Случки от чобанския живот

[DonKrasi]

ААА!Ша са скараме ми се струва няма нещо ново от доста време,коледа отдавна мина-нищо!Великден ли да чакаме?Читателите са нетърпеливи,нека поддържаме читателския интерес

[DonKrasi]

 

[miroslav]

nqma veche iztorii svarshili sa i vulcite i mechkite hishnici nqma nasheto karakachansko kuche gi e progonilo 

[DonKrasi]

А така Мирославе,докат се не разбонтуваме няма да ни огрее,аз от кога се мъча ама няма и няма,а нее като да липсват хора дето им се отдава писането,дано най-накрая се смилят над нас(вече знам че не съм сам )

[adrianmarinov]

Тези кучета не са ловни,а са пазачи на стадо, но понякога се случва и това...

[miroslav]

na men istorii sa mi razpravani am koi da slusha togava malak beh nepodozirah che kuchetata che stanat edno tolkova vajno neshto ot moq dulag jivot ..   15  leta minaha veche 

[petko]

одобряваш маи подобни случки?

[DonKrasi]

Няма и няма,е ще чакаме,пък дано стане чудо най-накрая

[dandi]

От мен.......да ти кажа ли програмата си за деня?
Ставане към 6 после доене ,след това някой пуска овцете,оставя ги все още на кучетата защото ливадите все още не се бранят и може да са и сами за час два,връща да храни агнетата и кюрпекините ,другия кара млякото-аз(третия ходи на училище).Като се върна от млякото къщна рабата все има куп,каквото успея свършвам.След това я на овцете я при агнетата ,по двора чистене да са на сухо овцете....и  после пак доене та до към 9.30 вечер.
М/у това заграждахме и кошара докато валеше да местим овцете ат едната в другата да не са в подкаляното,правихме яма да минават за гнилец..........незнам дали разбираш.
Та кажи ми кога да седна да пиша.
Може би като се дигнат овцете,но в къщи ще ми останат кочовете, шилетата общо около 70 бр,но ще ми е по ненатоварено.

[DonKrasi]

Разбирам,работа колкото щеш и малко отгоре,но все пак когато имаш време(или някой друг който има какво да разкаже)драсни няколко реда,нетърпеливите ще чакаме,ко да се прави

[todor_govedarci]

Ееее значи съвсем забравихте да разказвате 

[dandi]

Забравихме я,аз доре вече не помня кое съм разказала вече
Да разкажеш се иска спокойствие и време,да седнеш ,да се върнеш в някоя от миналите ти години и да разкажеш нещо така че да те разберат.Така са ме учили-една работа или я вършиш както трябва или хич не се захващаш.Тъй и с писането.
Пък и какво да разказваш........все за коравото на хляба се сещам напоследък.За трудностите в овчарството тогава и сега.За това ,че заложиш ли си главата връщане няма......
За това като те оставят с дни в планината и никой не идва и ядеш син хляб и ти се струва че кучешкия качамак кото да е по благ и по на вкусно мирише....За това как веднъж от някакъв киселинен дъжд ли беше,от що ли на овцете устите  само струпи станаха и кото се наведат да пасат кръв им шурне,дигнат главите и право в теб гледат,че са гладни-що сланина измазах по устите им тогава.....
За дъждовно време като сега ли,кото стане кал до колене,караш да доят и едва стъпваш ,че калта и в ботушите влиза и като се намокриш с дни ,понякога със седмици все си си мокър.Изсъхнеш нощем под козяка или вълненото одеало.Че след тая кал като се разкуцат овцете.....добър ден,добър ден....като си заклатят главите нагоре надолу все едно те поздравяват пък на теб ти се плаче,че трябва да хващаш всичките една по едно и да ги решеш,лекуваш иначе ни можеш да ги пасеш,ни ще са овце като овце,ни млякота ще им е мляко....
За това как една година пък хвана суша и пашата стана все едно огън е минал,всичко изгоря и се чудиш къде да ги караш тия овце та да не ти вкараш гладни вечерта.....
Кой се интересува от това,кой го разбира....

Ще пиша нещо ненатоварващо ,но честно незнам кога ще е

[todor_govedarci]

Ще го чакаме с нетърпение 

[DonKrasi]

Чакай и аз да разкажа нещо дето се сетих че са ми разказвали,да не кажете че само искаме а нищо не даваме.
Било е одавна,даже не е сигорно дали съм се бил родил тогава,още дядо ми е ходил овчар със заредата.
Та ходил той и какво да прави цял ден събирал се с другите овчари на приказка и са се измешвали и кюметата докато са си говорили и после като се разделят-дялят и кюметата сами,всяко си тръгва по овчара.Да ама един път една овца от др кюме тръгва с това на дядо ми без да я усетят,чак после в кошарата са видели че има чужда овца.Казали са че има чужда овца и са започнали да търсят собственика и така цяло лято нито те са го намерили нито той я потърсил.Есента всеки си прибира стоката и само тая овца остава и какво решават-определят там някакъв срок и ако до тогава никой не си я прибере,събират се всички овчари от заредата,колят я и я изяждат дружно.А овцата останала в нашата кошара та кой дойде да я гледа и ако докаже че е негова да си я взима.Да ама никой не я взел, които идвали или не била тяхна или не можели да докажат че е тяхна и така срока наближил и присъдата била пред изпълнение.Тук обаче проработил овчия късмет,малко преди гилотината се появил някакъв човек твърдейки че е негова и че може да го докаже-а именно че овцата има херния и ако и се обади ще го познае по гласа и ще се обади и тя.Дядо ми го нямало ама прабаба ми(лека и пръст)била вкъщи заедно с майка ми та тя завела човека при кошарата.И тук е същината на историята.Лиза(бях споменавал някъде за нея)нашата кучка(жълтокафяв вълчак)още преди като са идвали другите хора,явно се е теглила много,е била изтънила кайшката пък се е и била изнервила.Та и тоя път е лавнала и се е замятала.Тоя път кайшката не издържа,къса се и Лиза се спуска към хората без да я интересуват виковете на изненаданите ми прабаба и майка.И какво прави,не се нахвърля на човека,а застава между него и кошарата(той тъкмо е отивал на там),застинала ръмжейки,готова ако продължи да му скочи.Прабаба ми се е спуснала да я хване,(без да очаква кой знае какво подчинение,щото дядо си се е разправял с нея и него си го е слушала,а за другите не е било много сигорно)като я хванала за врата и кучката и легнала в краката,все още готова ако я предизвикат да се изскубне от държача си и да покаже на чичката че от тука така лесно,без бой,овца се не взима.С триста зора я е задържала докато са излезли гостите навънка и тогава вече я е пуснала.Ама тая нашта инат,не се отказала от побойническите си намерения,почнала да скача по портата и да прави опити да я прескача та се е наложило да се дръпнат по настрана.Вързали са я някак и човека пристъпил най-накрая до кошарата,знаело се за хернията,че найстина я има и останало само да се потвърди това за гласа.И вярно обадил се той и овцата изблеяла.
Та така беката отървала кожата,а Лиза си заслужила уважението на нашите и от тогава до смъртта си остана гордостта на Дядо и баба.А аз се радвам че макар и бегли все пак имам някакви спомени за нея,ходех с баба да я храним,бях доста малък когато я отровиха(бях споменавал в една от др теми)

[DonKrasi]