petko
|
 |
« Reply #60 on: December 09, 2008, 12:59:05 PM » |
|
kvo da pravi gorkata s tva chene ili gladna umira ili pravi netipichni raboti .....i nakraia pak umira
|
|
|
Logged
|
USTATA MI OTDAVA VSEKIMU DULJIMOTO
|
|
|
dandi
|
 |
« Reply #61 on: December 09, 2008, 13:08:06 PM » |
|
Много беше хитра иначе,на 3-4 пъти успя да надхитри кучетата,ако беше в ред и можеше да убива щяхме сигурно да си я храним. На единия път беше оставила само 4 драскотини на една овца на врата,другия път успя да пробие търбуха на една през ноща,на една скъса вимето,пръча имаше и той две жезги на шията и лиги.Вече я познавахме и знаехме че нещо и има,щото здрав вълк хване ли не прощава.Беше доста едра и най интересното е че беше доста по светлосива от другите които се вяскаха.
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #62 on: February 02, 2009, 10:45:56 AM » |
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #63 on: March 14, 2009, 10:50:45 AM » |
|
Няма да забравя никога деня, в който за първи път пуснах Багира с овцете..
Не ми даваше мира от месеци. Много ми беше мерак да я видя - ще ходи ли, ще пази ли, ще се сработи ли с другите - как, ще научи ли къде ходи стадото, ще запомни ли кога къде се обръщат, къде какво пасат и как, ще ги изучава ли всяка поотделно, ще си отима ли лични или всички ще й са на едно.. и т.н., и т.н...
Него ден Тодор дойде да пусне козите. Бай Георги почиваше. Венци да поотдъхне малко, го изпрати с овцете. Аз на кошарата - вардя. Оправих стоката къде бяха оставили, запарих качамака на кучетата за вечерта и отивам при кучката си. Гледам слънцето още не е преполовило небето. Без да му мисля взех и каиша, вързах я и тръгнах по Венци. След около час и половина настигам овцете. Гледам ги - сами са. Ни Венци, ни Венцевица. Свиря, рукам - отникъде отговор. Подкарах ги лекичко отзад към ливадите.. Те вървят и се обръщат, спират се, после пак тръгват. Мене ме познават, ама това голото куче - какъв ли е вълк? Магарицата се ерчи и свива уши.. Като стигнахме ливадата я пуснах и тя право в тях - ляга на двайсет метра и ги гледа, като че дебне. Те се скупчват на туфан и Мара пристъпва войнствено - бавно и тежко към Багира. Скочи тя поедно време, хукна към магарето, излая два- три пъти закачливо, врътна се пред нея и се затича. На игра го обърна. Ревнах аз, да я спра, да разбере, че не е за игра тая работа.. А магарицата като я подгони.. Бягат и се въртят в кръг около овцете /а те въртят глави, опулили очи, сърцата им ще хвръкнат/ и аз по тях бягам и размахвам тоягата - псувам, хвърлям камъни.. Венци се появява. Като вижда олелията и се затичва към нас.. - Що става тука бре? Не мой така, Ина, ке направиш беля! - Къде ходиш ти бе, да те подпукам и тебе с тая тояга? - Нужди разни.. Вържи я. - Няма, тя се кротна. Гледай я. И като че ли разбра.. Дойде си при мене и седна. Седнах и аз. Заговорих й като на малко дете, а Венци накарах да ги подкара леко, да се поуспокоят и поохладят страстите. Кучетата я познаваха. Кучките застанаха на разстояние /Меца и Шарка бяха с овцете него ден; и Мърчо, Бабаджан и Къшо/ и я дебнеха само, но не смееха да й скочат, нали я виждат че е край мене.. Така повървяхме малко след тях и ги гледахме. Багира почна да си разширява периметъра. Изучаваше територията, миризми, животни.. Отиваше душеше някоя изостанала овца, запознаваше се, гледаше към кучетата и се държеше толкова хладнокръвно.. Все едно ги няма. Мина още малко време отиде поздрави Мърчо, изръмжа Бабаджан и го отмина и право към Меца. Като че ли времето спря.. Пристъпваха бавно една към друга, изпънати като струни; гърбовете им настръхнали, ушите назад, ръмжат се и се гледат право в очите. Другите не ги изтърват от поглед. - Я, а! Я стига! За това ли те доведох? Мецо, ай овците! Не ви е работа цирк да правите! Отидох и я вързах. Реших, че като за първи ден стига.
|
|
« Last Edit: March 14, 2009, 10:53:00 AM by Mad Max »
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #64 on: March 14, 2009, 11:29:05 AM » |
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #65 on: March 14, 2009, 11:42:00 AM » |
|
Ей го е. Венци Помочкото.  Идвало ми е жив да го заровя. Що стока затри.. Повечето хора - само спъвачки дае..!
|
|
|
Logged
|
|
|
|
dandi
|
 |
« Reply #66 on: March 14, 2009, 12:25:02 PM » |
|
Мад,как според теб се социализира едно непознато куче към стадо(Багира е непозната за това стадо) Появяването на Багира в това стадо било ли е стрес за овцете от това стадо? След всеки стрес знаеш ли какво се случва с овцете,например как се отразява стреса на млеконадоя.
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #67 on: March 14, 2009, 13:08:58 PM » |
|
Като се откара едно куче, що годе поотраснало, при стадо животни най-напред се връзва някъде до къщата и до кошарата едновременно. Хем да не го давят другите кучета и да му убият мерака, хем да свиква с обстановката, да може да се запознае по миризма с всичко наоколо, със ситуацията. Един-два пъти да се нахрани там е достатъчно - та да разбере и стопанина и стопанството. После, като се увериш че не може да стане някой сакатлък с местните /много рядко чобански кучета ще тръгнат да давят някое вързнао/ се връзва на разстояние от портата на кошарата.. За два-три дена.. Да огледа внимателно какво заварва, пък и другите - новодошлия. Кой какъв е, как се държат.. Ако покаже че не е злонамерено и спокойно приема видяното се мести в кошарата. Там поседява около една неделя - гледа те какво работиш, прави си изводите.. След това най-хубаво е, като решиш, че е узряло за момента да го пуснеш със стоката да има опитен чобанин там, дето се е сблъсквал с такива ситуации, пък и стоката да го познава и кучетата.. Изкарваш го заедно със стадото, ама вързано - да не ги сецнеш, да не останат гладни.. По-дивите овце по-трудно се социализират към новодошли, а стреса може да ги поболее. Млякото може да им спре.. Другите кучета да усетят и да се нахвърлят.. Хубаво е да е търпелив човек. Ако може тъй, два три дена да го изкара и да го прибере.. Ако видиш, че кучето му е мерак да ходи и не създава проблеми на четвъртия ден го пускаш и го гледаш. Много е важно да знаеш кога да го коригираш и как. Трябва хем да му поощряваш мерака, хем да му стане ясно какво се иска от него. Така два-три месеца без да прекъсваш и отсичаш - ще го бъде ли, или не. То само си подсказва.
|
|
« Last Edit: March 14, 2009, 13:10:44 PM by Mad Max »
|
Logged
|
|
|
|
dandi
|
 |
« Reply #68 on: March 14, 2009, 13:19:15 PM » |
|
"Като стигнахме ливадата я пуснах и тя право в тях - ляга на двайсет метра и ги гледа, като че дебне. Те се скупчват на туфан и Мара пристъпва войнствено - бавно и тежко към Багира. Скочи тя поедно време, хукна към магарето, излая два- три пъти закачливо, врътна се пред нея и се затича. На игра го обърна. Ревнах аз, да я спра, да разбере, че не е за игра тая работа.. А магарицата като я подгони.. Бягат и се въртят в кръг около овцете /а те въртят глави, опулили очи, сърцата им ще хвръкнат/ и аз по тях бягам и размахвам тоягата - псувам, хвърлям камъни.." "Изкарваш го заедно със стадото, ама вързано - да не ги сецнеш, да не останат гладни.." 
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #69 on: March 14, 2009, 13:20:46 PM » |
|
Не можах да се стърпя. Признавам. Пък и Сидер трябваше да си идва на другия ден.
С него още в началото се бяхме разбрали - без такива своеволия.
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #70 on: March 14, 2009, 13:25:38 PM » |
|
Човек се учи докато е жив. Криех от него, че я пускам как ми дойде.. После разбра. Аз си му казах. Скара ми се, че не съм си удържала на думата. Мина време.. Един ден бяхме заедно на Влахи. Той имаше работа, а аз трябваше да пусна овцете. Питах го дали може да взема кучката с мене - разреши ми, само каза да внимавам.. И нямах проблеми. И овцете нямаха, и Багира, и кучетата. Вече бяха си свикнали от стресовите ситуации които им предизвиквах иди доди скришом /не ги дояхме тогава овцете, повечето се бяха пресушили другите натам отиваха, малко преди да ги качват в Балкана.. съобразих се, ама до някъде - добре че кучето ми е по-разбрано от мене  / 
|
|
« Last Edit: March 14, 2009, 13:34:01 PM by Mad Max »
|
Logged
|
|
|
|
dandi
|
 |
« Reply #71 on: March 14, 2009, 13:35:15 PM » |
|
Спомняш ли си като ми беше на гости и срещнахме Бай Диньо със селския билюк край село,като ни видя с Багира ,че не позволи да отидем при него.И беше прав.Защото опитните овчари знаят,че стоката трябва да възможно най спокойна и да пасе без сътресения(сплашвания).Защото примерно ако вали пороен дъжд и гълми гръмотевиците стряскат овцете и от това 10% от млякото е загубено.Ако се подплашат нощтно време,когато преминават през гората-5%,от едно гръмване на пушка-3%,от кучешко сплашване,обаче от тяхните си кучета,например кучето лежи в стадото и скочи рязко и те се съберат на камара-2%,а от чуждо куче хищтник -5%,дори ако рязко и грубо смениш посоката им на движение ,когато стадото пасе-2%. На втория и третия ден след сплашването изгубеното мляко се възвръща,но не в такъв размер както преди(или ако овцете са изгубили 5%,след успокоението ще дадат 3%) Това е нищо ще каже някой,но на 100 литра примерно това са 3 литра мляко,за месец два се набира,а това мляко никога не се връща.
|
|
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #72 on: March 14, 2009, 13:36:50 PM » |
|
Помня.  пс. За това гледах отстрани. Не можах да се запозная с него тогава. ..чак на следващата година ти ме заведе специално за това на мандрата. 
|
|
« Last Edit: March 14, 2009, 13:45:56 PM by Mad Max »
|
Logged
|
|
|
|
Mad Max
|
 |
« Reply #73 on: March 14, 2009, 13:53:10 PM » |
|
Ех, как ми е хубаво с тебе като съм. Сред хубави хора. Истински и открити. По тези планини. Сред животните.. Не мога да го опиша!
Поболях се тука, заеби..
|
|
|
Logged
|
|
|
|
dandi
|
 |
« Reply #74 on: March 14, 2009, 14:01:45 PM » |
|
Тук овчарите не позволяват да им плашиш стоката,за това и бой се яде.Дори като пасеш стадо да го завърнеш неправилно и да го "разбъркаш" може да отнесеш яко псувни и да те пратят в почивка. Всеки овчар храни(или пасе) стоката да и види хаира на тая стока,агнета,мляко и т.н., или да докаже на собствениците на овцете че е способен да даде повече мляко от този които е бил преди него да кажем.
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|