|
Александър Христов
|
 |
« Reply #390 on: June 07, 2013, 21:01:41 PM » |
|
остави че иронзраш, ами и малко кофти се заиграваш с думичката национализъм- хитлер, милошевич- дрън дрън!!
Има друга думичка- патротизъм, и това е горда думичка, използвай нея!
Имам приятели турци и ги уважавам! Не съм нацист!Моля те не заигравай на тази плоскост защото е опасна и провокативна! И ако аз не се връзвам така лесно то младите и луд глави малко им трябва. И ето ни с цъфнали с оня лумпен в парламента. Александър, остави човека. Той мен ме изкара какъв ли не. Най- много и на теб да ти лепне някой етикет  . Аз сто пъти му обясних, че нито съм нацист, нито расист. Видно е, че Петко има странни болежки на тая тема. Може би има причина. Не знам и за това и не съм посмял да му лепвам етикети. За младите, прав си. Разпали ми кръвта, признавам си. Петко, накара ме да се замисля над някой неща. Но никога няма да ме накараш да вярвам, че не е имало робство, ами присъствие или владичество или каквото и да е друго определение за тези 5 века. Любен Каравелов учил в чужбината и край... това робство ли е? Еми робство е. Ако се замислиш, ще се досетиш защо турците са давали възможности в дадени сфери на Българите. Но това според мен е просто един хитър ход от страна на империята. Твърдиш, че аз съм "омагьосан" от читанките. А ти май си "омагьосан" от разни статии и коментари от знайни и незнайни "компетентни" люде. Александър като спомена Пазарджик се досетих за една покъртителна случка от миналата година мисля. Онзи малоумен ислямски парад по улиците на града... хора с бели роби, кой циганин, кой турчин, кой знае, кой не знае защо е там и какво върши... Какво беше това ?!?!?! Ама неееее, ние Българите сме глупави и си знаем нашето. Спомням си и за едни изгорели вагони с майки и деца на гара Буново и едни други такива изродщини. Колкото неразбирателство и омраза има от едната страна, толкова има и от другата. Между другото ми е ОМРЪЗНАЛО да слушам, как Българи плюят собствения си народ. Аз съм сигурен, че тоя феномен почти никъде го няма по света. Аз си мисля че тоя сценарий, ДПС и Атака са дългосрочен проект на червените хубавци или още по нагоре, (разбирай на североизток) вечните интереси на великите сили са наясно как да използват конфронтацията у един изгубен народ! И Habits не мрази турците, мрази гъзоодавците търтеи които са готови и майчиното си мляко да продадат! Колкото до национализма, нарочно се наливат пари за да има това лице. Преброй нацоналистичните полит формации и се замисли защо не са заедно?! |
|
|
|
|
Logged
|
Some people hear their inner voices with great clearness and live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
|
|
|
|
Habits
|
|
« Reply #391 on: June 07, 2013, 21:18:48 PM » |
|
Аз си мисля че тоя сценарий, ДПС и Атака са дългосрочен проект на червените хубавци или още по нагоре, (разбирай на североизток) вечните интереси на великите сили са наясно как да използват конфронтацията у един изгубен народ!
И Habits не мрази турците, мрази гъзоодавците търтеи които са готови и майчиното си мляко да продадат!
Колкото до национализма, нарочно се наливат пари за да има това лице. Преброй нацоналистичните полит формации и се замисли защо не са заедно?! Не мразя турците. Щом и ти си останал с това впечатление, значи някъде неправилно съм се изразил. На гъзоодавците отдавна сам им турил кръста в главата си. Без да чета каквото и да било сам съм достигнал, че похватът "Разделяй и владей!" отдавна е в употреба с пълна сила. За североизточните хора и техните тукашни гъзоодавци дори не ми се говори, че ми идва да се удавя в ракия и да се свърши |
|
|
|
|
Logged
|
"За величието на една нация и моралния и прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
|
|
|
|
Александър Христов
|
|
« Reply #392 on: June 07, 2013, 21:27:45 PM » |
|
 Аз си мисля че тоя сценарий, ДПС и Атака са дългосрочен проект на червените хубавци или още по нагоре, (разбирай на североизток) вечните интереси на великите сили са наясно как да използват конфронтацията у един изгубен народ!
И Habits не мрази турците, мрази гъзоодавците търтеи които са готови и майчиното си мляко да продадат!
Колкото до национализма, нарочно се наливат пари за да има това лице. Преброй нацоналистичните полит формации и се замисли защо не са заедно?! Не мразя турците. Щом и ти си останал с това впечатление, значи някъде неправилно съм се изразил. На гъзоодавците отдавна сам им турил кръста в главата си. Без да чета каквото и да било сам съм достигнал, че похватът "Разделяй и владей!" отдавна е в употреба с пълна сила. За североизточните хора и техните тукашни гъзоодавци дори не ми се говори, че ми идва да се удавя в ракия и да се свърши аз грешно се изразих за турците, извини ме!
|
|
|
|
|
Logged
|
Some people hear their inner voices with great clearness and live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
|
|
|
|
Mad Max
|
|
« Reply #393 on: June 08, 2013, 08:25:15 AM » |
|
„Поделе и дели нас уопште не плаши. У ствари, то је штета, али шта да радимо када смо Бугари и ми сви пате од исте болести. Ако то болест не постојила у нашим прецима, од којих смо га наследили, они не би пао под ружном жезло турских султана.“
Гоце Делчев
|
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|
Mad Max
|
|
« Reply #394 on: June 08, 2013, 08:44:52 AM » |
|
Никола Иванов Генадиев е виден български журналист, общественик и политик от Народнолибералната партия. Член на 10,11,12,13,14,15,16,17 и 18 ОНС. Освен активна политическа и журналистическа кариера, той е доброволец в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. По време на кариерата си е бил министър многократно (министър на правосъдието 1903-1904г), министър на търговията и земеделието (1904-1908г.), външен министър (1913г.) и др. В началото на Първата световна война, когато България е все още неутрална, но кабинетът симпатизира на Централните сили, Никола Генадиев е изпратен от правителството на проучвателна мисия във Франция и Италия. В доклада си след своето завръщане през март 1915 година той неочаквано променя външнополитическите си позиции, обявявайки се за сближение на България с Антантата. Този обрат поставя правителството на Васил Радославов в деликатно положение, тъй като Генадиев може да застраши парламентарното му мнозинство. След тези кратки биографични данни, продължаваме със същността на рубриката. Никола Генадиев е един от най-видните български политици за всички времена, а вероятно едно от нещата, които го правят такъв е способността му често да побеждава противниците си в словесна битка чрез изключителните си ораторски способности. Качествата на Генадиев като съдебен и политически оратор си проличават през 1906 година, когато той успява да вдигне НС на крака. Речта му наистина е впечатляваща, а още по-важно – вдъхновяваща. Ето какво казва той по повод думите на Стефан Бобчев и Теодор Теодоров: „Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора, малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледите си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България.
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!
Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България.
Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!
Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!"Източник: http://www.bulgarianhistory.org/rechta-koyato-izpravi-narodnoto-sa-branie-na-kraka/ |
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|
петко
|
|
« Reply #395 on: June 08, 2013, 11:24:14 AM » |
|
|
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|
петко
|
|
« Reply #396 on: June 08, 2013, 11:34:45 AM » |
|
Азиатец седял в ресторант в китайския квартал, когато внезапно се появил евреин и обърнал паница пържен ориз върху главата му.
- Това ти е заради Пърл Харбър - заявил евреинът.
- Но аз съм китаец - извикал мъжът. Евреинът останал невъзмутим.
- Китайци, сиамци, японци, все сте еднакви!
Тогава китаецът взел чинията си с пиле със сладко-кисел сос и
замерил с нея евреина.
- Това ти е заради потопяването на „Титаник" - извикал той.
- Но „Титаник" е бил потопен от айсберг...
- Голдберг, Гринберг, айсберг... хабитс това е за теб наи- малкото ще се посмееш от сърце |
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|
Александър Христов
|
|
« Reply #397 on: June 08, 2013, 13:06:19 PM » |
|
Никола Иванов Генадиев е виден български журналист, общественик и политик от Народнолибералната партия. Член на 10,11,12,13,14,15,16,17 и 18 ОНС. Освен активна политическа и журналистическа кариера, той е доброволец в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. По време на кариерата си е бил министър многократно (министър на правосъдието 1903-1904г), министър на търговията и земеделието (1904-1908г.), външен министър (1913г.) и др. В началото на Първата световна война, когато България е все още неутрална, но кабинетът симпатизира на Централните сили, Никола Генадиев е изпратен от правителството на проучвателна мисия във Франция и Италия. В доклада си след своето завръщане през март 1915 година той неочаквано променя външнополитическите си позиции, обявявайки се за сближение на България с Антантата. Този обрат поставя правителството на Васил Радославов в деликатно положение, тъй като Генадиев може да застраши парламентарното му мнозинство. След тези кратки биографични данни, продължаваме със същността на рубриката. Никола Генадиев е един от най-видните български политици за всички времена, а вероятно едно от нещата, които го правят такъв е способността му често да побеждава противниците си в словесна битка чрез изключителните си ораторски способности. Качествата на Генадиев като съдебен и политически оратор си проличават през 1906 година, когато той успява да вдигне НС на крака. Речта му наистина е впечатляваща, а още по-важно – вдъхновяваща. Ето какво казва той по повод думите на Стефан Бобчев и Теодор Теодоров: „Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора, малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледите си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката. Това е величието на България!
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж. Това е величието на България.
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазара в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк, и който краси нашето отечество. Това е величието на България!
Преди 30 години българинът обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес свободен, забогатял, българинът завладява земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение. Това е величието на България.
Преди 30 години българският земледелец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвишаваше на нуждите си. Днес земледелието е в пълния си разцвет, деятелността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшва със съоръжения и с хубавите си плодове. Това е величието на България.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството. Това е величието на България!
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. Това е величието на България!
Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове. Това е величието на България!"Източник: http://www.bulgarianhistory.org/rechta-koyato-izpravi-narodnoto-sa-branie-na-kraka/ Мади  аз като националист, в най добрия смисъл на тази дума мечтая за точно този дух! А към Петко- да приятелю, по добре спри! |
|
|
|
|
Logged
|
Some people hear their inner voices with great clearness and live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
|
|
|
|
Habits
|
|
« Reply #398 on: June 08, 2013, 15:09:39 PM » |
|
Азиатец седял в ресторант в китайския квартал, когато внезапно се появил евреин и обърнал паница пържен ориз върху главата му.
- Това ти е заради Пърл Харбър - заявил евреинът.
- Но аз съм китаец - извикал мъжът. Евреинът останал невъзмутим.
- Китайци, сиамци, японци, все сте еднакви!
Тогава китаецът взел чинията си с пиле със сладко-кисел сос и
замерил с нея евреина.
- Това ти е заради потопяването на „Титаник" - извикал той.
- Но „Титаник" е бил потопен от айсберг...
- Голдберг, Гринберг, айсберг... хабитс това е за теб наи- малкото ще се посмееш от сърце Хаха, много добро наистина ! |
|
|
|
|
Logged
|
"За величието на една нация и моралния и прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
|
|
|
|
петко
|
|
« Reply #399 on: June 08, 2013, 19:54:10 PM » |
|
|
|
|
|
« Last Edit: June 08, 2013, 19:57:43 PM by петко »
|
Logged
|
|
|
|
|
Александър Христов
|
|
« Reply #400 on: June 09, 2013, 20:38:01 PM » |
|
Публикуваме писмо на един англичанин, живеещ от години в България. Как изглежда в неговите очи отбелязването на Деня на Ботев и загиналите за свободата на родината прочетете тук: Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. „Война“ – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените! След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за „свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от „приятелски“ куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце, където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един недоживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно. |
|
|
|
|
Logged
|
Some people hear their inner voices with great clearness and live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
|
|
|
|
Habits
|
|
« Reply #401 on: June 09, 2013, 20:45:45 PM » |
|
Публикуваме писмо на един англичанин, живеещ от години в България. Как изглежда в неговите очи отбелязването на Деня на Ботев и загиналите за свободата на родината прочетете тук: Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. „Война“ – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените! След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за „свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от „приятелски“ куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце, където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един недоживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно. Имаш ли нещо против да го открадна това писмо, по-скоро да го разпространя, та да могат повечко хора да го прочетат? |
|
|
|
|
Logged
|
"За величието на една нация и моралния и прогрес може да се съди по отношението й към животните" - Махатма Ганди
|
|
|
|
Александър Христов
|
|
« Reply #402 on: June 09, 2013, 20:54:23 PM » |
|
Давай! Публикуваме писмо на един англичанин, живеещ от години в България. Как изглежда в неговите очи отбелязването на Деня на Ботев и загиналите за свободата на родината прочетете тук: Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. „Война“ – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените! След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за „свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от „приятелски“ куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност... От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце, където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един недоживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно. Имаш ли нещо против да го открадна това писмо, по-скоро да го разпространя, та да могат повечко хора да го прочетат? |
|
|
|
|
Logged
|
Some people hear their inner voices with great clearness and live by what they hear! Such people become crazy or they become legends!
|
|
|
|
петко
|
|
« Reply #403 on: June 09, 2013, 21:25:46 PM » |
|
|
|
|
|
|
Logged
|
|
|
|
|
петко
|
|
« Reply #404 on: June 09, 2013, 21:48:18 PM » |
|
http://neverojatno.wordpress.com/2012/01/03/cameran/Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава тези човеци, възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика – стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!” на кои каквито му деиства мен лично такива писма не ме обиждат напротив , изглеждат стряскащи но и мотивиращи ,но за заспал народ това е по добре от колко гордост без покритие прави ми впечатление ,че националистите винаги се обръщат към миналото ...
|
|
|
|
« Last Edit: June 09, 2013, 21:49:15 PM by петко »
|
Logged
|
|
|
|
|
Dilber MC Theme by HarzeM