"
Заплождането на кучета, които нямат родствена връзка се нарича аутбридинг. Под това се разбира заплождане между кучета от една порода, а също така и от различни породи.
Основното следствие на аутбридинга, както вътрепородния, така и междупородния е скриване на рецесивните признаци за сметка на тяхното преминаване в хетерозиготно състояние. При аутбридинга се появява възможност за образуване на нови и често неочаквани комбинации от гени, които могат да предизвикат както по-добри така и по-лоши съчетания на признаците. Рецесивните нежелателни признаци, от които на външен вид потомците са лишени, получени по пътя на аутбридинга, могат да се проявят при по-нататъшното развъждане.
Проблемът се състои в това, че кученцата получени от изключително аутбредна връзка често са толкова разнотипни, че трудно би могло да се каже, че са в кръвно родство. Случва се, че при аутбредния подбор на родители да се ражда потомство значително по-лошо в сравнение с родителската двойка. Причините за това могат да бъдат открити при щателен анализ на родословията на родителите, когато в тях се откриват кучета, които макар и не родствени по между си притежават сходни недостатъци. В потомството могат да се появят много хубави, но и много лоши кученца. Например следният случай от практиката: когато от аутбредна връзка между ши-цу се раждат две кученца, едното от тях превъзхождало своите родители по екстериор, а второто било точно копие на стария тип ши-цу , от който развъдчиците в процеса на селекцията отдавна са се отървали.
В резултат на аутбредна връзка може да се получат и висококачествени кученца в тези случаи, когато родителите нямат родство, но са еднотипни по екстериор, темперамент и работни качества. Такива връзки са целесъобразни за “вкарване на свежа кръв” не по-често от веднъж на 5-6 поколения. И далеч не цялото потомство, получено от такава връзка, макар и висококачествена, трябва да продължи по-нататък в линейното развъждане. За развъждане се подбират само тези кучета, при които няма признаци за чието изключване се е провел аутбридинга. При тяхната селекция по лът няма значение, макар от практическа гледна точка по-добре е да се запазват женските, тъй като именно те могат да продължат линейното развъжданепри непременно изключване на техни потомци от по нататъшно развъждане.
Кученцата получени от аутбредни женски, трябва строго да отговарят на всички изисквания на стандарта и направления на селекцията, към които развъдчика се стреми.
Даже получавайки отличен резултат при аутбридинга, не трябва да се променя политиката на развъждане или развъдника. Необходимо е да се помни за това явление хетерозис - усилване на жизнеспособността, здравината и продуктивността на потомците от първо поколение.
От генетична гледна точка природата на хетерозиса и до сега е неясна, но е несъмнено едно: във второ - трето поколение товяа явление затихва, спадайки практически до нула в четвърто и следващите поколения.
Аутбредните кучета, даже и от първо поколение са по-малко предсказуеми, от кучетата от същата порода от инбредни линии (родствени по между си). За това прекаленото увеличение на аутбридинга, често може да стане опасно за популацията.
Освен за “вкарване на свежа кръв” аутбридинг може да се прилага, когато е необходимо да се въведе някаква специфична характеристика от друга линия или за да се поправи недостатък от физически или психически характер. Мъжкото и женското куче, които са избрани за аутбредна връзка трябва да имат сходен фенотип и екстериори в никакъв случай противоположни недостатъци.
Кроссинг при развъждането на кучета се прилага сравнително рядко и основно , за да се получат работни кучета. Така например при връзка на пойнтер и сетер се получават кучета превъзхождащи своите родители по работни качества. Тези качества се проявяват при мелезите в резултат на хетерозиса и в следващите поколения загасват. Тези кучета съчетават в себе си всички добре качества на изходните породи и притежават издържливост, великолепно обоняние, лесно се обучават и се приспособяват лесно. О тъй като всечки тези качества са резултат на хетерозиса, проявяващ се в първо поколение, за това кросинга не трябва да се смята за препоръчителен метод при развъждането, тъй като мелезите, които се получават не се явяват нови породи и техните качества не се проявяват при по нататъшното им развъждане.
Така като ние постигаме висока специализация в развитието на служебните, ловните, екстериорните и други качествана нашите кучета, то основата на тяхното развитие и съхранение трябва да бъде разумното чистопородно развъждане с щателен потбор на и изучаване на произхода на родителите, знанието на особеностите на възможно най-голям брой от предците, обмисленото и целенасочено използване на инбридинга и аутбридинга при потбора на двойките, за да може понятието “най-добър” да се възприема от развъдчика обективно.
Все пак съхранението, а още повече развитието и усъвършенстването на кучетата изискват неуморни грижи, огромна и организирана работа, познаване на законите на наследственносттаи използването им на всеки етап от еволюцията на породата.
Този безценен материал, който е създаден от многовековния труд на нашите предци е необходимо да бъде предаден на потомците в подобрено състояние, а това е трудна и важна работа.
"
Салий Н.А.
Източник:
http://forum.dog.bg/-t2056.html&mode=threaded&pid=44102
Dilber MC Theme by HarzeM