Тибетски мастиф
(Do-Khyi, Tibetan Mastiff)
FCI No на стандарта
230 от 12.05.2004 г.
Произход:
Тибет (F.C.I)
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
24.03.2004 г.
Предназначение на породата:
Куче за охрана, защита и компания
Класификация по FCI:
Група 2 - Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция 2 - Молосоидни породи
Без работен изпит
Кратко историческо резюме:
Тибетският мастиф (Do Khyi) е древна работна порода на номадите пастири от Хималаите и традиционен пазител на тибетските манастири. Породата е обгърната в легенди още от откриването си през античността. От споменаването му от Аристотел (384-322 пр.Хр), до славните пътешестщия на Марко Поло който отива в Азия през 1271 г., всички исторически документи хвалят силата и впечатлението което създава Тибетския мастиф, както физически така и умствено. Даже лаят му се описва като уникална породна характеристика и се оценява високо. Водещи европейски кинолози от миналото като Martin и Youatt, Megnin, Beckmann, Siber, а така също Strebel и Bylandt защитават яростно Тиебетския мастив запленени от произхода му и ролята му в тибетската култура. Някои приемат че Тибетския мастиф е в основата на произхода на всички големи планински кучета и мастифи.
Едно от първите кучета, Тибетски мастиф, достигнало бреговете на Запада било едно мъжко донесено на кралица Виктория през 1847 г. от Лорд Harding (по това време вице-крал на Индия). По-късно през 1880 г. Едуард VII (по това време Принц на Уелс) отвежда със себе си две кучета в Англия. Едно от първите регистрирани раждания на тибетски мастиф в Европа е през 1878 г. в зоопарка в Берлин.
Общо описание:
Мощно и тежко куче, добре сложено и надарено с здрава костна система. Впечатляващо, със сериозен и улегнал външен вид, обединяващ голяма сила с мощ и устойчивост. Способно да работи при всякакви климатични условия. Това е куче, което се оформя бавно, достигайки най-добрата си форма към втората-третата година при женските и най-малко четвъртата година при мъжките.
Важни пропорции:
- Дължината на черепа, от тила до стопа е равна на дължината на муцуната от стопа до върха на носната гъба, но муцуната може да е и малко по-къса;
- Дължината на тялото е малко по-голяма от височината при холката.
Поведение и темперамент:
Независимо. Защитаващо. Вдъхващо респект. Много предано на семейството и територията си.
Глава:
Широка, тежка и силна. При напреднала възраст, може да се появят бръчки от надочната област надолу до свръзката на устните.
Черепна област:
Череп: Здрав, леко заоблен, със силно изразена тилна изпъкналост.
Стоп: Ясно изразен.
Лицева област:
Носна гъба: Широка, толкова тъмна, колкото е възможно, в зависимост от цвета на козината. Ноздрите са широко отворени.
Муцуна: Сравнително широка, доста плътна и дълбока. Краят на муцуната е квадратен.
Устни: Добре развити и покриващи долните зъби.
Челюсти и зъби: Челюстите са силни, с перфектна, правилна и пълна ножична захапка, т.е. горните резци плътно припокриват долните и са отвесни на челюстите. Клещовидната захапка е приемлива. Зъбите са здраво закрепени.
Очи: Средно големи, с цвят на кестен, във всичките му нюанси, в зависимост от цвета на козината. За предпочитане е да са по-тъмни. Те са раздалечени и леко коси, с овална форма. Клепачите изцяло покриват очертанията на окото. Изражението е благородно.
Уши: Средно големи, триъгълни, увиснали, поставени между нивата на черепа и на окото, клепнали напред и прилепнали по главата. Насочени са напред, когато кучето е нащрек. Ушната мида е покрита с къс и нежен косъм.
Шия:
Силна, добре замускулена, сводеста. Не трябва да има прекалена увисналост на кожата по гушата. Шията е покрита с гъста козина, като грива, от прав косъм. Тази “грива” не е толкова изразена при женските.
Тяло:
Силно
Гръб: Прав и мускулест.
Крупа: Широка и по-скоро плоска.
Гърди: По-скоро дълбоки, с умерена ширина, с доста извити ребра, което придава на гръдния кош, сърцевидна форма. Стерналната област се спуска до лактите.
Опашка:
Средно дълга. Високо поставена, продължение на гърбната линия. Носи се високо, навита върху гърба, когато кучето е възбудено или в действие. Добре окосмена.
Крайници:
Предни крайници:
Отвесни, добре заъглени, покрити отвсякъде с гъста козина.
Плешки: Доста полегати и мускулести.
Лакти: Не са извити, нито навътре, нито навън.
Подрамене: Прави, със здрава костна система.
Метакарпуси: Силни, леко наклонени.
Задни крайници:
Мощни, мускулести, добре заъглени. Погледнати отзад, задните крайници са успоредни.
Бедра: По-скоро дълги, силни, със здрави, но не изпъкнали мускули.
Колене: Добре склонени.
Скакателни стави: Силни, ниско разположени. Наличие на незадължителен пети пръст.
Лапи:
Достатъчно големи, силни, кръгли и компактни, обилно окосмени между пръстите, които са доста засводени.
Походка и движения:
Мощни движения, но винаги леки и елегантни, с добър тласък от задните и добър разкрач на предните крайници. Когато скоростта се увеличава, крайниците имат склонността да се събират към средната линия на тялото. Стъпката изглежда отмерена. Тибетският мастиф може да функционира на разнообразен терен, показвайки устойчивост и гъвкавост.
Космена покривка:
Косъм: Качеството на косъма е по-важно от количеството. Косъмът е твърд и дебел. Повърхностния косъм не е много дълъг. През студените сезони, се наблюдава гъста и вълниста козина, която просветлява през по-топлите месеци. Козината при мъжките е чувствително по-гъста от тази при женските. Косъмът е фин, но твърд, прав и прилегнал. Никога не трябва да е коприненоподобен, навит или къдрав. Шията и плешките са покрити с по-гъста козина, наподобяваща грива. Опашката е покрита с гъста козина. Задните крайници са покрити с по-дълъг украсяващ косъм по задната част на бедрата.
Цвят: Наситено черно, с или без жълтокафеви петна, синьо, с или без жълтокафеви петна, златисто, от светлобежово до тъмно червено, самурено. Всички цветове трябва да са колкото е възможно по-чисти. Жълтокафевите петна са от кафеви до по-светли нюанси. Приемлива е бяла звезда на гърдите. Миниатюрни бели петна по лапите са приемливи. Жълтокафеви петна има и над очите, по долната част на лапите и долната част на опашката. Жълтокафеви петна и/или върху муцуната. Петна с формата на очила, около очите са приемливи.
Размери:
Мъжки, минимум 66 см;
Женски, минимум 61 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
Сериозни недостатъци:
- Липса на добра физическа кондиция;
- Лека глава. Силно набръчкана глава;
- Увиснали устни;
- Силно изявена увисналост на гушата;
- Големи уши и/или ниско поставени уши;
- Светли или разноцветни очи;
- Недостатъчна пигментация, особено на носната гъба;
- Бъчвообразни ребра;
- Опашка, образуваща стегната къдрица над ханша;
- Прекалено заъглени задни крайници;
- Тежка и неестествена походка;
- Размери по-малки от минималните, с толеранс от 2 см;
Дисквалифициращи недостатъци:
- Страхливо или агресивно куче;
- Прогения или прогнатия;
- Всички останали цветове извън стандарта, например бял, кремав, сив, кестеняв, лилав, разноцветна козина.
Всяко куче с ясно изразени физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
Dilber MC Theme by HarzeM