Общество: размисли, чувства, позиции

[KaraKitan]

Това ми хареса: 
"Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин."

[KaraKitan]

"Нищожества родни! Спрете се!"



„Смачкайте гадината!" - този афоризъм на Волтер е призив срещу католическата църква, която той определя като извор на социалните злини и като враг на разума. Разбира се, нито Гого Лозанов е Волтер, нито „Деконструкция" е църква. Тази фраза е само пример за несъвпаденията на възгледите в едно общество. Историческото време не унищожи нито смисъла и значението на Волтер, нито огромното влияние на католическата църква. Наложи им се да преживеят живота си заедно.
Рухването на институциите идва веднага след рухването на съвестите. Това е правило. От онези правила, които са толкова видими, може да ги пипнеш и дори да се порежеш на тях. Нищожествата унищожиха тази държава. И днес в опустошената зловеща къща, наречена България, тук-там пониква трева, зелена, промъкнала се между камънаците, само за да покаже, че животът е по-силен от смъртта. И веднага се намира НЯКОЙ дребен политически мошеник, който да я стъпче, но с „лозунга за демокрация". Така постепенно хората се научиха, че демокрацията може да бъде и тъпчене. Дори дране може да бъде. Зависи от поставените задачи, цели и прочее, но най-много зависи от интелекта на скачащите върху зелените стръкове. И чак след това от американския посланик в София. Защото нито Америка, нито Русия могат да причинят това на България, което тя сама си причинява, убивайки своите мислещи фигури във всички сектори на обществото. Включително в сектора на националната сигурност.
Президентът Плевнелиев, който е най-слабият президент на България, откакто съществува институцията (няма защо насила да крием този факт), отдавна притискаше СЕМ „Деконструкция" да се свали от ефир. Той смята, че така ще бъде по-малко жалък, когато от БНР никой не го посочва.
Нито един властник, господин Роско, не се е почувствал по-добре, когато е изгонил журналисти. Смятате, че ще ни запушите устите?!! Хм. Колкото президентът Първанов запуши устата на Иво Инджев. Но вие сте прекалено глуповат, за да схванете сравнението. И прекалено дребен, за да посрещнете критиката с достойнство. Разбирате ли, г-н Плевнелиев, когато карикатурен образ като вас иска по насилствен начин да си състави авторитет, всички се заливат от смях. Не си ли давате сметка, че досега НИКОЙ ДРУГ не е подронвал престижа на президентската институция както ВИЕ умело и с много хъс го правите?!
На този пост, господин Роско, няма НЕВИННА ГЛУПОСТ! На този пост невинната глупост се нарича ПРЕСТЪПЛЕНИЕ! Затова хората са толкова гневни към вас. Ако не бяхте президент, никой нямаше да се дразни от вашата мащабна карикатура. Но на този пост, поведението и споделените ви мисли в публичното пространство са НЕДОПУСТИМИ!
Не само ние по домашному ви се смеем. Смеят ви се всички чужди дипломати, експерти, политици. Това, че сте заобиколен от банда лакеи, които не смеят да признаят (но много добре виждат и разбират), че „президентът е гол", и така живеете в илюзията за своето ВЕЛИЧИЕ, за съжаление не променя истината.
Има един важен модел, който УМНИТЕ политици знаят: „Там, където не те харесват, просто трябва да отминеш!" Отмъстителността е пагубна за политиците. Тя създава врагове. А на политиците им трябват приятели. Затова „отминаването" е важно умение. В противен случай се превръщаш в малък симпатичен „демократичен" Сталин, може би не толкова кръвожаден на пръв поглед, но само ако имахте възможност, щяхте набързо и по тъмно да попривършите всички другоговорещи.
Знаете ли, господин оглавител на Консултативния съвет по национална сигурност! В резултат на нарочните реформи в сферата на сигурността, България в момента е ликвидирала всяка възможност дори за качествен анализ (тоест властта да знае и да разбира какво е възможно да се случи и какво се случва, да осъзнава заплахите), да не говорим за реални действия и за стратегии за обезпечаване на сигурността. Поведението на българските правителства в международните отношения е на автопилот. То представлява брюкселска папагалщина, без капка разум и адекватно замисляне за възможни щети и наши стратегически цели и планове. През последния четвърт век, а и през последните 10 години, в които България е член на НАТО, а по-късно и на ЕС, у нас са изпращани посланици на други държави, които в огромната си част са служители на разузнавателните служби и в частност на военното разузнаване. Като отговор на това правило, ние българите, или по-скоро вие (властниците), реформирайки и разузнавателните, и дипломатическите служби, направихте тъкмо обратното: Изпращаме закачливи персонажи като Надка или разгулно-оргийни като Стефчо в сложни и мощни държави, включително в наши съседи като Турция, държава, с която винаги трябва да се отнасяме внимателно.
Но дипломатическите ни мисии и избори са само пример за тоталната разруха на сигурността и разума у нас. Не мога да проумея това несвършващо пиршество на самоубийството на България! Вие проумявате ли го, г-н Роско? Единствено ние прибираме експерти и професионалисти и ги заменяме с Надки и разхлабени наглеци, които главният ни „стратегически партньор" намира за по-симпатични, тъй като са безпомощни дори да разберат заплахите, камо ли да направят нещо повече. Дипломацията не е място за почивка, еснафлък и разгул. Дипломацията е стратегическо занимание за подготвени експерти, тя е част от структурите на сигурността на една държава. Вие, г-н Роско, не можете да бъдете ръководител на Консултативния съвет по национална сигурност, защото сте ментално неравновесен. Има опасност дори в гласа ви. Нямате балансирана и разумна преценка. Това е болест. Отслабване на личността.
Пиша този текст, защото СЕМ е просто ваш инструмент. Не се сърдя на посредствените. Те имат само своя страх. Но вие, ... вие сте исторически фатален за България.
Трябва да знаете, че въпреки навежданията ви до върховете на обувките, американците няма да ви подкрепят за втори мандат. Просто американците не подкрепят загубеняци с нисък рейтинг. Ще заложат на друг. Така че свалянето на „Деконструкция" е излишно престараване. Не сте вечен на този пост, а това е доста неприятно за осъзнаване. Властта, г-н Роско, не се състои в това да разчистваш, чистките са губеща формула. Властта е в това да прибавяш. Костов, който ми е много симпатичен, съм сигурна, че го е разбрал, за съжаление обаче късно. Нямаше опит в началото.
Безсмислено е да пиша. Срещу войнстващата посредственост думите са безсилни. Но не към войнстващата посредственост е адресиран този текст. А към малкото останал нормалитет в тази държава. Хора, свалянето на „Деконструкция" от ефир, е поредният напън за ликвидиране на изговарянето на истината. Не виждате ли това, не го ли разбирате! Това е протекторат, в който медиите са фиктивни. В който истината е смазана. Колеги, помислете какво означава да има ЗАБРАНЕНИ хора за канене в телевизиите?! Какво означава да ви накарат ДА ПРЕЗАПИШЕТЕ предаването, защото гостът, който сте поканили си е позволил да каже истината или другата гледна точка? Ще спестя конкретните случаи, които знам. Но, колеги! Независимо дали споделяте или не възгледите и мненията, изразявани в „Деконструкция", помислете за това, че комунизмът не си отиде, за да процъфти ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НА НЕВЕЖЕСТВОТО! Вие, колеги, сте най-важната брънка в системата, която може да промени държавата! Защото вие, колеги, можете да ПРОМЕНЯТЕ УМОВЕТЕ НА ХОРАТА, ако искате, разбира се! Дори без да ви уволняват, дори иносказателно, както беше по времето на комунизма. Днес отново се налага да се търсят заобиколни начини за изговаряне на истината. Пелената на некадърността във всички сфери на живота УБИВА тази страна. И колеги, битката не бива да е с левите или десните, с този или онзи възглед, с това или другото мнение. Защото от сблъсъците на различията се ражда и умерената нормалност, в която обществото може удобно да живее. Битката на България е с невежеството.
Имам и един кратък въпрос към вас, г-н Янкулов. Нима мислите, че вашият предшественик не беше подлаган на натиск от властта ли??? Беше. Но издържа. Нито веднъж не опита да окаже влияние върху авторството и свободата в предаването. А предаването не беше по-малко критично към властта. И то в първия мандат на Бойко Борисов, когато той не беше толкова търпелив, както сега. Вие наистина трябва да подадете оставка. Защото унижихте БНР, сведохте тази институция единствено до дребни далавери и игри с бюджета й. Мислите си, че не знаем какво се случва ли??? Знаем, но си мълчим. Представяте ли си, ако проговорим?!

Калина Андролова, a-specto


Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-istinata-rosko-1492440.html#ixzz3vEzwPMEF

[Habits]

"Да си спомним за България преди Борисов"

http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-16816813

[Zahari]

   
      
Какво тук значат някакви банани
by newswriter on 06/01/2016 8:44 AM

Веселина Седларска
Редута

Когато трима души те попитат дали си гледал новогодишното поздравление на Владимир Путин, няма как да не се замислиш какво става, защо става. Много кратко и много човешко било словото му. Сигурно. Не съм го гледала, но им се доверявам.

Точно такива хора, ако не същите, преди 25 години казваха, че са били в Париж или Лондон и че там е невероятно, неземно, неописуемо прекрасно. И тогава им се доверявах, не бях ходила.

Освен това Путин бил поздравил  българите около Коледа, макар някакви платени еврогейци и поръчкови соросоиди да твърдят, че поздравлението било фалшиво. И българското кученце бил прегърнал Путин на една от страниците  в годишния си календар. Както се знае, такива хора не вършат нищо случайно.

Той мисли за нас. Но ето че имало хора, които били продали и предали свободата ни за банани, затова сме на туй дередже. За щастие не се гасяло туй, що не гасне, кат Русия няма втора тъй велика на света…

Ама вие сериозно ли? Аз ли съм живяла по онова време, когато нямаше банани, или вие? Защото или не сме живели по едно време, или не сме живели на едно място. Аз със сигурност си живеех тук.

Банани нямаше, но не помня това да ми е било проблем. Проблем ми беше, че не можех да започна работа там, където ме искаха, защото нямах жителство. Проблем ми беше, че съпругът ми е от Будапеща, но не можех да ходя там повече от един път годишно, защото имах право срещу паспорт, подписан в милицията,  да обменя 110 лева във форинти само един път в годината.

Проблем ми беше, че обичах английската литература, но не можех да си я купувам в оригинал. Проблем ми беше, че Държавна сигурност е поискала от мой колега в университета да ме следи, защото мъжът ми е чужд гражданин. (Той е депутат този наш колега сега, жив и здрав да е).  Тази свобода ли продадохме и предадохме? И какво общо имат тук бананите?

Вие питали ли сте някого защо харесва Путин? Аз попитах. Много ги изненадва хората този въпрос. По онзи начин ги изненадва, по който ги учудват въпроси, които никога не са си задавали, защото отговорите са някак естествени, някак се подразбират. И кое точно се подразбира, настоявам да ми отговорят. „Ами…нали виждаш какво е положението сега, какво му харесваш на това положение?“

Така е – виждам какво е положението и изобщо не го харесвам. Помня и какво беше положението, когато бяхме в съветска орбита – още по-лошо беше, с изключение на това, че бяхме млади. Ако Путин може да ми гарантира, че ще ни направи отново млади, сигурно щях да го харесам. Друга причина за харесване не виждам. И тези, които го харесват, които се умиляват, че ни е поздравил, също не могат да ми дадат конкретни причини за харесване. Няма причини.

Путин и Русия са просто другите имена на пустотата. На празнотата. Противоположното на „тук“. Онова „там“, където за нас винаги е бил хубавият живот, недостъпният за българите. Онова „там“ е мястото, където ние засаждаме надеждите си. „Тук и сега“ е лошо. „Там и преди“ е добре. Винаги е така за нас.

Не искам да обидя никого, кръстила съм си го за собствена ориентация „слугински синдром“. Слугата търси добър господар. И като отиде при някого, осъзнава, че господарят на съседната къща е по-добър. Започва да си мечтае да го наемат там. Мечтата  се сбъдва. След което започва да се колебае дали пък не беше по-добре преди.

Ако имаше своя къща слугата, нямаше да са му толкова важни чуждите. Но той няма своя къща, изоставил я е, освободил се е от грижи и кахъри да я поддържа. Но пък се е натоварил с тежкото чувство, че винаги се е минал, че независимо от коя страна на оградата е, тревата от другата страна е винаги по-зелена, а кокошките приличат на патки все там, където го няма.

Много е странно, че любителите на Русия стават и си лягат с мантрата, че те са различни от слугите на капитала, на Америка и Европа. Даже и през ум не им идва, че оглеждайки се за патрон в противоположната посока, точно те се държат като недоволни слуги в търсене на господар.

Изобщо не се респектират от факта, че вече сме си избрали общността, към която искаме да принадлежим, и сега остава ние, само ние и точно ние да си преметем двора и да си подредим къщата. И няма нищо по-нормално да го правим с помощта на тези, които сме си избрали за обкръжение. И че ако непрекъснато ходим насам-натам в търсене единствено на благоволения и подаяния и живеем в кавги кой е по-щедрият голям брат, накрая ще се изпокараме и изгубим.

Колкото повече остаряват, толкова повече забравят в коя посока са излетели децата им, които не искат да живеят в мръсен двор и съборетина. Държим се така, като че ли единствената българска дилема е дали да миеш чинии в Европа или да сечеш дървета в Коми.

Бананът се превърна в емблема на лишенията през социализма. Защо той, а не лишението ни от право свободно да пътуваме, да речем – нямам представа. Както е вече казвано: Мислех, че те искат да са свободни, а се оказа, че искали да са богати.  Свободата е тежко нещо – нищо не ти гарантира, освен самата себе си.

Бананът поне може да се пипне, да се помирише, да се изяде. Сигурно затова. „Мислех, че искат да са свободни, а те искали да са богати.“ Нищо не предадохме и продадохме заради банана, нищо – защото нямахме нищо, освен малка сигурност срещу голяма несвобода.

Толкова е странно това харесване на Путин, че чак започнах да се питам дали пък не е просто и само модерно, някакъв перверзен шик в причудливите ни времена. Като старомоден човек съм сигурна само в едно – както и да кръщаваш пустотата си, тя си остава пустота.

Няма смисъл да я маскираш с имена и населяваш с илюзии. От пустотата има само едно спасение – построяваш си на нея своя къща и преставаш да търчиш да лъскаш праговете на чужди.

[Habits]

Ха-ха, това трябва да го препратя на някои мои познати. Хубаво е, че магията около доброто старо време "при комунизма" лека полека губи сила.

[Nomad]

Понеже не открих преместените поустове от днес,пиша тук,макар и да не е  сигурно, че е точното  място.
Продължавам да пиша защото отдавна не съм трети клас,класния да ми нашари контролното с червено
и да свия уши засрамен.Отделно от това не смятам,че това е междуличностно търкане.
Опитвам се да разбера защо един абсолютен лаик е коронован като развъдник макар,че се наака още
преди да е "дал клетва ".От там добива още по -голяма дързост и прави мечешка услуга на МАКК с изя -
вите си в дейсвителност. Няма да конкретизирам колко глупости сътвори във форума и извън него защото
трябва да пиша цяла нощ.
Не мога да разбера защо такъв се побутва и лансира?
Това не е междулично. Той представлява.Той е лице.Кажете ако трябва само да лъскаме имидж.
Ако се прецени мога и да спра да пиша.Почва да не ми дреме.

[trayko.asenov]

Не споделям мнението ти. Няма как да споделя мнението ти. Няма как да приема обидите ти. Първо защото не е градивна критика и второ защото не търсят ползата на всички. Ти просто в един момент, доста отдавна реши, че ме мразиш. За мен всичко е лично, въртиш го както искаш, но истината е една. Както и да е, повтарям, че няма какво да деля с теб и очаквам предложение как да се възстанови мира помежду ни. Ако търсиш мир, ако ли не, продължаваш без мен. Аз нямам повече време и нерви за губене.

[KaraKitan]

Постовете са преместени в раздел за съхранение. Не са изтрити.
Няма да коментирам спора и позициите ви тук. Утре е момента нещата да се обсъдят и изяснят.

[KaraKitan]

Свободата е българско желание

Любен Каравелов 
в. „Свобода“, 7 ноември 1869 г.

Линк към ориг.публикация: http://e-vestnik.bg/24527/svobodata-e-balgarsko-zhelanie/

Както е потребен за земните животни въздухът, и за рибите – вода, така също за човека е потребна, най-напред от всичко – свобода. Без свобода човек не може да рече, че е човек, а половина човек; без свобода човек не може да бъде такъв, какъвто го е създала природата, следователно не може да бъде и щастлив.

За човека, който има човеческа душа и сърце, е сто пъти по-леко и по-приятно да гладува и да мръзне и да бъде свободен, нежели да бъде султан и да робува. Само онзи може да каже, че е човек, който говори и мисли по своята воля; само онзи може да каже, че живее на света, който не търпи да види над себе си никакъв деспотизъм, никакъв бич.
От свободата зависи почти всичко: без свобода няма ни живот, ни щастие – това е вярно като два и два четири. Но човеческото щастие зависи от просвещението, а просвещението – от материалното богатство. А материалното богатство? – от свободата.

Кажете ми, може ли човек да бъде щастлив, когато неговото имане се намира в ръцете на другиго, когато неговата жена и неговите дъщери всеки ден могат да бъдат увредени, обезчестени; и когато над неговия ум, над неговото лице висят топузи и топори, които му не дават ни да говори, ни да пише, ни да мисли както той иска, а по волята на неговите господари? Не е леко за човека да остави своето отечество, своето огнище, свойте роднини и приятели, гробовете на своите прадеди, но ние видим, че хиляди люде се преселяват ежегодно в Америка. И защо? – Да търсят лична и национална свобода.

Всичко, що е свято, мило и потребно на частен човек, то така също потребно и нужно и за цял народ. Само онзи народ може да живее и да напредва, който има свой исторически живот и своя вънкашна и вътрешна свобода, сиреч, който има своя господарствена независимост и своя умствена независимост. Всеки народ, който не съставлява отделно господарствено тяло, той всякаго се подвергава – даже и при най-либералното управление – на някакво си невидимо влияние на централизацията и на господствуващата националност и рядко не търпи от това влияние ущърб за своята народност. Всеки народ, който няма своя умствена независимост, свое домашно развитие, свои народни идеи, който не произвожда нищо самостоятелно и не върви по духа на времето, то тоя народ, рано или късно, трябва да се подчини на влиянието на тая националност, която е по-развита от него, а това подчинение го води към положително ослабление и падение. Ето за какво всеки народ трябва да има свое народно развитие, своя книжовност, свой живот, с една дума своя свобода. Там, дека няма народен самостоятелен живот, то тая народност не може да има блестяща бъдащност и трябва да се подчини на друга по-развита нация или да стои в неподвижно състояние.
Всеки знае, че народното благосъстояние зависи от народното просвещение, а колкото един народ е по-образован, толкова той е и по-щастлив. А може ли един народ да бъде просвещен, богат, щастлив и образован, когато на пътя му стоят такива люде, които не желаят неговото щастие и добро, защото това щастие и добро е пагубно за техните интереси?

Могат ли турците да желаят българското възрождение, българското щастие и българското добро, когато българското възрождение е гроб за турската империя?
Могат ли турците да се радват на нашето българско просвещение и напредък, когато тия твърде добре познават, че само слепите и необразованите народи се дават да се водят за носа?
Ако българите да бяха образовани, то не щяха да търпят да ги газят такива цигани, каквито са турците; а да бъдат тия образовани, то по-напред трябва да бъдат свободни. Тия люде малко знаят турската администрация и турския народ, които мислят, че българите могат и под покровителството на султан Азиса да се просвещават и да напредуват: „От бръмбара мед не се добива.“ Свобода трябва на българския народ, и свобода пълна, свобода българска, а повече нищо!

От петнадесет години насам българският народ захвана да живее и да напредува, но нашето развитие върви тихо и шантаво, защото нашите ръце са везани, нашите идеи незрели, нашите главатари нямат още това свято чувство към своето отечество, каквото имат Мацини и Гарибалди към Италия. А кой е тука крив? – Пак нашето положение, пак турският ярем.

Да вземем за пример нашия черковен въпрос. Българският народ цели двадесет години се бори с гръцкото духовенство и иска да добие своя черковна йерархия или свой самостоятелен духовен живот, но и досега неговите желания и надежди остават си само желания и надежди, а турското правителство го храни само с едни проекти а ла Михайловски, от които на българите оголяха гърбовете и обосяха краката, а полза ни за две пари. А може ли да бъде другояче, когато самите наши главатари: единът бяга нагоре, другият бяга надолу; единът вика „стрижено“, другият вика „косено“? Нашите представители наместо да изпълняват свято и безгрешно своите обязаности, тия се карат за първенство; нашите архиереи наместо да покажат пример на своето стадо и да го научат как да защищава своите права, тия се карат кой да бъде български патриарх и сърдят се, че черковният въпрос се влече така дълго и тия получават само по 30,000 гроша, когато в своите епархии щяха да получават по 100 хиляди гроша; най-после Рилският манастир, това българско светило, тая българска надежда, тоя стълб за българската народност!… Рилският манастир!… Не знаеме и да вярваме ли? Рилският манастир праща помощ на константинополския патриарх? Рилските свети отци, които ние досега сме се научили да почитаме и уважаваме, пращат помощ на нашите врагове, на нашите народни убийци! Дават камъни на нашите кръвопийци, за да ни бият с тях! Както щете, а това не е ни християнско, ни народно, ни човеческо явление, и ние имаме право да помислим, че рилските свети отци или са полудели, или щат полудеят. Мислите ли вие, свети отци, че ако правите това съзнателно, то народът ще да ви прости тая ваша гнусност? – Не, такива неща се никога не прощават и ще дойде време, когато и вие ще преклоните коляно пред народната воля!

Не знаеме как други, но ние мислим, че за нашето българско добро черковният наш въпрос трябва да се остави настрана за някое време и да обърнем внимание на нашето политическо положение, да се постараем да изкореним главното зло, което ни стои на пътя, и тогази да се завземем да лечим по-малките раници, които имаме на нашето тяло твърде много. „Дорде е селото без кучето, хората всякога щат ходят без тояга“, а дорде имаме за господари полудиви и полулуди люде, дотогава всяка една народна наша работа ще върви куцо и сляпо.

Ние, българите, вече се възродихме нравствено: нашата книжовност, нашите училища, нашата журналистика стоят на по-висока степен от турските; нашият народ е способен за култура, за търговия и за цивилизация; ние сме пълни с млади сили, а нашите господари падат все повече и повече и скоро щат престанат и да живеят. Но ние трябва да се приготвим да захванем място и да се покажем пред света, че сме народ, който обещава много за бъдещите времена.

И така, свобода е българското желание, свобода е наша българска надежда, свобода е българската девиза, затова и ние на българската свобода посвещаваме и нашия вестник.

[Habits]

https://www.youtube.com/watch?v=PxIiyYosdfg

Песен на Силви Вартан, която винаги е помнила родината си.

Превод:

Марица е моята река
както Сена е твоя,
но само баща ми сега
си спомня за нея,
понякога...

От първите ми години
не ми е останало нищо,
освен една бедна кукла,
нищо, освен един рефрен
от друго място...

Ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла, ла,........

Всички птички от моята река
ни пееха за свободата
аз едва ги разбирах,
но баща ми знаеше как да ги чува...

Когато хоризонтът стана твърде черен
всички птички отлетяха
по пътя на надеждата
и ние ги последвахме в Париж...

От първите ми години
не е останало нищо... нищо
и когато си затворя очите
чувам баща ми да пее този рефрен...

[vano]

Нема такава простотия 

[KaraKitan]

Поредно страхотно есе на Любослава Русева със запомнящ се финал.
цитат: "Но най-хубавото е, че освен да си изпонакупим апартаменти и коли, с придошлите капитали можем да си направим картонен макет на държавата. Веднъж сглобим ли го, поне от Космоса ще изглежда, че все едно наистина има такава... "


Поясът на тъщите
Автор: Любослава Русева, reduta.bg

09.04.2016 09:56 


Мъж се връща от погребението на тъща си. По пътя на главата му пада керемида и за малко да го убие. Той поглежда към небето и казва с омраза: „Стигнала си, гадино!“ Този виц може да се стори смешен някъде другаде, но не и в България. У нас тъщите и зетьовете се обичат, имат си доверие.


 

Навремето Захари Стоянов даже изковава абсолютно непреводимия на чужди езици термин „зетьо-шуро-баджанакизъм“. По-късно един виден наш банкер – Георги Губиделников, демонстрира на практика какви са ползите от роднинството по сватовство. Двамата с Теодор Теодоров, който през 1918 година оглавява правителството, основават адвокатска кантора. Докато са съдружници, Губиделников се жени за третата сестра на бъдещия министър-председател - Станка. Двете по-големи сестри на Станка пък са женени за политиците от Народната партия Михаил Маджаров и Стефан Бобчев. Самият Губиделников също е член на тази партия и роднинските му връзки дават основание на политическите противници да превърнат него и роднините му в пример за шуробаджанащина.

 

Но да не се връщаме чак толкова назад!

 

В наши дни тъщата на Цветан Цветанов го дари с 6 (словом:шест) апартамента. Тъстовете на арестувания шеф на на агенция „Автомобилна администрация“ (бивша ДАИ) пък самоотвержено бяха скрили част от плячката на зетя в размер на 401 900 лева. Отново тъща се оказа и в основата на текущия скандал в Държавен фонд „Земеделие“, който застрашава България с рекордна финансова санкция от Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

 

Историята е класическа:

 

Янаки Червеняков, шеф на сектор в дирекцията, която договаря средствата по програмата, е разобличен от сайта „Биволъ“ в договаряне на два проекта, които са във фрапиращ конфликт на интереси. Той сключва договор с фирмата на тъща си Цеца Петрова Кръстева – „Смарт 5“, за изграждане на къща за гости в село Попина Лъка, община Сандански. Тъщата на Червеняков „печели“ и още един проект с европейско финансиране, но по програма „Рибарство и Аквакултури“, с друга нейна фирма – „Нова Смарт“. Интересното е, че самият зет кара скъпи коли и живее в затворен комплекс в Драгалевци, което не би могъл да си позволи с доходите на държавен служител. Освен това той не е сметнал за нужно да подаде имотни декларации за 2014 и 2015 г., но от НАП не са му направили проблем.

 

Червеняков беше уволнен, във фонд „Земеделие“ влязоха служители на ДАНС и прокурори, а Европейската комисия нае компания за извършване на одит по ударното усвояване на пари по ПРСР през 2015 г. По информация на няколко независими източника в. „Сега“ съобщи, че само по общинските проекти, финансирани от програмата, може да ни бъде наложена санкция за около 250 млн. евро. А ето и най-неприятното: досега на България бяха наложени две корекции - по програма „Околна среда“ (152.9 млн. лв.) и по програма „Развитие на регионите“ (133 млн. лв.), но и двете наказания бяха за сметка на бюджета. „Сега“ пише: „Особеното е, че все пак хазната не загуби финансов ресурс от ЕС, тъй като предвидените за проблемните проекти пари бяха пренасочени към други проекти. С Програмата за развитие на селските райони обаче подобно пренасочване е невъзможно, защото старият програмен период приключи. Прехвърлянето на вината към общините пък ще е равносилно на фалит за огромна част от тях.“

 

Ей така преди години заради един тарикат от Андалусия проплака цяла Испания. Той се беше изхитрил да заблуди органите, контролиращи евросубсидиите по спътникови снимки, с картонен макет на цяла маслинова горичка, който изглеждал съвсем достоверно от Космоса. Подобни случаи, също с маслинови масиви, бяха регистрирани и в шампионката по евроизмами Италия и тъкмо заради тази изобретателност на жителите в южния край на Европа се роди терминът „Маслиновият пояс“. Измисли го британският лорд Денис Хийли, който се опита да разграничи „наглите средиземноморци“ от стриктните северноевропейци. Тогава Хийли даде и пример с  онзи гръцки овчар, цитиран в одиторския доклад на Европейския съд за 2005 г.: още през 2002 г. човекът регистрирал стадо от 470 овце и до 2004 г. надлежно получавал субсидии точно за толкова глави добитък. Междувременно измрели над двеста животни, но по време на одиторските проверки той просто взимал назаем овце от съседа си отвъд баира...

 

Къщата на тъщата като нищо може да е същата работа – на книга да се води „за гости“, а всъщност да се ползва от семейството за почивка. На практика фондът одобрява бизнес плана и отпуска парите, но няма как да задължи стопаните да поддържат определени обороти. Мой приятел, който е експерт по темата, твърди, че злоупотребата е много трудно доказуема. „Отгоре на всичко след 5 години може да правиш с къщата каквото си поискаш, дори да я събориш.“ Субсидията на квадратен метър е около 422 евро, за обзавеждане се отпускат по 2000 лв. на легло и по 1400 лв. на стол в заведение, та затова къщите за гости никнат на най-затънтени места.

 

Дори в случая да не става дума за подобна „изобретателност“, конфликтът на интереси е налице. По информация на „Биволъ“ апартаментът на Червеняков в луксозния комплекс в Драгалевци е купен отново от тъщата, което прави схемата доста очевидна...

 

Дали шефът на фонда Румен Порожанов е знаел всичко това?

 

Не е ясно, но сайтът недвусмислено нарича Червеняков негова „дясна ръка“ и не оставя съмнения, че точно тази ръка е раздавала пари или е „притискала експертите в ДФЗ да не налагат финансови корекции по проектите на определени общини“ – натиск, който „рядко е безплатен“. Самият Порожанов пък е врял и кипял във фонда, доколкото е бил негов директор и в периода от март 2011 до септември 2013 г., когато подаде оставка „по лични причини“.

 

Не на последно място – той би следвало да е опитен финансист, щом беше шеф на кабинета на бившия финансов министър Симеон Дянков, а и министър на финансите в служебното правителство на Близнашки през лятото на 2014 година. Премиерът Борисов даже  се скъса да го хвали в края на миналата година, когато обяви, че ПРСР приключва с 99% усвояване на средствата. Вярно, не каза и как са усвоени, но бодро посъветва: „Продължавайте в същия дух – коригирайте, режете тези, които не са изправни – това събужда доверие и в Европа, и в нас. На практика крайният резултат са милиарди за тези, които работят честно и почтено."

 

Предстои да видим дали крайният резултат няма да е точно обратният или... да. Но пък от цялата работа може да изскочи и някаква файда. Току-виж на британски лорд например му хрумнало да въведе термина „Поясът на тъщите“, с което да ударим средиземноморските тарикати в земята. Така ще дойдат много чужди инвеститори с тъщите си, а ако някой е без любяща тъща, ще му даваме назаем от Цветанов или Червеняков. Но най-хубавото е, че освен да си изпонакупим апартаменти и коли, с придошлите капитали можем да си направим картонен макет на държавата. Веднъж сглобим ли го, поне от Космоса ще изглежда, че все едно наистина има такава...

 

[KaraKitan]

Един коментар на журналиста Явор Дачков от 27.04.2016. Безпощаден като медицинска диагноза.

"България може да се управлява само с диктатура, независимо под каква форма и това е исторически факт. Все едно дали е селяндурска или дясна - от фашистки тип преди 44г.- Стамболийски, Цанков, Борис III  или селяндурска и лява - от комунистически до 89г. Борисов трябваше да бъде българския Путин, но и той, като истински българин, се оказа нефелен за истински диктатор, което и ще го провали. Огромното мнозинство от българите инстинктивно знаят тези неща и отхвърлят органично всеки опит да им се делигират права и да им се вменяват отговорности. Извращенията на властта идват отдолу, а не са плод на елитарен заговор. Мнозинството от българите не могат да свършат никаква работа, ако не бъдат принудени със сила и не им се нареди какво да правят. Никога не са били общност и са в истинска невъзможност да се обединяват за общи цели, както и да извършват синергични действия помежду си, нямат никакво чувство за другия, което най-добре личи сред емигрантите. Ето защо мисля, че споровете около изборния кодекс са губене на време."

[trayko.asenov]

Колко прав е човекът!

[Habits]

Пълни глупости според мен. Чудя се от къде е тая склонност към мазохизъм в народа ни. Много обичаме да се самонаказваме, като сами си мачкаме самочувствието и себелюбието.
Това, че в близкото минало голяма част от българския народ е озверял и изгубил пътя, не значи че това винаги е било така. С такива приказки се въртим в един омагьосан кръг. Та ние сме един най-старите и велики народи на тая земя. Факт, който никой вече не оспорва.
Проблемът, който Дачков засяга е глобален. Да не би да си мислите, че има значение дали Клинтън или Тръмп ще спечели изборите в САЩ?