какъв етикет пък съм лепнал ,просто констарирам ,че е така при всички националисти или не е?или някои националист се обидил че бил такъв?
Не мога да отговоря на въпроса ти. Как се определя кой е националист и кой не е?
може би под ползвам топлата вода да разбирам позоваването на историята дето не пасва на някои с учебникарска такава ? да не е красива ...ама си е истината не само части от нея за по красиво и патриотарско
Добре. Хубаво. Никой не ползва само топлата, или само студената. Въпросът е да научим нещо, което да ни улесни бъдещето. Нищо не е само красиво, или само грозно, но от нас зависи фокуса. И тоя фокус не е мой, или твой, ами си е наш.
Ако аз, ти, той, те, ние не търсим отговори и общ фокус щяхме ли да четем и обсъждаме тези теми..
Подсети ме за един откъс от една хубава книга:
* * *
След няколко минути вратата се отвори и при нас влезе мъж, облечен от глава до пети в черно. Възслаб, изпит, с възраст, която не можеше да се определи, той имаше орлов нос, дълбоко поставени гарвановочерни очи и тъмна коса, паднала на гъсти къдрици върху тях. Беше заметнат с дълго наметало с качулка, носеше вълнена дреха и ботуши от овча кожа. На врата му бяха накачени талисмани. Мъжът държеше в ръка дървена купа, каквито пътуващите дервиши носят, за да преодолеят личната си суета и високомерие и да приемат подаянията на другите. Дадох си сметка, че този мъж не обръща много-много внимание на обществените условности. Изобщо не се притесняваше, че някой може да го помисли за скитник и дори за просяк.
Почувствах, че е различен, още щом го видях да стои там и да чака разрешение да се представи. Долових го от очите му, от изтънчените му движения, беше написано във всичко. Подобно на жълъд, който за невежото око може да изглежда скромен и уязвим, но който вече носи в себе си гордия дъб, в какъвто ще се превърне, този мъж ме погледна с пронизващи черни очи и кимна, без да казва нищо.
— Добре дошъл при нас в братството, дервишо — рекох и го поканих с ръка да седне на възглавниците отсреща.
След като поздрави всички, той се разположи и огледа хората в стаята, като не пропускаше и най-малката подробност. Накрая очите му спряха върху кадията. Без да изричат и дума, двамата се гледаха цяла минута и аз неволно се запитах какво ли всеки от тях мисли за другия, тъй като изглеждаха пълна противоположност.
Предложих на дервиша топло козе мляко, захаросани смокини и пълнени фурми, той обаче отказа любезно всичко. Когато го попитах как се казва, се представи като Шамс от Тебриз и обясни, че е странстващ дервиш, който търси навред Бога.
— И успя ли да Го намериш? — полюбопитствах аз.
По лицето на дервиша мина сянка, сетне той кимна и отвърна:
— Всъщност Бог беше през цялото време с мен.
Кадията ни прекъсна със самодоволна усмивка, която не си направи труда да скрие.
— Така и не проумявам защо вие, дервишите, си усложнявате живота. Щом Бог е бил с теб през цялото време, защо си обикалял толкова да Го търсиш?
Шамс от Тебриз сведе замислено глава и известно време мълча. Когато отново вдигна очи, лицето му беше спокойно, а гласът — премерен.
— Защото, макар и да е истина, че Той не може да бъде намерен с търсене, Го намира само който търси.
* * *
"Любов", Елиф Шафак
В този ред на мисли и разочарованието може да бъде открито само от този, който го търси.
Dilber MC Theme by HarzeM