След като Кристина окончателно и твърдо се обяви "ПРОТИВ" така наречените "тестови изпитания", мисля че би било добре да поговорим малко за така наречената "ритуалност" при алабая.
Много се радвам, че повдигна въпроса!

Онзи, с главното "В"..
Знаеш ли, Ники,
ритуалността, консерватизма, дивото, естественото, на пръв поглед приветливо /а всъщност неопитомено и сурово/, първичността ме карат да се удивлявам в присъствието на тези животни.
Начинът по който изразяват мнението си. Жестовете. Мимиките. Погледа.
Движенията и самочувствието. Бързото възприятие и проучване.
Красивият УМ..
Споделям,
че начинът, по който се държат помежду си и възприемат околната среда е уникален.
Привързаността и дистанцията. Дръзки са. Излъчват сила и решителност.
Яснота и откритост.
Ерчат се, борят се, ако трябва се бият /не вярвам, че е нормално да се убиват/ но намират начин да се разберат със себеподобните си. Не отричам, че е удоволствие да споделям и тези моменти и че не се наслаждавам на гледката в подобн ситуации..
Но да изпадам в мании за турнири, допинги, маски, кървища - все изкуствено създадени ситуации, да се интересувам от подобномислещи хора и тяхната работа - НЯМА КАК ДА СТАНЕ.
"Маркирай като прочетено"
Поздрави!