Проблеми на българското животновъдство

[KaraKitan]

Този местен политик направо е дребна рибка в усвояването на европари. С тези 36 крави може да вземе субсидия за 36 хектара в Парк Рила.
Доста видни политици на централно ниво, доста общинари и служители на Общински служби земеделие, доста роднини на служители на ДФЗ цоцат евро пари предимно от мерките за пасища. Очертали са най-добрите и чисти терени, а  за реалните животновъди са оставени храсталаците и откровени горички. Да чистят баламите като ненормални. Пък ако го изчистят прекалено добре, терена им се отнема и отдава на някой добре облечен "наш човек".
Интересно, че повече се разшумя за шашмата на този кмет отколкото за далаверите на шефовете на ОД на ДФЗ София. Очевидно над вторите бе отворен медиен чадър и нещата се потулиха.

[Ariman]

KaraKitan, от представеното в репортажите и това, което ти казваш, явно темата е „апетитна” за голям брой мошеници. Това пречупено през призмата на българската предприемаческа култура, навява на мисълта, че там се дават доста парички. Което явно събужда желание у доста „бизнесмени” да направят тези парички бързи и лесни. В крайна сметка с какви суми се подпомагат редките български породи, че интереса (здрав и нездрав) е толкова голям?

[KaraKitan]

За една овца/коза от рядка порода плащането е 21 евро. За крава е 200 евро. за коне 145 евро на животно. В предходния програмен период 2007-13 беше 28 евро за овца /коза и по 200 евро за крава и кон. Намалението бе прокарано без да се обсъжда със специалисти и браншовици, без икономическа обосновка и с цел да се освободи по-голям ресурс за мерки от ПРСР, които са предимно за политпомазани. Кои са те? Ами следвайте парите. Ако сте забелязали интереса не е към редите породи, а към плащанията за площ - СЕПП, угари, подхранване на гъски и т.н. Алчността и безочието достигна до такива нива, че чрез последните две мерки за една година беше изразходван целия пет годишен бюджет предназначен за всички агроекологични мерки(вкл. редки породи, биоземеделие пчеларство..). Отделно изключително богопомазани се добраха до финансиране на проекти за селски къщи и подобни програми по ПРСР.
Тарикатите не се хващат на хорото "редки породи", защото изисква реален ангажимент 24/7/365 за 5 години. Другаде е лесното, стига човек да е част от кликата, да има пряк достъп до тези които отдават общински и държавни терени, очертават терени и извършва проверките. Както се сещате иде реч за управленския каймак(или по-скоро пяна) разполагащ с политически гръб.
В резултат от цялото това източване на средства от "предприемчиви" наглеци, реалните животновъди са в перманентна криза и масово продават животните си. В допълнение им сервират все нови и нови изисквания и бумащина.

Във въпросния случай с 36-те крави на кмета, предполагам , че отново прицела е върху парите от пасищата по СЕПП, ВПС, Пасторализъм. Кравите се използват формално за да има основание да получи пасища, които да заяви по разните мерки. Ако пишман фермерът има солидни позиции във/с властта може въобще да не качва кравите на пасището. Тоест да няма никакви разходи, а да си получи чиста пара, която да делка с проверяващи, отдаващи пасища и т.н. фактори по трасето.

[KaraKitan]

Впрочем при обсъждането на новата селскостопанска политика на ЕС за след 2020г. нашите политици и поддържащите ги едри зърнари и ползватели на пасища с виртуални животни твърдо застанаха да остане сегашната система за плащане на площ. Чертаеш и получаваш.
Категорично се отхвърлят възможности за промяна, при която да се дават компенсации(това са всъщност субсидиите) на реални ферми, реални животни, добити плодове и зеленчуци. Тогава който иска да получава компенсации, ще трябва реално да произведе аграрна продукция годна за пазара.

[rex]

     Атила, ти си много по-запознат, ама не се ли вземат пари по няколко направления – за застрашена местна порода, за животни-майки под селекционен контрол и като опция - по споменатия от тебе „Пасторализъм”? И да се получава нещо от сорта на (в евра) 21,75+30,68+опция за „паша”? Което е минимум 103 лв. на животно, поправи ме ако бъркам това, което съм прочел.
     Значи ако е така, държавата (най-вече) чрез евросредства, налива някое друго евро, не е като да не. Не знам как е в планината, но тук в полето, за стадо от 100 овце-майки, човек доста разходи може да си покрие с 10 хил. лв.
     А специално за автохтонните застрашени породи, вие самите много пъти сте казвали, че правилната идея е, те да се развъждат чрез метода „in situ”, тоест баш където си е създадена породата и за каквито условия е пригодена. А сега какво – всеки може да въди рядка автохтонна застрашена порода навсякъде в страната и да бъде подпомаган за това. И какъв е смисъла да се въдят било родопски говеда, било каракачански овце  в полето, където и пашата е различна, и водата, и въздуха. И на практика дали ще се получи онова качество на млякото, ако това животно се извади от планината и започне да се отглежда като черношарената крава или фризийската овца? А то количество не дава, като му се отнеме и качеството какво се запазва реално?
     Не знам как по този начин ще се запазят такива животни. От една страна (бидейки от примитивни породи), стопанските им качества са далеч от тези на промишлените породи, пригодни за интензивно отглеждане. От друга страна с тези субсидии/подпомагания, на практика редките породи се стимулират да нараснат до обем, характерен за промишлените направления в животновъдството. Практически.
     Друго прави впечатление – за автохтонните породи няма изискване да отчитат документално количествата надоено мляко, както е при „заводските” такива. Е, тогава по какъв начин се следи качествена ли е селекция на животните? И като субсидията е на калпак, на практика не се ли стимулира гонене единствено и само на количество?
     Реално обаче продукцията от редките породи си излиза на пазара на съвсем пазарен принцип. Това може да се види открито в интернет -  в гурме-сайтовете и онлайн магазините. И обикновено цените са в пъти повече от това, което струва сиренето да речем от промишлените породи. Аз не виждам как българина ще придобие потребителска култура да купува и респ. стимулира родно производство с цени на сирене от 20-25 лв.  и кашкавал от 40 лв. За килограм. Като говорим за регулярна нормална консумация, а не за покупки от типа на 100 гр. настърган пармезан като за подправка. На  българско семейство с две деца и нормални доходи, ще му дойде бая нанагоре да извади този месец 250-300 лв за млечни продукти. Колкото хубави и качествени да са те.

[trayko.asenov]

Смислът да се въдят автохтонните породи навсякъде в страната е да се запази гена, съответно породата. Какъвто е и смисъла Каракачанското куче да се гледа на синджири и в клетки.

[Ariman]

"Няма смисъл от отглеждането на автохтонни породи там, където има условия за високопродуктивни"

- Проф. Николов, по време на журналистическия тур, организиран от ИАСРЖ, в рамките на дейностите й по проекта „За Балкана и хората“, споделихте предложението си автохтонните породи да се субсидират по мярката за „Агроекология“ само в естествения им ареал. Ще уточните ли детайлите около тезата си, с цел пояснение за фермерите, свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане?

- Много ми харесва края на въпроса „свързали поминъка си с тази дейност, разчитайки на европейското подпомагане“. Наистина, когато подкрепих идеята автохтонните породи да се субсидират само в естествения им ареал, изхождах от тази позиция. Защо казвам „когато подкрепих идеята“. Защото, за съжаление, тя не е моя. Беше предложена на едно от заседанията на Националния съвет по генетични ресурси от зооинженер Николай Кръстанов - фермер с над 600 овце от с. Пожарево, Софийско и председател на Асоциацията за развъждане на Брезнишката овца.

Въпросът за подпомагане на автохтонните породи само в естествения им ареал възникна още в зората на определяне на подпомагането в най-новата ни история – по програма САПАРД. Тогава бях категорично против. Тогава никой не се занимаваше с автохтонните породи. По това време започнахме издирването им. Намерихме например 50-тина крави от породата Родопско късорого говедо (РКГ) в с. Кушла. Сега те са 3000. Тогава наистина целта беше спасяване на това, което е останало от автохтонните ни породи. Но нещата се развиват и „специфичното подпомагане (по „Агроекология“) на автохтонните породи да е само в естествения им ареал“, трябва да се приеме като следваща стъпка в съхранението им.

Веднага ще кажа, че това няма да стане изведнъж и вероятно не при всички породи. Все още имаме такива, които са под критичния минимум или около него, като Местната старозагорска, Бялата маришка, Котленската, Местната карнобатска овце, Плевенския и Дунавския кон, Източнобалканската свиня. Няма да се допусне и решенията да са в ущърб на фермерите, които са поели ангажименти по различни програми. Но фермерите трябва да са наясно с по-далечните перспективи. Те трябва да знаят, че след преминаване на прага на застрашеност субсидията по „Агроекология“ ще отпадне.
Затова повдигам тази дискусия, защото съм убеден, че наистина голяма част от приеманите решения и нормативни документи не достигат до фермерите. Някой постоянно говори от тяхно име, постоянно се „бори“ за тях, а накрая „сметките“ излизат криви.

Приемано на дадения етап като предложение по-скоро „емоционално“, специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали е обективна необходимост и мярка абсолютно наложителна по няколко основни причини.

- Ще обясните ли къде се коренят те?

- На първо място, ще внесе ред и яснота в прилагането на различните методи за съхраняване на генетичните ресурси, с всички последствия от това. В материалите на ФАО по въпросите на опазване на генетичните ресурси, включително в Глобалния план за съхраняването им, ясно са определени два основни метода на опазване на ресурсите – in situ и ex situ. Методът „in-situ” е отглеждане на генетичния ресурс в условията, където е създаден и съществува по начин, които му осигуряват най-добро развитие в съответствие с физиологичните и етологичните потребности и инстинкти. Това е основен метод за съхраняване на генетичните ресурси, тъй като им позволява да еволюират паралелно с изменението на екологичните и стопанските условия. Опазването на генетичните ресурси извън естествения им ареал е „ех-situ” опазване, което включва два метода in vitro и in vivo. In vitro е съхраняване на генетичен материал – сперма, яйцеклетки, ембриони и др. чрез криоконсервация, а in vivo е отглеждане на животните в резервати, депа или във ферми извън естествения им ареал. Посочените методи имат различни цели. Изпълняват се при различни обстоятелства.

Знаят ли критиците на прилагането на специфичното подпомагане на автохтонните породи само в ареала им, че на 11 септември тази година България ратифицира Протокола от Нагоя. Ангажиментите ни по него са определени в „Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в ЕС. Министърът на околната среда и водите вече създаде работна група, която да изготви Наредба, във връзка с прилагането на Регламента. Ще припомня само едно изречение от проектонаредбата: „Страна доставчик на генетични ресурси“ е страната, предоставяща генетични ресурси, събрани от източници „in-situ”, включително популации от диви и опитомени видове или взети от източници „ех-situ”, които могат да произхождат или да не произхождат от тази страна.“ За достъп до „in-situ” и „ех-situ” генетични ресурси процедурите ще са различни.

- Ние в момента кой метод използваме и какви цели преследваме?

- Опазването на генетичните ресурси има изключително сложна международна регулация, която сме длъжни постепенно да въведем. И това няма нищо общо с „емоциите“. След първите правилни стъпки, които направихме по издирването на автохтонните породи, сега е време постепенно при съхраняването им да започнем да изпълняваме международните стандарти и изисквания. Специфичното субсидиране на автохтонните породи само в естествените им ареали ще позволи да се запазят истинските ферми, с истинските животни в истинската им среда, в която да еволюират по естествен път.

Първоначално субсидирането на автохтонните породи наистина беше в исторически възникналите ферми в естествените ареали. После се превърна в самоцел и тогава „ex situ“ фермите започнаха да никнат като гъби. Нов тласък в тази насока даде наистина правилното решение пасищата да се отдават само на фермери, които имат пасищни животни, като за автохтонните породи бяха определени по-големи площи на глава. Така първоначалната идея започна застрашително да се изкривява. Подпомагането се превръща от средство за спасяване в средство за унищожаване на автохтонните породи. Абсолютно съм убеден, че 99% от новосъздадените ферми, в които се отглеждат автохтонни породи извън ареала им, са създадени не от любов към породата и не от благородната идея за съхраняването ѝ. Те ще изчезнат заедно със спирането на привилегиите за тези породи. Този процес вече започна - когато дадена порода наближи прага, след който няма да се подпомага, фермерът продава животните и купува от друга порода, която е далеч от прага.

- Като казахте, прага. Какви са параметрите на границата, след която породата не се счита за застрашена и не се субсидира по „Агрекология“ за овцете, за говедата и за конете у нас. Има ли родни автохтонни породи от тези видове животни, които вече почти излизат от застрашеност?

- Понастоящем нашата страна продължава да се придържа към праговете определени в Регламент (ЕО) №1974/2006 г., които за овцете са 10 000, за конете – 5 000 и за говедата – 7 500, женски животни в разплодна възраст, под селекционен контрол. Съгласно Регламент (ЕС) №807/2014г., праговете могат да бъдат преразгледани, но промяната им трябва да е научнообоснована. Считам, че по-високи прагове трудно могат да бъдат защитени, имайки предвид праговете, посочени от ФАО, които са по-ниски.

В момента почти излизат от праговете на застрашеност Средностаропланинската овца (с прогнозен брой за 2017 г.- 10 381 овце-майки), Каракачанската овца (10 461), Медночервената шуменска (10 850), Дъбенската (14 036), Среднородопската (9 040), Ваклата маришка (8 900).
Някои от председателите на развъдни организации, по-точно двама, считат, че излизането от границите на застрашеност и отпадането на субсидията по „Агроекология“ няма значение и породите трябва да продължават да се развиват. Ще бъда истински щастлив, ако това наистина се случи. Но не съм убеден, че този въпрос е дискутиран в асоциациите и че това е мнението на голямата част от фермерите. Считам, че с отпадането на субсидията голяма част от фермите ще отпаднат.

Линк към оригинала: http://www.agrocompass.bg/article.php?ID=846

[KaraKitan]

С професора сме спорили многократно на темата как да се опазват автохтонните ни породи. Идеята му с ареалите се роди след като подопечната му тогава контролна служба ИАСРЖ не успя да се справи с лъжепородните животни в популациите. Дефакто нито една развъдна организация не бе санкционирана за това, че е вписвала нетипични, непородни животни. А именно тези ментета надуват изкуствено популациите до и над 10 000 при няколко по-популярни породи. Проведе се еднократна акция уж за изчистване на стадата от плявата, но резултатът бе микронен. В допълнение продължиха да се подкрепят институционално напълно измислени "породи" без история и без ясен тип като така наречената Средностаропланинска овца. Абсолютно грешна е тезата, че ако се спрат субсидиите за редки породи ще отпаднат тези, които са се захванали с тях само заради субсидията и са с непородни стада. Напротив ударът ще се понесе по-тежко именно от истински ангажираните хора, които селекционират типичните животни, с по-ниската производителност. Стадата кръстоски имат по-висока производителност и ще оцелеят. И ще продължават да са с документи на чистопородни животни. А това е най-големият проблем!
А и да не оцелеят те нямат генетична и историческа стойност.
В крайна сметка субсидиите са компенсация за по-ниската доходност на автохтонните породи и по-трудоемкото им отглеждане.
По късно ще коментирам по-подробно.

[rex]

Атила, като наистина имаш възможност да се включиш, искам да те помоля да кажеш две приказки и по този въпрос. Защо така се получава наистина, че продукцията от местни застрашени породи е на такива зверски цени. Както сам казваш - от една страна имаме подпомагане, което да компенсира ниската продуктивност. От друга страна продуктите достигат на пазара на цени, няколко пъти по-високи от средните. Пъти!
Това го казвам от тази гледна точка, че наистина ми се иска такива продукти да са достъпни за нормално потребление. Аз веднага бих минал само на такива. Но при тези цени, които гледам в интернет, не виждам кой ще може да си го позволи. Щото както казах, ако си с две дечица във възраст, в която трябва и се поощряват да консумират млечни продукти, 2-3 кила кашкавал, 4-5 сирене и над 30 кисели млека на месец, бая биха озорили повечето хора.
ПП Не говоря разбира се за "Всичко българско по 2,50/килото!", а за едни нормални цени, достъпни за хората от средната класа. Ето този механизъм - как от фермата до пазара това сирене позлатнява, бих бил много благодарен, ако го опишеш. И разбира се, ако това е спекула, защо е толкова масова.

Поздрави,

[trayko.asenov]

Няма как овца доена с два пръста да вади мляко на цената на овца, доена с четири. Няма как златото излизащо от вимето на истинските каракачански овце, които са кози в овча кожа, да създават основа да млечен деликатес на цената на мляко от ферма с лакони. Няма как да го разбере човек, които не гази гюбрето и не тегли млякото.

Относно бройките чистопородни овце, конкретно Каракачанска овца, в България се броят на пръстите на двете ръце стадата, които са близо до извора и пазят водата чиста! Като реалната бройка на чисти животни е 2000-3000, не повече! Но комерсиализирането, поглъщателното кръстосване и стремежът към млечна селекция или увеличен процент близнаци, погребват породата! Или пък колегите, които търсят едри агнета за празниците! Ефекта е поразителен!

[rex]

Аз гюбрета не газя, ама елементарна сметка мога да си направя. А тя гласи, че повечето породи с наистина стопанско значение, взимат доста по-малко субсидии от тебе. И сигурно трябва да надоят 40-50 литра мляко ПОВЕЧЕ, за да те настигнат НА СТАРТА. От там нататък животните са далеч по-едри и разходите по изхранването им са доста повече.  После те са задължени да отчитат млеконадоя си с документи за продажба. Което ще рече, че плащат данъци върху тези продажби. И накрая продукцията им достига магазинната мрежа на цени 6-8-10 лв/кг. сирене. А не 20-25 лв/кг.
При тебе се получава най-вероятно обратното. Най-много субсидии, най-малко разходи за изхранване. Никакъв ангажимент за качеството на селекцията, никаква ангажираност в самата селекция. Имаш ли ангажимент да отчиташ какво се е случило с тазгодишните ти агнета или спокойна можеш да ги продадеш всичките за клане? С цялата възможност за продажба на продукцията ИЗЦЯЛО в сивия сектор и НАЙ-ВИСОКА цена на крайния продукт. Аз такъв продукт не съм го видял никъде да се продава срещу касова бележка. Което е безгранична опция от така превъртените през бизнеса безвъзмездно получени пари, в тази държава да не се върне нито един лев под формата на данък или осигуровка. Звучи найс!

ПП При така разписана схема, не злато, ами платина направо тече ...

[trayko.asenov]

Ако газеше гюбре, сметката ти щеше да е по-точна. Всеки, които взима субсидии следва да ги декларира и да плаща данък, освен осигуровките и данъка върху печалбата си, ако има такава! Един път държавна, работеща политика няма. И втори път, като следствие, животните масово се продават на кланиците, защото и пазар няма.

Сега за старта. Първо агнетата се раждат 6-8 кг и стават 20 за 40 дни, овцата близни и млякото и пъти повече, отделно има доилни зали и т.н. За пример Лакон дава 3,4 литра с паша и фураж, а чиста каракачанска овца 0,35- 0,40. И се дои само на ръка. И агнето се ражда 2-3 кг. И става 20 кг за поне 3-4 месеца. За кой старт говорим?

Отделен е въпросът, че масово не се изкупува овче и козе мляко. За каква фактура, за какви пет лева говорим. А за цените, те тепърва ще вървят нагоре. Старите продават, младите не искат да ринат гюбре и положението ще е все по-весело.

Относно контролът и селекцията, на първо място това следва да е отговорност на фермера, после на развъдната асоциация.

[KaraKitan]

Ако течеше злато и платина, то всички юпита да бяха хванали гегите.

Животновъдството и особено пасищния му традиционен вариант хич не е за завиждане. Животновъда е роб на животните и техния биологичен цикъл.

Друг е проблема и той не касае само този бранш. Иде реч за ПОДМЯНАТА на ценности. Едни бъхтат за да съхраняват порода, други чуват че може да изкарат някой лев и се присламчват. Присламчването нямаше да е възможно ако ценностната ни система като общество беше  нормална. Като се почне от самосъзнанието на фермера, през това на специалиста по селекция, професори та до чиновниците в ресорното министерство. идентично е и в другите браншове вкл. и в политиката. Мимикрирането и подмяната е повсеместна.

Как се случва присламчването. Фермера Х решава да се включи в усвояването на субсидии. Купува си коч от избраната рядка субсидирана порода и го пуска в стадото си от хаотични мултикръстоски. Стадото се отглежда във фуражен район, животните са предимно на ясла с разходки по пасището само в хубаво време.  Фермера тарикат влиза в контакт със специалист от лицензирана развъдна организация. Специалиста вместо да му откаже(защото в стадото има само ЕДНО породно животно, а другите са кръстоски), се ангажира да му ги впише всичките в породния регистър и им издава сертификати за съответната порода. Тези си действия оправдава с това, че ще използва поглъщателно кръстосване за да вдигне популацията на застрашената порода. Дефакто се вдига броя на кръстоските в популацията. ( виж Бележка1)
Идва следващия етап. Нововписаното в регистрите стадо се проверява от контролни държавни служители дали отговаря на породата. И те не го отхвърлят, за да не правят сечено на приятел, състудент, колега от развъдната организация или поради други обстоятелства нямащи връзка със селекцията. Така кръстоските получават сертификати за чистопородност. На тази база пък фермера кандидатства и получава субсидии за редки породи.
Идва следващ етап. Фермерът тарикат чете в интернет, че сиренето и киселото мляко от тази порода се търси и предлага на по-високи цени. (Виж Бележка 2). Така той решава да вади продукция на пазара. Започва да прави сирене и "кашкавал" по ускорена процедура с добавка на лимонтозу. Днес го прави, утре е на пазара с табелка "зрял продукт от ХХХ порода". Продажбите му се услаждат и решава да изкупува млеко от колеги, с което повишава количеството на предлаганите продукти. Клиентите му в големия град, поради загубени критерии за истински качествен продукт, купуват и се радват на "истински традиционно" сирене и кашкавал. Тарикатът се рекламира/ и го рекламират като пазител на породата и традиционните продукти. Бизнеса върви.

В същото време друг фермер продължава да селекционира строго само в оригиналния тип на застрашената порода. Грижи се за възпроизводството на застрашената порода. Целогодишно пашува животните. Доставя фуражите за зимата от далече, със скъп транспорт. Дои собствените си животни и прави от млякото им продукти в малки количества, които предлага на краен клиент едва след като преминат период на зреене. Накрая предлага на крайните клиенти истински зрял продукт на 100% от мляко на автохтонна порода. Предлага го сезонно. Само че вече на пазара се е наместил тариката, който бълва целогодишно продукция и крайните клиенти са възприели, че именно това е вкуса на истинския продукт.
Дали цената на двата продукта е еднаква?  Дали качеството е еднакво? Дали крайния клиент цени качеството? Колко потребители ще оценят истинския продукт?
И ако го ценят могат да си го вземат направо от фермата на оптимална цена, без надценката за сайтове и магазини. Хем ще видят с очите си човека, фермата му, животните и да си направят сметка дали могат да му се доверят за крайния продукт. Нали това е смисъла на късата верига.



БЕЛЕЖКИ в текста:
(1) Поглъщателно кръстосване е използван метод за съхранение на критично застрашени породи. НО има едно голямо НО. Метода се използва, когато наличната чистопородна популация е в брой толкова малък, че възпрепятства оцеляването и. Съответно за поглъщането се избира НАЙ-БЛИЗКАТА по тип и генетика порода и в процеса изключително строго се бракуват потомците, които излизат от типа на застрашената порода.

(2) Автохтонните породи имат по-ниска продуктивност(като количество), отглеждат се по-трудно, предимно в планински райони с отвратителна инфраструктура. Отглеждат се в райони отдалечени от основните производители на фуражи. Често фермите са с труден достъп от превозни средства, което оскъпява чувствително доставките на сено, груб фураж, зърно. Отглеждането им изисква изключително ръчен труд. Често като биология изискват почти целогодишно извеждане на паша. Продукцията им се добива изключително ръчно. Добива се сезонно. В много случаи в силно ограничен период. Плюс, който не е оценен от родните потребители е качеството на млякото и месото на пасищно отглежданите животни от автохтонните породи. Приготвянето на качествен краен продукт - зряло мин.70 дни сирене, зрял кашкавал(3, 6, 12мес и повече) изисква време и логично вдига цената още на ниво ферма. В допълнение посредниците - сайтове и магазини надуват допълнително чувствително крайната цена за потребителя. А потребителите в тези магазини са основно позапечелили сънародници, които следват световния тренд - кафе от цивета, месо от северен елен, английско, италианско, френско сирене за 30-70 евро килото.

[KaraKitan]

Чистопородните стада Каракачанска овца всъщност се броят на пръстите на едната ръка и са все на членове на МАКК.
Имам предвид стада в които на 100% от животните са в оригиналния тип на породата. Общия брой овце в тях е около 1000-1200 животни.

[rex]

      Що ми даваш за пример лакон, все едно това е единствената и най-масовата порода, която се гледа в България? И това 3,4 литра – абсолютно смешно е само по себе. Или си го прочел в Укипедия като рекорд, или Феята на зъбките ти го е подшушнала тази нощ.  Даваш ли си сметка при колко овце е възможно да се получи това -  от каква селекция и с какъв разход на фураж? И колко струва да внесеш едно племенно женско агне, което има потенциала евентуално да ти даде такъв млеконадой? Колко е и една доза от коча-шампион? Тия родилни зали от небето ли падат, с инвестиции ли стават или ги откриваш по наследство в мазето на дядо си, пълно с паяжини? За новородените агнета-бегемоти по 8 кила не искам нищо да казвам. Това за пореден път доказва какви са овчарските ти компетенции, върху които така усилено акцентираш постоянно.
     Ти може да искаш да гледаш овце, които дават  10 гр. мляко на ден и раждат агнета по 150 гр. Ама това значи ли, че някой трябва да ти ги субсидира до нивото на тези, селектирани за литър? И ако да – защо?
   ПП Хубавото поне е, че си признаваш, че си изцяло в сивия сектор. Голям смисъл от субсидиите доказваш!