Благодаря!
Азиатците много обичат водните занимания.. Багира си остава тартор на групата, където и да отидем, с каквито и кучета да се събере. Казармата, която изкара по Пиринско остави незаличима следа в главицата й. Пет минути престой някъде и територията е наша. Зададе ли се някой - спуска се с облайване, застава на мислената граница на "нашата" територия и чака някой да я прекрачи. Бабу продължава да е пешкира на отбора - обикновено тя го отнася и от Багира, и от мен. С всеки изминал ден я заобичвам все повече и повече /вярно, не е като при вождицата - любов от пръв поглед, но пък уравновесеното й адекватно във всяка една ситуация и най-важното - умерено поведение постоянно ме кара да се гордея с нея и да се удивлявам/. Балван като всеки младок е постоянно гладен за нови и различни ситуации, в които да се доказва пред глутницата и да расте в йерархията. Често разлайва кучките и му е трудно да спазва каквито и да било граници. Основно той е създателя на проблемните ситуации.
Когато пристигнахме вечерта имаше голяма група от хора, два лабрадора и два джобни трофея с тях, много деца и пияни възрастни.. Пуснах и тримата, за да се запознаят с кучетата, децата се метнаха на вратовете им да им се радват, подушиха се със заварената банда, докато един умник не реши да хвърли кокал
на джобния си сувенир
Балван помисли че е подхвърлен на него, онова се разпени, нашия го настъпа, измъкна кокала от устата му и легна да си го яде. В този момент дребното се разпени, привлече вниманието и на останалите кучета, улових Багира и Бабу буквално във въздуха и оставих Балван сам да се оправя с дребния докато се разправяхме със стопанина му.. След което бяхме принудени да си търсим друго място за отдих
Слава Богу нямаше пострадали, но ме беше яд, че децата си мислеха че ние сме лошите в страшния филм..
Несъобразените човешки действия към спокойните и уравновесени кучета и придружаващите ги хора не приключиха с тази вечер, за жалост. Имаше хора, които въобще не се притесняваха от тях /идваха да ги мачкат, да се снимат и тъй нататък/ и други които изпадаха в истерия щом ги видят. Нагледах се на небивали реакции, които никога не съм срещала в планината /която и да е, тъй като съм обикаляла из повечето в България/. Морето за мен си остава зоната на мазохизма и комплексите в по-голямата част от посещенията си. Щяха да ни убиват с харпуни, да ни давят с камъни и какво ли още не
, което в крайна сметка си останаха само няколко безпочвени приказки. Гледах да се усмихвам на всичко, което ми се случва и си мислех, че съм нашественик в чужд свят..
Нооо "това не плаши душите наши"
Dilber MC Theme by HarzeM