Общество: размисли, чувства, позиции

[rex]

...Лайката доскоро бе несменяем председател на съдийската комисия на БРФК. Човек изявил се като средновековен цензор  ...

[KaraKitan]

Из интервю на Нели Томова с Проф. Филип Панайотов


– Защо толкова години след социализма, България продължава да е доста назад в класациите за свобода на словото, за демократичност в медиите.

– А къде сме на по-предни позиции? За съжаление именно недъзите на нашия национален характер ни доведоха до това дередже. За какво става дума – българската неразбранщина, която като че ли е основно качество – още Райко Алексиев го е казал – „Един човек – човек, двама човека- партия, трима човека – разцепление”. Ето сега, това, което става в десницата, това е обида не само за десницата, а изобщо за всички българи. И не само в това отношение. Това, което беше и със синода и т. н. Левски е забелязал този наш недъг още тогава и употребява такива думи, които обикновено не употребява, за да изрази своето възмущение, той казва „Говна и помия”.  И от Славейков има нещо на тая тема – той казва, че не ни вървят работите, защото българите са като орел, рак и щука, като раците, по-специално казва той, казва, поне да пълзим в една посока, а ние – един насам, един натам. Друг недостатък да кажем – това, което аз наричам „българската готованщина” – вместо ние да си свършим сами работата, чакаме някой да ни я свърши. Дойде Царя – нищо не стана, сега Бойко Борисов – пак нищо няма да стане. Пенчо Славейков има един стих, който е страшен „На други се надява, и спи, и се прозява, и туй било народ!” Или да кажем, самите политиците ни внушават  подобни мисли и настроения. След втората национална катастрофа Григор Начевич пише писмо на американският президент, в което му казва, че българите се оказаха неспособни да се управляват, затова не е лошо Съединените щат да приемат България като протекторат поне за 50 години. Сега ние сме нещо като протекторат на ЕС. Даже самият министър-председател предложи тук да дойдат хора отвън, които да ни управляват. Какво самочувствие може да има човек, който живее в тази държава… При това българският елит не е лишен от хора, които могат да се справят с тази задача. Само че липсват тези механизми, които да изтласкат напред кадърните. Обратното – кадърните са изтласкани встрани, а изплуват… и мутрите скоро ще почнат да ни управляват.

– Важи ли същото правило и в журналистиката, по-лесно ли е за послушните и изпълнителните?

– Тук аз ще бъда коварен и ще ви кажа, че вие по-добре знаете…



----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Проф. Филип Панайотов: Вие ми кажете – имаме ли престижен вестник у нас?
Нели Томова, 12 май 2009,  e-vestnik.bg

Няма категорични доказателства, че Хайтов е откраднал ръкописите на Яна Язова, разказва бившият главен редактор на в. „АБВ“

Линк към цялото интервю:http://e-vestnik.bg/6161/

[KaraKitan]

Една статия за съдбата на братя Прошек. Поучителна история за хора с мая и за други направени от прокиш.

--------------------------------------------
Чехите Прошек

Автор: Катерина Иванова, Деа Манолова


Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме минали покрай Българската национална телевизия и не бяхме видели оная огромна сграда от бетон и стъкло с претенциозното име „Сан Стефано плаза", а до нея (уж) репликата на някогашната Прошекова фабрика за бира... Но да караме подред...

Някога, когато няма Чехия, а Австро-Унгария, в едно градче недалеч от Прага в семейството на местен обущар в 1847 се ражда Иржи Прошек. Будното дете завършва местно училище, гимназия в Прага, а накрая и инженерство и говори свободно няколко чужди езика.
И докато учи в Пражката политехника, се запознава и сближава с българи, като например с Иван Драсов, приятел на Христо Ботев, и разбира, че тяхната България е започнала борба за своята свобода и независимост.

Но когато се дипломира, Иржи Прошек не успява да намери работа, затова пък на Балканите известният барон Хирш вече строи железен път, който да свърже Цариград (Истанбул) със Западна Европа, и по трасето работят много чужденци. Ето защо в 1871 Иржи Прошек идва у нас и с чешки и полски колеги се установява в село Алмали (сега Ябълково), Хасковско...

И тия чужденци учредяват Славянски дом - училище и читалище денем, нощем „международен“ революционен клуб, а чехът Иржи Прошек, попаднал по волята на съдбата в една непозната земя, която впоследствие ще му стане втора родина, ще се запознае със самия Левски, после ще почне да купува оръжие уж за охрана на железницата от разбойници, а всъщност за българите и тяхната патриотична кауза, освен и че ще спасява преследвани от турците български революционери, като ги взима на работа...

...

И после се връща в София, а от Прага пристига и брат му Теодор Прошек. И да кажем още нещо, макар че можем да не го правим – днес светът е така устроен, че всеки отива да живее където пожелае, ако условията там са по - благоприятни, докато тези двама чехи заживяват в България не защото тук има отлични условия за живот, а за ги да създадат...

Всъщност след Освобождението от всички чужденци, които идват да помогнат на младата държава да се „конструира“, най – много са чехите и тези хора поставят основите на българската наука, образование, култура, изкуства, право, икономика, обществени услуги и какво ли не още, но вместо да изреждаме, обещаваме някой ден да напишем специална статия за тези славни чехи...

Та Иржи Прошек може да „се уреди“ на престижна служба, но избира една година да е учител по рисуване и чертане, като едновременно е преводач на първия губернатор на София – руснака Алабин, а и стенограф в Народното събрание.

...

По тази причина десетина години след Освобождението известният книжар Христо Г.Данов предлага да увековечат с паметник това място. Идеята бързо е подета от политици и общественици и се стига до изработването на проект за мост, на който четири лъва да символизират четиримата обесени книжари, а автор на проекта става „братовчедът“ Вацлав Прошек...

И Прошек(ови) се включват с 260 000 златни лева, поръчвайки на прочутата виенска фирма „Ваагнер & Биро“, създадена в 1854 и съществуваща и до днес и известна с работата си в Британския музей в Лондон, във Виенската опера, в Лувъра в Париж, в Райхстага в Берлин и на други места, да изработи лъвовете, парапетите и фенерите. И когато това се случва, в 1890 един от символите на София – Лъвовия мост е изграден...

Година по - късно архитектът на София Антонин Колар и Вацлав Прошек изграждат и втория символ на София - Орлов мост, като го издигат точно там, където през март 1878 посрещаме освободените от Диарбекир български заточеници и мъченици за свободата на България... И като неин символ, на четири колони се възвисяват четири орела, а всички метални части на моста са създадени,  излети и доставени пак от виенската фирма „Ваагнер & Биро“...

Четиримата Прошек участват и в строителството на сградата на Народното събрание, на старата Софийска гара, великолепна сграда, на Чешкия клуб, също великолепна сграда. Отварят и тухларница, завод за порцелан, фабрика за каолин, фабрика за малц и какво ли още не, при това съзнателно не искат да стават конкуренти на българи в прохождащата българска индустрия...

...

Днес Прошекови са пръснати из целия свят, но кой се интересува от това. Прошековата бирена фабрика в София е срината, но това също не вълнува никого... И понеже трябва да завършим някак, да кажем, че в Софийските гробища вечните домове на известните българи пустеят, докато на братя Прошек са образцово поддържани във всяко време на годината, защото у нас може да живеят немного чехи, но тези хора знаят какво е национална чест.



Цялата статия можете да прочетете на този линк: http://newme.bg/articles/chehite-proshek

[В. Динчев]

Кой уби Лора Палмър?

Тони Филипов, д-р

Няма да кажа кой уби Виктория. Не, че го крия, а просто не е той. Който и да е той, не е той! В краен случай, ще е той, но само наполовина или за половината от вас.

Колкото повече измекярите на властта се напъват да изкарват убийството битово, криминално, толкова повече се засилват подозренията на обществото, че има нещо гнило. Така, де, когато главните редактори на „Труд“, „24 часа“, ВеВести (Блъсков, Зюмбюлев, Евгени Петров) ти натрапват, че „ както изглежда“ това ще се окаже „брутално циганско престъпление“ (Зюмбюлев), когато бързат да предрешат случая – „Луд сексманиак убил Виктория Маринова“ („Труд“), подсилено с коментар на главния редактор Блъсков: „Няма убита журналистка в България. Убито е младо красиво момиче…“, когато списувателят на „ВеВести“ Евгени Петров се обажда някъде от далечна чужбина – „Убийството на Виктория няма нищо общо с професионалната й работа, така ще се окаже…“ И когато всички тези авансови индулгенции за властта съвпадат с мнението на главния прокурор: „Не можем да кажем, че версията за изпълнението на работата й или с оглед тематика на предаванията й е определящата версия”… При всички тези „когато“ на нас не ни остава нищо друго, освен да си мислим, че цялата казионна медийна армия, всички държавни институции са впрегнати да скрият една страшна истина – че в България убиват журналисти заради работата им. Въпрос на доверие е! Но когато става дума за „Труд“, „24 часа“, „ВеВести“ (списван с активното сътрудничество на Георги Харизанов!) няма въпрос! Просто няма доверие! Отдавна е похарчено в евтина пропаганда и грозни лъжи. Чуй Блъсков и си помисли обратното! Вече сме на еврейско доверие… Казваш ми, че си тръгнал за Йерусалим, за да си помисля, че не отиваш в Йерусалим, а ти всъщност отиваш в Йерусалим. Защо ме лъжеш, бе Моше?

И така защитниците на властта  хвърлят съчки в огъня на противниците на властта.

Обаче и противниците на властта не остават по-назад. Те също кладат огъня на Цацаров, Блъсков, Зюмбюлев… Спешното дописване на творческата биография на журналистката, истеричното сочене с пръст на властта като пряк убиец, наивистичните криминални сюжети, които се къдрят из мрежите… Ефектът е повече от ясен – отблъскване на разумните хора, които са склонни да повярват във вината на властта, но искат малко повече доказателства. Искат аргументи не клетви. Засега аргументи няма.

А че властта е виновна, няма съмнение. И да е невинна в конкретния казус, виновна е по принцип. Виновна е като масов убиец!

Властта на мутрите, която подчини и обезличи тотално полицията, която създаде в обществото един извратен модел на успеха (корупция, арогантна кражба, директен рекет, брутален непотизъм и калинковъдство…), и още по-лошо, която създаде усещането за безнаказаност на всеки, който има пари – от местен и околийски криминален авторитет, до местен и централен партиен бандит. Цинизмът като държавна идеология – шефът на антикорупционната прокуратура да ти дава Пеефски за пример на кристално чист данъкоплатец, най-големия данъкоплатец!

Такъв разпад българската държавност не помни. И за всичко това е виновно користното невежество, оглавявано и практикувано от Бойко Борисов. Той естествено ще си плати. Но не от нас, както пророкуват наивниците в социалните мрежи. На края на “Туин Пийкс” хилещият се пред огледалото агент Купър ще види насреща си вместо своето отражение, лика на демона Боб. Борисов ще види Пеефски, Цацаров, и т. н. и т.н. (100 пъти т.н., защото името им е легион). Е, ако слезем един пласт по-надолу, ще се окаже, че и ние не сме невинни, защото именно ние избутахме това най-просто нещо на това най-високото място. Със Сизифовски усилия и, естествено, Сизифовска награда. Но това е друга тема, дълга и много тъжна…

Та исках само да отбележа тази ирония на ситуацията, как напъните на двете крайности обслужват противниците. Животът често си прави такива иронии! Резултатът е, че недоверието ескалира. Каквато и да е истината за това брутално убийство, тя ще бъде истината само на едната страна.

И ще се сбъдне мечтата на Дейвид Линч: „Истината е, че нямаше как все пак да не разрешим убийството – такива са правилата на телевизията. Но ми се искаше тази смърт просто да се носи в мистерия до самия край и да остане неразгадана.”

Това, което не звучи реалистично в мистичния град Туин Пийкс, си е съвсем в реда на нещата в измислената ни дър… територия!

Доверието към полиция и прокуратура е под точката на замръзване. Каквото и да кажат за това убийство, когото и да посочат като извършител, недоверието ги чака на барикадата си. Лъжат! Погледнете само в какъв каяфет се показва по телевизията  главен инспектор Николай Кожухаров, шефът на полицията в Русе. Някои каза, че приличал на полицай под прикритие. Но истината е, че повече прилича мутра под полицейско прикритие. Боже, ние мутра имаме на премиерско прикрите, та…

Властта има само един полезен ход. Да включи под някаква форма (не знам каква и дали има процедура!) разследващи или поне наблюдатели от Европол или от някоя европейска страна. Но тя няма да го направи. От страх, че някой може да надникне междувременно в кочината, в която сме обърнали полицията и прокуратурата.

А на противниците на властта ми се иска да кажа: Не изтерясвайте, не отблъсквайте разумните хора! Не повтаряйте грешката с „умните и красивите“! Те ще ни трябват, за да съборим властта, която може да е невинна в конкретния случай, но не може да е невинна изобщо. И трябва да си върви вече – с добро или с не толкова добро!


източник : https://www.reduta.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D1%8A%D1%80/

[Zahari]

След като пробите за сближаване по подмолен начин с властта не проработиха..., дойде времето на идете си да дойдем ние, нищо, че не можем нищо...

[na Brad Pit- brat my]

Оффф. Типично по български и при всеки трагичен инцидент, увеличение, протест и т.н. властта е виновна и трябва да си върви. В повечето статии по случая през последните дни прозират партийни пристрастия и опит да се настрои общественото мнение в дадена посока, а отговора е елементарен. Болшинството ние сме избрали тая власт и като демокрация щом е така ще си носим кръста. Та кой е виновен?  Властта или ние които ги избираме?

[trayko.asenov]

Ако си мислиш, че ти избираш нещо в днешна България, горчиво се лъжеш, приятелю.

[KaraKitan]

Когато из всички държавни служби са назначени партийни "калинки", няма откъде да дойде реален професионализъм и усещане за висока експертност. В такива условия избуяват слуховете, врачките, лъженауката, лъжерелигиозността и постистината. Задачата на "калинките" е да обслужват процеса по усвояване на ЕС и държавни средства от страна на тените ментори. Поради строго частния финансов интерес на менторите за бърза печалба, липсва реално стратегическо/дългосрочно/ развиване на управленски модели целящи повишаване на жизненото ниво на обществото като цяло. Липсва и законодателство с дългосрочна визия за развитие на успешен обществен.
Характерно за некадърниците е, че имат нереалистично високо мнение за собствената си компетентност. И не само. Когато се докоснат до властта те решават, че са незаменими и никой няма право да им я оспорва. За съжаление в България във всички сфери се наблюдават изобилни примери за ефекта на Дънинг-Крюгер.
А в такава социална среда е нормално фактите да се игнорират и обругават за сметка на нечистоплътни слухове.


Що е то ефект на Дънинг-Крюгер:
https://medium.com/@strongbysciencebulgaria/https-medium-com-strongbysciencebulgaria-5dunningkruger-f94c5f075d5a

[rex]

     Ех, да бяха само дошли в града ни Еркюл Поаро или Шерлок Холмс! А най-добре и двамата в тандем! Щяха да разкрият престъплението за час, най-много два – докато изпушат по една пура или лула – кой каквото пуши. И извършителят сигурно щеше да бъде съвсем различен. А ако пък ги наблюдаваха три реда външни наблюдатели – направо чудесно!
     Аз лично се радвам, че жителите на град като Русе очевидно все още носят в себе си някаква историческа и родова памет, и в момент като този реагираха като истински европейци. С тиха съпричастност и почит към жертвата на една такава голяма трагедия. Благодарение на което не се породиха етническо напрежение, сблъсъци или наченки на расова омраза. Защото човешки отпадъци има във всеки един етнос – бил той български, турски, цигански, гагаузки, татарски и т.н., и т.н.
     За жалост историята е била свидетел на такива непровокирани и непредизвикани зверсттва през определени интервали от време. Каквито за още по-голяма жалост сигурно ще се случват и в бъдеще.
      Едно голямо благодаря за работата на полицията в Русе! Благодарности и на главен инспектор Николай Кожухаров, който между другото е Началник на Криминална полиция към ОД на МВР – Русе, а не на ОД МВР. Който, предполагам както и всички свои колеги, участвали в разследването на зверското убийство, няколко дни не е спал, не е ял, не се е къпал или преобличал. И на който сигурно е било далеч по-важно как ще си свърши работата, отколкото с каква тениска е облечен на пресконференция.   

[В. Динчев]

Спряха животоспасяващо лечение на съпругата на лидера на БОЕЦ

Съпругата на лидера на БОЕЦ Георги Георгиев-Мариела, остана без животоспасяващо лечение. То не е направено, въпреки уверенията от най-високо място, че ще бъде сторено на всяка цена за жената, която от години се бори с коварно бъбречно заболяване. За това съобщи самият Георгиев във Фейсбук. Ето и неговата потресаваща изповед за невъзможната битка между живота и смъртта:

НЯМА ДА Я УБИЕТЕ!
Не и сега, все още имаме сили да се борим. И този път ли не е свързано с дейността ни?! Не сме жертви и няма да бъдем! Ще си платите за всичко.
Това е моето момиче, Мариелка. Познавате я вече, точно преди една година свинете, мафията, системата се опитаха да я убият. Тя е с ХБН в терминален стадий.
Пак ще пиша дълго, защото така трябва и не само не трябва да мълчим, а трябва да се борим. ДА СЕ БОРИМ ДО КРАЙ!

Преди една година в денят, в който трябваше да внесем документи в комисия в Здравната каса за отпускане на животоспасяващи лекарства, в системата на НАП бяха заличени 7 години от здравните и осигуровки и ни бе отказано лечение. Ние си знаем през какво минахме, но тя оцеля и продължихме битката за живот. Мариела плати жестока цена, уврежданията, които настъпиха са необратими и тежки, но е жива, бори се и има вяра. Душа вълшебна е тя. Не е вярно, че в България смъртната присъда е отменена! Ежедневно „системата”, мафията, управляващите осъждат на смърт мнозина! На бавна и мъчителна смърт, като убиват не само телата им, убиват и душите им, като им вземат надеждата.
 
През следващите месеци стискахме живота и търсехме решения. Успоредно с това продължавахме и битката срещу злото, което ни убива, срещу мафията и корупцията, срещу системата убиец и знаехме, че тази е най-важната битка, защото не я ли спечелим, всички сме обречени. Мариелка е от учредителите на БОЕЦ и е била до мен през всичките тези години. И заедно с децата и близките ни плащаха цената за тази битка. Тя се грижеше за дом, семейство, деца и бизнес, докато аз се борех с дебелите, наглите, свинете и вятърните мелници. Бе до мен и на площадите и ми даваше сили и енергия, когато се губех и потъвах в блатото.

Решението бе – трансплантация на бъбрек. Аз постъпих като кандидат за нефродонор, минах всички изследвания и бях одобрен. За съжаление и откриха три антитела в кръвта, които правят трансплантацията невъзможна. Не и в България. Намерихме решение и за това – плазмафереза, която отстранява антителата от кръвта и. Самите антитела, освен, че са противопоказни за трансплантацията (водят до отхвърляне на органа) увреждат допълнително органите и. Оказа се, че е възможно да се направи и в България и започнахме битката. Три месеца ми отне. 4 години болните са били лишавани от това животоспасяващо лечение защото държавата не е осигурявала достатъчно финансиране.
 
И болниците са гледали как болните им умират, но за да не трупат загуби не са го прилагали, дори не са уведомявали пациентите си. Такъв бе и нашият случай. Един от начините по които системата убива. Пари за болните и лечение няма, но милиарди за крадене има! Милиони за охраната на Пеевски има, но няколкостотин хиляди за плазмафереза за всички нуждаещи се няма. Трябвало е да бъде извършено още преди една година и половина, но никой дори не ни каза, че има такава възможност. Ако тогава бе проведено лечението, вероятно нямаше да се стигне и до диализа и щеше да получи още няколко месеца , или години нормален живот.
Направих всичко възможно и необходимо, срещи в министерството на здравеопазването, в Агенцията по трансплантации, с ръководството на Александровска болница, с водещите професори, провеждащи това лечение.
 
И успяхме, променена бе наредбата и бе осигурено допълнително финансиране за плазмафереза. Не сме давали гласност, защото ни тежеше и бяхме слаби, а усетят ли, че сме слаби, ще ни смачкат. И не ние имаме нужда от помощ, ние помагаме на другите. Никога не сме търсили специално отношение, битката ни бе да решим проблема и всеки нуждаещ се от тази процедура да получи възможност за живот и лечение. И го постигнахме. Три месеца , десетки срещи, пътувания от Видин до София, документи, писма, разговори, надежда, мъка, гняв, упоритост. И тогава се концентрирахме върху нашата си болка. Срещнах се със зам. министър Бойко Пенков, с доцент Буланов – шеф в Александровска болница, с професор Темелков, с професор Паскалев – шефове на клиниките в болницата, които трябваше да извършат процедурата. Всички бяха категорични, че проблеми няма, че тя има нужда от това лечение и то ще бъде осигурено. Но отговор на въпроса, защо една година и половина не е проведено не получихме. Направихме всички допълнителни изследвания и насрочихме дата за прием в александровска болница и провеждане на плазмафереза– 08.10.2018г. – понеделник. И бяхме там. Тя падна няколкостотин метра преди болницата, до там и бяха силичките. Но стигнахме и бе приета.
 
Включиха я спешно на хемодиализа (вече е три пъти седмично на диализа) и тя се подобри. За съжаление последните изследвания показаха влошаване на състоянието и вече имаше 6 антитела, както и увреждане на други органи. Това правеше плазмаферезата още по наложителна, защото по думите на професор Паскалев – „тези огромни молекули се свързват с антигените в клетките, убиват самите клетки и унищожават органите”. Междувременно в понеделник, когато тя бе приета, БОЕЦ организирахме Бдението в София в памет на убитата журналистка Виктория Маринова. Във вторник бяхме на протест пред съдебната палата, в сряда отново излязохме до Майките пред МС, а в четвъртък обявихме, че сме внесли Сигнал до КПКОНПИ срещу Цветан Цветанов, лично го внесох. Само изреждам хронология и факти.

И В ПЕТЪК МАРИЕЛКА МИ СЕ ОБАДИ, ЧЕ И ОТКАЗВАТ ЛЕЧЕНИЕТО! ОТНОВО! НЯМА ДА И БЪДЕ НАПРАВЕНА ПЛАЗМАФЕРЕЗА!
НЯМА НАЧИН, НЯМА ДА Я УБИЕТЕ!

Не искам да мисля, че има общо с дейността на БОЕЦ, но друго обяснение нямам, а и вече сме го преживявали два пъти. Ако е така, то това е убийство, това е екзекуция! Тя ми го каза с усмивка и дори се опита да ме успокои, но знам, че сърцето и кърви. И не от страх за собственият си живот, а от мъка за деца и близки, от безсилие и гняв. Тези, които само преди дни пред нея и пред мен, ни казаха, че няма проблеми и всичко е уточнено и решено и тя ще се лекува, с реални шансове за трансплантация и живот, сега същите отказват лечението. Без обяснения. Не знаем кой и защо е взел това решение, но знам, че не е човек, а изрод без съвест и морал.

Утре ще бъда в болницата, след това в министерството, след това където е нужно. Няма да я убият. Може да сме смачкани, бедни, недъгави и болни, но сме по-силни от системата. Защото се борим за правото на живот, за свобода и справедливост, а системата ражда само смърт, грабеж и нещастие. И за да не те убие системата, ти трябва да убиеш системата. Няма друг начин, доказано. А системата е изградена от хора и те имат своите имена. А тези, които стоят на върха носят най-голямата отговорност. Отговорност за геноцида и убийствата на болни хора. И болните хора също имат своите имена, родители, деца, близки, те не само статистика. Те се нуждаят от нашата грижа и подкрепа, а не са проблем, който трябва да му се махне от главата.
Ще живееш, Мариелка. И децата ще си отгледаме, и пак ще се усмихваме, и още много цветя ще насадиш и много дни и години ще изживеем заедно.

Сега трябва да се преборим. Ще направя нужното и да знаеш, не сме сами. Доброто е по силно от злото. Ще си платят за всяка сълзичка и за всеки погубен човешки живот. Ти само се дръж, душко. Обичам те!

С молба към всички бойци, приятели и съратници да споделят този пост. И да ни подкрепят в тази битка. Този път ние имаме нужда от вас. Имате думата ми, че няма да се откажем, че няма да спрем да се борим срещу злото, срещу мафията, корупцията и системата, които ни ограбват и убиват, докато мърдаме и дишаме.
Имате думата ми.



източник : https://frognews.bg/novini/spriaha-jivotospasiavashto-lechenie-saprugata-lidera-boets.html

[Zahari]

https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/deputat-ot-bsp-zagrobva-bolnitsata-po-hematologiya-s-nad-23-mln-leva

[В. Динчев]

Държавата дари на Гергов 43 милиона
"Дупката" се превърна в златно съкровище. Инквизиторът на държавната хазна получи каквото поиска



Държавата  и общините  се оказват безсилни да се справят със схемите на великите ни "бизнесмени  приватизатори". Още сърбаме попарата на нашенските "модели" на раздържавяване и продължаваме да плащаме на хората, които успешно успяха да се впишат в кохортата на получателите (а често и ликвидаторите) на държавните активи, за да напълнят доволно собствените си джобове.
Поредният пример за умението на един от тях да извие ръцете на държавата, за да се облажи с нови близо 43 млн. лв., е  "великият"  пловдивски хитрец  Георги Гергов. Десетките опити да бъдат спрени нестихващите му мераци активно и безспир да употребява  държавата  от години претърпяват провал след провал. Както можем да се досетим - купищата  прокурорски проверки за заобикалянето на закона при приватизацията на Пловдивския панаир  така и не доведоха до резултат. Очевидно, окрилен от надмощието си над държавата, Гергов продължава да смуче с още по-голям апетит.
Беззащитна, бездиханна и оплетена в
мрежата от безумията на приватизацията
"падна"  и община Варна. Преди дни общинският съвет с  мнозинство от 28 гласа прие решение да откупи историческата Дупка в центъра на града от досегашния й собственик  Гергов, за да може да се отърве от него.  Цената на това "освобождение" обаче е повече от солена -  43 млн. лева.  Както можем да се досетим, парите няма да дойдат от бюджета на община Варна, а от държавата. С това "успокоение"  съветниците дадоха съгласие община Варна да придобие 100% от акциите на дружеството "Централен универсален магазин“, което е собственик на 2.9 дка от терена в центъра на морския град. Защото това се оказва  единственият възможен ход за  местната власт - сама да определи какво да се появи на мястото, за което и в момента има план за застрояване, който може да позволи на собственика на терена да вдигне поредния МОЛ. Все пак нека не забравяме, че отпреди повече от десет години има действащ план за построяването на търговски дом, а като се има предвид местоположението на имота  (разположен на три улици),  по закон няма ограничение за интензивността на застрояването му. Само дни след като това решение на местния парламент беше взето, и финансовият министър Владислав Горанов, който не се слави с особената си "дашност",  очевидно е бил принуден да "клекне" и да осигури парите за този пореден (но едва ли последен) финансов удар на "прославения" бизнесмен.
Както в."БАНКЕРЪ"  писа още през 2012-а, темата с тази формула за "откупка" върви още от времето  на финансовия министър Симеон Дянков, когато  държавата направи опит да откупи от Гергов имота  в центъра на Варна, по-известен като Дупката, защото  преди години там бяха открити археологически находки.
Идеята по това време беше имотът да  бъде превърнат в лапидариум - музей на открито, така че откритите артефакти да станат достояние на гражданите и гостите на Варна. Тогава Дянков беше фен на идеята стените на крепостта Одесос да се свържат с римските терми  и  с по-новите римски бани до пристанището, и по този начин да се превърнат в единен археологически комплекс и атрактивен туристически обект.
Дори в Министерството на културата  започна да работи  екип, който трябваше  да изготви идеен проект, а впоследствие държавата да  кандидатства и за допълнително европейско финансиране. По това време напористият баровец се опита  да изтъргува за 20 млн. лв. инак непродаваемия имот на държавата. Този негов мерак пък бе попарен от вицепремиера Дянков, който категорично отказа да преговаря за подобни суми. Нещо повече, тогава той призова Гергов да постъпи като истински патриот, за да го запомнят поколенията с добро. Както още тогава писахме  финансовият министър  беше  объркал човека, като се има предвид към кого точно се обърна  с подобен призив.  И му напомнихме, че подобни благодетели по нашите географски ширини може и да е имало, но това е било  най-малко преди век...
Очевидно обаче  днес, когато бездуховността отдавна копае дъното,  е дошло и времето  за далеч по-сериозно разплащане
което ще сложи последния  акорд в голямата далавера
От  официалните документи към   решението, което цитирахме в началото, става ясно, че Гергов е усилил  натиска си към кмета Портних още в началото на август, когато започва кореспонденцията помежду им.  Точно от нея се  вижда, че видният бизнесмен е този, който  посочва  "единствената"  възможна стъпка за решаване на казуса с този имот.  Гергов е предложил продажбата на цялото акционерно дружество "Централен универсален магазин“.  За оценката на дружеството са били ангажирани  независими оценители, които са определили неговата пазарната стойност  в размер на 43 244 000 лв. - при цена за една акция в размер на 1.50 лв., макар че в капитала на дружеството акциите му са с  цена 1 лев.
Приложени са и всички документи, удостоверяващи собствеността и капитала на компанията, която сега ще стане собственост на община Варна.
Историята на Дупката датира от далечната 1984-а, когато тогавашните управници на града решават да изградят в центъра на града  универсален магазин. Багерите обаче се натъкват на ценни разкопки, които археолозите определят като 27-вековна стена на древния Одесос. Там е открита и единствената у нас римска кула със заоблени ъгли от втората стена на стария град, както и крепост от времето на Древна Гърция.
В бурните години на демокрацията, когато
парите взеха превес над всички други житейски ценности
никой така и не пожела  да погледне сериозно на това историческо наследство. Затова пък плеяда алчни общинари се погрижиха просто да разпродадат терените в центъра на морската ни столица като обикновени търговски площи за жълти стотинки на още по-алчни бизнесмени.
Бившето общинско дружество Търговски дом години наред потъваше в дългове и спасението му дойде със създаването на акционерно дружество, в което влязоха Дворецът на културата и спорта, "Лазур" АД, съсобственост на Министерството на икономиката и офшорната компания "Фремонт - Ентърпрайсиз инк", "Слънчев ден"  АД на Георги Гергов и община Варна. Постепенно - по познатата и изпитана схема с увеличаване на капитала, общинското участие беше сведено до 24 на сто.  А "Слънчев ден" се превърна в истинския чорбаджия на "Централен универсален магазин" АД. И съответно - в главен инквизитор на държавния бюджет.
Сега предстои да се види  какво ще се получи от "орталъка" на Гергов с община Варна в Пловдивския панаир, след като през 2016-а кметството получи от държавата 29 на сто от акциите в него.



източник : http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/durjavata-dari-na-gergov-43-miliona

[Zahari]

https://www.flashnews.bg/borisov-ot-bryuksel-balgariya-beshe-ochernena-na-bazata-na-falshivi-novini-i-poluchih-izvinenie/

[Zahari]

https://m.24chasa.bg/mnenia/article/7149598

[KaraKitan]

”Времето е особено.
- Полуграмотните са на почит;
- Безчестните са богати;
- Честните – нечути;
- Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – "Искам да съм честен, но ми пречат".
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш”.

Кристиан Таков
(1965-2017г)