Случки от чобанския живот

[dandi]

Сядай дяте да ти кажа за Караборун-ми рече веднъж на бай Диньо баща му,бай Васил.
 -„На времето на Мурсалица на Сбирко дядо,бай Тасо имаше два билюка,сагмал и йоз.Големи билюци бяха.Имаше си и негова частна мандра за неговия сагмал.Овчари,мандражии всичко си имаше.Имаше си и 25 кучета с двата билюка,едни шарени с навъртяти опашки,нощно време като задумкаха се чуваха в Мугла чак.Добре ама от де се яви една мечка много лоша.Отрепа му една нощ едно от кучетата,оти я бяха вкарали натясно някъде в скалите и тя като се обърнала да се брани и първото куче което е наближило с една лапа и му е строшила грабнака.Умря на другия ден на Сбирковата мандра.Уплашиха се и другите му кучета.И тая мечка всяка вечер на мандрата и всяка вечер по една овца.
В чудо се видял бай Тасо Сбирко,що да стори.Дочул,че стрико,Кавара Манол се скарал нещо с неговия чорбаджия и си е в Широка лъка.Като оставил бюлюка на чорбаджията си хванал и кучето,Караборун,жълто едно с черно на носа,не много едро но много широко и набито куче.Прочул се беше Караборун,че е мечкар.
И ей ти го Сбирко един ден на двора на Кавара Манол.
 -Манолей,зор имам една мечка ще ме довърши,дошъл съм да пазарям кучето.Какво ще му искаш?
Почудил се стрико Манол пък рекъл:
-4 овци и 40 кила вълна.
-По добре 4 отколкото 40 да ми изяде мечката,ела си избери 4 овце-отвърнал Сбирко
-Не ми се даваше кучето,ама ми е мило да седи вързано и очите му се към баира да гледат,затова ти поисках скъпо,та да се откажеш.Ама...
Отишъл стрико отвързал Караборун и подал синджира на Сбирко с думите:
-Твое е.Сега като го отведеш на мандрата нахрани го и го пусни,не го дръж вързано ,то няма да си дойде в махалата.
Така и сторил Сбирко и още същата нощ ей ти я мечката в кошарата.Изтървал я Караборун,защото бил абанджия(чуждо) и му налитали другите Сбиркови кучета,та се бил свил нейде и тя успяла да влезне в кошарата.Ама като да си рекъл тогава Караборун”Чакай да ти кажа сега ти кому си доведена”.
Тамън измъкнала поредната овца мечката и я завлачила от овчарника надолу я настига Караборун и се хвърля на мечката.Сбирковите овчари тъкмо си мислили че отишло на сайбията им скъпото куче,мечката започнала да реве с пълно гърло все едно я колят.
На сутринта още не се било развиделило хубаво и овчарите отишли да видят какво става.Малко под овчарника гледат Караборун лежи до убитата овца,край него кървища и козина от мечката,а той здрав и читав.
Не се завърнала повече мечката на мандрата,уплашил я Караборун,но след неколцина дни се появила една нощ при Сбирковия йоз,който бил недалеч и почнала там да прави пакост.
Хванал Сбирко Караборун един ден и го завел при йоза,да отърве и него.Още първия път като дошла мечката и се разлал Караборун тя побягнала,познала го е по гласа според овчарите.Не след дълго обаче тя пак се явила при сагмала.Принудил се Сбирко и събрал двата бюлюка на едно място,разделяла ги само една ограда по средата.И така свършили при него набезите на мечката.
Заръчал Сбирко на овчарите:
-От утре като правите ядене за вас,да правите за един повече,за Караборун.

Такова куче син дано и ти си изкутиш-Завърши разказа си бай Васил."

Много пъти още карах бай Васил да ми разкаже за Караборун.Разказвали са ми то и други по стари овчари.С внука на Тосо Сбирко добре се познаваме(той му носи имената) и него съм питала:
-Кажи бай Тасо за Караборун,помниш ли го?
-Помня го как да не то помня,такова куче забравя ли се!Еееййй сега да ми беше Караборун,друго куче не ми и трябва.


Веднъж бях на гости на Сидер и Гривчо,козарския,брата на Мечо, тогава беше малко кутренце и нали и той жълт с черно на носа,та някак от вътре ми дойде и почнах да му подвиквам-Караборун,Караборун.....
По описанието което даваха тия които са виждали Караборун на живо,той е бил като Гривчо.

ГРИВЧО

[Mad Max]

  Тази вечер ще Ви разкажа как Георги е получил прякора си на младини. Караман.
  Вече няколко години поред са пашували текезесарските овци по връх Пирин и околията, все по двама, по трима овчари. Научила ги мечката, че там ходят и овчари и говедари, и че няма много кучета /тогава двата билюка били с общо три кучета/, настървила се от телетата и тук таме си грабвала по някоя овца. Георги и колегите му не можели да откриват всички кожи, та да ги представят на бригадира и се случвало често и да плащат /пък по това време се били събрали и такава дружина, че много им ходела глътката/. А Гошката е лютак, вит, инат - лек е, сух, ама камъните под ногата му се цепят от бяс.. Още млад - огин. Трийсе години назад.
  "Ядосвах се яз! Говедарето имаа пушки и оти им беха - не знаят кога да пукат. Пукнат па на следващио ден дойде мечката и айдее или теле или овца. Кучетата заквичат, нема кой да ги поведе и се сврат кой къде свари. А нас ни е страх - мечка не бехме виждали до сега, бай ти Балабано - къде му прееба ливадата по Дебел даб се опиваше от страх та да притръпне ако се появи зверо. И другите по него. Една вечер тъй се случи, бехме се събрали на едно и изпихме що изпихме, цяла нощ будувахме - сон не ни лови. От зарана бегам навонка да мочам, стоката изпоналегала: от едната ми страна овците, от другата - говедата, кучетата зад колибата.. И още сонен таков, мочам и гледам по едно време ей тъй на десет метра от мене две мечки късат едно теле. Не сварих да си закопчам панталоно - беж към колибата. От там кат рукнах ДЕ БРЕЕ МЕЧКИТЕ БРЕЕ! наскачаха и другите и се чудят къде да се дянат ДЕ БРЕ ПУШКАТА БРЕ! дорде я намерим те се разбегаа.. Викам им аз на другите - така нема да я караме дълго, оти сме чобани - на мечката ляба да заработваме. А всеки от нас има деца, жени.. Знаехме се с Катевия, ИВАН - голем мераклия на кучета, стока.. Беха му се прочули кучетата по целиот Пирин, та ми текна и на минутата бех тръгнал към Разлог. Знаех къде да го търся и всичко. Зарежах ги другите и пеш до там. Найдох го чак вечерта и му разказах що се случва по нашио балкан. Рекох му Иване, куче ми трябва мечки да бори, половината си заплата на него ке дам, другото ке го заделам за двете си деца. Па после ке му мисла на тебе как да ти се отплатам. "Имам." ми рече "Ама са много малки сега. На трийсе денове кутрета.", а аз без куче не мога да се върна, оти съм бил толко пакь.. Не са малки, му викам, таман са. Давай да избирам, ке ме уволнят ако се върна без куче. Засмя се и ме вкара в кошарата една кучка му се беше окучила. Вързана още, да цицат мънечките от нея. Сите беха убави! Но най пръв при мен дойде един църн таков, с двойни очи.. Фанах го та го разметках, не квикна. Това ке е. Караман! "Грабвай го и да те нема." От там с кутрето на раце, оти не може да оди толко, обратно до нашта кошара. Ранихме го с млеко и леб цело лето. Две недели след като го докарах и тръгна с нас с овците. Те мечките ни измъчиха таа година, ама и то оцеля, умно беше. Другите сите заминаа. Цела зима си го раних и все в него ми беха очите.
  Дойде време пак да качваме овците. Другата година. Караман беше таман годинак. Не се знаеше мажко ли е, женско ли е, ама беше лют и смел за десет, умен за двайсе. Надушваше дивеча и като се разлае с неговиа плътен глас се разтреперваше гората! Като че ли змей имаше с нас, та мечката не смееше да дойде, ала все около нас обикаляше и сон не ни остави да спием. Научи се лани, че при нас се яде и.. все я караше отвътре пак да дохожда. Тъй и не ни сбара. Надушеше ли я моя Караман и отиде на най-гласното место па се разлае секаш айдуци ни дебнат по драките. И зимата дойде.. Толко го беа аресали колегите че всеки си докара по едно кутре.. Да се мерим другата година. Караман ги строи всичките. Водач им стана.
  Мина време, станаа наще кучета. Знаеха си личната стока, сайбиите, дивеча и чуждите къде барат. Изучиха балкана, всичко. Научиха са наедно. Моят Караман се прочу. Немаше друго такова куче и до сега не съм виждал! Все си ми е на сърце, най-големиот мерак в него ми е бил. Най-близък си беше до мене, а знаеш, секой каде има стока си сака на него да си му мяза стоката и по стапка и по поглед и по даржание.. Нищо, че не беше най-едър. То и аз не бех. Сухо куче беше, ама ЛЮТОО! ЛЮТО!! Равен немаше! Много ми завидоха за него та не веднъж съм бил аха да влеза у затворо, но кучето не си го дадох.. Яз що съм прекарал.. Та почнаха да ми викат Караман. Тъй се прочу със смелостта си.
  А сега.. Нема ги вече тиа кучета при Катевите.."
...

[dandi]

Връщахме се с бай Диньо от Чуфаджиица,напасли бяхме овцете и трябваше да ги приберем за
следобедно доене.Кучетата бяха неспокойни,лаеха,въртяха край стадото още откакто бяхме хванали
пътя през гората.Ту хващаха гората над пътя,ту се спускаха в малинока под пътя.
-Дъндии,мами овцете да видим ще ги преброя ли тука на тоя прокар(тясно място което не позволява овцете да се разпръснат).
Замамих аз овцете ,а бай Диньо остана да брои.Кучетата бяха издалечили,почти не им се чуваха гласовете.Половината бюлюк едва ли беше преброил бай Диньо и едно кутре около 8 месечно беше
се разла като че нещо го бе изплашило,дигна голяма врява откъм заднината на стадото.Бай Диньо заряза броенето и се разсвирка на големите кучета,работата беше ясна,беля беше станала.
-Дъндииий,мечката хвана овца,карай овцете към мандрата аз ще те стигна.
Замамих аз овцете надолу по пътя,слушам страшно лаене долу едно дълбоко дере,бай Диньо вика,псува....
Стигнах на Чифлика и овцете се спряха да попасат в ливадите.Слушам свирка бай Диньо и вика нещо,ама от тия тюмбелеци не се чува нищо.Развърнах овцете и тръгнах в посоката дето беше останал бай Диньо,свирнах и аз и гледам бай Диньо тича през гората.Като ме видя рече:
-Остави овцете,те си знаят пътя ще ги стигнем,яла да изнесем овцата от дерето отърваха я Чакър и Мечо,цяла е.
Тръгнах с него и гледам долу овцата и до нея Карабаш,шарен един на един чорбаджия-Бонев.
Разпсува се бай Диньо и хвърли тоягата си по Карабаш.
-Довечера Дънди го връзвам на мандрата и утре Бонев да си го прибира,ортаци на мечката няма да храня аз.Ония двамата Чакър и Мечо в тия клади тука,душата им излезна да оттърват овцата,пък много нападали ели та немогат и да се пазят хайванчетата,а тоя отиде да яде от овцата.Ако беше мой щях да го съсека с брадвата още като дойде на мандрата.
Изнесохме ние овцата и я завлачихме към чифлика да я приберем в една колиба там.Овцете ги нямаше,бяха си хванали пътя за мандрата.
Прибрахме се на мандрата,затворихме овцете.Само кутрето беше с тях,Чакър и Мечо още ги нямаше,Карабаш също.
Вечерта бай Диньо ме прати в село,да кажа на бай Дамян да си прибере овцата от колибата на Чифлика и да кажа на Бонев да дойде и да си прибере кучето докато е още живо.
От тоя ден Бай Диньо намрази Карабаш,който иначе беше много красиво куче.Шарен един,с дълга козина и навита опашка.Млад беше тогава ,към две годишен,и едър за възраста си но.....
Карабаш си остана на двора и през следващите години,не ходеше с овцете,не искаше да чуе за него Бай Диньо.

Чакър и Мечо

[dandi]

Тъкмо се бяхме навечеряли в мандрата и се готвехме да лягаме когато се разлаха кучетата към гората.Недалеч от кошарата в едно дере лаят ама на място,не гонят.Бай Диньо затича към мястото където лаеха кучетата и по едно време Мечкул край него забяга(това му беше първата среща с мечка).Разпсува се Бай Диньо и си заговори като на себе си:
 -ААа няма да се разберем тъй,да ми биеш кучетата.
И се върна в колибата да търси пушката.През това време Мечкул пак се затича към гората където Мечо,Лиса и Вакльо продължаваха да лаят.Шабан ,тогава кутре на около 4 месеца се разла в гората ,до самата ограда на кошарата.Лаеше сериозно малкия, продължаваха да лаят и големите и бай Диньо гръмна с пушката във въздуха.По лаенето разбрахме,че нещото по което лаеше малкия Шабан се движи навътре в гората,Лаенето и на големите кучета „тръгна” в същата посока,докато все повече се отдалечаваше.
-Мечката сигурно водеше малкото да го учи и него лаеше Шабан.Затова не бягаше от кучетата да го пази-рече бай Диньо.
Прибрахме се в мандрата на приказка и да слушаме кучетата.След около половин час се върнаха и продължиха да лаят по прясната меча миризма.Като дойде диво са нащтрек и лаенето след това продължава дълго.
Уморени от дългия ден легнахме в колибата,трябваше да ставаме рано да доим.Кучета се поуспокоиха. От време на време пролайваше някое като да се увери че всичко е наред.
По едно време тъкмо сме заспали и отново силен лай се чу откъм  гората.Този път различен,не както лаят на мечка.Тоя път се разлаха на вълк.
.-Ееей тоя нощ са се надумали тия пущини и ще ни тормозят-рече бай Диньо ставайки от нара.
Излезнахме навън и гледаме силуетите на кучетата ,бягат през ливадата отсреща,гонят.Луната светеше но едвам се виждаше в тъмното.Скриха се кучетата в отсрещтния  баир и само лаенето можеше вече да ни ориентира къде гонят докато още го чувахме,но като минаха оттатък билото настана тишина.Чуваше се само лаенето на Шабанчо,който беше още малък и не смееше да се отдалечи а и не можеше да настига големите.,но бягаше и той след тях,лаеше колкото можеше.Учеше занаят.
Прибрахме се пак в колибата да лягаме ,времето минаваше,не ни оставаше много да спим.Беше станало 2 часа.В 6 трябваше да ставаме.Но едва ли кучетата щяха да се успокоят вече и едва ли щяха да млъкнат та и ние да се наспим.
Беше почнало да се разсъмва когато мечката се върна.Рано я усетиха кучетата,още от далече, нащтрек бяха.Стана Бай Диньо и тоя път мъжа ми направо взе пушката.Излезна от колибата и почна да гърми във въздуха.Кучетата бяха свикнали с гърменето,сещаха се че по този начин им се помагаше и още по настървено лаеха срещу мечката.Гърменето я плашеше и така  беше по лесно за кучетата да я отдалечат...

-Ставай Дънди,кафицата е готова ,ставай да пием кафе и да доим-все тъй ме будеше Бай Диньо.
Пареха ми очите за сън,ама трябваше да ставам.Почти цяла нощ не бяхме спали.Пихме кафето и седнахме да доим.Кучетата продължаваха да лаят,кое край кошарата, кое някъде в гората.Само Шабан се бе проснал край оградата и спеше.
Оправихме млякото,закусихме  и с Бай Диньо пуснахме овцете.Мъжа ми остана на мандрата да прави сирене на Бай Слави.Като пребити бяхме и ние с Бай Диньо и кучетата.Ако се случеше някое от тях да седне,задрямваше право и стреснато започваше отново да лае като насън.Несмеше да се отпусне.
-Дънди,така  стават кучета кучета,като почнат и на сън да лаят-рече Бай Диньо

[Mad Max]

Дънди, разкажи за белия кон, ако имаш време и желание.. 

[dandi]

Дънди, разкажи за белия кон, ако имаш време и желание.. 

Ще разкажа макар че там не става въпрос за кучета но все пак.

Навремето след като пътя към Беломорието  е бил затворен,Родопчани са слизали със стадата си на полска паша или са сваляли стадата си в полето,където зимата не е така люта и с толкова дълга с големи снегове каквато е в планината.Овцете се прекарвали пеша,за няколко дни,понякога седмица.Спяли са където замръкнат,овцете са пасли попътно.Ето и една история за тия преходи разказана ми отново от Бай Диньо.
С баща му и братята му били есента в Пазаржишкото село Черногорово на паша.Точно на 31 декември завалял обилен сняг и започнал да трупа.Нямали нищо в Черногорово,ни сено ни фураж.Всичко което били приготвили за зимата,било в родното им село Гела.А снетът не спирал и не спирал.Точно на връх нова година,като пушките оповестили новата години,баща им казал че трябва да вдигат овцете.Снегът продължавал и нямали време за губене.
Снегът по високото,по билата, където минавал пътя на предвижващите се стада бил дълбок.Един от овчарите които придружавали стадата вървял най отпред да прави пъртина,за да могат да се предвижват овцете наредени една след друга като в индианска нишка.Тъй като проправянето на пътека  и разбиването на снега е доста уморително,овчарите се сменяли.Вървяли без да спират,денонощно,овцете прегладнели напирали да вървят въпреки умората.Гладът е по силен и от нея.Било петия ден вече всички били много уморени.Ред било на бай Диньо да проправя пътеката.
 -Сънувам един бял кон и колкото повече се опитвам да го яхна толкова по голям става.По едно време някой ме бута да ми помага,като да се кача на коня.Пък аз Дънди съм задрямал и изглежда съм спрял,а овцете след мен прегладнели и дърпат да вървят и ме бутат.
Едно момче което били пазарили да им помага в предвижването,преуморено заспало в снега.Добре че след тях вървяло друго стадо та го събудили иначе там е щял да си остане.
По път от Хвойненското ТКЗС успели с хиляди молби да купят малко сено на овцете,но било малко и неялите с дни овце го изяли във въздуха както се казва.
-Какво ли не е минавало през побелялата ми глава-завърши разказа си бай Диньо.

[Mad Max]

Малко след като намерих Калпазан разстрелян в гърдите с ловджийска пушка, ми дойде реда да ида с бай Георги да му чиракувам. Тогава пускахме всякаква стока - овце, шилета, кочове, агнета, ялова - на едно и общо стадото наброяваше към 450.. Когато агнетата излизат за пръв път на паша е трудно сам човек да ги спира, все теглят напред, настрани.. За туй има и една приказка за въртоглавието..
По едно време като си минаха километрите и се пръснаха, разпасоха се и застанаха на едно място. Деляхме пашата с около стотина говеда и двама говедари от съседното село. Бай Георги като беше сам ходеше да си прави мохабет с тях, че по-бързо да минава времето, да глътне малко винце и да се прибира.. Сигурно мерак му е било да се похвали с новия си чирак, та без да ми каже онзи ден на там ме откара и мене, със стадото.
Единият говедар го беше много страх от нашите кучета, та все ходеше с пушка, лошото е, че и много пиеше.. Същият ден като ги видях /тогава за пръв път ги виждах/ се чудех този човек как носи себе си, та и пушка нарамил.. Вбесих се щото там не ходят много хора - в негово лице виждах убиеца на Калпазан, но като нямам доказателство нищо не мога да направя. Още като ни забелязаха и тръгнаха към нас. Бай Георги ме прати да обърна овцете към пладнището и после да ида при тях, нещо да хапна, та да продължаваме нататък.
Отидох аз да ги обърна и в момента в който тръгнах към дружинката кучетата се спуснаха с мене лаейки - Мърчо, Бабаджан, Къшо, Шарка и Меца.. Не им харесаха новодошлите. Говедаринът не се поколеба, отрами си пушката, стисна я в ръцете си и я насочи към мен, кучетата и стадото, което бавно се придвижваше след нас. Чух ги нещо да се разправят тримата, но нищо не им разбрах - толкова фъфлеха..
Напъдих кучетата с камъни, да си стоят край овцете и като се уверих, че са се върнали в стадото бавно и тихо заобиколих и тръгнах към колегите.. Минах му в гръб на говедаря, който още държеше пушката, но по лабаво; грабнах я и я опрях в стомаха си:
- СТРЕЛЯЙ! - погледна ме недоумяващо и се изплаши.
- Стреляй ти казвам, иначе я взимам и ще стрелям аз!
- Ни мой, Крисо! - побърза да ме прекъсне бай Георги, докато гледаше как мъжките лица на колегите му пребледняват. Кучетата стояха на около 50 метра и лаеха. Очите му мътно се придвижваха от лицето ми към тях и обратно.
Грабнах пушката с ряз от ръцете му и я обърнах за секунда. Опрях дулото в главата му и го питах:
- Що не стреля бе пъзльо? Мене няма кой и да ме потърси..
Извадих патрона от пушката и я хвърлих на земята. Отидох при кучетата да ги успокоя.
Бай Георги ме настигна и рече да продължаваме.. По-нататък щели да пладнуват тоя ден овцете. До края на вечерта не си продумахме. Дори не посмя да ме погледне в очите. Винцето си го върна на кошарата.. А говедарите като ме видеха и обикаляха по отдалече, или сменяха посоката тъй че да не се засичаме повече.

пс. Заради такива идиоти стават белите. И често вкарват поне един човек в грях.

[milkojor]

Spored vas Kolko ot ku4etata koito otglejdate mogat da vlqzat v shvatka s vulk ili izob6to nqkakav hi6tnik? 

[milkojor]

i ako moje snimki na takiva ku4eta

[milkojor]

 

[STARTER]

Ето куче, убило вълк.
Не е било само, а с няколко други кучета.
Не изглежда нищо особено, нито, като визия, нито, като размер.
Особеното е титлата дето я носи и е защитило. Вълкодав!

[KaraKitan]

Spored vas Kolko ot ku4etata koito otglejdate mogat da vlqzat v shvatka s vulk ili izob6to nqkakav hi6tnik? 

Всяко от кучетата, които охраняват стадо пасящо в район обитаващ от хищници потенциално може да се сблъска с тях. Но за да се стигне до схватка не е достатъчно само кучето да има хъса и силата да се сбори с нападателя. Хищниците винаги се стремят да избягват директна схватка за да минимизират възможността да получат наранявания. Всяка получена от тях рана може да им донесе тежки последици защото редуцира възможностите им като ловци и ги обрича на гладуване. А в дивата природа няма ветеринар да лекува и стопанин да храни.
Така, че трябва да се подредят редица условия за да се стигне до full контакт между овчарско куче и хищник. Още преди да нападнат вълците наблюдават набелязните стада  на територията си и избират това при което стила на пасене, поведението на кучетата и овчарите подсказват минимално противодействие и съответно минимален риск. Но има и ситуации при които избора е редуциран до едно стадо. Тогава глада е способен да накара хищниците да станат много по- дръзки в атаките си и да нападнат стадо с добра охрана. Най-често тогава се стига да близки срещи от трети вид между кучетата и хищниците.

[milkojor]

to moje da vleze v shvatka ako ima dostatu4na smelost a neq ne vsqko ku4e q pritejava

[STARTER]

Ако въпроса е за двубой един към един, е друго нещо.
Не вярвам да има куче, което да влезе в  схватка със здрав, зрял вълк и да излезе победител.
Дори да има такова куче, то ще е изключение и не може да се разглежда, като еталон.
За мен силата на каракачанските кучета винаги е била в работата в екип.

Една фраза имаше, че разликата между мъдреца и героя е, че мъдреца никога не би попаднал в ситуация от която да излезе герой.
Това по повод смелостта го казвам.

[dandi]

to moje da vleze v shvatka ako ima dostatu4na smelost a neq ne vsqko ku4e q pritejava

Куче което няма смелоста да гони хищтник и от там да влезе в схватка с него се отстранява от работната глутница.