Благодаря
Бъди сигурен, че много пъти съм достигал до отвращение от "киноложката" среда. Особено през последните 5-6години. Но не съм от тези дето ще оставят нещата недовършени. Хванал съм се на хорото не заради средата, а заради нещо неповторимо оставено ни от тези преди нас - каракачанското куче. Моят смисъл да продължавам е Китан. Уникално животно с което ме срещна съдбата. Може би това ме крепи за да продължавам. Може би е въпрос на мая. Или както един познат казваше -"Кой какъв се роди, такъв си оди!"
Прецакването на аборигенните породи не се случва само у нас или в екс-СССР. Това е повсеместен процес. В момента наблюдаваме същите процеси да течат и в Турция.
В цялата тази тъма все пак има и светли проблясъци. Хората, които ги боли за съхраняването на автохтонните породи кучета по света намират общ език и се опитват да противодействат на "кинологията". Все още са малко като брой, но дори и най-голямото нещо започва с малка крачка.
Кара, от доста време следя теченията в българската т.нар. "кинология". По стечение на обстоятелствата съм бил отчасти свидетел (дистанциран разбира се) на работата на Николай Събев и твоята. За което съм много радостен.
Тук искам да кажа нещо друго - много съм мислил по въпроса, защо всеки който реши - Сульо и Пульо, си позволява да критикува/оспорва/оборва нечия работа, без да му се налага да прилага факти и доказателства за собствените си качества.
И знаеш ли до какви изводи достигам - народопсихология, поне в основата... Обречени сте на такива критики - от Сульо и от Пульо. Защото нашего брата българина няма ясен критерий за специалист. Всеки може да е - стига да му стиска да напише. Няма граница на компетенция, няма нищо! Няма я примерно английската бариера да не се мешаш с атовете, без да си сигурен дали си "подкован". Просто го правиш - защото ти се сака и защото имаш двама фитилджии зад гърба.
Българинът не е свикнал да зачита авторитети. Той сам не знае какво е авторитет, няма родова памет за граница - що е авторитет. За жалост повечето ни национални герои са загинали в млада възраст и е било невъзможно да покажат потенциала на пост-революционните си идеи. За жалост. Нашето общество (от наблизо живеещи номади според мен) няма пример за реализирали се в мирно общество революционери (не и достатъчно). Затова сме застинали във фаза все да правим революции - ама после какво ще правим - нямаме достатъчно "обществена памет" по въпроса. Затова и посочих теб и Адаша като хората, които имат на идея какво ще се прави
ПОСЛЕ - той се отказа, надявам се ти да продължиш.
Но докато Андрешко и бай Ганьо ( първия оставил длъжностно лице в блатото, а втория почти съвременен идеал за политик) като шаблони на обещствени възприятия, не може да очаквате друго отношение.
Лично аз се радвам на адекватната ви реакция!