Владетелите на субсидиитеСветлозар Дичевски с холдинга "Октопод" отново е най-големият получател на земеделски дотации от Европа
Над 34 млн. лв. са получили топ 10 от зърнопроизводителите в България като субсидии през миналата седмица. Рекордната сума всъщност е концентрирана основно в един получател - най-големият производител на зърнени култури Светлозар Дичевски. Той контролира половината от десетте фирми и чрез тях взема 62% от въпросните 34 млн. лв. Две от дружествата на Дичевски взимат по над 5 млн. лв. всяко. Друга повтаряща се тенденция е, че всички получатели са зърнопроизводители, макар на теория субсидиите да са за всички земеделци.
Изводите са на база на справка, предоставена от фонд "Земеделие". Само преди седмица почти 80 хил. фермери получиха 841 млн. лв. Данните за тази година са предварителни и са на база одобрени за плащане суми. Окончателните ще бъдат публикувани през пролетта на 2014 г.
Любимците на еврофондаСпоред земеделския министър в оставка Мирослав Найденов "3.4% от компаниите усвояват 80% от средствата", отпускани като субсидии за земеделие в България. Ако се съди по официалната статистика на министерството за размерите на стопанствата в страната, преобладаващата част от фермерите би трябвало да получават под 5 хил. лв. субсидии годишно, тъй като фирмите обработват площ средно по малко над 100 дка. Същевременно обобщените данни за изминалите години показват, че в България има и компании, които взимат по няколко милиона лева заради големите си стопанства - тенденция, нетипичнa за основната част от европейските държави.
Тази година не прави изключение от досегашните традиции. Данните на фонд "Земеделие", предоставени на "Капитал Daily", показват, че десетте най-големи получателя на европейски средства са взели общо над 34 млн. лв. субсидии, като на отделните фирми са преведени по между 2.1 и 5.2 млн. лв. Това обаче не е таванът на субсидиите за един производител, защото много от тях кандидатстват с по няколко фирми. Така например в топ 10 тази година има пет компании, свързани с групата "Октопод холдинг", които са получили над 21.3 млн. лв. плащания на площ.
"По изкуствен път земята се концентрира в много ограничен кръг от хора, които печелят от мащаба и нямат нужда от никакво финансиране, а същевременно дребните производители биват изтиквани от пазара, защото не могат да си позволят предлаганите ренти", коментира Николай Вълканов от Института за пазарна икономика.
Гладът на октоподчетатаОбщо пет от десетте най-силно дотирани компании са свързани с управлявания от Светлозар Дичевски холдинг "Октопод инвест", който е сред най-големите производители на зърно в страната. Регистрираната във Варна "Троя авто" е еднолично дъщерно дружество на холдинга. Фирмата отначало се занимава с транспортна дейност и е със седалище в Ловеч, но в края на 2008 г. е придобита от "Октопод инвест" и през следващата година е регистрирана като земеделски производител. Според финансовия му отчет през 2011 г. дружеството е обработвало 115.95 хил. дка наета земеделска земя. В момента управител на "Троя авто" е съпругата на Дичевски – Светла. Тя е и собственик на друга от компаниите в списъка – едноличната "Деси-Светла Симеонова", която обработва около 129 хил. дка собствена и наета селскостопанска земя към края на 2011 г.
Част от групата компании около Светлозар Дичевски са и "Сортови семена Вардим" и дъщерното й дружество "Ресен", което също се управлява от Светла Дичевска. "Ресен" е и сред най-динамично развиващите се малки фирми в сектора според класацията ГЕПАРД на "Капитал Daily". През 2011 г. приходите му са се увеличили с 276% до 19.16 млн. лв., а обработваните за годината площи са над 128 хил. дка. От своя страна компанията майка "Сортови семена Вардим" обработва 371 хил. дка наета земя, показва финансовият й отчет за 2011 г. Петото от свързаните с "Октопод инвест" дружества е едноличното "Агро - Светлозар Дичевски", което е обработвало 185 хил. дка площи през 2011 г.
Групата на Дичевски всъщност е най-голямото земеделско дружество в България. Според консолидирания отчет на "Октопод инвест холдинг" приходите му от продажби за 2011 г. са 341.4 млн. лв., а нетната печалба е 34.5 млн. лв. Роденият в Троян Дичевски не се появява в публичното пространство и досега не е давал интервюта ("Капитал" има снимка от едно негово участие в концесионна процедура).
Най-големият производител на зърно в миналото много често е забъркван и в различни спорове за ниви с други земеделци, за част от които са се водили и съдебни дела. През 2005 г. собственикът Светлозар Дичевски е направил и една от най-крупните замени за земи като според в. "Сега" е дал на държавата 6928 дка, разпокъсани в 36 парцела, и е получил окрупнени 8448 дка от държавния фонд в региона на Свищов. Дичевски управлява и пристанището в Оряхово, чиято концесия спечели през 2007 г. чрез компанията си "Слънчев дар" след продължила две години процедура заради обжалвания от страна на другия участник - гръцката GEK. "Слънчев дар" беше и един от кандидатите за порт Свищов, но там за концесионер в крайна сметка беше избран "Драгажен флот Истър". Междувременно Дичевски спечели и процедурата за отдаване на концесия на дунавското пристанище в Сомовит чрез друго от дружествата си - "Октопод С".
Другите зрънца в топ 10Сред останалите пет компании най-голяма по обем на приходите от продажби за 2011 г. (към момента нито една от десетте не е публикувала отчета си за 2012 г.) е "БГ Агро земеделска компания". Тя е дъщерното дружество, в което е съсредоточено селскостопанското производство на публичната "БГ Агро". Според интернет страницата на групата заедно с други свързани дружества "БГ Агро земеделска компания" обработва над 90 хил. дка земеделски земи в Североизточна България. Компанията майка е регистрирана в края на 2007 г. като обединение от две варненски фирми – "Гифта" и "Булагро", които към онзи момент имат над 10-годишна история в земеделския бизнес. След обединяването на дейността им и преименуването в началото на 2008 г. новото дружество излиза и на фондовата борса. Към края на 2012 г. основен акционер в "БГ Агро" с 66.69% от капитала е Ненко Ненков, а брат му Даниел Ненков държи 17.83% от акциите. Компанията и дъщерните й дружества се занимават основно с производство и търговия със селскостопанска продукция и свързани дейности, например дистрибуция на торове. От публикувания към борсата консолидиран отчет на групата става ясно, че за деветмесечието на 2012 г. тя има 103.2 млн. лв. приходи от продажби при 60.2 млн. лв. година по-рано. Нетната печалба за периода е 6.3 млн. лв. спрямо 4.6 млн. лв. към края на септември 2011 г.
Като собственик и управител на регистрираната във Велико Търново "Краси" в Търговския регистър е посочен роденият през 1988 г. Красимир Милков. Според финансовия му отчет през 2011 г. дружеството има 19.5 млн. лв. приходи от продажби и 2.03 млн. лв. нетна печалба. Справка в електронния регистър Daxy показва, че на адреса, на който е регистрирана компанията, са седалищата на още пет фирми, всички свързани с бащата на Красимир Милков – Младен Милков, който чрез дружеството си "Спринк" беше един от най-големите бенефициенти от евросубсидиите за единица площ още при тръгването на схемата през 2008 г. Според публикуваните тогава от EUobserver данни субсидията за "Спринк" е била 1.1 млн. лв., като по-големи суми са получили единствено "Агро Светлозар Дичевски" и "Сортови семена Вардим".
През 2010 г. Младен Милков беше обвинен като ръководител на организирана престъпна група за извършване на данъчни престъпления за над 3.5 млн. лв. от ДДС. Двамата със съпругата му Анелия Милкова бяха задържани заедно с трима служители на приходната администрация във Велико Търново. Десетина дни след задържането Анелия Милкова се самоуби в следствения арест.
Сред топ 10 е и дъщерната компания на публичния "Агрия груп холдинг" – "Кристера-Агро". Според интернет страницата на холдинга през сезона 2011-2012 г. "Кристера-Агро" заедно с още едно от дъщерните дружества – "Агро", са обработвали общо 160 хил. дка площи. Земите на "Кристера-Агро" са в региона на гр. Попово, област Търговище. "Агрия груп" е един от големите земеделски холдинги в България. Основен акционер с 46.5% от капитала е Варненската "Емра" - еднолична собственост на изпълнителния директор на холдинга Емил Райков. "Агрия груп холдинг" се занимава с отглеждане и съхранение на земеделски култури и търговия с тях, както и с възобновяеми енергийни източници. Консолидираните приходи на холдинга за деветмесечието на 2012 г. са 75.5 млн. лв., или с 2.8% повече спрямо година по-рано. Нетната печалба за периода е 3.1 млн. лв. През юни 2012 г. холдингът обяви, че е подписал предварителни договори за покупка на две компании, с което общо обработваемите му земи ще се увеличат с 15 хил. дка.
Собственик и управител на "Златия Агро" е роденият в Монтана Кирил Иванов. Компанията е регистрирана във Вълчедръм и се занимава с отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури. През 2011 г. има приходи от продажби 18.99 млн. лв., а нетната печалба за периода е 8.3 млн. лв. В публикувания от дружеството отчет липсва информация за размера на обработваните площи.
"Про-Агро" обработва около 89 хил. дка земя в Югоизточна България – в региона на Карнобат и Сливен. Тя се занимава и с овцевъдство, а за 2011 г. приходите й от продажби са на стойност 14.53 млн. лв. Нетната й печалба за периода е 4.01 млн. лв. Един от собствениците й – Ангел Ангелов, участва и в управлението на политическа партия "Сдружение за Бургас". В периода 2007-2011 г. Ангелов е общински съветник в Бургас.
Фирмите от топ 10 също са присъствали сред най-големите получатели на европари за площ през предходните години. Класацията обаче е условна, доколкото голяма част от собствениците на тези компании имат регистрирани и други земеделски дружества, които е възможно също да получават субсидии.
Какво се задава?Доколкото получаването на милиони субсидии от отделни производители не е типична ситуация за повечето страни в ЕС, с готвени промени в общата селскостопанска политика, които предстои да се одобрят окончателно до юни от Съвета на министрите, се предлага таван за размера на парите, които може да получи едно стопанство.
Идеите на ЕК са да бъде въведено ограничение от 300 хил. евро на фирма, като някои държави, включително България, настояват то да бъде 600 хил. евро. Заради предположенията, че е възможно производители да разпределят земите си измежду различни дружества, пък бе предложена и схема с права за плащания, според която за базова година се приема 2011 г. (когато бяха публикувани предложенията за реформи) и субсидии ще получават фирмите, които са били регистрирани като земеделски производители тогава и са кандидатствали за европлащания. За да не се ощетят пък по-новите компании в сектора, е предвидена и схема за подпомагане на млади производители.
Изискванията за таван на евросубсидиите обаче може и да имат изключения. Причината е, че на дневен ред има и предложение, одобрено от Европейския парламент, според което няма максимум на парите, които могат да получат кооперативите. На този етап няма яснота дали става дума за организации на производители или за кооперации, регистрирани по закон.
линк към оригинала:
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/02/26/2011335_vladetelite_na_subsidiite/?ref=embedfp&source=www.dnevnik.bg
Dilber MC Theme by HarzeM