своеобразен фараон на нашето време.
 Апропо, чувствата на болшинството от активните български граждани ясно се видяха при реакцията им  в социалните мрежи, която беше повече от бурна.  
„Президентът Румен Радев излезе с много ярка защита на депутата Елена Йончева, обвинена в пране на пари“, писа един сайт близък до БСП и руското посолство. Направо й се цани за адвокат, нас ако питате.
И тук изобщо не става дума за това дали Йончева е виновна, или не е, дали делото срещу нея действително не е заведено с намерение да се търси политическа изгода. Това не е изключено, но ползите за поръчителя са крайно съмнителни. Освен , ако президент и конгрес не изреват в един глас: je suis Elena.

Поръчителят обаче не би могъл да  предвиди цялата тази поредица от абсурди, освен ако не е Deus ex machina от древногръцка трагедия. Или би могъл?

 Става дума за това, че

президентът застава срещу самата държава

Не само с факта, че се превърна в адвокат на депутатката, разбира се, но и с безцеремонното си отношение към представителите на другите институции и Конституцията.
А той е положил клетва, която започва така: „Заклевам се в името на република България да спазвам Kонституцията и законите на страната….“
Не случайно след речта на президента социалните мрежи прегряха от възмущение. Както написа един приятел там по повод предложението му за създаване на "Съвет за стратегическо развитие на България", който "да разработи и предложи алтернативи на институционалния блокаж, на икономическия и идеен застой“.  
  „Президентът е самостоятелна институция и не може да предлага алтернативи на останалите институции, освен под знамето на държавен преврат или по време на война“, писа някой във "Фейсбук".  Той очевидно е във война.

БСП и Румен Радев сами скочиха в капана „КТБ“. Малко вероятно е той да им е заложен  от някого, чак такива вездесъщи играчи на политическата сцена нямаме. Направиха си го наистина сами в стремежа си да „променят системата“, да сменят властта, да я приближат до Северния колос. Да не уточняваме за краката му.
Този въпрос заслужава специално внимание, затова ще го оставим за друг път.
Иначе на въпросния исторически конгрес беше весело. Лично видях как през входа никой не посрещна лидера на ПЕС Сергей Станишев, като изключим един заблуден другар.
Противопоставянето на лидер от европейски мащаб срещу неговата бивша приятелка, прозиращо зад празните приказки, е достойно за сериал от рода на  

„Робинята Изаура“

 Една истинска приятелка, която, между другото, не  разследваше далаверите в държавата, когато живееше с него, въпреки, че такива съвсем не липсваха, а тя е топ-топ-топ- разследваща журналистка. Поне „Батко и братко“ да беше разровила, така, от кумова срама. Де не говорим, че никога, по никакъв повод не  е надниквала в разграбването на българската държава от видните дейци на партията, която сега се кани да я направи водач на евролистата. Това е тема табу…  Или пък да вземе да й хрумне  да разследва случая КТБ например.  Ах, забравих те са съдружници в офшорка, която не съществува, както е заявявала. Но пък е чудесно да има едни стотици хиляди за разгром на световнния капитализъм, осигурени от гуруто на българския капитализъм по онова време.  
На историческия си 49-конгрес БСП сякаш реабилитира банкера Цветан Василев и схемите му.   Партията на париите презрени, че и Радев, вчесаха белия кон на Цветан Василев. Остава да вземат властта и той започне да чатка по жълтите павета. Капанът КТБ, уви, щракна за Радев и БСП.

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/kapanat-ktb-shtrakna-za-radev-i-bsp

[KaraKitan]

Представен ни е пореден "материал" от жълто-кафявия парцал Фактор. Изисква се особено душевно състояние, за да приемеш подобен извор на помия за информационен източник. Освен ако човек дотолкова не е пропит с правата партийна линия и управленско усещане за незаменимост и безнаказаност, че има жизнена нужда редовно да бъде лъган и зареждан с омраза. 

[Zahari]

 

[STARTER]

"Набеденият за предател Стоян Рочков получил присъда от партизани, начело със Стойо Пийвишки, да го режат жив на парчета, за отрежат главите на двете му деца и на жена му, да ги залеят с газ и да ги запалят за назидание. Това щяло да бъде знак за всеки, който помисли да предаде партизанин. Оцелели по чудо, разказва синът на Стоян - Тодор Рочков. "

Никъде не пише какво е било чудото.

Вчера в една кръчма едни роми подобно се нареждаха. Сега някой трябва да направи някоя статия как са извършили геноцид един клан спрямо друг. Накрая си тръгнаха заедно.

Реалния текст трябва да е, че някой набеден за предател се отървал. Ама няма да има никаква драма тогава.

От друга страна :
"...Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ."

Дядо ми е бил там. От училище са ги закарали групово да гледат глава на маса. Няма как и да иска някой да манипулират историята. Цялото село е закарано да види главата на лошата 22 годишна комунистка студентка.

После Тея с оцелелите глави дошли на власт. И  сега са лоши, че не успели да простят някоя друга глава ами си го върнали. Лоши хора...

[rex]

     STARTER, да напишеш такова нещо точно в деня на почит към жертвите на комунизма, си е жива гавра с паметта на тези хора!
     На всички комсомолци удобно ви убягва факта, че официалната власт се е борила с организирани престъпни групи, които взривяват пълни с хора църкви, влакове, прочее инфраструктурни обекти с цената на човешки животи. И организиращи планирани убийствени атентати. В съвремието такива организирани престъпни групи се наричат терористични. А убийствата без съд и присъда в съвремието ни са характерни за терористични организации като ислямска държава.
     Не знам за дядо ти, но има хиляди живи очевидци затова, как хора са тормозени, бити и затваряни, за да влязат с имота и добитъка си в ТКЗС. Изтезавани и тормозени, да се откажат от земеделските си убеждения. Хора, на които делото на живота им е национализирано без никакво обезщетение. Без съд и присъда е избит цвета на българската армия – офицери, оцелели в десетки битки и сражения, в които са отстоявали суверенитета и целостта на българската държава. Без съд и присъда е избит и цвета на българската интелигенция.
     Всичко това е причинено на народа ни от твои любими комунисти. От селяндури и простаци, до откровени изверги и идиоти.  Които след това подаряват държавата на „братския” съветски съюз в буквалния смисъл на думата. Които поставят на пиедестал мързела, кражбата, доносничеството и тарикатлъка.  И довеждат държавата до няколко национални катастрофи, включително фактически фалит.
Та написаното от теб си е жива гавра!

[Zahari]

Съвременната криминология не приема тезите на Чезаре Ламброзо, но като гледам суратите на шумкарските приплоди съм склонен да се съглася с него...!
От друга страна е доказано, че престъпния ген се унаследяване по майчина линия.

[rex]

     И като стана въпрос за дядовци и спомени, моят дядо ми е разказвал, че през царско време, бедни и гладни са били само мързеливците и пияндурниците. Които са си продавали земята на безценица, за да я изпият после в кръчмата. И които поради липсата на инициативност и желание за работа, после са аргатували на предприемчивите и работливите.
     И как по същото царско време, ако си работен и съвестен, е било възможно да си накупиш земя, технита и добитък. Да живееш добре и да създадеш бъдеще за децата си. Без подлизурщина, шуробаджанащина, подкупи, интриганство и доносничество. Как заловените крадци са прекарвани през цялото село дибидюс голи, под думкането на тъпана, с открадното – окачено на врата им. Как такива хора от срам сами са се изселвали в последствие.
     Как същата тази царска държава, е приемала всички българи – бежанци и ги е оземлявала с държавна и общинска земя – за къщи, дворове и земеделие. Безвъзмездно. На тебе може и да не са ти разказвали, ама дядо ми помнеше как напредничавите селяни преди почти 100 години са притежавали техника на „Джон Диър” и „Диринг”, с която са си обработвали земята. И как с „модерните земеделци”, лицензирани от германски предприемачи, са сключвани договори за производство и износ на земеделска продукция с контролирано високо качество. Какъвто е бил и прадядо ми. Такива хора са били на всеобщо уважение – заради това, че са били изключително работни и предприемчиви. И за жалост в последствие обявени за кулаци от мързеливите и завистливи цървули. А труда на ръцете и ума им – разграбен от некадърници, неспособни да изкарат пари за един чифт гащи.
     Какъв по-логичен завършек на „социалистическата” ни държава, след като на власт идват национални предатели, аргати, и тъпунгери, чиито най-голям професионален успех се е свеждал до пасенето на патки? Чието шеметно образование е приключило в трето отделение. И които в последствие и със същите килийни знания и умения, стават министри, академици, генерални директори ... Какво по-логично е можело да се очаква от говедарчета и аргати, заели постовете на Буров, Мушанов и Муравиев?
     За жалост пророчески се оказват думите на Никола Гешев, отправени към комунистическия „елит” – „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кондурджиите – да видите как се управлява с кондурджии!” ...

[Zahari]

http://bulgariaanalytica.org/2017/02/01/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%BB/?fbclid=IwAR0evmjFN8g1FEwL2_hKl70Bioe4ZcJgOuQ6xYAjGUJwhKILcz_520F2h7o

[STARTER]

Рекс, единия ми прадядо е бил в четата на П.Хитов, другия с Гоце Делчев до смъртта му. Знаеш ли какво е общото помежду им според теб. Това че са били терористи. Сещаш ли се как звучиш.
И любимия ми вече твой цитат:

"които взривяват пълни с хора църкви, влакове, прочее инфраструктурни обекти с цената на човешки животи. И организиращи планирани убийствени атентати. В съвремието такива организирани престъпни групи се наричат терористични. А убийствата без съд и присъда в съвремието ни са характерни за терористични организации като ислямска държава."
Или САЩ може да сложим и разлика няма да има. Ама не е политически коректно.
Стига с тоя двоен стандарт бе хора.

В едно село всички били мързеливци и пияници и само по един чорбаджия работен и съвестен. Приказки за малки деца. Чуваш ли се въобще?!

Едно предложение бих направил. Съгласни ли бихте били да има общ ден в памет на жертвите на политическите режими в България?
Това ще е обединяващо и пробългарско мислене. А останалото си е дупене на едните или другите.
(Отговора предварително е ясен, защото е ясно, че хора, като вас не търсят обединението за България.)

А комсомолец не съм станал още, ама все се смея, като чуя крадец да вика дръжте крадеца.

[rex]

     STARTER, щом толкова си разбрал от написаното, не виждам какво друго мога да ти отговоря, освен да ти разкажа един стар виц, дано ти хареса:
„Що е то: Голямо, зелено, ръбесто, тежко и грозно и не влиза в гъз?
- Руска машина за влизане в гъз.”

[STARTER]

Хареса ми!